Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com
НАЧАЛО
Контакти
|
English
 
с която и да е дума 
 
изречения в които се съдържат търсените думи 
 
текстове, в които се съдържат търсените думи 
 
с точна фраза 
 
с корен от думите 
 
с части от думите 
 
в заглавията на текстовете 
КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
13
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
4
,
5
,
6
,
7
,
8
,
9
,
10
,
11
,
12
,
13
,
14
,
Намерени са
13095
резултата от
1515
текста в
14
страници с корен от думите : '
мислене мисле мисли
'.
На страница
13
:
1000
резултата в
162
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 25.03.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
Това действително е бих казал почти един назрял, детински възглед, а именно че в лицето на сивата мозъчна субстанция в съществената част ни е дадена
мисле
щата субстанция, защото това не е вярно.
А в лицето на посредническата роля на растението, което вие виждате непрекъснато между цветовете и плодовете, устремени нагоре и кореновата система по посока надолу, там между тях вие виждате меркуриалния процес, или това, което осъществява равновесието. Така ако вземете предвид обратното разположение на растението спрямо човека, ще кажете, че всичко, което вътрешно е предразположено към образуване на цветове и плодове, би трябвало да притежава силно родство с органите от долната част на човешкото тяло и с органите, с които вземат своето начало от долната част на човешкото тяло, и че в такъв случай и фосфорният елемент би трябвало да притежава силно родство с органите от долната част на човешкото тяло. Че това е напълно вярно, ще видим през следващите дни. Обратно на това, всичко в растението, което се стреми към кореновия елемент, то ще показва особено родство с нещата, устроени по посока нагоре. Но при това разбира се трябва да имате предвид, че човекът не може да бъде разделен на три части просто по някаква външна схема, но че това, което например принадлежи на най-долната част, храносмилателната система, то цялото се стреми бих желал да кажа към едно продължение по посока на главата.
Това действително е бих казал почти един назрял, детински възглед, а именно че в лицето на сивата мозъчна субстанция в съществената част ни е дадена мислещата субстанция, защото това не е вярно.
В съществената си част сивата мозъчна субстанция служи за изхранването на главния мозък и всъщност представлява колония от храносмилателни способия за изхранването на главния мозък; докато тъкмо това, което е бялата мозъчна субстанция има голямо значение като мислеща субстанция. Ето защо и в анатомическото устройство на сивата мозъчна субстанция ще откриете нещо, което е много повече свързано с една тотална дейност, отколкото с това, което обикновено и се приписва. И така виждате, че когато говорим за храносмилане, не можем да говорим просто само за долната част на тялото. Но е напълно валидно, че когато разглеждаме родството с кореновия елемент, то имаме работа с нещо, което се отнася до горния човек. Всичко онова в растението, което осъществява уравновесяването между цветове, плодове и корени, т. е.
към текста >>
В съществената си част сивата мозъчна субстанция служи за изхранването на главния мозък и всъщност представлява колония от храносмилателни способия за изхранването на главния мозък; докато тъкмо това, което е бялата мозъчна субстанция има голямо значение като
мисле
ща субстанция.
Така ако вземете предвид обратното разположение на растението спрямо човека, ще кажете, че всичко, което вътрешно е предразположено към образуване на цветове и плодове, би трябвало да притежава силно родство с органите от долната част на човешкото тяло и с органите, с които вземат своето начало от долната част на човешкото тяло, и че в такъв случай и фосфорният елемент би трябвало да притежава силно родство с органите от долната част на човешкото тяло. Че това е напълно вярно, ще видим през следващите дни. Обратно на това, всичко в растението, което се стреми към кореновия елемент, то ще показва особено родство с нещата, устроени по посока нагоре. Но при това разбира се трябва да имате предвид, че човекът не може да бъде разделен на три части просто по някаква външна схема, но че това, което например принадлежи на най-долната част, храносмилателната система, то цялото се стреми бих желал да кажа към едно продължение по посока на главата. Това действително е бих казал почти един назрял, детински възглед, а именно че в лицето на сивата мозъчна субстанция в съществената част ни е дадена мислещата субстанция, защото това не е вярно.
В съществената си част сивата мозъчна субстанция служи за изхранването на главния мозък и всъщност представлява колония от храносмилателни способия за изхранването на главния мозък; докато тъкмо това, което е бялата мозъчна субстанция има голямо значение като мислеща субстанция.
Ето защо и в анатомическото устройство на сивата мозъчна субстанция ще откриете нещо, което е много повече свързано с една тотална дейност, отколкото с това, което обикновено и се приписва. И така виждате, че когато говорим за храносмилане, не можем да говорим просто само за долната част на тялото. Но е напълно валидно, че когато разглеждаме родството с кореновия елемент, то имаме работа с нещо, което се отнася до горния човек. Всичко онова в растението, което осъществява уравновесяването между цветове, плодове и корени, т. е. което в известен смисъл намира израз в листата и други подобни, в обикновената трева, всичко то ще има особено значение и тогава, когато се добива под формата на извлек, за всичко, което се отнася до циркулаторни смущения, т.е.
към текста >>
2.
6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 26.03.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
Но този, който
мисли
, че тук се преподават неща, взети от древните писания, такъв човек би бил в заблуждение.
И преди всичко трябва да погледнем именно на зависимостта на цветообразуването от тези, всъщност извънземни сили. Защото ще открием, че същите сили, от които растението се нуждае, за да въведе в цвета процеса на цвето и семеобразуването, с помощта на изложеното в предходните лекции функционално обръщане на процеса на формиране на растението в човека ние ще открием, че същите тези сили стават необходими и могат да бъдат открити в коремната област на човешкото тяло и във всичко, което се отнася до изпразването, отделянето и което представлява основа за сексуалността. По този начин, търсейки връзката на човека с растението, ние и в подробности се насочваме към извънтелурическия процес в растението, а така също и към телурическия. Не бих желал да пропусна да Ви обърна внимание на следното: това, което излагам тук, не произлиза от древни медицински трудове, но изцяло почива на едно съвременно научно изследване. Само по отношение на терминологията засега трябва да се опитаме да се върнем към древната литература, тъй като в тази насока новата литература все още не е изработила терминология.
Но този, който мисли, че тук се преподават неща, взети от древните писания, такъв човек би бил в заблуждение.
И така, ако проследите растежа на растението, започващ от земното по посока нагоре, то на първо място ще се насочите към спиралния ход на възникването, на формообразуващия процес на листата, а също така и на цвета.
към текста >>
Защото за днешния химически или физически
мисле
щ човек древните ръкописи са в основата си невъзможни за четене.
Това е причината, поради която определени земни субстанции и по-точно такива с метален характер, трябва да бъдат свързани с определени съзвездия от извънтелурическия Космос. И тогава не можем да постъпим по друг начин, освен да поставим отново паралел между това, което предлага днешното изследване, днешната духовна наука и това, което преди е предлагала древната мъдрост, и което всъщност може да бъде разбрано само ако отново го открием.
Защото за днешния химически или физически мислещ човек древните ръкописи са в основата си невъзможни за четене.
Това Ви показва и следния пример, в който един много образован норвежки учен посочва някаква история от алхимията, в която е представен процес, който, както ученият правилно споменава, според съвременните химически понятия представлява безсмислие, защото от него нищо не излиза. Това е един оловен процес. Но добрият господин не е разбрал, че с това се обяснява процеса на семе образуване.
към текста >>
Важното сега е, винаги да насочваме погледа си към факта, че по някакъв начин в природата непрекъснато бива обединявано това, което ние разделяме; както в
мисли
те си, така и в това, което извършваме на Земята.
Така, както можем да установим връзката на отделните планети с металите, както характеризирах това преди, така може да се установи и връзката между Слънцето и златото. Но и тук нещата стоят така, че древните наистина са ценели златото не заради ариманическата му стойност, но заради връзката му със Слънцето, заради връзката му с равновесието между Дух и материя.
Важното сега е, винаги да насочваме погледа си към факта, че по някакъв начин в природата непрекъснато бива обединявано това, което ние разделяме; както в мислите си, така и в това, което извършваме на Земята.
Ние отделяме мислите си подвластно на гравитационната сила, т.е. това, което е склонно към солеобразуване, от онова, което става носител на светлина, т.е. което е склонно към светлинното въздействие, и от това, което е подвластно на равновесието между двете. Но в природата това не навсякъде е така разделено, в природата тези въздействия са свързани помежду си, вплетени са едно в друго, така че тук те образуват изкусни строителни системи, и тази изкусна строителна система се съдържа и в златото, в светенето, защото чрез златото Духът, по едни чист начин, в известен смисъл поглежда във външния свят. Тук ни прави впечатление нещо, което бих желал да Ви кажа под формата на скоби, тъй като вероятно ще можете плодотворно да работите върху импулсите, които човек може да получи от старата литература и да бъдат те претворени в новата литература.
към текста >>
Ние отделяме
мисли
те си подвластно на гравитационната сила, т.е.
Така, както можем да установим връзката на отделните планети с металите, както характеризирах това преди, така може да се установи и връзката между Слънцето и златото. Но и тук нещата стоят така, че древните наистина са ценели златото не заради ариманическата му стойност, но заради връзката му със Слънцето, заради връзката му с равновесието между Дух и материя. Важното сега е, винаги да насочваме погледа си към факта, че по някакъв начин в природата непрекъснато бива обединявано това, което ние разделяме; както в мислите си, така и в това, което извършваме на Земята.
Ние отделяме мислите си подвластно на гравитационната сила, т.е.
това, което е склонно към солеобразуване, от онова, което става носител на светлина, т.е. което е склонно към светлинното въздействие, и от това, което е подвластно на равновесието между двете. Но в природата това не навсякъде е така разделено, в природата тези въздействия са свързани помежду си, вплетени са едно в друго, така че тук те образуват изкусни строителни системи, и тази изкусна строителна система се съдържа и в златото, в светенето, защото чрез златото Духът, по едни чист начин, в известен смисъл поглежда във външния свят. Тук ни прави впечатление нещо, което бих желал да Ви кажа под формата на скоби, тъй като вероятно ще можете плодотворно да работите върху импулсите, които човек може да получи от старата литература и да бъдат те претворени в новата литература. За да осъществите споменатите вчера дисертации, ще можете да получите много импулси от старата литература, ако умеете правилно да разберете тази стара литература.
към текста >>
Защото хората са
мисле
ли, че в златото трите съществени природни принципа, солевия, меркуриалния (живачния) и фосфорния са така здраво свързани помежду си, че най-трудно те могат да бъдат получени от златото.
И въпросът се свежда до това, за да можем да лекуваме човека със солевия, меркуриалния живачния и фосфорния елемент, трябва да можем да ги отделим, т.е. да можем по определен начин да ги отделим от това, с което са свързани. И на този процес в старата химия се е отделяло най-голямо внимание. Този процес се е отдавал най-трудно при златото, и оттам идва римската поговорка, която действително е нещо, което от ново ни кара да почувствуваме почитание към древните: "Facilius est aurum facere guam destriere". "по-лесно е да направиш злато, отколкото да разрушиш злато”.
Защото хората са мислели, че в златото трите съществени природни принципа, солевия, меркуриалния (живачния) и фосфорния са така здраво свързани помежду си, че най-трудно те могат да бъдат получени от златото.
към текста >>
3.
7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 27.03.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
Човек така лесно
мисли
: е да, Луната е там горе, и от там тя упражнява своето влияние.
Виждате ли, отношението между Земята и Луната е отново такова, че човек лесно може да се заблуди по отношение на действително съществуващото.
Човек така лесно мисли: е да, Луната е там горе, и от там тя упражнява своето влияние.
Но тази мисъл не е пълна.
към текста >>
4.
8. ОСМА ЛЕКЦИЯ, 28.03.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
Но това непременно трябва да стане за целта на едно одухотворяване на медицинското
мисле
не
и светоглед.
Когато казваме етерно тяло, астрално тяло и т.н. ние си служим с определен начин на изразяване, по-скоро с цел съкращаване или за опростяване на нашите идеи, който начин изразяване напълно може да бъде свързан с онова, което представлява отпечатък във физическите процеси. Само, че днес хората не са склонни това, което намира израз във физическите процеси, правилно да го свързват с духовните основи на битието.
Но това непременно трябва да стане за целта на едно одухотворяване на медицинското мислене и светоглед.
Така например, медицината непременно ще трябва да се занимае с начина на взаимодействие между това, което наричаме етерно тяло и това, което наричаме физическо тяло. Вие знаете, това взаимодействие се осъществява в човека, и вчера ние всъщност говорихме за едната страна на това взаимодействие, а именно за случая, когато в него настъпи един вид дисхармония спрямо въздействията на астралното тяло. Но това взаимодействие се осъществява и навън, в природата извън човека.
към текста >>
Сега трябва да проследим нещата по такъв начин, че в това, което живее в нас като нещо душевно, но което е и свързано с организма, не в материалистичен смисъл, но в друг един смисъл, познат Ви вече от лекциите, в това душевно да видим едно метаморфозирало виждане, което от своя страна с известна своя част е поставено във вътрешността, в
мисле
не
то, в представите (вж. рис.16).
Виждате ли, тук в известен смисъл имаме възможността, това, което протича във вътрешността на организма, ограничено от кожата да го разглеждаме като поставен във вътрешността външен елемент. Защото с помощта на всичко онова, което е продължение по посока нагоре, ние попадаме повече във външния свят; тук човекът разтваря себе си за външния свят.
Сега трябва да проследим нещата по такъв начин, че в това, което живее в нас като нещо душевно, но което е и свързано с организма, не в материалистичен смисъл, но в друг един смисъл, познат Ви вече от лекциите, в това душевно да видим едно метаморфозирало виждане, което от своя страна с известна своя част е поставено във вътрешността, в мисленето, в представите (вж. рис.16).
При това трябва да си представим органите, залегнали в основата на представите т.е. органите от вътрешността на главата като зрителни органи, метаморфози рали в едно определено направление. Моля Ви само да се ориентирате по отношение на следното, че повечето от вашите представи, кои то живеят в мисленето, представляват само продължения на зрителните представи; необходимо е единствено да сравните душевния живот на тези, които са родени слепи и на тези, които са родени глухи. В мисленето си ние имаме едно продължение на зрението по посока към вътрешността. И така стигаме до това, да си кажем, че тук се хвърля светлина и върху странното взаимодействие съществуващо между анатомията на главата, на главния мозък и самия мисловен процес.
към текста >>
Моля Ви само да се ориентирате по отношение на следното, че повечето от вашите представи, кои то живеят в
мисле
не
то, представляват само продължения на зрителните представи; необходимо е единствено да сравните душевния живот на тези, които са родени слепи и на тези, които са родени глухи.
Виждате ли, тук в известен смисъл имаме възможността, това, което протича във вътрешността на организма, ограничено от кожата да го разглеждаме като поставен във вътрешността външен елемент. Защото с помощта на всичко онова, което е продължение по посока нагоре, ние попадаме повече във външния свят; тук човекът разтваря себе си за външния свят. Сега трябва да проследим нещата по такъв начин, че в това, което живее в нас като нещо душевно, но което е и свързано с организма, не в материалистичен смисъл, но в друг един смисъл, познат Ви вече от лекциите, в това душевно да видим едно метаморфозирало виждане, което от своя страна с известна своя част е поставено във вътрешността, в мисленето, в представите (вж. рис.16). При това трябва да си представим органите, залегнали в основата на представите т.е. органите от вътрешността на главата като зрителни органи, метаморфози рали в едно определено направление.
Моля Ви само да се ориентирате по отношение на следното, че повечето от вашите представи, кои то живеят в мисленето, представляват само продължения на зрителните представи; необходимо е единствено да сравните душевния живот на тези, които са родени слепи и на тези, които са родени глухи.
В мисленето си ние имаме едно продължение на зрението по посока към вътрешността. И така стигаме до това, да си кажем, че тук се хвърля светлина и върху странното взаимодействие съществуващо между анатомията на главата, на главния мозък и самия мисловен процес. Така например е крайно своеобразно това е една хубава тема за медицинска дисертация, че когато истински се приближим до същността на мисловните процеси и искаме да изследваме, как е свързано устройството на главния мозък с всеобхватното мислене, тогава странно, достигаме до структури, наподобяващи преобразени обонятелни нерви. Така бихме могли да кажем: вътрешно погледнато, в своя обратен образ, нашето разпръснато аналогично мислене е много сходно със зрението. Но обобщаването на видяното, асоциирането на представите, това всъщност вътрешно-органично погледнато, силно напомня на обонянието.
към текста >>
В
мисле
не
то си ние имаме едно продължение на зрението по посока към вътрешността.
Защото с помощта на всичко онова, което е продължение по посока нагоре, ние попадаме повече във външния свят; тук човекът разтваря себе си за външния свят. Сега трябва да проследим нещата по такъв начин, че в това, което живее в нас като нещо душевно, но което е и свързано с организма, не в материалистичен смисъл, но в друг един смисъл, познат Ви вече от лекциите, в това душевно да видим едно метаморфозирало виждане, което от своя страна с известна своя част е поставено във вътрешността, в мисленето, в представите (вж. рис.16). При това трябва да си представим органите, залегнали в основата на представите т.е. органите от вътрешността на главата като зрителни органи, метаморфози рали в едно определено направление. Моля Ви само да се ориентирате по отношение на следното, че повечето от вашите представи, кои то живеят в мисленето, представляват само продължения на зрителните представи; необходимо е единствено да сравните душевния живот на тези, които са родени слепи и на тези, които са родени глухи.
В мисленето си ние имаме едно продължение на зрението по посока към вътрешността.
И така стигаме до това, да си кажем, че тук се хвърля светлина и върху странното взаимодействие съществуващо между анатомията на главата, на главния мозък и самия мисловен процес. Така например е крайно своеобразно това е една хубава тема за медицинска дисертация, че когато истински се приближим до същността на мисловните процеси и искаме да изследваме, как е свързано устройството на главния мозък с всеобхватното мислене, тогава странно, достигаме до структури, наподобяващи преобразени обонятелни нерви. Така бихме могли да кажем: вътрешно погледнато, в своя обратен образ, нашето разпръснато аналогично мислене е много сходно със зрението. Но обобщаването на видяното, асоциирането на представите, това всъщност вътрешно-органично погледнато, силно напомня на обонянието. Но това, по един твърде забележителен начин, намира израз дори в анатомичната структура на главния мозък.
към текста >>
Така например е крайно своеобразно това е една хубава тема за медицинска дисертация, че когато истински се приближим до същността на мисловните процеси и искаме да изследваме, как е свързано устройството на главния мозък с всеобхватното
мисле
не
, тогава странно, достигаме до структури, наподобяващи преобразени обонятелни нерви.
При това трябва да си представим органите, залегнали в основата на представите т.е. органите от вътрешността на главата като зрителни органи, метаморфози рали в едно определено направление. Моля Ви само да се ориентирате по отношение на следното, че повечето от вашите представи, кои то живеят в мисленето, представляват само продължения на зрителните представи; необходимо е единствено да сравните душевния живот на тези, които са родени слепи и на тези, които са родени глухи. В мисленето си ние имаме едно продължение на зрението по посока към вътрешността. И така стигаме до това, да си кажем, че тук се хвърля светлина и върху странното взаимодействие съществуващо между анатомията на главата, на главния мозък и самия мисловен процес.
Така например е крайно своеобразно това е една хубава тема за медицинска дисертация, че когато истински се приближим до същността на мисловните процеси и искаме да изследваме, как е свързано устройството на главния мозък с всеобхватното мислене, тогава странно, достигаме до структури, наподобяващи преобразени обонятелни нерви.
Така бихме могли да кажем: вътрешно погледнато, в своя обратен образ, нашето разпръснато аналогично мислене е много сходно със зрението. Но обобщаването на видяното, асоциирането на представите, това всъщност вътрешно-органично погледнато, силно напомня на обонянието. Но това, по един твърде забележителен начин, намира израз дори в анатомичната структура на главния мозък. И така във всеки случай, тук, от една страна достигаме до представите, до мисленето.
към текста >>
Така бихме могли да кажем: вътрешно погледнато, в своя обратен образ, нашето разпръснато аналогично
мисле
не
е много сходно със зрението.
органите от вътрешността на главата като зрителни органи, метаморфози рали в едно определено направление. Моля Ви само да се ориентирате по отношение на следното, че повечето от вашите представи, кои то живеят в мисленето, представляват само продължения на зрителните представи; необходимо е единствено да сравните душевния живот на тези, които са родени слепи и на тези, които са родени глухи. В мисленето си ние имаме едно продължение на зрението по посока към вътрешността. И така стигаме до това, да си кажем, че тук се хвърля светлина и върху странното взаимодействие съществуващо между анатомията на главата, на главния мозък и самия мисловен процес. Така например е крайно своеобразно това е една хубава тема за медицинска дисертация, че когато истински се приближим до същността на мисловните процеси и искаме да изследваме, как е свързано устройството на главния мозък с всеобхватното мислене, тогава странно, достигаме до структури, наподобяващи преобразени обонятелни нерви.
Така бихме могли да кажем: вътрешно погледнато, в своя обратен образ, нашето разпръснато аналогично мислене е много сходно със зрението.
Но обобщаването на видяното, асоциирането на представите, това всъщност вътрешно-органично погледнато, силно напомня на обонянието. Но това, по един твърде забележителен начин, намира израз дори в анатомичната структура на главния мозък. И така във всеки случай, тук, от една страна достигаме до представите, до мисленето.
към текста >>
И така във всеки случай, тук, от една страна достигаме до представите, до
мисле
не
то.
И така стигаме до това, да си кажем, че тук се хвърля светлина и върху странното взаимодействие съществуващо между анатомията на главата, на главния мозък и самия мисловен процес. Така например е крайно своеобразно това е една хубава тема за медицинска дисертация, че когато истински се приближим до същността на мисловните процеси и искаме да изследваме, как е свързано устройството на главния мозък с всеобхватното мислене, тогава странно, достигаме до структури, наподобяващи преобразени обонятелни нерви. Така бихме могли да кажем: вътрешно погледнато, в своя обратен образ, нашето разпръснато аналогично мислене е много сходно със зрението. Но обобщаването на видяното, асоциирането на представите, това всъщност вътрешно-органично погледнато, силно напомня на обонянието. Но това, по един твърде забележителен начин, намира израз дори в анатомичната структура на главния мозък.
И така във всеки случай, тук, от една страна достигаме до представите, до мисленето.
към текста >>
Нали, в лицето на представите, изхождайки от зрението, имаме нещо, което излиза навън чрез зрението, и което в известна степен отново се отразява към вътрешността в лицето на
мисле
не
то.
До къде ще достигнем сега, ако отново потърсим вътрешния процес?
Нали, в лицето на представите, изхождайки от зрението, имаме нещо, което излиза навън чрез зрението, и което в известна степен отново се отразява към вътрешността в лицето на мисленето.
Човекът се старае, в известен смисъл да обърне зрителния процес, да го отведе обратно в организма. Ето защо полярно противоположния му процес ще се състои в това, не да се опитваме, това, което е процес, да бъде отвеждано навътре, но да бъде отведено навън. И това е: храносмилателния процес получава своето продължение в лицето на отделителния процес (вж. рис. 16), който с това се превръща в обратен образ на представите. Ето така, от една по-интимна гледна точка видяхте това, което преди няколко дни Ви посочих повече с помощта на сравнителната анатомия, когато насочих вниманието Ви и към това, как просто устройството на човека и по-точно появата на чревната флора по определен начин ни сочи, какво вътрешно родство съществува между тъй наречените духовни способности на човека и неговия регулиран или не регулиран отделителен процес.
към текста >>
5.
9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 29.03.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
Но тази принадлежност се крие изключително в дълбините на човешкото устройство и човек би желал да каже, ако това може би не е твърде възмутително за съвременния начин на
мисле
не
, че в човека астрономическият елемент се превръща в най-безсъзнателното, в човека той е най-дълбоко разположен в организма процес.
Противоположният полюс след това е тъкмо храносмилателният процес. Той в известен смисъл си присвоява онова, което разкрива себе си във вкуса; той от своя страна скрива в организма онова, което разкрива себе си във вкуса. От изключително значение е да посочим как сме били принудени да описваме досега природата извън човека така, както тя е заложена повече в областта на несъзнателното. Защото виждате, че тези взаимовръзки, които ние успяхме да установим, изхождайки от цялата Вселена, те са налице и в Човека. Човекът принадлежи на сатурновия, юпитеровия и други елементи.
Но тази принадлежност се крие изключително в дълбините на човешкото устройство и човек би желал да каже, ако това може би не е твърде възмутително за съвременния начин на мислене, че в човека астрономическият елемент се превръща в най-безсъзнателното, в човека той е най-дълбоко разположен в организма процес.
към текста >>
6.
10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 30.03.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
И ето тук в тази тракт (виж рис.19) е залегнало противоречието, че именно чрез храносмилането и чрез това, което е свързано с него, човекът напуска цялото, а също така и в обратния процес, в
мисле
не
то, в зрението е заложено нещо, чрез което той отново се индивидуализира от общия световен процес.
Тези дни аз говорих тава, че човекът е включен в целия Космос, че в него и по-точно в тази област, която тук обозначавам със зелено, действуват етерните сили на оловото, калая, желязото. В областта, която съм обозначил със зелено, тук действуват етерните сили на медта, меркурия и среброто (виж рис.19). Уравновесяването се осъществява от златото, силите, имащи своето местоположение най-вече в сърцето. Разказвайки, обаче по този начин за човека, ние говорим за него така, както бихме говорили за пръста, ако го разглеждаме като част от целия Космос. Да говорим така за човека, означава, всъщност да го разглеждаме, като член на целия свят, включен в целия свят.
И ето тук в тази тракт (виж рис.19) е залегнало противоречието, че именно чрез храносмилането и чрез това, което е свързано с него, човекът напуска цялото, а също така и в обратния процес, в мисленето, в зрението е заложено нещо, чрез което той отново се индивидуализира от общия световен процес.
Ето защо, в известен смисъл своенравно човекът поставя някакви изисквания за всичко, свързано с храносмилателния процес, и тази своенравност намира израз и в инстинкта за готвенето: това, което непосредствено е било извадено от природата, да бъде отново прието вътре. Защото, ако то бъде прието непосредствено, човекът най-малкото средно взето би се оказал твърде слаб, за да го преработи непосредствено. Тогава, ако мога да се изразя така парадоксално, храната би представлява ла един непрекъснат лечебен процес, ако не бихме варели хранителните продукти. Ето защо приемането на сурова храна в много по-силна степен представлява лечебен процес, отколкото приемането на варена храна, което е по-скоро един обикновен хранителен процес. това, мисля, е изключително важно, че приемането на сурова храна в много по-подчертан смисъл представлява лечебен процес, отколкото приемането на варена храна.
към текста >>
Но поради това родство с всичко земно, намиращо израз в храносмилателната му система, човекът е същевременно онова същество, което умее да
мисли
, което изобщо може да се развива като човек.
И така, това са неща, сочещи родството на човека с околната природа. Виждате ли, ние откриваме човека в известна степен разделен на две, е нещо междинно в него, което обуславя махаловидното движение между двете страни на разцеплението. И трябва да кажем: такъв един поглед върху периферния човек и върху повече централния, индивидуализиран човек всъщност ни въвежда дълбоко в същността на цялата природа. В периферията си човекът е сроден с всички извънземно и това се доказва именно от активността на минералното в него, което, бидейки с минерален характер, в действителност е в зависимост от планетите и от съзвездията, и централно, като индивид човекът е сроден с всичко земно.
Но поради това родство с всичко земно, намиращо израз в храносмилателната му система, човекът е същевременно онова същество, което умее да мисли, което изобщо може да се развива като човек.
към текста >>
Казвам всичко това по причина, защото по този начин искам да характеризирам, че тези разглеждания, които провеждаме тук и това с всеки ден ще става все по-ясно, се провеждат, изхождайки от един определен дух; и тъй като днес съществува тенденцията, все повече и повече да се еманципира патологията и да не се насочва към терапията, по тази причина и
мисле
не
то бива отклонено от плодотворни неща, които, ако бъдат проследени по правилен начин биха имали огромно значение за откриването на лечебни процеси.
Казвам всичко това по причина, защото по този начин искам да характеризирам, че тези разглеждания, които провеждаме тук и това с всеки ден ще става все по-ясно, се провеждат, изхождайки от един определен дух; и тъй като днес съществува тенденцията, все повече и повече да се еманципира патологията и да не се насочва към терапията, по тази причина и мисленето бива отклонено от плодотворни неща, които, ако бъдат проследени по правилен начин биха имали огромно значение за откриването на лечебни процеси.
И така въпросът: какво значение има в човешкия организъм фактът за съществуването на тази двойственост между този, в известен степен космично-периферен човек и земния, телурически-централния човек? И двете части на човека представляват силови системи, силови системи, които по различен начин изразяват себе си. Всичко периферно изразява себе си като нещо формообразуващо. И последната изява на периферното бих желал да кажа е нещо, което намира израз съвсем в периферията на човека и което именно му придава човешки образ. Направо бихме могли да кажем: да изследваме някой път, според отношението на косите спрямо силициевата киселина, как в периферията на човека въздействуват формообразуващото в самия човек с формообразуващото в кварца.
към текста >>
7.
11. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 31.03.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
Важно е човек поне веднъж да е
мисли
л за тези неща.
Тук бих желал само да спомена нещо, защото може би ще бъде интересно за някои от Вас: нашата Земя би гъмжяла, би гъмжала от непрекъснати жизнени образования, от непрекъснати карциноми, ако на това гъмжене, от страна на извънземното, не би се противопоставял онзи процес, който на земята бива осъществяван от Меркурий, меркуриалния процес.
Важно е човек поне веднъж да е мислил за тези неща.
Това, което най-общо се разиграва във формирането на Земята, което можем да наречем и формиращ елемент в субстанциализирането него ние в известна степен, задържан на едно по-ранно стъпало, можем да видим във формирането на черупката на стридата. Единственото, което пречи на стридената черупка изцяло да бъде проникната от процеса на почвообразуване, това е фактът, че все още има отношение спрямо морето, спрямо водата и в известен смисъл е задържана на едно по-рано стъпало на почвообразуването, т.е. уплътнила се на едно по-ранно стъпало на почвообразуването. Дъждовните червеи не могат да сторят това, защото не притежават черупки; но все пак въздействията произхождат от тях. Ето защо е напълно валидна мисълта; ако нямаше дъждовни червеи, не би имало формообразуващи сили във вътрешността на земята.
към текста >>
8.
12. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 1.04.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
Това, че хората си представят растителния и животинския белтък като нещо всъщност доста сходно, като нещо поне химически до известна степен идентично, това всъщност е само една последица от атомистичния начин на
мисле
не
върху структурата на белтъка.
А сега е необходимо да си изградим представа, как в действителност се осъществява функцията, вътрешна та функция на белтъка, на протеиновото вещество. Нашата съвременна химическа наука, в съответствие със своите предпоставки, съвсем естествено казва: е, да, такава една субстанция притежава тъкмо онази конфигурация, която и е наложена от вътрешните и сили. Необходимата последица от това е, че биват отъждествявани неща, които в действителност не са тъждествени, дори в тази степен не са тъждествени, в която хората именно си ги представят; дори да бъде установена известна разлика, тъждествеността съвсем не е валидна.
Това, че хората си представят растителния и животинския белтък като нещо всъщност доста сходно, като нещо поне химически до известна степен идентично, това всъщност е само една последица от атомистичния начин на мислене върху структурата на белтъка.
Само, че това изобщо не е вярно; от по-точното наблюдение на човешкия организъм произхожда един факт, а именно, че растителния белтък неутрализира животинския белтък, и особено човешкия белтък, че тези два белтъка се отнасят полярно един спрямо друг, че единият по интимен начин погасява въздействията на другия.
към текста >>
Важно е да
мисли
м за това, че когато изговаряме названията кислород, водород, то трябва да
мисли
м не само за онова от вътрешните сили на тези тъй наречени вещества, за които говори днешната химия, но трябва да си представим тези вещества и притежаващи формообразуващи сили, сили на въздействие, които и помежду си са винаги в едно определено отношение, при което тези вещества допринасят със своите въздействия за съдържанието на земното.
Иначе стоят нещата при растителния белтък. Растителният белтък не е поставен под влиянието на такива 4-ри органни системи, най-малкото видимо не е поставен; но той е поставен под друго влияние. Растителният белтък е под влиянието на кислорода, азота, водорода и на въглерода, и под влиянието на онова, което е винаги налице в цялостната външна метеорологична природа, под влиянието на сярата, на сулфура, опосредяващ функциите на другите 4-ри елемента. И при растителния белтък разпръснатите в атмосферата 4-ри вещества повлияват същото, което в човека бива повлияно от сърцето, белия дроб, черния дроб и т.н. Формообразуващите сили, които тези 4-ри вещества притежават в природата извън човека, тези формообразуващи сили, индивидуализирани, се съдържат в 4-те органни системи на вътрешно човешката природа.
Важно е да мислим за това, че когато изговаряме названията кислород, водород, то трябва да мислим не само за онова от вътрешните сили на тези тъй наречени вещества, за които говори днешната химия, но трябва да си представим тези вещества и притежаващи формообразуващи сили, сили на въздействие, които и помежду си са винаги в едно определено отношение, при което тези вещества допринасят със своите въздействия за съдържанието на земното.
Когато разглеждаме поотделно и ако искаме да идентифицираме с вътрешните органи онова, което външно пребиваващо, действува като кислород, него ние вътрешно трябва да идентифицираме с бъбречно-пикочната система. Това, което, разгръщайки външно своите формообразуващи сили, действува като въглерод, него, вътрешно, трябва да идентифицираме с белодробната система; но белодробната система, възприета не като дихателна система, но белия дроб, доколкото той притежава своя собствени формообразуващи сили. Азотът трябва да бъде идентифициран с чернодробната система, водородът със сърдечната система (вж. рис.22). Водородът навън е действително сърцето на външния свят; азотът представлява черния дроб на външния свят и т.н.
към текста >>
За целта, разбира се, е необходимо да проследим за малко онова, което вече изложих и чиито подробности, Вие по-нататък можете
мисле
но да продължите.
Нещата обаче стоят така, че проследявайки тези явления, човек достига до изучаването на тези две полярности в целия човешки организъм на лъченията и на това, което им се противопоставя, на това, което задържа тези лъчения. Важно е, тези неща да бъдат обхванати с поглед, защото всичко онова, което по начина, който описах, е склонно да образува белтък, то винаги е свързано с тези натрупващи се противодействия, и всичко онова, което, бидейки с метален характер, бива въведено в човешките организми, то има общо с лъчистите въздействия. Само че от всичко това има значителни изключения, и именно те са извънредно характерни. Но тъкмо с помощта на такива извънредно характерни изключения можем отново да погледнем дълбоко в цялото това странно взаимодействие от сили в човешкия организъм, проявяващи себе си от всички възможни ъгълчета на световното битие.
За целта, разбира се, е необходимо да проследим за малко онова, което вече изложих и чиито подробности, Вие по-нататък можете мислено да продължите.
Така например е необходимо само да спомена, че на въглерода в растенията нещо му липсва това виждаме при carbo vegetabilis, с който се занимавахме вчера, нещо, което животинският въглерод по правило притежава, всъщност винаги притежава известно съдържание на азот. Това обуславя съвсем различното отношение между изгарянето на животинския въглерод и на растителния въглерод. А то от своя страна повлиява склонността на животинския въглерод да взима участие в продукцията на такива субстанции, каквито например е жлъчката, или слузта, или дори мазнината. Това, което виждаме като разлика между животинския и растителния въглен, то ни кара да насочим погледа си към начина, по който изобщо металното действува различно от неметалното в човешкия организъм. Аз казвам: нещо лъчисто, и нещо, което задържа лъчението, и нещо, което се натрупва.
към текста >>
9.
13. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 2.04.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
Това мнение се отразява в тях, така че например изявленията на слабоумните журналисти са много по-интересни, отколкото изявленията на
мисле
щи, разумни журналисти.
Това е напълно възможно. Това е възможно по причина, че поради своето слабоумие даден човек може да бъде силно внушаем и може много лесно да отразява в себе си тайнствените влияния на околната среда. Културно-исторически и патологически тук можем да наблюдаваме най-интересните неща. Разбира се, в резултатите на подобни явления не е необходимо да се назовават имена; от това вярата, разбира се, бива разклатена, но не е добре да се споменават имена. Особено в журналистиката съществува тази своеобразност, че в действителност малоумни глупаци затова стават добри журналисти, защото са в състояние, поради малоумието си, не да предават собственото си мнение, а това, което е мнение на епохата.
Това мнение се отразява в тях, така че например изявленията на слабоумните журналисти са много по-интересни, отколкото изявленията на мислещи, разумни журналисти.
Чрез малоумните журналисти много повече можем да разберем това, което мисли човечеството, отколкото чрез умните журналисти, които постоянно се стремят да формират свое собствено мнение. Това е един краен случай, ала в живота това става често, настъпва нещо, което в най-силна степен може да бъде наречено маскиране на действителния случай. Едно съществуващо малоумие не се забелязва, поради причината, че първоначално се проявява нещо, което дори би могло да бъде едно твърде гениално изявление. Разбира се, това не е кой знае какво в обикновения живот, защото в крайна сметка не е беда, ако вестниците ни се списват от малоумници ако разбира се носят добро, нали; но именно в радикалните случаи, когато нещата преминат границата и добият болестни форми, тогава наистина се стига дотам да трябва да развием в себе си един обективен, един силно обективен усет за наблюдение на душевното състояние на хора, попадащи именно в психиатричната сфера. Тогава ние винаги ще можем да правим извода от това, зад което се маскира душевната ни дейност, но ще трябва да съдим според по-дълбоко разположени симптоми.
към текста >>
Чрез малоумните журналисти много повече можем да разберем това, което
мисли
човечеството, отколкото чрез умните журналисти, които постоянно се стремят да формират свое собствено мнение.
Това е възможно по причина, че поради своето слабоумие даден човек може да бъде силно внушаем и може много лесно да отразява в себе си тайнствените влияния на околната среда. Културно-исторически и патологически тук можем да наблюдаваме най-интересните неща. Разбира се, в резултатите на подобни явления не е необходимо да се назовават имена; от това вярата, разбира се, бива разклатена, но не е добре да се споменават имена. Особено в журналистиката съществува тази своеобразност, че в действителност малоумни глупаци затова стават добри журналисти, защото са в състояние, поради малоумието си, не да предават собственото си мнение, а това, което е мнение на епохата. Това мнение се отразява в тях, така че например изявленията на слабоумните журналисти са много по-интересни, отколкото изявленията на мислещи, разумни журналисти.
Чрез малоумните журналисти много повече можем да разберем това, което мисли човечеството, отколкото чрез умните журналисти, които постоянно се стремят да формират свое собствено мнение.
Това е един краен случай, ала в живота това става често, настъпва нещо, което в най-силна степен може да бъде наречено маскиране на действителния случай. Едно съществуващо малоумие не се забелязва, поради причината, че първоначално се проявява нещо, което дори би могло да бъде едно твърде гениално изявление. Разбира се, това не е кой знае какво в обикновения живот, защото в крайна сметка не е беда, ако вестниците ни се списват от малоумници ако разбира се носят добро, нали; но именно в радикалните случаи, когато нещата преминат границата и добият болестни форми, тогава наистина се стига дотам да трябва да развием в себе си един обективен, един силно обективен усет за наблюдение на душевното състояние на хора, попадащи именно в психиатричната сфера. Тогава ние винаги ще можем да правим извода от това, зад което се маскира душевната ни дейност, но ще трябва да съдим според по-дълбоко разположени симптоми. Ето защо винаги ще трябва да помним: при наблюдение на дадено душевно състояние в най-силна степен е възможно изпадане в заблуждение, защото въпросът не се свежда до това, дали човекът например изказва някакви си умни мисли, но до това, дали той, ако наистина изказва умни мисли не клони например към тенденцията, да повтаря тези мисли по-често, отколкото го изисква случаят.
към текста >>
Ето защо винаги ще трябва да помним: при наблюдение на дадено душевно състояние в най-силна степен е възможно изпадане в заблуждение, защото въпросът не се свежда до това, дали човекът например изказва някакви си умни
мисли
, но до това, дали той, ако наистина изказва умни
мисли
не клони например към тенденцията, да повтаря тези
мисли
по-често, отколкото го изисква случаят.
Чрез малоумните журналисти много повече можем да разберем това, което мисли човечеството, отколкото чрез умните журналисти, които постоянно се стремят да формират свое собствено мнение. Това е един краен случай, ала в живота това става често, настъпва нещо, което в най-силна степен може да бъде наречено маскиране на действителния случай. Едно съществуващо малоумие не се забелязва, поради причината, че първоначално се проявява нещо, което дори би могло да бъде едно твърде гениално изявление. Разбира се, това не е кой знае какво в обикновения живот, защото в крайна сметка не е беда, ако вестниците ни се списват от малоумници ако разбира се носят добро, нали; но именно в радикалните случаи, когато нещата преминат границата и добият болестни форми, тогава наистина се стига дотам да трябва да развием в себе си един обективен, един силно обективен усет за наблюдение на душевното състояние на хора, попадащи именно в психиатричната сфера. Тогава ние винаги ще можем да правим извода от това, зад което се маскира душевната ни дейност, но ще трябва да съдим според по-дълбоко разположени симптоми.
Ето защо винаги ще трябва да помним: при наблюдение на дадено душевно състояние в най-силна степен е възможно изпадане в заблуждение, защото въпросът не се свежда до това, дали човекът например изказва някакви си умни мисли, но до това, дали той, ако наистина изказва умни мисли не клони например към тенденцията, да повтаря тези мисли по-често, отколкото го изисква случаят.
Как, как даден човек изразява мислите си, това е важното.
към текста >>
Как, как даден човек изразява
мисли
те си, това е важното.
Това е един краен случай, ала в живота това става често, настъпва нещо, което в най-силна степен може да бъде наречено маскиране на действителния случай. Едно съществуващо малоумие не се забелязва, поради причината, че първоначално се проявява нещо, което дори би могло да бъде едно твърде гениално изявление. Разбира се, това не е кой знае какво в обикновения живот, защото в крайна сметка не е беда, ако вестниците ни се списват от малоумници ако разбира се носят добро, нали; но именно в радикалните случаи, когато нещата преминат границата и добият болестни форми, тогава наистина се стига дотам да трябва да развием в себе си един обективен, един силно обективен усет за наблюдение на душевното състояние на хора, попадащи именно в психиатричната сфера. Тогава ние винаги ще можем да правим извода от това, зад което се маскира душевната ни дейност, но ще трябва да съдим според по-дълбоко разположени симптоми. Ето защо винаги ще трябва да помним: при наблюдение на дадено душевно състояние в най-силна степен е възможно изпадане в заблуждение, защото въпросът не се свежда до това, дали човекът например изказва някакви си умни мисли, но до това, дали той, ако наистина изказва умни мисли не клони например към тенденцията, да повтаря тези мисли по-често, отколкото го изисква случаят.
Как, как даден човек изразява мислите си, това е важното.
към текста >>
Дали някой повтаря често дадени
мисли
или пропуска
мисли
, така че да липсват преходи.
Дали някой повтаря често дадени мисли или пропуска мисли, така че да липсват преходи.
Това е много по-важно, отколкото обстоятелството, дали мислите са умни или глупави. Даден човек може да е много умен и въпреки това да е глупав, просто физиологически глупав, не патологически глупав. Някой може да изказва умни мисли и може да носи в себе си предразположение за тъй наречената душевна болест (в смисъла болест на духа бел. прев.), може и да развие тази болест, която ще се забележи преди всичко друго по това, че същият човек ще започне да пропуска мисли или често ще повтаря едни и същи мисли. Човек, страдащ от това, често да повтаря едни и същи мисли, носи винаги в себе си предразположение, което в основата си е свързано с неправилен белодробен процес.
към текста >>
Това е много по-важно, отколкото обстоятелството, дали
мисли
те са умни или глупави.
Дали някой повтаря често дадени мисли или пропуска мисли, така че да липсват преходи.
Това е много по-важно, отколкото обстоятелството, дали мислите са умни или глупави.
Даден човек може да е много умен и въпреки това да е глупав, просто физиологически глупав, не патологически глупав. Някой може да изказва умни мисли и може да носи в себе си предразположение за тъй наречената душевна болест (в смисъла болест на духа бел. прев.), може и да развие тази болест, която ще се забележи преди всичко друго по това, че същият човек ще започне да пропуска мисли или често ще повтаря едни и същи мисли. Човек, страдащ от това, често да повтаря едни и същи мисли, носи винаги в себе си предразположение, което в основата си е свързано с неправилен белодробен процес. Човек, страдащ от пропускане на мисли, носи винаги в себе си един не съвсем правилно функциониращ чернодробен процес.
към текста >>
Някой може да изказва умни
мисли
и може да носи в себе си предразположение за тъй наречената душевна болест (в смисъла болест на духа бел.
Дали някой повтаря често дадени мисли или пропуска мисли, така че да липсват преходи. Това е много по-важно, отколкото обстоятелството, дали мислите са умни или глупави. Даден човек може да е много умен и въпреки това да е глупав, просто физиологически глупав, не патологически глупав.
Някой може да изказва умни мисли и може да носи в себе си предразположение за тъй наречената душевна болест (в смисъла болест на духа бел.
прев.), може и да развие тази болест, която ще се забележи преди всичко друго по това, че същият човек ще започне да пропуска мисли или често ще повтаря едни и същи мисли. Човек, страдащ от това, често да повтаря едни и същи мисли, носи винаги в себе си предразположение, което в основата си е свързано с неправилен белодробен процес. Човек, страдащ от пропускане на мисли, носи винаги в себе си един не съвсем правилно функциониращ чернодробен процес. Другите неща са разположени някъде по средата.
към текста >>
прев.), може и да развие тази болест, която ще се забележи преди всичко друго по това, че същият човек ще започне да пропуска
мисли
или често ще повтаря едни и същи
мисли
.
Дали някой повтаря често дадени мисли или пропуска мисли, така че да липсват преходи. Това е много по-важно, отколкото обстоятелството, дали мислите са умни или глупави. Даден човек може да е много умен и въпреки това да е глупав, просто физиологически глупав, не патологически глупав. Някой може да изказва умни мисли и може да носи в себе си предразположение за тъй наречената душевна болест (в смисъла болест на духа бел.
прев.), може и да развие тази болест, която ще се забележи преди всичко друго по това, че същият човек ще започне да пропуска мисли или често ще повтаря едни и същи мисли.
Човек, страдащ от това, често да повтаря едни и същи мисли, носи винаги в себе си предразположение, което в основата си е свързано с неправилен белодробен процес. Човек, страдащ от пропускане на мисли, носи винаги в себе си един не съвсем правилно функциониращ чернодробен процес. Другите неща са разположени някъде по средата.
към текста >>
Човек, страдащ от това, често да повтаря едни и същи
мисли
, носи винаги в себе си предразположение, което в основата си е свързано с неправилен белодробен процес.
Дали някой повтаря често дадени мисли или пропуска мисли, така че да липсват преходи. Това е много по-важно, отколкото обстоятелството, дали мислите са умни или глупави. Даден човек може да е много умен и въпреки това да е глупав, просто физиологически глупав, не патологически глупав. Някой може да изказва умни мисли и може да носи в себе си предразположение за тъй наречената душевна болест (в смисъла болест на духа бел. прев.), може и да развие тази болест, която ще се забележи преди всичко друго по това, че същият човек ще започне да пропуска мисли или често ще повтаря едни и същи мисли.
Човек, страдащ от това, често да повтаря едни и същи мисли, носи винаги в себе си предразположение, което в основата си е свързано с неправилен белодробен процес.
Човек, страдащ от пропускане на мисли, носи винаги в себе си един не съвсем правилно функциониращ чернодробен процес. Другите неща са разположени някъде по средата.
към текста >>
Човек, страдащ от пропускане на
мисли
, носи винаги в себе си един не съвсем правилно функциониращ чернодробен процес.
Това е много по-важно, отколкото обстоятелството, дали мислите са умни или глупави. Даден човек може да е много умен и въпреки това да е глупав, просто физиологически глупав, не патологически глупав. Някой може да изказва умни мисли и може да носи в себе си предразположение за тъй наречената душевна болест (в смисъла болест на духа бел. прев.), може и да развие тази болест, която ще се забележи преди всичко друго по това, че същият човек ще започне да пропуска мисли или често ще повтаря едни и същи мисли. Човек, страдащ от това, често да повтаря едни и същи мисли, носи винаги в себе си предразположение, което в основата си е свързано с неправилен белодробен процес.
Човек, страдащ от пропускане на мисли, носи винаги в себе си един не съвсем правилно функциониращ чернодробен процес.
Другите неща са разположени някъде по средата.
към текста >>
Ето защо един от навиците на журналистите, носители на съвременния възглед, е да пият много кафе, за да не им се налага да дъвчат така дълго моливите си, докато успеят да свържат помежду им
мисли
те си.
И тези неща могат да бъдат изследвани в живота. Там, където имаме хранителни продукти и подправки, които, поне в обикновения смисъл на думата, не се употребяват като лечебни средства, там например можем да видим, как например кафето притежава ясно изразено действие върху целия симптоматичен процес на душевния живот това между другото, при възможност, аз често съм го споменавал и преди, най-малкото в определени кръгове. Всъщност човек не би трябвало да залага на подобни действия, защото ако разчита на тях, те просто правят душата му мудна, но тези въздействия все пак съществуват. Недостатъчна логичност човек може да замести чрез употребата на кафе, което означава, че чрез употребата на кафе човек наистина така може да предразположи организма си, че да изтегли от него повече сили за целите на логиката, отколкото ако човек не употребява кафе.
Ето защо един от навиците на журналистите, носители на съвременния възглед, е да пият много кафе, за да не им се налага да дъвчат така дълго моливите си, докато успеят да свържат помежду им мислите си.
Това е валидно в едно отношение.
към текста >>
Тъй като кафето е добро питие за журналистите, така чаят е изключително действуващо питие за дипломати, чрез което в съществена степен се подпомага привикването към изказване на откъснати
мисли
, които просто ей тъй биват подхвърлени, и чрез които човек може да представи себе си именно в одухотворен вид.
От друга страна употребата на чай е тази, която ни пречи, непрекъснато, педантично и академично да свързваме едната мисъл с другата, поради което, ако това достигне крайната си степен, ние не бихме могли да се изразяваме духовно, а така, че непрекъснато само бихме имитирали на околните собствените си логични процеси; в такъв случай винаги ставаме скучни. Професии, които сега се намират в упадък, но които обаче, в съответствие със старото им устройство, би трябвало да им се посочи средство, чрез което да изглеждат одухотворени, без вътрешно да са такива, но само чрез едно външно средство, на тях естествено би трябвало да им препоръчаме да пият чай.
Тъй като кафето е добро питие за журналистите, така чаят е изключително действуващо питие за дипломати, чрез което в съществена степен се подпомага привикването към изказване на откъснати мисли, които просто ей тъй биват подхвърлени, и чрез които човек може да представи себе си именно в одухотворен вид.
Тъкмо такива неща е важно да се знаят, защото ако умеем правилно да оценим подобни неща, и ако притежаваме необходимия душевен строй, тогава ние ще знаем, че в моралния живот подобни неща естествено трябва да бъдат стимулирани по различен начин, а не чрез тази или онази диета. Но такива неща са изключително важни, за да се поучим за определени взаимоотношения в природата, тъй както в културните отношения е важно да хвърлим поглед например върху изразено ниската консумация на захар, както е била обичайна в Русия, и върху изразено високата консумация в западния свят, в английския свят. Тогава ще открием, че там, където нещата не се парализират от определено душевно развитие, изживяването на човека представлява ясно отражение на това, което всъщност бива внасяно в човека при руснака, изразяващ себе си чрез едно отдаване на околния свят, и притежаващ слабо развито азово чувство, което би могло да бъде заместено, най-много теоретически, и което е свързано с ниската консумация на захар; и противно на това при англичанина, притежаващ изразено усещане за себе си, което има своите органични основи и което е изразено с високата консумация на захар. Но тук трябва да се обърне внимание не чак толкова на факта за консумацията, колкото на стремежа; защото фактът за консумацията се развива именно на основата на стремежа, на основата на желание за консумация, и затова е важно на тези неща да се обърне особено внимание.
към текста >>
10.
15. ПЕТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 4.04.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
И така, ние сме изтръгнали своето
мисле
не
от белия дроб и от ритмичната система.
Разбирането и разумът летят наоколо, защото това, което действува в инсултния инстинкт и в защитния инстинкт на птицата, представлява едно съвсем разумно поведение, тук действува онова, което е външно разбиране и външния разум, и тъкмо единствено ние, хората, притежаваме дара да вземаме участие в активността на външното разбиране и на външния разум. Ние взимаме участие в него, ние не го носим в себе си. Глупост е твърдението, че ние го носим в себе си, но ние само взимаме участие в него. Птицата все още не може така да участвува в него, та за една особена част на тялото да си присвои това, което са инсултния инстинкт и защитния инстинкт. Тя разбира повече онова, което е разположено в самата нея, и то чрез белия дроб, повече от нас хората, които го разбираме вече чрез главата си, и отново чрез белия дроб до хиосциамуса той проявява защитния инстинкт, тъй като птицата разсъждава много по-малко с периферията си, но много повече със сърцевината на своята същност.
И така, ние сме изтръгнали своето мислене от белия дроб и от ритмичната система.
към текста >>
Може би и за това ще можем да говорим по-точно, за това, чрез какво
мисли
м ние, като хора.
Може би и за това ще можем да говорим по-точно, за това, чрез какво мислим ние, като хора.
Но във всеки случай ние вече не мислим с белия дроб и със сърцето и така тясно свързано с Космоса, както прави това птицата. Това са нещата, които ние отново трябва да усвоим. Ако попитате: кой е прогонил от всички нас последния остатък, най-последния остатък от тези инстинкти, чрез които ние все още сме свързани с природата? то ще трябва да кажем: това е направило нашето училищно образование, а най-последния остатък е изтръгнало от нас университетското образование, защото те, и всичко, свързано с тях, в самата си същност са предразположени да препятствуват съвместния живот на човека с цялото на природата, едностранчиво да тласкат нещата по посока на един рафиниран интелектуализъм от една страна, и от друга страна към една рафинирана сексуалност. Това, което в прачовечеството все още съществува централно, в модерното човечество просто бива разпръснато към двата полюса.
към текста >>
Но във всеки случай ние вече не
мисли
м с белия дроб и със сърцето и така тясно свързано с Космоса, както прави това птицата.
Може би и за това ще можем да говорим по-точно, за това, чрез какво мислим ние, като хора.
Но във всеки случай ние вече не мислим с белия дроб и със сърцето и така тясно свързано с Космоса, както прави това птицата.
Това са нещата, които ние отново трябва да усвоим. Ако попитате: кой е прогонил от всички нас последния остатък, най-последния остатък от тези инстинкти, чрез които ние все още сме свързани с природата? то ще трябва да кажем: това е направило нашето училищно образование, а най-последния остатък е изтръгнало от нас университетското образование, защото те, и всичко, свързано с тях, в самата си същност са предразположени да препятствуват съвместния живот на човека с цялото на природата, едностранчиво да тласкат нещата по посока на един рафиниран интелектуализъм от една страна, и от друга страна към една рафинирана сексуалност. Това, което в прачовечеството все още съществува централно, в модерното човечество просто бива разпръснато към двата полюса. Но виждате ли, от възвръщането на едно правилно разбиране за света ще зависи, отново да оздравим себе си по отношение на нашите научни занимания.
към текста >>
От това виждате, как вникването във външния процес и
мисле
не
то обобщаване на този външен процес във вътрешния човешки процес създава една действителна човешко-извънчовешка физиология, която представлява същевременно и терапия, и това е пътя, по който може да бъде постигнато нещо.
Това ние можем да постигнем най-добре, ако опитаме да емулсираме фино маслото във вода и да лекуваме човека с маслени бани. Особено благожелателно е, чрез опити да се разбере, каква емулсия е необходима, колко често да се провеждат тези неща и т.н. Но това е пътя, по кой-то може да бъде преодоляна така унищожително настъпващата срещу организма захарна болест.
От това виждате, как вникването във външния процес и мисленето обобщаване на този външен процес във вътрешния човешки процес създава една действителна човешко-извънчовешка физиология, която представлява същевременно и терапия, и това е пътя, по който може да бъде постигнато нещо.
Изхождайки от тук, още веднъж, след като сме придобили по-конкретни понятия, бих желал да Ви насоча към въпроса, по какъв начин всъщност човекът е сроден с това, което е около него. Разгледайте още веднъж флората на Земята, разгледайте цялата растителна същност на Земята, как тя се издига от почвата нагоре, в известен смисъл разпръсква силите си в цвета, събира ги отново в плода, и наблюдавайте как съществуват хиляди странни вариации на този процес; как онова, което иначе нахлува изцяло в семето, може да бъде задържано в областта на листообразуването, и как поради това листата се разрастват, стават дебели, така както биха станали дебели може би само семенните обвивки, благодарение на това, че преди да се затвори вратата, определени сили са били задържани пред себе си имате всички възможни вариации. Само че този растителен формообразуващ процес наистина не е нещо, което може да бъде разгледано единствено от страна на физическата активност, изхождаща от Земята или от противодействието на светлината; но тъй както е вярно, че в себе си растението крие едно физическо и едно етерно тяло, така също е вярно, че там горе, където в известен смисъл извънземният елемент се сблъсква със земния, там с тази растителна същност, разтваряща себе си изцяло във физическото и в етерното тяло, е свързан един космично-астрален елемент. Бих ме могли да кажем: растението расте устремено към един животински формообразуващ процес, който обаче растението не може да достигне. Във вътрешността си бих желал да кажа, Земята е пропита от растителния формообразуващ процес, а там където е атмосферата, по посока на която израстват растенията, там Земята е пропита от един животински формообразуващ процес, който не стига до осъществление, и към който растението се стреми, но не може да го достигне.
към текста >>
Виждате ли, в нашият организъм, тоест в нашия човешки организъм, съществува един постоянно действащ процес на обезсоляване, една тенденция солеобразуването да бъде превърнато в своята противоположност, и всъщност на това се дължи нашето човешко битие, и преди всичко нашето издигащо се над животинския елемент човешко
мисле
не
.
Ето защо този вътрешен човек, този физически вътрешен човек е най-силно сроден с всичко онова, което представляват жизнените тенденции на растителния елемент и ние винаги можем да разчитаме, че ще помогнем на този вътрешен човек тъкмо с онова, което проявява се бе си под формата на жизнени тенденции в растителното царство. Само че човекът притежава нещо в повече от животното, което почива на обстоятелството, че човекът осъществява не само онзи обменен процес, който осъществява животното между растението и Астрала, но че той осъществява също така обменен процес между минерала и онова, което е надраснало, тоест, което е разположено още по-периферно от чисто астралното. Така ние можем да кажем: за човека от съвременното земно развитие е характер но тъкмо обстоятелството, че той взима участие в минералния формообразуващ процес. Така, както в животните се осъществява преобразуване на белтъка, така тук непрекъснато протича един процес, на който науката всъщност не обръща никакво внимание, който притежава една по-периферна тенденция от животинското преобразуване на белтъчния формообразуващ процес, и който, ако можем така да се изразим протича между небето и минералното царство. Ако искаме да имаме обозначение за него, в съответствие с най-характерното от него ние можем да го наречем: процес на обезсоляване.
Виждате ли, в нашият организъм, тоест в нашия човешки организъм, съществува един постоянно действащ процес на обезсоляване, една тенденция солеобразуването да бъде превърнато в своята противоположност, и всъщност на това се дължи нашето човешко битие, и преди всичко нашето издигащо се над животинския елемент човешко мислене.
В качеството си на периферен човек не на централен човек, който е подобен именно на животинското формообразуване ние се съпротивляваме на солеобразуването. На солеобразуването ние се противопоставя ме, тъй както животното се противопоставя на обикновените земни формообразуващи сили на растителния белтък. В това противопоставяне са заложени силите, които за човека ние трябва да търсим предимно в самото минерално царство, за да можем да лекуваме определени неща, с които не можем да се справим единствено чрез растителните лекарства.
към текста >>
Защото това
мисле
не
почива на процеса на разбиване на минерални елементи.
Но виждате ли, всъщност всеки път, когато лекуваме човека с кварц, ние апелираме към тези сили в него, които разцепват кварца, апелираме към силите, които могат да преодолеят този твърд минерален елемент, но по този начин ние поставяме Аза в положение да взима дейно участие в нещо, което всъщност изобщо не протича на Земята, но протича извън земното, там където властвуват сили, стремящи се всяка земна твърд да бъде разпиляна във Вселената. Вселената има тази своеобразност, да разпилява всичко, което се е втвърдило в рамките на планетарното, което се е концентрирало в планетарното, да разбива всичко до най-малки частици. В обикновения живот това ние правим рядко, ние рядко вземаме участие в това. И това, което иначе прави само Вселената, това най-често правят математическите натури, хората, които привикват себе си да живеят сред фигури, които привикват да мислят чрез математически форми.
Защото това мислене почива на процеса на разбиване на минерални елементи.
Докато хората, притежаващи известно отрицателно отношение срещу математическото, такива хора предпочитат да се ограничат в обикновения процес на обезсоляване; вътрешно те не могат да превърнат себе си в механици на този процес на разбиване. Това е разликата между математическите и нематематическите натури. Това противопоставяне на процеса на минерализация на Земята лежи в основата на много идеи за лечебните процеси.
към текста >>
Когато древният човек забелязвал, че
мисле
не
то му отслабва, тогава той се обръщал към нещо минерално, което приемал и в процеса на разбиване, в процеса на вътрешно взривяване на това минерално той отново при добивал способността да постави себе си в хармония със силно отдалечения от Земята извънземен елемент.
Виждате ли, това отново са неща, спадащи към инсултния и защитния инстинкт на древното човечество.
Когато древният човек забелязвал, че мисленето му отслабва, тогава той се обръщал към нещо минерално, което приемал и в процеса на разбиване, в процеса на вътрешно взривяване на това минерално той отново при добивал способността да постави себе си в хармония със силно отдалечения от Земята извънземен елемент.
И така, можем по такъв начин да проследим природата извън човека, че да стане очевидно, колко обосновани са такива неща. Чрез наблюдение те всъщност добре могат да бъдат потвърдени. За да проследите този процес на потвърждение, наблюдавайте едно растение, което е изключително интересно в това отношение: betula albа бяла бреза. Тази бяла бреза всъщност по двоен начин се противопоставя на обикновения растителен формообразуващ процес. В себе си тя не провежда обикновения формообразуващ процес.
към текста >>
Сега аз вярвам, скъпи приятели, че човек наистина може да напредне много, ако сам възпитава себе си по този начин,
мисле
не
, да обединява външния природен процес с вътрешния човешки процес.
Сега аз вярвам, скъпи приятели, че човек наистина може да напредне много, ако сам възпитава себе си по този начин, мислене, да обединява външния природен процес с вътрешния човешки процес.
По този начин ще достигнете до тези изключително важни родства. Но по този начин Вие ще достигнете и до едно разбиране на човека, което и не бихте могли да получите по друг начин, защото всъщност човекът може да бъде разбран напълно, ако изхождаме от извън човешкото, а него от своя страна може да разберем като изхождаме от човешкото. Двете неща трябва да могат да бъдат изследвани заедно. А сега ще Ви помоля, да не помислите за излишно, ако днес допълня още нещо, което би трябвало да ви помогне много при следващите разглеждания, а именно своеобразното функциониране на слезката в човешкия организъм. Функционирането на слезката в човешкия организъм е нещо, което в силна степен е насочено към духовната страна.
към текста >>
11.
16. ШЕСТАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 5.04.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
Разбира се, съвременният материалистичен начин на
мисле
не
би могъл да възрази: не би могъл да има голямо значение начина, по който биват използувани подражанието и авторитета.
Ние оформяме организма през юношеството, за да съхраним нещо, което да прояви активност едва през старостта. И така, още в детето биват оформени определени органи, които обаче не бива да бъдат използувани през детството, но които старостта вече не може да изгради. Ето защо те остават в резерва, за да бъдат използувани през старостта. Ако обаче, не се вземе предвид, че човекът до смяната на млечните зъби например, трябва да бъде възпитаван чрез силата на подражанието, и че след смяната на зъбите човекът така трябва да бъде възпитаван и обучаван, че главната роля да играе авторитета, ако всичко това не се взима предвид, то е възможно към органите, които би трябвало да останат в резерва до старостта, да бъдат предявени преждевременни изисквания.
Разбира се, съвременният материалистичен начин на мислене би могъл да възрази: не би могъл да има голямо значение начина, по който биват използувани подражанието и авторитета.
А това има огромно значение, защото всяко въздействие получава своето продължение в организма. Трябва само да имаме предвид, че в акта на подражание детето трябва да присъствува с целия си душевен живот. Така например следното има голямо значение.
към текста >>
Тук пред нас се разкрива една област, в която по най-различни причини, се намесва например психоанализата, предизвиквайки объркване в цялото човешко
мисле
не
.
И ако някой ден успеем да поставим цялото възпитание в съгласие с познанията, изложени от мен в малката книжка "Възпитанието на детето от гледна точка на Духовната наука" нещо, към което се стремим във Валдорфското училище, но което не можем да разпрострем върху предхождащото възпитание, можем едва от 6-та или от 7-та година на детето нататък тогава всъщност старческата деменция би изчезнала, защото именно чрез провеждането на подобно възпитание се препятствува опасността човекът да активира твърде рано своите старчески органи. Това е, което трябва да бъде казано по отношение на правилното възпитание. Но в живота съществува и обратното. И обратното се състои в следното, че ние съхраняваме това, което всъщност под формата на органни въздействия би трябвало да разгърне себе си само през време на юношеството. През целия живот се осъществява активиране на органи, които съществуват предимно за възрастта на детството и на юношеството; но това трябва да става в една по-слаба степен, иначе ще остави увреждания след себе си.
Тук пред нас се разкрива една област, в която по най-различни причини, се намесва например психоанализата, предизвиквайки объркване в цялото човешко мислене.
В действителност е истина че най-голямата вреда нанасят всъщност не най-големите заблуждения, защото големите заблуждения могат бързо да бъдат опровергани, но най-голяма вреда нанасят тези неща, в които се съдържа зрънце истина, защото тъкмо тези неща биват разгърнати до крайност и с тях се злоупотребява.
към текста >>
12.
17. СЕДЕМНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 6.04.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
Важното е, че всъщност флуорът като такъв е много по-разпространен, отколкото си
мисли
м.
Но виждате ли, флуорът като такъв представлява процес, формиращ човека, и съвсем не е важно да мъдруваме, по какъв начин той бива приет. По правило е необходимо да имаме предвид само процеса, преминаващ през най-обикновеното храносмилане; чрез него биват поети онези субстанции съдържащи флуорните съединения. Необходимо е да проследим само съвсем обикновения храносмилателен процес, отвеждащ периферно флуорната субстанция до онези места, където тя трябва да бъде отложена.
Важното е, че всъщност флуорът като такъв е много по-разпространен, отколкото си мислим.
Голяма част от него се съдържа в най-различните растения разбира се относително голяма част, защото човекът има невероятно малко нужди; само че в растенията се съдържа флуорообразуващия процес, така че тъкмо при флуорът нещата стоят така, че когато флуорът не може да бъде доказан по химически път, то въпреки това флуорообразуващия процес е налице в растенията за това ние още сега ще поговорим подробно. Защото флуорът е винаги налице, дори във водата, във водата, която пием; така че изобщо не е нужно да извличаме флуор. Става дума за следното, организмът да е така организиран, че от своя страна да успява да преодолее изключително сложния процес, заложен тъкмо в приемането на флуора.
към текста >>
Днес ние изключително много страдаме от обстоятелството, че по отношение на
мисле
не
то материализмът представлява продължение на католическия аскетизъм.
При душевните заболявания душевното състояние няма друго значение освен по отношение на диагностиката. Душевното състояние трябва да бъде изследвано, та с помощта на неговото разглеждане да разберем, къде в организма е скрита грешката. В това отношение древните още в терминологията са вложили някои неща. Наистина, не напразно древните са свързали душевната болестна картина на хипохондрията с едно чисто материалистично звучащо название, със закостенялост на долната част на тялото или с хрущялност на долната част на тялото, дори когато хипохондрията достига до състояние на безумие. Човека разбира се, трябва да достигне до състояние, всичко тъй наречено материално да разглежда като духовно.
Днес ние изключително много страдаме от обстоятелството, че по отношение на мисленето материализмът представлява продължение на католическия аскетизъм.
Този аскетизъм пренебрегва природата, и чрез пренебрегване на природата се стреми да постигне духа. Съвременният светоглед взима от това аскетично направление това, което му харесва и знае, че това, което протича в долната част на тялото, е грубо материално и няма нужда да бъде взимано предвид. Но тъкмо това в действителност не така, във всички тези неща действува Духът, и ние трябва да знаем, как там вътре действува Духът. Когато съединя Духът, който действува в организма с Духа, действуващ в нещо навън, тогава духовното действува заедно с духовното. Трябва да се освободим от пренебрежението спрямо природата.
към текста >>
Защото не намирате ли, че е забележително и изключително показателно за цялата реформа на медицинското
мисле
не
, че тъкмо по време на прилива на материализма се появи стремежът в тъй наречените абнормни състояния да се въздействува върху човека с всякакви видове хипноза и внушение?
Съвременният светоглед взима от това аскетично направление това, което му харесва и знае, че това, което протича в долната част на тялото, е грубо материално и няма нужда да бъде взимано предвид. Но тъкмо това в действителност не така, във всички тези неща действува Духът, и ние трябва да знаем, как там вътре действува Духът. Когато съединя Духът, който действува в организма с Духа, действуващ в нещо навън, тогава духовното действува заедно с духовното. Трябва да се освободим от пренебрежението спрямо природата. Трябва да успеем да си представим природата отново одухотворена.
Защото не намирате ли, че е забележително и изключително показателно за цялата реформа на медицинското мислене, че тъкмо по време на прилива на материализма се появи стремежът в тъй наречените абнормни състояния да се въздействува върху човека с всякакви видове хипноза и внушение?
Неща, видимо отдалечени от материалното, възникнаха тъкмо във времето на материализма, и така хората загубиха възможността да узнаят за духовната същност на живака, на антимона, на златото, на среброто. Това е същественото: хората изгубиха възможността да научат нещо за духовната същност на материалното и затова те се стремят да лекуват духовното като такова, и тъкмо така, както става в психоанализата, където е налице стремеж духовното да бъде дирижирано като такова. Необходимо е отново да заемат своето място едни здрави възгледи за духовните качества на материята.
към текста >>
13.
19. ДЕВЕТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 8.04.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
Човекът всъщност представлява антимон, ако
мисле
но извадим от него всичко онова, което бива въведено в него отвън.
Тук хранопроводът влиза в допир с онова, което нахлува в човешкия организъм. Или подхождайки абстрактно, ние можем да отделим вътрешните процеси в органа от онова, което става в органа, когато същият взаимодействува с внесеното в човека от вън. Това е едно важно разграничаване. Това са два различни процеса. Там вътре в самия орган, там действува антимонизиращата сила на човека.
Човекът всъщност представлява антимон, ако мислено извадим от него всичко онова, което бива въведено в него отвън.
Той самият представлява антимон. Нещата се свеждат до следното: в нормалния жизнен процес вътрешната органообразуваща сила не бива да бъде претоварена с тези антимон-образуваща сила. В нормалния жизнен процес не бива да бъде въвеждана тази антимон-синтезираща сила, защото в такъв случай ние отравяме организма, ние го стимулираме в твърде силна степен. Но когато е необходимо да го стимулираме по-силно, тогава ние трябва да въведем в него нещо, което нормално не бива да навлиза в него. Ето тук Вие достигате до антимоновото въздействие, което е специфично различно поради описаните свое образности на антимона в зависимост от това, дали прилагате антимона отвън, или го прилагате от вътре.
към текста >>
14.
20. ДВАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 9.04.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
Нещата се свеждат до следното: ако медицинското изследване трябва да бъде продължено по един полезен за човечеството начин, то тогава то трябва да заеме на истина онова място, което аз се опитах да опиша в лекциите:
мисле
не
то обединяване на целия здрав и болен човешки организъм заедно със силите, субстанциите, начините на въздействие, разположени извън човека.
Нещата се свеждат до следното: ако медицинското изследване трябва да бъде продължено по един полезен за човечеството начин, то тогава то трябва да заеме на истина онова място, което аз се опитах да опиша в лекциите: мисленето обединяване на целия здрав и болен човешки организъм заедно със силите, субстанциите, начините на въздействие, разположени извън човека.
Защото по този начин бива хвърлен мост между природонаучното направление излизащо все повече извън рамките на обикновеното разпознаване на болестите и стремежа да бъдат създадени лечебните средства и лечебните субстанции. Но за да бъде поет успешно този път е необходимо да добавим един цялостен възглед за човека, в известен смисъл да осветлим човека в духовно-научно отношение, започвайки от там, където човекът, такъв какъвто е днес, стои в определено взаимодействие с външния свят. Това взаимоотношение с външния свят е най-напреднало в развитието си по отношение взаимодействието на външните сетива с външния свят, което взаимодействие всъщност има много малко общо с физичните действия във вътрешността, тъй както например сетивните действия на окото. Но в момента, в който навлезем в областта на по-ниско разположените сетива, в областта на обонянието и вкуса, там ние веднага виждаме, как външния елемент на човека, заедно с околния свят, започват да нахлуват навътре. Защото до една определена степен човешкото храносмилане не представлява нищо друго, освен продължение и преобразяване на сетивната дейност.
към текста >>
Тъкмо при тъй наречените душевни заболявания трябва да
мисли
м върху въвеждането на физическото лечение.
Ако желаем да разгледаме нещата по този начин, тогава ще успеем да надхвърлим стадия патографията. Днес се говори много за неправилния ход на представите, за неправилния ход на волевите действия и т.н. Ала докато не знаем, как чрез странното взаимодействие между черния дроб, слезка и други органи на долната част на тялото се създава нещо, което накрая се появява в своята най-висша духовна форма като човешка воля, докато не знаем всичко това, няма да можем да открием съответния физически обратен образ на патографията.
Тъкмо при тъй наречените душевни заболявания трябва да мислим върху въвеждането на физическото лечение.
към текста >>
15.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 12 април 1921 г.
GA_313 Терапията от гледната точка на духовната наука тъй като я въведох цялата
Свръхсетивните съставни същности могат да функционират в главата в или чрез
мисле
не
то, чувстването и волята затова, защото там те имат своите отпечатъци, своите етерни, астрални и азови отпечатъци.
Днес ще разгледаме човека по отношение на взаимовръзката му с неговата свръхсетивна същност, за да разберем от тази гледна точка патологичните и терапевтичните проявления. Вчера трябваше да характеризираме физическото тяло и казахме, че същинска физическа дейност в човека има само в главата. Ако искаме правилно да разглеждаме физическото тяло, естествено трябва да се издигнем и до правилното конкретно разглеждане на етерното тяло. Защото когато прозрем човека, откриваме, че обособена физическа дейност на физическото тяло има само в главата. В другите членове на човешкия организъм е налице по-скоро недиференцирано взаимодействие между физическото тяло и висшите, надсетивните съставни същности на човека.
Свръхсетивните съставни същности могат да функционират в главата в или чрез мисленето, чувстването и волята затова, защото там те имат своите отпечатъци, своите етерни, астрални и азови отпечатъци.
Те са там като отпечатъци, в известен смисъл като образи, картини на свръхсетивните съставни човешки същности. Само физическото тяло няма още отпечатък в главата; то си го изгражда едва с течение на живота. Поради това физическото тяло има, бих казал, чисто физическо действие в главата. В другите членове на човешката природа няма чисто физическо действие.
към текста >>
По подобен начин ще
мисли
м за влиянието на светлинния етер върху човешкия организъм, доколкото оставаме при физиологията - при психологията е различно, това няма да го разглеждаме сега, - но то е много по-устойчиво, по-дълбоко от само обикновеното влияние на светлината, така че действието на този светлинен етер преминава през етерния отпечатък в човешката глава и реорганизира целия човек.
Има много по-дълбока взаимовръзка на топлинния етер с човешката глава, отколкото е външната връзка, външното облъчване.
По подобен начин ще мислим за влиянието на светлинния етер върху човешкия организъм, доколкото оставаме при физиологията - при психологията е различно, това няма да го разглеждаме сега, - но то е много по-устойчиво, по-дълбоко от само обикновеното влияние на светлината, така че действието на този светлинен етер преминава през етерния отпечатък в човешката глава и реорганизира целия човек.
Както казах, човешката главова организация е пропусклива за топлинния и светлинния етер. Не е съвсем правилно, но е приблизително правилно, че човешката глава е малко пропусклива за химичния и жизнения етер. Но сега можем да изоставим това, понеже резултатът, който ще посоча, е следният: Това, което представляват химичният и жизненият етер - както можете да разберете от даденото досега, - е нещо, отблъснато от главовата организация. Те биват отблъснати. Затова пък преминават през останалия организъм.
към текста >>
Ако не се разболявахме, нямаше да можем да
мисли
м и чувстваме.
В разболяващите процеси имаме само продължаване на това, което непременно трябва го да има в здравия човек.
Ако не се разболявахме, нямаше да можем да мислим и чувстваме.
Всичко, което се изживява в мисленето и чувстването, органично е силова система, която, ако надхвърли мярката си, разболява. И освен това същинският физически процес протича само в една част от човешката глава. Този протичащ в човешката глава процес е необходимо паралелно явление към човешкото азово изживяване. Ако този процес е нарушен, ако виталният процес в човека преобладава над чисто физическия процес, тогава азът бива потиснат по определен начин също и в своето съзнание. И всяко излизане на човека извън себе си, когато хората стават слабоумни или нещо подобно, почива и на това и трябва да бъде познато от предхождащото като чисто физически процеси в човека.
към текста >>
Всичко, което се изживява в
мисле
не
то и чувстването, органично е силова система, която, ако надхвърли мярката си, разболява.
В разболяващите процеси имаме само продължаване на това, което непременно трябва го да има в здравия човек. Ако не се разболявахме, нямаше да можем да мислим и чувстваме.
Всичко, което се изживява в мисленето и чувстването, органично е силова система, която, ако надхвърли мярката си, разболява.
И освен това същинският физически процес протича само в една част от човешката глава. Този протичащ в човешката глава процес е необходимо паралелно явление към човешкото азово изживяване. Ако този процес е нарушен, ако виталният процес в човека преобладава над чисто физическия процес, тогава азът бива потиснат по определен начин също и в своето съзнание. И всяко излизане на човека извън себе си, когато хората стават слабоумни или нещо подобно, почива и на това и трябва да бъде познато от предхождащото като чисто физически процеси в човека. Естествено тогава могат да съществуват и други органични причини.
към текста >>
16.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 13 април 1921 г.
GA_313 Терапията от гледната точка на духовната наука тъй като я въведох цялата
Преди всичко обаче, колкото и невероятно да изглежда на материалистическото
мисле
не
, е така, че прибързаното
мисле
не
, което не си дава сметка за основанията защо то
мисли
, едно припряно
мисле
не
, когато една мисъл прескача другата - основно зло за човешкото
мисле
не
в нашето време, - това
мисле
не
, където едната мисъл застъпва другата, е нещо, което след известно време изцяло въздейства като следствие в човешкия организъм, и то в ритмичния организъм.
Там не бива да наблюдавате само грижата и мъките, които са се появили през последните дни или седмици, те са най-маловажните, а тези, които лежат далеч назад. Защото винаги трябва да измине известен период от времето, когато в човека са действали грижи и страхове, до времето, когато те в известна степен са станали органични, когато са преминали в процесите на организма. Когато грижите и страховете достигнат определена степен, в по-късно време те винаги се проявяват като аномалии в органичните процеси, и то именно в ритмично-органичните процеси. Те водят до нарушаване на ритъма в организма и едва тогава могат да действат по-нататък върху веществообмяната и т.н. Това трябва да го схванем като основен принцип.
Преди всичко обаче, колкото и невероятно да изглежда на материалистическото мислене, е така, че прибързаното мислене, което не си дава сметка за основанията защо то мисли, едно припряно мислене, когато една мисъл прескача другата - основно зло за човешкото мислене в нашето време, - това мислене, където едната мисъл застъпва другата, е нещо, което след известно време изцяло въздейства като следствие в човешкия организъм, и то в ритмичния организъм.
Това, от една страна, е от съвсем особено значение. Душевните процеси не бива да се изпускат от очи, ако искаме да разберем аномалиите в човешкия ритмичен организъм, а именно това, което става в гръдните му органи. Към този организъм можем да причислим и принадлежащото в известна степен към периферията на този ритмичен организъм - ритъма на храненето и изхвърлянето. Защото цялата ритмична система се схваща едва когато се имат предвид ритъмът на храненето и този на отделянето, изхвърлянето.
към текста >>
За начина, по който Мориц Бенедикт
мисли
за социалните въпроси, появили се във връзка с туберкулозата, дава сведения неговата автобиография «От моя живот», Виена 1906 г., лекцията «Туберкулозният въпрос».
[3] Мориц Бенедикт, 1835-1920 г.
За начина, по който Мориц Бенедикт мисли за социалните въпроси, появили се във връзка с туберкулозата, дава сведения неговата автобиография «От моя живот», Виена 1906 г., лекцията «Туберкулозният въпрос».
към текста >>
17.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 15 април 1921 г.
GA_313 Терапията от гледната точка на духовната наука тъй като я въведох цялата
Когато се говори за арсенизиране на човешкото същество, не бива да се
мисли
, че там арсенът въздейства непосредствено, а че човешкото същество действа така в себе си, както навън действа арсенът.
Наистина има сродство между човека и неговото земно-космично обкръжение, като в човека протичат някои процеси, които навън стигат до своя завършек например при металите.
Когато се говори за арсенизиране на човешкото същество, не бива да се мисли, че там арсенът въздейства непосредствено, а че човешкото същество действа така в себе си, както навън действа арсенът.
Чрез това ще се стигне до разбиране как може да се помогне при такива въздействия в човека. Когато вземете това арсенизиране - бих могъл да кажа и астрализиране - на човешкия организъм, ще забележите, че ако то стане много силно, се проявява като известно затопляне в стомашната област, дори се появява известна лекота при храненето и храносмилането се облекчава, но ако то стане много лесно, в известен смисъл е съмнително, понеже всяко такова улеснение в човека отново предизвиква реакции, затруднения, понеже всичко това е свързано с определено минерализиране на човека. И тук наистина имаме насока как да се правят изследванията. Те трябва да се правят по правилния начин, да се вземат под внимание всички останали неща, така че при хора, които силно астрализират, т.е. в органичните им процеси протича арсенизиране, в случай на смърт труповете не се подават лесно на изгниване, за разлика от хора, при които астралното тяло е било слабо свързано с органите.
към текста >>
18.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 16 април 1921 г.
GA_313 Терапията от гледната точка на духовната наука тъй като я въведох цялата
Материалистическото
мисле
не
не може да стигне до друга преценка, освен да каже, че разликата не е съществена.
Нещата, които се констатират чрез имагинативното изследване с последващата интуиция, са винаги правилните, ако те почиват на добри познавателни сили. Но преценката във всеки случай трябва първо да се издигне до това, което се опознава по този начин. Тук трябва да се запознаем с факта, че човешкият организъм е във висша степен сложен, така че неговото разсъдъчно разглеждане довежда действително до възможно най-големите трудности, особено тогава, когато се опитаме да поставим този човешки организъм отново в съотношение с външния свят. Нещо такова се изправя особено силно насреща, когато строго се има предвид посоченото вече в тези лекции, а именно функцията на азота в човешкия организъм. Азотът, както казахме, се намира в по-голямо количество в издишания въздух, отколкото във вдишания.
Материалистическото мислене не може да стигне до друга преценка, освен да каже, че разликата не е съществена.
Това се дължи на факта, че материалистическите възгледи относно човека изобщо не могат да стигнат до функцията на азота. Тя става ясна, когато имаме предвид следното. Знаете, че има различни теории за храненето и че при интерпретацията на храненето изследователите стоят на диаметрално противоположни позиции относно задачата на приетите с храната белтъчини в човешкия организъм. Защо на човешкия организъм са му нужни белтъчини? Както казах, по отношение на отговорите на този въпрос изследователите стоят на диаметрално противоположни становища.
към текста >>
Следствието на това ще е, че докато те стават все по-подобни на главата, ще започнат сами да приемат мисловните сили, органичните сили на
мисле
не
то, ще се стремят все повече да се превърнат в орган на
мисле
не
то.
Белите дробове са метаморфоза на изграждането на главата и понеже са изостанала метаморфоза на главовото изграждане, са именно подходящи за своята функция - дишането, докато, ако същите сили, които при белите дробове са изостанали и които ги правят подходящи за дишането, продължат развитието си, ще направят белите дробове все по-подобни на главата.
Следствието на това ще е, че докато те стават все по-подобни на главата, ще започнат сами да приемат мисловните сили, органичните сили на мисленето, ще се стремят все повече да се превърнат в орган на мисленето.
И ако стремежът да се превърнат в мисловен орган се засили, като приемат силите, които в главата са на правилното място, те ще бъдат предразположени към белодробна туберкулоза.
към текста >>
В главата дишането е метаморфозирало и всички функции на
мисле
не
то до обработването на възприятията не са нищо друго освен все по-прогресивно формиране на развитието на дишането.
В главата дишането е метаморфозирало и всички функции на мисленето до обработването на възприятията не са нищо друго освен все по-прогресивно формиране на развитието на дишането.
Главата е напреднал извън степента на белите дробове дихателен орган, който задържа дишането и на мястото на възприемането на въздуха чрез дишането възприема етерните сили чрез сетивата. Сетивното възприемане не е нищо друго освен префинен, т.е. продължаващ в етерното дихателен процес. Главата диша, белите дробове дишат. Но още нещо диша в човека, което е още по-предишна степен в това метаморфозиращо развитие.
към текста >>
Колкото повече човек е
мисли
тел,
мисли
тел с главата, толкова повече има възможност да стане материалист.
Противно на това човешката духовност започва - именно с развитието му в тялото започва развитието на духа навътре, на реалния, не на абстрактния дух - в белодробната система и той работи отвътре навън, насреща на дишането. А най-духовните органи са тези, които принадлежат към системата на черния дроб. Те са органите, които в посока навътре развиват най-много духовна дейност. Това е и обяснението защо главовите хора могат да станат материалисти, понеже с главата може да се преработва само външната духовност и човек е изкушен да вярва, че всичко, което се развива като дух, е възприето отвън, от сетивния свят. Затова ако човек е истински интелектуалист, той става същевременно и материалист.
Колкото повече човек е мислител, мислител с главата, толкова повече има възможност да стане материалист.
Но ако целият човек си извоюва познанието, когато започне да осъзнава как цялото му човешко същество мисли с лежащите назад органи, тогава материализмът престава да е правилен за съзнанието.
към текста >>
Но ако целият човек си извоюва познанието, когато започне да осъзнава как цялото му човешко същество
мисли
с лежащите назад органи, тогава материализмът престава да е правилен за съзнанието.
А най-духовните органи са тези, които принадлежат към системата на черния дроб. Те са органите, които в посока навътре развиват най-много духовна дейност. Това е и обяснението защо главовите хора могат да станат материалисти, понеже с главата може да се преработва само външната духовност и човек е изкушен да вярва, че всичко, което се развива като дух, е възприето отвън, от сетивния свят. Затова ако човек е истински интелектуалист, той става същевременно и материалист. Колкото повече човек е мислител, мислител с главата, толкова повече има възможност да стане материалист.
Но ако целият човек си извоюва познанието, когато започне да осъзнава как цялото му човешко същество мисли с лежащите назад органи, тогава материализмът престава да е правилен за съзнанието.
към текста >>
19.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 17 април 1921 г.
GA_313 Терапията от гледната точка на духовната наука тъй като я въведох цялата
И по-специално отбелязвам, че не е необходимо да описвам как се изграждат
мисли
те в мен, че едно или друго средство може да бъде лекарство, а вие да стигнете дотам да прозрете употребата на определена субстанция като лекарство.
Относно учението за лечебните средства бих искал да отбележа, че трябва да обсъдим и това, което вече се опитахме да внесем като лекарства.
И по-специално отбелязвам, че не е необходимо да описвам как се изграждат мислите в мен, че едно или друго средство може да бъде лекарство, а вие да стигнете дотам да прозрете употребата на определена субстанция като лекарство.
В известен смисъл бих желал възгледът, който трябва да се изгради относно определена субстанция, ако тя следва да има лечебна стойност, да може да се оформи в собствената душа. Затова днес бих искал първоначално да устроим обсъждането така, че да изложим съображенията как се стига до схващането, че нещо може да бъде лекарство. Естествено предварително трябва да отбележим, че основата за това е да се познават главните принципи на антропософското човекознание. Защото правилната интерпретация на лекарството ще се породи само тогава, когато човек отвътре е подтикнат да изложи всички съображения в антропософски смисъл. Затова и ще видите, че изнесеното от мен през последните дни, ще се влее в това, което днес ще изложим като примерни съображения.
към текста >>
Винаги, когато си изясняваме процеса, протичащ в корените на растението, ще трябва да
мисли
м, че този процес стои във взаимна връзка с човешката глава.
Винаги, когато си изясняваме процеса, протичащ в корените на растението, ще трябва да мислим, че този процес стои във взаимна връзка с човешката глава.
Нека да изложим в детайли съображенията, за да видите как се стига до тях. Нека да разгледаме корените на жълтата тинтява, Gentiana lutea L., и да си кажем следното: Жълтата тинтява е растение, което навън се изявява в много цветове. Следователно в корените ще имаме сили, които много силно са насочени към цъфтежоподобното, с други думи самите коренови сили са малко слаби. Жълтата тинтява се изразходва в цветовете и листата. Въпреки това цялото оформяне на цветовете показва, че кореновите сили са все още налице.
към текста >>
Тук трябва да се съобразим с нещо, но винаги като изхождаме от основите на духовно-научното познание, иначе
мисли
те ще се разпръснат по всевъзможни погрешни пътища.
превръща го в нещо, действащо в по-силна степен, като, така да се каже, формирането, приготвянето го предаваме на самата природа и на действащите в нея сили. Естествено трябва да имаме предвид следното. Например ще си кажем: Как трябва да действа някое минерално-метално средство? Солите, които също са минерали, действат повече във вътрешността на човека. Най-външната периферна дейност обаче се повлиява именно от минерално-металните субстанции, които, така да се каже, са най-плътни.
Тук трябва да се съобразим с нещо, но винаги като изхождаме от основите на духовно-научното познание, иначе мислите ще се разпръснат по всевъзможни погрешни пътища.
В такова мислене духовнонаучните мисли довеждат до правилната насока. Можем да вземем някакъв метал; знаем, че металът се преработва много трудно от вътрешния човешки организъм. Тук трябва силно да се импулсира азовата дейност, защото азът е този, който слиза надолу и навлиза вътре в субстанцията, подрежда вътрешността на субстанцията според своите цели и възбужда в организма именно азовата дейност, понеже азът може да засили дейността си чрез астралното тяло. Когато приложим метали и минерали, винаги ще трябва да констатираме, че засилваме азовата или астралната дейност, като последната отново въздейства върху аза, или засилваме взаимодействието на астралната и азовата дейност. Такова импулсиране може например да стане по следния начин: Правим метален мехлем и го нанасяме, да речем, при обрив на кожата.
към текста >>
В такова
мисле
не
духовнонаучните
мисли
довеждат до правилната насока.
Естествено трябва да имаме предвид следното. Например ще си кажем: Как трябва да действа някое минерално-метално средство? Солите, които също са минерали, действат повече във вътрешността на човека. Най-външната периферна дейност обаче се повлиява именно от минерално-металните субстанции, които, така да се каже, са най-плътни. Тук трябва да се съобразим с нещо, но винаги като изхождаме от основите на духовно-научното познание, иначе мислите ще се разпръснат по всевъзможни погрешни пътища.
В такова мислене духовнонаучните мисли довеждат до правилната насока.
Можем да вземем някакъв метал; знаем, че металът се преработва много трудно от вътрешния човешки организъм. Тук трябва силно да се импулсира азовата дейност, защото азът е този, който слиза надолу и навлиза вътре в субстанцията, подрежда вътрешността на субстанцията според своите цели и възбужда в организма именно азовата дейност, понеже азът може да засили дейността си чрез астралното тяло. Когато приложим метали и минерали, винаги ще трябва да констатираме, че засилваме азовата или астралната дейност, като последната отново въздейства върху аза, или засилваме взаимодействието на астралната и азовата дейност. Такова импулсиране може например да стане по следния начин: Правим метален мехлем и го нанасяме, да речем, при обрив на кожата. С това периферно импулсираме азовата дейност.
към текста >>
20.
ОСМА ЛЕКИЦЯ, 18 април 1921 г.
GA_313 Терапията от гледната точка на духовната наука тъй като я въведох цялата
За мен не е важно да покажа пак таблицата, а да насоча
мисле
не
то ви в тази посока, в която се появи нещо именно като тази таблица. [3]
Особено интересно е да се разгледат в този смисъл отделните метали, като с това разглеждане се стигне до гледните точки, показани на тази таблица, като важещи за нашите минерални лекарства. Нещата са такива, че се налага да се каже: Трябваше да се обобщи всичко, което се получава от такава правилна интерпретация на наблюдението, за да се стигне до този резултат, и вие можете да бъдете сигурни, защото първоначално е направено само това, което почива на такава всеобхватна интерпретация на наблюдението. Можем и тук да вземем на помощ тази интерпретация. Защото за мен е важно не по някакъв начин да ви покажа още веднъж таблицата; а това в нея, което ще трябва да се допълни, може и трябва да стане при писменото излагане на нещата.
За мен не е важно да покажа пак таблицата, а да насоча мисленето ви в тази посока, в която се появи нещо именно като тази таблица. [3]
към текста >>
Ако там заседнете в
мисле
не
то на алопатията, естествено че няма да стигнете до тези неща.
» Вижте, това е въпрос, който води до много дълбоките основи на цялата човешка организация. Не е възможно да се произведат веществата, но могат да бъдат произведени процесите. Може да се каже, че за човека например е напълно невъзможно да произведе олово в себе си, но е възможно от страна на етерното да породи в себе си оловния процес и след това да го излъчи във физическото тяло. И там можем да кажем: «Да, не е ли възможно да хомеопатизираме толкова дълго, че изобщо да кажем: аз искам да опитам да въздействам чрез този процес навътре в етерното тяло, така че да се породи този самометализиращ процес, самоизлъчващ процес, който отговаря на металоизлъчващия процес.» В известен смисъл това наистина може да стане. Само че става въпрос наистина да се доближим до радиационните процеси, изхождащи от металността.
Ако там заседнете в мисленето на алопатията, естествено че няма да стигнете до тези неща.
Но имайте предвид например съображението, че в процеса на образуването на зъбите лежат лъчевите сили на магнезия. Това са сили, които имат значение в целия човешки организъм, защото зъбите се избутват навън от целия човек. Употребите ли някаква магнезиева сол, да речем, сярно-кисел магнезий (магнезиев сулфат, MgSO4), и я приложите така, че не се съобразявате с нищо алопатично, а направите особено силно разреждане - тук биваме довеждани до необходимостта от силно, извънредно силно разреждане, потенциране, - тогава имате нещо двустранно. Първо, имате действието на магнезия, което обаче престава там, където стоят зъбите. Магнезиевите сили при нормалния човек не излизат извън тази граница.
към текста >>
21.
ДЕВЕТА ЛЕЦИЯ, 18 април 1921 г.
GA_313 Терапията от гледната точка на духовната наука тъй като я въведох цялата
Ще съм щастлив да си спомням тези дни, които вие пожелахте да прекарате тук именно за обсъждането на медицинската наука и нека
мисли
те, които ще ни свързват, да ви придружават по пътищата, скъпи приятели, по които ще продължите, за да приложите на дело това, което тук опитахме първо да импулсираме в
мисли
те.
Не искам да добавям повече, освен следното: Нека импулсите - които при този курс често трябваше да останат само като наченки поради ограниченото време - да останат във вас, да се развиват и осъществяват по съответния начин за доброто на човечеството. Да се надяваме, че ще имаме възможност да продължим по някакъв начин започнатото сега и нека да се постараем да го развиваме нататък. С това пожелание приключвам нашите разглеждания, скъпи приятели, и се надявам делата ни да последват нашите желания в тази насока. Беше ощастливяващо чувство да ви срещна тук.
Ще съм щастлив да си спомням тези дни, които вие пожелахте да прекарате тук именно за обсъждането на медицинската наука и нека мислите, които ще ни свързват, да ви придружават по пътищата, скъпи приятели, по които ще продължите, за да приложите на дело това, което тук опитахме първо да импулсираме в мислите.
към текста >>
22.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 7 ноември 1920
GA_314 Физиология и терапия от гледна точка на духовната наука
Накратко, когато навлезем в областта на медицината, ние веднага се изпълваме с несигурност и скептицизъм спрямо нашият собствен естественонаучен светоглед, който би трябвало да лежи в основата на нашето модерно медицинско
мисле
не
.
Така че ние сме принудени да кажем: Това, което съществува в болестта като един съвсем явен причинно-обусловен природен процес, е нещо което по отношение на здравия организъм е абнормно, и излиза извън рамките на причинната зависимост.
Накратко, когато навлезем в областта на медицината, ние веднага се изпълваме с несигурност и скептицизъм спрямо нашият собствен естественонаучен светоглед, който би трябвало да лежи в основата на нашето модерно медицинско мислене.
При много медици всичко това води до един скептицизъм, до един вид нихилизъм спрямо терапията. Аз познавам редица известни професори и то когато Виенския медицински факултет беше в своя разцвет, които всъщност бяха терапевтични нихилисти. Те казваха: Ако сме изправени пред една болест и те избираха такава болест, при която все пак можеше да се приложи подобно мислене например едно белодробно възпаление, единственото което можем да направим, е да го оставим на неговото собствено развитие, и чрез смекчаващи, стимулиращи и т.н. Външни мерки, да насочим това развитие по един правилен път до настъпването на кризата и затишието, което идва след нея. Така, че строго погледнато, това което през столетия и хилядолетия е наричано лечение, всъщност не е никакво лечение.
към текста >>
Те казваха: Ако сме изправени пред една болест и те избираха такава болест, при която все пак можеше да се приложи подобно
мисле
не
например едно белодробно възпаление, единственото което можем да направим, е да го оставим на неговото собствено развитие, и чрез смекчаващи, стимулиращи и т.н.
Така че ние сме принудени да кажем: Това, което съществува в болестта като един съвсем явен причинно-обусловен природен процес, е нещо което по отношение на здравия организъм е абнормно, и излиза извън рамките на причинната зависимост. Накратко, когато навлезем в областта на медицината, ние веднага се изпълваме с несигурност и скептицизъм спрямо нашият собствен естественонаучен светоглед, който би трябвало да лежи в основата на нашето модерно медицинско мислене. При много медици всичко това води до един скептицизъм, до един вид нихилизъм спрямо терапията. Аз познавам редица известни професори и то когато Виенския медицински факултет беше в своя разцвет, които всъщност бяха терапевтични нихилисти.
Те казваха: Ако сме изправени пред една болест и те избираха такава болест, при която все пак можеше да се приложи подобно мислене например едно белодробно възпаление, единственото което можем да направим, е да го оставим на неговото собствено развитие, и чрез смекчаващи, стимулиращи и т.н.
Външни мерки, да насочим това развитие по един правилен път до настъпването на кризата и затишието, което идва след нея. Така, че строго погледнато, това което през столетия и хилядолетия е наричано лечение, всъщност не е никакво лечение.
към текста >>
Една несъстоятелна хипотеза е точно тази при която безупречното
мисле
не
ни отвежда до такива представи, до такива хипотетични усещания, каквито всъщност човекът никога не е имал и никога няма да има.
В момента аз не го виждам, но той сигурно е вътре. Тази моя хипотеза е оправдана, тя има достатъчно основания. Аз стигнах до нея без да съм наблюдавал непосредствено събитията; аз просто следвах хода на моите собствени представи. Точно по същият начин аз изграждам една основателна хипотеза и тогава, когато твърдя: При този и този процес тук е имало топлина, която е можела да бъде измерена с термометър, но после след внезапно охлаждане или нещо подобно тази топлина изчезва, така че в момента аз мога да говоря само за една изчезнала топлина. Така че за едно действително плодотворно изследване е абсолютно необходимо да продължим в една или друга посока веригата от нашите собствени представи.
Една несъстоятелна хипотеза е точно тази при която безупречното мислене ни отвежда до такива представи, до такива хипотетични усещания, каквито всъщност човекът никога не е имал и никога няма да има.
В тези случаи представите биват снабдявани с различни помощни и доказателствени устройства, каквито ни предлага например атомистиката, или молекулярното учение. Но човек никога няма да се подаде на илюзията, че би могъл да види микроскопичните частици на веществото, за да може да си представи после светлината като едно материално движение.
към текста >>
Когато сме изправени пред нормалната човешка организация, ние виждаме как в нея в един строго душевен смисъл, се развива един вид воля, един вид чувства, и един вид
мисли
.
"Абнормно". И все пак за целите на нашите предварителни разисквания тези изрази могат да се употребя ват съвсем спокойно.
Когато сме изправени пред нормалната човешка организация, ние виждаме как в нея в един строго душевен смисъл, се развива един вид воля, един вид чувства, и един вид мисли.
Но дори и в социалният живот, ние сме свикнали да изграждаме образа на "нормалния човек" според начина по който той проявява навън своите мисли, чувства и воля. И по един съвсем естествен и необходим начин стига поне малко да концентрираме нашите мисли, ние идваме до убеждението: Ако организмът функционира прекалено силно, ако функционира, така да се каже, както би функционирало едно тяло, чиято скрита и латетна топлина ние сме отнели, така че тя е отдадена на външното обкръжение, без при това да знаем какво можем да направим още с тази топлина; т.е. когато това тяло отдава нещо от себе си в определена посока, то би се явило пред нас под формата на онези последици в мисленето, които например ние имаме при преобладаването на емоциите. С други думи, един такъв организъм би се явил пред нас под формата на това, което наричаме мания. Така че в този човешки организъм ние наистина се изправяме пред едно разрастване, пред едно преливане на организиращи сили.
към текста >>
Но дори и в социалният живот, ние сме свикнали да изграждаме образа на "нормалния човек" според начина по който той проявява навън своите
мисли
, чувства и воля.
"Абнормно". И все пак за целите на нашите предварителни разисквания тези изрази могат да се употребя ват съвсем спокойно. Когато сме изправени пред нормалната човешка организация, ние виждаме как в нея в един строго душевен смисъл, се развива един вид воля, един вид чувства, и един вид мисли.
Но дори и в социалният живот, ние сме свикнали да изграждаме образа на "нормалния човек" според начина по който той проявява навън своите мисли, чувства и воля.
И по един съвсем естествен и необходим начин стига поне малко да концентрираме нашите мисли, ние идваме до убеждението: Ако организмът функционира прекалено силно, ако функционира, така да се каже, както би функционирало едно тяло, чиято скрита и латетна топлина ние сме отнели, така че тя е отдадена на външното обкръжение, без при това да знаем какво можем да направим още с тази топлина; т.е. когато това тяло отдава нещо от себе си в определена посока, то би се явило пред нас под формата на онези последици в мисленето, които например ние имаме при преобладаването на емоциите. С други думи, един такъв организъм би се явил пред нас под формата на това, което наричаме мания. Така че в този човешки организъм ние наистина се изправяме пред едно разрастване, пред едно преливане на организиращи сили. В тумора ние имаме един процес, който се обособява в организма един процес, който организира природните сили по такъв начин, че предизвиква тяхното струпване в организма.
към текста >>
И по един съвсем естествен и необходим начин стига поне малко да концентрираме нашите
мисли
, ние идваме до убеждението: Ако организмът функционира прекалено силно, ако функционира, така да се каже, както би функционирало едно тяло, чиято скрита и латетна топлина ние сме отнели, така че тя е отдадена на външното обкръжение, без при това да знаем какво можем да направим още с тази топлина; т.е.
"Абнормно". И все пак за целите на нашите предварителни разисквания тези изрази могат да се употребя ват съвсем спокойно. Когато сме изправени пред нормалната човешка организация, ние виждаме как в нея в един строго душевен смисъл, се развива един вид воля, един вид чувства, и един вид мисли. Но дори и в социалният живот, ние сме свикнали да изграждаме образа на "нормалния човек" според начина по който той проявява навън своите мисли, чувства и воля.
И по един съвсем естествен и необходим начин стига поне малко да концентрираме нашите мисли, ние идваме до убеждението: Ако организмът функционира прекалено силно, ако функционира, така да се каже, както би функционирало едно тяло, чиято скрита и латетна топлина ние сме отнели, така че тя е отдадена на външното обкръжение, без при това да знаем какво можем да направим още с тази топлина; т.е.
когато това тяло отдава нещо от себе си в определена посока, то би се явило пред нас под формата на онези последици в мисленето, които например ние имаме при преобладаването на емоциите. С други думи, един такъв организъм би се явил пред нас под формата на това, което наричаме мания. Така че в този човешки организъм ние наистина се изправяме пред едно разрастване, пред едно преливане на организиращи сили. В тумора ние имаме един процес, който се обособява в организма един процес, който организира природните сили по такъв начин, че предизвиква тяхното струпване в организма. От друга страна, в патологичните прояви на манията, ние сме изправени пред нещо, което организма престава да владее и удържа, пред нещо, което всъщност се стреми да напусне организма.
към текста >>
когато това тяло отдава нещо от себе си в определена посока, то би се явило пред нас под формата на онези последици в
мисле
не
то, които например ние имаме при преобладаването на емоциите.
"Абнормно". И все пак за целите на нашите предварителни разисквания тези изрази могат да се употребя ват съвсем спокойно. Когато сме изправени пред нормалната човешка организация, ние виждаме как в нея в един строго душевен смисъл, се развива един вид воля, един вид чувства, и един вид мисли. Но дори и в социалният живот, ние сме свикнали да изграждаме образа на "нормалния човек" според начина по който той проявява навън своите мисли, чувства и воля. И по един съвсем естествен и необходим начин стига поне малко да концентрираме нашите мисли, ние идваме до убеждението: Ако организмът функционира прекалено силно, ако функционира, така да се каже, както би функционирало едно тяло, чиято скрита и латетна топлина ние сме отнели, така че тя е отдадена на външното обкръжение, без при това да знаем какво можем да направим още с тази топлина; т.е.
когато това тяло отдава нещо от себе си в определена посока, то би се явило пред нас под формата на онези последици в мисленето, които например ние имаме при преобладаването на емоциите.
С други думи, един такъв организъм би се явил пред нас под формата на това, което наричаме мания. Така че в този човешки организъм ние наистина се изправяме пред едно разрастване, пред едно преливане на организиращи сили. В тумора ние имаме един процес, който се обособява в организма един процес, който организира природните сили по такъв начин, че предизвиква тяхното струпване в организма. От друга страна, в патологичните прояви на манията, ние сме изправени пред нещо, което организма престава да владее и удържа, пред нещо, което всъщност се стреми да напусне организма.
към текста >>
Засегнатия индивид далеч не е принуден чрез абнормното в своята организация-, да прекрачва в духовно-душевните области, какъвто би бил случаят с една продуктивна и неудържима мания, при която цялото
мисле
но се определя от емоциите.
Засегнатия индивид далеч не е принуден чрез абнормното в своята организация-, да прекрачва в духовно-душевните области, какъвто би бил случаят с една продуктивна и неудържима мания, при която цялото мислено се определя от емоциите.
към текста >>
Навсякъде, където му се представяше подходяща възможност, Шелинг се опитваше да
мисли
и медицински, така че той успя да се произнесе също и по редица въпроси свързани с процесите на лечението.
В историята на немското духовно развитие съществува едно извънредно интересно събитие. Независимо от това как ще погледнем на Шелинг като философ, в негово лице ние имаме един интересен културно-исторически феномен. Макар и в неговата философия всичко да е объркано и неправилно, в този човек живееше един сигурен инстинкт, който го ориентираше чудесно дори и в такива области от живота, където обикновените естествени науки се намесват с крайно нежелание, изоставяйки нещата по-скоро на грубия емпиричен подход.
Навсякъде, където му се представяше подходяща възможност, Шелинг се опитваше да мисли и медицински, така че той успя да се произнесе също и по редица въпроси свързани с процесите на лечението.
към текста >>
Шелинг достигна по-скоро от здравите си душевни инстинкти, отколкото в резултат на ясно и логично
мисле
не
, до едно забележително изречение.
Но откъде идва всичко това? Ако искаме да разберем и да оценим истинското достойнство на Шелинг, ние действително трябва да си изясним дълбокото инстинктивно познание, от което той черпеше своите истини и своите заблуждения.
Шелинг достигна по-скоро от здравите си душевни инстинкти, отколкото в резултат на ясно и логично мислене, до едно забележително изречение.
Да познаваш природата, казваше той, означава да твориш природата. Да, ако това изречение би било непосредствено включено и реализирано в човешкото познание, ние бихме го приложили и в медицината. И наистина, ако можем да приемем съзидателните и творчески природни сили в нашето познание, ако изградим съответното съзнание за тези съзидателни сили, тогава ние твърде лесно можем да навлезем и в областта на физиологичните и патологичните явления, така че бихме следвали съзидателната природа, тъй да се каже, стъпка по стъпка. Тук ние емпиричният светоглед е категоричен: За човека това е невъзможно! И онзи който иска да продължи нататък и да преодолее цялата неосъществимост на подобно свръхчовешко изискване
към текста >>
23.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 8 ноември 1920
GA_314 Физиология и терапия от гледна точка на духовната наука
И така, ние имаме работа с един абсурд, определящ цялото
мисле
не
на гениалния човек Шелинг.
Шелинг просто казваше: да познаваш природата, означава да твориш природата. Но първото нещо, което хрумва на човек след като чуе такъв афоризъм. Макар и да е изречен от гениална личност, е че този афоризъм е напълно абсурден. Защото никой не може сериозно да приеме, че като обикновен земен човек в своето физическо тяло, той е в състояние чрез познанието си за природата да се извиси до един истински творчески акт. Разбира се, в областта на техниката ние постоянно създаваме нещо ново, но то далеч не е в смисъла на Шелинг, а по-скоро като едно съчетание и подреждане на природните сили, което дава възможност на самата природа да се изяви в една или друга посока.
И така, ние имаме работа с един абсурд, определящ цялото мислене на гениалния човек Шелинг.
Да познаваш природата, означава да твориш природата.
към текста >>
Ако отправим поглед към външната природа, към завършените природни процеси, ние бихме казали само това: Да познаваш природата означава най-вече да я следваш и пресъздаваш в своите
мисли
.
Разбира се, Шелинг не беше посветен; той беше просто един гениален човек и насочен от своя инстинкт, той успя да формулира едното изречение. Ако човек се заеме с такива изследвания, каквито по времето на Шелинг изобщо не се правиха, той установи че това изречение е в удивително съзвучие с прадревното мистерийно знание. Обърнем ли се към другото изречение, ще открием че и то е в съзвучие с древната мъдрост. От гледна точка на съвременното знание, тези две изречения остават съвършено непонятни и абсурдни. Обаче от друга страна, взети заедно, те насочват към най-важните тайни на човешката организация, към състоянията на здраве и болест.
Ако отправим поглед към външната природа, към завършените природни процеси, ние бихме казали само това: Да познаваш природата означава най-вече да я следваш и пресъздаваш в своите мисли.
Защото това, което наричаме наши мисли и което не е в състояние да израсне като пресъздаващ природата процес, това на което липсват вътрешните образни и строителни сили, точно него ние развиваме като наше човешко мислене, като наш изтъкан от мисли и представи душевен живот, в основата си е не нещо друго, освен това, което около периода на зъбната смяна (т.е. 7-та година) се обособява и еманципира от физически-етерния организъм, след като преди този период е действувало дълбоко вътре в човешкия организъм като сили на растежа. Така че онази енергия, която се корени във физически-етерния човек през неговите детски години, за да упражнява през тези детски години една наистина творческа и съзидателна дейност, сега след изграждането на физическото тяло постепенно заглъхва и метаморфозата в образния, мисловен и представен свят на буйно израстващия душевен живот: Накратко: Същата тази енергия като една филтрираща в самата си творческа субстанциалност мирова сила нахлува в нашите мисли, в нашите представи. Това, което преди 7-та година е имало важни организиращи функции в нашия организъм, след 7-та година ние го имаме като познание. Преди това то е имало важни организиращи и съзидателни функции, то е било заето с творчество.
към текста >>
Защото това, което наричаме наши
мисли
и което не е в състояние да израсне като пресъздаващ природата процес, това на което липсват вътрешните образни и строителни сили, точно него ние развиваме като наше човешко
мисле
не
, като наш изтъкан от
мисли
и представи душевен живот, в основата си е не нещо друго, освен това, което около периода на зъбната смяна (т.е.
Ако човек се заеме с такива изследвания, каквито по времето на Шелинг изобщо не се правиха, той установи че това изречение е в удивително съзвучие с прадревното мистерийно знание. Обърнем ли се към другото изречение, ще открием че и то е в съзвучие с древната мъдрост. От гледна точка на съвременното знание, тези две изречения остават съвършено непонятни и абсурдни. Обаче от друга страна, взети заедно, те насочват към най-важните тайни на човешката организация, към състоянията на здраве и болест. Ако отправим поглед към външната природа, към завършените природни процеси, ние бихме казали само това: Да познаваш природата означава най-вече да я следваш и пресъздаваш в своите мисли.
Защото това, което наричаме наши мисли и което не е в състояние да израсне като пресъздаващ природата процес, това на което липсват вътрешните образни и строителни сили, точно него ние развиваме като наше човешко мислене, като наш изтъкан от мисли и представи душевен живот, в основата си е не нещо друго, освен това, което около периода на зъбната смяна (т.е.
7-та година) се обособява и еманципира от физически-етерния организъм, след като преди този период е действувало дълбоко вътре в човешкия организъм като сили на растежа. Така че онази енергия, която се корени във физически-етерния човек през неговите детски години, за да упражнява през тези детски години една наистина творческа и съзидателна дейност, сега след изграждането на физическото тяло постепенно заглъхва и метаморфозата в образния, мисловен и представен свят на буйно израстващия душевен живот: Накратко: Същата тази енергия като една филтрираща в самата си творческа субстанциалност мирова сила нахлува в нашите мисли, в нашите представи. Това, което преди 7-та година е имало важни организиращи функции в нашия организъм, след 7-та година ние го имаме като познание. Преди това то е имало важни организиращи и съзидателни функции, то е било заето с творчество. Само че това творчество не е нещо, което можем да видим във външната природа, то е нещо до което ние можем да вникнем вътре в нашия организъм.
към текста >>
Така че онази енергия, която се корени във физически-етерния човек през неговите детски години, за да упражнява през тези детски години една наистина творческа и съзидателна дейност, сега след изграждането на физическото тяло постепенно заглъхва и метаморфозата в образния, мисловен и представен свят на буйно израстващия душевен живот: Накратко: Същата тази енергия като една филтрираща в самата си творческа субстанциалност мирова сила нахлува в нашите
мисли
, в нашите представи.
От гледна точка на съвременното знание, тези две изречения остават съвършено непонятни и абсурдни. Обаче от друга страна, взети заедно, те насочват към най-важните тайни на човешката организация, към състоянията на здраве и болест. Ако отправим поглед към външната природа, към завършените природни процеси, ние бихме казали само това: Да познаваш природата означава най-вече да я следваш и пресъздаваш в своите мисли. Защото това, което наричаме наши мисли и което не е в състояние да израсне като пресъздаващ природата процес, това на което липсват вътрешните образни и строителни сили, точно него ние развиваме като наше човешко мислене, като наш изтъкан от мисли и представи душевен живот, в основата си е не нещо друго, освен това, което около периода на зъбната смяна (т.е. 7-та година) се обособява и еманципира от физически-етерния организъм, след като преди този период е действувало дълбоко вътре в човешкия организъм като сили на растежа.
Така че онази енергия, която се корени във физически-етерния човек през неговите детски години, за да упражнява през тези детски години една наистина творческа и съзидателна дейност, сега след изграждането на физическото тяло постепенно заглъхва и метаморфозата в образния, мисловен и представен свят на буйно израстващия душевен живот: Накратко: Същата тази енергия като една филтрираща в самата си творческа субстанциалност мирова сила нахлува в нашите мисли, в нашите представи.
Това, което преди 7-та година е имало важни организиращи функции в нашия организъм, след 7-та година ние го имаме като познание. Преди това то е имало важни организиращи и съзидателни функции, то е било заето с творчество. Само че това творчество не е нещо, което можем да видим във външната природа, то е нещо до което ние можем да вникнем вътре в нашия организъм. И точно защото детето би могло да бъде и един мъдрец, и да се произнася не само за външната природа, но и за това, което се извършва в неговия собствен организъм стига то да погледне към тялото си и стига да вижда какво става там точно затова и ние като Шелинг, бихме казали: Да познаваш тази природа, означава да твориш тази природа, и тогава детето наистина би било просто проникнато и импрегнирано с творческите съзидателни сили, напълно би се сляло с тези съзидателни сили. Ето защо в своя медицински инстинкт, в своя физиологичен инстинкт, Шелинг направи не друго, а това, което за целия по късен живот представляваше един пълен абсурд от забравената епоха на детството той извади могъщи природни сили и заяви: В по-късната възраст нашето човешко познание не е нищо друго, освен обузданите и отслабени строителни сили; и ако детето би могло да участвува в познавателния процес, тогава ние би трябвало да кажем: Да познаваш, всъщност означава да твориш, означава да развиваш непрекъсната творческа дейност.
към текста >>
И така, Вие виждате, че в нормалния ход на човешкото развитие, тази растежна сила трябва да се преобразува в духовно-душевна сила, бих казал още в сила на спомнянето, в сила на
мисле
не
то.
Но всеки един човек, способен на такова съзерцание знае, че след смяната на зъбите, тези духовно-душевни организиращи сили, които през първите 7 години изграждат физическия организъм, далеч не изчезват, а само преминават в един друг етап. Те претърпяват, така да се каже, една регресия, но все пак дори и в по-късните години, ние продължаваме да разполагаме с тези организиращи сили. Това, което става в периода на зъбната смяна, е че етерните строителни сили се освобождават от физическата организация и нахлуват в съзнанието като сили на спомнянето. Ние пробуждаме паметта от нейното латентно състояние, ние превръщаме нашите растежни, двигателни и равновесни сили в сили на едно качествено ново душевно съзерцание.
И така, Вие виждате, че в нормалния ход на човешкото развитие, тази растежна сила трябва да се преобразува в духовно-душевна сила, бих казал още в сила на спомнянето, в сила на мисленето.
А сега нека да приемем, че по някаква неизвестна причина, в организма се задържат и складират прекалено много от тези организиращи сили, които иначе би трябвало да действуват свободно и неорганичено тъкмо в ранните детски години; тези сили се задържат и застават долу в организма, те така моделират цялостното развитие на човека, че вече не се трансформират по естествения и целесъобразен начин в сили на спомнянето. Така се стига дотам, че вместо да се проявяват в дневния живот на обикновеното съзнание (като мисли, представи и т.н.), те започват да действуват при всяко заспиване; всяка нощ, от заспиването до пробуждането те смущават и пречат на човешкия организъм.
към текста >>
Така се стига дотам, че вместо да се проявяват в дневния живот на обикновеното съзнание (като
мисли
, представи и т.н.), те започват да действуват при всяко заспиване; всяка нощ, от заспиването до пробуждането те смущават и пречат на човешкия организъм.
Те претърпяват, така да се каже, една регресия, но все пак дори и в по-късните години, ние продължаваме да разполагаме с тези организиращи сили. Това, което става в периода на зъбната смяна, е че етерните строителни сили се освобождават от физическата организация и нахлуват в съзнанието като сили на спомнянето. Ние пробуждаме паметта от нейното латентно състояние, ние превръщаме нашите растежни, двигателни и равновесни сили в сили на едно качествено ново душевно съзерцание. И така, Вие виждате, че в нормалния ход на човешкото развитие, тази растежна сила трябва да се преобразува в духовно-душевна сила, бих казал още в сила на спомнянето, в сила на мисленето. А сега нека да приемем, че по някаква неизвестна причина, в организма се задържат и складират прекалено много от тези организиращи сили, които иначе би трябвало да действуват свободно и неорганичено тъкмо в ранните детски години; тези сили се задържат и застават долу в организма, те така моделират цялостното развитие на човека, че вече не се трансформират по естествения и целесъобразен начин в сили на спомнянето.
Така се стига дотам, че вместо да се проявяват в дневния живот на обикновеното съзнание (като мисли, представи и т.н.), те започват да действуват при всяко заспиване; всяка нощ, от заспиването до пробуждането те смущават и пречат на човешкия организъм.
към текста >>
И ако в епохата на детството ние откриваме онези сили, които са градивни, но и помрачаващи съзнанието, то по-късно, в развитото
мисле
не
на зрелия човек, ние откриваме разградните процеси, които правят неговото съзнание будно и ясно.
И ако Вие се позовете по един парадоксален начин на това изречение: "Да познаваш духа, означава да разрушаваш духа" ще откриете, че в живота практически то не трябва да бъде смятано като нещо неясно и абсурдно. Защото ако човекът престане да е празен мечтател и развие едно истинско себепознавание, той е напълно сигурен: Да познаваш духа, това означава непосредствено виждане в духовния свят, това означава непосредствено съзерцаване на образи и същества от духовния свят, това означава постоянни разградни процеси, постоянни процеси на разрушение в човешкия организъм. Ако се пренесем в съзидателната епоха на детството, там ние ще открием постоянни градивни, изграждащи процеси, но тези изграждащи процеси имат това свойство, че те сериозно помрачават нашето съзнание. Затова и през годините на нашето детство ние постоянно сънуваме, постоянно сме в един полусън, затова и съзнанието там никога не е напълно будно. Ето защо нашата земна духовност истинската и съзнателната духовност е все още заглушена от растежните сили е всъщност това, което ни организира открай до край, и в мига, когато тази сила прониква в съзнанието, тя представа вече да ни организира в предишните мащаби, в предишната цялост.
И ако в епохата на детството ние откриваме онези сили, които са градивни, но и помрачаващи съзнанието, то по-късно, в развитото мислене на зрелия човек, ние откриваме разградните процеси, които правят неговото съзнание будно и ясно.
към текста >>
И ето защо в изречението: "Да познаваш духа, означава да разрушиш духа" е вложено нещо много повече: ако не би приел духа малко или много наивно, а така както приемаш външната природа, тогава това, което действува умъртвяващо в съзнателните
мисли
, представи и чувства, трябва да отстъпи, тогава разградните процеси би трябвало да отстъпят.
Ако вземете който и да е основен феномен на модерната мозъчна физиология, както и определен душевно-духовен процес, който протича съзнателно, Вие ще установите, че тук нещата не опират до едни или други растежни сили, а до процеси на определяне, до процеси на разграждане, свързани с едно бавно и постоянно умиране. Ако се запознаем основно с онези сили, които действуват духовно в нашето съзнание, ние неизбежно ще познаем в тях силите на смъртта. Както в началото на човешкия живот ние се срещаме с несъзнателните творчески сили, така и чрез съзнателните мисловни и представни сили, т.е. чрез онези разрушителни сили, които се разкриват пред нас в хода на земния живот, като постоянно ни разграждат и умъртвяват, за да ни отведат накрая в земната смърт, ние сме изправени пред другия край на живота, пред смъртта. И оттук раждането и смъртта а още по-добре: Зачатието, раждането и смъртта не могат да бъдат разбрани по друг начин, освен като едно свързване с духа.
И ето защо в изречението: "Да познаваш духа, означава да разрушиш духа" е вложено нещо много повече: ако не би приел духа малко или много наивно, а така както приемаш външната природа, тогава това, което действува умъртвяващо в съзнателните мисли, представи и чувства, трябва да отстъпи, тогава разградните процеси би трябвало да отстъпят.
Това означава, че в този момент човекът би постигнал едно надмощие над духовното, едно потъпкване на духовното в сферите на несъзнателното. Но така би се стигнало и до едно изнасяне на духовни сили извън човешката организация. Обаче всичко това не може да се извърши с помощта на съзнанието, защото то не може да проникне в този разграден процес, в този духовен процес.
към текста >>
24.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 9 ноември 1920
GA_314 Физиология и терапия от гледна точка на духовната наука
Тогава Вие ще се убедите, че нашите твърдения за връзките между
мисле
не
то и разградните процеси, са всъщност много добре подкрепени.
Защото когато се навлезе в детайлите, се установява следното. Установява се например това, което изтъкнах още вчера: Че в нервно-сетивната система се разиграват предимно разградни процеси, че цялата ни възприятно-представна дейност в будно състояние е свързана не с растежните и градивни процеси, а с разградните процеси, с процесите на отделяне. Но този извод можем да стигнем и от това което предлага днешна емпирична физиология, стига да разсъждаваме здраво и логично. Общо взето, дори и днес съществуват достатъчно емпирични доказателства, или подобре казано емпирични потвърждения за същите истини, до които Антропософията се добира с помощта на своите специфични средства. Вземете на пример това, което съобщават някои физиолози относно физическите процеси в нервната система, които се разиграват едновременно и успоредно с възприятно-представната дейност.
Тогава Вие ще се убедите, че нашите твърдения за връзките между мисленето и разградните процеси, са всъщност много добре подкрепени.
После идва нашето твърдение че при волевите импулси, при осъществяването на волевите решения, човек ангажира не друго, а системата веществообмен-крайници, т.е. градивните процеси в своя организъм. Но Вие добре знаете, че всички отделни функции в човешкия организъм са най-тясно вплетени една в друга, че те са в постоянно взаимодействие. И ако се ориентираме правилно в нещата, ние трябва да заявим: Градивните процеси действуват в разградните процеси отдолу нагоре, разградните процеси действуват в градивните отгоре надолу. Ако следваме логичния ход на нещата, ние неизбежно ще стигнем и до уравновесяващата система, до ритмичните процеси, които вмъкват
към текста >>
25.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 9 ноември 1920
GA_314 Физиология и терапия от гледна точка на духовната наука
Ако разширим този начин на
мисле
не
, ние стигаме до истинското познание на физическия човек и до неговите съотношения с духовно-душевния човек.
Тук аз привеждам само определен пример от една богата област, за която става дума тази пролет пак тук в Дорнах пред избрана аудитория от лекари специалисти. Аз привеждам тези примери само от гледна точка на принципите, върху които те се основават, обаче от всичко това, Вие можете да си направите заключението, как медицинската наука може да стане рационална и да послужи като пример, как могат да се обхванат процесите вътре в човека и процесите навън в природния свят, и как тези два вида процеси могат или взаимно да се подкрепят, или да си противодействуват, така че да е възможно нормализирането на един или друг болестен процес в човешкия организъм.
Ако разширим този начин на мислене, ние стигаме до истинското познание на физическия човек и до неговите съотношения с духовно-душевния човек.
Вие добре знаете каква огромна роля играе наследственото учение в съвременната медицина, само че то третира наследствения проблем по един крайно абстрактен начин. С помощта на официалната външна наука ние не можем да проникнем в това, което действително се разиграва в човешкото същество. Сега аз отново искам да изтъкна пред Вас твърде важния факт, до който ни отвежда антропософското изследване, а именно че човекът всъщност е изграден от целия останал свят както от земния свят, така и от извънземния свят, от Космоса. И в зависимост от това дали е мъж или жена, човекът е изграден по един съвсем различен начин.
към текста >>
26.
Съдържание
GA_317 Лечебно-педагогически курс
Синтетическата дейност на
мисле
не
то се проявява в повърхностния душевен живот.
Повърхностният духовен живот като симтомокомплекс води до заблуждение: примерът с речта на криминалния психолог Вулфен.
Синтетическата дейност на мисленето се проявява в повърхностния душевен живот.
В основата на волевите действия лежат аналитическите процеси. Мировият етер като носител на живите мисли. Възникване на нелепите мисли. Отношението на възпитателя към живите мисли. Педагогически закон: на една или друга съставна част на детето действува следващата по-висша съставна част на възпитателя.
към текста >>
Мировият етер като носител на живите
мисли
.
Повърхностният духовен живот като симтомокомплекс води до заблуждение: примерът с речта на криминалния психолог Вулфен. Синтетическата дейност на мисленето се проявява в повърхностния душевен живот. В основата на волевите действия лежат аналитическите процеси.
Мировият етер като носител на живите мисли.
Възникване на нелепите мисли. Отношението на възпитателя към живите мисли. Педагогически закон: на една или друга съставна част на детето действува следващата по-висша съставна част на възпитателя. Какво да правим при слабост на волята. Особености на инкарнацията при недостатъчно познаване на човешкия организъм.
към текста >>
Възникване на нелепите
мисли
.
Повърхностният духовен живот като симтомокомплекс води до заблуждение: примерът с речта на криминалния психолог Вулфен. Синтетическата дейност на мисленето се проявява в повърхностния душевен живот. В основата на волевите действия лежат аналитическите процеси. Мировият етер като носител на живите мисли.
Възникване на нелепите мисли.
Отношението на възпитателя към живите мисли. Педагогически закон: на една или друга съставна част на детето действува следващата по-висша съставна част на възпитателя. Какво да правим при слабост на волята. Особености на инкарнацията при недостатъчно познаване на човешкия организъм. Моралност, отговорност, съвест, решителност и тяхното значение за възпитателя.
към текста >>
Отношението на възпитателя към живите
мисли
.
Повърхностният духовен живот като симтомокомплекс води до заблуждение: примерът с речта на криминалния психолог Вулфен. Синтетическата дейност на мисленето се проявява в повърхностния душевен живот. В основата на волевите действия лежат аналитическите процеси. Мировият етер като носител на живите мисли. Възникване на нелепите мисли.
Отношението на възпитателя към живите мисли.
Педагогически закон: на една или друга съставна част на детето действува следващата по-висша съставна част на възпитателя. Какво да правим при слабост на волята. Особености на инкарнацията при недостатъчно познаване на човешкия организъм. Моралност, отговорност, съвест, решителност и тяхното значение за възпитателя.
към текста >>
27.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 25. Юни 1924
GA_317 Лечебно-педагогически курс
Това са неща, примерно, като една лека ускореност на
мисли
те или една неспособност да се вмъкват необходимите паузи между отделните думи, така че слушателят или препуска след думите, или може да си направи една малка разходка между две изречения; при повечето хора са възможни – макар и едва забележими – и ред други нередности както в областта на волята, така и в областта на чувствата.
Най-напред аз бих искал да кажа нещо за самата същност на тези деца. Естествено, всеки, който иска да възпитава деца, изоставащи в своето развитие, трябва да има едно наистина дълбоко познание за практическото възпитание на здравите деца. Всеки, който иска да възпитава изоставащи деца, би трябвало да се стреми към такова познание. Защото трябва да сме напълно наясно: всичко онова, което може да се прояви при изоставащите деца, при болните деца, може да бъде забелязано също и в така наречения нормален душевен живот, макар и под едва загатната форма. Може да се каже, че във всеки човек, някъде в едно ъгълче на душевния му живот се намира така наречената анормалност.
Това са неща, примерно, като една лека ускореност на мислите или една неспособност да се вмъкват необходимите паузи между отделните думи, така че слушателят или препуска след думите, или може да си направи една малка разходка между две изречения; при повечето хора са възможни – макар и едва забележими – и ред други нередности както в областта на волята, така и в областта на чувствата.
По-късно ние ще говорим още по-подробно за подобни нередности, понеже те ще послужат като насочващи признаци за този, който иска да подходи като възпитател и лечител спрямо по-сериозните отклонения. В тези неща човек трябва да изучи симптоматиката, също както при болестните случаи лекарят говори за отделните симптоми, по които разпознава болестта, или за отделните симптомокомплекси, с чиято помощ обхваща цялата болестна картина, обаче никога не смесва симптомокомплексите с онова, което е субстанциалното съдържание на болестта.
към текста >>
И ако днес психиатрията не прави нищо друго, освен да описва абнормните душевни явления в областта на
мисли
те, чувствата и волята, това само означава, че е постигнала известен напредък в точното описание на симптомокомплексите, без да надхвърля рамките на психографията, оставайки абсолютно неспособна да проникне в същността на заболяванията.
Така това, което забелязваме в душевния живот на децата с изоставащо развитие, не бива да се приема за нищо друго, освен за симптоми. Всъщност, така наречената психография не е нищо друго, освен симптомология.
И ако днес психиатрията не прави нищо друго, освен да описва абнормните душевни явления в областта на мислите, чувствата и волята, това само означава, че е постигнала известен напредък в точното описание на симптомокомплексите, без да надхвърля рамките на психографията, оставайки абсолютно неспособна да проникне в същността на заболяванията.
А тя трябва да прониква именно там, в същността на боледуването. И нека тук да се спрем на една представа, която може да е от полза, така че Ви моля да заострите Вашето внимание върху нея.
към текста >>
С подобна преценка не може да се направи много, и първото, което ние трябва да постигнем, е, че като лекари и възпитатели следва да отклоняваме такива умозаключения, които произтичат от предразсъдъка: това или онова е разумно и правилно, защото е в съгласие с общоприетите навици на
мисле
не
то.
Всъщност, ние нямаме никакво право да говорим за нормалност или абнормност на детския душевен живот или изобщо за човешкия душевен живот, доколкото се ръководим от общоприетата представа за „нормалност”. В този случай няма никакъв друг критерий, освен обичайните становища на едно общество, съставено от филистери. И ако това общество приема дадено нещо за смислено или разумно, тогава всичко, което според възгледите на тези филистери не се покрива с представите им за „нормален” душевен живот, се определя от тях именно като „абнормен” душевен живот. Друг критерий не съществува. Ето защо често пъти се получават извънредно конфузни ситуации, когато констатираме дадена абнормност и започваме да правим всичко възможно, за да я отстраним, докато всъщност лишаваме човека от частица гениалност.
С подобна преценка не може да се направи много, и първото, което ние трябва да постигнем, е, че като лекари и възпитатели следва да отклоняваме такива умозаключения, които произтичат от предразсъдъка: това или онова е разумно и правилно, защото е в съгласие с общоприетите навици на мисленето.
Тъкмо в тази област като насъщна необходимост се явява това, да не се допуска никаква критика, а нещата да се разглеждат в техния чист вид. Защото какво всъщност представлява човекът?
към текста >>
И едва когато това свързване е налице, свързването между това, което слиза и това, което човек унаследява в своя душевно-телесен организъм, именно тогава възниква – по-скоро като един вид отражение – онова, което е нашият душевен живот и което ние обикновено наблюдаваме като
мисле
не
, чувства и воля (виолетово).
Нека схематично да го представя по следния начин (Рис. 1, жълто). Целият този душевен живот, който се спуска отгоре, сега завладява човешкото тяло, което поколения наред е било изграждано според наследствените принципи. Следователно, ако този душевен живот е от такова естество, че да предизвика появата на един болен черен дроб, ако той обхване субстанцията на черния дроб и според законите на наследствеността навлезе във физическото и етерното тяло, причинявайки различни болестни усещания, тогава ние сме изправени именно пред едно или друго заболяване. По същия начин всеки друг орган, всяка друга система от органи, могат да бъдат неправилно включени в това, което слиза от душевно-духовния Космос.
И едва когато това свързване е налице, свързването между това, което слиза и това, което човек унаследява в своя душевно-телесен организъм, именно тогава възниква – по-скоро като един вид отражение – онова, което е нашият душевен живот и което ние обикновено наблюдаваме като мислене, чувства и воля (виолетово).
Изобщо този вид мислене, чувства и воля са само отражения, огледални образи, и след като заспим, те веднага се заличават. Същинският душевен живот протича зад тях, преминава през повтарящите се земни животи и се отпечатва в телесната организация. И как той се отпечатва там?
към текста >>
Изобщо този вид
мисле
не
, чувства и воля са само отражения, огледални образи, и след като заспим, те веднага се заличават.
1, жълто). Целият този душевен живот, който се спуска отгоре, сега завладява човешкото тяло, което поколения наред е било изграждано според наследствените принципи. Следователно, ако този душевен живот е от такова естество, че да предизвика появата на един болен черен дроб, ако той обхване субстанцията на черния дроб и според законите на наследствеността навлезе във физическото и етерното тяло, причинявайки различни болестни усещания, тогава ние сме изправени именно пред едно или друго заболяване. По същия начин всеки друг орган, всяка друга система от органи, могат да бъдат неправилно включени в това, което слиза от душевно-духовния Космос. И едва когато това свързване е налице, свързването между това, което слиза и това, което човек унаследява в своя душевно-телесен организъм, именно тогава възниква – по-скоро като един вид отражение – онова, което е нашият душевен живот и което ние обикновено наблюдаваме като мислене, чувства и воля (виолетово).
Изобщо този вид мислене, чувства и воля са само отражения, огледални образи, и след като заспим, те веднага се заличават.
Същинският душевен живот протича зад тях, преминава през повтарящите се земни животи и се отпечатва в телесната организация. И как той се отпечатва там?
към текста >>
Виждате ли, нервно-сетивната система, както обикновено си я представяме, за тази нервно-сетивна система ние си
мисли
м, че тя е локализирана най-вече в областта на главата; говорим ли за нервно-сетивна система, ние имаме предвид системата – глава; и това е още по-вярно, когато става дума за детето, защото при него градивната част на нервно-сетивната система излиза тъкмо от главата и после обхваща целия организъм.
Нека най-напред да разгледаме човека в неговата троичност: нервната система, ритмичната система и системата веществообмен-крайници.
Виждате ли, нервно-сетивната система, както обикновено си я представяме, за тази нервно-сетивна система ние си мислим, че тя е локализирана най-вече в областта на главата; говорим ли за нервно-сетивна система, ние имаме предвид системата – глава; и това е още по-вярно, когато става дума за детето, защото при него градивната част на нервно-сетивната система излиза тъкмо от главата и после обхваща целия организъм.
Тази система, тази нервно-сетивна система, е локализирана в главата. Тя представлява една синтетична система.
към текста >>
За да може човекът да
мисли
, за да се прояви и за да осъществи едно или друго действие, това което идва от духовно-душевния свят трябва да съхрани обединяващата си функция в посока към главата, чрез което настъпва едно синтетично разчленение на наследствената субстанция.
Точно както в главата имаме един синтетичен процес, така в целия останал организъм, особено в двигателно-веществообменната система, ние имаме един аналитичен процес. Тук всичко е разделено, тук, за разлика от главата, всичко е разделено. Ако в главата бъбречната дейност протича заедно с чревната дейност, напротив, в останалия организъм всичко е разделено, така че ако продължим по-нататък схематичното представяне, примерно на чернодробната дейност или на стомашната дейност, ние бихме могли да кажем, че там те са ясно разграничени една от друга; в главата те протичат заедно, там всичко се слива в едно цяло, всичко се синтезира. И това сливане – съпроводено в същото време от едно непрекъснато отпадане на субстанции, като че ли дъждът се излива от облаците – тази синтезираща дейност на главата лежи в основата на всяка една мисловна дейност.
За да може човекът да мисли, за да се прояви и за да осъществи едно или друго действие, това което идва от духовно-душевния свят трябва да съхрани обединяващата си функция в посока към главата, чрез което настъпва едно синтетично разчленение на наследствената субстанция.
Благодарение на това, в синтетично разчленената наследствена субстанция може да се види едно огледало. Следователно, Вие имате следното: ако при слизането на духовно-душевните сили главата смогне да организира своята синтезираща функция, тогава главата се превръща в огледало и там вътре се отразява външният свят и това дава мисленето, което ние обикновено наблюдаваме. Следователно, ние трябва да различаваме две мисловни функции: тази, която лежи зад възприемаемия свят, която изгражда мозъка – тя е нещо трайно – и другата мисловна функция, в която няма нищо реално, тя е само едно отражение, което при заспиване веднага угасва, а когато не размишляваме – веднага изчезва.
към текста >>
Следователно, Вие имате следното: ако при слизането на духовно-душевните сили главата смогне да организира своята синтезираща функция, тогава главата се превръща в огледало и там вътре се отразява външният свят и това дава
мисле
не
то, което ние обикновено наблюдаваме.
Тук всичко е разделено, тук, за разлика от главата, всичко е разделено. Ако в главата бъбречната дейност протича заедно с чревната дейност, напротив, в останалия организъм всичко е разделено, така че ако продължим по-нататък схематичното представяне, примерно на чернодробната дейност или на стомашната дейност, ние бихме могли да кажем, че там те са ясно разграничени една от друга; в главата те протичат заедно, там всичко се слива в едно цяло, всичко се синтезира. И това сливане – съпроводено в същото време от едно непрекъснато отпадане на субстанции, като че ли дъждът се излива от облаците – тази синтезираща дейност на главата лежи в основата на всяка една мисловна дейност. За да може човекът да мисли, за да се прояви и за да осъществи едно или друго действие, това което идва от духовно-душевния свят трябва да съхрани обединяващата си функция в посока към главата, чрез което настъпва едно синтетично разчленение на наследствената субстанция. Благодарение на това, в синтетично разчленената наследствена субстанция може да се види едно огледало.
Следователно, Вие имате следното: ако при слизането на духовно-душевните сили главата смогне да организира своята синтезираща функция, тогава главата се превръща в огледало и там вътре се отразява външният свят и това дава мисленето, което ние обикновено наблюдаваме.
Следователно, ние трябва да различаваме две мисловни функции: тази, която лежи зад възприемаемия свят, която изгражда мозъка – тя е нещо трайно – и другата мисловна функция, в която няма нищо реално, тя е само едно отражение, което при заспиване веднага угасва, а когато не размишляваме – веднага изчезва.
към текста >>
И така, това, което в лицето на аналитично изградените органи, лежи в основата на целия волеви живот на човека, както синтетичната дейност лежи в основата на
мисле
не
то.
Друга част от това, което слиза от духовнодушевния свят, изгражда аналитично системата веществообмен-крайници, изгражда органите, които се обособяват и имат ясно разграничаващи се контури. Ако разглеждаме цялото тяло с неговите отчетливо разграничени контури, ние ще открием там черния дроб, белите дробове, бъбреците и така нататък, с които е свързана системата веществообмен-крайници; там не откриваме ритмичната система; всичко, което е изпълнено с физическа субстанция, принадлежи към системата веществообмен-крайници, също и това, което откриваме в мозъка, е веществообмяна.
И така, това, което в лицето на аналитично изградените органи, лежи в основата на целия волеви живот на човека, както синтетичната дейност лежи в основата на мисленето.
Следователно, всичко онова, което представляват органите, лежи в основата на волевия живот.
към текста >>
Дефектът в
мисле
не
то не е от толкова голяма важност.
Дефектът в мисленето не е от толкова голяма важност.
Повечето отклонения в здравето, всъщност са дефекти на волята; защото ако имате дефект в мисленето, Вие трябва внимателно да проверите доколко дефектът в мисленето не е всъщност дефект на волята. И ако, примерно, Вие мислите прекалено бързо или прекалено бавно, Вашите мисли могат да са съвършено правилни, обаче работата е там, че волята, която се намесва в мисленето, има някакъв дефект. Трябва да се види до каква степен волята прониква навътре в мисленето. Фактически Вие можете да констатирате един дефект в мисленето само тогава, когато известни деформации в мислите или сетивни измами се проявяват независимо от волята. Или ако вземем натрапливите представи: те също произлизат от смущения във волята.
към текста >>
Повечето отклонения в здравето, всъщност са дефекти на волята; защото ако имате дефект в
мисле
не
то, Вие трябва внимателно да проверите доколко дефектът в
мисле
не
то не е всъщност дефект на волята.
Дефектът в мисленето не е от толкова голяма важност.
Повечето отклонения в здравето, всъщност са дефекти на волята; защото ако имате дефект в мисленето, Вие трябва внимателно да проверите доколко дефектът в мисленето не е всъщност дефект на волята.
И ако, примерно, Вие мислите прекалено бързо или прекалено бавно, Вашите мисли могат да са съвършено правилни, обаче работата е там, че волята, която се намесва в мисленето, има някакъв дефект. Трябва да се види до каква степен волята прониква навътре в мисленето. Фактически Вие можете да констатирате един дефект в мисленето само тогава, когато известни деформации в мислите или сетивни измами се проявяват независимо от волята. Или ако вземем натрапливите представи: те също произлизат от смущения във волята. Преди всичко, ние трябва да насочваме нашето внимание към това, дали сме изправени пред един дефект на волята, или пред един дефект в мисленето.
към текста >>
И ако, примерно, Вие
мисли
те прекалено бързо или прекалено бавно, Вашите
мисли
могат да са съвършено правилни, обаче работата е там, че волята, която се намесва в
мисле
не
то, има някакъв дефект.
Дефектът в мисленето не е от толкова голяма важност. Повечето отклонения в здравето, всъщност са дефекти на волята; защото ако имате дефект в мисленето, Вие трябва внимателно да проверите доколко дефектът в мисленето не е всъщност дефект на волята.
И ако, примерно, Вие мислите прекалено бързо или прекалено бавно, Вашите мисли могат да са съвършено правилни, обаче работата е там, че волята, която се намесва в мисленето, има някакъв дефект.
Трябва да се види до каква степен волята прониква навътре в мисленето. Фактически Вие можете да констатирате един дефект в мисленето само тогава, когато известни деформации в мислите или сетивни измами се проявяват независимо от волята. Или ако вземем натрапливите представи: те също произлизат от смущения във волята. Преди всичко, ние трябва да насочваме нашето внимание към това, дали сме изправени пред един дефект на волята, или пред един дефект в мисленето. В повечето случаи дефектите в мисленето се отнасят предимно към областта на специализираното лечение, докато в повечето случаи с дефектите на волята се сблъскваме при възпитанието на изоставащите деца.
към текста >>
Трябва да се види до каква степен волята прониква навътре в
мисле
не
то.
Дефектът в мисленето не е от толкова голяма важност. Повечето отклонения в здравето, всъщност са дефекти на волята; защото ако имате дефект в мисленето, Вие трябва внимателно да проверите доколко дефектът в мисленето не е всъщност дефект на волята. И ако, примерно, Вие мислите прекалено бързо или прекалено бавно, Вашите мисли могат да са съвършено правилни, обаче работата е там, че волята, която се намесва в мисленето, има някакъв дефект.
Трябва да се види до каква степен волята прониква навътре в мисленето.
Фактически Вие можете да констатирате един дефект в мисленето само тогава, когато известни деформации в мислите или сетивни измами се проявяват независимо от волята. Или ако вземем натрапливите представи: те също произлизат от смущения във волята. Преди всичко, ние трябва да насочваме нашето внимание към това, дали сме изправени пред един дефект на волята, или пред един дефект в мисленето. В повечето случаи дефектите в мисленето се отнасят предимно към областта на специализираното лечение, докато в повечето случаи с дефектите на волята се сблъскваме при възпитанието на изоставащите деца.
към текста >>
Фактически Вие можете да констатирате един дефект в
мисле
не
то само тогава, когато известни деформации в
мисли
те или сетивни измами се проявяват независимо от волята.
Дефектът в мисленето не е от толкова голяма важност. Повечето отклонения в здравето, всъщност са дефекти на волята; защото ако имате дефект в мисленето, Вие трябва внимателно да проверите доколко дефектът в мисленето не е всъщност дефект на волята. И ако, примерно, Вие мислите прекалено бързо или прекалено бавно, Вашите мисли могат да са съвършено правилни, обаче работата е там, че волята, която се намесва в мисленето, има някакъв дефект. Трябва да се види до каква степен волята прониква навътре в мисленето.
Фактически Вие можете да констатирате един дефект в мисленето само тогава, когато известни деформации в мислите или сетивни измами се проявяват независимо от волята.
Или ако вземем натрапливите представи: те също произлизат от смущения във волята. Преди всичко, ние трябва да насочваме нашето внимание към това, дали сме изправени пред един дефект на волята, или пред един дефект в мисленето. В повечето случаи дефектите в мисленето се отнасят предимно към областта на специализираното лечение, докато в повечето случаи с дефектите на волята се сблъскваме при възпитанието на изоставащите деца.
към текста >>
Преди всичко, ние трябва да насочваме нашето внимание към това, дали сме изправени пред един дефект на волята, или пред един дефект в
мисле
не
то.
Повечето отклонения в здравето, всъщност са дефекти на волята; защото ако имате дефект в мисленето, Вие трябва внимателно да проверите доколко дефектът в мисленето не е всъщност дефект на волята. И ако, примерно, Вие мислите прекалено бързо или прекалено бавно, Вашите мисли могат да са съвършено правилни, обаче работата е там, че волята, която се намесва в мисленето, има някакъв дефект. Трябва да се види до каква степен волята прониква навътре в мисленето. Фактически Вие можете да констатирате един дефект в мисленето само тогава, когато известни деформации в мислите или сетивни измами се проявяват независимо от волята. Или ако вземем натрапливите представи: те също произлизат от смущения във волята.
Преди всичко, ние трябва да насочваме нашето внимание към това, дали сме изправени пред един дефект на волята, или пред един дефект в мисленето.
В повечето случаи дефектите в мисленето се отнасят предимно към областта на специализираното лечение, докато в повечето случаи с дефектите на волята се сблъскваме при възпитанието на изоставащите деца.
към текста >>
В повечето случаи дефектите в
мисле
не
то се отнасят предимно към областта на специализираното лечение, докато в повечето случаи с дефектите на волята се сблъскваме при възпитанието на изоставащите деца.
И ако, примерно, Вие мислите прекалено бързо или прекалено бавно, Вашите мисли могат да са съвършено правилни, обаче работата е там, че волята, която се намесва в мисленето, има някакъв дефект. Трябва да се види до каква степен волята прониква навътре в мисленето. Фактически Вие можете да констатирате един дефект в мисленето само тогава, когато известни деформации в мислите или сетивни измами се проявяват независимо от волята. Или ако вземем натрапливите представи: те също произлизат от смущения във волята. Преди всичко, ние трябва да насочваме нашето внимание към това, дали сме изправени пред един дефект на волята, или пред един дефект в мисленето.
В повечето случаи дефектите в мисленето се отнасят предимно към областта на специализираното лечение, докато в повечето случаи с дефектите на волята се сблъскваме при възпитанието на изоставащите деца.
към текста >>
Ако вземем примера, при който черният дроб се изгражда непълноценно по отношение на чернодробния модел, тогава възниква един волев дефект, изразяващ се в следното: Детето има едни или други намерения, обаче то не достига до видими проявления на волята, и тогава волята, така да се каже, засяда в
мисли
те.
Помислете си, какви възможности са дадени на детето до смяната на зъбите, понеже от духовния свят не винаги слиза това, което е напълно адекватно спрямо предлаганото тяло. Може да се окаже, примерно, че едно дете има добър модел, който е сполучливо разработен в областта на черния дроб. Но понеже индивидуалността не е способна да разбере това, което е заложено там вътре, през втория жизнен период то се възпроизвежда само отчасти, и тогава възниква един изразен дефект на волята.
Ако вземем примера, при който черният дроб се изгражда непълноценно по отношение на чернодробния модел, тогава възниква един волев дефект, изразяващ се в следното: Детето има едни или други намерения, обаче то не достига до видими проявления на волята, и тогава волята, така да се каже, засяда в мислите.
Детето е започнало да върши нещо, обаче веднага насочва усилията си в друга посока, волята засича. Бедата е там, че черният дроб не е просто един вътрешен орган, какъвто го описва днешната физиология, а в най-висша степен един орган, който вдъхва у човека онзи кураж, който е необходим за действителното осъществяване на замисленото дело. Да си представим следното: Като човек, аз съм така организиран, че бързайки за трамвая, тръгващ за Базел, съм вече на перона
към текста >>
28.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 26. Юни 1924
GA_317 Лечебно-педагогически курс
Ако днес се за
мисли
те върху това, което сте учили, ако вземете в ръцете си една научна книга, ако вземете каквато и да е книга, написана според научните изисквания, Вие навсякъде ще намерите мисловните форми и начина на
мисле
не
, които тук при този прокурор са изразени особено радикално, следователно човек може да предположи докъде ще го отведе днешната наука, и то тъкмо в областта на така наречения абнормен душевен живот.
Този прокурор Вулфен наскоро изнесе в Цюрих една лекция от областта на криминалната психология, в която става дума за аномалиите на душевния живот. Вие непрекъснато се сблъсквате с подобни неща и е много важно да ги разглеждате внимателно.
Ако днес се замислите върху това, което сте учили, ако вземете в ръцете си една научна книга, ако вземете каквато и да е книга, написана според научните изисквания, Вие навсякъде ще намерите мисловните форми и начина на мислене, които тук при този прокурор са изразени особено радикално, следователно човек може да предположи докъде ще го отведе днешната наука, и то тъкмо в областта на така наречения абнормен душевен живот.
Преди да Ви прочета откъс от вестникарската статия, припомням Ви, че в наши дни държавният прокурор има по-голям авторитет, че Вулфен има по-голяма тежест, отколкото журналистите, които пишат по тази тема. Той може само да се надсмива над това, понеже днес, слава Богу, той все още има зад гърба си една публика, която е настроена против психиатрията и криминалната психология. Естествено, в този случай тонът, с който се разказва, не бива да е от значение за Вас, защото журналистът, сравнен с Вулфен, е по-некомпетентен и може само да се подиграва с тези неща, без да подозира, че подигравката е отправена не към Вулфен, а към днешната наука. Защото ако науката, в която е потопен и от която черпи Вулфен, би била честна и откровена, тя би трябвало да говори по този начин във всички области на живота. А сега, тъй като това ни засяга, нека да се спрем на вестникарската статия.
към текста >>
Ако обобщите всичко, което казах вчера, Вие бихте могли да видите, че точно както в различните случаи на заболяване човек се ориентира за действителното положение на нещата именно чрез отделните симптоми, така и от това, което представлява душевният живот, от
мисле
не
то, чувствата и волята, човек може да направи своите заключения относно действителното положение в тази област.
Ако обобщите всичко, което казах вчера, Вие бихте могли да видите, че точно както в различните случаи на заболяване човек се ориентира за действителното положение на нещата именно чрез отделните симптоми, така и от това, което представлява душевният живот, от мисленето, чувствата и волята, човек може да направи своите заключения относно действителното положение в тази област.
И в примера с черния дроб ние видяхме, как възникването на една душевна абнормност, изразяваща се в това, че въпросният болен не може да направи крачката от субективното намерение до конкретното действие, как същинската причина за тази патология трябва да бъде търсена в някаква фина абнормност на черния дроб и ето защо точно от тук трябва да започнат както възпитателните, така и терапевтичните мерки.
към текста >>
Виждате ли, скъпи мои приятели, сега при детето ние трябва да проследим като една обща симптоматология как в своето развитие
мисле
не
то се отнася към развитието на волята.
Виждате ли, скъпи мои приятели, сега при детето ние трябва да проследим като една обща симптоматология как в своето развитие мисленето се отнася към развитието на волята.
Вчера Вие вече видяхте, как тези неща могат да бъдат разглеждани само симптоматично. Вие видяхте, че в основата на мисленето, както то се проявява в повърхностния душевен живот, лежи една синтетична дейност, която има за цел изграждането и организацията на мозъка, и че в основата на волята лежи една аналитична дейност, една разграничителна дейност, която е присъща на двигателно-веществообменния човек.
към текста >>
Вие видяхте, че в основата на
мисле
не
то, както то се проявява в повърхностния душевен живот, лежи една синтетична дейност, която има за цел изграждането и организацията на мозъка, и че в основата на волята лежи една аналитична дейност, една разграничителна дейност, която е присъща на двигателно-веществообменния човек.
Виждате ли, скъпи мои приятели, сега при детето ние трябва да проследим като една обща симптоматология как в своето развитие мисленето се отнася към развитието на волята. Вчера Вие вече видяхте, как тези неща могат да бъдат разглеждани само симптоматично.
Вие видяхте, че в основата на мисленето, както то се проявява в повърхностния душевен живот, лежи една синтетична дейност, която има за цел изграждането и организацията на мозъка, и че в основата на волята лежи една аналитична дейност, една разграничителна дейност, която е присъща на двигателно-веществообменния човек.
към текста >>
Нека най-напред да разгледаме
мисле
не
то с лежащата в основата му синтетична мозъчна дейност.
Нека най-напред да разгледаме мисленето с лежащата в основата му синтетична мозъчна дейност.
Тук ние трябва да поясним какво точно представляват мислите. Защото в детския организъм мислите винаги навлизат откъслечно. Възрастният човек също има своите мисли по един малко или много фрагментарен начин. Един има по-голямо изобилие от мисли, друг: по-малко. И така, какво представляват всъщност мислите?
към текста >>
Тук ние трябва да поясним какво точно представляват
мисли
те.
Нека най-напред да разгледаме мисленето с лежащата в основата му синтетична мозъчна дейност.
Тук ние трябва да поясним какво точно представляват мислите.
Защото в детския организъм мислите винаги навлизат откъслечно. Възрастният човек също има своите мисли по един малко или много фрагментарен начин. Един има по-голямо изобилие от мисли, друг: по-малко. И така, какво представляват всъщност мислите? Според днешните възгледи, достигащи своята крайност при човек като Вулфен, мислите са нещо, което постепенно възниква в хода на индивидуалното развитие.
към текста >>
Защото в детския организъм
мисли
те винаги навлизат откъслечно.
Нека най-напред да разгледаме мисленето с лежащата в основата му синтетична мозъчна дейност. Тук ние трябва да поясним какво точно представляват мислите.
Защото в детския организъм мислите винаги навлизат откъслечно.
Възрастният човек също има своите мисли по един малко или много фрагментарен начин. Един има по-голямо изобилие от мисли, друг: по-малко. И така, какво представляват всъщност мислите? Според днешните възгледи, достигащи своята крайност при човек като Вулфен, мислите са нещо, което постепенно възниква в хода на индивидуалното развитие. И когато някой стига до такива мисли, които са приложими за света, хората казват: Той е развил тези мисли от самия себе си.
към текста >>
Възрастният човек също има своите
мисли
по един малко или много фрагментарен начин.
Нека най-напред да разгледаме мисленето с лежащата в основата му синтетична мозъчна дейност. Тук ние трябва да поясним какво точно представляват мислите. Защото в детския организъм мислите винаги навлизат откъслечно.
Възрастният човек също има своите мисли по един малко или много фрагментарен начин.
Един има по-голямо изобилие от мисли, друг: по-малко. И така, какво представляват всъщност мислите? Според днешните възгледи, достигащи своята крайност при човек като Вулфен, мислите са нещо, което постепенно възниква в хода на индивидуалното развитие. И когато някой стига до такива мисли, които са приложими за света, хората казват: Той е развил тези мисли от самия себе си. – Но когато сериозно проучваме човека от антропософска гледна точка, ние изобщо не откриваме в него някакъв източник, от който биха могли да възникват мислите.
към текста >>
Един има по-голямо изобилие от
мисли
, друг: по-малко.
Нека най-напред да разгледаме мисленето с лежащата в основата му синтетична мозъчна дейност. Тук ние трябва да поясним какво точно представляват мислите. Защото в детския организъм мислите винаги навлизат откъслечно. Възрастният човек също има своите мисли по един малко или много фрагментарен начин.
Един има по-голямо изобилие от мисли, друг: по-малко.
И така, какво представляват всъщност мислите? Според днешните възгледи, достигащи своята крайност при човек като Вулфен, мислите са нещо, което постепенно възниква в хода на индивидуалното развитие. И когато някой стига до такива мисли, които са приложими за света, хората казват: Той е развил тези мисли от самия себе си. – Но когато сериозно проучваме човека от антропософска гледна точка, ние изобщо не откриваме в него някакъв източник, от който биха могли да възникват мислите. Всички изследвания, търсещи източника на мислите, наподобяват за Духовната наука една ситуация, при която някой всяка сутрин намира на масата си гърне, пълно с мляко (Рис.
към текста >>
И така, какво представляват всъщност
мисли
те?
Нека най-напред да разгледаме мисленето с лежащата в основата му синтетична мозъчна дейност. Тук ние трябва да поясним какво точно представляват мислите. Защото в детския организъм мислите винаги навлизат откъслечно. Възрастният човек също има своите мисли по един малко или много фрагментарен начин. Един има по-голямо изобилие от мисли, друг: по-малко.
И така, какво представляват всъщност мислите?
Според днешните възгледи, достигащи своята крайност при човек като Вулфен, мислите са нещо, което постепенно възниква в хода на индивидуалното развитие. И когато някой стига до такива мисли, които са приложими за света, хората казват: Той е развил тези мисли от самия себе си. – Но когато сериозно проучваме човека от антропософска гледна точка, ние изобщо не откриваме в него някакъв източник, от който биха могли да възникват мислите. Всички изследвания, търсещи източника на мислите, наподобяват за Духовната наука една ситуация, при която някой всяка сутрин намира на масата си гърне, пълно с мляко (Рис. 3), и ето че един ден, изхождайки от своята интелигентност, започва да разсъждава, по какъв начин глината, от която е направено гърнето, всяка сутрин произвежда млякото от самата себе си.
към текста >>
Според днешните възгледи, достигащи своята крайност при човек като Вулфен,
мисли
те са нещо, което постепенно възниква в хода на индивидуалното развитие.
Тук ние трябва да поясним какво точно представляват мислите. Защото в детския организъм мислите винаги навлизат откъслечно. Възрастният човек също има своите мисли по един малко или много фрагментарен начин. Един има по-голямо изобилие от мисли, друг: по-малко. И така, какво представляват всъщност мислите?
Според днешните възгледи, достигащи своята крайност при човек като Вулфен, мислите са нещо, което постепенно възниква в хода на индивидуалното развитие.
И когато някой стига до такива мисли, които са приложими за света, хората казват: Той е развил тези мисли от самия себе си. – Но когато сериозно проучваме човека от антропософска гледна точка, ние изобщо не откриваме в него някакъв източник, от който биха могли да възникват мислите. Всички изследвания, търсещи източника на мислите, наподобяват за Духовната наука една ситуация, при която някой всяка сутрин намира на масата си гърне, пълно с мляко (Рис. 3), и ето че един ден, изхождайки от своята интелигентност, започва да разсъждава, по какъв начин глината, от която е направено гърнето, всяка сутрин произвежда млякото от самата себе си. Ясно е, че в глината, от която е направено гърнето, ние никога няма да открием това, от което би могло да произлезе млякото.
към текста >>
И когато някой стига до такива
мисли
, които са приложими за света, хората казват: Той е развил тези
мисли
от самия себе си.
Защото в детския организъм мислите винаги навлизат откъслечно. Възрастният човек също има своите мисли по един малко или много фрагментарен начин. Един има по-голямо изобилие от мисли, друг: по-малко. И така, какво представляват всъщност мислите? Според днешните възгледи, достигащи своята крайност при човек като Вулфен, мислите са нещо, което постепенно възниква в хода на индивидуалното развитие.
И когато някой стига до такива мисли, които са приложими за света, хората казват: Той е развил тези мисли от самия себе си.
– Но когато сериозно проучваме човека от антропософска гледна точка, ние изобщо не откриваме в него някакъв източник, от който биха могли да възникват мислите. Всички изследвания, търсещи източника на мислите, наподобяват за Духовната наука една ситуация, при която някой всяка сутрин намира на масата си гърне, пълно с мляко (Рис. 3), и ето че един ден, изхождайки от своята интелигентност, започва да разсъждава, по какъв начин глината, от която е направено гърнето, всяка сутрин произвежда млякото от самата себе си. Ясно е, че в глината, от която е направено гърнето, ние никога няма да открием това, от което би могло да произлезе млякото. Нека сега да си представим, че някаква прислужница, или по-добре казано, една модерна домакиня, идваща от гувернантското съсловие – макар и това да е почти невъзможно – но все пак би могло да се случи, никога не е виждала по какъв начин млякото изпълва гърнето: несъмнено човек би сметнал една такава личност за пълен глупак, щом би могла да разсъждава върху това, как глината е произвела млякото.
към текста >>
– Но когато сериозно проучваме човека от антропософска гледна точка, ние изобщо не откриваме в него някакъв източник, от който биха могли да възникват
мисли
те.
Възрастният човек също има своите мисли по един малко или много фрагментарен начин. Един има по-голямо изобилие от мисли, друг: по-малко. И така, какво представляват всъщност мислите? Според днешните възгледи, достигащи своята крайност при човек като Вулфен, мислите са нещо, което постепенно възниква в хода на индивидуалното развитие. И когато някой стига до такива мисли, които са приложими за света, хората казват: Той е развил тези мисли от самия себе си.
– Но когато сериозно проучваме човека от антропософска гледна точка, ние изобщо не откриваме в него някакъв източник, от който биха могли да възникват мислите.
Всички изследвания, търсещи източника на мислите, наподобяват за Духовната наука една ситуация, при която някой всяка сутрин намира на масата си гърне, пълно с мляко (Рис. 3), и ето че един ден, изхождайки от своята интелигентност, започва да разсъждава, по какъв начин глината, от която е направено гърнето, всяка сутрин произвежда млякото от самата себе си. Ясно е, че в глината, от която е направено гърнето, ние никога няма да открием това, от което би могло да произлезе млякото. Нека сега да си представим, че някаква прислужница, или по-добре казано, една модерна домакиня, идваща от гувернантското съсловие – макар и това да е почти невъзможно – но все пак би могло да се случи, никога не е виждала по какъв начин млякото изпълва гърнето: несъмнено човек би сметнал една такава личност за пълен глупак, щом би могла да разсъждава върху това, как глината е произвела млякото. Тук сме изправени пред една хипотеза, граничеща с абсурд: някой да стига до подобни изводи за гърнето с мляко.
към текста >>
Всички изследвания, търсещи източника на
мисли
те, наподобяват за Духовната наука една ситуация, при която някой всяка сутрин намира на масата си гърне, пълно с мляко (Рис.
Един има по-голямо изобилие от мисли, друг: по-малко. И така, какво представляват всъщност мислите? Според днешните възгледи, достигащи своята крайност при човек като Вулфен, мислите са нещо, което постепенно възниква в хода на индивидуалното развитие. И когато някой стига до такива мисли, които са приложими за света, хората казват: Той е развил тези мисли от самия себе си. – Но когато сериозно проучваме човека от антропософска гледна точка, ние изобщо не откриваме в него някакъв източник, от който биха могли да възникват мислите.
Всички изследвания, търсещи източника на мислите, наподобяват за Духовната наука една ситуация, при която някой всяка сутрин намира на масата си гърне, пълно с мляко (Рис.
3), и ето че един ден, изхождайки от своята интелигентност, започва да разсъждава, по какъв начин глината, от която е направено гърнето, всяка сутрин произвежда млякото от самата себе си. Ясно е, че в глината, от която е направено гърнето, ние никога няма да открием това, от което би могло да произлезе млякото. Нека сега да си представим, че някаква прислужница, или по-добре казано, една модерна домакиня, идваща от гувернантското съсловие – макар и това да е почти невъзможно – но все пак би могло да се случи, никога не е виждала по какъв начин млякото изпълва гърнето: несъмнено човек би сметнал една такава личност за пълен глупак, щом би могла да разсъждава върху това, как глината е произвела млякото. Тук сме изправени пред една хипотеза, граничеща с абсурд: някой да стига до подобни изводи за гърнето с мляко. Обаче по отношение на мисленето науката стига тъкмо до тази хипотеза и тя, несъмнено, е извънредно глупава.
към текста >>
Обаче по отношение на
мисле
не
то науката стига тъкмо до тази хипотеза и тя, несъмнено, е извънредно глупава.
Всички изследвания, търсещи източника на мислите, наподобяват за Духовната наука една ситуация, при която някой всяка сутрин намира на масата си гърне, пълно с мляко (Рис. 3), и ето че един ден, изхождайки от своята интелигентност, започва да разсъждава, по какъв начин глината, от която е направено гърнето, всяка сутрин произвежда млякото от самата себе си. Ясно е, че в глината, от която е направено гърнето, ние никога няма да открием това, от което би могло да произлезе млякото. Нека сега да си представим, че някаква прислужница, или по-добре казано, една модерна домакиня, идваща от гувернантското съсловие – макар и това да е почти невъзможно – но все пак би могло да се случи, никога не е виждала по какъв начин млякото изпълва гърнето: несъмнено човек би сметнал една такава личност за пълен глупак, щом би могла да разсъждава върху това, как глината е произвела млякото. Тук сме изправени пред една хипотеза, граничеща с абсурд: някой да стига до подобни изводи за гърнето с мляко.
Обаче по отношение на мисленето науката стига тъкмо до тази хипотеза и тя, несъмнено, е извънредно глупава.
Защото ако изследваме нещата със средствата на Духовната наука, за които се говори вече повече от 20 години, ако си послужим с тези средства, ние никога няма да открием в това, което представлява човешката организация нещо, което би могло да произвежда мислите. Такова нещо просто не съществува. Както млякото трябва да бъде налято в гърнето, за да е там, така и мислите първо трябва да навлязат в човека, за да ги открием вътре в него.
към текста >>
Защото ако изследваме нещата със средствата на Духовната наука, за които се говори вече повече от 20 години, ако си послужим с тези средства, ние никога няма да открием в това, което представлява човешката организация нещо, което би могло да произвежда
мисли
те.
3), и ето че един ден, изхождайки от своята интелигентност, започва да разсъждава, по какъв начин глината, от която е направено гърнето, всяка сутрин произвежда млякото от самата себе си. Ясно е, че в глината, от която е направено гърнето, ние никога няма да открием това, от което би могло да произлезе млякото. Нека сега да си представим, че някаква прислужница, или по-добре казано, една модерна домакиня, идваща от гувернантското съсловие – макар и това да е почти невъзможно – но все пак би могло да се случи, никога не е виждала по какъв начин млякото изпълва гърнето: несъмнено човек би сметнал една такава личност за пълен глупак, щом би могла да разсъждава върху това, как глината е произвела млякото. Тук сме изправени пред една хипотеза, граничеща с абсурд: някой да стига до подобни изводи за гърнето с мляко. Обаче по отношение на мисленето науката стига тъкмо до тази хипотеза и тя, несъмнено, е извънредно глупава.
Защото ако изследваме нещата със средствата на Духовната наука, за които се говори вече повече от 20 години, ако си послужим с тези средства, ние никога няма да открием в това, което представлява човешката организация нещо, което би могло да произвежда мислите.
Такова нещо просто не съществува. Както млякото трябва да бъде налято в гърнето, за да е там, така и мислите първо трябва да навлязат в човека, за да ги открием вътре в него.
към текста >>
Както млякото трябва да бъде налято в гърнето, за да е там, така и
мисли
те първо трябва да навлязат в човека, за да ги открием вътре в него.
Нека сега да си представим, че някаква прислужница, или по-добре казано, една модерна домакиня, идваща от гувернантското съсловие – макар и това да е почти невъзможно – но все пак би могло да се случи, никога не е виждала по какъв начин млякото изпълва гърнето: несъмнено човек би сметнал една такава личност за пълен глупак, щом би могла да разсъждава върху това, как глината е произвела млякото. Тук сме изправени пред една хипотеза, граничеща с абсурд: някой да стига до подобни изводи за гърнето с мляко. Обаче по отношение на мисленето науката стига тъкмо до тази хипотеза и тя, несъмнено, е извънредно глупава. Защото ако изследваме нещата със средствата на Духовната наука, за които се говори вече повече от 20 години, ако си послужим с тези средства, ние никога няма да открием в това, което представлява човешката организация нещо, което би могло да произвежда мислите. Такова нещо просто не съществува.
Както млякото трябва да бъде налято в гърнето, за да е там, така и мислите първо трябва да навлязат в човека, за да ги открием вътре в него.
към текста >>
Както можем да изследваме произхода на млякото, така и Вие би трябвало да откриете къде се намират
мисли
те.
И откъде идват те в живота, който разглеждаме, на първо време, между раждането и смъртта? Къде се намират те?
Както можем да изследваме произхода на млякото, така и Вие би трябвало да откриете къде се намират мислите.
Къде са тези мисли? И така, ние сме обкръжени от физическия свят. Обаче ние сме обкръжени и от етерния свят, откъдето, непосредствено преди да слезем в нашата физическа инкарнация, ние сме взели нашето човешко етерно тяло. Човешкото етерно тяло е взето от общия миров етер, който е навсякъде. И този миров етер, скъпи мои приятели, той фактически е носител на мислите.
към текста >>
Къде са тези
мисли
?
И откъде идват те в живота, който разглеждаме, на първо време, между раждането и смъртта? Къде се намират те? Както можем да изследваме произхода на млякото, така и Вие би трябвало да откриете къде се намират мислите.
Къде са тези мисли?
И така, ние сме обкръжени от физическия свят. Обаче ние сме обкръжени и от етерния свят, откъдето, непосредствено преди да слезем в нашата физическа инкарнация, ние сме взели нашето човешко етерно тяло. Човешкото етерно тяло е взето от общия миров етер, който е навсякъде. И този миров етер, скъпи мои приятели, той фактически е носител на мислите. Този миров етер, който е общ за всички, е носител на мислите, тук се намират мислите, тук са и онези живи мисли, за които аз непрекъснато Ви говоря в моите антропософски лекции, и по-точно, че преди да слезе на Земята, човекът взема непосредствено участие в тях.
към текста >>
И този миров етер, скъпи мои приятели, той фактически е носител на
мисли
те.
Както можем да изследваме произхода на млякото, така и Вие би трябвало да откриете къде се намират мислите. Къде са тези мисли? И така, ние сме обкръжени от физическия свят. Обаче ние сме обкръжени и от етерния свят, откъдето, непосредствено преди да слезем в нашата физическа инкарнация, ние сме взели нашето човешко етерно тяло. Човешкото етерно тяло е взето от общия миров етер, който е навсякъде.
И този миров етер, скъпи мои приятели, той фактически е носител на мислите.
Този миров етер, който е общ за всички, е носител на мислите, тук се намират мислите, тук са и онези живи мисли, за които аз непрекъснато Ви говоря в моите антропософски лекции, и по-точно, че преди да слезе на Земята, човекът взема непосредствено участие в тях. Всичко, което изобщо съществува като такива мисли, наистина живее в мировия етер и никога не може да бъде извлечено от мировия етер по-късно, през периода между раждането и смъртта; всичко онова, което човек носи със себе си като жив резерв от мисли, той го получава в онзи момент, когато слиза от духовния всят, следователно тогава, когато напуска своя същински и жив мисловен елемент, за да слезе на Земята, изграждайки си своето етерно тяло. Живите мисли са все още там, в това, което изгражда и организира човешкото същество.
към текста >>
Този миров етер, който е общ за всички, е носител на
мисли
те, тук се намират
мисли
те, тук са и онези живи
мисли
, за които аз непрекъснато Ви говоря в моите антропософски лекции, и по-точно, че преди да слезе на Земята, човекът взема непосредствено участие в тях.
Къде са тези мисли? И така, ние сме обкръжени от физическия свят. Обаче ние сме обкръжени и от етерния свят, откъдето, непосредствено преди да слезем в нашата физическа инкарнация, ние сме взели нашето човешко етерно тяло. Човешкото етерно тяло е взето от общия миров етер, който е навсякъде. И този миров етер, скъпи мои приятели, той фактически е носител на мислите.
Този миров етер, който е общ за всички, е носител на мислите, тук се намират мислите, тук са и онези живи мисли, за които аз непрекъснато Ви говоря в моите антропософски лекции, и по-точно, че преди да слезе на Земята, човекът взема непосредствено участие в тях.
Всичко, което изобщо съществува като такива мисли, наистина живее в мировия етер и никога не може да бъде извлечено от мировия етер по-късно, през периода между раждането и смъртта; всичко онова, което човек носи със себе си като жив резерв от мисли, той го получава в онзи момент, когато слиза от духовния всят, следователно тогава, когато напуска своя същински и жив мисловен елемент, за да слезе на Земята, изграждайки си своето етерно тяло. Живите мисли са все още там, в това, което изгражда и организира човешкото същество.
към текста >>
Всичко, което изобщо съществува като такива
мисли
, наистина живее в мировия етер и никога не може да бъде извлечено от мировия етер по-късно, през периода между раждането и смъртта; всичко онова, което човек носи със себе си като жив резерв от
мисли
, той го получава в онзи момент, когато слиза от духовния всят, следователно тогава, когато напуска своя същински и жив мисловен елемент, за да слезе на Земята, изграждайки си своето етерно тяло.
И така, ние сме обкръжени от физическия свят. Обаче ние сме обкръжени и от етерния свят, откъдето, непосредствено преди да слезем в нашата физическа инкарнация, ние сме взели нашето човешко етерно тяло. Човешкото етерно тяло е взето от общия миров етер, който е навсякъде. И този миров етер, скъпи мои приятели, той фактически е носител на мислите. Този миров етер, който е общ за всички, е носител на мислите, тук се намират мислите, тук са и онези живи мисли, за които аз непрекъснато Ви говоря в моите антропософски лекции, и по-точно, че преди да слезе на Земята, човекът взема непосредствено участие в тях.
Всичко, което изобщо съществува като такива мисли, наистина живее в мировия етер и никога не може да бъде извлечено от мировия етер по-късно, през периода между раждането и смъртта; всичко онова, което човек носи със себе си като жив резерв от мисли, той го получава в онзи момент, когато слиза от духовния всят, следователно тогава, когато напуска своя същински и жив мисловен елемент, за да слезе на Земята, изграждайки си своето етерно тяло.
Живите мисли са все още там, в това, което изгражда и организира човешкото същество.
към текста >>
Живите
мисли
са все още там, в това, което изгражда и организира човешкото същество.
Обаче ние сме обкръжени и от етерния свят, откъдето, непосредствено преди да слезем в нашата физическа инкарнация, ние сме взели нашето човешко етерно тяло. Човешкото етерно тяло е взето от общия миров етер, който е навсякъде. И този миров етер, скъпи мои приятели, той фактически е носител на мислите. Този миров етер, който е общ за всички, е носител на мислите, тук се намират мислите, тук са и онези живи мисли, за които аз непрекъснато Ви говоря в моите антропософски лекции, и по-точно, че преди да слезе на Земята, човекът взема непосредствено участие в тях. Всичко, което изобщо съществува като такива мисли, наистина живее в мировия етер и никога не може да бъде извлечено от мировия етер по-късно, през периода между раждането и смъртта; всичко онова, което човек носи със себе си като жив резерв от мисли, той го получава в онзи момент, когато слиза от духовния всят, следователно тогава, когато напуска своя същински и жив мисловен елемент, за да слезе на Земята, изграждайки си своето етерно тяло.
Живите мисли са все още там, в това, което изгражда и организира човешкото същество.
към текста >>
4), тук ще имаме човека с неговия симптоматичен душевен живот, респективно неговите
мисли
, чувства и воля, а зад тях ще имаме действителния душевен живот, една част от действителния душевен живот в лицето на
мисли
те.
И така, ако аз отново нарисувам вчерашната схема (Рис.
4), тук ще имаме човека с неговия симптоматичен душевен живот, респективно неговите мисли, чувства и воля, а зад тях ще имаме действителния душевен живот, една част от действителния душевен живот в лицето на мислите.
– И тези мисли, които извличаме от всеобщия миров етер, тъкмо те изграждат нашия мозък, а в по-широк смисъл и нашата нервно-сетивна система. Това е живото мислене, което изгражда нашия мозък като един орган на разпада, орган, който в известен смисъл третира материята по следния начин.
към текста >>
– И тези
мисли
, които извличаме от всеобщия миров етер, тъкмо те изграждат нашия мозък, а в по-широк смисъл и нашата нервно-сетивна система.
И така, ако аз отново нарисувам вчерашната схема (Рис. 4), тук ще имаме човека с неговия симптоматичен душевен живот, респективно неговите мисли, чувства и воля, а зад тях ще имаме действителния душевен живот, една част от действителния душевен живот в лицето на мислите.
– И тези мисли, които извличаме от всеобщия миров етер, тъкмо те изграждат нашия мозък, а в по-широк смисъл и нашата нервно-сетивна система.
Това е живото мислене, което изгражда нашия мозък като един орган на разпада, орган, който в известен смисъл третира материята по следния начин.
към текста >>
Това е живото
мисле
не
, което изгражда нашия мозък като един орган на разпада, орган, който в известен смисъл третира материята по следния начин.
И така, ако аз отново нарисувам вчерашната схема (Рис. 4), тук ще имаме човека с неговия симптоматичен душевен живот, респективно неговите мисли, чувства и воля, а зад тях ще имаме действителния душевен живот, една част от действителния душевен живот в лицето на мислите. – И тези мисли, които извличаме от всеобщия миров етер, тъкмо те изграждат нашия мозък, а в по-широк смисъл и нашата нервно-сетивна система.
Това е живото мислене, което изгражда нашия мозък като един орган на разпада, орган, който в известен смисъл третира материята по следния начин.
към текста >>
Тези процеси, които живеят в природата, постепенно биват подлагани на разпад чрез дейността на живото
мисле
не
, така че тук (Рис.
Ако отправим поглед към нашето обкръжение, там около нас ще намерим земните субстанции, респективно взаимодействията и процесите, в които те участвуват.
Тези процеси, които живеят в природата, постепенно биват подлагани на разпад чрез дейността на живото мислене, така че тук (Рис.
4) непрекъснато имаме един разпад, или с други думи, тук природните процеси спират. Следователно, в мозъка е заложено началото на това, че природните процеси спират, а материята непрекъснато се отделя и „отпада” от света. Тази отхвърлена, отпадаща материя, следователно, тази негодна, неупотребима материя – това са нервите. И поради факта, че тези нерви са обработвани от живото мислене, а от друга страна непрекъснато умъртвявани, те придобиват една способност, която е сходна с отразителната способност. Така те придобиват способността да отразяват околния етер е помощта на мислите, като по този начин възниква субективното мислене, повърхностното мислене, съставено от отразени образи, които ние носим в себе си между раждането и смъртта.
към текста >>
И поради факта, че тези нерви са обработвани от живото
мисле
не
, а от друга страна непрекъснато умъртвявани, те придобиват една способност, която е сходна с отразителната способност.
Ако отправим поглед към нашето обкръжение, там около нас ще намерим земните субстанции, респективно взаимодействията и процесите, в които те участвуват. Тези процеси, които живеят в природата, постепенно биват подлагани на разпад чрез дейността на живото мислене, така че тук (Рис. 4) непрекъснато имаме един разпад, или с други думи, тук природните процеси спират. Следователно, в мозъка е заложено началото на това, че природните процеси спират, а материята непрекъснато се отделя и „отпада” от света. Тази отхвърлена, отпадаща материя, следователно, тази негодна, неупотребима материя – това са нервите.
И поради факта, че тези нерви са обработвани от живото мислене, а от друга страна непрекъснато умъртвявани, те придобиват една способност, която е сходна с отразителната способност.
Така те придобиват способността да отразяват околния етер е помощта на мислите, като по този начин възниква субективното мислене, повърхностното мислене, съставено от отразени образи, които ние носим в себе си между раждането и смъртта. Следователно, поради факта, че носим в себе си живото, действено мислене, ние можем да противопоставяме на света нашата нервно-сетивна система, да преобразуваме впечатленията, живеещи в обкръжаващия етер в отразени образи и да ги „гравираме” в нашето съзнание. Ето защо този вид мислене, присъщо на повърхностния душевен живот, не е нищо друго, освен рефлексът, отражението на мислите, живеещи в мировия етер.
към текста >>
Така те придобиват способността да отразяват околния етер е помощта на
мисли
те, като по този начин възниква субективното
мисле
не
, повърхностното
мисле
не
, съставено от отразени образи, които ние носим в себе си между раждането и смъртта.
Тези процеси, които живеят в природата, постепенно биват подлагани на разпад чрез дейността на живото мислене, така че тук (Рис. 4) непрекъснато имаме един разпад, или с други думи, тук природните процеси спират. Следователно, в мозъка е заложено началото на това, че природните процеси спират, а материята непрекъснато се отделя и „отпада” от света. Тази отхвърлена, отпадаща материя, следователно, тази негодна, неупотребима материя – това са нервите. И поради факта, че тези нерви са обработвани от живото мислене, а от друга страна непрекъснато умъртвявани, те придобиват една способност, която е сходна с отразителната способност.
Така те придобиват способността да отразяват околния етер е помощта на мислите, като по този начин възниква субективното мислене, повърхностното мислене, съставено от отразени образи, които ние носим в себе си между раждането и смъртта.
Следователно, поради факта, че носим в себе си живото, действено мислене, ние можем да противопоставяме на света нашата нервно-сетивна система, да преобразуваме впечатленията, живеещи в обкръжаващия етер в отразени образи и да ги „гравираме” в нашето съзнание. Ето защо този вид мислене, присъщо на повърхностния душевен живот, не е нищо друго, освен рефлексът, отражението на мислите, живеещи в мировия етер.
към текста >>
Следователно, поради факта, че носим в себе си живото, действено
мисле
не
, ние можем да противопоставяме на света нашата нервно-сетивна система, да преобразуваме впечатленията, живеещи в обкръжаващия етер в отразени образи и да ги „гравираме” в нашето съзнание.
4) непрекъснато имаме един разпад, или с други думи, тук природните процеси спират. Следователно, в мозъка е заложено началото на това, че природните процеси спират, а материята непрекъснато се отделя и „отпада” от света. Тази отхвърлена, отпадаща материя, следователно, тази негодна, неупотребима материя – това са нервите. И поради факта, че тези нерви са обработвани от живото мислене, а от друга страна непрекъснато умъртвявани, те придобиват една способност, която е сходна с отразителната способност. Така те придобиват способността да отразяват околния етер е помощта на мислите, като по този начин възниква субективното мислене, повърхностното мислене, съставено от отразени образи, които ние носим в себе си между раждането и смъртта.
Следователно, поради факта, че носим в себе си живото, действено мислене, ние можем да противопоставяме на света нашата нервно-сетивна система, да преобразуваме впечатленията, живеещи в обкръжаващия етер в отразени образи и да ги „гравираме” в нашето съзнание.
Ето защо този вид мислене, присъщо на повърхностния душевен живот, не е нищо друго, освен рефлексът, отражението на мислите, живеещи в мировия етер.
към текста >>
Ето защо този вид
мисле
не
, присъщо на повърхностния душевен живот, не е нищо друго, освен рефлексът, отражението на
мисли
те, живеещи в мировия етер.
Следователно, в мозъка е заложено началото на това, че природните процеси спират, а материята непрекъснато се отделя и „отпада” от света. Тази отхвърлена, отпадаща материя, следователно, тази негодна, неупотребима материя – това са нервите. И поради факта, че тези нерви са обработвани от живото мислене, а от друга страна непрекъснато умъртвявани, те придобиват една способност, която е сходна с отразителната способност. Така те придобиват способността да отразяват околния етер е помощта на мислите, като по този начин възниква субективното мислене, повърхностното мислене, съставено от отразени образи, които ние носим в себе си между раждането и смъртта. Следователно, поради факта, че носим в себе си живото, действено мислене, ние можем да противопоставяме на света нашата нервно-сетивна система, да преобразуваме впечатленията, живеещи в обкръжаващия етер в отразени образи и да ги „гравираме” в нашето съзнание.
Ето защо този вид мислене, присъщо на повърхностния душевен живот, не е нищо друго, освен рефлексът, отражението на мислите, живеещи в мировия етер.
към текста >>
Както огледалният образ е мъртъв в сравнение с Вас, който стои пред огледалото, по същия начин се отнасят и мъртвите
мисли
спрямо живите
мисли
.
Но сега, ако сравните самите себе си с Вашия огледален образ, Вие ще стигнете до извода, че сте нещо съвсем различно от този огледален образ.
Както огледалният образ е мъртъв в сравнение с Вас, който стои пред огледалото, по същия начин се отнасят и мъртвите мисли спрямо живите мисли.
В мировия етер никога не може да има изкривена, нелогична, нелепа мисъл. Обаче мислите, съдържащи се в обикновения, повърхностен душевен живот, са само отражение на мислите от мировия етер. Откъде може да се появи една нелепа, извратена мисъл? От там, че огледалото, всичко онова, което възниква в изграждането на мозъка, не е в ред. Следователно, нещата опират до следното: ние трябва да намерим обратния път от изкривените мисли към това, което фактически действува в човешкия мозък, респективно в нервно-сетивната система, обратния път към това, което човек изгражда за себе си, черпейки от действителния живот на живите мисли.
към текста >>
Обаче
мисли
те, съдържащи се в обикновения, повърхностен душевен живот, са само отражение на
мисли
те от мировия етер.
Но сега, ако сравните самите себе си с Вашия огледален образ, Вие ще стигнете до извода, че сте нещо съвсем различно от този огледален образ. Както огледалният образ е мъртъв в сравнение с Вас, който стои пред огледалото, по същия начин се отнасят и мъртвите мисли спрямо живите мисли. В мировия етер никога не може да има изкривена, нелогична, нелепа мисъл.
Обаче мислите, съдържащи се в обикновения, повърхностен душевен живот, са само отражение на мислите от мировия етер.
Откъде може да се появи една нелепа, извратена мисъл? От там, че огледалото, всичко онова, което възниква в изграждането на мозъка, не е в ред. Следователно, нещата опират до следното: ние трябва да намерим обратния път от изкривените мисли към това, което фактически действува в човешкия мозък, респективно в нервно-сетивната система, обратния път към това, което човек изгражда за себе си, черпейки от действителния живот на живите мисли. От всичко това Вие виждате колко извънредно важно е да изхождаме от съзнанието: към самото мисловно съдържание, към самите мисли ние изобщо не можем да се доближим, понеже в своята абсолютна правилност те живеят там, в мировия етер.
към текста >>
Следователно, нещата опират до следното: ние трябва да намерим обратния път от изкривените
мисли
към това, което фактически действува в човешкия мозък, респективно в нервно-сетивната система, обратния път към това, което човек изгражда за себе си, черпейки от действителния живот на живите
мисли
.
Както огледалният образ е мъртъв в сравнение с Вас, който стои пред огледалото, по същия начин се отнасят и мъртвите мисли спрямо живите мисли. В мировия етер никога не може да има изкривена, нелогична, нелепа мисъл. Обаче мислите, съдържащи се в обикновения, повърхностен душевен живот, са само отражение на мислите от мировия етер. Откъде може да се появи една нелепа, извратена мисъл? От там, че огледалото, всичко онова, което възниква в изграждането на мозъка, не е в ред.
Следователно, нещата опират до следното: ние трябва да намерим обратния път от изкривените мисли към това, което фактически действува в човешкия мозък, респективно в нервно-сетивната система, обратния път към това, което човек изгражда за себе си, черпейки от действителния живот на живите мисли.
От всичко това Вие виждате колко извънредно важно е да изхождаме от съзнанието: към самото мисловно съдържание, към самите мисли ние изобщо не можем да се доближим, понеже в своята абсолютна правилност те живеят там, в мировия етер.
към текста >>
От всичко това Вие виждате колко извънредно важно е да изхождаме от съзнанието: към самото мисловно съдържание, към самите
мисли
ние изобщо не можем да се доближим, понеже в своята абсолютна правилност те живеят там, в мировия етер.
В мировия етер никога не може да има изкривена, нелогична, нелепа мисъл. Обаче мислите, съдържащи се в обикновения, повърхностен душевен живот, са само отражение на мислите от мировия етер. Откъде може да се появи една нелепа, извратена мисъл? От там, че огледалото, всичко онова, което възниква в изграждането на мозъка, не е в ред. Следователно, нещата опират до следното: ние трябва да намерим обратния път от изкривените мисли към това, което фактически действува в човешкия мозък, респективно в нервно-сетивната система, обратния път към това, което човек изгражда за себе си, черпейки от действителния живот на живите мисли.
От всичко това Вие виждате колко извънредно важно е да изхождаме от съзнанието: към самото мисловно съдържание, към самите мисли ние изобщо не можем да се доближим, понеже в своята абсолютна правилност те живеят там, в мировия етер.
към текста >>
Обаче ние никога не бихме могли да постигнем това, ако, като възпитатели, не сме изпълнени от живото усещане, че в мировия етер властвува вездесъщата жизненост на
мисли
те.
И сега ние трябва да опитаме всичко възможно, за да направим така, че детето, което ни е поверено, да навлезе по правилен начин в този миров етер.
Обаче ние никога не бихме могли да постигнем това, ако, като възпитатели, не сме изпълнени от живото усещане, че в мировия етер властвува вездесъщата жизненост на мислите.
Без една такава космическо-религиозна нагласа, ние изобщо не бихме могли да имаме правилното поведение спрямо болното дете. Нещата опират тъкмо до това поведение, до това отношение. И аз бих искал да Ви обясня, защо всичко зависи от тях.
към текста >>
Какво е това, което работи в детето, което живее в детето, когато то достигне до неправилни
мисли
, и какво е това, което в подобен случай тръгва от възпитателя и може да упражни въздействие върху детето?
Какво е това, което работи в детето, което живее в детето, когато то достигне до неправилни мисли, и какво е това, което в подобен случай тръгва от възпитателя и може да упражни въздействие върху детето?
Виждате ли, от това, което казах, Вие разбирате, че в подобни случаи етерното тяло не е формирано по правилен начин. Също и когато човек слиза от пред-земното си битие, естествено там, в мировия етер той е заобиколен само от правилни мисли, обаче тези правилни мисли трябва да бъдат приети от този, който се обгръща в своето етерно тяло.
към текста >>
Също и когато човек слиза от пред-земното си битие, естествено там, в мировия етер той е заобиколен само от правилни
мисли
, обаче тези правилни
мисли
трябва да бъдат приети от този, който се обгръща в своето етерно тяло.
Какво е това, което работи в детето, което живее в детето, когато то достигне до неправилни мисли, и какво е това, което в подобен случай тръгва от възпитателя и може да упражни въздействие върху детето? Виждате ли, от това, което казах, Вие разбирате, че в подобни случаи етерното тяло не е формирано по правилен начин.
Също и когато човек слиза от пред-земното си битие, естествено там, в мировия етер той е заобиколен само от правилни мисли, обаче тези правилни мисли трябва да бъдат приети от този, който се обгръща в своето етерно тяло.
към текста >>
На тези места то остава празно откъм формиращите
мисли
.
Изобщо не е толкова невъзможно, слизайки на Земята, със своята карма човек да донесе и нещо, което да не се отличава много от този съд. Ако например той, в съответствие със своята карма слиза по такъв начин, че не успява да навлезе както трябва в системата веществообмен-крайници, тогава тази система ще бъде недостатъчно обезпечена със силите на етерното тяло, и в резултат съответният човек ще изгради своето етерно тяло в областта на главата по правилен начин, докато в областта на крайниците и изобщо в областта на „долния” човек той ще изгради етерното тяло по неправилен начин.
На тези места то остава празно откъм формиращите мисли.
Преди всичко, ние трябва да сме наясно, че повечето от душевно непълноценните деца разполагат с едно недостатъчно добре изградено етерно тяло. И сега ние следва да поставим въпроса: Какво точно действува върху етерното тяло на едно дете през годините на неговото развитие, изобщо какво действува върху едно етерно тяло?
към текста >>
Да можеш да
мисли
ш е от огромно значение.
Това е първото условие, ако ние искаме да постигнем нещо в тази област. И буден е само този, който винаги е наясно с величието на тези неща и винаги си казва: Да, ти вършиш нещо, което иначе вършат Боговете в периода между смъртта и новото раждане. Да се знае това, е от огромно значение.
Да можеш да мислиш е от огромно значение.
Медитирайте върху тези думи. И ако всеки ден медитирате върху тях така, сякаш казвате ежедневната си молитва, тогава това поражда такава структура на астралното тяло, която ще Ви позволи да застанете по правилния начин пред непълноценното дете. Едва когато повярваме, че сме длъжни да поемем по този път, едва тогава ще можем да говорим по-нататък. Ето защо нека да гледаме на тези неща като на едно въведение и нека сериозно да размислим върху него. Става дума за една душевна подготовка, в случай, че искаме да пристъпим към задачи като тези, за които ще говорим тук в хода на нашия лекционен цикъл.
към текста >>
29.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 27. Юни 1924
GA_317 Лечебно-педагогически курс
Ако изобщо искаме да
мисли
м разумно върху така наречените душевни заболявания, наложително е да знаем как астралното тяло и Азът се включват във физическо-етерната организация на човека.
Начинът, по който Азовата организация и астралното тяло се отнасят спрямо физическото тяло и етерното тяло по време на бодърствуване трябва да се познава много добре, ако изобщо искаме да си изградим реална представа за така наречените душевно болни.
Ако изобщо искаме да мислим разумно върху така наречените душевни заболявания, наложително е да знаем как астралното тяло и Азът се включват във физическо-етерната организация на човека.
Виждате ли, обикновено дори и антропософите вярват – не защото антропософията дава повод за това със своите прецизни формулировки, а защото хората се придържат към старите си мисловни навици – обикновено антропософите вярват: когато човекът се пробужда, неговото астрално тяло и Азовата организация навлизат във физическото и етерното тяло, свързват се с тях, както например водородът се свързва с кислорода. Но това не е така. Ако погледнем ясновидски на нещата, ние ще установим следното (Рис. 7): Ако тук се намира физическото тяло, а тук – етерното тяло, навътре в тях навлизат астралното тяло и Азовата организация. Ясновидецът непосредствено вижда този преход.
към текста >>
После закачете тежестта на другия крак; подтикнете го да извършва движенията по-скоро
мисле
но, да се пренася
мисле
но в движенията, в протягането на лявата ръка, в протягането на дясната ръка, в протягането на двете ръце; накарайте го съзнателно да възприема тежестта, докато стои на единия си крак, а другия повдига във въздуха.
или нещо подобно, да прави упражнения, свързани с равновесието, и тези упражнения да се правят във възрастта между смяната на зъбите и половата зрялост. После му предложете и следното: Дайте му две еднакво тежки гири – те обаче трябва да са измерени с аптекарска точност – и го накарайте да прави различни упражнения с тях, включително и евритмични упражнения, и Вие вече ще сте направили нещо. След това, детето да вземе в лявата си ръка една гира, която е по-лека от дясната и нека отново да прави упражнения, после обратно: да вземе в дясната си ръка по-леката от двете гири и да продължи с упражненията. Сега привържете някаква тежест към крака му, която да не е прекалено голяма, за да може да ходи и да усеща силата, която тегли крака му надолу. Обикновено то не усеща достатъчно тази сила; но то трябва да навлезе навътре със своята Азова организация и тогава веднага ще забележи, че сте му закачили някаква тежест.
После закачете тежестта на другия крак; подтикнете го да извършва движенията по-скоро мислено, да се пренася мислено в движенията, в протягането на лявата ръка, в протягането на дясната ръка, в протягането на двете ръце; накарайте го съзнателно да възприема тежестта, докато стои на единия си крак, а другия повдига във въздуха.
Накратко, в случаите на главозамайване, Вие ще забележите: Детето не навлиза както трябва в земните сили; ето защо се налага да го принудите да извършва такива движения, при които то ще се учи да овладява и постига равновесието. По сходен начин трябва да се постъпва и при лечението на епилептичните и епилептоидни деца, за да се улесни тяхното включване в другите сили.
към текста >>
Вчера аз казах, че
мисли
те всъщност не могат да бъдат погрешни и сега ще продължа с това, как именно човекът вгражда в себе си
мисли
те.
А сега стигаме до онова място, където епилептичните явления напълно логично преминават в друг вид явления.
Вчера аз казах, че мислите всъщност не могат да бъдат погрешни и сега ще продължа с това, как именно човекът вгражда в себе си мислите.
Едно такова явление, каквото е застоят на астралното тяло в белия дроб, е предизвикано от това, че мислите не навлизат по правилния начин в белия дроб. Следователно, тук имаме един мисловен дефект. Той се проявява, когато при слизането си от духовния свят ние не сме в състояние да овладеем нашия организъм по правилен начин, за да можем да го изградим втория път. Обаче ние донасяме със себе си от нашия предишен земен живот също и волевия елемент, който се разпределя в отделните органи. И както мислите изобщо не могат да бъдат погрешни, а са изкривени само поради несъвършенства в нашия организъм, следователно изкривени могат да са и органите, по същия начин стоят нещата и с волята, която донасяме със себе си от духовния свят: тя също едва ли може да е правилна.
към текста >>
Едно такова явление, каквото е застоят на астралното тяло в белия дроб, е предизвикано от това, че
мисли
те не навлизат по правилния начин в белия дроб.
А сега стигаме до онова място, където епилептичните явления напълно логично преминават в друг вид явления. Вчера аз казах, че мислите всъщност не могат да бъдат погрешни и сега ще продължа с това, как именно човекът вгражда в себе си мислите.
Едно такова явление, каквото е застоят на астралното тяло в белия дроб, е предизвикано от това, че мислите не навлизат по правилния начин в белия дроб.
Следователно, тук имаме един мисловен дефект. Той се проявява, когато при слизането си от духовния свят ние не сме в състояние да овладеем нашия организъм по правилен начин, за да можем да го изградим втория път. Обаче ние донасяме със себе си от нашия предишен земен живот също и волевия елемент, който се разпределя в отделните органи. И както мислите изобщо не могат да бъдат погрешни, а са изкривени само поради несъвършенства в нашия организъм, следователно изкривени могат да са и органите, по същия начин стоят нещата и с волята, която донасяме със себе си от духовния свят: тя също едва ли може да е правилна. Тя идва на този свят в пълна неувереност и трябва да укрепне в мисловната система.
към текста >>
И както
мисли
те изобщо не могат да бъдат погрешни, а са изкривени само поради несъвършенства в нашия организъм, следователно изкривени могат да са и органите, по същия начин стоят нещата и с волята, която донасяме със себе си от духовния свят: тя също едва ли може да е правилна.
Вчера аз казах, че мислите всъщност не могат да бъдат погрешни и сега ще продължа с това, как именно човекът вгражда в себе си мислите. Едно такова явление, каквото е застоят на астралното тяло в белия дроб, е предизвикано от това, че мислите не навлизат по правилния начин в белия дроб. Следователно, тук имаме един мисловен дефект. Той се проявява, когато при слизането си от духовния свят ние не сме в състояние да овладеем нашия организъм по правилен начин, за да можем да го изградим втория път. Обаче ние донасяме със себе си от нашия предишен земен живот също и волевия елемент, който се разпределя в отделните органи.
И както мислите изобщо не могат да бъдат погрешни, а са изкривени само поради несъвършенства в нашия организъм, следователно изкривени могат да са и органите, по същия начин стоят нещата и с волята, която донасяме със себе си от духовния свят: тя също едва ли може да е правилна.
Тя идва на този свят в пълна неувереност и трябва да укрепне в мисловната система. Мисловната система е от такова естество, че никъде по света тя не може да бъде погрешна; при волевата система нещата стоят така, че тя едва ли може да бъде правилна, ако човек не полага усилия за тази цел. Човекът при всички обстоятелства внася в света една неправилна волева система. Където и да се раждаме по света, ние никъде и никога не донасяме със себе си моралност. Моралността е нещо, което ние трябва да постигнем постепенно.
към текста >>
И когато настъпи някакъв застой, този застой настъпва поради това, че докато по-рано ние сме излизали навън с нашите
мисли
, сега не можем да сторим същото с нашата воля.
И колко удивително е, как наред с изучаването на говора, в проговарянето, в детето се вливат и моралните импулси. Ето защо за нас е от огромно значение да знаем, какво представлява имитирането. Ако около себе си детето има аморални възпитатели и родители, които говорят аморално, то в дълбоката си вътрешна организация детето ще имитира не външното поведение, а вътрешното душевно съдържание на околните. Следователно, става дума за това, че ние влизаме в отношение също и с външния свят, обаче по обиколния път посредством целия организъм, а не чрез отделните органи.
И когато настъпи някакъв застой, този застой настъпва поради това, че докато по-рано ние сме излизали навън с нашите мисли, сега не можем да сторим същото с нашата воля.
И всичко това се проявява в моралните дефекти. Сега Вие виждате вътрешните причини за моралните дефекти: в целия човешки организъм се натрупва онова, което идва от пред-земното битие и отново трябва да намери себе си, откривайки достъпа до моралната оценка на обкръжаващия ни свят. Ние сме длъжни да приемем морала на обкръжаващия ни свят. Обаче при определени обстоятелства ние не можем това, а именно когато нашата духовнодушевна организация се натрупва и засяда във физическата организация, когато ние не можем да пробием навътре с нашата духовно-душевна организация.
към текста >>
Защото, виждате ли, нещата стоят така: Когато се изправим пред човека, ние виждаме, че той е изградил своите човешки качества, изхождайки главно от два полюса: полюсът на
мисли
те и представите, и полюсът на волята.
Ето как трябва да бъдат разбирани нещата, които обсъждахме вчера; и за тях не би трябвало предварително да се съди, както хората обикновено правят.
Защото, виждате ли, нещата стоят така: Когато се изправим пред човека, ние виждаме, че той е изградил своите човешки качества, изхождайки главно от два полюса: полюсът на мислите и представите, и полюсът на волята.
Да, и мисловно-представният полюс е болен, ако той не е крадец, при това изпечен крадец. Мозъчно-представната организация трябва да бъде ужасен крадец, и спрямо това, което тя поема от света, моралът не бива да се прилага. Тя трябва да има инстинкта за присвояване на всичко. И човекът е склонен към епилепсия или нещо подобно, ако мисловно-представната организация не граби всичко и отвсякъде. Но по волята на Бога това не се отнася за полюса на волята!
към текста >>
30.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 28. Юни 1924
GA_317 Лечебно-педагогически курс
Ние никога не бива да се утешаваме с
мисли
, че: Кармата е такава и затова нещата не вървят.
Естествено, може да бъде поставен основателният въпрос – той може да е поставен несъзнателно, но ние трябва да се досетим какво лежи в основата му –: Докъде може да стигне едно подобрение? – Всяка степен на подобрение, която можем да постигнем, е печалба за болния човек.
Ние никога не бива да се утешаваме с мисли, че: Кармата е такава и затова нещата не вървят.
Ние можем да казваме това за външните кармически събития, – но не можем да го допускаме за свободно протичащите потоци на мисленето, чувствата и волята при самия човек. Защото кармата може да се изпълни по различни пътища. Възможни са и отклонения от кармата, това не означава, че примерно нещата, които трябва да станат, няма да се случат, но те могат да се изпълнят по различен начин, аз често съм говорил за пренаталното възпитание, за едно възпитание още в ембрионалния период и съм казвал: Докато детето не диша, всичко се свежда до възпитанието и поведението на майката. Останалото е работа на Боговете и там човек не трябва да се намесва.
към текста >>
Ние можем да казваме това за външните кармически събития, – но не можем да го допускаме за свободно протичащите потоци на
мисле
не
то, чувствата и волята при самия човек.
Естествено, може да бъде поставен основателният въпрос – той може да е поставен несъзнателно, но ние трябва да се досетим какво лежи в основата му –: Докъде може да стигне едно подобрение? – Всяка степен на подобрение, която можем да постигнем, е печалба за болния човек. Ние никога не бива да се утешаваме с мисли, че: Кармата е такава и затова нещата не вървят.
Ние можем да казваме това за външните кармически събития, – но не можем да го допускаме за свободно протичащите потоци на мисленето, чувствата и волята при самия човек.
Защото кармата може да се изпълни по различни пътища. Възможни са и отклонения от кармата, това не означава, че примерно нещата, които трябва да станат, няма да се случат, но те могат да се изпълнят по различен начин, аз често съм говорил за пренаталното възпитание, за едно възпитание още в ембрионалния период и съм казвал: Докато детето не диша, всичко се свежда до възпитанието и поведението на майката. Останалото е работа на Боговете и там човек не трябва да се намесва.
към текста >>
Дали става дума за хистерично умопомрачение, както обикновено се
мисли
, или за по-широк кръг от симптоми – ето кое е същественото.
В тези разновидности на хистеричното умопомрачение си дават среща всички неясноти от страна на официалната наука. Всичко в тази област е белязано с всевъзможни необективни мисловни щампи. И това започва още с първия поглед, който човек отправя към тези неща; тъй като според съвременните представи това хистерично умопомрачение се свърза малко или много с половия живот. Дори повечето случаи биват свързани по-скоро с половия живот на жената, отколкото с половия живот на мъжа. Тук е важно не словесното обозначение, а какво се крие зад него.
Дали става дума за хистерично умопомрачение, както обикновено се мисли, или за по-широк кръг от симптоми – ето кое е същественото.
към текста >>
Ние трябва да отхвърлим всички описания на хистеричното умопомрачение, понеже всички тези описания си служат с общи понятия, но ако
мисли
м с общи понятия, описанието се оказва погрешно.
Ние трябва да отхвърлим всички описания на хистеричното умопомрачение, понеже всички тези описания си служат с общи понятия, но ако мислим с общи понятия, описанието се оказва погрешно.
Днес многобройните описания в областта на психиатрията са просто погрешни, нещата не бива да бъдат правени така, както е прието днес.
към текста >>
Тази характерова черта, това свойство на човешкия темперамент е много по-разпространено в живота, отколкото обикновено си
мисли
м.
Едно такова дете застава пред мен по такъв начин, че във всяко негово действие аз виждам душата му като на длан. Неговата душа прелива във всичко, което детето върши около мен. Вие добре разбирате, че когато душата на детето, така да се каже, се излива към някого или към нещо, възпитанието особено много зависи от това, какво от своя страна – черпейки от основната си душевна нагласа, от основното си душевно настроение – възпитателят сам ще влее в детето чрез своето поведение в света. Нека да допуснем, че Вие сте един страшно нетърпелив възпитател, един човек, който непрекъснато действува по такъв начин, че ужасява всички около себе си.
Тази характерова черта, това свойство на човешкия темперамент е много по-разпространено в живота, отколкото обикновено си мислим.
Или, ако бих могъл да си послужа с един банален израз: Не са ли повечето днешни учители безнадеждно смешни в своето преподаване? Така и трябва да бъде при това равнище на обучението. Особено семинарното обучение днес е такова, че фактически то акцентира само върху това, което трябва да бъде внесено в човека. Преди всичко студентите – тук имам предвид студентите по педагогика, а не останалите – преди всичко студентите педагози никога не бива да бъдат подлагани на изпити. Понеже изпитите са вече нещо, което подклажда нервността.
към текста >>
Той е налице почти винаги, когато детето се опитва да предприеме нещо, било във външните действия, било в областта на
мисле
не
то.
То отпечатва във възможно най-ясни понятия онова, което протича във вътрешната конституция и в отношенията между човека и неговото обкръжение. Всичко това се разиграва в подсъзнанието, без да намира достъп до съзнанието. Следователно, можем да обобщим: Необходимо е да търсим и да откриваме този вътрешен несъзнателен комплекс от представи. – И ето, сега той се проявява. Забелязваме го.
Той е налице почти винаги, когато детето се опитва да предприеме нещо, било във външните действия, било в областта на мисленето.
И ако в този момент Вие внимателно и нежно се присъедините към това, което детето иска да направи, така че, бих казал, лично да усетите всяко негово движение, всеки негов жест, тогава детето ще има чувството, че втората част ще бъде коригирана чрез това, което Вие правите. Разбира се, детето няма да има никаква полза, ако фактически Вие вършите всичко онова, което то трябва да извърши. Вие трябва да се включите само фиктивно. Оставете детето да рисува, обаче не рисувайте вместо него, водете четката заедно с него, дискретно съпровождайте всяко негово движение. Нека детето да си мисли, че докато то изгражда своите представи, Вие нежно го придружавате, като най-доброжелателно и явно участвувате в това, което детето иска да направи, че погалвайки го, Вие нежно го съпровождате в голяма душевна близост.
към текста >>
Нека детето да си
мисли
, че докато то изгражда своите представи, Вие нежно го придружавате, като най-доброжелателно и явно участвувате в това, което детето иска да направи, че погалвайки го, Вие нежно го съпровождате в голяма душевна близост.
Той е налице почти винаги, когато детето се опитва да предприеме нещо, било във външните действия, било в областта на мисленето. И ако в този момент Вие внимателно и нежно се присъедините към това, което детето иска да направи, така че, бих казал, лично да усетите всяко негово движение, всеки негов жест, тогава детето ще има чувството, че втората част ще бъде коригирана чрез това, което Вие правите. Разбира се, детето няма да има никаква полза, ако фактически Вие вършите всичко онова, което то трябва да извърши. Вие трябва да се включите само фиктивно. Оставете детето да рисува, обаче не рисувайте вместо него, водете четката заедно с него, дискретно съпровождайте всяко негово движение.
Нека детето да си мисли, че докато то изгражда своите представи, Вие нежно го придружавате, като най-доброжелателно и явно участвувате в това, което детето иска да направи, че погалвайки го, Вие нежно го съпровождате в голяма душевна близост.
Навлизайки в една такава интимна близост и наблюдавайки всичко, ние стигаме до същността на нещата и се досещаме какво трябва да вършим по-нататък.
към текста >>
31.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 30. Юни 1924
GA_317 Лечебно-педагогически курс
И това е много по-лесно, отколкото си
мисли
м; защото лечението и възпитанието – а те са сродни помежду си – не се основават на това, да прилагаме всевъзможни сложни микстури, независимо дали за физически, или душевни, а да знаем какво точно помага в конкретния случай.
И ние сме длъжни да ги освободим, да ги изкараме на повърхността не психоаналитично в днешния смисъл на думата, а психоаналитично в истинския смисъл. Ние можем да постигнем това, ако установим, дали детските впечатления изчезват в по-силна или по-слаба степен. И ако от една страна имаме вътрешна възбудимост, а от друга страна външна апатия, ние трябва да сме наясно: Кои неща си спомня детето най-лесно, кои неща потъват и изчезват навътре в него? Ако то не може да задържа достатъчно впечатления, ние можем да му помогнем с една ритмична последователност. В това отношение, скъпи мои приятели, можем да постигнем много.
И това е много по-лесно, отколкото си мислим; защото лечението и възпитанието – а те са сродни помежду си – не се основават на това, да прилагаме всевъзможни сложни микстури, независимо дали за физически, или душевни, а да знаем какво точно помага в конкретния случай.
към текста >>
Ние ще констатираме много бързо повишената плътност на физическото тяло и неумението му да възприема
мисли
те, както и това, че детето изглежда малоумно, ако то има затруднения в случай, че ние му заповядваме да направи нещо с краката си, а то изобщо не иска да ги помръдне.
Следователно, астралното тяло получава някакво впечатление, съответната астралност се предава и в двигателно-веществообменната система, обаче по-нататък тя не може да премине в етерното тяло и най-вече във физическото тяло. Ние можем да установим, дали това е така, ако забележим, че след нареждането: „А сега върви, направи 5-6 крачки! ”, детето не е в състояние да направи нищо. То съвсем не разбира какво се иска от него, т.е. то добре разбира думите, обаче думите не стигат до краката; сякаш краката не искат да ги послушат.
Ние ще констатираме много бързо повишената плътност на физическото тяло и неумението му да възприема мислите, както и това, че детето изглежда малоумно, ако то има затруднения в случай, че ние му заповядваме да направи нещо с краката си, а то изобщо не иска да ги помръдне.
Понеже физическото тяло е прекалено тежко, такива състояния ще бъдат съпровождани от депресивно-меланхолни настроения.
към текста >>
32.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 1. Юли 1924
GA_317 Лечебно-педагогически курс
Ако човек дори само
мисле
но се взира в първообразите, възниква едно взаимодействие между мускулната и костната система.
Интелектуалният елемент е склонен да се намесва само в костната система и нейните движения, обаче това се постига с помощта на мускулите. Астралното тяло и Азовата организация не могат да се промъкнат в мускулната система. Това е свързано с факта, че нашата епоха не е дълбоко религиозна, че тя няма благочестиво-религиозен характер. Вероизповеданията не пораждат истинска религиозност. Наслагването на мускули върху костите е свързано с това, че на света съществуват всякакви първообрази.
Ако човек дори само мислено се взира в първообразите, възниква едно взаимодействие между мускулната и костната система.
И така, отсъствието на интерес при това дете е съществувало от самото начало.
към текста >>
Обаче Вие виждате: при това дете напълно се потвърждава, че
мисли
те остават несвързани.
Обаче Вие виждате: при това дете напълно се потвърждава, че мислите остават несвързани.
Защото мислите, които поражда един човек, като такива, не могат да са погрешни. Важното е само това, дали с налице правилните предпоставки за това. Защото мислите са отражение на етерната конституция. Когато го питат защо държи устата си отворена, детето отговаря: За да влязат мухите вътре. – Една умна мисъл, но използвана погрешно.
към текста >>
Защото
мисли
те, които поражда един човек, като такива, не могат да са погрешни.
Обаче Вие виждате: при това дете напълно се потвърждава, че мислите остават несвързани.
Защото мислите, които поражда един човек, като такива, не могат да са погрешни.
Важното е само това, дали с налице правилните предпоставки за това. Защото мислите са отражение на етерната конституция. Когато го питат защо държи устата си отворена, детето отговаря: За да влязат мухите вътре. – Една умна мисъл, но използвана погрешно. Ако детето я беше използвало по-късно, във връзка с изнамирането на някаква машина, тази мисъл би могла да насърчи едно или друго забележително откритие.
към текста >>
Защото
мисли
те са отражение на етерната конституция.
Обаче Вие виждате: при това дете напълно се потвърждава, че мислите остават несвързани. Защото мислите, които поражда един човек, като такива, не могат да са погрешни. Важното е само това, дали с налице правилните предпоставки за това.
Защото мислите са отражение на етерната конституция.
Когато го питат защо държи устата си отворена, детето отговаря: За да влязат мухите вътре. – Една умна мисъл, но използвана погрешно. Ако детето я беше използвало по-късно, във връзка с изнамирането на някаква машина, тази мисъл би могла да насърчи едно или друго забележително откритие. Мислите винаги са правилни, понеже се съдържат в мисловната конституция на мировия етер.
към текста >>
Мисли
те винаги са правилни, понеже се съдържат в мисловната конституция на мировия етер.
Важното е само това, дали с налице правилните предпоставки за това. Защото мислите са отражение на етерната конституция. Когато го питат защо държи устата си отворена, детето отговаря: За да влязат мухите вътре. – Една умна мисъл, но използвана погрешно. Ако детето я беше използвало по-късно, във връзка с изнамирането на някаква машина, тази мисъл би могла да насърчи едно или друго забележително откритие.
Мислите винаги са правилни, понеже се съдържат в мисловната конституция на мировия етер.
към текста >>
Учителят изцяло и живо трябва да присъствува в преподаването: при тези деца това е по-важно, отколкото при другите, и най-вече: чрез своето присъствие той да избягва всякаква разсеяност, всякакво отсъствие на
мисли
.
не могат да овладеят своя физически организъм, за тях е уместно да създадем такива предпоставки, че те да развият възможно най-голям интерес към света. Да предположим, че започваме да рисуваме (Рис. 13). Преди всичко, нека да не бъдем прекалено критични, ако децата – простете ми грубия израз, но и това се случва в нашите Валдорфски училища – направят някоя свинщина. Ако внимаваме всичко да остава чисто и подредено след свършването на часа, това би бил един погрешен принцип. Ние трябва да следим за нещо съвсем друго, а именно: Каквото и действие да извършват децата, то да бъде съпровождано от нашето внимание.
Учителят изцяло и живо трябва да присъствува в преподаването: при тези деца това е по-важно, отколкото при другите, и най-вече: чрез своето присъствие той да избягва всякаква разсеяност, всякакво отсъствие на мисли.
„Ето, сега ти вземаш четката, сега ти докосваш хартията.” – Ако човек съпровожда всяко едно движение по такъв начин, че държи детското внимание будно, той може да постигне много. Вие ще се убедите, че организмът е пластичен дори и когато детето е на 12., 13., 14. години. Ако следваме този път, бихме могли да се обърнем към детето с думите: „Виж, там има едно дърво; сега нарисувай дървото, което виждаш.” (Рис. 13). Ние сме изцяло потопени в нещата. „Сега погледни, там тича едно конче!
към текста >>
33.
ОСМА ЛЕКЦИЯ, 3. Юли 1924
GA_317 Лечебно-педагогически курс
Доста неприятно е да се
мисли
, че биха могли да бъдат замесени и някои от възрастните; все пак в лечебното заведение работят 52 души и, нали така, човек може да допусне какво ли не.
– как от една чанта изчезва нещо, от друга чанта изчезва друго нещо, така че изведнъж хората установили: Ние вече не притежаваме нашите вещи! После те съпоставили двата факта. От една страна, имаме забележителните истории за дематериализация на нещата от Клинично-терапевтичния институт. От друга страна знаем, че момчето е било изгонвано от всички училища.
Доста неприятно е да се мисли, че биха могли да бъдат замесени и някои от възрастните; все пак в лечебното заведение работят 52 души и, нали така, човек може да допусне какво ли не.
Ако тук имаше един спиритист, той би могъл добре да обясни тази дематериализация на вещите. Може да бъде построена цяла теория за дематериализацията на предметите.
към текста >>
Детето е много живо, с развихрена фантазия, непрекъснато мърда; същата подвижност откриваме и в
мисле
не
то; всичко това ad oculos потвърждава, че фантазията произлиза не от главата, а от крайниците.
От тогава детето е много раздразнително; по същото време майката преболедувала от грип и също станала раздразнителна. Налице е един паралелизъм между майката и детето. Апетитът на детето е винаги слаб, но въпреки това то е стегнато, енергично, с добре развита система на крайниците. Както знаете, субстанциално системата на крайниците се изгражда не от хранителните вещества, а от Космоса по обиколния път чрез дишането и сетивната дейност. Този лош апетит, затрудняващ изхранването, се изживява в дейността на главата.
Детето е много живо, с развихрена фантазия, непрекъснато мърда; същата подвижност откриваме и в мисленето; всичко това ad oculos потвърждава, че фантазията произлиза не от главата, а от крайниците.
Фантазията произлиза от системата на крайниците, а не от слабо развитата нервно-сетивна система.
към текста >>
34.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 5. Юли 1924
GA_317 Лечебно-педагогически курс
И за да не бъдем погрешно разбрани от повърхностното
мисле
не
на мнозина наши съвременници, бихме могли да кажем: Там, където Земята престава да съществува, където Вие навлизате в свръхсетивния свят, там вече няма морални преценки в общоприетия земен смисъл, понеже там моралното се разбира от само себе си.
Вие си спомняте вчерашния случай, едно 12-годишно момче, което аз трябваше да Ви представя като клептоман. От духовна гледна точка, нещата при един такъв клептоман се свеждат до това, което вчера аз принципно охарактеризирах, а именно, че поради различни препятствия, намиращи се в астралното тяло, то не може да намери достъп до това, което във външния свят съществува като способност за преценяване. Сега си представете, че всичко, което се отнася до моралността, което включва в своите понятийни формации морални импулси, всичко то се проявява единствено в хода на земното съществувание.
И за да не бъдем погрешно разбрани от повърхностното мислене на мнозина наши съвременници, бихме могли да кажем: Там, където Земята престава да съществува, където Вие навлизате в свръхсетивния свят, там вече няма морални преценки в общоприетия земен смисъл, понеже там моралното се разбира от само себе си.
Моралните преценки започват едва там, където трябва да се избира между доброто и злото. Напротив, за духовния свят доброто и злото са просто една характерова особеност. Има добри същества, има и лоши същества. Както при лъва няма смисъл да се разсъждава дали той трябва да има „лъвски качества”, така и – отдалечавайки се от Земята – няма никакъв смисъл да говорим за „добро” и „зло”. Становището за „да” или „не” има смисъл само в моралното обкръжение на живите човешки същества.
към текста >>
Това е едното средство, за което може да се
мисли
.
По възможност трябва да избягваме всякакви дразнители по отношение на нервносетивната система. Ето защо ще осигуряваме на детето тъмни помещения, например една напълно затъмнена стая, където то – лишено от впечатления – да прекарва известно време в тишина и мрак. Първоначално аз дори надцених възможността да се въздействува по този начин, понеже детето все още не беше достатъчно чувствително към светлината. То усещаше светлината съвсем слабо, така че предпазването от нея имаше по-малко значение, отколкото бихме могли да предположим. И все пак остава в сила правилото, че такова дете трябва да се държи на тихо и тъмно, така че да получава от външния свят възможно най-малко впечатления; по този начин импулсът на волята се пробужда вътрешно и вече може да се противопостави на нервно-сетивната система.
Това е едното средство, за което може да се мисли.
Другото средство са онези активни вещества, които оказват влияние върху нервно-сетивната система. При такова дете вътрешно може да се приложи гнайс, преди всичко за да се избегне евентуалното шоково въздействие от директното прилагане на кварц; по този начин това, което лежи в основата на кварцовото действие, се разпределя по-равномерно. При самия кварц силите действуват във всички посоки, но в ограничен размер, докато същите сили, вече разпределени в гнайса, действуват по-меко, разпространяват се из целия организъм и достигат по-лесно до периферията. Във висока потенция гнайсът може да свърши добра работа. Налага се да укротим нервната възбудимост – в детството целият човек представлява една нервно-сетивна система – също и в областта на волята.
към текста >>
35.
ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 6. Юли 1924
GA_317 Лечебно-педагогически курс
Но сега най-важното е да задаваме конкретни въпроси и да не
мисли
м за нищо друго.
Вие смятате, че трябва да се започне с нещо основополагащо и аз предложих първоначално да се изучи това, което изнасям в този лекционен цикъл. Ако сме недоволни от него и останем с абстрактното очакване, че например трябва да се основе едно напълно ново движение, тогава бихме се оказали пред опасността от една голяма заблуда. – И така, Л. дойде при мен и каза, че този основополагащ импулс трябва да се разпространи навсякъде, а самият Лауенщайн би трябвало да стои в центъра на света; този беше първоначалният повод, нали така? – Е, това не е толкова лошо.
Но сега най-важното е да задаваме конкретни въпроси и да не мислим за нищо друго.
към текста >>
Мисли
те ли, че той наистина е първият, който се е опитвал да работи с такива деца.
Мислите ли, че той наистина е първият, който се е опитвал да работи с такива деца.
Това, което се говори тук, не бива да води до крайни обобщения. Що се отнася до възпитанието на непълноценни деца, аз не смятам, че този сравнително рано възникнал и успешно действуващ институт за възпитание на непълноценни деца в Хановер е бил особено повлиян от този човек. Възпитанието на тези деца е нещо, което съществува много по-отдавна. А това, което винаги е липсвало, е именно възможността да се вниква в цялата същност на тези деца. Ние няма да се справим и с най-простите неща, скъпи мои приятели, ако оставим антропософията встрани от разглеждането на тези въпроси.
към текста >>
Тогава Вие ще се изправите пред изграденото учение за метаморфозата и ще си кажете: Едва чрез този вид
мисле
не
, което произлиза от антропософията, е възможно да стигнем до някакво прозрение относно вътрешната същност на непълноценните деца.
– Почувствувайте как слизате от главата към веществообмяната, докато си казвате: Точката е кръг, кръгът е точка.
Тогава Вие ще се изправите пред изграденото учение за метаморфозата и ще си кажете: Едва чрез този вид мислене, което произлиза от антропософията, е възможно да стигнем до някакво прозрение относно вътрешната същност на непълноценните деца.
Ето какво се опитахме да постигнем в хода на тези лекции.
към текста >>
36.
ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 7. Юли 1924
GA_317 Лечебно-педагогически курс
Бихме могли и да добавим: преди Коледното събрание нещата стояха така, че – понеже липсваше едно Ръководство с намерение да действува езотерично – „
мисле
не
то” и „чувствата” бяха предоставени на мен.
Ето какво може да се каже, като един вид основополагащ камък, в началото на едно такова начинание, каквото е Вашето. Ако не престане това, което се проявява като критика тук или там в човешките отношения – защото критиката никога не се отнася до съдържанието на учението, а до съдържанието на това, което действува – ако тази критика не престане тъкмо по отношение на нещата, където действува окултното и не се утвърди принципът на авторитета – не в самото учение, а в действието – тогава ще се окаже невъзможно от антропософското движение да произлезе онова, което е безусловно необходимо за неговото просъществуване. Прикритата съпротива срещу онези, които поемат отговорността е нещо, което занапред трябва да изчезне; тогава принадлежността към Школата ще внася необходимия коректив в случаите, че липсва необходимото разбиране, а ако то липсва, тогава принадлежността към Школата трябва да бъде прекратена.
Бихме могли и да добавим: преди Коледното събрание нещата стояха така, че – понеже липсваше едно Ръководство с намерение да действува езотерично – „мисленето” и „чувствата” бяха предоставени на мен.
И всеки член на Антропософското общество се беше ангажирал с „волята” според своите лични предпочитания. През периода преди Коледното събрание това беше един прафеномен в нашето общество. Когато в антропософските дела ставаше дума да се обърнат към „мислите” и „чувствата”, хората идваха при мен приблизително по същия начин, както човек отива при обущаря, за да си поръча обувки. И това се правеше толкова ясно, че дори не се забелязваше и хората вярваха точно в обратното. Обаче цялото може да бъде излекувано само, ако членовете осъзнаят, че съществува и „волята”, и тази воля на обществото произлиза от Ръководството на Гьотенума.
към текста >>
Когато в антропософските дела ставаше дума да се обърнат към „
мисли
те” и „чувствата”, хората идваха при мен приблизително по същия начин, както човек отива при обущаря, за да си поръча обувки.
Ако не престане това, което се проявява като критика тук или там в човешките отношения – защото критиката никога не се отнася до съдържанието на учението, а до съдържанието на това, което действува – ако тази критика не престане тъкмо по отношение на нещата, където действува окултното и не се утвърди принципът на авторитета – не в самото учение, а в действието – тогава ще се окаже невъзможно от антропософското движение да произлезе онова, което е безусловно необходимо за неговото просъществуване. Прикритата съпротива срещу онези, които поемат отговорността е нещо, което занапред трябва да изчезне; тогава принадлежността към Школата ще внася необходимия коректив в случаите, че липсва необходимото разбиране, а ако то липсва, тогава принадлежността към Школата трябва да бъде прекратена. Бихме могли и да добавим: преди Коледното събрание нещата стояха така, че – понеже липсваше едно Ръководство с намерение да действува езотерично – „мисленето” и „чувствата” бяха предоставени на мен. И всеки член на Антропософското общество се беше ангажирал с „волята” според своите лични предпочитания. През периода преди Коледното събрание това беше един прафеномен в нашето общество.
Когато в антропософските дела ставаше дума да се обърнат към „мислите” и „чувствата”, хората идваха при мен приблизително по същия начин, както човек отива при обущаря, за да си поръча обувки.
И това се правеше толкова ясно, че дори не се забелязваше и хората вярваха точно в обратното. Обаче цялото може да бъде излекувано само, ако членовете осъзнаят, че съществува и „волята”, и тази воля на обществото произлиза от Ръководството на Гьотенума. И ако прояви разбиране, без никаква принуда, всеки може да открие себе си в тази воля.
към текста >>
Обаче начинът на
мисле
не
е много странен.
Обаче начинът на мислене е много странен.
Той се придържа прекалено много към думите. Вчера аз станах свидетел, колко гротескно и повсеместно е това фиксиране към думите, как думите се раздуват и как стремежът към действие фактически тръгва само от думите. В Бреслау аз казах по адрес на Свободното Антропософско общество и неговото Ръководството, че то трябва да се промени. Другите излязоха и остана само „тялото” на Ръководството. И там веднага отсъдиха: Ето, имаме само тялото на Ръководството, сега трябва да се появи и главата!
към текста >>
Включвайки се в едно духовно движение,
мисле
те за него така, че да го направите плодотворно за практическия живот; едва тогава на това духовно движение ще се гледа като на нещо живо.
Включвайки се в едно духовно движение, мислете за него така, че да го направите плодотворно за практическия живот; едва тогава на това духовно движение ще се гледа като на нещо живо.
към текста >>
37.
Съдържание
GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа
Преодоляване пасивността на
мисле
не
то чрез опознаване положението на човека в Космоса.
Преодоляване пасивността на мисленето чрез опознаване положението на човека в Космоса.
Човешкият Аз между дишането на един ден и една платоническа космическа година. Космическата година и нейното отношение спрямо дихателните ритми на деня, на един човешки живот, на ритъма сън-бодърствуване. Зимните и летните сили в Макрокосмоса като създатели на сетивно-нервния, респективно на веществообмения организъм. Възприемане на света според мяра, число и тегло, ирационалният елемент и пътя на неговото опознаване - от немия към софия.
към текста >>
38.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 8 септември 1924 г.
GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа
Но това, за което тук става дума, е наистина да стане кристално ясно: според
мисле
не
то, чувствуването и волята на човека, на лекаря, на лечителя съответствува предварителното, специфично лекарско образование; и никой не бива да вярва, че без да има това специфично предварително медицинско образование има право да се намесва в света с медицинските си познания, дори ако е теолог.
И тъкмо този курс ще трябва да отдаде голямото внимание на обстоятелството, в никакъв случай да не изпадне всичко в хаос, по причина, че теологът, не зная по каква причина, би могъл да се опита да дилетанствува в някакви медицински сфери, които не биха могли да застанат на пътя му. И обратно, в този наш смисъл лекарят трябва да осъзнае, какво място трябва да заеме спрямо теолога. Да бъде напълно прозряно всичко това и от двете страни, от теологическа и от медицинска, от това ще зависи изключително много. Ето, стана ясно, че съществува например и следното мнение: да, теологът трябва да притежава медицински познания. Човек винаги може да придобие познания в дадена област, дори е винаги добре, човек да придобива знание.
Но това, за което тук става дума, е наистина да стане кристално ясно: според мисленето, чувствуването и волята на човека, на лекаря, на лечителя съответствува предварителното, специфично лекарско образование; и никой не бива да вярва, че без да има това специфично предварително медицинско образование има право да се намесва в света с медицинските си познания, дори ако е теолог.
И обратно, лекарят трябва да развие едно особено понятие за своята професия и чрез пасторската медицина ще трябва да се на учи да разбира, че в следните казани думи има нещо съществено: на пастора принадлежи жертвения огън, на лекаря, жезъла на Меркурий. И единствено чрез взаимодействието на жертвения огън и на жезъла на Меркурий е възможна една благополучна дейност. Не бива с жертвения огън да лекуваме, и с жезъла на Меркурий да отслужваме литургия. Но трябва да разберем, че и двете представляват богослужение. И колкото по-добре вникваме в това, че и двете са богослужение, толкова по-добре, по съответния начин целебно, това взаимодействие ще се намесва в света, когато лекарят остане лекар, и пасторът, пастор.
към текста >>
И как трябва да си взаимодействуват, това ще бъде задачата, която трябва да бъде проучена в рамките на Антропософията, но която в рамките на Антропософията ще достигне до действително осъществление; ето така, скъпи мои приятели,
мисли
мото е, че от това съвместно битие в този курс на пасторска медицина наистина ще може да бъде изграден за бъдещето антропософския лекар, който, изхождайки от своето отношение към духовния свят ще може да влезе в правилно взаимоотношение с пастора, който пастор от своя страна ще израсне от движението за християнското обновление.
Пасторът се нуждае от този школуван поглед, за да просветне физическият образ за един духовен процес. Отново полярността. Ала полярностите трябва винаги да си взаимодействуват в света; тези две полярности също трябва да си взаимодействуват.
И как трябва да си взаимодействуват, това ще бъде задачата, която трябва да бъде проучена в рамките на Антропософията, но която в рамките на Антропософията ще достигне до действително осъществление; ето така, скъпи мои приятели, мислимото е, че от това съвместно битие в този курс на пасторска медицина наистина ще може да бъде изграден за бъдещето антропософския лекар, който, изхождайки от своето отношение към духовния свят ще може да влезе в правилно взаимоотношение с пастора, който пастор от своя страна ще израсне от движението за християнското обновление.
Ще произлезе нещо съвсем специално за лекаря и за пастора и от това по-късно може да възникне правилната съвместна работа.
към текста >>
39.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 9 септември 1924 г.
GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа
Можем да кажем, и тук ние изцяло можем да си послужим с такива категории, защото става дума за една гранична област в пасторската медицина, би могло да се каже, ето тук, в основата си като изследователи и
мисли
тели, филистерите се събраха, изградиха типа на нормалния човек, който по възможност беше също филистер.
Когато говорим за общата работа между пастор и лекаря, то погледът се насочва към такива явления в човешкия живот, които в действителност лесно преминават в сферата на патологичното поради което се нуждаят от разбиране от страна на лекаря, но които от друга страна по един изключителен начин се отразяват във вътрешността, бих желал да кажа, в самата езотеричност на религиозния живот. Трябва да сме напълно наясно, че всъщност всички клонове на човешкото познание трябва да надраснат нещо грубо, нахлуло в тях в епохата на материализма. Само да си припомним, как, с една определена грубост на възприемането са били разглеждани тези явления, които известен период от време биваха обобщавани под името: "гениалност и безумие", грубо разглеждани от Ломброза и от неговата школа, но също така и от други. Също така успешно можем да насочим вниманието си не чак толкова към самите изследвания, те имат своите заслуги, но към начина на разглеждане, възникнал по този път; можем да насочим вниманието си към онова, което възникна като криминална антропология и което изследваше черепите на пристъпниците. Възникналите при това хрумвания бяха не само груби, но носеха и известен печат на една изключително силна филистериозност.
Можем да кажем, и тук ние изцяло можем да си послужим с такива категории, защото става дума за една гранична област в пасторската медицина, би могло да се каже, ето тук, в основата си като изследователи и мислители, филистерите се събраха, изградиха типа на нормалния човек, който по възможност беше също филистер.
И всичко, което се отклонява от този тип, бе обявено за патологично. И тъй като геният се отклоняваше в една посока, безумието в друга посока, то и двете бяха по някакъв начин патологични. И защото за знаещия е съвсем естествено, че всяка патологична своеобразност изразява себе си и телесно, то е съвсем естествено, че по отношение на телесните белези, в едната и в другата посока, могат да бъдат открити съответните такива белези. Та нали става дума за това, тези белези да бъдат разбрани по правилен начин. Сигурно при определени обстоятелства една ушна висулка е изключително характерна за дадена психологическа особеност, защото нали подобни психологически особености са свързани с Кармата, която обаче проявява своето действие изхождайки от предишните инкарнации.
към текста >>
Нали през първите 7 години от живота ние растем със същите сили, с които по-късно
мисли
м; и по тази причина наистина е важно, и има значение, да подходим към определени явления, но не по предложения преди малко начин, но по един на истина съответствуващ начин.
Това, което са силите за изграждане на физическия организъм, а именно в първите 7 години от живота, това са същите сили, които се проявяват по-късно.
Нали през първите 7 години от живота ние растем със същите сили, с които по-късно мислим; и по тази причина наистина е важно, и има значение, да подходим към определени явления, но не по предложения преди малко начин, но по един на истина съответствуващ начин.
И всичко това се прави много по-малко с цел тези явления да бъдат разгледани като патологични, ние ще бъдем отведени в сферата на патологичното по-късно, изхождайки тъкмо от тези явления, но повече с целта чрез помощта на тези явления да бъде видян човешкия живот.
към текста >>
Ала естествено днес, когато се
мисли
материалистично, се
мисли
по следния начин: когато възприемем нещо ново, половин година се занимаваме с курсове, които и без това са вече налице.
Виждате, че трябва да приемем още много неща в нашите изследвания, ако тези изследвания наистина би трябвало да ни отведат до едно разбиране на човека. Но тъй като е мое убеждение, че както от медицинското, така и от теологическото разбирана обучение биха могли да бъдат изхвърлени много неща, затова вярвам, че ако бихме извадили всичко ценно, тогава броят на годините, от които днес например се нуждае студентът-медик, няма да бъдат увеличени, но ще могат да бъдат съкратени.
Ала естествено днес, когато се мисли материалистично, се мисли по следния начин: когато възприемем нещо ново, половин година се занимаваме с курсове, които и без това са вече налице.
към текста >>
Такъв човек, по един много жив начин, дори може да формира
мисли
, защото
мисли
те изобщо зависят от нормалната взаимовръзка на астралното тяло с други тела.
В този случай ние една неправилност, която първоначално да се прояви в будно състояние. Човекът не навлиза добре със своето Азово устройство в астралното си тяло. Чрез това бива разстроен животът на неговите усещания.
Такъв човек, по един много жив начин, дори може да формира мисли, защото мислите изобщо зависят от нормалната взаимовръзка на астралното тяло с други тела.
Но дали с тези мисли ще бъдат обхванати по съответния начин и сетивните усещания, това зависи от обстоятелството, дали Азовото устройство е свързано нормално с останалите части на човешкото същество. Ако това не стане, ако Азовото устройство така да се каже не е правилно свързано с другите части на човешкото същество, тогава сетивните усещания избледняват. В същата степен, в която избледняват сетивните усещания, в същата степен мислите стават по-интензивни. Те се появяват по един почти призрачен начин, не така чисто, както обикновено ги носим в себе си. Душевният живот на този човек протича по такъв начин, че сетивните му усещания имат в себе си нещо чезнещо, нещо мъгляво, затова пък мислите му съдържат нещо оживено, нещо интензивно, оцветено, което почти предизвиква впечатление за слаби сетивни усещания.
към текста >>
Но дали с тези
мисли
ще бъдат обхванати по съответния начин и сетивните усещания, това зависи от обстоятелството, дали Азовото устройство е свързано нормално с останалите части на човешкото същество.
В този случай ние една неправилност, която първоначално да се прояви в будно състояние. Човекът не навлиза добре със своето Азово устройство в астралното си тяло. Чрез това бива разстроен животът на неговите усещания. Такъв човек, по един много жив начин, дори може да формира мисли, защото мислите изобщо зависят от нормалната взаимовръзка на астралното тяло с други тела.
Но дали с тези мисли ще бъдат обхванати по съответния начин и сетивните усещания, това зависи от обстоятелството, дали Азовото устройство е свързано нормално с останалите части на човешкото същество.
Ако това не стане, ако Азовото устройство така да се каже не е правилно свързано с другите части на човешкото същество, тогава сетивните усещания избледняват. В същата степен, в която избледняват сетивните усещания, в същата степен мислите стават по-интензивни. Те се появяват по един почти призрачен начин, не така чисто, както обикновено ги носим в себе си. Душевният живот на този човек протича по такъв начин, че сетивните му усещания имат в себе си нещо чезнещо, нещо мъгляво, затова пък мислите му съдържат нещо оживено, нещо интензивно, оцветено, което почти предизвиква впечатление за слаби сетивни усещания.
към текста >>
В същата степен, в която избледняват сетивните усещания, в същата степен
мисли
те стават по-интензивни.
Човекът не навлиза добре със своето Азово устройство в астралното си тяло. Чрез това бива разстроен животът на неговите усещания. Такъв човек, по един много жив начин, дори може да формира мисли, защото мислите изобщо зависят от нормалната взаимовръзка на астралното тяло с други тела. Но дали с тези мисли ще бъдат обхванати по съответния начин и сетивните усещания, това зависи от обстоятелството, дали Азовото устройство е свързано нормално с останалите части на човешкото същество. Ако това не стане, ако Азовото устройство така да се каже не е правилно свързано с другите части на човешкото същество, тогава сетивните усещания избледняват.
В същата степен, в която избледняват сетивните усещания, в същата степен мислите стават по-интензивни.
Те се появяват по един почти призрачен начин, не така чисто, както обикновено ги носим в себе си. Душевният живот на този човек протича по такъв начин, че сетивните му усещания имат в себе си нещо чезнещо, нещо мъгляво, затова пък мислите му съдържат нещо оживено, нещо интензивно, оцветено, което почти предизвиква впечатление за слаби сетивни усещания.
към текста >>
Душевният живот на този човек протича по такъв начин, че сетивните му усещания имат в себе си нещо чезнещо, нещо мъгляво, затова пък
мисли
те му съдържат нещо оживено, нещо интензивно, оцветено, което почти предизвиква впечатление за слаби сетивни усещания.
Такъв човек, по един много жив начин, дори може да формира мисли, защото мислите изобщо зависят от нормалната взаимовръзка на астралното тяло с други тела. Но дали с тези мисли ще бъдат обхванати по съответния начин и сетивните усещания, това зависи от обстоятелството, дали Азовото устройство е свързано нормално с останалите части на човешкото същество. Ако това не стане, ако Азовото устройство така да се каже не е правилно свързано с другите части на човешкото същество, тогава сетивните усещания избледняват. В същата степен, в която избледняват сетивните усещания, в същата степен мислите стават по-интензивни. Те се появяват по един почти призрачен начин, не така чисто, както обикновено ги носим в себе си.
Душевният живот на този човек протича по такъв начин, че сетивните му усещания имат в себе си нещо чезнещо, нещо мъгляво, затова пък мислите му съдържат нещо оживено, нещо интензивно, оцветено, което почти предизвиква впечатление за слаби сетивни усещания.
към текста >>
И към това избледнелите
мисли
, представляващи последействуващи сили в астралното тяло, последействуващи сили от будния живот.
Последицата от това е, че възникват изключително силни изживявания в подробностите на външния свят. В тази част на света, в която се намира, такъв човек има изживявания със своя Аз и със астралното тяло тогава, когато е вън от физическото и от етерното си тяло. Той изживява фините подробности на растенията, подробностите на овощната градина около дома си. Но това, което се вижда денем, но подробностите във вкуса на ябълката и други подобни. Така е, така бива изживяно всичко това.
И към това избледнелите мисли, представляващи последействуващи сили в астралното тяло, последействуващи сили от будния живот.
към текста >>
Може би, когато лекарят по-късно се изправи пред този пациент, той ще открие, че първото лабилно състояние се е преобразило в другото състояние, което аз описах чрез замъгляването на сетивните усещания и чрез силно обагрените
мисли
.
№1,3/, в една следваща, по-късна възраст, в това /рис. №2/. Този човек преминава през тези състояния, само ако още първото състояние, което е все още нормално, може би още в детството, покаже склонност да премине в една лабилно, вместо в една стабилно равновесие между частите на човешкото същество. Когато лекарят се изправи пред такъв човек, предопределен да премине през всичките четири стадия, първият в случая малко ненормално, другите обаче в смисъла, в който ги нарисувахме схематично тук, когато лекарят се изправи пред такъв човек, той ще открие налице едно изключително лабилно равновесие, тук нещо трябва да бъде закрепено. По правило тук нищо не може да бъде закрепено. Понякога пътят е предначертан по един изключително мощен начин; нищо не може да бъде закрепено.
Може би, когато лекарят по-късно се изправи пред този пациент, той ще открие, че първото лабилно състояние се е преобразило в другото състояние, което аз описах чрез замъгляването на сетивните усещания и чрез силно обагрените мисли.
По-късно той ще открие едно усилено съзнание за греховност, което лекарят разбира се не обича да отбелязва, тъй като сега нещата започват да се отразяват силно в областта на душевното. Сега вече по правило животът на такава личност се отклонява към пастора, и по-точно когато се стигне до четвъртия стадий.
към текста >>
40.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 10 септември 1924 г.
GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа
От страната на обикновеното сетивно възприемане, на обикновеното
мисле
не
е разположено захващането на физическия свят.
Физическото тяло оказва съпротива, съпротива изживява себе си в болка. Какво нахлува чрез болката? Чрез болката нахлува действителният духовен живот. Той идва чрез болката. Духовният свят идва именно от другата страна.
От страната на обикновеното сетивно възприемане, на обикновеното мислене е разположено захващането на физическия свят.
Духовният свят бива захванат по противоположен начин. Пътят към него минава през болката. Но в мига, когато физическото тяло окаже съпротива, е налице интензивната болка, и в мига, когато болката бъде уловена от духовния свят, когато духовния свят нахлуе, тогава болката се превръща в чувство на блаженство. Така е. Първоначално в организма е болката, но в болката нахлува духовния свят и той прониква в болката.
към текста >>
Вие можете да сте груб материалист и да отричате волята и да изследвате природната обусловеност на волята; можете да бъдете една фино
мисле
ща като Лайбниц и да разглеждате духовното: ще достигнете до детерминизма.
Никъде няма да намерите основание да считате човека за свободно същество, защото в природата на човека всичко е обусловено причинно. Изследвайте с материалистичен подход природата на човека. Вие няма да достигнете до идеята за свобода, Вие ще достигнете до причинната обусловеност. Но Вие можете да изследвате човека духовно. И Вие ще достигнете до детерминираността на волята от Божеството или от духовните същества, но Вие няма да достигнете до свободата на волята.
Вие можете да сте груб материалист и да отричате волята и да изследвате природната обусловеност на волята; можете да бъдете една фино мислеща като Лайбниц и да разглеждате духовното: ще достигнете до детерминизма.
Естествено, че докато изследвате везната с тази ос тук, Вие ще стигнете само до движението; докато изследвате везната с тази ос тук, вие също така ще стигнете само до движението. Така е, когато изследва те човека според природата, така е, когато изследвате човека според духа. Няма да стигнете до свободата. Тя е разположена вътре в равновесната точка между двете.
към текста >>
41.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 11 септември 1924 г.
GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа
В детското човешкото действие и в детското човешко
мисле
не
живее Слънцето.
С това ние поглеждаме в дълбините на човешкото развитие, и се отучаваме да говорим за наследствеността в този смисъл, в който прави това грубата естествена наука, но с това поглеждаме и към другата страна, към това, което живее в детските действия на човека.
В детското човешкото действие и в детското човешко мислене живее Слънцето.
Та нали Слънцето е, което свети срещу нас от камъка, защото той няма светлинни сили, той само ни отразява слънчевата светлина. Това природоизследователят признава, но това е най-малкото, най-абстрактното, скъпи мои приятели. Между 7-та и 14-та година от живота на детето също отразява срещу нас Слънчевите сили. Тъй както в камъка можем да се обърнем към светлината като към отразена светлина на Слънцето, така и това, което детето прави във втората епоха от своя живот, ние можем да определим като Слънце. Слънцето не е само там, където ни се явява концентрирано.
към текста >>
42.
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 12 септември 1924 г.
GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа
Накратко, забелязваме, че тук става дума за едно завръщане към езика, който бива задържан паметово, изключвайки
мисли
те, не с пълното изключване на
мисли
те, но все пак с изключване на
мисли
те.
Може да стане така, че човекът съвсем да се отклони от другия разказ, може да стане така, отново да се върне към него. И така, виждаме, че тук е налице една памет, не логична, но памет, която в отношение пространство-време се стреми с изключителна преданост и с един автоматизиран стремеж към едно себеоткровение. Такава памет има въпросния човек, памет, при която, ако се приближим още повече към нея, ще видим нещо много странно: ще видим на какво почива всичко това в един още по-дълбок смисъл. Ще видим, че този човек изпитва известна радост от определени звукосъчетания, които той си е присвоил, когато е изживявал тези неща. И сега забелязваме, че той се радва когато отново произнасяме тези звукосъчетания.
Накратко, забелязваме, че тук става дума за едно завръщане към езика, който бива задържан паметово, изключвайки мислите, не с пълното изключване на мислите, но все пак с изключване на мислите.
към текста >>
43.
7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 14 септември 1924 г.
GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа
Навън горенето бива описано като свързване на някаква субстанция с кислорода, и когато става дума за някаква дейност вътре в човека, тези
мисли
, придобити по този външен начин, тези
мисли
просто биват продължени навътре в човека, и тогава по отношение на човешката вътрешност също започва да се говори за горене, при което би трябвало да се знае, че за това изобщо не съществуват съответните условия.
Ако само със средствата, които ни дава днешната наука, ако си послужим само с тези средства, тогава всъщност не можем да достигнем до едно разбиране на човека; макар по отношение на нейните собствени достижения, по отношение на достиженията на тази наука нищо не можем да възразим, защото доколкото може да прониква със своите методи, тя всъщност прониква по един отличен начин в това, в което може да се проникне по този път. Човек затова не може да достигне до това разбиране, защото в човешкия живот, такъв, какъвто е, са вплетени в едно в друго телесно-физическото и душевно-духовното. В телесно-физическото се простират земните процеси, всички тези съвременни земни процеси. И тук, чрез днешната, тъкмо по отношение на извънчовешкото сравнително добре работеща наука, ние проследяваме физикално-химическите процеси на външната, на природата извън човека, и тук ние лесно попадаме под властта на следната представа: тъй както протичат химическите процеси във физическия кабинет или при наблюдението на онази част от света, представляваща нашето непосредствено земно обкръжение, или в химическата лаборатория, така приблизително човек си представя, че протичат тези процеси и във вътрешността на човека.
Навън горенето бива описано като свързване на някаква субстанция с кислорода, и когато става дума за някаква дейност вътре в човека, тези мисли, придобити по този външен начин, тези мисли просто биват продължени навътре в човека, и тогава по отношение на човешката вътрешност също започва да се говори за горене, при което би трябвало да се знае, че за това изобщо не съществуват съответните условия.
Защото тъй както живото се отнася към мъртвото, така се отнася и процесът, който във вътрешността на човека може да бъде описан като подобен на горене, така той се отнася спрямо външното горене. Външното горене е неорганично, външното горене е безжизнено. Във вътрешността имаме работа с едно живо горене, с едно, превърнало се в живо, горене. Това има големи последици, важни последици и за останалата наука. Защото виждате ли, по отношение на субстанцията, която обхваща, външното горене е подчинено на съвсем определени, да кажем, топлинни отношения.
към текста >>
Можем
мисле
но да отстраним въздуха, водата, земята, можем да си представим само тези топлинни разлики.
А сега да продължим. Виждате ли, дихателният процес е относително по-груб. Ние вдишваме въздухообразен елемент, и издишваме въздухообразен елемент. Целият дихателен процес съдържа нещо друго, ако го сравним с всички процеси, които струят както в нас, така и във външния Макрокосмос, а ако го сравним с процесите на флуктуацията на светлината, в самия топлинен елемент вътре у човека и вън от него. Нали във вътрешността на човека има топлинни разлики, и навън има топлинни разлики.
Можем мислено да отстраним въздуха, водата, земята, можем да си представим само тези топлинни разлики.
За физика всичко това е лишено от смисъл, защото той разглежда топлинните разлики само като състояния на материя.
към текста >>
Под формата на един чист светлинен организъм ние носим в себе си един светлинен организъм, който
мисли
.
Чрез протичането на това вдишване и издишване макрокосмичният химизъм бива предаден по-нататък и се превръща във вътрешен химизъм в човека, който вътрешен химизъм заменя външната лабораторна хи мия, заложена в процесите, които ние наблюдаваме във външната лаборатория. В човека съществува макро космичен химизъм, който бива отложен в него чрез това, че бива продължен този вътрешен дихателен процес, така че можем да кажем: тук бива отложен химизъм, а жизненият етер достига чак до този взаимообмен между издишване и веществообмяна и бива поет от човека. Така проследявайки процеса от горе надолу Вие имате следното: навлизане на светлината по пътищата на топлинния етер, стоп! Там, където нахлува дишането, там е стоп за светлината, светлината се разпростира, тя не бива приета по-нататък от човешкото устройство, тя може да се разпространява като светлина.
Под формата на един чист светлинен организъм ние носим в себе си един светлинен организъм, който мисли.
Ние проследяваме процеса до мястото, където вдишването граничи с издишването, до там достига внесения чрез нервно-сетивния процес химизъм. Сега, стоп на химизма! вътрешен химизъм, един химически организъм в нас, който чувствува.
към текста >>
Така възникват
мисле
не
, чувствуване, воля.
Сега продължаваме надолу, там, където издишването оставя след себе си храносмилателния процес, веществообменния процес. Той не достига до външния вещество обменен процес в лицето на приемането на храна, но той достига до вътрешните процеси на веществообмяната. Стоп на жизнения етер! Жизненият етер от своя страна формира едно човешко устройство, изразяващо воля.
Така възникват мислене, чувствуване, воля.
към текста >>
Да вземем всичко онова, което е тук горе: вътрешното се проявява като
мисле
не
.
Сега можем да проследим целия процес в неговото физическо съдържание.
Да вземем всичко онова, което е тук горе: вътрешното се проявява като мислене.
Но това е много фино взето. Зад него стои всичко онова, което Ви описах сега. Всичко това се осъществява по нервния път. Нервните пътища са външните физически проводници за всичко това.
към текста >>
44.
8. ОСМА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 15 септември 1924 г.
GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа
Астралното тяло и Азът се приближават до етерното тяло, но ако осъществим това състояние чрез едно вътрешно виждане, което можем да сторим сравнително лесно, ако подчертано засилим
мисле
не
то, ако засилим
мисле
не
то чрез една основна, силно енергична медитация, тогава лесно можем да достигнем до това състояние, това е състоянието на начеващото посвещение.
Да разгледаме отначало как стоят нещата.
Астралното тяло и Азът се приближават до етерното тяло, но ако осъществим това състояние чрез едно вътрешно виждане, което можем да сторим сравнително лесно, ако подчертано засилим мисленето, ако засилим мисленето чрез една основна, силно енергична медитация, тогава лесно можем да достигнем до това състояние, това е състоянието на начеващото посвещение.
Лесно можем да навлезем в това състояние, в което човек нахлува в своето етерно тяло, но все още не е захванал физическото си тяло. Той живее в етерното тяло. Виждате ли, в това състояние, в което човек живее в етерното тяло и все още не може да захване физическото тяло, в това състояние човек може много, много добре да мисли. Човек нищо не вижда, нищо не чува, но човек може много добре да мисли. Мисленето изобщо не е погасено, само виждането, чуването и другите сетивни усещания, те са подтиснати.
към текста >>
Виждате ли, в това състояние, в което човек живее в етерното тяло и все още не може да захване физическото тяло, в това състояние човек може много, много добре да
мисли
.
Да разгледаме отначало как стоят нещата. Астралното тяло и Азът се приближават до етерното тяло, но ако осъществим това състояние чрез едно вътрешно виждане, което можем да сторим сравнително лесно, ако подчертано засилим мисленето, ако засилим мисленето чрез една основна, силно енергична медитация, тогава лесно можем да достигнем до това състояние, това е състоянието на начеващото посвещение. Лесно можем да навлезем в това състояние, в което човек нахлува в своето етерно тяло, но все още не е захванал физическото си тяло. Той живее в етерното тяло.
Виждате ли, в това състояние, в което човек живее в етерното тяло и все още не може да захване физическото тяло, в това състояние човек може много, много добре да мисли.
Човек нищо не вижда, нищо не чува, но човек може много добре да мисли. Мисленето изобщо не е погасено, само виждането, чуването и другите сетивни усещания, те са подтиснати. Но мисленето остава в човека, първо начално така, както той го е притежавал: човек може да мисли и именно тук човек може да мисли по-добре, отколкото преди. Човек може да мисли такива неща, като казаните тук, и човек може да мисли над Макрокосмоса. Мисленето остава и се разширява, и човек знае точно: сега ти се намираш в световния етер.
към текста >>
Човек нищо не вижда, нищо не чува, но човек може много добре да
мисли
.
Да разгледаме отначало как стоят нещата. Астралното тяло и Азът се приближават до етерното тяло, но ако осъществим това състояние чрез едно вътрешно виждане, което можем да сторим сравнително лесно, ако подчертано засилим мисленето, ако засилим мисленето чрез една основна, силно енергична медитация, тогава лесно можем да достигнем до това състояние, това е състоянието на начеващото посвещение. Лесно можем да навлезем в това състояние, в което човек нахлува в своето етерно тяло, но все още не е захванал физическото си тяло. Той живее в етерното тяло. Виждате ли, в това състояние, в което човек живее в етерното тяло и все още не може да захване физическото тяло, в това състояние човек може много, много добре да мисли.
Човек нищо не вижда, нищо не чува, но човек може много добре да мисли.
Мисленето изобщо не е погасено, само виждането, чуването и другите сетивни усещания, те са подтиснати. Но мисленето остава в човека, първо начално така, както той го е притежавал: човек може да мисли и именно тук човек може да мисли по-добре, отколкото преди. Човек може да мисли такива неща, като казаните тук, и човек може да мисли над Макрокосмоса. Мисленето остава и се разширява, и човек знае точно: сега ти се намираш в световния етер. И така, намирайки се в своето етерно тяло човек пребивава в този световен етер.
към текста >>
Мисле
не
то изобщо не е погасено, само виждането, чуването и другите сетивни усещания, те са подтиснати.
Астралното тяло и Азът се приближават до етерното тяло, но ако осъществим това състояние чрез едно вътрешно виждане, което можем да сторим сравнително лесно, ако подчертано засилим мисленето, ако засилим мисленето чрез една основна, силно енергична медитация, тогава лесно можем да достигнем до това състояние, това е състоянието на начеващото посвещение. Лесно можем да навлезем в това състояние, в което човек нахлува в своето етерно тяло, но все още не е захванал физическото си тяло. Той живее в етерното тяло. Виждате ли, в това състояние, в което човек живее в етерното тяло и все още не може да захване физическото тяло, в това състояние човек може много, много добре да мисли. Човек нищо не вижда, нищо не чува, но човек може много добре да мисли.
Мисленето изобщо не е погасено, само виждането, чуването и другите сетивни усещания, те са подтиснати.
Но мисленето остава в човека, първо начално така, както той го е притежавал: човек може да мисли и именно тук човек може да мисли по-добре, отколкото преди. Човек може да мисли такива неща, като казаните тук, и човек може да мисли над Макрокосмоса. Мисленето остава и се разширява, и човек знае точно: сега ти се намираш в световния етер. И така, намирайки се в своето етерно тяло човек пребивава в този световен етер. Но нахлувайки в този световен етер, човек добива една опитност, едно изживяване, че сега е застанал в онзи духовен свят, от който е произлязъл и сетивния свят.
към текста >>
Но
мисле
не
то остава в човека, първо начално така, както той го е притежавал: човек може да
мисли
и именно тук човек може да
мисли
по-добре, отколкото преди.
Лесно можем да навлезем в това състояние, в което човек нахлува в своето етерно тяло, но все още не е захванал физическото си тяло. Той живее в етерното тяло. Виждате ли, в това състояние, в което човек живее в етерното тяло и все още не може да захване физическото тяло, в това състояние човек може много, много добре да мисли. Човек нищо не вижда, нищо не чува, но човек може много добре да мисли. Мисленето изобщо не е погасено, само виждането, чуването и другите сетивни усещания, те са подтиснати.
Но мисленето остава в човека, първо начално така, както той го е притежавал: човек може да мисли и именно тук човек може да мисли по-добре, отколкото преди.
Човек може да мисли такива неща, като казаните тук, и човек може да мисли над Макрокосмоса. Мисленето остава и се разширява, и човек знае точно: сега ти се намираш в световния етер. И така, намирайки се в своето етерно тяло човек пребивава в този световен етер. Но нахлувайки в този световен етер, човек добива една опитност, едно изживяване, че сега е застанал в онзи духовен свят, от който е произлязъл и сетивния свят. Но при това не е индивидуализиран нито духовния, нито сетивния свят.
към текста >>
Човек може да
мисли
такива неща, като казаните тук, и човек може да
мисли
над Макрокосмоса.
Той живее в етерното тяло. Виждате ли, в това състояние, в което човек живее в етерното тяло и все още не може да захване физическото тяло, в това състояние човек може много, много добре да мисли. Човек нищо не вижда, нищо не чува, но човек може много добре да мисли. Мисленето изобщо не е погасено, само виждането, чуването и другите сетивни усещания, те са подтиснати. Но мисленето остава в човека, първо начално така, както той го е притежавал: човек може да мисли и именно тук човек може да мисли по-добре, отколкото преди.
Човек може да мисли такива неща, като казаните тук, и човек може да мисли над Макрокосмоса.
Мисленето остава и се разширява, и човек знае точно: сега ти се намираш в световния етер. И така, намирайки се в своето етерно тяло човек пребивава в този световен етер. Но нахлувайки в този световен етер, човек добива една опитност, едно изживяване, че сега е застанал в онзи духовен свят, от който е произлязъл и сетивния свят. Но при това не е индивидуализиран нито духовния, нито сетивния свят. Човек е напуснал индивидуализирания сетивен свят.
към текста >>
Мисле
не
то остава и се разширява, и човек знае точно: сега ти се намираш в световния етер.
Виждате ли, в това състояние, в което човек живее в етерното тяло и все още не може да захване физическото тяло, в това състояние човек може много, много добре да мисли. Човек нищо не вижда, нищо не чува, но човек може много добре да мисли. Мисленето изобщо не е погасено, само виждането, чуването и другите сетивни усещания, те са подтиснати. Но мисленето остава в човека, първо начално така, както той го е притежавал: човек може да мисли и именно тук човек може да мисли по-добре, отколкото преди. Човек може да мисли такива неща, като казаните тук, и човек може да мисли над Макрокосмоса.
Мисленето остава и се разширява, и човек знае точно: сега ти се намираш в световния етер.
И така, намирайки се в своето етерно тяло човек пребивава в този световен етер. Но нахлувайки в този световен етер, човек добива една опитност, едно изживяване, че сега е застанал в онзи духовен свят, от който е произлязъл и сетивния свят. Но при това не е индивидуализиран нито духовния, нито сетивния свят. Човек е напуснал индивидуализирания сетивен свят. Слънцето вече не свети, звездите не светят Луната не свети.
към текста >>
№5, жълто/, в рамките на своето етерно тяло човек развива
мисле
не
то на Вселената, развива
мисли
те на Вселената.
Когато в окото Ви нахлуе слънчев лъч, за едно със светлинния лъч нахлува Духът на Слънцето. Духът на Слънцето е субстанцията на това фино дишане. Заедно със сетивните усещания ние вдишваме многообразните съставки на духовното Слънце. Но сега човек добива една значителна представа за тях по посока на единия полюс. Развивайки се по посока на етерното си тяло /Виж рис.
№5, жълто/, в рамките на своето етерно тяло човек развива мисленето на Вселената, развива мислите на Вселената.
И тези мисли на Вселената, в които се намира Този, който съзнателно живее в неговото етерно тяло, тези мисли са първоначално лишени от топлина, лишени от студ, лишени от тон. Те представляват едно общо чувствуване, при което самото чувствуване съвпада с чувствуването на Макрокосмоса. И ако сега, обхващайки физическото тяло, човек нахлуе в Духа на сетивата, то мисълта бива обагрена от най-различни страни, от страна на очите вдишването на Слънцето, мисълта, бива обагрена от цвят, чрез ухото мисълта бива обагрена от тон, чрез топлинния орган мисълта бива обагрена до студено и топло, и сега Вие имате космическото възприемане на отношението на мисловното спрямо сетивното. При това мисловното трябва да бъде представено като първично, а сетивното възниква чрез слънчевото импрегниране, чрез слънчевото обгаряне.
към текста >>
И тези
мисли
на Вселената, в които се намира Този, който съзнателно живее в неговото етерно тяло, тези
мисли
са първоначално лишени от топлина, лишени от студ, лишени от тон.
Духът на Слънцето е субстанцията на това фино дишане. Заедно със сетивните усещания ние вдишваме многообразните съставки на духовното Слънце. Но сега човек добива една значителна представа за тях по посока на единия полюс. Развивайки се по посока на етерното си тяло /Виж рис. №5, жълто/, в рамките на своето етерно тяло човек развива мисленето на Вселената, развива мислите на Вселената.
И тези мисли на Вселената, в които се намира Този, който съзнателно живее в неговото етерно тяло, тези мисли са първоначално лишени от топлина, лишени от студ, лишени от тон.
Те представляват едно общо чувствуване, при което самото чувствуване съвпада с чувствуването на Макрокосмоса. И ако сега, обхващайки физическото тяло, човек нахлуе в Духа на сетивата, то мисълта бива обагрена от най-различни страни, от страна на очите вдишването на Слънцето, мисълта, бива обагрена от цвят, чрез ухото мисълта бива обагрена от тон, чрез топлинния орган мисълта бива обагрена до студено и топло, и сега Вие имате космическото възприемане на отношението на мисловното спрямо сетивното. При това мисловното трябва да бъде представено като първично, а сетивното възниква чрез слънчевото импрегниране, чрез слънчевото обгаряне.
към текста >>
45.
9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 16 септември 1924 г.
GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа
Би трябвало да се
мисли
върху тези неща в наше време, когато хората често са твърде лениви за да потърсят конкретното, и поради това се обединяват в абстрактното.
ще излезе нещо. Едно съзнание, което засега е празно, прикрепено към едно съзнание, което също е празно, прикрепено към едно трето съзнание, което също е празно, това не дава нищо! Обратно на това е необходимо само условието на изпълнението, това, което е в основата на всички нули, което е единицата /1/, тогава Вие ще имате нещо. Това няма нужда да е човек, но това трябва да е изпълването с нещо, тогава това е нещо. Ала куриозното е, че това предполага, то самото вече да е нещо, дори това, което именно не е човек, но което е знанието, то именно да бъде същественото.
Би трябвало да се мисли върху тези неща в наше време, когато хората често са твърде лениви за да потърсят конкретното, и поради това се обединяват в абстрактното.
Обединението е нещо добро, но то идва от само себе си, когато е налице конкретното.
към текста >>
Защото в последна сметка, дали един ще
мисли
едно, а друг, друго: мненията са нещо много нестабилно в човешката душа, те не се отразяват особено силно върху реалностите.
Въпреки цялото будно състояние днес Азът и астралното тяло на хората в основата си не успяват да намерят по съответния начин физическото тяло и етерното тяло. Нещата стоят така, че всъщност този, който успява да види в неговото създаване, той не е много засегнат от този възглед в областта на материализма. Да оставим монистите и всички възможни хора да спорят помежду си. Това положително е нещо невъзможно, но всъщност това не е най-важното в процеса на развитие на човечеството. Ето защо, след като е възникнал този процес на развитие, човек не обича да участвува в тези мирогледни дискусии.
Защото в последна сметка, дали един ще мисли едно, а друг, друго: мненията са нещо много нестабилно в човешката душа, те не се отразяват особено силно върху реалностите.
Сред реалностите мненията представляват само пяна. И дали един сапунен мехур ще се пукне в другия, дали единият ще се пръсне, а другият ще стане по-голям, от сблъсъка, това много не вреди. Но трябва да помним, че някой, който със своя Аз и с астралното си тяло е правилно поставен във физическото и в етерното тяло, такъв човек не може да стане в действителност материалист. Или да бъдем материалист във финия смисъл на думата, означава да си болен. И това познание трябва да проникне в нас.
към текста >>
46.
10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 17 септември 1924 г.
GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа
Това, което в наше време в действителното действие и в действителното желание за действие изхождайки от духовния свят, винаги се пропуска, е, че в
мисли
те, които човек носи, и в чувствата му може да се съдържа активност, творчество.
Това, което в наше време в действителното действие и в действителното желание за действие изхождайки от духовния свят, винаги се пропуска, е, че в мислите, които човек носи, и в чувствата му може да се съдържа активност, творчество.
Залегналото в основата на тези неща, то във времето на материалистичния мисловен подход е било напълно забравено днес, в основата си то е напълно неосъзнато от човечеството. Ето защо тъкмо в тази област по определен начин се вреди, нанася се една вреда, която дори днес сред нас, сред човешката цивилизация властвува доста всеобхватно. Вие вероятно знаете, че от всевъзможни центрове или други подобни места, както ги наричат, биват отправяни всякакви указания към хората за това, как може да бъде развита мисловната сила, как мислите могат да добият мощ. Човек би желал да каже: по този начин навред биват посеяни кълнове от това, което преди в духовния живот е било наричано "черна магия", и което и днес продължава да се нарича така. В своята, достигаща до културата, навлизаща в развитието на цивилизацията, дейност, както лекарят, така и пасторът трябва да обърнат внимание на тези неща, които могат да бъдат едновременно както душевни, така и телесни болестотворни причини.
към текста >>
Вие вероятно знаете, че от всевъзможни центрове или други подобни места, както ги наричат, биват отправяни всякакви указания към хората за това, как може да бъде развита мисловната сила, как
мисли
те могат да добият мощ.
Това, което в наше време в действителното действие и в действителното желание за действие изхождайки от духовния свят, винаги се пропуска, е, че в мислите, които човек носи, и в чувствата му може да се съдържа активност, творчество. Залегналото в основата на тези неща, то във времето на материалистичния мисловен подход е било напълно забравено днес, в основата си то е напълно неосъзнато от човечеството. Ето защо тъкмо в тази област по определен начин се вреди, нанася се една вреда, която дори днес сред нас, сред човешката цивилизация властвува доста всеобхватно.
Вие вероятно знаете, че от всевъзможни центрове или други подобни места, както ги наричат, биват отправяни всякакви указания към хората за това, как може да бъде развита мисловната сила, как мислите могат да добият мощ.
Човек би желал да каже: по този начин навред биват посеяни кълнове от това, което преди в духовния живот е било наричано "черна магия", и което и днес продължава да се нарича така. В своята, достигаща до културата, навлизаща в развитието на цивилизацията, дейност, както лекарят, така и пасторът трябва да обърнат внимание на тези неща, които могат да бъдат едновременно както душевни, така и телесни болестотворни причини. Защото ако обърнем внимание тъкмо на такива неща, човек успява да извърши нужното както за предпазването, така и за по-доброто разпознаване на болестта и на болестните явления в човешкия душевен живот. С подобни указания се цели на човека да бъде дадена една преди това несъществуваща в него сила, която често бива употребена за най-безчестни неща. И днес все още в това направление има всевъзможни указания за това, как търговските агенти например да успеят да сключат сделки или други подобни неща.
към текста >>
Защото
мисле
не
то на хората от по-ново време, и по-точно научното
мисле
не
се е развило изключително под влияние на материализма.
Но виждате ли, какво е залегнало в основата на това? Тези неща трябва да стават все по-зле, ако в това отношение в областта на медицината и в областта на теологията не успее да си извоюва място едно действително познание.
Защото мисленето на хората от по-ново време, и по-точно научното мислене се е развило изключително под влияние на материализма.
Когато днес вече многостранно бива изказано задоволство за това, че в науката материализмът бил в упадък, че навсякъде съществува стремежът да се излезе извън рамките на материализма, да, скъпи мои приятели, но човек, който прониква в тези неща, всичко това прави едно доста по-неприятно впечатление. Тези учени, които по един съвременен начин се опитват да преодолеят материализма, а също и тези теолози, които по този съвременен начин желаят да преодолеят материализма, в очите на този, който прониква в нещата, те всъщност са много по-лоши, отколкото скованите материалисти, които постепенно, поради абсурдността на собствената си душа правят нещата невъзможни. Но тези дърдорковци на тема спиритуализъм, идеализъм и др.п., те хвърлят пясък в очите на другите хора, а и в собствените си очи.
към текста >>
Същите
мисли
, които векове наред са били употребявани, за да се
мисли
с тях материалното, които и нямат друга възможност, освен да мислят материалното, същите те се употребяват, за да се
мисли
с тях нещо привидно духовно.
Защото какво се получава, какво се прави по начина на Дриш или друг някакъв на чин, за да може да бъде изложено нещо от материалните процеси?
Същите мисли, които векове наред са били употребявани, за да се мисли с тях материалното, които и нямат друга възможност, освен да мислят материалното, същите те се употребяват, за да се мисли с тях нещо привидно духовно.
Но тези мисли изобщо не могат да сторят това! Това човек може да направи, ако навлезе в действителната духовна наука. По тази причина на бял свят излизат странни неща, които днес изобщо не биват забелязани. Например един официално признат от външния свят, в действителност ужасен дилетант като Дриш говори за това, че трябва да приемем съществуванието на: "психоиди". Да, скъпи мои приятели, ако искате да припишете на нещо някакво подобие, това неща трябва да бъде някъде тук.
към текста >>
Но тези
мисли
изобщо не могат да сторят това!
Защото какво се получава, какво се прави по начина на Дриш или друг някакъв на чин, за да може да бъде изложено нещо от материалните процеси? Същите мисли, които векове наред са били употребявани, за да се мисли с тях материалното, които и нямат друга възможност, освен да мислят материалното, същите те се употребяват, за да се мисли с тях нещо привидно духовно.
Но тези мисли изобщо не могат да сторят това!
Това човек може да направи, ако навлезе в действителната духовна наука. По тази причина на бял свят излизат странни неща, които днес изобщо не биват забелязани. Например един официално признат от външния свят, в действителност ужасен дилетант като Дриш говори за това, че трябва да приемем съществуванието на: "психоиди". Да, скъпи мои приятели, ако искате да припишете на нещо някакво подобие, това неща трябва да бъде някъде тук. Нали не можете да говорите за маймуноподобни същества, ако изобщо не съществува маймуна.
към текста >>
Ето защо наистина трябва да запитаме: как е възможно от днешната пасивност на
мисле
не
то отново да произлезе активност, творчество.
Ето защо наистина трябва да запитаме: как е възможно от днешната пасивност на мисленето отново да произлезе активност, творчество.
Как, изхождайки от пасторството и от лечителството, трябва да подхождаме, за да влее творчеството в ръководените от Духа, в стремящите се да бъдат ръководени от Духа, дела на хората? Мислите, развиващи се на основата на материалните процеси оставят творчеството навън в материята, самите те остават съвсем пасивни. Това е своеобразното на съвременния свят на мислите, тъй както той бива приложен навсякъде в науката, че той е съвсем пасивен, бездеен, неактивен. Това, че липсва, каквото и да било творчество в мислите, това е свързано с нашето, потопено изцяло в днешната пасивна наука, възпитание. Човекът така бива образован, така бива възпитан, че само и само да не достигне до някаква творческа мисъл, защото веднага изплува страхът, че ако той достигне до някаква творческа мисъл, тогава той не би установил просто обективната действителност, но той би прибавил нещо към нея.
към текста >>
Мисли
те, развиващи се на основата на материалните процеси оставят творчеството навън в материята, самите те остават съвсем пасивни.
Ето защо наистина трябва да запитаме: как е възможно от днешната пасивност на мисленето отново да произлезе активност, творчество. Как, изхождайки от пасторството и от лечителството, трябва да подхождаме, за да влее творчеството в ръководените от Духа, в стремящите се да бъдат ръководени от Духа, дела на хората?
Мислите, развиващи се на основата на материалните процеси оставят творчеството навън в материята, самите те остават съвсем пасивни.
Това е своеобразното на съвременния свят на мислите, тъй както той бива приложен навсякъде в науката, че той е съвсем пасивен, бездеен, неактивен. Това, че липсва, каквото и да било творчество в мислите, това е свързано с нашето, потопено изцяло в днешната пасивна наука, възпитание. Човекът така бива образован, така бива възпитан, че само и само да не достигне до някаква творческа мисъл, защото веднага изплува страхът, че ако той достигне до някаква творческа мисъл, тогава той не би установил просто обективната действителност, но той би прибавил нещо към нея. Това са нещата, които трябва да бъдат прозрени. Добре, но как можем да достигнем до творчески мисли?
към текста >>
Това е своеобразното на съвременния свят на
мисли
те, тъй както той бива приложен навсякъде в науката, че той е съвсем пасивен, бездеен, неактивен.
Ето защо наистина трябва да запитаме: как е възможно от днешната пасивност на мисленето отново да произлезе активност, творчество. Как, изхождайки от пасторството и от лечителството, трябва да подхождаме, за да влее творчеството в ръководените от Духа, в стремящите се да бъдат ръководени от Духа, дела на хората? Мислите, развиващи се на основата на материалните процеси оставят творчеството навън в материята, самите те остават съвсем пасивни.
Това е своеобразното на съвременния свят на мислите, тъй както той бива приложен навсякъде в науката, че той е съвсем пасивен, бездеен, неактивен.
Това, че липсва, каквото и да било творчество в мислите, това е свързано с нашето, потопено изцяло в днешната пасивна наука, възпитание. Човекът така бива образован, така бива възпитан, че само и само да не достигне до някаква творческа мисъл, защото веднага изплува страхът, че ако той достигне до някаква творческа мисъл, тогава той не би установил просто обективната действителност, но той би прибавил нещо към нея. Това са нещата, които трябва да бъдат прозрени. Добре, но как можем да достигнем до творчески мисли? Виждате ли, можем да достигнем до творчески мисли само когато наистина развиваме едно позна ние за човека; защото човекът не може да бъде опознат по един нетворчески начин; защото според своята същина той е нещо творческо.
към текста >>
Това, че липсва, каквото и да било творчество в
мисли
те, това е свързано с нашето, потопено изцяло в днешната пасивна наука, възпитание.
Ето защо наистина трябва да запитаме: как е възможно от днешната пасивност на мисленето отново да произлезе активност, творчество. Как, изхождайки от пасторството и от лечителството, трябва да подхождаме, за да влее творчеството в ръководените от Духа, в стремящите се да бъдат ръководени от Духа, дела на хората? Мислите, развиващи се на основата на материалните процеси оставят творчеството навън в материята, самите те остават съвсем пасивни. Това е своеобразното на съвременния свят на мислите, тъй както той бива приложен навсякъде в науката, че той е съвсем пасивен, бездеен, неактивен.
Това, че липсва, каквото и да било творчество в мислите, това е свързано с нашето, потопено изцяло в днешната пасивна наука, възпитание.
Човекът така бива образован, така бива възпитан, че само и само да не достигне до някаква творческа мисъл, защото веднага изплува страхът, че ако той достигне до някаква творческа мисъл, тогава той не би установил просто обективната действителност, но той би прибавил нещо към нея. Това са нещата, които трябва да бъдат прозрени. Добре, но как можем да достигнем до творчески мисли? Виждате ли, можем да достигнем до творчески мисли само когато наистина развиваме едно позна ние за човека; защото човекът не може да бъде опознат по един нетворчески начин; защото според своята същина той е нещо творческо. Чрез пасивно мислене днес може да бъде обхваната само периферията на човека, вътрешността остава недокосната.
към текста >>
Добре, но как можем да достигнем до творчески
мисли
?
Мислите, развиващи се на основата на материалните процеси оставят творчеството навън в материята, самите те остават съвсем пасивни. Това е своеобразното на съвременния свят на мислите, тъй както той бива приложен навсякъде в науката, че той е съвсем пасивен, бездеен, неактивен. Това, че липсва, каквото и да било творчество в мислите, това е свързано с нашето, потопено изцяло в днешната пасивна наука, възпитание. Човекът така бива образован, така бива възпитан, че само и само да не достигне до някаква творческа мисъл, защото веднага изплува страхът, че ако той достигне до някаква творческа мисъл, тогава той не би установил просто обективната действителност, но той би прибавил нещо към нея. Това са нещата, които трябва да бъдат прозрени.
Добре, но как можем да достигнем до творчески мисли?
Виждате ли, можем да достигнем до творчески мисли само когато наистина развиваме едно позна ние за човека; защото човекът не може да бъде опознат по един нетворчески начин; защото според своята същина той е нещо творческо. Чрез пасивно мислене днес може да бъде обхваната само периферията на човека, вътрешността остава недокосната. Трябва наистина да прозрем тази вместеност на човека в света. Ето защо нека днес си поставим нещо като цел, разположена в края на една обширна перспектива, която обаче да превърне в творчески мислите ни, и която наистина да съдържа в себе си тайната на превръщането на мислите в нещо творческо; нека това да изплува пред душите ни, и при това в нашите разглеждания да приемем много неща, които вие вече знаете от общите антропософски лекции.
към текста >>
Виждате ли, можем да достигнем до творчески
мисли
само когато наистина развиваме едно позна ние за човека; защото човекът не може да бъде опознат по един нетворчески начин; защото според своята същина той е нещо творческо.
Това е своеобразното на съвременния свят на мислите, тъй както той бива приложен навсякъде в науката, че той е съвсем пасивен, бездеен, неактивен. Това, че липсва, каквото и да било творчество в мислите, това е свързано с нашето, потопено изцяло в днешната пасивна наука, възпитание. Човекът така бива образован, така бива възпитан, че само и само да не достигне до някаква творческа мисъл, защото веднага изплува страхът, че ако той достигне до някаква творческа мисъл, тогава той не би установил просто обективната действителност, но той би прибавил нещо към нея. Това са нещата, които трябва да бъдат прозрени. Добре, но как можем да достигнем до творчески мисли?
Виждате ли, можем да достигнем до творчески мисли само когато наистина развиваме едно позна ние за човека; защото човекът не може да бъде опознат по един нетворчески начин; защото според своята същина той е нещо творческо.
Чрез пасивно мислене днес може да бъде обхваната само периферията на човека, вътрешността остава недокосната. Трябва наистина да прозрем тази вместеност на човека в света. Ето защо нека днес си поставим нещо като цел, разположена в края на една обширна перспектива, която обаче да превърне в творчески мислите ни, и която наистина да съдържа в себе си тайната на превръщането на мислите в нещо творческо; нека това да изплува пред душите ни, и при това в нашите разглеждания да приемем много неща, които вие вече знаете от общите антропософски лекции.
към текста >>
Чрез пасивно
мисле
не
днес може да бъде обхваната само периферията на човека, вътрешността остава недокосната.
Това, че липсва, каквото и да било творчество в мислите, това е свързано с нашето, потопено изцяло в днешната пасивна наука, възпитание. Човекът така бива образован, така бива възпитан, че само и само да не достигне до някаква творческа мисъл, защото веднага изплува страхът, че ако той достигне до някаква творческа мисъл, тогава той не би установил просто обективната действителност, но той би прибавил нещо към нея. Това са нещата, които трябва да бъдат прозрени. Добре, но как можем да достигнем до творчески мисли? Виждате ли, можем да достигнем до творчески мисли само когато наистина развиваме едно позна ние за човека; защото човекът не може да бъде опознат по един нетворчески начин; защото според своята същина той е нещо творческо.
Чрез пасивно мислене днес може да бъде обхваната само периферията на човека, вътрешността остава недокосната.
Трябва наистина да прозрем тази вместеност на човека в света. Ето защо нека днес си поставим нещо като цел, разположена в края на една обширна перспектива, която обаче да превърне в творчески мислите ни, и която наистина да съдържа в себе си тайната на превръщането на мислите в нещо творческо; нека това да изплува пред душите ни, и при това в нашите разглеждания да приемем много неща, които вие вече знаете от общите антропософски лекции.
към текста >>
Ето защо нека днес си поставим нещо като цел, разположена в края на една обширна перспектива, която обаче да превърне в творчески
мисли
те ни, и която наистина да съдържа в себе си тайната на превръщането на
мисли
те в нещо творческо; нека това да изплува пред душите ни, и при това в нашите разглеждания да приемем много неща, които вие вече знаете от общите антропософски лекции.
Това са нещата, които трябва да бъдат прозрени. Добре, но как можем да достигнем до творчески мисли? Виждате ли, можем да достигнем до творчески мисли само когато наистина развиваме едно позна ние за човека; защото човекът не може да бъде опознат по един нетворчески начин; защото според своята същина той е нещо творческо. Чрез пасивно мислене днес може да бъде обхваната само периферията на човека, вътрешността остава недокосната. Трябва наистина да прозрем тази вместеност на човека в света.
Ето защо нека днес си поставим нещо като цел, разположена в края на една обширна перспектива, която обаче да превърне в творчески мислите ни, и която наистина да съдържа в себе си тайната на превръщането на мислите в нещо творческо; нека това да изплува пред душите ни, и при това в нашите разглеждания да приемем много неща, които вие вече знаете от общите антропософски лекции.
към текста >>
Така ние проглеждаме в космическите широти и тук ние, с нашите
мисли
, в известен смисъл се сблъскваме с нещо, от което числата, които ние развихме, отскачат.
Така ние проглеждаме в космическите широти и тук ние, с нашите мисли, в известен смисъл се сблъскваме с нещо, от което числата, които ние развихме, отскачат.
към текста >>
С нашето
мисле
не
ние се блъсваме в нещо подобно на стена.
С нашето мислене ние се блъсваме в нещо подобно на стена.
За сега мисленето не може да премине отвъд тази стена. И тук трябва да дойде ясновидството, което да премине отвъд. Но мисленето за сега не може да премине. Цялото развитие протича в рамките на това, което бива обхванато от тези 25920 години, и ако желаем, ние спокойно можем да си представим този обсег, който обаче е ограничен не от пространство, но от пространство, време, този обсег ние можем да си го представим като един вид стена на една космическа утроба. Или ние си го представяме като нещо, което ни обкръжава в най-широкото космическо пространство, /Виж рис.
към текста >>
За сега
мисле
не
то не може да премине отвъд тази стена.
С нашето мислене ние се блъсваме в нещо подобно на стена.
За сега мисленето не може да премине отвъд тази стена.
И тук трябва да дойде ясновидството, което да премине отвъд. Но мисленето за сега не може да премине. Цялото развитие протича в рамките на това, което бива обхванато от тези 25920 години, и ако желаем, ние спокойно можем да си представим този обсег, който обаче е ограничен не от пространство, но от пространство, време, този обсег ние можем да си го представим като един вид стена на една космическа утроба. Или ние си го представяме като нещо, което ни обкръжава в най-широкото космическо пространство, /Виж рис. №7, червено-жълто/.
към текста >>
Но
мисле
не
то за сега не може да премине.
С нашето мислене ние се блъсваме в нещо подобно на стена. За сега мисленето не може да премине отвъд тази стена. И тук трябва да дойде ясновидството, което да премине отвъд.
Но мисленето за сега не може да премине.
Цялото развитие протича в рамките на това, което бива обхванато от тези 25920 години, и ако желаем, ние спокойно можем да си представим този обсег, който обаче е ограничен не от пространство, но от пространство, време, този обсег ние можем да си го представим като един вид стена на една космическа утроба. Или ние си го представяме като нещо, което ни обкръжава в най-широкото космическо пространство, /Виж рис. №7, червено-жълто/. И ние тръгваме от това, което в най-широкото космическо пространство ни обкръжава под формата на ритъм, носещ в себе си най-големите интервали, които имаме, и преминаваме към това, което в човека засега ни се представя като един по-малък интервал, дихателното движение.
към текста >>
Ние действуваме, изхождайки от нашето творческо
мисле
не
.
Ако изпълзим сега нагоре по скалите, където растат зимните растения, където почвата е такава, че върху нея растат зимните растения, то ние ще достигнем до това във външния свят, което е свързано с устройство то на човешката глава. Да приемем, че в света сме билкари и че трябва да се грижим за това, чрез Духа на външния свят да бъдат излекувани онези духовни сили, които възникват при дадено заболяване, имащо своите корени в нервно-сетивното устройство; тогава ние ще се качим във високите планини, там ще съберем минералите и растенията и оттам ние ще донесем лекарствата за болестта на главата.
Ние действуваме, изхождайки от нашето творческо мислене.
То задвижва нозете ни към онези неща на Земята, в които трябва да открием съответното. Правилните мисли, произхождащи от Космоса, трябва да окрилят човешкото действие чак до сферата на конкретното. Те и несъзнателно вършат това, като карат работещия в канцеларията човек, който също носи мисли в себе си, макар и от време на време, тласкан от своя инстинкт, да прави различни екскурзии. Само че човекът не знае връзката между тези неща. Но това и не е чак толкова важно.
към текста >>
Правилните
мисли
, произхождащи от Космоса, трябва да окрилят човешкото действие чак до сферата на конкретното.
Ако изпълзим сега нагоре по скалите, където растат зимните растения, където почвата е такава, че върху нея растат зимните растения, то ние ще достигнем до това във външния свят, което е свързано с устройство то на човешката глава. Да приемем, че в света сме билкари и че трябва да се грижим за това, чрез Духа на външния свят да бъдат излекувани онези духовни сили, които възникват при дадено заболяване, имащо своите корени в нервно-сетивното устройство; тогава ние ще се качим във високите планини, там ще съберем минералите и растенията и оттам ние ще донесем лекарствата за болестта на главата. Ние действуваме, изхождайки от нашето творческо мислене. То задвижва нозете ни към онези неща на Земята, в които трябва да открием съответното.
Правилните мисли, произхождащи от Космоса, трябва да окрилят човешкото действие чак до сферата на конкретното.
Те и несъзнателно вършат това, като карат работещия в канцеларията човек, който също носи мисли в себе си, макар и от време на време, тласкан от своя инстинкт, да прави различни екскурзии. Само че човекът не знае връзката между тези неща. Но това и не е чак толкова важно. То става важно едва когато бъде видяно в рамките на едно медицинско или пасторско наблюдение. Но точното наблюдение на света също така ни окриля за това, което конкретно трябва да вършим.
към текста >>
Те и несъзнателно вършат това, като карат работещия в канцеларията човек, който също носи
мисли
в себе си, макар и от време на време, тласкан от своя инстинкт, да прави различни екскурзии.
Ако изпълзим сега нагоре по скалите, където растат зимните растения, където почвата е такава, че върху нея растат зимните растения, то ние ще достигнем до това във външния свят, което е свързано с устройство то на човешката глава. Да приемем, че в света сме билкари и че трябва да се грижим за това, чрез Духа на външния свят да бъдат излекувани онези духовни сили, които възникват при дадено заболяване, имащо своите корени в нервно-сетивното устройство; тогава ние ще се качим във високите планини, там ще съберем минералите и растенията и оттам ние ще донесем лекарствата за болестта на главата. Ние действуваме, изхождайки от нашето творческо мислене. То задвижва нозете ни към онези неща на Земята, в които трябва да открием съответното. Правилните мисли, произхождащи от Космоса, трябва да окрилят човешкото действие чак до сферата на конкретното.
Те и несъзнателно вършат това, като карат работещия в канцеларията човек, който също носи мисли в себе си, макар и от време на време, тласкан от своя инстинкт, да прави различни екскурзии.
Само че човекът не знае връзката между тези неща. Но това и не е чак толкова важно. То става важно едва когато бъде видяно в рамките на едно медицинско или пасторско наблюдение. Но точното наблюдение на света също така ни окриля за това, което конкретно трябва да вършим.
към текста >>
След това идват по-късните времена, когато тези неща са престанали да съществуват за човешкия поглед, когато хората все повече и повече са навлезли в чисто абстрактното интелектуалистично
мисле
не
и във външното наблюдение на природата, довело след това до големия експеримент.
След това идват по-късните времена, когато тези неща са престанали да съществуват за човешкия поглед, когато хората все повече и повече са навлезли в чисто абстрактното интелектуалистично мислене и във външното наблюдение на природата, довело след това до големия експеримент.
Отново трябва да бъде открит обратния път към онова, което някога е представлявало поглед върху връзката между човека и света.
към текста >>
Но не съществува друг начин, скъпи мои приятели, освен на изчисленията, на
мисле
не
то, на всичко онова, което може да бъде проследено по един рационален път, на всичко това да противопоставим непосредственото запознанство с космическите същества, и да ги опознаем такива, каквито са.
Тогава от другата страна откриваме, как в рамките на това рацио и на тази София в нещата, които не излизат в изчисленията, как там вътре живеят метеорономията и метеорософията, които ние винаги трябва да запитваме единствено според тяхната свободна воля. Това е една друга дама. Външно, в обикновения физически живот ние я наричаме капризна, казваме че е на настроението. И метеорологичният елемент е доста капризен от дневния дъжд чак до кометите. Но изкачвайки се все повече от метеорологията към метеорософията, ние достигаме и до едни по-добри качества на тази космическа владетелка, достигаме до тези качества, които проявяват себе си не просто от каприз, и не от някакво космическо настроение, но които изхождат от вътрешната сърдечност на тази дама.
Но не съществува друг начин, скъпи мои приятели, освен на изчисленията, на мисленето, на всичко онова, което може да бъде проследено по един рационален път, на всичко това да противопоставим непосредственото запознанство с космическите същества, и да ги опознаем такива, каквито са.
Тук те показват себе си, те са тук, отначало те са малко затворени в себе си, те не натрапват себе си. Чрез изчисленията човек непрекъснато напредва, напредва, но при това човек всъщност непрекъснато се отдалечава от същинските космически същества. Така човек достига само до изминали дела.
към текста >>
47.
11. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 18 септември 1924 г.
GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа
Защото във времето, което разви и оформи материализма, в това време не е
мисли
мо, човек да постави себе си така спрямо духовния елемент, че да види в него нещо, което да си струва макар само и едно разглеждане.
Пасторската медицина, тъй както е замислена тя тук, може в основата си да бъде разглеждана само като нещо, което от своя страна е изведено от духовното познание, от духовното изследване и което добива смисъл, само ако в човечеството залегне съзнанието, че духовният елемент съдържа в себе си положително действуващи сили.
Защото във времето, което разви и оформи материализма, в това време не е мислимо, човек да постави себе си така спрямо духовния елемент, че да види в него нещо, което да си струва макар само и едно разглеждане.
Ала да бъде погледнато към Духа, и тъкмо в Духа да бъдат потърсени онези възможности, които да ни отведат до лечението, това е, което в най-висш смисъл се е съдържало в древното мистерийно познание, и това, което ще трябва да бъде обсъдено, за да добият нашите разглеждания един завършек, това ние днес ще свържем по определен начин с медицинското течение, което трябва да произлезе от тук, от Гьотеанума, и ще го свържем с древната мистерийна същност.
към текста >>
В действителност, в историческата връзка, нещата ще бъдат най-правилно разгледани, ако това, към което се стремим, да бъде
мисле
но свързано с един наистина съвсем различни методи на изследване, но с методи на изследване и с художествените лечебни методи на древната мистерийна същност.
В действителност, в историческата връзка, нещата ще бъдат най-правилно разгледани, ако това, към което се стремим, да бъде мислено свързано с един наистина съвсем различни методи на изследване, но с методи на изследване и с художествените лечебни методи на древната мистерийна същност.
Разбира се, скъпи мои приятели, това, което този курс върху пасторската медицина предложи, Вие ще трябва да разглеждате само като някакъв стимул в самото му начало, като едно начеващо изграждане на една пасторска медицина, която ще напредва все повече и повече чрез работата, която г-жа д-р Вегман и аз трябва да свършим.
към текста >>
48.
2. Сказка първа. Дорнах, 27 септември 1920 г.
GA_322 Граници на природознанието
Но какво беше проникнало в социологията – бих могъл да кажа – в това любимо дете на по-новото
мисле
не
?
Но какво беше проникнало в социологията – бих могъл да кажа – в това любимо дете на по-новото мислене?
Проникнали бяха онези понятия, а именно форми на понятия, които бяха образувани при изследванията на естествените науки. И днес ние стоим пред главния въпрос: До къде ще стигнем с една социална дейност, която изхожда от такива понятия? И когато разглеждаме шумотевицата на света, когато обгърнем с поглед цялата тази безперспективност, която се получава от различните опити, които се правят изхождайки от тези идеи, от тези понятия, получаваме една доста лоша картина. Възниква следователно много важният въпрос: Как стои въобще въпросът с понятията, които сме добили от естествената наука и които сега искаме да приложим в живота, които всъщност животът отблъсква пред нас от себе си – нещо, което се показва ясно в много области? Този жизнен въпрос, този горещ въпрос на епохата е онзи, който ми даде повод да избера именно тази тема върху границите на природопознанието и който ще ми даде повод да третирам тази тема именно така, че да може да се получи един обзор, един общ поглед върху това, какво може или не може естествената наука, за да направи нещо за един съответен социален ред и накъде трябва да се обърнем в научното изследване, в светогледните представи, когато искаме да отговорим сериозно на изискванията на човешкото съществуване в нашата епоха.
към текста >>
Какво виждаме, когато хвърлим поглед върху целия начин, по който се
мисли
сред естественонаучните кръгове и по който след това са се научили да мислят онези, които са повлияни от тези кръгове, какво виждаме ние там?
Какво виждаме, когато хвърлим поглед върху целия начин, по който се мисли сред естественонаучните кръгове и по който след това са се научили да мислят онези, които са повлияни от тези кръгове, какво виждаме ние там?
Ние виждаме, че се полага усилия първо природните факти да бъдат изследвани и подредени по един прозрачен начин с помощта на ясни понятия, да бъдат доведени в една система. Виждаме, как се полагат усилия фактите на неживата природа да бъдат подредени по един, но също така те да бъдат проникнати с определени понятия, чрез които тези факти трябва да ни станат обясними по определен начин. По отношение на тази нежива природа учените се стремят да стигнат до възможно най-голяма яснота, до преглед ни понятия. И едно последствие на този стремеж към прегледни, към прозрачни понятия е, че естествениците биха искали с най-голямо предпочитание да проникнат навсякъде с математически формули всичко онова, което заобикаля хората в областта на неживата природа. Те биха искали да доведат фактите на природата в ясните математически формули, в прозрачния език на математиката.
към текста >>
Видите ли, в средновековната схоластика цялото
мисле
не
, цялото образуване на идеи на човечеството е било ориентирано и насочено според възгледа, че това, което съществува в обширното царство на природата, може да бъде обяснено чрез определени понятия, обаче с това обяснение човек трябва да спре пред свръхсетивното.
Видите ли, в средновековната схоластика цялото мислене, цялото образуване на идеи на човечеството е било ориентирано и насочено според възгледа, че това, което съществува в обширното царство на природата, може да бъде обяснено чрез определени понятия, обаче с това обяснение човек трябва да спре пред свръхсетивното.
Считаше се, че свръхсетивното трябва да бъде обект на откровението. Свръхсетивното трябва да стои срещу човека така, че той да не иска да проникне в него с понятията, които си съставя върху царството на природата и върху външното човешко съществуване. Тук за познанието беше поставена една граница към страната на свръхсетивното. И се подчертаваше по един рязък начин, че една такава граница трябва да съществува, че е присъщо на човешкото същество и на устройството на света да бъде призната една такава граница. Това поставяне на граница беше възобновено от една съвършено друга страна чрез такива мислители и изследователи като Дю Боа Реймонд.
към текста >>
Това поставяне на граница беше възобновено от една съвършено друга страна чрез такива
мисли
тели и изследователи като Дю Боа Реймонд.
Видите ли, в средновековната схоластика цялото мислене, цялото образуване на идеи на човечеството е било ориентирано и насочено според възгледа, че това, което съществува в обширното царство на природата, може да бъде обяснено чрез определени понятия, обаче с това обяснение човек трябва да спре пред свръхсетивното. Считаше се, че свръхсетивното трябва да бъде обект на откровението. Свръхсетивното трябва да стои срещу човека така, че той да не иска да проникне в него с понятията, които си съставя върху царството на природата и върху външното човешко съществуване. Тук за познанието беше поставена една граница към страната на свръхсетивното. И се подчертаваше по един рязък начин, че една такава граница трябва да съществува, че е присъщо на човешкото същество и на устройството на света да бъде призната една такава граница.
Това поставяне на граница беше възобновено от една съвършено друга страна чрез такива мислители и изследователи като Дю Боа Реймонд.
Те не бяха вече схоластици, не бяха богослови. Обаче както средновековната теология, изхождайки от своя начин на мислене, постави границата между външно природното и свръхсетивното, както теологията постави тази граница по отношение на свръхсетивното, така и тези мислители и изследователи стояха през фактите на сетивния свят. Тази граница бе наложена на първа линия по отношение на външния свят на фактите.
към текста >>
Обаче както средновековната теология, изхождайки от своя начин на
мисле
не
, постави границата между външно природното и свръхсетивното, както теологията постави тази граница по отношение на свръхсетивното, така и тези
мисли
тели и изследователи стояха през фактите на сетивния свят.
Свръхсетивното трябва да стои срещу човека така, че той да не иска да проникне в него с понятията, които си съставя върху царството на природата и върху външното човешко съществуване. Тук за познанието беше поставена една граница към страната на свръхсетивното. И се подчертаваше по един рязък начин, че една такава граница трябва да съществува, че е присъщо на човешкото същество и на устройството на света да бъде призната една такава граница. Това поставяне на граница беше възобновено от една съвършено друга страна чрез такива мислители и изследователи като Дю Боа Реймонд. Те не бяха вече схоластици, не бяха богослови.
Обаче както средновековната теология, изхождайки от своя начин на мислене, постави границата между външно природното и свръхсетивното, както теологията постави тази граница по отношение на свръхсетивното, така и тези мислители и изследователи стояха през фактите на сетивния свят.
Тази граница бе наложена на първа линия по отношение на външния свят на фактите.
към текста >>
Дю Боа Реймонд казваше: обгръщайки с поглед фактите на природата, ние сме принудени да използуваме за тяхното систематическо,
мисли
телно проникване такива понятия, че накрая стигаме до материята.
Пред духовния поглед на Дю Боа Реймонд стояха две понятия. За тези понятия той казва, че те дават границата, до която може да стигне изследването на природата, но отвъд която то не може да премине. Според него това са понятия за материята и за съзнанието. По-късно, в своята реч върху седемте мирови загадки, той прибави още пет такива.
Дю Боа Реймонд казваше: обгръщайки с поглед фактите на природата, ние сме принудени да използуваме за тяхното систематическо, мислително проникване такива понятия, че накрая стигаме до материята.
Обаче какво всъщност се намира там в пространството, когато говорим за материя, това ние никога не можем да изследваме по никакъв начин. Ние трябва просто да приемем понятието за материята като едно смътно понятие. Когато приемем това смътно понятие за материята, тогава ние можем да използуваме нашите изчислителни формули, тогава можем да внесем движението в тези изчислителни формули, тогава само, когато – бих могъл да кажа – имаме вътре във външния свят тази тъмна точица милиони и милиони пъти, тогава този външен свят на фактите става за нас обозрим, прозрачен. Обаче все пак трябва да приемем, че този материален свят е същият онзи свят, който изгражда телесно самите нас, който разгръща своята дейност в самите нас по телесен начин, така че благодарение на тази телесна дейност в нас се явява това, което накрая става усещане и съзнание. Ние стоим от една страна срещу света на фактите, който ни заставя да си построим понятието за материята, а от друга страна стои срещу самите нас, узнаваме за факта на съзнанието, наблюдаваме явленията на съзнанието, можем да предчувствуваме, че онова, което приемаме в материята, стои също на основата на това съзнание.
към текста >>
Когато обгърнем с поглед този ход на развитието на по-новото естественонаучно
мисле
не
, ние не трябва да си кажем: изследването на природата се заплита в една мрежа; вън от тази мрежа се намира светът.
Когато обгърнем с поглед този ход на развитието на по-новото естественонаучно мислене, ние не трябва да си кажем: изследването на природата се заплита в една мрежа; вън от тази мрежа се намира светът.
Защото там, където в пространството се намира материята, там е в крайна сметка външния свят. Щом не можем да проникнем там, тогава ние нямаме никакви представи, които могат да владеят по някакъв начин живота. В човека е фактът на съзнанието. Можем ли да се приближим до този факт на съзнанието с обясненията, които си образуваме на външната природа? С всички обяснения ние спираме именно пред човешкия живот, как ще можем тогава да си образуваме понятия върху това, как може човекът да за стане по един достоен за него начин в съществуването, щом не разбираме съществуването, щом не разбираме съществото на човека според предположенията, които образуваме върху съществуването?
към текста >>
Както вярвам, това именно ще ни стане явно с цялата яснота в течение на този курс: че безсилието на модерния естественонаучен начин на
мисле
не
е това, което ни е направило така безсилни пред образуването на правилни понятия върху социалния живот.
Както вярвам, това именно ще ни стане явно с цялата яснота в течение на този курс: че безсилието на модерния естественонаучен начин на мислене е това, което ни е направило така безсилни пред образуването на правилни понятия върху социалния живот.
Днес хората не виждат каква важна и съществена връзка съществува тук. Днес те не виждат още, че когато на 14 август 1872 година Дю Боа Реймонд изказва в Лайпциг своето игнорабимус – не ще знаем – това игнорабимус бе под хвърлено също и за всяко социално мислене, че всъщност това игнорабимус е означавало: ние не знаем да си помогнем по отношение на действителния живот, ние имаме сянкови понятия, а никаква действителност. А сега почти 50 години след това светът изисква от нас такива понятия. Ние трябва да ги имаме. Тези понятия, тези импулси не могат да ни дойдат от аудиториите, които всъщност все работят под въздействието на това игнорабимус.
към текста >>
Днес те не виждат още, че когато на 14 август 1872 година Дю Боа Реймонд изказва в Лайпциг своето игнорабимус – не ще знаем – това игнорабимус бе под хвърлено също и за всяко социално
мисле
не
, че всъщност това игнорабимус е означавало: ние не знаем да си помогнем по отношение на действителния живот, ние имаме сянкови понятия, а никаква действителност.
Както вярвам, това именно ще ни стане явно с цялата яснота в течение на този курс: че безсилието на модерния естественонаучен начин на мислене е това, което ни е направило така безсилни пред образуването на правилни понятия върху социалния живот. Днес хората не виждат каква важна и съществена връзка съществува тук.
Днес те не виждат още, че когато на 14 август 1872 година Дю Боа Реймонд изказва в Лайпциг своето игнорабимус – не ще знаем – това игнорабимус бе под хвърлено също и за всяко социално мислене, че всъщност това игнорабимус е означавало: ние не знаем да си помогнем по отношение на действителния живот, ние имаме сянкови понятия, а никаква действителност.
А сега почти 50 години след това светът изисква от нас такива понятия. Ние трябва да ги имаме. Тези понятия, тези импулси не могат да ни дойдат от аудиториите, които всъщност все работят под въздействието на това игнорабимус. Този е главният трагизъм на нашето съвремие. Тук се намират въпросите, на които трябва да се отговори.
към текста >>
Да, ако бихме могли да сторим това, ако бихме могли да стоим без
мисли
срещу протичането на природните процеси!
Ние искаме да изходим от първите елементи за един такъв отговор, искаме преди всичко да си зададем въпроса: не бихме ли могли ние може би като хора да правим нещо по-умно отколкото да обясняваме природата, щом постъпваме по примера на древната Пенелопа, като през последните 50 години именно от една страна изтъкаваме теории, а от друга страна отново ги разнищваме?
Да, ако бихме могли да сторим това, ако бихме могли да стоим без мисли срещу протичането на природните процеси!
Но ние не можем това, доколкото въобще сме човеци и искаме да останем човеци. Обгръщайки мислително природата, ние трябва да я проникнем с понятия и идеи. Защо трябва да вършим това?
към текста >>
Обгръщайки
мисли
телно природата, ние трябва да я проникнем с понятия и идеи.
Ние искаме да изходим от първите елементи за един такъв отговор, искаме преди всичко да си зададем въпроса: не бихме ли могли ние може би като хора да правим нещо по-умно отколкото да обясняваме природата, щом постъпваме по примера на древната Пенелопа, като през последните 50 години именно от една страна изтъкаваме теории, а от друга страна отново ги разнищваме? Да, ако бихме могли да сторим това, ако бихме могли да стоим без мисли срещу протичането на природните процеси! Но ние не можем това, доколкото въобще сме човеци и искаме да останем човеци.
Обгръщайки мислително природата, ние трябва да я проникнем с понятия и идеи.
Защо трябва да вършим това?
към текста >>
В съобщението на сетивата, на
мисле
не
то с външния ход на природата се е запазило първо съзнанието, то е станало такова, каквото е сега.
Да, много уважаеми присъствуващи, ние трябва да вършим това, защото само така нашето съзнание се пробужда, защото само благодарение на това ставаме съзнателни човешки същества. Както всъщност всяка сутрин, когато отваряме очи, отново добиваме съзнанието при нашите взаимоотношения с външния свят, така също е било и в хода на развитие на човечеството.
В съобщението на сетивата, на мисленето с външния ход на природата се е запазило първо съзнанието, то е станало такова, каквото е сега.
Ние виждаме как фактът на съзнанието се развива просто исторически чрез сетивното съобщение на човека с външната природа. От тъмния, културен живот на прадревните времена съзнанието се запали чрез съобщението на човешките сетива с външната природа. Обаче необходимо е само да наблюдаваме безпристрастно това запалване на съзнанието, това взаимоотношение на човека с външната природа, и ние ще открием, че при това в човека става нещо особено. Когато насочим поглед назад в миналото върху нашия душевен живот, и виждаме, какво се намира там, било когато сутрин се събуждаме и преди събуждане още продължаваме да стоим в тъпота на съновидно съзнание, или когато погледнем върху първоначалните състояния на развитието на човечеството, върху почти съноподобното съзнание на тези прадревни времена, когато обгърнем с поглед всичко това, което е някакси изтласкано в нашия душевен живот зад намиращия се на повърхността факт на съзнанието, раждащо се от сетивното съобщение с външната природа, тогава намираме един свят от представи, малко интензивен, отслабен до съновидни образи, с неясни очертания, като отделните образи прели ват едни в други. Всичко това може да установи едно безпристрастно наблюдение.
към текста >>
Но също така и цялото човечество трябваше да се пробуди от тъпото, съноподобно гледане на околния свят за сегашното ясно
мисле
не
от един такъв душевен свят.
Когато насочим поглед назад в миналото върху нашия душевен живот, и виждаме, какво се намира там, било когато сутрин се събуждаме и преди събуждане още продължаваме да стоим в тъпота на съновидно съзнание, или когато погледнем върху първоначалните състояния на развитието на човечеството, върху почти съноподобното съзнание на тези прадревни времена, когато обгърнем с поглед всичко това, което е някакси изтласкано в нашия душевен живот зад намиращия се на повърхността факт на съзнанието, раждащо се от сетивното съобщение с външната природа, тогава намираме един свят от представи, малко интензивен, отслабен до съновидни образи, с неясни очертания, като отделните образи прели ват едни в други. Всичко това може да установи едно безпристрастно наблюдение. Тази малка интензивност на живота на представите, тази неяснота в очертанията, това изплуване едни от други на отделните представни образи, престава да съществува само благодарение на това, че ние се пробуждаме за пълно съобщение на сетивата с външната природа. За да стигнем до това пробуждане, т.е. до пълното човешко съществуване, ние трябва всяка сутрин да се събуждаме за сетивното съобщение с природата.
Но също така и цялото човечество трябваше да се пробуди от тъпото, съноподобно гледане на околния свят за сегашното ясно мислене от един такъв душевен свят.
към текста >>
Това значи, че ние добиваме онази яснота на
мисле
не
то, на образуването на представите, онези рязко очертани понятия, от които се нуждаем, за да бъдем будни и да следим с будна душа обкръжаващия ни свят, ние се нуждаем от всичко това, за да бъдем човеци в пълния смисъл на думата.
Това значи, че ние добиваме онази яснота на мисленето, на образуването на представите, онези рязко очертани понятия, от които се нуждаем, за да бъдем будни и да следим с будна душа обкръжаващия ни свят, ние се нуждаем от всичко това, за да бъдем човеци в пълния смисъл на думата.
Ние можем да добием първо това само от нашето сетивно съобщение с природата. По този начин ние стигаме до ясни, рязко очерта ни понятия. Тук ние развиваме нещо, което човекът трябва да развие заради самия себе си; иначе неговото съзнание не би се пробудило. Следователно не една абстрактна потребност от обяснение, че онова което хора като Дю Боа Реймонд или подобни нему наричат причинна потребност, ни кара да търсим обяснения, а потребност да станем човеци при наблюдение на природата. Ето защо не трябва да казваме, че трябва да отвикнем от стремежа за обяснение, както отвикваме от детските игри, защото това би означавало да не искаме да бъдем човеци в пълния смисъл на думата, т. е.
към текста >>
49.
3. Сказка втора. Дорнах, 28 септември 1920 г.
GA_322 Граници на природознанието
И тук трябва преди всичко да отговорим на въпроса: Какво може да бъде почерпено от научното образуване на съжденията на по-новото време за социалното, за живото
мисле
не
, което иска да превърне резултатите на
мисле
не
то в импулси на живота?
За всички онези, които искат, щото в един цикъл от сказки, носещ едно заглавие като това, да не бъде примесено нищо, което някак си би прекъснало обективно без личния ход на изложението, бих искал да направя следната забележка. Тъй като днес се налага да свържа изложението именно с личности, трябва за кажа, че в момента, когато се касае да опишем резултатите на човешкото образуване на съждения в тяхната действителна връзка с живота, с пълното човешко съществуване, неизбежно е да посочим определени личности, от които е произлязло едно такова образуване на съждения. Това налага също и в научното изложение да се придържаме въобще към онези области, където се ражда съждението, към областта на човешката борба, на човешкия стремеж към едно такова съждение *. /* Във връзка с това виж също Д-р Рудолф Щайнер “Раждането на естествената наука в мировата история и нейното развитие от тогава насам”; издадена от Секцията по Естествена Наука при Гьотеанума, Дорнах /Разширено германско издание 1948 г. Щутгарт/.
И тук трябва преди всичко да отговорим на въпроса: Какво може да бъде почерпено от научното образуване на съжденията на по-новото време за социалното, за живото мислене, което иска да превърне резултатите на мисленето в импулси на живота?
Тук трябва също да се размисли вече и върху това, че целият ход на разглеждането, което предприемаме, се откъсва от научния кабинет и от учебните зали и застава така да се каже сред живия ход на развитието на човечеството.
към текста >>
Който днес, а може би още по-добре преди няколко десетилетия е посещавал едно пролетарско събрание и е слушал, какво се разисква там, който е имал чувството за това, от къде е идвал целият начин на образуването на
мисли
те и едно такова пролетарско събрание, той знаеше, когато имаше действително познание за по-новата духовна история, че това образуване на
мисли
те е произлязло изцяло от Хегел и се е вляло по определени канали в най-широките маси.
Обаче можем много добре да докажем научно, че изказаното през 80-те години на миналото столетие твърдение от Едуард Фон Хартман: може да се докаже, че въобще в Германия само двама университетски доценти са прочели Хегел, че това твърдение е правилно. Хегел е бил оборван, но той не е бил познат на философска почва. Обаче той е бил познат по друг начин и в известно отношение по този начин е познат и днес още. Така, както Хегел е затворен, или по-добре казано, както неговият светоглед е затворен в голям брой томове, които се намират в библиотеките като Хегелови съчинения, малцина го познават в неговата първична форма. Обаче в известни преобразени форми – бихме могли да кажем – той е бил известно време най-популярният философ, който е съществувал някога в света.
Който днес, а може би още по-добре преди няколко десетилетия е посещавал едно пролетарско събрание и е слушал, какво се разисква там, който е имал чувството за това, от къде е идвал целият начин на образуването на мислите и едно такова пролетарско събрание, той знаеше, когато имаше действително познание за по-новата духовна история, че това образуване на мислите е произлязло изцяло от Хегел и се е вляло по определени канали в най-широките маси.
И който би изследвал философията и литературата на европейския Изток имен но относно този въпрос, той би открил, че в духовния живот на Русия са втъкани в най-широк размер мисловните форми на Хегеловия светоглед. И така можем да кажем: анонимно Хегел е станал може би един от най-действените философи в историята на човечеството през последните десетилетия на по-новото време. Обаче бихме могли да кажем, когато отново се запознаем с това, което живее като хегелианство в най-широките слоеве на по-новото човечество, че си спомняме за онази картина, която един доброжелателен художник е нарисувал на един малко грозен човек, нарисувал е така, че семейството с удоволствие е гледало тази картина. Когато след това един по-млад син израснал, който малко е гледал картината, и я вижда сега, той казва: Но татко, как си се изменил! Когато виждаме, какво е станал Хегел, бихме могли да кажем: Но философе мой, как много си се изменил!
към текста >>
Хегел повдигна човечеството до ефирните върхове на
мисле
не
то.
Всъщност какво забележително световноисторическо явление имаме тук в областта на развитие на познанието? Имаме това, че някога един философ се опита да повдигне човечеството до най-високия връх на мисълта. Колкото и да искат хората да оборват Хегела – едно не ще може да се отрече, че някога този философ се е осмелил да направи, щото светът да присъствува вътрешно-душевно в човека в най-чистите образи на мисълта.
Хегел повдигна човечеството до ефирните върхове на мисленето.
Но странно, човечеството отново падна надолу от тези ефирни висини на мисленето. От една страна то изведе материалистични последствия, материалистични заключения, а от друга страна положителни биологически последствия и заключения. И даже когато вземем Хегеловия център с Карл Розенкранц, ние не можем да кажем, че в достойния за обич Розенкранц Хегеловото учение е останало такова, каквото го беше мислил самият Хегел.
към текста >>
Но странно, човечеството отново падна надолу от тези ефирни висини на
мисле
не
то.
Всъщност какво забележително световноисторическо явление имаме тук в областта на развитие на познанието? Имаме това, че някога един философ се опита да повдигне човечеството до най-високия връх на мисълта. Колкото и да искат хората да оборват Хегела – едно не ще може да се отрече, че някога този философ се е осмелил да направи, щото светът да присъствува вътрешно-душевно в човека в най-чистите образи на мисълта. Хегел повдигна човечеството до ефирните върхове на мисленето.
Но странно, човечеството отново падна надолу от тези ефирни висини на мисленето.
От една страна то изведе материалистични последствия, материалистични заключения, а от друга страна положителни биологически последствия и заключения. И даже когато вземем Хегеловия център с Карл Розенкранц, ние не можем да кажем, че в достойния за обич Розенкранц Хегеловото учение е останало такова, каквото го беше мислил самият Хегел.
към текста >>
И даже когато вземем Хегеловия център с Карл Розенкранц, ние не можем да кажем, че в достойния за обич Розенкранц Хегеловото учение е останало такова, каквото го беше
мисли
л самият Хегел.
Имаме това, че някога един философ се опита да повдигне човечеството до най-високия връх на мисълта. Колкото и да искат хората да оборват Хегела – едно не ще може да се отрече, че някога този философ се е осмелил да направи, щото светът да присъствува вътрешно-душевно в човека в най-чистите образи на мисълта. Хегел повдигна човечеството до ефирните върхове на мисленето. Но странно, човечеството отново падна надолу от тези ефирни висини на мисленето. От една страна то изведе материалистични последствия, материалистични заключения, а от друга страна положителни биологически последствия и заключения.
И даже когато вземем Хегеловия център с Карл Розенкранц, ние не можем да кажем, че в достойния за обич Розенкранц Хегеловото учение е останало такова, каквото го беше мислил самият Хегел.
към текста >>
Обаче когато след това хората преработиха в себе си
мисли
те на Хегел, те извлякоха от тях най-противоположните съждения, най-противоположните направления на познанието.
Следователно тук имаме един опит за издигане с научния принцип да най-високите върхове.
Обаче когато след това хората преработиха в себе си мислите на Хегел, те извлякоха от тях най-противоположните съждения, най-противоположните направления на познанието.
към текста >>
Мисли
телно може да се спори върху най-противоположните светогледи, обаче с противоположни светогледи хората не могат да се борят по мирен начин едни срещу други във външния живот.
Но, много уважаеми присъствуващи, върху светогледите може да се спори в научния кабинет, може да се спори в академиите, при неволя даже и в литературата, ако литературните спорове не са едно пусто клюкарство и пусти сплетни на клюки. Обаче с това, което е ставало по този начин от Хегеловата философия, съждението не може да бъде откъснато от научните кабинети и от учебните зали и да бъде изнесено навън, за да се превърне в импулс на социалния живот.
Мислително може да се спори върху най-противоположните светогледи, обаче с противоположни светогледи хората не могат да се борят по мирен начин едни срещу други във външния живот.
Именно този последният парадоксен израз би трябвало да се употреби за едно такова явление.
към текста >>
Защо аз, който поставям работа само на чело на съзнанието за Аза –
мисли
Макс Щирнер – защо трябва аз да допусна, че Бог е големият егоист, който може да желае от света, от човечеството, всичко да бъде направено така, както на него му харесва!
Всъщност за Макс Щирнер няма никаква материална вселена с природни закони. За Макс Щирнер съществува само един свят, който е населен единствено от човешки Азове, от човешки съзнания, които искат да проявят изцяло само себе си. ”аз поставих “моята същност” /моята вещ/ върху нещо”, този е така един от лозунгите на Макс Щирнер. От тази гледна точка самият Макс Щирнер се надига против едно божествено ръководство на света. Той казва например: някои етици, някои морални учители изискват да не вършим някакво деяние от егоизъм, а да го вършим затова, защото бог заповядва това; те казват, че когато вършим едно деяние, трябва да гледаме към бога, да се ръководим от това, което му харесва, което той е заповядал, което му е симпатично.
Защо аз, който поставям работа само на чело на съзнанието за Аза – мисли Макс Щирнер – защо трябва аз да допусна, че Бог е големият егоист, който може да желае от света, от човечеството, всичко да бъде направено така, както на него му харесва!
Аз не искам да се откажа от моя личен егоизъм заради големия егоизъм. Искам да върша нещата, които ми харесват. Какво ме интересува един Бог, когато имам само себе си.
към текста >>
Тогава той презира тази яснота, чувствува, че приложена социално тази яснота прави от човека едно ясно колело в социалния ред,
мисле
н по математическо-механичен начин, но прави от него именно едно колело.
Обаче ако съобразно своите заложби човек клони към другия полюс, той преминава повече към страната на Щирнер.
Тогава той презира тази яснота, чувствува, че приложена социално тази яснота прави от човека едно ясно колело в социалния ред, мислен по математическо-механичен начин, но прави от него именно едно колело.
И ако тогава човек не е склонен към това, волята се разбунтува, разбунтува се тази воля, която действува в най-долната основа на човешкото съзнание. И тогава той се обръща против всяка яснота. Тогава той се подиграва с всяка яснота, както Щирнер се е подиграл. Тогава човек казва: какво ме интересува мене нещо друго, какво ме интересува даже природата, аз изнасям моя Аз от мене и виждам, какво става от него.
към текста >>
Когато стигаме до взаимоотношението между нашата вътрешност и външния свят, между нашата вътрешност и сетивно-физическия външен свят, тогава ние още можем да използуваме нашите понятия, които си образуваме чрез природата, с цел не да останем да стоим в природата на явленията, а да
мисли
м и зад тази природа на явленията.
Що значи това?
Когато стигаме до взаимоотношението между нашата вътрешност и външния свят, между нашата вътрешност и сетивно-физическия външен свят, тогава ние още можем да използуваме нашите понятия, които си образуваме чрез природата, с цел не да останем да стоим в природата на явленията, а да мислим и зад тази природа на явленията.
Ние вършим това, когато не само казваме: в спектъра на жълтия цвят се явява зеленият цвят и от другата страна започват синкавите цветове, когато с помощта на нашите понятия не само подреждаме едни до други явленията, а когато искаме с нашите понятия да пронижем така да се каже този килим на сетивата и искаме да построим зад него още нещо с нашите понятия. Това ние вършим, когато казваме: от понятията, които са станали ясни, аз образувам атоми, молекули, онова, което трябва за да се намира зад явленията на природата, движения вътре в материята. Тук става нещо забележително, нещо странно.
към текста >>
Моето познание стига до сетивния свят и аз съм под властта на инерцията, притежавам известна инертност, търкалям се с моите понятия по-нататък зад сетивния свят и си построявам там един свят, в който след това отново се съмнявам, когато забелязвам, че с цялото си
мисле
не
съм последвал моята сила на инерция.
Става това, че когато аз се намирам тук като човек /Виж рис. № 1/, стоя срещу сетивните явления, аз използувам моите понятия не само за това, да основа за мене един ред на познанието в този сетивен свят, а пробивам границата на сетивния свят и построявам зад него атоми и други подобни нему. Така да се каже, аз не мога да спра с моите ясни понятия при сетивния свят. Аз съм някак си ученик на инертната материя, която все още продължава да се търкаля, когато е стигнала на определено място, даже ако сила на търкалянето е престанала вече да действува.
Моето познание стига до сетивния свят и аз съм под властта на инерцията, притежавам известна инертност, търкалям се с моите понятия по-нататък зад сетивния свят и си построявам там един свят, в който след това отново се съмнявам, когато забелязвам, че с цялото си мислене съм последвал моята сила на инерция.
към текста >>
Тя не може да спре, а иска да продължава още да
мисли
по-нататък и по-нататък зад границата на сетивното и построява атоми и молекули, а при известни обстоятелства построява и нещо друго, както виждаме да построяват някои философи.
Интересно е, много уважаеми присъствуващи, че една голяма част от философията, която не се движи в областта на сетивното, всъщност не е също нищо друго освен едно такова продължаващо търкаляне по силата на инерцията и преминаване зад онова, което действително съществува в света.
Тя не може да спре, а иска да продължава още да мисли по-нататък и по-нататък зад границата на сетивното и построява атоми и молекули, а при известни обстоятелства построява и нещо друго, както виждаме да построяват някои философи.
Нищо чудно, че след това те отново разрушават тази тъкан, тази паяжина, която са изтъкали в света по силата на инерцията.
към текста >>
Той не искаше едно такова продължаващо търкаляне на
мисле
не
то, а искаше да остане строго на тази граница /Виж рис.
Против този закон на инерцията се надига Гьоте.
Той не искаше едно такова продължаващо търкаляне на мисленето, а искаше да остане строго на тази граница /Виж рис.
№1, дебелата линия/, и искаше да прилага понятията сред сетивния свят. Така че Гьоте си казва: в спектъра за мене се явява жълтият цвят, в спектъра се явява синьото, червеното, тъмно синьото, виолетовото. Обаче когато аз проникна тези цветни явления със света на моите понятия и оставам сред явленията, тогава тези явления сами се съединяват, сглобяват се и самия фактор на спектъра, когато по-тъмните цветове или въобще тъмнина застава зад по-светлите цветове или въобще зад светлото, тогава аз получавам онова, което се намира към страната на синьото в спектъра; когато поставям светлото зад тъмното, тогава получавам това, което се намира към страната на червеното в спектъра * /* Във връзка с това виж: д-р Рудолф Щайнер “Светогледът на Гьоте”/.
към текста >>
Когато оставаме по този начин вътре във феноменализма и устроим цялото си
мисле
не
върху него, когато се стремим да останем вътре в този феноменализъм с нашето
мисле
не
, а не да следваме силата на инерцията, която охарактеризирах, тогава възниква по един нов начин стария въпрос: Какво значение има сега в този свят, който аз разглеждам феноменално, какво значение има в този свят онова, което внасям него като механика и математика, което внасям в него като число, мярка, тегло или отношение на времето?
Когато оставаме по този начин вътре във феноменализма и устроим цялото си мислене върху него, когато се стремим да останем вътре в този феноменализъм с нашето мислене, а не да следваме силата на инерцията, която охарактеризирах, тогава възниква по един нов начин стария въпрос: Какво значение има сега в този свят, който аз разглеждам феноменално, какво значение има в този свят онова, което внасям него като механика и математика, което внасям в него като число, мярка, тегло или отношение на времето?
Какво е следователно това значение?
към текста >>
Този възглед се дължи главно на английския философ Лок и той царева до висока степен също във философските основи на модерното естественонаучно
мисле
не
.
Вие знаете може би, много уважаеми присъствуващи, че едно по-ново схващане счита онова, което живее първо в явленията на звука, на цвета, на топлината и т.н. само като нещо някакси субективно, а напротив – така наречените първични качества на нещата, това, което е пространствено, времево, теглото, то счита като нещо не субективно, а като ново обективно, като нещо присъщо на нещата.
Този възглед се дължи главно на английския философ Лок и той царева до висока степен също във философските основи на модерното естественонаучно мислене.
Обаче всъщност въпросът е: какво положение заема в цялата наша научна система по отношение на външната природа математиката, механиката, които ние всъщност изтъкаваме от нас – поне така изглеждат нещата на пръв поглед – какво положение заемат те? Ние ще трябва отново да се върнем към този въпрос, когато ще се наложи да обгърнем с поглед особената форма, която този въпрос е приел чрез кантианизма. Обаче без да се впускаме при това непосредствено в историческите факти можем да подчертаем, че сме инстинктивно убедени в това, когато измерваме или броим нещата, или когато определяме тяхното тегло; тогава ние чувствуваме, че установяваме нещо съществено различно относно външния свят, отколкото когато на този външен свят, на нещата в този външен свят приписваме други качества.
към текста >>
И по отношение на този фундаментален факт на цялото развитие на познанието философското
мисле
не
и до днес се намира в едно странно неизяснено положение * /*Във връзка с това виж също: Р.
Не може да се отрече, много уважаеми присъствуващи, че светлината, цветовете, звуците, вкусовите усещания се намират в едно отношение към нас различно от това, което можем да представим във външния свят така, че то да бъде подчинено на законите на математиката и механиката. Защото винаги съществува един забележителен факт, който трябва да имаме предвид, а именно, както знаете, медът има сладък вкус, обаче когато някой е болен от жълтеница, той има горчив вкус; така щото можем да кажем, че по отношение на тези качества на света ние се намираме в едно забележително положение, до като не можем да кажем, че един нормален човек гледа един триъгълник, а когато го гледа един болен от жълтеница, той го вижда като четириъгълник! Следователно тук вече има различия и от тези различия ние трябва да се учим, но не трябва да извеждаме от това абсурдни заключения.
И по отношение на този фундаментален факт на цялото развитие на познанието философското мислене и до днес се намира в едно странно неизяснено положение * /*Във връзка с това виж също: Р.
Щайнер “Уводи към гьотевите естественонаучни съчинения”, а също и “Раждането на естествената наука”/. Ние виждаме например как един по-нов философ, професор Копелман, в своите “Светогледни въпроси” надвишава Кант, като казва например – можете да прочетете това на страница 33 в горе споменатото съчинение на Копелман: всичко, което се отнася към пространството и времето, ние трябва първо да го построим вътрешно с ума, докато цветовете, вкусовете ние ги възприемаме непосредствено в нас. Ние построяваме октаедъра, додекаедъра и т.н., можем да построим обикновените правилни тела само по силата на устройството на нашия ум. Нищо чудно, счита Копелман, че в света ние можем да срещнем само онези правилни тела, които можем да построим чрез нашия ум. И Вие можете да намерите у Копелман почти дословно изречението: изключено е да дойде някога един геолог и да даде на геометъра един кристал, който да бъде ограничен от седем равностранни триъгълника, просто поради причината – смята Копелман – че такъв кристал би имал една форма, която не може да влезе в нашата глава.
към текста >>
Такива
мисли
тели забравят само едно нещо, те забравят – и именно това искаме да покажем в течение на тези сказки с цялата доказателна сила – те забравят, че нашата глава е изградена от същите закономерности на външното съществуване, от които ние построяваме празните многостранни тела и т.н., и поради това нашата глава не може да построи никакви други многостранни тела освен онези, които съществуват също и вън от нас.
Такива мислители забравят само едно нещо, те забравят – и именно това искаме да покажем в течение на тези сказки с цялата доказателна сила – те забравят, че нашата глава е изградена от същите закономерности на външното съществуване, от които ние построяваме празните многостранни тела и т.н., и поради това нашата глава не може да построи никакви други многостранни тела освен онези, които съществуват също и вън от нас.
Защото видите ли, тази е една от основните разлики между така наречените субективни качества звук, цвят, топлина и различните качества на осезанието и т.н., и онова, което срещаме в механично-математическия образ на света. Тази е основната разлика, звукът, цветът, те ни оставят да бъдем вън от нас; ние трябва първо да ги приемем, трябва първо да ги възприемем. Като хора ние стоим вън от звука, от цвета, от топлината и т.н. С топлината не е напълно така, ние утре още ще говорим за това, но до известна степен и с топлината е така. Те ни оставят първо да бъдем вън от нас, ние трябва да ги възприемаме.
към текста >>
50.
4. Сказка трета. Дорнах, 29 септември 1920 г.
GA_322 Граници на природознанието
трябва да изходим от това, което е до висока степен дисциплиниращо в модерната естествена наука, трябва да се възпитаваме от него и това, което сме възпитавали у нас като строг метод, като научна дисциплина чрез научната дисциплина, чрез дисциплината на естествената наука на по-новото време, ние трябва да знаем да го изнесем, така да се каже, над самата естествена наука, да го използуваме в едно по-висша област, така че да се издигнем в по-висши области със същия начин на
мисле
не
, който имаме в естествената наука, обаче с разрешение на методите върху съвършено други области.
Що е следователно това, което ние развиваме, като способност, когато математизираме? Този въпрос искаме да поставим. Когато искаме да отговорим на този въпрос, ние трябва да сме разбрали напълно едно нещо. А от една страна това е: трябва да се отнасяме сериозно с понятието за развитието също и в човешкия живот, т.е.
трябва да изходим от това, което е до висока степен дисциплиниращо в модерната естествена наука, трябва да се възпитаваме от него и това, което сме възпитавали у нас като строг метод, като научна дисциплина чрез научната дисциплина, чрез дисциплината на естествената наука на по-новото време, ние трябва да знаем да го изнесем, така да се каже, над самата естествена наука, да го използуваме в едно по-висша област, така че да се издигнем в по-висши области със същия начин на мислене, който имаме в естествената наука, обаче с разрешение на методите върху съвършено други области.
Затова аз също не вярвам, и казвам това съвсем откровено, че до едно действително духовнонаучно познание може да стигне, който не е добил в строгия смисъл на думата една естественонаучна дисциплина, който не се е научил да изучава и да мисли в лабораториите и чрез методите на по-новата естествена наука. Духовната наука има най-малко повод да подценява тази по-нова естествена наука. Напротив, тя знае да я цени напълно. И на мене самия – ако ми е позволено да направя тази лична забележка – много хора ми се сърдят, че преди всъщност да съм публикувал нещо върху Духовната наука, първо съм написвал някои неща именно върху проблеми на естествената наука в онази светлина, която ми се струваше необходима. Следователно касае се за това, от една страна да усвоим този подход, това настроение на естествената наука, за да продължи то да действува отвъд границите на природопознанието, когато искаме да преминем отвъд тези граници.
към текста >>
Затова аз също не вярвам, и казвам това съвсем откровено, че до едно действително духовнонаучно познание може да стигне, който не е добил в строгия смисъл на думата една естественонаучна дисциплина, който не се е научил да изучава и да
мисли
в лабораториите и чрез методите на по-новата естествена наука.
Що е следователно това, което ние развиваме, като способност, когато математизираме? Този въпрос искаме да поставим. Когато искаме да отговорим на този въпрос, ние трябва да сме разбрали напълно едно нещо. А от една страна това е: трябва да се отнасяме сериозно с понятието за развитието също и в човешкия живот, т.е. трябва да изходим от това, което е до висока степен дисциплиниращо в модерната естествена наука, трябва да се възпитаваме от него и това, което сме възпитавали у нас като строг метод, като научна дисциплина чрез научната дисциплина, чрез дисциплината на естествената наука на по-новото време, ние трябва да знаем да го изнесем, така да се каже, над самата естествена наука, да го използуваме в едно по-висша област, така че да се издигнем в по-висши области със същия начин на мислене, който имаме в естествената наука, обаче с разрешение на методите върху съвършено други области.
Затова аз също не вярвам, и казвам това съвсем откровено, че до едно действително духовнонаучно познание може да стигне, който не е добил в строгия смисъл на думата една естественонаучна дисциплина, който не се е научил да изучава и да мисли в лабораториите и чрез методите на по-новата естествена наука.
Духовната наука има най-малко повод да подценява тази по-нова естествена наука. Напротив, тя знае да я цени напълно. И на мене самия – ако ми е позволено да направя тази лична забележка – много хора ми се сърдят, че преди всъщност да съм публикувал нещо върху Духовната наука, първо съм написвал някои неща именно върху проблеми на естествената наука в онази светлина, която ми се струваше необходима. Следователно касае се за това, от една страна да усвоим този подход, това настроение на естествената наука, за да продължи то да действува отвъд границите на природопознанието, когато искаме да преминем отвъд тези граници. На второ място за нас качеството на това природопознание, съотв.
към текста >>
Защото тогава тази психическа способност, която се проявява в това математизиране, се превръща в една по-обширна способност, тогава тя става нещо, което остава също така точно, както математическото
мисле
не
, но не произтича само от интелектуалността или от интелектуалното разглеждане на нещата, а от целия човек.
Тук в изживяването на математиката се примесва нещо ново. Тук в изживяването на математиката, което иначе е чисто интелектуално, образно казано интересува само нашия ум, тук се примесва нещо, което засяга целия човек и което при такива оста нали млади духове като Новалис не е нищо друго освен едно чувствуване на факта: това, което ти съзерцаваш като математически хармонии, с което протъкаваш явленията на вселената, това всъщност не е нищо друго, освен онова, което те е изтъкало през време на първия период на твоето детско развитие тук на Земята. Това значи да чувствува човек конкретно своята връзка с Космоса. И когато е минал така работейки чрез едно вътрешно изживяване, което някои считат за чист образ на фантазията, защото не са минали действително през него, когато се проникне с едно такова изживяване, тогава, много уважаеми присъствуващи, той добива понятието за това, което духовният изследовател изживява минавайки през онова вътрешно развитие, което намирате описано цялостно в моята книга “Как се добиват познания за висшите светове”. Тогава духовният изследовател се издига до едно по-нататъшно развитие и изпитва едно такова изживяване, когато с развитото чувство пристъпва към едно задълбочено схващане на математизирането.
Защото тогава тази психическа способност, която се проявява в това математизиране, се превръща в една по-обширна способност, тогава тя става нещо, което остава също така точно, както математическото мислене, но не произтича само от интелектуалността или от интелектуалното разглеждане на нещата, а от целия човек.
Тогава по този път, но работейки постоянно вътрешно, провеждайки една вътрешна работа по-упорита и твърда от онази, която се извършва в лабораторията или в астрономическата обсерватория или на някое друго научно място, тогава човек се научава да познава онова, което стои в основата на математиката, тази проста психическа човешка тъкан, което обаче може да бъде разширено и може да се получи нещо много по-обширно. Тогава работейки с математиката той се научава да познава, що е инспирация. Той се научава да познава, в какво се състои разликата между това, как математиката живее в нас, и как емпириката /знанието добито чрез външен опит/ живее в нас. При външния емпиризъм ние имаме външните сетивни впечатления, които изпълват за нас празните понятия със съдържание. При инспирацията ние имаме нещо вътрешно духовно, което прониква още математиката, когато само правилно схващаме тази математика, което живее, което ни прониква с живот и ни протъкава организиращо през време на нашите детски години като нещо духовно.
към текста >>
То може да бъде виждано в неговата чиста, свободна форма, когато чрез инспиративна /вдъхновителна/ способност постигаме не само да
мисли
м в математически понятия, а да виждаме, да гледаме онова, което живее тук и което живее като нещо действително, като ни прониква организиращо до нашата 7-ма година.
Ние се научаваме да разбираме, че начинът по който овладяваме математиката, почива на една инспирация и можем тогава да изживеем самата тази инспирация в духовно-изследователско развитие. Ние добиваме съдържание в нашите представи, в нашите понятия не чрез външен опит, а по друг начин. Можем да се вдъхновим с онова от духовния свят, което работи в нас през време на нашите детски години. Това, което работи в нас през време на нашите детски години, то е Дух. Но то се крие в човешкото тяло и трябва да бъде видяно в човека чрез неговото тяло.
То може да бъде виждано в неговата чиста, свободна форма, когато чрез инспиративна /вдъхновителна/ способност постигаме не само да мислим в математически понятия, а да виждаме, да гледаме онова, което живее тук и което живее като нещо действително, като ни прониква организиращо до нашата 7-ма година.
Така може да бъде гледано това, което живее в една частична област на математиката, но което се разкрива в една по-обширна област чрез Инспирацията. Тогава не само добиваме нови резултати към старите познавателни способности, но издигайки се до тази инспирация ние добиваме при това също и възможността да виждаме нещо ново. Ние добиваме нови инспиративни познания. Развитието на човечеството е такова, че с течение на времето тези инспиративни познавателни сили са се оттеглили, след като веднъж са съществували в много висок размер в човешкото развитие. Когато сме се запознали с това, как във вътрешното човешко същество се ражда онова, което е инспирация, което в известен смисъл за нас западните хора е останало само изтънено, разредено до интелектуализма, в математиката, което обаче може да бъде разширено, когато сме прозрели напълно вътрешно това, едва тогава, много уважаеми присъствуващи, ние разбираме, какво е живяло в онова схващане за света, в онзи светоглед, остатъци от който стигат всъщност до нас само от изтока, които остатъци са така трудно разбираеми за западните хора.
към текста >>
Ето защо бих могъл да кажа: математическата атмосфера, която се разлива от това, което са
мисли
те на философията на Веданта и на други подобни философски светогледни представи на древния изток, подобно нещо, много уважаеми присъствуващи, е стояло пред погледа на Гьоте.
Ние разбираме тогава това, което е живяло във философията Веданта и във философиите на изтока. Защото, кое е било всъщност онова, което е живяло в тези философии на изтока? То е било нещо, което се родило чрез душевни способности от математическо естество. То е било инспирация. То е било не само математика, а е било нещо, което е било постигнато вътрешно душевно по образеца на математизирането.
Ето защо бих могъл да кажа: математическата атмосфера, която се разлива от това, което са мислите на философията на Веданта и на други подобни философски светогледни представи на древния изток, подобно нещо, много уважаеми присъствуващи, е стояло пред погледа на Гьоте.
/Естествено, за да познаем това, ние трябва да схванем тези мисли от гледната точка, която добиваме, когато сами се потопяваме в Инспиративното, когато на правим да оживее в нас онова, което несъзнателно се върши в математизирането и в математизиращата естествена наука, и можем да го пренесем в една по-широка област. /Гьоте скромно е признал, че не притежава една математическа култура в обикновения смисъл. Той е третирал своето отношение към математиката в много интересни статии, които можете да прочетете в неговите съчинения върху естествените науки: ”Отношението към математиката”, които са извънредно интересни, защото въпреки скромно да признава, че не е усвоил едно истинско, математическо, сръчно боравене с математическите понятия и възгледи, все пак той изисква едно нещо, изисква един феноменализъм, какъвто е практикувал в своите естественонаучни наблюдения. Той изисква да се премине от вторичните явления, които срещаме първо във външния свят, към първичното явление. Но какво преминаване изисква Гьоте?
към текста >>
/Естествено, за да познаем това, ние трябва да схванем тези
мисли
от гледната точка, която добиваме, когато сами се потопяваме в Инспиративното, когато на правим да оживее в нас онова, което несъзнателно се върши в математизирането и в математизиращата естествена наука, и можем да го пренесем в една по-широка област.
Защото, кое е било всъщност онова, което е живяло в тези философии на изтока? То е било нещо, което се родило чрез душевни способности от математическо естество. То е било инспирация. То е било не само математика, а е било нещо, което е било постигнато вътрешно душевно по образеца на математизирането. Ето защо бих могъл да кажа: математическата атмосфера, която се разлива от това, което са мислите на философията на Веданта и на други подобни философски светогледни представи на древния изток, подобно нещо, много уважаеми присъствуващи, е стояло пред погледа на Гьоте.
/Естествено, за да познаем това, ние трябва да схванем тези мисли от гледната точка, която добиваме, когато сами се потопяваме в Инспиративното, когато на правим да оживее в нас онова, което несъзнателно се върши в математизирането и в математизиращата естествена наука, и можем да го пренесем в една по-широка област.
/Гьоте скромно е признал, че не притежава една математическа култура в обикновения смисъл. Той е третирал своето отношение към математиката в много интересни статии, които можете да прочетете в неговите съчинения върху естествените науки: ”Отношението към математиката”, които са извънредно интересни, защото въпреки скромно да признава, че не е усвоил едно истинско, математическо, сръчно боравене с математическите понятия и възгледи, все пак той изисква едно нещо, изисква един феноменализъм, какъвто е практикувал в своите естественонаучни наблюдения. Той изисква да се премине от вторичните явления, които срещаме първо във външния свят, към първичното явление. Но какво преминаване изисква Гьоте? Той изисква едно такова преминаване, едно такова отиване до първичното явление, каквото математикът упражнява, когато преминава от по-сложните форми на външното разглеждане към аксиомата.
към текста >>
51.
5. Сказка четвърта. Дорнах, 30 септември 1920 г.
GA_322 Граници на природознанието
Когато искаме да изследваме това съзнание в неговото съдържание чрез просто
мисли
тел но вглъбяване в нашата душевна вътрешност, както вършат това плуващите в мъглите мистици, ние не стигаме тогава всъщност до нищо друго, освен до възпоминания вътре в това съзнание, които са се натрупали в течение на нашия живот от раждането насам, от нашето детство насам.
Както показах вече вчера, на другата страна стои проблемът на съзнанието.
Когато искаме да изследваме това съзнание в неговото съдържание чрез просто мислител но вглъбяване в нашата душевна вътрешност, както вършат това плуващите в мъглите мистици, ние не стигаме тогава всъщност до нищо друго, освен до възпоминания вътре в това съзнание, които са се натрупали в течение на нашия живот от раждането насам, от нашето детство насам.
към текста >>
И така Гьоте, който беше организиран повече към страната на външната природа, изпитваше известна боязън пред онова, което трябва да доведе в глъбините на съзнанието, пред едно
мисле
не
доведено до неговото най-висше, най-чисто развитие.
За тази цел аз се опитах още през миналото столетие да охарактеризирам по скромен начин другия полюс, полюса на съзнанието по отношение на полюса на материята. Полюсът на материята изискваше едно развитие на Гьотевия възглед за природата. Полюсът на съзнанието не можеше да бъде постигнат така просто изхождайки от Гьотеанизма, поради простата причина, че Гьоте не беше никакъв тривиален човек, той не беше тривиален и по отношение на чувствата, когато се касаеше да проникне до познанието, а винаги носеше в себе си онова благоговение, което е необходимо, когато човек иска да се приближи до действителните извори на познанието.
И така Гьоте, който беше организиран повече към страната на външната природа, изпитваше известна боязън пред онова, което трябва да доведе в глъбините на съзнанието, пред едно мислене доведено до неговото най-висше, най-чисто развитие.
Гьоте приписваше на своята добра съдба, че никога не беше мислил върху мисленето. Ние трябва да разберем това изказване, защото всъщност не можем в действителност да мислим върху мисленето. Всъщност ние можем да върху мисленето също така малко, колкото можем да железуваме желязото и да дървуваме дървото. Но, много уважаеми присъствуващи, ние можем да направим нещо друго. Можем да се опитаме да вървим така по пътищата, които са показани в мисленето, които са посочени, когато мисленето става все по-рационално и по-рационално, можем да продължим така, както започваме чрез дисциплината на математическото мислене.
към текста >>
Гьоте приписваше на своята добра съдба, че никога не беше
мисли
л върху
мисле
не
то.
За тази цел аз се опитах още през миналото столетие да охарактеризирам по скромен начин другия полюс, полюса на съзнанието по отношение на полюса на материята. Полюсът на материята изискваше едно развитие на Гьотевия възглед за природата. Полюсът на съзнанието не можеше да бъде постигнат така просто изхождайки от Гьотеанизма, поради простата причина, че Гьоте не беше никакъв тривиален човек, той не беше тривиален и по отношение на чувствата, когато се касаеше да проникне до познанието, а винаги носеше в себе си онова благоговение, което е необходимо, когато човек иска да се приближи до действителните извори на познанието. И така Гьоте, който беше организиран повече към страната на външната природа, изпитваше известна боязън пред онова, което трябва да доведе в глъбините на съзнанието, пред едно мислене доведено до неговото най-висше, най-чисто развитие.
Гьоте приписваше на своята добра съдба, че никога не беше мислил върху мисленето.
Ние трябва да разберем това изказване, защото всъщност не можем в действителност да мислим върху мисленето. Всъщност ние можем да върху мисленето също така малко, колкото можем да железуваме желязото и да дървуваме дървото. Но, много уважаеми присъствуващи, ние можем да направим нещо друго. Можем да се опитаме да вървим така по пътищата, които са показани в мисленето, които са посочени, когато мисленето става все по-рационално и по-рационално, можем да продължим така, както започваме чрез дисциплината на математическото мислене. Когато вършим това, тогава стигаме чрез едно естествено вътрешно пътеводство до онази област, която аз се опитах да разгледам в моята “Философия на свободата”.
към текста >>
Ние трябва да разберем това изказване, защото всъщност не можем в действителност да
мисли
м върху
мисле
не
то.
За тази цел аз се опитах още през миналото столетие да охарактеризирам по скромен начин другия полюс, полюса на съзнанието по отношение на полюса на материята. Полюсът на материята изискваше едно развитие на Гьотевия възглед за природата. Полюсът на съзнанието не можеше да бъде постигнат така просто изхождайки от Гьотеанизма, поради простата причина, че Гьоте не беше никакъв тривиален човек, той не беше тривиален и по отношение на чувствата, когато се касаеше да проникне до познанието, а винаги носеше в себе си онова благоговение, което е необходимо, когато човек иска да се приближи до действителните извори на познанието. И така Гьоте, който беше организиран повече към страната на външната природа, изпитваше известна боязън пред онова, което трябва да доведе в глъбините на съзнанието, пред едно мислене доведено до неговото най-висше, най-чисто развитие. Гьоте приписваше на своята добра съдба, че никога не беше мислил върху мисленето.
Ние трябва да разберем това изказване, защото всъщност не можем в действителност да мислим върху мисленето.
Всъщност ние можем да върху мисленето също така малко, колкото можем да железуваме желязото и да дървуваме дървото. Но, много уважаеми присъствуващи, ние можем да направим нещо друго. Можем да се опитаме да вървим така по пътищата, които са показани в мисленето, които са посочени, когато мисленето става все по-рационално и по-рационално, можем да продължим така, както започваме чрез дисциплината на математическото мислене. Когато вършим това, тогава стигаме чрез едно естествено вътрешно пътеводство до онази област, която аз се опитах да разгледам в моята “Философия на свободата”. Тогава ние не стигаме до едно мислене върху мисленето.
към текста >>
Всъщност ние можем да върху
мисле
не
то също така малко, колкото можем да железуваме желязото и да дървуваме дървото.
Полюсът на материята изискваше едно развитие на Гьотевия възглед за природата. Полюсът на съзнанието не можеше да бъде постигнат така просто изхождайки от Гьотеанизма, поради простата причина, че Гьоте не беше никакъв тривиален човек, той не беше тривиален и по отношение на чувствата, когато се касаеше да проникне до познанието, а винаги носеше в себе си онова благоговение, което е необходимо, когато човек иска да се приближи до действителните извори на познанието. И така Гьоте, който беше организиран повече към страната на външната природа, изпитваше известна боязън пред онова, което трябва да доведе в глъбините на съзнанието, пред едно мислене доведено до неговото най-висше, най-чисто развитие. Гьоте приписваше на своята добра съдба, че никога не беше мислил върху мисленето. Ние трябва да разберем това изказване, защото всъщност не можем в действителност да мислим върху мисленето.
Всъщност ние можем да върху мисленето също така малко, колкото можем да железуваме желязото и да дървуваме дървото.
Но, много уважаеми присъствуващи, ние можем да направим нещо друго. Можем да се опитаме да вървим така по пътищата, които са показани в мисленето, които са посочени, когато мисленето става все по-рационално и по-рационално, можем да продължим така, както започваме чрез дисциплината на математическото мислене. Когато вършим това, тогава стигаме чрез едно естествено вътрешно пътеводство до онази област, която аз се опитах да разгледам в моята “Философия на свободата”. Тогава ние не стигаме до едно мислене върху мисленето. Тогава можем най-много да говорим образно за едно мислене върху мисленето; но ние стигаме до нещо друго, стигаме до едно съзерцаване на мисленето.
към текста >>
Можем да се опитаме да вървим така по пътищата, които са показани в
мисле
не
то, които са посочени, когато
мисле
не
то става все по-рационално и по-рационално, можем да продължим така, както започваме чрез дисциплината на математическото
мисле
не
.
И така Гьоте, който беше организиран повече към страната на външната природа, изпитваше известна боязън пред онова, което трябва да доведе в глъбините на съзнанието, пред едно мислене доведено до неговото най-висше, най-чисто развитие. Гьоте приписваше на своята добра съдба, че никога не беше мислил върху мисленето. Ние трябва да разберем това изказване, защото всъщност не можем в действителност да мислим върху мисленето. Всъщност ние можем да върху мисленето също така малко, колкото можем да железуваме желязото и да дървуваме дървото. Но, много уважаеми присъствуващи, ние можем да направим нещо друго.
Можем да се опитаме да вървим така по пътищата, които са показани в мисленето, които са посочени, когато мисленето става все по-рационално и по-рационално, можем да продължим така, както започваме чрез дисциплината на математическото мислене.
Когато вършим това, тогава стигаме чрез едно естествено вътрешно пътеводство до онази област, която аз се опитах да разгледам в моята “Философия на свободата”. Тогава ние не стигаме до едно мислене върху мисленето. Тогава можем най-много да говорим образно за едно мислене върху мисленето; но ние стигаме до нещо друго, стигаме до едно съзерцаване на мисленето. Но за да стигнем до това съзерцаване на мисленето, необходимо е преди това действително да сме добили една интензивна представа за това, що е чистото, свободно от сетивността мислене. Трябва да сме добили вътрешната работа на мисленето така далече, че да сме стигнали тогава до едно състояние, при което просто чрез схващането, чрез долавянето на свободата от сетивност мисъл, чрез съзерцаването на свободната от сетивност мисъл да знаем, че сега имаме работа именно със свободна от сетивност мисъл.
към текста >>
Тогава ние не стигаме до едно
мисле
не
върху
мисле
не
то.
Ние трябва да разберем това изказване, защото всъщност не можем в действителност да мислим върху мисленето. Всъщност ние можем да върху мисленето също така малко, колкото можем да железуваме желязото и да дървуваме дървото. Но, много уважаеми присъствуващи, ние можем да направим нещо друго. Можем да се опитаме да вървим така по пътищата, които са показани в мисленето, които са посочени, когато мисленето става все по-рационално и по-рационално, можем да продължим така, както започваме чрез дисциплината на математическото мислене. Когато вършим това, тогава стигаме чрез едно естествено вътрешно пътеводство до онази област, която аз се опитах да разгледам в моята “Философия на свободата”.
Тогава ние не стигаме до едно мислене върху мисленето.
Тогава можем най-много да говорим образно за едно мислене върху мисленето; но ние стигаме до нещо друго, стигаме до едно съзерцаване на мисленето. Но за да стигнем до това съзерцаване на мисленето, необходимо е преди това действително да сме добили една интензивна представа за това, що е чистото, свободно от сетивността мислене. Трябва да сме добили вътрешната работа на мисленето така далече, че да сме стигнали тогава до едно състояние, при което просто чрез схващането, чрез долавянето на свободата от сетивност мисъл, чрез съзерцаването на свободната от сетивност мисъл да знаем, че сега имаме работа именно със свободна от сетивност мисъл.
към текста >>
Тогава можем най-много да говорим образно за едно
мисле
не
върху
мисле
не
то; но ние стигаме до нещо друго, стигаме до едно съзерцаване на
мисле
не
то.
Всъщност ние можем да върху мисленето също така малко, колкото можем да железуваме желязото и да дървуваме дървото. Но, много уважаеми присъствуващи, ние можем да направим нещо друго. Можем да се опитаме да вървим така по пътищата, които са показани в мисленето, които са посочени, когато мисленето става все по-рационално и по-рационално, можем да продължим така, както започваме чрез дисциплината на математическото мислене. Когато вършим това, тогава стигаме чрез едно естествено вътрешно пътеводство до онази област, която аз се опитах да разгледам в моята “Философия на свободата”. Тогава ние не стигаме до едно мислене върху мисленето.
Тогава можем най-много да говорим образно за едно мислене върху мисленето; но ние стигаме до нещо друго, стигаме до едно съзерцаване на мисленето.
Но за да стигнем до това съзерцаване на мисленето, необходимо е преди това действително да сме добили една интензивна представа за това, що е чистото, свободно от сетивността мислене. Трябва да сме добили вътрешната работа на мисленето така далече, че да сме стигнали тогава до едно състояние, при което просто чрез схващането, чрез долавянето на свободата от сетивност мисъл, чрез съзерцаването на свободната от сетивност мисъл да знаем, че сега имаме работа именно със свободна от сетивност мисъл.
към текста >>
Но за да стигнем до това съзерцаване на
мисле
не
то, необходимо е преди това действително да сме добили една интензивна представа за това, що е чистото, свободно от сетивността
мисле
не
.
Но, много уважаеми присъствуващи, ние можем да направим нещо друго. Можем да се опитаме да вървим така по пътищата, които са показани в мисленето, които са посочени, когато мисленето става все по-рационално и по-рационално, можем да продължим така, както започваме чрез дисциплината на математическото мислене. Когато вършим това, тогава стигаме чрез едно естествено вътрешно пътеводство до онази област, която аз се опитах да разгледам в моята “Философия на свободата”. Тогава ние не стигаме до едно мислене върху мисленето. Тогава можем най-много да говорим образно за едно мислене върху мисленето; но ние стигаме до нещо друго, стигаме до едно съзерцаване на мисленето.
Но за да стигнем до това съзерцаване на мисленето, необходимо е преди това действително да сме добили една интензивна представа за това, що е чистото, свободно от сетивността мислене.
Трябва да сме добили вътрешната работа на мисленето така далече, че да сме стигнали тогава до едно състояние, при което просто чрез схващането, чрез долавянето на свободата от сетивност мисъл, чрез съзерцаването на свободната от сетивност мисъл да знаем, че сега имаме работа именно със свободна от сетивност мисъл.
към текста >>
Трябва да сме добили вътрешната работа на
мисле
не
то така далече, че да сме стигнали тогава до едно състояние, при което просто чрез схващането, чрез долавянето на свободата от сетивност мисъл, чрез съзерцаването на свободната от сетивност мисъл да знаем, че сега имаме работа именно със свободна от сетивност мисъл.
Можем да се опитаме да вървим така по пътищата, които са показани в мисленето, които са посочени, когато мисленето става все по-рационално и по-рационално, можем да продължим така, както започваме чрез дисциплината на математическото мислене. Когато вършим това, тогава стигаме чрез едно естествено вътрешно пътеводство до онази област, която аз се опитах да разгледам в моята “Философия на свободата”. Тогава ние не стигаме до едно мислене върху мисленето. Тогава можем най-много да говорим образно за едно мислене върху мисленето; но ние стигаме до нещо друго, стигаме до едно съзерцаване на мисленето. Но за да стигнем до това съзерцаване на мисленето, необходимо е преди това действително да сме добили една интензивна представа за това, що е чистото, свободно от сетивността мислене.
Трябва да сме добили вътрешната работа на мисленето така далече, че да сме стигнали тогава до едно състояние, при което просто чрез схващането, чрез долавянето на свободата от сетивност мисъл, чрез съзерцаването на свободната от сетивност мисъл да знаем, че сега имаме работа именно със свободна от сетивност мисъл.
към текста >>
Този е пътят, който аз описах – както казах, по един скромен начин – в моята “Философия на свободата”Бих могъл да кажа, че там бе направен опит
мисле
не
то да бъде така поставено пред съзнанието, след като бе станало свободно от сетивност, както пред съзнанието стои математизирането или както стоят психическите способности и сили на аналитичната механика, когато човек се отдава с пълна дисциплина на тези науки.
Този е пътят, който аз описах – както казах, по един скромен начин – в моята “Философия на свободата”Бих могъл да кажа, че там бе направен опит мисленето да бъде така поставено пред съзнанието, след като бе станало свободно от сетивност, както пред съзнанието стои математизирането или както стоят психическите способности и сили на аналитичната механика, когато човек се отдава с пълна дисциплина на тези науки.
към текста >>
Когато установявах това свободно от сетивността
мисле
не
, когато го поставях като един строго доказуем факт дотолкова, доколкото то може да бъде овладя но вътрешно също както математическия образ, както математическата структура във вътрешното изживяване, аз влязох в противоречие с всички възможни философи на 80-те, на 90-те години на миналото столетие.
Тук аз отново бих си позволил да прибавя нещо лично.
Когато установявах това свободно от сетивността мислене, когато го поставях като един строго доказуем факт дотолкова, доколкото то може да бъде овладя но вътрешно също както математическия образ, както математическата структура във вътрешното изживяване, аз влязох в противоречие с всички възможни философи на 80-те, на 90-те години на миналото столетие.
На мене постоянно и постоянно ми се възразяваше: да, с това мислене човек не стои в някаква действителност. Обаче аз трябваше още в моята книга “Основни линии на една теория на познанието в Гьотевия светоглед”, издадена в първата половина на 80-те години, да обърна вниманието върху овладяването на това чисто мислене, в присъствието на което човек просто знае: ти живееш сега в един елемент, които не съдържа вече никаква сетивно впечатление и въпреки това се изявява във вътрешната дейност, че е една действителност. За това мислене аз трябваше да кажа: в него ние имаме истинското духовно причастие на човека, съединението с истинската действителност. Ние чувствуваме така да се каже на един крайчец на мировото съществуване, че като душа сме свързани с това мирово съществуване. Трябваше аз да протестирам енергично против онова, което тогава се яви във философията, но която се кланяше Едуард фон Хартман, когато постави като мото на своята “Философия на несъзнателното” в 1869 година: спекулативни резултати добити по индективен естественонаучен метод.
към текста >>
На мене постоянно и постоянно ми се възразяваше: да, с това
мисле
не
човек не стои в някаква действителност.
Тук аз отново бих си позволил да прибавя нещо лично. Когато установявах това свободно от сетивността мислене, когато го поставях като един строго доказуем факт дотолкова, доколкото то може да бъде овладя но вътрешно също както математическия образ, както математическата структура във вътрешното изживяване, аз влязох в противоречие с всички възможни философи на 80-те, на 90-те години на миналото столетие.
На мене постоянно и постоянно ми се възразяваше: да, с това мислене човек не стои в някаква действителност.
Обаче аз трябваше още в моята книга “Основни линии на една теория на познанието в Гьотевия светоглед”, издадена в първата половина на 80-те години, да обърна вниманието върху овладяването на това чисто мислене, в присъствието на което човек просто знае: ти живееш сега в един елемент, които не съдържа вече никаква сетивно впечатление и въпреки това се изявява във вътрешната дейност, че е една действителност. За това мислене аз трябваше да кажа: в него ние имаме истинското духовно причастие на човека, съединението с истинската действителност. Ние чувствуваме така да се каже на един крайчец на мировото съществуване, че като душа сме свързани с това мирово съществуване. Трябваше аз да протестирам енергично против онова, което тогава се яви във философията, но която се кланяше Едуард фон Хартман, когато постави като мото на своята “Философия на несъзнателното” в 1869 година: спекулативни резултати добити по индективен естественонаучен метод. Това беше един философски реверанс по отношение на естествената наука.
към текста >>
Обаче аз трябваше още в моята книга “Основни линии на една теория на познанието в Гьотевия светоглед”, издадена в първата половина на 80-те години, да обърна вниманието върху овладяването на това чисто
мисле
не
, в присъствието на което човек просто знае: ти живееш сега в един елемент, които не съдържа вече никаква сетивно впечатление и въпреки това се изявява във вътрешната дейност, че е една действителност.
Тук аз отново бих си позволил да прибавя нещо лично. Когато установявах това свободно от сетивността мислене, когато го поставях като един строго доказуем факт дотолкова, доколкото то може да бъде овладя но вътрешно също както математическия образ, както математическата структура във вътрешното изживяване, аз влязох в противоречие с всички възможни философи на 80-те, на 90-те години на миналото столетие. На мене постоянно и постоянно ми се възразяваше: да, с това мислене човек не стои в някаква действителност.
Обаче аз трябваше още в моята книга “Основни линии на една теория на познанието в Гьотевия светоглед”, издадена в първата половина на 80-те години, да обърна вниманието върху овладяването на това чисто мислене, в присъствието на което човек просто знае: ти живееш сега в един елемент, които не съдържа вече никаква сетивно впечатление и въпреки това се изявява във вътрешната дейност, че е една действителност.
За това мислене аз трябваше да кажа: в него ние имаме истинското духовно причастие на човека, съединението с истинската действителност. Ние чувствуваме така да се каже на един крайчец на мировото съществуване, че като душа сме свързани с това мирово съществуване. Трябваше аз да протестирам енергично против онова, което тогава се яви във философията, но която се кланяше Едуард фон Хартман, когато постави като мото на своята “Философия на несъзнателното” в 1869 година: спекулативни резултати добити по индективен естественонаучен метод. Това беше един философски реверанс по отношение на естествената наука. За да протестирам против една недействителна метафизика, която се ражда само благодарение на това, че ние оставяме мисленето да се търкаля в охарактеризирания смисъл по вътрешна инерция отвъд булото на сетивата, за да протестирам против една такава метафизика, аз на писах като мото на моята “Философия на свободата”: психически резултати получени чрез наблюдение на естественонаучен метод.
към текста >>
За това
мисле
не
аз трябваше да кажа: в него ние имаме истинското духовно причастие на човека, съединението с истинската действителност.
Тук аз отново бих си позволил да прибавя нещо лично. Когато установявах това свободно от сетивността мислене, когато го поставях като един строго доказуем факт дотолкова, доколкото то може да бъде овладя но вътрешно също както математическия образ, както математическата структура във вътрешното изживяване, аз влязох в противоречие с всички възможни философи на 80-те, на 90-те години на миналото столетие. На мене постоянно и постоянно ми се възразяваше: да, с това мислене човек не стои в някаква действителност. Обаче аз трябваше още в моята книга “Основни линии на една теория на познанието в Гьотевия светоглед”, издадена в първата половина на 80-те години, да обърна вниманието върху овладяването на това чисто мислене, в присъствието на което човек просто знае: ти живееш сега в един елемент, които не съдържа вече никаква сетивно впечатление и въпреки това се изявява във вътрешната дейност, че е една действителност.
За това мислене аз трябваше да кажа: в него ние имаме истинското духовно причастие на човека, съединението с истинската действителност.
Ние чувствуваме така да се каже на един крайчец на мировото съществуване, че като душа сме свързани с това мирово съществуване. Трябваше аз да протестирам енергично против онова, което тогава се яви във философията, но която се кланяше Едуард фон Хартман, когато постави като мото на своята “Философия на несъзнателното” в 1869 година: спекулативни резултати добити по индективен естественонаучен метод. Това беше един философски реверанс по отношение на естествената наука. За да протестирам против една недействителна метафизика, която се ражда само благодарение на това, че ние оставяме мисленето да се търкаля в охарактеризирания смисъл по вътрешна инерция отвъд булото на сетивата, за да протестирам против една такава метафизика, аз на писах като мото на моята “Философия на свободата”: психически резултати получени чрез наблюдение на естественонаучен метод. Аз обърнах вниманието на това, че всичко, което е съдържание на философията, не е измислено, а е в строгия смисъл резултат от наблюдение насочено навътре също така, както цветът или звукът са резултат от наблюдение насочено навън.
към текста >>
За да протестирам против една недействителна метафизика, която се ражда само благодарение на това, че ние оставяме
мисле
не
то да се търкаля в охарактеризирания смисъл по вътрешна инерция отвъд булото на сетивата, за да протестирам против една такава метафизика, аз на писах като мото на моята “Философия на свободата”: психически резултати получени чрез наблюдение на естественонаучен метод.
Обаче аз трябваше още в моята книга “Основни линии на една теория на познанието в Гьотевия светоглед”, издадена в първата половина на 80-те години, да обърна вниманието върху овладяването на това чисто мислене, в присъствието на което човек просто знае: ти живееш сега в един елемент, които не съдържа вече никаква сетивно впечатление и въпреки това се изявява във вътрешната дейност, че е една действителност. За това мислене аз трябваше да кажа: в него ние имаме истинското духовно причастие на човека, съединението с истинската действителност. Ние чувствуваме така да се каже на един крайчец на мировото съществуване, че като душа сме свързани с това мирово съществуване. Трябваше аз да протестирам енергично против онова, което тогава се яви във философията, но която се кланяше Едуард фон Хартман, когато постави като мото на своята “Философия на несъзнателното” в 1869 година: спекулативни резултати добити по индективен естественонаучен метод. Това беше един философски реверанс по отношение на естествената наука.
За да протестирам против една недействителна метафизика, която се ражда само благодарение на това, че ние оставяме мисленето да се търкаля в охарактеризирания смисъл по вътрешна инерция отвъд булото на сетивата, за да протестирам против една такава метафизика, аз на писах като мото на моята “Философия на свободата”: психически резултати получени чрез наблюдение на естественонаучен метод.
Аз обърнах вниманието на това, че всичко, което е съдържание на философията, не е измислено, а е в строгия смисъл резултат от наблюдение насочено навътре също така, както цветът или звукът са резултат от наблюдение насочено навън. И когато човек живее този без съмнение един вид изстудяващ човешкото същество елемент на чистото мислене, той прави едно откритие. Той прави откритието, че наистина хората могат да говорят инстинктивно за свобода, че в човешкото същество има импулси, които се стремят напълно към свободата, които обаче дълго време остават несъзнателни, инстинктивни, докато човек отново открива свободата, като знае, че от свободното от сетивност мислене могат да се получат импулси за нашето морално действие. Понеже сме овладели едно мислене, което самото не съдържа никаква сетивност, тези импулси не са определени от сетивността, а са определени от чистата духовност. И ние изживяваме чистата духовност, когато наблюдаваме, наблюдаваме чисто, как в свободното от сетивност мислене се влива силата на моралното.
към текста >>
И когато човек живее този без съмнение един вид изстудяващ човешкото същество елемент на чистото
мисле
не
, той прави едно откритие.
Ние чувствуваме така да се каже на един крайчец на мировото съществуване, че като душа сме свързани с това мирово съществуване. Трябваше аз да протестирам енергично против онова, което тогава се яви във философията, но която се кланяше Едуард фон Хартман, когато постави като мото на своята “Философия на несъзнателното” в 1869 година: спекулативни резултати добити по индективен естественонаучен метод. Това беше един философски реверанс по отношение на естествената наука. За да протестирам против една недействителна метафизика, която се ражда само благодарение на това, че ние оставяме мисленето да се търкаля в охарактеризирания смисъл по вътрешна инерция отвъд булото на сетивата, за да протестирам против една такава метафизика, аз на писах като мото на моята “Философия на свободата”: психически резултати получени чрез наблюдение на естественонаучен метод. Аз обърнах вниманието на това, че всичко, което е съдържание на философията, не е измислено, а е в строгия смисъл резултат от наблюдение насочено навътре също така, както цветът или звукът са резултат от наблюдение насочено навън.
И когато човек живее този без съмнение един вид изстудяващ човешкото същество елемент на чистото мислене, той прави едно откритие.
Той прави откритието, че наистина хората могат да говорят инстинктивно за свобода, че в човешкото същество има импулси, които се стремят напълно към свободата, които обаче дълго време остават несъзнателни, инстинктивни, докато човек отново открива свободата, като знае, че от свободното от сетивност мислене могат да се получат импулси за нашето морално действие. Понеже сме овладели едно мислене, което самото не съдържа никаква сетивност, тези импулси не са определени от сетивността, а са определени от чистата духовност. И ние изживяваме чистата духовност, когато наблюдаваме, наблюдаваме чисто, как в свободното от сетивност мислене се влива силата на моралното. И най-добрият резултат, който постигаме от не що подобно, това е, че първо можем да изоставим всякакво мистично суеверие, защото такова суеверие има като резултат нещо, което е по някакъв начин забулено и се приема само чрез някакво смътно чувство. Ние можем да се откажем от такова мистично суеверие затова, защото сега изживяваме в нашето съзнание нещо, което е вътрешно прозрачно, което не е вече импулсирано отвън, а се изпълва от вътре с духовност.
към текста >>
Той прави откритието, че наистина хората могат да говорят инстинктивно за свобода, че в човешкото същество има импулси, които се стремят напълно към свободата, които обаче дълго време остават несъзнателни, инстинктивни, докато човек отново открива свободата, като знае, че от свободното от сетивност
мисле
не
могат да се получат импулси за нашето морално действие.
Трябваше аз да протестирам енергично против онова, което тогава се яви във философията, но която се кланяше Едуард фон Хартман, когато постави като мото на своята “Философия на несъзнателното” в 1869 година: спекулативни резултати добити по индективен естественонаучен метод. Това беше един философски реверанс по отношение на естествената наука. За да протестирам против една недействителна метафизика, която се ражда само благодарение на това, че ние оставяме мисленето да се търкаля в охарактеризирания смисъл по вътрешна инерция отвъд булото на сетивата, за да протестирам против една такава метафизика, аз на писах като мото на моята “Философия на свободата”: психически резултати получени чрез наблюдение на естественонаучен метод. Аз обърнах вниманието на това, че всичко, което е съдържание на философията, не е измислено, а е в строгия смисъл резултат от наблюдение насочено навътре също така, както цветът или звукът са резултат от наблюдение насочено навън. И когато човек живее този без съмнение един вид изстудяващ човешкото същество елемент на чистото мислене, той прави едно откритие.
Той прави откритието, че наистина хората могат да говорят инстинктивно за свобода, че в човешкото същество има импулси, които се стремят напълно към свободата, които обаче дълго време остават несъзнателни, инстинктивни, докато човек отново открива свободата, като знае, че от свободното от сетивност мислене могат да се получат импулси за нашето морално действие.
Понеже сме овладели едно мислене, което самото не съдържа никаква сетивност, тези импулси не са определени от сетивността, а са определени от чистата духовност. И ние изживяваме чистата духовност, когато наблюдаваме, наблюдаваме чисто, как в свободното от сетивност мислене се влива силата на моралното. И най-добрият резултат, който постигаме от не що подобно, това е, че първо можем да изоставим всякакво мистично суеверие, защото такова суеверие има като резултат нещо, което е по някакъв начин забулено и се приема само чрез някакво смътно чувство. Ние можем да се откажем от такова мистично суеверие затова, защото сега изживяваме в нашето съзнание нещо, което е вътрешно прозрачно, което не е вече импулсирано отвън, а се изпълва от вътре с духовност. Ние сме хванали мировото съществуване в една точка, като сме направили от самите нас арена на познанието, уловили сме, как мировото съществуване протича в неговата истинска форма и ни се разкрива, ако се подаваме на това вътрешно наблюдение.
към текста >>
Понеже сме овладели едно
мисле
не
, което самото не съдържа никаква сетивност, тези импулси не са определени от сетивността, а са определени от чистата духовност.
Това беше един философски реверанс по отношение на естествената наука. За да протестирам против една недействителна метафизика, която се ражда само благодарение на това, че ние оставяме мисленето да се търкаля в охарактеризирания смисъл по вътрешна инерция отвъд булото на сетивата, за да протестирам против една такава метафизика, аз на писах като мото на моята “Философия на свободата”: психически резултати получени чрез наблюдение на естественонаучен метод. Аз обърнах вниманието на това, че всичко, което е съдържание на философията, не е измислено, а е в строгия смисъл резултат от наблюдение насочено навътре също така, както цветът или звукът са резултат от наблюдение насочено навън. И когато човек живее този без съмнение един вид изстудяващ човешкото същество елемент на чистото мислене, той прави едно откритие. Той прави откритието, че наистина хората могат да говорят инстинктивно за свобода, че в човешкото същество има импулси, които се стремят напълно към свободата, които обаче дълго време остават несъзнателни, инстинктивни, докато човек отново открива свободата, като знае, че от свободното от сетивност мислене могат да се получат импулси за нашето морално действие.
Понеже сме овладели едно мислене, което самото не съдържа никаква сетивност, тези импулси не са определени от сетивността, а са определени от чистата духовност.
И ние изживяваме чистата духовност, когато наблюдаваме, наблюдаваме чисто, как в свободното от сетивност мислене се влива силата на моралното. И най-добрият резултат, който постигаме от не що подобно, това е, че първо можем да изоставим всякакво мистично суеверие, защото такова суеверие има като резултат нещо, което е по някакъв начин забулено и се приема само чрез някакво смътно чувство. Ние можем да се откажем от такова мистично суеверие затова, защото сега изживяваме в нашето съзнание нещо, което е вътрешно прозрачно, което не е вече импулсирано отвън, а се изпълва от вътре с духовност. Ние сме хванали мировото съществуване в една точка, като сме направили от самите нас арена на познанието, уловили сме, как мировото съществуване протича в неговата истинска форма и ни се разкрива, ако се подаваме на това вътрешно наблюдение. Бих могъл да кажа: ние улавяме в една точка онова, което в действителност е същност на мировото съществуване, улавяме го като една действителност, а не като едно абстрактно мислене.
към текста >>
И ние изживяваме чистата духовност, когато наблюдаваме, наблюдаваме чисто, как в свободното от сетивност
мисле
не
се влива силата на моралното.
За да протестирам против една недействителна метафизика, която се ражда само благодарение на това, че ние оставяме мисленето да се търкаля в охарактеризирания смисъл по вътрешна инерция отвъд булото на сетивата, за да протестирам против една такава метафизика, аз на писах като мото на моята “Философия на свободата”: психически резултати получени чрез наблюдение на естественонаучен метод. Аз обърнах вниманието на това, че всичко, което е съдържание на философията, не е измислено, а е в строгия смисъл резултат от наблюдение насочено навътре също така, както цветът или звукът са резултат от наблюдение насочено навън. И когато човек живее този без съмнение един вид изстудяващ човешкото същество елемент на чистото мислене, той прави едно откритие. Той прави откритието, че наистина хората могат да говорят инстинктивно за свобода, че в човешкото същество има импулси, които се стремят напълно към свободата, които обаче дълго време остават несъзнателни, инстинктивни, докато човек отново открива свободата, като знае, че от свободното от сетивност мислене могат да се получат импулси за нашето морално действие. Понеже сме овладели едно мислене, което самото не съдържа никаква сетивност, тези импулси не са определени от сетивността, а са определени от чистата духовност.
И ние изживяваме чистата духовност, когато наблюдаваме, наблюдаваме чисто, как в свободното от сетивност мислене се влива силата на моралното.
И най-добрият резултат, който постигаме от не що подобно, това е, че първо можем да изоставим всякакво мистично суеверие, защото такова суеверие има като резултат нещо, което е по някакъв начин забулено и се приема само чрез някакво смътно чувство. Ние можем да се откажем от такова мистично суеверие затова, защото сега изживяваме в нашето съзнание нещо, което е вътрешно прозрачно, което не е вече импулсирано отвън, а се изпълва от вътре с духовност. Ние сме хванали мировото съществуване в една точка, като сме направили от самите нас арена на познанието, уловили сме, как мировото съществуване протича в неговата истинска форма и ни се разкрива, ако се подаваме на това вътрешно наблюдение. Бих могъл да кажа: ние улавяме в една точка онова, което в действителност е същност на мировото съществуване, улавяме го като една действителност, а не като едно абстрактно мислене. Тогава в тъканта на свободното от сетивност мислене изпращат своите импулси, морални подтици, които се явяват като свободни благодарение на това, че сега вече не живеят като инстинкти, а в одеждата на свободното от сетивност мислене.
към текста >>
Бих могъл да кажа: ние улавяме в една точка онова, което в действителност е същност на мировото съществуване, улавяме го като една действителност, а не като едно абстрактно
мисле
не
.
Понеже сме овладели едно мислене, което самото не съдържа никаква сетивност, тези импулси не са определени от сетивността, а са определени от чистата духовност. И ние изживяваме чистата духовност, когато наблюдаваме, наблюдаваме чисто, как в свободното от сетивност мислене се влива силата на моралното. И най-добрият резултат, който постигаме от не що подобно, това е, че първо можем да изоставим всякакво мистично суеверие, защото такова суеверие има като резултат нещо, което е по някакъв начин забулено и се приема само чрез някакво смътно чувство. Ние можем да се откажем от такова мистично суеверие затова, защото сега изживяваме в нашето съзнание нещо, което е вътрешно прозрачно, което не е вече импулсирано отвън, а се изпълва от вътре с духовност. Ние сме хванали мировото съществуване в една точка, като сме направили от самите нас арена на познанието, уловили сме, как мировото съществуване протича в неговата истинска форма и ни се разкрива, ако се подаваме на това вътрешно наблюдение.
Бих могъл да кажа: ние улавяме в една точка онова, което в действителност е същност на мировото съществуване, улавяме го като една действителност, а не като едно абстрактно мислене.
Тогава в тъканта на свободното от сетивност мислене изпращат своите импулси, морални подтици, които се явяват като свободни благодарение на това, че сега вече не живеят като инстинкти, а в одеждата на свободното от сетивност мислене. Ние изживяваме свободата, обаче една свобода, за която тогава същевременно знаем, че човек може само да се приближи до нея, както хиперболата се приближава към своята асимптота. Но ние знаем, че тази свобода живее в човека, доколкото духовното живее. Ние долавяме първо духовното от елемента на свободата.
към текста >>
Тогава в тъканта на свободното от сетивност
мисле
не
изпращат своите импулси, морални подтици, които се явяват като свободни благодарение на това, че сега вече не живеят като инстинкти, а в одеждата на свободното от сетивност
мисле
не
.
И ние изживяваме чистата духовност, когато наблюдаваме, наблюдаваме чисто, как в свободното от сетивност мислене се влива силата на моралното. И най-добрият резултат, който постигаме от не що подобно, това е, че първо можем да изоставим всякакво мистично суеверие, защото такова суеверие има като резултат нещо, което е по някакъв начин забулено и се приема само чрез някакво смътно чувство. Ние можем да се откажем от такова мистично суеверие затова, защото сега изживяваме в нашето съзнание нещо, което е вътрешно прозрачно, което не е вече импулсирано отвън, а се изпълва от вътре с духовност. Ние сме хванали мировото съществуване в една точка, като сме направили от самите нас арена на познанието, уловили сме, как мировото съществуване протича в неговата истинска форма и ни се разкрива, ако се подаваме на това вътрешно наблюдение. Бих могъл да кажа: ние улавяме в една точка онова, което в действителност е същност на мировото съществуване, улавяме го като една действителност, а не като едно абстрактно мислене.
Тогава в тъканта на свободното от сетивност мислене изпращат своите импулси, морални подтици, които се явяват като свободни благодарение на това, че сега вече не живеят като инстинкти, а в одеждата на свободното от сетивност мислене.
Ние изживяваме свободата, обаче една свобода, за която тогава същевременно знаем, че човек може само да се приближи до нея, както хиперболата се приближава към своята асимптота. Но ние знаем, че тази свобода живее в човека, доколкото духовното живее. Ние долавяме първо духовното от елемента на свободата.
към текста >>
Долавяйки свободното от сетивност
мисле
не
, разбирайки как това долавяне става само в действително духовното, ние изпитваме, как живее вътре в духовността, като вършим подобно нещо.
А с това, много уважаеми присъствуващи, ние стигаме до нещо, което тъче задружно в най-вътрешното същество на човека импулса на нашата морално-социална деятелност, свободата, то тъче този импулс задружно с познанието, с онова, което в крайна сметка постигаме научно.
Долавяйки свободното от сетивност мислене, разбирайки как това долавяне става само в действително духовното, ние изпитваме, как живее вътре в духовността, като вършим подобно нещо.
Ние изживяваме едно познание, което същевременно се оказва като едно вътрешно действие, което като нещо вътрешно може да се превърне в едно действие на външния свят, което следователно може безусловно да се разлее в социалния живот. По онова време аз се опитах с цялата острота да обърна вниманието върху две неща. Обаче тогава то бе малко разбрано. Аз се опитах преди всичко да обърна вниманието върху това, че същественото при проследяването на подобен път на познанието е вътрешното възпитание, което получаваме чрез това. Да, когато вървим по този път към свободното от сетивност мислене, това представлява вече нещо.
към текста >>
Да, когато вървим по този път към свободното от сетивност
мисле
не
, това представлява вече нещо.
Долавяйки свободното от сетивност мислене, разбирайки как това долавяне става само в действително духовното, ние изпитваме, как живее вътре в духовността, като вършим подобно нещо. Ние изживяваме едно познание, което същевременно се оказва като едно вътрешно действие, което като нещо вътрешно може да се превърне в едно действие на външния свят, което следователно може безусловно да се разлее в социалния живот. По онова време аз се опитах с цялата острота да обърна вниманието върху две неща. Обаче тогава то бе малко разбрано. Аз се опитах преди всичко да обърна вниманието върху това, че същественото при проследяването на подобен път на познанието е вътрешното възпитание, което получаваме чрез това.
Да, когато вървим по този път към свободното от сетивност мислене, това представлява вече нещо.
Ние трябва да минем вътрешно през много неща. Трябва да удържим победа, за които често пъти хората във външния живот нямат никакво предчувствие. И удържайки тези победи, намирайки се накрая в едно душевно изживяване, което едва може да бъде задържано, понеже лесно се изплъзва на обикновените сили на човешкото същество, потопявайки се в тази същност, ние не се потопяваме по неясен, мъглив мистичен начин, а се потопяваме в една ярка яснота, но се потопяваме в духовност. Ние се запознаваме с духовността. Знаем, що е дух, и знаем това, като сме намерили духа по един път, по който и останалото човечество върви, само че не го извървява докрай.
към текста >>
Другото, което направих да прозре, е това, че когато сме открили свободата като носител на същински моралното в свободното от сетивност
мисле
не
, ние не можем да извеждаме по някакъв начин аналогизирайки морални понятия, морални заповеди по природните явления, следователно трябва да се откажем от всичко онова, което води до едно морално съдържание по естественонаучен начин.
Другото, което направих да прозре, е това, че когато сме открили свободата като носител на същински моралното в свободното от сетивност мислене, ние не можем да извеждаме по някакъв начин аналогизирайки морални понятия, морални заповеди по природните явления, следователно трябва да се откажем от всичко онова, което води до едно морално съдържание по естественонаучен начин.
Ние разбираме, че това морално съдържание трябва да се роди свободно, в свръхсетивното изживяване. Тогава аз се осмелих да употребя един израз, който бе малко разбран, но който трябва да бъде безусловно установен, когато навлезем в тази област и когато искаме въобще да разберем свободата. Аз употребих израза: моралния свят изниква за нас в нашата морална фантазия* /* Виж: Р. Щайнер “Философия на свободата”/. Аз употребих с пълно съзнание този израз “морална фантазия”, употребих го за да обърна вниманието върху това, че – както при образа на фантазията – духовната работа, необходима за това, се извършва независимо от външния свят във вътрешността на човека.
към текста >>
Когато човек е стигнал до онези вътрешни изживявания, които се намират в сферата на чистото
мисле
не
, до онези вътрешни изживявания, които накрая се разкриват като изживяване на свободата, тогава той стига до една метаморфоза на познанието по отношение на вътрешния свят на съзнанието.
Само че в тази философия аз постъпих така, че бих могъл да дам сметка пред всеки аналитичен механик за хода на моите изследвания и че не отдадох съвсем никакво значение на това, дали бръщолевещите спиритисти или плуващите в мъглите мистици бяха се съгласили с казаното от мене по отношение на един път в духовността. От тези страни може лесно да се получи одобрение, съгласие, когато се говори за всевъзможни духовни неща, но се избягва именно онзи път, който аз се опитах да дам тогава. Аз търсех увереност и сигурност за духовното и ми беше съвършено безразлично одобрението на всички онези брътвежници, които се застъпват за духовното изхождайки от някакви мъгливо-мистични основания. Но същевременно бе добито нещо друго. Именно когато човек се впуска в тези две направления, които аз посочих във “Философия на свободата” като истински наблюдения на съзнанието, и когато той отиде още по–нататък, когато направи следващата стъпка, именно тогава се показва – какво?
Когато човек е стигнал до онези вътрешни изживявания, които се намират в сферата на чистото мислене, до онези вътрешни изживявания, които накрая се разкриват като изживяване на свободата, тогава той стига до една метаморфоза на познанието по отношение на вътрешния свят на съзнанието.
Тогава понятията и идеите не остават понятия и идеи, тогава към тази страна хегелианизма не остава хегелианизъм, абстрактността не остава абстрактност, тогава в тази насока човек навлиза първо в действителната област на духовността. Тогава най-близкото, в което човек прониква, не е вече само “понятие”, само “идея”, не е вече нещо, което намираме в цялото съдържание на Хегеловата философия, тогава понятието и идеята се превръщат в образ, в имагинация. Ние намираме веднага по-висшата степен, която първо се беше само проектирала в моралната фантазия, откриваме онази степен на познанието, която наричаме имагинация. Както с философията се намираме в една създадена от самите нас действителност, така тогава, когато сме се оставили да бъдем водени вътрешно по пътя, който показва “Философия на свободата”, когато сме се издигнали над това поле на фантазията, ние се намираме в един свят от идеи, които обаче сега не са съновидни образи, а сочат към действителности, но към духовни действителности също така, както цветовете и звуците са закотвени в сетивните действителности. Сега ние навлизаме в областта на образното, на имагинативното мислене.
към текста >>
Сега ние навлизаме в областта на образното, на имагинативното
мисле
не
.
Когато човек е стигнал до онези вътрешни изживявания, които се намират в сферата на чистото мислене, до онези вътрешни изживявания, които накрая се разкриват като изживяване на свободата, тогава той стига до една метаморфоза на познанието по отношение на вътрешния свят на съзнанието. Тогава понятията и идеите не остават понятия и идеи, тогава към тази страна хегелианизма не остава хегелианизъм, абстрактността не остава абстрактност, тогава в тази насока човек навлиза първо в действителната област на духовността. Тогава най-близкото, в което човек прониква, не е вече само “понятие”, само “идея”, не е вече нещо, което намираме в цялото съдържание на Хегеловата философия, тогава понятието и идеята се превръщат в образ, в имагинация. Ние намираме веднага по-висшата степен, която първо се беше само проектирала в моралната фантазия, откриваме онази степен на познанието, която наричаме имагинация. Както с философията се намираме в една създадена от самите нас действителност, така тогава, когато сме се оставили да бъдем водени вътрешно по пътя, който показва “Философия на свободата”, когато сме се издигнали над това поле на фантазията, ние се намираме в един свят от идеи, които обаче сега не са съновидни образи, а сочат към действителности, но към духовни действителности също така, както цветовете и звуците са закотвени в сетивните действителности.
Сега ние навлизаме в областта на образното, на имагинативното мислене.
Ние стигаме до онези имагинации, които са действителни, чрез които стоим в един обективен свят, чрез които не стоим само в нашата вътрешност, стигаме до инспирацията, която може да бъде изживяна, когато математизираме в правилния смисъл, когато самото математизиране става едно изживяване и може тогава така да се каже да израсне над себе си до онова, което се показва например във философията Веданта. Към тази инспирация се явява от другата страна Имагинацията. И чрез тази Имагинация ние откриваме онова, което едва прави човека разбираем. Ние откриваме в имагинации, в образни представи, в представи, които имат по-конкретно съдържание отколкото абстрактните мисли, откриваме в тези образни представи онова, което ни прави човека разбираем от страната на съзнанието. Когато сме стигнали до тази точка, ние трябва да се примирим и да не искаме да отидем по-нататък, да не оставяме свободното от сетивност мислене да се търкаля по-нататък просто по вътрешна инерция и да вярваме, че чрез това свободно от сетивност мислене проникваме в тайните на съзнанието, а трябва именно да се примирим да спрем и така се каже да.
към текста >>
Ние откриваме в имагинации, в образни представи, в представи, които имат по-конкретно съдържание отколкото абстрактните
мисли
, откриваме в тези образни представи онова, което ни прави човека разбираем от страната на съзнанието.
Както с философията се намираме в една създадена от самите нас действителност, така тогава, когато сме се оставили да бъдем водени вътрешно по пътя, който показва “Философия на свободата”, когато сме се издигнали над това поле на фантазията, ние се намираме в един свят от идеи, които обаче сега не са съновидни образи, а сочат към действителности, но към духовни действителности също така, както цветовете и звуците са закотвени в сетивните действителности. Сега ние навлизаме в областта на образното, на имагинативното мислене. Ние стигаме до онези имагинации, които са действителни, чрез които стоим в един обективен свят, чрез които не стоим само в нашата вътрешност, стигаме до инспирацията, която може да бъде изживяна, когато математизираме в правилния смисъл, когато самото математизиране става едно изживяване и може тогава така да се каже да израсне над себе си до онова, което се показва например във философията Веданта. Към тази инспирация се явява от другата страна Имагинацията. И чрез тази Имагинация ние откриваме онова, което едва прави човека разбираем.
Ние откриваме в имагинации, в образни представи, в представи, които имат по-конкретно съдържание отколкото абстрактните мисли, откриваме в тези образни представи онова, което ни прави човека разбираем от страната на съзнанието.
Когато сме стигнали до тази точка, ние трябва да се примирим и да не искаме да отидем по-нататък, да не оставяме свободното от сетивност мислене да се търкаля по-нататък просто по вътрешна инерция и да вярваме, че чрез това свободно от сетивност мислене проникваме в тайните на съзнанието, а трябва именно да се примирим да спрем и така се каже да. . . ./текста не се чете . . . . .срещу духовния външен свят. Тогава не ще тъчем мисли в съзнанието, които въпреки това не могат да го разберат, а тогава ще получим имагинацията, чрез която може да бъде обхванато и схванато съзнанието. Както при явлението трябва да останем на външната граница и мислите се оказват за нас като онова, което може да организира тези явления в познанието, както тук имаме нужда от това примирение и именно благодарение само на това в интелектуалността прониква духовност, така трябва да постъпваме с нашите изследвания насочени към вътрешността на човека, така трябва да имаме и там примирението да спрем с мислите, да ги направим така да се каже да се отразят вътрешно, за да получим чрез това образите, да стигнем до образите, които едва сега разгръщат вътрешността на човека.
към текста >>
Когато сме стигнали до тази точка, ние трябва да се примирим и да не искаме да отидем по-нататък, да не оставяме свободното от сетивност
мисле
не
да се търкаля по-нататък просто по вътрешна инерция и да вярваме, че чрез това свободно от сетивност
мисле
не
проникваме в тайните на съзнанието, а трябва именно да се примирим да спрем и така се каже да.
Сега ние навлизаме в областта на образното, на имагинативното мислене. Ние стигаме до онези имагинации, които са действителни, чрез които стоим в един обективен свят, чрез които не стоим само в нашата вътрешност, стигаме до инспирацията, която може да бъде изживяна, когато математизираме в правилния смисъл, когато самото математизиране става едно изживяване и може тогава така да се каже да израсне над себе си до онова, което се показва например във философията Веданта. Към тази инспирация се явява от другата страна Имагинацията. И чрез тази Имагинация ние откриваме онова, което едва прави човека разбираем. Ние откриваме в имагинации, в образни представи, в представи, които имат по-конкретно съдържание отколкото абстрактните мисли, откриваме в тези образни представи онова, което ни прави човека разбираем от страната на съзнанието.
Когато сме стигнали до тази точка, ние трябва да се примирим и да не искаме да отидем по-нататък, да не оставяме свободното от сетивност мислене да се търкаля по-нататък просто по вътрешна инерция и да вярваме, че чрез това свободно от сетивност мислене проникваме в тайните на съзнанието, а трябва именно да се примирим да спрем и така се каже да.
. . ./текста не се чете . . . . .срещу духовния външен свят. Тогава не ще тъчем мисли в съзнанието, които въпреки това не могат да го разберат, а тогава ще получим имагинацията, чрез която може да бъде обхванато и схванато съзнанието. Както при явлението трябва да останем на външната граница и мислите се оказват за нас като онова, което може да организира тези явления в познанието, както тук имаме нужда от това примирение и именно благодарение само на това в интелектуалността прониква духовност, така трябва да постъпваме с нашите изследвания насочени към вътрешността на човека, така трябва да имаме и там примирението да спрем с мислите, да ги направим така да се каже да се отразят вътрешно, за да получим чрез това образите, да стигнем до образите, които едва сега разгръщат вътрешността на човека.
към текста >>
Тогава не ще тъчем
мисли
в съзнанието, които въпреки това не могат да го разберат, а тогава ще получим имагинацията, чрез която може да бъде обхванато и схванато съзнанието.
И чрез тази Имагинация ние откриваме онова, което едва прави човека разбираем. Ние откриваме в имагинации, в образни представи, в представи, които имат по-конкретно съдържание отколкото абстрактните мисли, откриваме в тези образни представи онова, което ни прави човека разбираем от страната на съзнанието. Когато сме стигнали до тази точка, ние трябва да се примирим и да не искаме да отидем по-нататък, да не оставяме свободното от сетивност мислене да се търкаля по-нататък просто по вътрешна инерция и да вярваме, че чрез това свободно от сетивност мислене проникваме в тайните на съзнанието, а трябва именно да се примирим да спрем и така се каже да. . . ./текста не се чете . . . . .срещу духовния външен свят.
Тогава не ще тъчем мисли в съзнанието, които въпреки това не могат да го разберат, а тогава ще получим имагинацията, чрез която може да бъде обхванато и схванато съзнанието.
Както при явлението трябва да останем на външната граница и мислите се оказват за нас като онова, което може да организира тези явления в познанието, както тук имаме нужда от това примирение и именно благодарение само на това в интелектуалността прониква духовност, така трябва да постъпваме с нашите изследвания насочени към вътрешността на човека, така трябва да имаме и там примирението да спрем с мислите, да ги направим така да се каже да се отразят вътрешно, за да получим чрез това образите, да стигнем до образите, които едва сега разгръщат вътрешността на човека.
към текста >>
Както при явлението трябва да останем на външната граница и
мисли
те се оказват за нас като онова, което може да организира тези явления в познанието, както тук имаме нужда от това примирение и именно благодарение само на това в интелектуалността прониква духовност, така трябва да постъпваме с нашите изследвания насочени към вътрешността на човека, така трябва да имаме и там примирението да спрем с
мисли
те, да ги направим така да се каже да се отразят вътрешно, за да получим чрез това образите, да стигнем до образите, които едва сега разгръщат вътрешността на човека.
Ние откриваме в имагинации, в образни представи, в представи, които имат по-конкретно съдържание отколкото абстрактните мисли, откриваме в тези образни представи онова, което ни прави човека разбираем от страната на съзнанието. Когато сме стигнали до тази точка, ние трябва да се примирим и да не искаме да отидем по-нататък, да не оставяме свободното от сетивност мислене да се търкаля по-нататък просто по вътрешна инерция и да вярваме, че чрез това свободно от сетивност мислене проникваме в тайните на съзнанието, а трябва именно да се примирим да спрем и така се каже да. . . ./текста не се чете . . . . .срещу духовния външен свят. Тогава не ще тъчем мисли в съзнанието, които въпреки това не могат да го разберат, а тогава ще получим имагинацията, чрез която може да бъде обхванато и схванато съзнанието.
Както при явлението трябва да останем на външната граница и мислите се оказват за нас като онова, което може да организира тези явления в познанието, както тук имаме нужда от това примирение и именно благодарение само на това в интелектуалността прониква духовност, така трябва да постъпваме с нашите изследвания насочени към вътрешността на човека, така трябва да имаме и там примирението да спрем с мислите, да ги направим така да се каже да се отразят вътрешно, за да получим чрез това образите, да стигнем до образите, които едва сега разгръщат вътрешността на човека.
към текста >>
№3/ установя човешката вътрешност и се приближа чрез себесъзерцание и чисто
мисле
не
до тази вътрешност, аз не трябва да вървя по-нататък с моето
мисле
не
, защото тук навлизам в една област, където чистото
мисле
не
не намира вече нищо, а може да постави само нагледни възпоминания или въобще възпоминания от живота.
Бих могъл да кажа, ако тук /Виж рис.
№3/ установя човешката вътрешност и се приближа чрез себесъзерцание и чисто мислене до тази вътрешност, аз не трябва да вървя по-нататък с моето мислене, защото тук навлизам в една област, където чистото мислене не намира вече нищо, а може да постави само нагледни възпоминания или въобще възпоминания от живота.
Трябва да се примиря и да се върна обратно. Но тогава в точката на отражението ще ми се открие имагинацията. Тогава ми се разкрива вътрешният свят като един имагинативен свят.
към текста >>
Както някога изтокът видя да възникват при едно първично математично
мисле
не
мисли
те на философията Веданта, видя да възниква пътят в духовността на външния свят, така чрез задачите, които ни се поставят днес, ние трябва да преминем от обикновените понятия и идеи към имагинациите, до вижданията, трябва да открием първо чрез това тази духовност в нашата вътрешност, насочвайки погледа към вътрешността и проявявайки гореспомената смелост.
Човечеството се намира в процес на развитие. То е напреднало. Трябва да се търси един друг път. Обаче този път се намира само в своето начало и неговото начало се показва най-добре, когато знаем да разглеждаме тази философия на асоциацията, която свързва вътрешните закони на представите така, както иначе свързваме външните природни явления, когато знаем да разглеждаме тази философия като онова, което иска да пробие, да направи пробив в инерцията и всъщност достига в нищото. И когато първо разбираме да схванем тази философия на асоциацията, тогава ние разбираме да проникнем чрез виждането в областта на Имагинацията.
Както някога изтокът видя да възникват при едно първично математично мислене мислите на философията Веданта, видя да възниква пътят в духовността на външния свят, така чрез задачите, които ни се поставят днес, ние трябва да преминем от обикновените понятия и идеи към имагинациите, до вижданията, трябва да открием първо чрез това тази духовност в нашата вътрешност, насочвайки погледа към вътрешността и проявявайки гореспомената смелост.
Тогава ние ще имаме духовност, обхваната чрез вътрешната същност на човека с възможността да я пренесем в социалното съществуване. В действителност това съществуване не очаква нищо друго, освен едно такова познание, което може да бъде същевременно социално. Че това е така, тази истина ще разберем в следващите часове.
към текста >>
52.
6. Сказка пета. Дорнах, 1 октомври 1920 г.
GA_322 Граници на природознанието
Една голяма част от нашата социална мизерия е предизвикана именно чрез това, че, тъй като нашите идеи са добити от чистия експериментален възглед, те постепенно се оказват недостатъчни, стават тесни и не могат да живеят в действителността, така както трябва да живеят в действителността, когато от
мисле
не
то, от знанието искаме да пренесем не що имащо социално значение в практиката.
Обаче когато човек е принуден да внесе своето познание, съдържанието на своето познание в социалното съждение, когато с други думи идеите формулирани като природни закони трябва да имат валидност и състоятелност тези идеи, както добиваме чрез днешната антропология или биология или чрез Дарвинизма, колкото и напреднал да е той, се оказват негодни за това социално съждение. Когато искаме да ги внесем в едно социално знание, в едно социално познание, което трябва да бъде практическо, познанията добити от експерименталното изкуство се оказват негодни, просто поради причината, че не можем да чакаме в лабораторията и да видим, какво става от нашите идеи, когато ги внесем в социалния живот. Лесно би могло да се случи, щото чрез едно такова социално експериментално изкуство да загинат или да гладуват хиляди и хиляди хора или да стигнат до социална мизерия по друг някой начин.
Една голяма част от нашата социална мизерия е предизвикана именно чрез това, че, тъй като нашите идеи са добити от чистия експериментален възглед, те постепенно се оказват недостатъчни, стават тесни и не могат да живеят в действителността, така както трябва да живеят в действителността, когато от мисленето, от знанието искаме да пренесем не що имащо социално значение в практиката.
Аз обърнах вниманието върху това, как, за да постигне едно такова знание, което същевременно осветлява обратно природата, духовният изследовател трябва да се отнесе към двете граници, които възникват в пътя на нашето познание: към едната граница, която може да бъде намерена към страната на материалното, и към другата граница, на която се натъкваме към страната на съзнанието. И аз Ви показах, че по отношение на материалното, вместо да продължаваме да търкаляме познанието по инерция, за да измислим в метафизическата област всевъзможни механистични, атомистични, молекулярни образи на света, ние трябва да спрем на тези граници и да развием нещо, което не съществува още в обикновения човешки живот като познавателна способност, да развием инспирацията. От друга страна показах Ви, че когато искаме да обхванем съзнанието, не трябва да искаме да проникнем в това съзнание с онова, което се запалва в нас като понятие и идеи при изучаване на външната природа, както това правят англо-американските психолози на асоциацията. Трябва да ни бъде ясно, че това съзнание е така устроено, щото с тези идеи, които се запалват при изследването на външната природа, не можем просто да проникнем в съзнанието. Тук ние трябва да излезем вън от тези идеи, трябва да навлезем в имагинативния свят на познанието.
към текста >>
Инспирацията не може да бъде постигната по друг начин, освен когато се борим с определен начин на
мисле
не
, както аз описах това в моята книга “Как се добиват познания за висшите светове” и както ще го опиша и по-нататък поне намеквайки в следващата сказка.
Инспирацията не може да бъде постигната по друг начин, освен когато се борим с определен начин на мислене, както аз описах това в моята книга “Как се добиват познания за висшите светове” и както ще го опиша и по-нататък поне намеквайки в следващата сказка.
Но тогава, когато чрез определена вътрешна самокултура, чрез систематично обучение в определен начин на мислене, чрез едно обучение на живот в света на представите, на идеите, на понятията човек е стигнал достатъчно далече, той се научава да познава вътрешно, що значи да живее в Инспирацията. Тогава първо нещата се представят така, че когато човек упражнява онова, което иначе математизира в първите 7 години на нашия живот до смяната на зъбите, когато той упражнява това несъзнателно, както то става именно в обикновения живот и също в обикновената наука, когато застава – бих могъл да кажа – в една жива математика, в една жива механика, когато с други думи казано човек приема в пълно съзнание онова, което иначе действува в нас, сетиво на равновесието, сетиво на движението, сетиво на живота, когато така да се каже изтръгва вън от себе си онова, което иначе живее в нас като усещане на равновесието, като усещане на движението, като усещане на живота, когато изтръгва това вън от себе си така, че да живее в него с математическите представи, но с разширените математически представи, тогава е така, като че той заспива преминавайки в несъзнателност или мъгливо сънуване, а заспива преминавайки в едно ново съзнание, което бих искал първо да Ви опиша днес. Утре ще говорим върху всичко това. Тогава човек израства в едно съзнание, в което отначало чувствува нещо като беззвучно тъкане – не бих могъл да го нарека другояче, като един вид беззвучно тъкане в един свят на музиката. Тогава той формално става едно с това тъкане в беззвучната музика, както през детските години неговият Аз става едно с неговото тяло.
към текста >>
Но тогава, когато чрез определена вътрешна самокултура, чрез систематично обучение в определен начин на
мисле
не
, чрез едно обучение на живот в света на представите, на идеите, на понятията човек е стигнал достатъчно далече, той се научава да познава вътрешно, що значи да живее в Инспирацията.
Инспирацията не може да бъде постигната по друг начин, освен когато се борим с определен начин на мислене, както аз описах това в моята книга “Как се добиват познания за висшите светове” и както ще го опиша и по-нататък поне намеквайки в следващата сказка.
Но тогава, когато чрез определена вътрешна самокултура, чрез систематично обучение в определен начин на мислене, чрез едно обучение на живот в света на представите, на идеите, на понятията човек е стигнал достатъчно далече, той се научава да познава вътрешно, що значи да живее в Инспирацията.
Тогава първо нещата се представят така, че когато човек упражнява онова, което иначе математизира в първите 7 години на нашия живот до смяната на зъбите, когато той упражнява това несъзнателно, както то става именно в обикновения живот и също в обикновената наука, когато застава – бих могъл да кажа – в една жива математика, в една жива механика, когато с други думи казано човек приема в пълно съзнание онова, което иначе действува в нас, сетиво на равновесието, сетиво на движението, сетиво на живота, когато така да се каже изтръгва вън от себе си онова, което иначе живее в нас като усещане на равновесието, като усещане на движението, като усещане на живота, когато изтръгва това вън от себе си така, че да живее в него с математическите представи, но с разширените математически представи, тогава е така, като че той заспива преминавайки в несъзнателност или мъгливо сънуване, а заспива преминавайки в едно ново съзнание, което бих искал първо да Ви опиша днес. Утре ще говорим върху всичко това. Тогава човек израства в едно съзнание, в което отначало чувствува нещо като беззвучно тъкане – не бих могъл да го нарека другояче, като един вид беззвучно тъкане в един свят на музиката. Тогава той формално става едно с това тъкане в беззвучната музика, както през детските години неговият Аз става едно с неговото тяло. Това тъкане в една беззвучна мирова музика дава другото, съвсем строго доказуемо чувство на съществуването, че сега човек се намира със своето душевно-духовно естество вън от своето тяло.
към текста >>
Те се явяват особено силно при онези, които изживяват модерната наука с една здрава организация, с една преобладаващо здрава организация – но с една такава организация, която има едно отворено сърце, едно отворено чувство и определено разбиране именно за начина, по който модерната наука
мисли
.
Необходимо е тази болест да се изучава изхождайки от нашите действителни културни условия в най-ново време. Тази болест се проявява чрез това – можете да прочетете това в психиатричната литература – че от определена възраст нататък хората започват – това става по правило с настъпването на половата зрялост или при подготвянето на половата зрялост – хората започват да не могат да заемат никакво становище, никакво правилно становище по отношение на външния свят, който изживяват, че по отношение на тяхната опитност във външния свят ги връхлитат неограничен брой въпроси. Има личности, които, когато първо са засегнати от тези болести, въпреки че иначе са напълно разумни, въпреки че могат да изпълняват до висока степен своите задължения, въпреки че могат да обгърнат напълно с поглед своето състояние, когато биват малко отдръпнати от това, което ги обвързва с външния свят, трябва да поставят тогава най-чудновати въпроси. Тези въпроси просто влизат в живота. Тези въпроси не могат да бъдат отхвърляни.
Те се явяват особено силно при онези, които изживяват модерната наука с една здрава организация, с една преобладаващо здрава организация – но с една такава организация, която има едно отворено сърце, едно отворено чувство и определено разбиране именно за начина, по който модерната наука мисли.
За тях от тази модерна наука несъзнателно възникват тези въпроси. Такива явления се явяват особено при дами, които имат по-слаба натура от мъжете, които не приемат модерната наука от строго дисциплинираните литературни трудове, а повече от трудовете на непосветени и дилетанти, които усвояват резултатите на модерното мислене. И когато едно такова запознаване с модерното мислене се пада в периода на настъпващата полова зрялост или този на завършването на половата зрялост, когато такова запознаване става в по-силен размер през този период на половата зрялост, тогава при такива личности се явяват в голям размер такива състояния. Те се състоят в това, че съответната личност трябва да се запитате: но, от къде идва слънцето? И колкото и умни отговори да ни се дават, винаги от един въпрос възниква друг такъв.
към текста >>
Такива явления се явяват особено при дами, които имат по-слаба натура от мъжете, които не приемат модерната наука от строго дисциплинираните литературни трудове, а повече от трудовете на непосветени и дилетанти, които усвояват резултатите на модерното
мисле
не
.
Има личности, които, когато първо са засегнати от тези болести, въпреки че иначе са напълно разумни, въпреки че могат да изпълняват до висока степен своите задължения, въпреки че могат да обгърнат напълно с поглед своето състояние, когато биват малко отдръпнати от това, което ги обвързва с външния свят, трябва да поставят тогава най-чудновати въпроси. Тези въпроси просто влизат в живота. Тези въпроси не могат да бъдат отхвърляни. Те се явяват особено силно при онези, които изживяват модерната наука с една здрава организация, с една преобладаващо здрава организация – но с една такава организация, която има едно отворено сърце, едно отворено чувство и определено разбиране именно за начина, по който модерната наука мисли. За тях от тази модерна наука несъзнателно възникват тези въпроси.
Такива явления се явяват особено при дами, които имат по-слаба натура от мъжете, които не приемат модерната наука от строго дисциплинираните литературни трудове, а повече от трудовете на непосветени и дилетанти, които усвояват резултатите на модерното мислене.
И когато едно такова запознаване с модерното мислене се пада в периода на настъпващата полова зрялост или този на завършването на половата зрялост, когато такова запознаване става в по-силен размер през този период на половата зрялост, тогава при такива личности се явяват в голям размер такива състояния. Те се състоят в това, че съответната личност трябва да се запитате: но, от къде идва слънцето? И колкото и умни отговори да ни се дават, винаги от един въпрос възниква друг такъв. От къде идва човешкото сърце? Не забравих ли аз при изповедта си два или три гряха?
към текста >>
И когато едно такова запознаване с модерното
мисле
не
се пада в периода на настъпващата полова зрялост или този на завършването на половата зрялост, когато такова запознаване става в по-силен размер през този период на половата зрялост, тогава при такива личности се явяват в голям размер такива състояния.
Тези въпроси просто влизат в живота. Тези въпроси не могат да бъдат отхвърляни. Те се явяват особено силно при онези, които изживяват модерната наука с една здрава организация, с една преобладаващо здрава организация – но с една такава организация, която има едно отворено сърце, едно отворено чувство и определено разбиране именно за начина, по който модерната наука мисли. За тях от тази модерна наука несъзнателно възникват тези въпроси. Такива явления се явяват особено при дами, които имат по-слаба натура от мъжете, които не приемат модерната наука от строго дисциплинираните литературни трудове, а повече от трудовете на непосветени и дилетанти, които усвояват резултатите на модерното мислене.
И когато едно такова запознаване с модерното мислене се пада в периода на настъпващата полова зрялост или този на завършването на половата зрялост, когато такова запознаване става в по-силен размер през този период на половата зрялост, тогава при такива личности се явяват в голям размер такива състояния.
Те се състоят в това, че съответната личност трябва да се запитате: но, от къде идва слънцето? И колкото и умни отговори да ни се дават, винаги от един въпрос възниква друг такъв. От къде идва човешкото сърце? Не забравих ли аз при изповедта си два или три гряха? Какво се случи, когато приех причастието?
към текста >>
Тази е едната голяма културна грижа, едната голяма грижа на цивилизацията, която се стоварва върху онзи, който проследява съвременния ход на историята на човечеството и си поставя за цел да стигне до една социално
мисле
не
.
Тази е едната голяма културна грижа, едната голяма грижа на цивилизацията, която се стоварва върху онзи, който проследява съвременния ход на историята на човечеството и си поставя за цел да стигне до една социално мислене.
Към другата страна се проявява също така подобни явления, към страната на съзнанието. Също и към тази страна на съзнанието ние ще проучим макар и накратко явленията и ще видим, как в целия хаос на съвременния човешки живот изплуват онези явления на патологичното състояние, които се описват от Вестфал, Филарет и т.н. насам, които не са нещо случайно в по-новите десетилетия. И тук към другата страна, към границата на съзнанието ние се натъкваме на явленията на клаустрофобия, на астрофобия, на агрорафобия, както към страната на материята се натъкваме на явленията на патологическо съмнение. И също както патологическото съмнение, патологическият скептицизъм трябва да бъде излекуван културно исторически чрез развитието на Инспирацията, както това е една от великите социално-морални задачи на съвремието, така и застрашаващото нахлуване на онези явления, за които ще говоря и утре, явленията на клаустрофобия, на астрофобия, на агорафобия, трябва да бъде лекувано чрез имагинацията, която трябва да внедрим в цивилизацията за социалното благо на човечеството.
към текста >>
53.
7. Сказка шеста. Дорнах, 2 октомври 1920 г.
GA_322 Граници на природознанието
Достатъчно е само да проследите малко развитието на човека от неговото раждане до смяната на зъбите и над тази възраст, и ще откриете, че наред с развитието но говора, на
мисле
не
то и т.н., един особено важен елемент в това развитие на човека е постепенното раждане и преобразуване на паметта.
Но какво внасяме ние всъщност в по-висшия свят, когато внасяме там нашето пълно съзнание?
Достатъчно е само да проследите малко развитието на човека от неговото раждане до смяната на зъбите и над тази възраст, и ще откриете, че наред с развитието но говора, на мисленето и т.н., един особено важен елемент в това развитие на човека е постепенното раждане и преобразуване на паметта.
И когато след това погледнете върху човешкия живот в неговото протичане, Вие ще разберете пълното значение на паметта за едно цялостно човешко съществуване. Когато поради някои болестни състояния паметта се прекъсва, така че не можем да си спомним за някои изживявания, които сме имали, като настъпва така да се каже една преривност на паметта, тогава ние изпадаме в една тежка душевна болест, защото чувствуваме прекъсната нишката на Аза, която иначе преминаваме през живота. Тази памет – можете да прочетете това и в моята книга “Теософия” – е тясно свързана с Аза. Ето защо ние не трябва да изгубваме онова, което се проявява в паметта, когато изминаваме този път, който аз охарактеризирах вчера. Ние трябва така да се каже да вземем със себе си силата на нашата душа, която ни дарява с паметта, трябва да вземем със себе си тази сила в света на Инспирацията.
към текста >>
Ние чувствуваме, как там във философията Веданта душата е била издигната в духовните области, в които тя можеше да се движи, както западният човек с обикновеното съзнание може да се движи сред математическото, геометрическото, аналитично-механическото
мисле
не
.
А към другата страна, към страната на съзнанието се получава нещо друго, когато се опитаме да избегнем онова, което не познаваше още един стар възглед на духовното, който аз вече Ви охарактеризирах като възглед на философията Веданта. Видите ли, ние на запад чувствуваме от едната страна висотата на духовния възглед, когато се задълбочим в древната източна мъдрост.
Ние чувствуваме, как там във философията Веданта душата е била издигната в духовните области, в които тя можеше да се движи, както западният човек с обикновеното съзнание може да се движи сред математическото, геометрическото, аналитично-механическото мислене.
Но когато слезем в обширните области, които на изток бяха достъпни за обикновеното съзна ние намираме нещо, което поради нашата напреднала степен на развитие ние западните хора не можем вече да понасяме, намираме един обширен символизъм, едно алегоризиране по отношение на външната природа. Това символизиране, това алегозиране, това мислене на външната природа в образи, то е онова, за което имаме ясното съзнание, че ни отдалечава от истинската действителност, от истинското виждане в природата. То е преминало в определени религиозни изповедания. Определени религиозни изповедания не знаят да използуват за нищо реално това достигнало в упадък символизиращо изкуство, това упадъчно митизира що изкуство. За нас западния свят онова, което източният човек е приложил в един илюзионен свят върху външната природа, с което е вярвал, че може да познае нещо във външната природа, за нас това е станало нещо, което може да има стойност само тогава, когато го използуваме като вътрешно упражнение за по-нататъшното духовно изследване.
към текста >>
Това символизиране, това алегозиране, това
мисле
не
на външната природа в образи, то е онова, за което имаме ясното съзнание, че ни отдалечава от истинската действителност, от истинското виждане в природата.
А към другата страна, към страната на съзнанието се получава нещо друго, когато се опитаме да избегнем онова, което не познаваше още един стар възглед на духовното, който аз вече Ви охарактеризирах като възглед на философията Веданта. Видите ли, ние на запад чувствуваме от едната страна висотата на духовния възглед, когато се задълбочим в древната източна мъдрост. Ние чувствуваме, как там във философията Веданта душата е била издигната в духовните области, в които тя можеше да се движи, както западният човек с обикновеното съзнание може да се движи сред математическото, геометрическото, аналитично-механическото мислене. Но когато слезем в обширните области, които на изток бяха достъпни за обикновеното съзна ние намираме нещо, което поради нашата напреднала степен на развитие ние западните хора не можем вече да понасяме, намираме един обширен символизъм, едно алегоризиране по отношение на външната природа.
Това символизиране, това алегозиране, това мислене на външната природа в образи, то е онова, за което имаме ясното съзнание, че ни отдалечава от истинската действителност, от истинското виждане в природата.
То е преминало в определени религиозни изповедания. Определени религиозни изповедания не знаят да използуват за нищо реално това достигнало в упадък символизиращо изкуство, това упадъчно митизира що изкуство. За нас западния свят онова, което източният човек е приложил в един илюзионен свят върху външната природа, с което е вярвал, че може да познае нещо във външната природа, за нас това е станало нещо, което може да има стойност само тогава, когато го използуваме като вътрешно упражнение за по-нататъшното духовно изследване. Ние трябва да усвоим онази психическа сила, която източният човек е използувал за символизира не, за антропоморфозиране. Ние трябва да упражняваме тази сила вътрешно и при това да запазим пълно съзнание, че ще изпаднем в суеверие, ще изпаднем в мечтателство върху природата, ако направим с тези сили нещо друго освен да развием самата наша душа.
към текста >>
Но когато използуваме тази сила вътрешно като сила на живота, както източният човек я използува върху познанието на външния свят, когато развием първо образното
мисле
не
в нас по такъв начин, ние стигаме действително до там, да развием познания към другата страна, към страната на съзнанието.
Но когато използуваме тази сила вътрешно като сила на живота, както източният човек я използува върху познанието на външния свят, когато развием първо образното мислене в нас по такъв начин, ние стигаме действително до там, да развием познания към другата страна, към страната на съзнанието.
Ние постепенно стигаме до там, да превърнем в образно мислене абстрактното, чисто идейното мислене. И тогава настъпва нещо, което мога да нарека само едно изживяващо мислене. Ние изживяваме образното мислене. Защо го изживяваме? Ние не изживяваме нищо друго освен онова, което действува в самото тяло през първите детски години, както Ви описах вече това.
към текста >>
Ние постепенно стигаме до там, да превърнем в образно
мисле
не
абстрактното, чисто идейното
мисле
не
.
Но когато използуваме тази сила вътрешно като сила на живота, както източният човек я използува върху познанието на външния свят, когато развием първо образното мислене в нас по такъв начин, ние стигаме действително до там, да развием познания към другата страна, към страната на съзнанието.
Ние постепенно стигаме до там, да превърнем в образно мислене абстрактното, чисто идейното мислене.
И тогава настъпва нещо, което мога да нарека само едно изживяващо мислене. Ние изживяваме образното мислене. Защо го изживяваме? Ние не изживяваме нищо друго освен онова, което действува в самото тяло през първите детски години, както Ви описах вече това. Ние не изживяваме спокойно оформения в пространството човешки организъм, който не изменя своята форма, а изживяваме онова, което живее и тъче вътрешно в човека.
към текста >>
И тогава настъпва нещо, което мога да нарека само едно изживяващо
мисле
не
.
Но когато използуваме тази сила вътрешно като сила на живота, както източният човек я използува върху познанието на външния свят, когато развием първо образното мислене в нас по такъв начин, ние стигаме действително до там, да развием познания към другата страна, към страната на съзнанието. Ние постепенно стигаме до там, да превърнем в образно мислене абстрактното, чисто идейното мислене.
И тогава настъпва нещо, което мога да нарека само едно изживяващо мислене.
Ние изживяваме образното мислене. Защо го изживяваме? Ние не изживяваме нищо друго освен онова, което действува в самото тяло през първите детски години, както Ви описах вече това. Ние не изживяваме спокойно оформения в пространството човешки организъм, който не изменя своята форма, а изживяваме онова, което живее и тъче вътрешно в човека. Ние проникваме постепенно до едно виждане на действителния душевен живот.
към текста >>
Ние изживяваме образното
мисле
не
.
Но когато използуваме тази сила вътрешно като сила на живота, както източният човек я използува върху познанието на външния свят, когато развием първо образното мислене в нас по такъв начин, ние стигаме действително до там, да развием познания към другата страна, към страната на съзнанието. Ние постепенно стигаме до там, да превърнем в образно мислене абстрактното, чисто идейното мислене. И тогава настъпва нещо, което мога да нарека само едно изживяващо мислене.
Ние изживяваме образното мислене.
Защо го изживяваме? Ние не изживяваме нищо друго освен онова, което действува в самото тяло през първите детски години, както Ви описах вече това. Ние не изживяваме спокойно оформения в пространството човешки организъм, който не изменя своята форма, а изживяваме онова, което живее и тъче вътрешно в човека. Ние проникваме постепенно до едно виждане на действителния душевен живот. Тогава за познанието се развива от една страна онова, което е вътре в съзнанието, имагинативното мислене, животът на имагинациите.
към текста >>
Тогава за познанието се развива от една страна онова, което е вътре в съзнанието, имагинативното
мисле
не
, животът на имагинациите.
Ние изживяваме образното мислене. Защо го изживяваме? Ние не изживяваме нищо друго освен онова, което действува в самото тяло през първите детски години, както Ви описах вече това. Ние не изживяваме спокойно оформения в пространството човешки организъм, който не изменя своята форма, а изживяваме онова, което живее и тъче вътрешно в човека. Ние проникваме постепенно до едно виждане на действителния душевен живот.
Тогава за познанието се развива от една страна онова, което е вътре в съзнанието, имагинативното мислене, животът на имагинациите.
И без напредването до този живот на имагинациите модерната психология не ще може да напред не по-нататък. Единствено благодарение на това, че хората ще се издигнат до имагинации, ще може да се роди една психология, която ще се отърси от чистото буквоядство, която действително ще прогледне в човека.
към текста >>
И не е достатъчно човек да има едно пластично-пространствено формено
мисле
не
, а за това упражнение е необходимо едно подвижно формено
мисле
не
, когато човек може въобще да преодолее постепенно всичко пространствено в тази Имагинация и да се потопи в представата за нещо интензивно, за нещо действуващо из себе си.
И не е достатъчно човек да има едно пластично-пространствено формено мислене, а за това упражнение е необходимо едно подвижно формено мислене, когато човек може въобще да преодолее постепенно всичко пространствено в тази Имагинация и да се потопи в представата за нещо интензивно, за нещо действуващо из себе си.
Накратко казано, човек трябва да се потопи така, че тогава в това потопяване да може още да се различава точно от своето тяло. Защото ние можем да познаем само онова, което става за нас обект; това, което остава свързано с нещо субективно, ние не можем да го познаем. Когато човек може да подържа свободно от едно несъзнателно потопяване в тялото онова, което той изживява вън от тялото, тогава той слиза в своето тяло и изживява в това тяло онова, което е същност на това тяло чак до съзнанието, изживява го в имагинации, в образи. Обаче онзи, който оставя тези образи да се вмъкнат така да се каже в тялото, който не ги задържа свободни, за когото тялото не става обект, а остава субект, той взема със себе си, влизайки в тялото, чувството за пространство. Чрез това астрално естество се сраства с тялото до по-висока степен, отколкото би трябвало да бъде при нормално състояние.
към текста >>
Въпреки че се е подготвил чрез едно символизиращо, чрез едно образно
мисле
не
, тук престават сега всички образи на фантазията.
Тогава изживяването на външния свят се сраства с вътрешността на човека и понеже онова, което би трябвало да стане обективно, човек го прави да бъде нещо субективно, той не може вече да изживява по нормален начин пространственото. Страхът от празното пространство, страхът от самотните места, страхът от разпространеното в пространството астрално естество, от метеорологичните промени, а може би даже от луната и звездите, се явява в описаните болестни форми. Човек живее твърде силно вътре в себе си. Ето защо е необходимо, всички упражнения, които водят до имагинативния живот, да предпазят човека от едно такова прекалено силно потопяване в тялото; сега човек трябва да се потопява в тялото по такъв начин, че да не потопява Аза. Както при проникването навън в света на Инспирацията човек трябва да взема със себе си своя Аз, той не трябва да го взема по този начин със себе си в света на Имагинацията.
Въпреки че се е подготвил чрез едно символизиращо, чрез едно образно мислене, тук престават сега всички образи на фантазията.
Обаче явяват се обективни образи. Само онова, което всъщност живее в човешката форма, то престава да се представя на човека като обект. Човек изгубва външната човешка форма и се явява разнообразието, което заживява вън от етерното естество на човек. Човек не вижда сега своята единна човешка форма, а разнообразието на всички онези животински форми, чието синтетично съчетание едва през друга и една в друга дава човешката форма. Той се научава да познава по вътрешен начин онова, което живее в растителното царство, в минералното царство.
към текста >>
Ще разберем, че можем да познаем също така и труда в неговата истинска действеност в социалния организъм само тогава, когато схванем онова, което се отделя от човека като труд, което сочи вън от човека, но едва в продукта, така че да описваме продукта, стоковия продукт по марксически начин като сгъстен труд или като сгъстено време, а като познаем, как трябва да се разбира това, което се отделя от човека, когато проникнем в едно
мисле
не
, в едно свободно изживяване на онова, което може да се отдели от човека.
И ние не можем да стигнем до един отговор на въпроса, каква функция има капиталът в социалния организъм. Ние ще можем това едва тогава, когато от една истинска Духовна наука, съединявайки Имагинацията и Инспирацията, ще познаем, че един правилен импулс за действието на капитала може да бъде извлечен само от духовния живот като самостоятелно съществуващ член на социалния организъм * /* Виж: Р. Щайнер “Основни точки на социалния въпрос”/. Този член на социалния организъм /духовният живот/ трябва да бъде правилно разбран, а това може да се постигне само чрез една действителна Имагинация. И ние ще познаем не що друго.
Ще разберем, че можем да познаем също така и труда в неговата истинска действеност в социалния организъм само тогава, когато схванем онова, което се отделя от човека като труд, което сочи вън от човека, но едва в продукта, така че да описваме продукта, стоковия продукт по марксически начин като сгъстен труд или като сгъстено време, а като познаем, как трябва да се разбира това, което се отделя от човека, когато проникнем в едно мислене, в едно свободно изживяване на онова, което може да се отдели от човека.
Яснота в понятието за труд ще внесат онези, които знаят, какво се открива на човека чрез Инспирацията.
към текста >>
54.
8. Сказка седма. Дорнах, 2 октомври 1920 г.
GA_322 Граници на природознанието
Сега става въпрос да разберем, че за източните мъдреци, за така наречените посветени на изток е било необходимо едно друго поведение, различно от онова, което човекът има в обикновения живот по отношение третирането на възприятията, на
мисле
не
то, на чувствуването, на волението.
Сега става въпрос да разберем, че за източните мъдреци, за така наречените посветени на изток е било необходимо едно друго поведение, различно от онова, което човекът има в обикновения живот по отношение третирането на възприятията, на мисленето, на чувствуването, на волението.
към текста >>
Нещо троично ни довежда в една правил на връзка особено с външния човешки свят, регулира нашите взаимоотношения с външния човешки свят: това е говорът, това е способността да разбираме
мисли
те на нашите себеподобни, това е също способността да разбираме, така да се каже да възприемаме Аза на другите хора.
Онова, което се явява тук, е нещо троично.
Нещо троично ни довежда в една правил на връзка особено с външния човешки свят, регулира нашите взаимоотношения с външния човешки свят: това е говорът, това е способността да разбираме мислите на нашите себеподобни, това е също способността да разбираме, така да се каже да възприемаме Аза на другите хора.
Като казваме тези три неща: възприятие на говора, възприятие на мислите, възприятие на Аза, ние изказваме нещо, което изглежда просто, но което за онзи, който се стреми по сериозен, съвестен начин към познание, никак не е така просто. Ние говорим обикновено само за пет сетива, към които по-новата физиология прибавя още няколко вътрешни. Следователно ние нямаме една пълна система на сетивата в официалната наука. Сега върху този въпрос аз ще говоря тук пред Вас. Днес обаче искам само да отбележа, че е илюзия, когато се мисли: със сетивото на слуха, с устройството на слуха и с онова, което една съвременна физиология сънува като устройство на слуха, е вече дадено също и разбирането на говора.
към текста >>
Като казваме тези три неща: възприятие на говора, възприятие на
мисли
те, възприятие на Аза, ние изказваме нещо, което изглежда просто, но което за онзи, който се стреми по сериозен, съвестен начин към познание, никак не е така просто.
Онова, което се явява тук, е нещо троично. Нещо троично ни довежда в една правил на връзка особено с външния човешки свят, регулира нашите взаимоотношения с външния човешки свят: това е говорът, това е способността да разбираме мислите на нашите себеподобни, това е също способността да разбираме, така да се каже да възприемаме Аза на другите хора.
Като казваме тези три неща: възприятие на говора, възприятие на мислите, възприятие на Аза, ние изказваме нещо, което изглежда просто, но което за онзи, който се стреми по сериозен, съвестен начин към познание, никак не е така просто.
Ние говорим обикновено само за пет сетива, към които по-новата физиология прибавя още няколко вътрешни. Следователно ние нямаме една пълна система на сетивата в официалната наука. Сега върху този въпрос аз ще говоря тук пред Вас. Днес обаче искам само да отбележа, че е илюзия, когато се мисли: със сетивото на слуха, с устройството на слуха и с онова, което една съвременна физиология сънува като устройство на слуха, е вече дадено също и разбирането на говора. Също както имаме едно сетиво на слуха, така ние имаме и едно сетиво на говора.
към текста >>
Днес обаче искам само да отбележа, че е илюзия, когато се
мисли
: със сетивото на слуха, с устройството на слуха и с онова, което една съвременна физиология сънува като устройство на слуха, е вече дадено също и разбирането на говора.
Нещо троично ни довежда в една правил на връзка особено с външния човешки свят, регулира нашите взаимоотношения с външния човешки свят: това е говорът, това е способността да разбираме мислите на нашите себеподобни, това е също способността да разбираме, така да се каже да възприемаме Аза на другите хора. Като казваме тези три неща: възприятие на говора, възприятие на мислите, възприятие на Аза, ние изказваме нещо, което изглежда просто, но което за онзи, който се стреми по сериозен, съвестен начин към познание, никак не е така просто. Ние говорим обикновено само за пет сетива, към които по-новата физиология прибавя още няколко вътрешни. Следователно ние нямаме една пълна система на сетивата в официалната наука. Сега върху този въпрос аз ще говоря тук пред Вас.
Днес обаче искам само да отбележа, че е илюзия, когато се мисли: със сетивото на слуха, с устройството на слуха и с онова, което една съвременна физиология сънува като устройство на слуха, е вече дадено също и разбирането на говора.
Също както имаме едно сетиво на слуха, така ние имаме и едно сетиво на говора. С това не разбираме онова сетиво, което ни ръководи в говора, както счита днешната наука, а разбираме онова сетиво, което ни прави способни да разбираме също така възприятието на говора, както слуховият орган ни прави способни да възприемаме звуците като такива. И когато някога ще имаме една пълна физиология, тогава ще знаем, че това сетиво на говора е напълно аналогично на другото сетиво, че то с право може да се счита като едно собствено сетиво. Само че то е повече разпростряно в човешкия организъм отколкото някои други по-локализирани сетива. Но то е едно сетиво, което може да бъде рязко разграничено.
към текста >>
И също така ние имаме едно сетиво, което се разпростира обаче почти върху цялото наше тяло, сетиво за възприемане
мисли
те на другите хора.
Също както имаме едно сетиво на слуха, така ние имаме и едно сетиво на говора. С това не разбираме онова сетиво, което ни ръководи в говора, както счита днешната наука, а разбираме онова сетиво, което ни прави способни да разбираме също така възприятието на говора, както слуховият орган ни прави способни да възприемаме звуците като такива. И когато някога ще имаме една пълна физиология, тогава ще знаем, че това сетиво на говора е напълно аналогично на другото сетиво, че то с право може да се счита като едно собствено сетиво. Само че то е повече разпростряно в човешкия организъм отколкото някои други по-локализирани сетива. Но то е едно сетиво, което може да бъде рязко разграничено.
И също така ние имаме едно сетиво, което се разпростира обаче почти върху цялото наше тяло, сетиво за възприемане мислите на другите хора.
Защото онова, което възприемаме в думата, в словото, не е още мисълта. Ние се нуждаем от други органи, от една друга организация, различна от тази служеща само за възприемане на словото, когато чрез словото искаме да разберем мисълта, която другият ни предава.
към текста >>
Така щото – бих могъл да кажа – по посока нагоре ние можем да различаваме над обикновените човешки сетива още три сетива, сетивото на говора, сетивото на
мисли
те и сетивото на Аза.
И също така ние сме надарени с едно без съмнение разпростряно върху целия наш телесен организъм сетиво, което можем да наречем възприятие на Аза на другите хора. Също и в това отношение нашата философия от по-ново време е навлязла в своя начален стадий – бих могъл да кажа – защото днес често можем да чуем да се казва: срещаме един друг човек, знаем, че един човек е формиран така и така; чрез това, че съществото, което срещаме, се явява оформено така, както знаем за самите нас, че сме следователно хора, че сме надарени с Аз, ние несъзнателно заключаваме: аха, тоя също има един Аз. Това противоречие на всякакво психологическо състояние на нещата. Който може да наблюдава действително, знае, че имаме работа с едно непосредствено възприятие, а не с едно заключение по аналогия, чрез което стигаме до възприятието на другия, на чуждия Аз. Всъщност само един приятел – бих могъл да кажа – или един родственик на Гьотингенската Хусерлова Школа, Макс Шелер, е стигнал до това разбиране на непосредственото възприятие на Аза на другия.
Така щото – бих могъл да кажа – по посока нагоре ние можем да различаваме над обикновените човешки сетива още три сетива, сетивото на говора, сетивото на мислите и сетивото на Аза.
Тези сетива излизат наяве в същия размер в течение на човешкото развитие, в който размер излиза наяве именно онова, което от раждането до смяната на зъбите постепенно се отделя в онази същност, която аз Ви охарактеризирах.
към текста >>
Душата с нейните сили не беше насочена към
мисли
те така, че при това да възприема
мисли
те на другите, и тя не беше насочена към Аза така, че да възприема съчувствувайки този Аз на другия.
Тези три сетива ни насочват първо към взаимоотношенията с останалото човечество. Ние сме въведени така да се каже в социалния живот между другите хора чрез това, че имаме тези три сетива. Обаче пътят, който поемаме чрез тези три сетива, този път се поемаше от древните, а именно индийските мъдреци по друг начин с цел да се постигне висшето познание. За тази цел на висшето познание душата не се движеше според думите по такъв начин, че чрез тези думи да се стигне до разбирането на онова, което един друг казваше.
Душата с нейните сили не беше насочена към мислите така, че при това да възприема мислите на другите, и тя не беше насочена към Аза така, че да възприема съчувствувайки този Аз на другия.
Тази форма на ориентиране беше оставена на обикновения живот. Когато мъдрецът излизаше от своя стремеж към висшето познание, от своето пребиваване в духовните светове и отново се връщаше в обикновения свят, тогава той се нуждаеше от тези три сетива в обикновения смисъл. Обаче тогава, когато искаше да развие метода на висшето познание, той използуваше тези три сетива по друг начин. Той не оставяше така да се каже силата на душата да проникне през словото при слушането, при възприемането на говора, за да стигне разбирайки чрез словото на другия човек, а оставаше при самото слово. Той не търсеше нищо зад словото, зад думите.
към текста >>
Това е една опасност, но една опасност, която можеше да бъде избягната и трябва да бъде избягната при всяка ръководство към висшето познание; това е една опасност, защото, когато човек търси по този начин пътя за инспирацията, както аз го описах, той заличава по определен начин пътищата на говора, на
мисле
не
то, към Аза, към своя себеподобен и когато напуска своето тяло по един болестен начин макар и не за целта на висшето познание, а когато е само предизвикан чрез патологически състояния, той може да се отклони от едно правилно взаимно отношение с другите хора.
Това са измивания, студени измивания. Това са напълно физически предпазни мерки, към които може да се прибегне. И когато слушате че в източните мистерии това са школите на посвещението, школите които трябваше да доведат учениците до Инспирацията – когато слушате да се казва, че от една страна се използуваха предпазните мерки за превързване към учителя, към гуруто, Вие слушате от друга страна да се говори за всевъзможни неща във връзка с предпазните мерки чрез измивания и други подобни. Когато разбираме човешката природа така, както можем да я разберем чрез Духовната наука, тогава ние разбираме също и онова, което иначе звучи загадъчно в тези древни мистерии. Ученикът на мистериите беше предпазен да се получи едно погрешно чувство за пространство чрез едно недостатъчно свързване на своето духовно душевно естество с физическото тяло, което погрешно чувство за пространството можеше да го доведе до патологически страх от празните места и други подобни, което можеше да го доведе също и до там, да не търси по правилен начин своето социално общение с другите хора.
Това е една опасност, но една опасност, която можеше да бъде избягната и трябва да бъде избягната при всяка ръководство към висшето познание; това е една опасност, защото, когато човек търси по този начин пътя за инспирацията, както аз го описах, той заличава по определен начин пътищата на говора, на мисленето, към Аза, към своя себеподобен и когато напуска своето тяло по един болестен начин макар и не за целта на висшето познание, а когато е само предизвикан чрез патологически състояния, той може да се отклони от едно правилно взаимно отношение с другите хора.
Тогава той може да развие чрез това в една анормална патологическа форма онова, което развива по нормален, по целесъобразен начин чрез едно правилно духовно обучение Тогава то установява една такава връзка на духовно-душевното със своето тяло, че се чувствува силно егоистично в своето тяло чрез едно прекалено силно потопяване в това тяло и започва да мрази отношенията с другите хора, става едно несоциално същество. Често пъти можем да констатираме в една страхотна форма последствията на едно такова патологическо състояние в света. Аз имах случай да позная един такъв странен човешки екземпляр от този род, който произхождаше от едно семейство проявяващо склонност към известно освобождаване на духовно-душевното естество от физическото, което включваше в себе си личности – с една от тях аз се запознах – които търсиха пътя в духовните светове. Обаче така да се каже един изроден индивид от това семейство разви същия стремеж по един болестен, патологичен начин и стигна накрая до там, да не може въобще да допусне нищо до своето собствено тяло, нищо което можеше да дойде до това тяло по някакъв начин от външния свят. Разбира се този човек трябваше да яде, обаче – тук ние говорим между възрастни хора – той се миеше със собствените изпражнения, за щото се страхуваше от всякаква вода, която идваше отвън.
към текста >>
Тези хора вярваха тогава, че имайки един такъв съкратен Буда, в речите на когото всичко е казано само веднъж, добиват едно познание на действителното съдържание на онова, което всъщност е
мисле
л Буда.
Но ние виждаме също при други неща, че така да се каже източният човек имаше склонност и в по-късни времена да остане при словото, да не направлява душевните сили през словото, а да живее в самото слово. Ние виждаме това например в речите на Буда. Прочетете тези речи на Буда с техните множество повторения. Аз познавам западните хора, които обичаха онези издания на речите на Буда, в които многото повторения бяха зачеркнати до последна крайност, оставяйки само текста на едно изречение.
Тези хора вярваха тогава, че имайки един такъв съкратен Буда, в речите на когото всичко е казано само веднъж, добиват едно познание на действителното съдържание на онова, което всъщност е мислел Буда.
Така лишена от всякакво разбиране на източната същност е станала постепенно западната цивилизация. Защото ако вземем само онова, което се намира съвсем буквално в речите на Буда, което се намира в речите на Буда според онова съдържание, което ние западните хора ценим, тогава ние не приемаме в нас онова, което са възгледите на Буда Ние приемаме тези възгледи само тогава, когато вървим заедно с повторенията, когато искаме да живеем в онова засилване на душевната сила, което се ражда чрез повторенията. Ако не развием способността да чувствуваме нещо при постоянните повторения и при ритмичното възвръщане на определени пасажи, ние не можем да вникнем в това, което се разбира с будизма.
към текста >>
Но ние постигаме това, ако постъпим по следния начин: също както при излизане от тялото трябва да вземем със себе си Аза в инспирацията – така сега трябва да оставим Аза вън, когато отново се потопяваме в нашето тяло, но да го оставим незает, не да го забравим, не да го напуснем, не да го изтласкаме в безсъзнание, а да свържем именно този аз с чистото
мисле
не
, с ясното, остро
мисле
не
, така че накрая да имаме изживяването: твоят Аз е много силно проникнат от цялото строго
мисле
не
, до което ти си го довел най-после.
Както източната душа се стреми първо към Инспирацията и има расови заложби за това, така благодарение на една особена душевна заложба западната душа се стреми към имагинацията. Сега това са по-малко расови заложби отколкото душевните заложби. Ние западните хора не трябва да се стремим вече към изживяването на онова, което съществува музикално в мантрената сентенция, а трябва да се стремим към нещо друго. Като западни хора ние трябва да се стремим така, че да не следваме силно онзи път, който следва излизането на духовно-душевното естество вън от тялото, а напротив трябва да следваме по-късното, което настъпва, когато отново трябва да се свърже съзнателно духовно-душевното с физическия организъм и да завладее физическото тяло. Ние виждаме естественото явление в раждането на инстинкта на тялото: докато източният човек е търсил повече своята мъдрост, като е развил в нещо по-висше онова, което се намира между раждането и 7-та година, западният човек е организиран за това, да проследи по-нататък онова, което се намира между смяната на зъбите и половата зрялост, като духовно-душевното е водено до нови задачи, както това е естествено в тази епоха на човечеството.
Но ние постигаме това, ако постъпим по следния начин: също както при излизане от тялото трябва да вземем със себе си Аза в инспирацията – така сега трябва да оставим Аза вън, когато отново се потопяваме в нашето тяло, но да го оставим незает, не да го забравим, не да го напуснем, не да го изтласкаме в безсъзнание, а да свържем именно този аз с чистото мислене, с ясното, остро мислене, така че накрая да имаме изживяването: твоят Аз е много силно проникнат от цялото строго мислене, до което ти си го довел най-после.
Ние можем да имаме именно това изживяване на потопяването по един много ясен, по един много изразен начин. И по този случай ще си позволя да ви говоря за едно лично изживяване, защото това изживяване ще Ви доведе до това, което искам да кажа тук.
към текста >>
Тази “Философия на свободата” е действително един опит да се стигне по скромен начин до чистото
мисле
не
, до онова чисто
мисле
не
, в което може да живее Азът, в което може да се движи Азът.
Аз Ви говорих за замислянето на моята “Философия на свободата”.
Тази “Философия на свободата” е действително един опит да се стигне по скромен начин до чистото мислене, до онова чисто мислене, в което може да живее Азът, в което може да се движи Азът.
Когато сме схванали това чисто мислене по този начин, ние можем след това да се стремим към нещо друго. Тогава това мислене, което сега оставяме на Аза, което предоставяме на свободно и независимо чувствуващия се Аз в свободна духовност, ние можем да го изолираме от процеса на възприятието. Докато иначе – да речем – в обикновения живот виждаме цвета, като същевременно го проникваме с мисленето, сега можем да изолираме представите на целия процес на обработване на възприятията и можем да внесем самото възприятие направо в нашето тяло.
към текста >>
Когато сме схванали това чисто
мисле
не
по този начин, ние можем след това да се стремим към нещо друго.
Аз Ви говорих за замислянето на моята “Философия на свободата”. Тази “Философия на свободата” е действително един опит да се стигне по скромен начин до чистото мислене, до онова чисто мислене, в което може да живее Азът, в което може да се движи Азът.
Когато сме схванали това чисто мислене по този начин, ние можем след това да се стремим към нещо друго.
Тогава това мислене, което сега оставяме на Аза, което предоставяме на свободно и независимо чувствуващия се Аз в свободна духовност, ние можем да го изолираме от процеса на възприятието. Докато иначе – да речем – в обикновения живот виждаме цвета, като същевременно го проникваме с мисленето, сега можем да изолираме представите на целия процес на обработване на възприятията и можем да внесем самото възприятие направо в нашето тяло.
към текста >>
Тогава това
мисле
не
, което сега оставяме на Аза, което предоставяме на свободно и независимо чувствуващия се Аз в свободна духовност, ние можем да го изолираме от процеса на възприятието.
Аз Ви говорих за замислянето на моята “Философия на свободата”. Тази “Философия на свободата” е действително един опит да се стигне по скромен начин до чистото мислене, до онова чисто мислене, в което може да живее Азът, в което може да се движи Азът. Когато сме схванали това чисто мислене по този начин, ние можем след това да се стремим към нещо друго.
Тогава това мислене, което сега оставяме на Аза, което предоставяме на свободно и независимо чувствуващия се Аз в свободна духовност, ние можем да го изолираме от процеса на възприятието.
Докато иначе – да речем – в обикновения живот виждаме цвета, като същевременно го проникваме с мисленето, сега можем да изолираме представите на целия процес на обработване на възприятията и можем да внесем самото възприятие направо в нашето тяло.
към текста >>
Докато иначе – да речем – в обикновения живот виждаме цвета, като същевременно го проникваме с
мисле
не
то, сега можем да изолираме представите на целия процес на обработване на възприятията и можем да внесем самото възприятие направо в нашето тяло.
Аз Ви говорих за замислянето на моята “Философия на свободата”. Тази “Философия на свободата” е действително един опит да се стигне по скромен начин до чистото мислене, до онова чисто мислене, в което може да живее Азът, в което може да се движи Азът. Когато сме схванали това чисто мислене по този начин, ние можем след това да се стремим към нещо друго. Тогава това мислене, което сега оставяме на Аза, което предоставяме на свободно и независимо чувствуващия се Аз в свободна духовност, ние можем да го изолираме от процеса на възприятието.
Докато иначе – да речем – в обикновения живот виждаме цвета, като същевременно го проникваме с мисленето, сега можем да изолираме представите на целия процес на обработване на възприятията и можем да внесем самото възприятие направо в нашето тяло.
към текста >>
Ние изключваме
мисле
не
то, изолираме го, когато приемаме по-интензивно в нас цялото съдържание на възприятието и се изпълваме с него, докато иначе обикновено отслабваме съдържанието на възприятието чрез представи.
Прочетете последната глава на неговата “Теория на цветовете”. Там той говори за сетивно-моралното действие на цветовете и можете да видите, как при всяка действие на цветовете той чувствува нещо, което същевременно се съединява дълбоко не само с възприемателната способност, а с целия човек. Там ще видите, как Гьоте чувствува жълтото, червеното като атакуващи цветове, които така да се каже проникват напълно през него, изпълват го с топлина, как той счита синьото и виолетовото като онези цветове, които изтръгват така да се каже човека от самия него, като студени цветове. Целият човек изживява нещо при възприятието на цветовете. Сетивното възприятие с неговото съдържание преминава долу, потъва в тялото и отгоре остава така да се каже да плува Азът с чистото мислово съдържание.
Ние изключваме мисленето, изолираме го, когато приемаме по-интензивно в нас цялото съдържание на възприятието и се изпълваме с него, докато иначе обикновено отслабваме съдържанието на възприятието чрез представи.
Ние се възпитаваме по особен начин към едно такова изпълване на самите нас със съдържанието на възприятието, когато практикуваме систематично онова, до което източният човек е стигнал като до едно израждане; ние се възпитаваме по този начин когато, вместо да обхванем съдържанието на възприятието в чистата мисъл, в закономерно логическата мисъл, обхващаме сега това съдържание на възприятието в символи, в образи и чрез това заобикаляйки някакси мислите го оставяме да се влее в нас, когато се проникваме с цялата наситеност на цветовете, с цялата наситеност на звука благодарение на това, че за нашето обучение изживяваме вътрешно нашите представи не мисловно, а символично образно. Благодарение на това, че не проникваме нашата вътрешност с лъчите на мисловото съдържание, както иска да прави това психологията на асоциациите, а я проникваме с лъчите на това съдържание на възприятието обозначено чрез символи и образи, благодарение на това от вътре срещу нас се разлива онова, което живее в нас като етерно тяло, като астрално тяло и чрез това се научаваме да познаваме глъбините на нашето съзнание и на нашата душа. Ние се научаваме да познаваме действително вътрешността на човека по този начин, а не чрез онази бърбореща мистика, която често пъти се препоръчва от плуващи в мъглите духове като път към вътрешния Бог, но която не води до нищо друго, освен до една външна абстракция, при която не можем все пак да останем, ако искаме да бъдем пълен човек.
към текста >>
Ние се възпитаваме по особен начин към едно такова изпълване на самите нас със съдържанието на възприятието, когато практикуваме систематично онова, до което източният човек е стигнал като до едно израждане; ние се възпитаваме по този начин когато, вместо да обхванем съдържанието на възприятието в чистата мисъл, в закономерно логическата мисъл, обхващаме сега това съдържание на възприятието в символи, в образи и чрез това заобикаляйки някакси
мисли
те го оставяме да се влее в нас, когато се проникваме с цялата наситеност на цветовете, с цялата наситеност на звука благодарение на това, че за нашето обучение изживяваме вътрешно нашите представи не мисловно, а символично образно.
Там той говори за сетивно-моралното действие на цветовете и можете да видите, как при всяка действие на цветовете той чувствува нещо, което същевременно се съединява дълбоко не само с възприемателната способност, а с целия човек. Там ще видите, как Гьоте чувствува жълтото, червеното като атакуващи цветове, които така да се каже проникват напълно през него, изпълват го с топлина, как той счита синьото и виолетовото като онези цветове, които изтръгват така да се каже човека от самия него, като студени цветове. Целият човек изживява нещо при възприятието на цветовете. Сетивното възприятие с неговото съдържание преминава долу, потъва в тялото и отгоре остава така да се каже да плува Азът с чистото мислово съдържание. Ние изключваме мисленето, изолираме го, когато приемаме по-интензивно в нас цялото съдържание на възприятието и се изпълваме с него, докато иначе обикновено отслабваме съдържанието на възприятието чрез представи.
Ние се възпитаваме по особен начин към едно такова изпълване на самите нас със съдържанието на възприятието, когато практикуваме систематично онова, до което източният човек е стигнал като до едно израждане; ние се възпитаваме по този начин когато, вместо да обхванем съдържанието на възприятието в чистата мисъл, в закономерно логическата мисъл, обхващаме сега това съдържание на възприятието в символи, в образи и чрез това заобикаляйки някакси мислите го оставяме да се влее в нас, когато се проникваме с цялата наситеност на цветовете, с цялата наситеност на звука благодарение на това, че за нашето обучение изживяваме вътрешно нашите представи не мисловно, а символично образно.
Благодарение на това, че не проникваме нашата вътрешност с лъчите на мисловото съдържание, както иска да прави това психологията на асоциациите, а я проникваме с лъчите на това съдържание на възприятието обозначено чрез символи и образи, благодарение на това от вътре срещу нас се разлива онова, което живее в нас като етерно тяло, като астрално тяло и чрез това се научаваме да познаваме глъбините на нашето съзнание и на нашата душа. Ние се научаваме да познаваме действително вътрешността на човека по този начин, а не чрез онази бърбореща мистика, която често пъти се препоръчва от плуващи в мъглите духове като път към вътрешния Бог, но която не води до нищо друго, освен до една външна абстракция, при която не можем все пак да останем, ако искаме да бъдем пълен човек.
към текста >>
Ето виждате ли, ако искаме да изследваме действително човека физиологически, тогава трябва с изключването на
мисле
не
то да практикуваме към вътрешността образното представяне, така щото на това тялото да реагира в имагинации.
Ето виждате ли, ако искаме да изследваме действително човека физиологически, тогава трябва с изключването на мисленето да практикуваме към вътрешността образното представяне, така щото на това тялото да реагира в имагинации.
Този е във всеки случай един път, който се намира едва в своето начало в развитието на западното човечества, обаче той е един път, по който трябва да се върви, ако искаме да противопоставим но онова, което идва от изток и което би ни довело до упадък, ако би се наложило единствено, ако искаме да му противопоставим нещо, което го превъзхожда, така че да стигнем до възход, а не до упадък в нашата цивилизация. Но можем да кажем: общо взето човешкият език не е още така далече, че да може да оформи онези изживявания, които срещаме там във вътрешността на нашата душа. Тук именно бих искал да Ви разкажа едно лично изживяване.
към текста >>
Да, човек може не само да
мисли
материалистично, но той може също и да бъде материалистичен, като духовно-душевното се свързва прекалено силно с физическото.
Да, човек може не само да мисли материалистично, но той може също и да бъде материалистичен, като духовно-душевното се свързва прекалено силно с физическото.
Тогава човек не живее с Аза свободно в понятията на чистото мислене, до които той е стигнал. А когато се потопява в тялото с възприемането, което е станало образно, тогава той се потопява в това тяло с Аза и с понятията. И когато след това той разпространява това, когато прониква с него хората, тогава чрез това се ражда духовното явление, което добре познаваме, догматизмът от всички видове. Догматизмът от всички видове не е нищо друго освен превеждането в духовно-душевното на онова, което после пренесено на една по-дълбока степен се превръща в патологичното състояние на страха от празните места и други подобни и което поради това, че е сродно, се проявява също и в нещо, което е една метаморфоза на страха, във всякакъв вид суеверия. От това, което се е развило по този начин като догматизъм, което – бих могъл да кажа – се ражда от един несъзнателен стремеж към Имагинация, което обаче е задържано от могъщи сили, от това, което се развива по този начин, се раждат всички видове догматизъм.
към текста >>
Тогава човек не живее с Аза свободно в понятията на чистото
мисле
не
, до които той е стигнал.
Да, човек може не само да мисли материалистично, но той може също и да бъде материалистичен, като духовно-душевното се свързва прекалено силно с физическото.
Тогава човек не живее с Аза свободно в понятията на чистото мислене, до които той е стигнал.
А когато се потопява в тялото с възприемането, което е станало образно, тогава той се потопява в това тяло с Аза и с понятията. И когато след това той разпространява това, когато прониква с него хората, тогава чрез това се ражда духовното явление, което добре познаваме, догматизмът от всички видове. Догматизмът от всички видове не е нищо друго освен превеждането в духовно-душевното на онова, което после пренесено на една по-дълбока степен се превръща в патологичното състояние на страха от празните места и други подобни и което поради това, че е сродно, се проявява също и в нещо, което е една метаморфоза на страха, във всякакъв вид суеверия. От това, което се е развило по този начин като догматизъм, което – бих могъл да кажа – се ражда от един несъзнателен стремеж към Имагинация, което обаче е задържано от могъщи сили, от това, което се развива по този начин, се раждат всички видове догматизъм. Тези видове догматизъм трябва да бъдат постепенно заменени чрез онова, което се ражда, когато светът на идеите е задържан в областта на Аза, когато пристъпваме към Имагинацията и чрез това възприемаме човека в неговата истинска форма и постепенно навлизаме по един друг начин в западния път за духовния свят.
към текста >>
55.
9. Сказка осма. Дорнах, 3 октомври 1920 г.
GA_322 Граници на природознанието
Вчера аз се опитах да покажа, по какъв начин хората са се опитвали в източния духовен живот да се приближат до областите на духовния свят и обърнах вниманието на това, как онзи, който искаше да върви по този път за свръхсетивната област, оставаше така да се каже настрана свързващите мостове между себе си и другите хора, в замяна на това обаче избираше един път различен от този, който в социалния живот води първо от един човек до неговите себеподобни чрез говора чрез
мисли
те, чрез възприятието на Аза.
Вчера аз се опитах да покажа, по какъв начин хората са се опитвали в източния духовен живот да се приближат до областите на духовния свят и обърнах вниманието на това, как онзи, който искаше да върви по този път за свръхсетивната област, оставаше така да се каже настрана свързващите мостове между себе си и другите хора, в замяна на това обаче избираше един път различен от този, който в социалния живот води първо от един човек до неговите себеподобни чрез говора чрез мислите, чрез възприятието на Аза.
И аз показах, как първо се полагаха усилия, вместо да се слуша чрез думите онова, което себеподобният иска да ни каже, което искаме да разберем при него, следователно вместо да се разбира нещо чрез думите, източните мъдреци се стремяха да живеят, в словото. Това живеене в словото беше подсилено след това чрез факта, че думите се подреждаха в определени сентенции, в които стремящият се към мъдростта живееше, които той повтаряше, така че силата на душата, която се добиваше чрез това живеене в думите, нарастваше още повече от повторенията. И аз показах, как по този начин се постигаше нещо в онова душевно състояние, което в охарактеризирания от мен смисъл бихме могли да наречем състояние на Инспирация. Само че мъдреците на древния източен свят принадлежаха на своята раса, вследствие на което при тях азовото съзнание беше по-малко развито отколкото в по-късното време на развитието на човечеството и поради това те се вживяваха в духовния свят по един повече инстинктивен начин. И понеже всичко беше инстинктивно, следователно произтичаше така да се каже един здрав подтик на човешката природа, то не можеше да доведе в от древните времена до патологични увреждания, за които ние също говорихме.
към текста >>
Моята “Философия на свободата” е за
мисле
на така, че всяка страница трябва да бъде прочетена за непосредствената собствена
мисли
телна дейност, самата книга е само един вид партитура и човек трябва да чете тази партитура във вътрешната
мисли
телна дейност, за да премине от една мисъл към друга чрез собствените сили.
Днес искам да го опиша специално така, както той подхожда повече за човека на науката. Според всички опитности, които имам, за този човек на науката. Според всички опитности, които имам, за този човек на науката трябва да считам като един вид предпоставка – ние ще видим веднага след това, в какъв смисъл се разбира гореказаното – трябва да считам като една правилна предпоставка на този път на познанието запознаването с това, което е изложено в моята “Философия на свободата”. Тази “Философия на свободата” не е написана с такава цел, с каквато днес често се пишат книги. Днес се пишат книги с целта читателят просто да се информира върху съдържанието на съобщението в дадена книга, ----------------------------/текстът не се чете/-------------------онези, които искат само да се запознаят с една книга, с нейното съдържание.
Моята “Философия на свободата” е замислена така, че всяка страница трябва да бъде прочетена за непосредствената собствена мислителна дейност, самата книга е само един вид партитура и човек трябва да чете тази партитура във вътрешната мислителна дейност, за да премине от една мисъл към друга чрез собствените сили.
Така че при тази книга постоянно се разчита на мислителното съдействие на читателя. По-нататък се разчита на онова, което душата развива, когато взема участие в едно такова сътрудничество. Онзи, който действително е прочел тази книга участвувайки със собствената душевна мислителна работа и не съзнава, че тогава е уловил така да се каже себе си в един елемент на душевния живот, в който по-рано не е обхващал себе си, онзи който не долавя, че е бил така да се каже издигнат от своето обикновено мислене в едно свободно от сетивността мислене, в което се движи напълно, така щото чувствува, как в това мислене е станал свободен от условията на тялото, той не е прочел всъщност тази “Философия на свободата” в истинския смисъл. И който не може да си признае това, той всъщност не е разбрал правилно тази книга. Човек трябва един вид да може да си каже: чрез тази психическа мисловна работа, която съм извършил аз зная сега, що е всъщност чистото мислене.
към текста >>
Така че при тази книга постоянно се разчита на
мисли
телното съдействие на читателя.
Според всички опитности, които имам, за този човек на науката. Според всички опитности, които имам, за този човек на науката трябва да считам като един вид предпоставка – ние ще видим веднага след това, в какъв смисъл се разбира гореказаното – трябва да считам като една правилна предпоставка на този път на познанието запознаването с това, което е изложено в моята “Философия на свободата”. Тази “Философия на свободата” не е написана с такава цел, с каквато днес често се пишат книги. Днес се пишат книги с целта читателят просто да се информира върху съдържанието на съобщението в дадена книга, ----------------------------/текстът не се чете/-------------------онези, които искат само да се запознаят с една книга, с нейното съдържание. Моята “Философия на свободата” е замислена така, че всяка страница трябва да бъде прочетена за непосредствената собствена мислителна дейност, самата книга е само един вид партитура и човек трябва да чете тази партитура във вътрешната мислителна дейност, за да премине от една мисъл към друга чрез собствените сили.
Така че при тази книга постоянно се разчита на мислителното съдействие на читателя.
По-нататък се разчита на онова, което душата развива, когато взема участие в едно такова сътрудничество. Онзи, който действително е прочел тази книга участвувайки със собствената душевна мислителна работа и не съзнава, че тогава е уловил така да се каже себе си в един елемент на душевния живот, в който по-рано не е обхващал себе си, онзи който не долавя, че е бил така да се каже издигнат от своето обикновено мислене в едно свободно от сетивността мислене, в което се движи напълно, така щото чувствува, как в това мислене е станал свободен от условията на тялото, той не е прочел всъщност тази “Философия на свободата” в истинския смисъл. И който не може да си признае това, той всъщност не е разбрал правилно тази книга. Човек трябва един вид да може да си каже: чрез тази психическа мисловна работа, която съм извършил аз зная сега, що е всъщност чистото мислене.
към текста >>
Онзи, който действително е прочел тази книга участвувайки със собствената душевна
мисли
телна работа и не съзнава, че тогава е уловил така да се каже себе си в един елемент на душевния живот, в който по-рано не е обхващал себе си, онзи който не долавя, че е бил така да се каже издигнат от своето обикновено
мисле
не
в едно свободно от сетивността
мисле
не
, в което се движи напълно, така щото чувствува, как в това
мисле
не
е станал свободен от условията на тялото, той не е прочел всъщност тази “Философия на свободата” в истинския смисъл.
Тази “Философия на свободата” не е написана с такава цел, с каквато днес често се пишат книги. Днес се пишат книги с целта читателят просто да се информира върху съдържанието на съобщението в дадена книга, ----------------------------/текстът не се чете/-------------------онези, които искат само да се запознаят с една книга, с нейното съдържание. Моята “Философия на свободата” е замислена така, че всяка страница трябва да бъде прочетена за непосредствената собствена мислителна дейност, самата книга е само един вид партитура и човек трябва да чете тази партитура във вътрешната мислителна дейност, за да премине от една мисъл към друга чрез собствените сили. Така че при тази книга постоянно се разчита на мислителното съдействие на читателя. По-нататък се разчита на онова, което душата развива, когато взема участие в едно такова сътрудничество.
Онзи, който действително е прочел тази книга участвувайки със собствената душевна мислителна работа и не съзнава, че тогава е уловил така да се каже себе си в един елемент на душевния живот, в който по-рано не е обхващал себе си, онзи който не долавя, че е бил така да се каже издигнат от своето обикновено мислене в едно свободно от сетивността мислене, в което се движи напълно, така щото чувствува, как в това мислене е станал свободен от условията на тялото, той не е прочел всъщност тази “Философия на свободата” в истинския смисъл.
И който не може да си признае това, той всъщност не е разбрал правилно тази книга. Човек трябва един вид да може да си каже: чрез тази психическа мисловна работа, която съм извършил аз зная сега, що е всъщност чистото мислене.
към текста >>
Човек трябва един вид да може да си каже: чрез тази психическа мисловна работа, която съм извършил аз зная сега, що е всъщност чистото
мисле
не
.
Моята “Философия на свободата” е замислена така, че всяка страница трябва да бъде прочетена за непосредствената собствена мислителна дейност, самата книга е само един вид партитура и човек трябва да чете тази партитура във вътрешната мислителна дейност, за да премине от една мисъл към друга чрез собствените сили. Така че при тази книга постоянно се разчита на мислителното съдействие на читателя. По-нататък се разчита на онова, което душата развива, когато взема участие в едно такова сътрудничество. Онзи, който действително е прочел тази книга участвувайки със собствената душевна мислителна работа и не съзнава, че тогава е уловил така да се каже себе си в един елемент на душевния живот, в който по-рано не е обхващал себе си, онзи който не долавя, че е бил така да се каже издигнат от своето обикновено мислене в едно свободно от сетивността мислене, в което се движи напълно, така щото чувствува, как в това мислене е станал свободен от условията на тялото, той не е прочел всъщност тази “Философия на свободата” в истинския смисъл. И който не може да си признае това, той всъщност не е разбрал правилно тази книга.
Човек трябва един вид да може да си каже: чрез тази психическа мисловна работа, която съм извършил аз зная сега, що е всъщност чистото мислене.
към текста >>
При много философи ще намерите обяснения върху това, че съвсем не съществува едно чисто
мисле
не
, че всяко
мисле
не
трябва да бъде изпълнено поне с остатъци, макар и твърде разредени остатъци на сетивното възприятие Без съмнение би трябвало да вярваме, че такива философи никога не са изучавали действително математика, никога не са се задълбочили в разликата между аналитичната механика и емпирическата механика, щом твърдят подобно нещо.
Особеното е, че онова, което именно трябва да стане в душата при прочитането на моята “Философия на свободата”, въобще се отрича в неговата действителност от философите на запада.
При много философи ще намерите обяснения върху това, че съвсем не съществува едно чисто мислене, че всяко мислене трябва да бъде изпълнено поне с остатъци, макар и твърде разредени остатъци на сетивното възприятие Без съмнение би трябвало да вярваме, че такива философи никога не са изучавали действително математика, никога не са се задълбочили в разликата между аналитичната механика и емпирическата механика, щом твърдят подобно нещо.
Но с нашето специализиране ние сме отишли толкова далече, че днес често пъти философствуваме, без да имаме въобще и следа от едно познание на математическото мислене. Всъщност човек не може да философствува, без да е схванал поне Духа на математическото мислене. Ние видяхме, как Гьоте се е отнасял към този дух на математическото мислене, макар и сам да казвал, че не може да си припише една специална математическа култура. Следователно всъщност мнозина отричат, че съществува това, което аз бих желал човек да го усвои чрез изучаването на “Философия на свободата”
към текста >>
Но с нашето специализиране ние сме отишли толкова далече, че днес често пъти философствуваме, без да имаме въобще и следа от едно познание на математическото
мисле
не
.
Особеното е, че онова, което именно трябва да стане в душата при прочитането на моята “Философия на свободата”, въобще се отрича в неговата действителност от философите на запада. При много философи ще намерите обяснения върху това, че съвсем не съществува едно чисто мислене, че всяко мислене трябва да бъде изпълнено поне с остатъци, макар и твърде разредени остатъци на сетивното възприятие Без съмнение би трябвало да вярваме, че такива философи никога не са изучавали действително математика, никога не са се задълбочили в разликата между аналитичната механика и емпирическата механика, щом твърдят подобно нещо.
Но с нашето специализиране ние сме отишли толкова далече, че днес често пъти философствуваме, без да имаме въобще и следа от едно познание на математическото мислене.
Всъщност човек не може да философствува, без да е схванал поне Духа на математическото мислене. Ние видяхме, как Гьоте се е отнасял към този дух на математическото мислене, макар и сам да казвал, че не може да си припише една специална математическа култура. Следователно всъщност мнозина отричат, че съществува това, което аз бих желал човек да го усвои чрез изучаването на “Философия на свободата”
към текста >>
Всъщност човек не може да философствува, без да е схванал поне Духа на математическото
мисле
не
.
Особеното е, че онова, което именно трябва да стане в душата при прочитането на моята “Философия на свободата”, въобще се отрича в неговата действителност от философите на запада. При много философи ще намерите обяснения върху това, че съвсем не съществува едно чисто мислене, че всяко мислене трябва да бъде изпълнено поне с остатъци, макар и твърде разредени остатъци на сетивното възприятие Без съмнение би трябвало да вярваме, че такива философи никога не са изучавали действително математика, никога не са се задълбочили в разликата между аналитичната механика и емпирическата механика, щом твърдят подобно нещо. Но с нашето специализиране ние сме отишли толкова далече, че днес често пъти философствуваме, без да имаме въобще и следа от едно познание на математическото мислене.
Всъщност човек не може да философствува, без да е схванал поне Духа на математическото мислене.
Ние видяхме, как Гьоте се е отнасял към този дух на математическото мислене, макар и сам да казвал, че не може да си припише една специална математическа култура. Следователно всъщност мнозина отричат, че съществува това, което аз бих желал човек да го усвои чрез изучаването на “Философия на свободата”
към текста >>
Ние видяхме, как Гьоте се е отнасял към този дух на математическото
мисле
не
, макар и сам да казвал, че не може да си припише една специална математическа култура.
Особеното е, че онова, което именно трябва да стане в душата при прочитането на моята “Философия на свободата”, въобще се отрича в неговата действителност от философите на запада. При много философи ще намерите обяснения върху това, че съвсем не съществува едно чисто мислене, че всяко мислене трябва да бъде изпълнено поне с остатъци, макар и твърде разредени остатъци на сетивното възприятие Без съмнение би трябвало да вярваме, че такива философи никога не са изучавали действително математика, никога не са се задълбочили в разликата между аналитичната механика и емпирическата механика, щом твърдят подобно нещо. Но с нашето специализиране ние сме отишли толкова далече, че днес често пъти философствуваме, без да имаме въобще и следа от едно познание на математическото мислене. Всъщност човек не може да философствува, без да е схванал поне Духа на математическото мислене.
Ние видяхме, как Гьоте се е отнасял към този дух на математическото мислене, макар и сам да казвал, че не може да си припише една специална математическа култура.
Следователно всъщност мнозина отричат, че съществува това, което аз бих желал човек да го усвои чрез изучаването на “Философия на свободата”
към текста >>
Трябваше да поставя пред света първо нещо, което беше
мисле
но във философския в чистия смисъл, и въпреки това излизаше вън и се издигаше над обикновеното философско естество.
А сега да предположим, че някой би стигнал в обикновеното съзнание до там, да разработи тази “Философия на свободата” така, както аз току що описах. Тогава естествено той не може да каже: аз се намирам някъде в свръхсетивния свят; защото аз написах нарочно цялата тази “Философия на свободата” така, както тя е написана, защото тя трябваше да се яви първо пред света като един философски труд. Би трябвало само да помислите, какво би било произведено за антропософски ориентираната Духовна наука, ако аз бих започнал с духовнонаучни съчинения. Тези духовнонаучни съчинения биха били считани самопонятно като най-чист дилетантизъм, като лаическа литература от страна на всички философи специалисти----------------/текстът не се чете/--------------------------пиша първо чисто философски.
Трябваше да поставя пред света първо нещо, което беше мислено във философския в чистия смисъл, и въпреки това излизаше вън и се издигаше над обикновеното философско естество.
Но без съмнение, веднъж трябваше да бъде направен преходът от чисто философското и естественонаучно писане към духовнонаучното писане. Това беше в едно време, когато аз точно бях поканен да пиша върху Гьотевите “Съчинения върху естествената наука”. И сега трябваше да напиша една особена глава в една германска биография на Гьоте. Трябваше да бъде издадена една биография на Гьоте. Това беше в края на 90-те години на миналото столетие.
към текста >>
Съобразно с нашата западна цивилизация този път към Имагинацията може да бъде застъпен така, като човек полага усилия да се отдаде напълно на външния феноменологичен свят, да остави този феноменологичен свят да действува върху него изключвайки всяко
мисле
не
, но така, че да приема в себе си този свят.
Следователно аз предполагам сега, че някой е разработил първо от обикновеното съзнание “Философия на свободата” по този начин, както посочих. Тогава този човек ще се намира в едно правилно разположение да предприеме за своята душа това, което нарекох вчера, несъмнено само с няколко думи, първо като път в Имагинацията.
Съобразно с нашата западна цивилизация този път към Имагинацията може да бъде застъпен така, като човек полага усилия да се отдаде напълно на външния феноменологичен свят, да остави този феноменологичен свят да действува върху него изключвайки всяко мислене, но така, че да приема в себе си този свят.
Нали, нашият обикновен духовен живот в будното състояние протича така, че ние възприемаме и всъщност винаги във възприемането на външния свят пропиваме възприеманото с представи, като в научното мислене втъкаваме съвсем систематично възприеманото с представи, систематизираме го чрез представи и т.н. и т.н. Чрез това, че сме усвоили едно такова мислене, както постепенно изпъква в течение на “Философия на свободата”, ние стигаме действително в състояние да можем да работим така строго вътрешно психически, че когато възприемаме, изключваме мисленето, подтискаме мисленето, като се отдаваме само на външното възприятие. Но за да засилим психическите сили и да погледнем така да се каже в правилния смисъл възприятието, без при поглъщането да ги обработим с представи, можем да сторим това и така че да не обсъждаме в обикновения смисъл тези възприятия с представи, а към това, което може да се види с очите създаваме символични и други образи. Такива символични и други образи можем да създадем и към това, което можем да чуем с ушите, топлинните образи, осезателните образи и т.н.
към текста >>
Нали, нашият обикновен духовен живот в будното състояние протича така, че ние възприемаме и всъщност винаги във възприемането на външния свят пропиваме възприеманото с представи, като в научното
мисле
не
втъкаваме съвсем систематично възприеманото с представи, систематизираме го чрез представи и т.н.
Следователно аз предполагам сега, че някой е разработил първо от обикновеното съзнание “Философия на свободата” по този начин, както посочих. Тогава този човек ще се намира в едно правилно разположение да предприеме за своята душа това, което нарекох вчера, несъмнено само с няколко думи, първо като път в Имагинацията. Съобразно с нашата западна цивилизация този път към Имагинацията може да бъде застъпен така, като човек полага усилия да се отдаде напълно на външния феноменологичен свят, да остави този феноменологичен свят да действува върху него изключвайки всяко мислене, но така, че да приема в себе си този свят.
Нали, нашият обикновен духовен живот в будното състояние протича така, че ние възприемаме и всъщност винаги във възприемането на външния свят пропиваме възприеманото с представи, като в научното мислене втъкаваме съвсем систематично възприеманото с представи, систематизираме го чрез представи и т.н.
и т.н. Чрез това, че сме усвоили едно такова мислене, както постепенно изпъква в течение на “Философия на свободата”, ние стигаме действително в състояние да можем да работим така строго вътрешно психически, че когато възприемаме, изключваме мисленето, подтискаме мисленето, като се отдаваме само на външното възприятие. Но за да засилим психическите сили и да погледнем така да се каже в правилния смисъл възприятието, без при поглъщането да ги обработим с представи, можем да сторим това и така че да не обсъждаме в обикновения смисъл тези възприятия с представи, а към това, което може да се види с очите създаваме символични и други образи. Такива символични и други образи можем да създадем и към това, което можем да чуем с ушите, топлинните образи, осезателните образи и т.н. Чрез това, че възприемането се привежда един вид в течение, чрез това, че във възприемането се внася движение и живот, но по такъв начин, както не става в обикновеното мислене, а в символизиращо също и художествено преработено възприемане, чрез това човек стига по-скоро до силата да се остави да бъде проникнат от възприятието като такова.
към текста >>
Чрез това, че сме усвоили едно такова
мисле
не
, както постепенно изпъква в течение на “Философия на свободата”, ние стигаме действително в състояние да можем да работим така строго вътрешно психически, че когато възприемаме, изключваме
мисле
не
то, подтискаме
мисле
не
то, като се отдаваме само на външното възприятие.
Следователно аз предполагам сега, че някой е разработил първо от обикновеното съзнание “Философия на свободата” по този начин, както посочих. Тогава този човек ще се намира в едно правилно разположение да предприеме за своята душа това, което нарекох вчера, несъмнено само с няколко думи, първо като път в Имагинацията. Съобразно с нашата западна цивилизация този път към Имагинацията може да бъде застъпен така, като човек полага усилия да се отдаде напълно на външния феноменологичен свят, да остави този феноменологичен свят да действува върху него изключвайки всяко мислене, но така, че да приема в себе си този свят. Нали, нашият обикновен духовен живот в будното състояние протича така, че ние възприемаме и всъщност винаги във възприемането на външния свят пропиваме възприеманото с представи, като в научното мислене втъкаваме съвсем систематично възприеманото с представи, систематизираме го чрез представи и т.н. и т.н.
Чрез това, че сме усвоили едно такова мислене, както постепенно изпъква в течение на “Философия на свободата”, ние стигаме действително в състояние да можем да работим така строго вътрешно психически, че когато възприемаме, изключваме мисленето, подтискаме мисленето, като се отдаваме само на външното възприятие.
Но за да засилим психическите сили и да погледнем така да се каже в правилния смисъл възприятието, без при поглъщането да ги обработим с представи, можем да сторим това и така че да не обсъждаме в обикновения смисъл тези възприятия с представи, а към това, което може да се види с очите създаваме символични и други образи. Такива символични и други образи можем да създадем и към това, което можем да чуем с ушите, топлинните образи, осезателните образи и т.н. Чрез това, че възприемането се привежда един вид в течение, чрез това, че във възприемането се внася движение и живот, но по такъв начин, както не става в обикновеното мислене, а в символизиращо също и художествено преработено възприемане, чрез това човек стига по-скоро до силата да се остави да бъде проникнат от възприятието като такова. Можем да се подготвим вече добре за едно такова познание чрез това, че действително се възпитаваме в най-строгия смисъл за това, което аз охарактеризирах като феноменализъм, като разработване на явленията. Когато човек се е домогнал действително до материалната граница на познанието и не се стреми да премине през килима на сетивата на инерцията, за да търси след това там всевъзможни метафизически неща в атоми и молекули, а когато е използувал понятията, за да подреди явленията, за да проследи явленията до първичните явления, тогава чрез това той получава вече едно възпитание, което може да държи на страна от явленията всякакви понятия.
към текста >>
Чрез това, че възприемането се привежда един вид в течение, чрез това, че във възприемането се внася движение и живот, но по такъв начин, както не става в обикновеното
мисле
не
, а в символизиращо също и художествено преработено възприемане, чрез това човек стига по-скоро до силата да се остави да бъде проникнат от възприятието като такова.
Нали, нашият обикновен духовен живот в будното състояние протича така, че ние възприемаме и всъщност винаги във възприемането на външния свят пропиваме възприеманото с представи, като в научното мислене втъкаваме съвсем систематично възприеманото с представи, систематизираме го чрез представи и т.н. и т.н. Чрез това, че сме усвоили едно такова мислене, както постепенно изпъква в течение на “Философия на свободата”, ние стигаме действително в състояние да можем да работим така строго вътрешно психически, че когато възприемаме, изключваме мисленето, подтискаме мисленето, като се отдаваме само на външното възприятие. Но за да засилим психическите сили и да погледнем така да се каже в правилния смисъл възприятието, без при поглъщането да ги обработим с представи, можем да сторим това и така че да не обсъждаме в обикновения смисъл тези възприятия с представи, а към това, което може да се види с очите създаваме символични и други образи. Такива символични и други образи можем да създадем и към това, което можем да чуем с ушите, топлинните образи, осезателните образи и т.н.
Чрез това, че възприемането се привежда един вид в течение, чрез това, че във възприемането се внася движение и живот, но по такъв начин, както не става в обикновеното мислене, а в символизиращо също и художествено преработено възприемане, чрез това човек стига по-скоро до силата да се остави да бъде проникнат от възприятието като такова.
Можем да се подготвим вече добре за едно такова познание чрез това, че действително се възпитаваме в най-строгия смисъл за това, което аз охарактеризирах като феноменализъм, като разработване на явленията. Когато човек се е домогнал действително до материалната граница на познанието и не се стреми да премине през килима на сетивата на инерцията, за да търси след това там всевъзможни метафизически неща в атоми и молекули, а когато е използувал понятията, за да подреди явленията, за да проследи явленията до първичните явления, тогава чрез това той получава вече едно възпитание, което може да държи на страна от явленията всякакви понятия. И тогава ако още символизира, ако представя образно явленията, той добива една мощна психическа сила, за да погълне така да се каже в себе си външния свят свободен от понятия.
към текста >>
И след като човек е практикувал известно време едно такова символично
мисле
не
, ако сме положили усилия да се съсредоточаваме върху образите, които изникват по този начин в душата си позовавайки се на явленията и които иначе бързо преминават, тъй като в обикновения живот бързаме от едно усещане към друго, от едно изживяване към друго; ако сме привикнали да задържаме съзнанието си съзерцателно все по-дълго и по-дълго време върху един образ, който обхващаме напълно с погледа си, който сами сме си създали или някой сведущ ни го е препоръчал, така че този образ да не бъде никакво възпоминание, и ако отново и отново повтаряме този процес, ние укрепваме вътрешната психическа сила и накрая забелязваме, че изживяваме в себе си нещо, за което по-рано не сме имали никаква предчувствие.
Самопонятно, не трябва да се вярва, че това може да се постигне за кратко време. Духовното изследване изисква далече повече работа отколкото изследването в лабораторията или това в астрономическата обсерватория. То изисква преди всичко едно интензивно напрежение на собствената воля.
И след като човек е практикувал известно време едно такова символично мислене, ако сме положили усилия да се съсредоточаваме върху образите, които изникват по този начин в душата си позовавайки се на явленията и които иначе бързо преминават, тъй като в обикновения живот бързаме от едно усещане към друго, от едно изживяване към друго; ако сме привикнали да задържаме съзнанието си съзерцателно все по-дълго и по-дълго време върху един образ, който обхващаме напълно с погледа си, който сами сме си създали или някой сведущ ни го е препоръчал, така че този образ да не бъде никакво възпоминание, и ако отново и отново повтаряме този процес, ние укрепваме вътрешната психическа сила и накрая забелязваме, че изживяваме в себе си нещо, за което по-рано не сме имали никаква предчувствие.
Най-много човек може – и това не трябва криво да се разбира – най-много човек може да си състави един образ за това, което изживява сега, обаче само вътре в себе си, като си спомня особено живо съновидни представи – само че съновидните представи са все пак винаги възпоминания и не трябва да бъдат отнесени непосредствено към нещо външно и това трябва да дойде насреща ни така да се каже като реакция от собствената вътрешност. Когато човек преживява тези образи, това е нещо напълно реално и той стига до там, да срещне сега в своята собствена вътрешност онова духовно естество, което дава процеса на растежа, което е сила на растежа. Той забелязва, че стига в една част на своята човешка конституция, на своето човешко устройство, която се намира в него, която се свързва с него, която действува в него, но която по-рано той е изживявал само несъзнателно. Как е изживявал той несъзнателно тази част на своето същество?
към текста >>
Вчера аз ви казах, че източният мъдрец не обръща така да се каже внимание на значението на говореното, на значението на
мисле
не
то, на значението на възприятието на Аза и чувствува нещо различно, свързва други отношения, душевни отношения към тези неща, към говора, защото говорът, възприятието на
мисли
те, възприятието на Аза отклоняват първо от духовния свят и ни превеждат социално към другите хора.
Вчера аз ви казах, че източният мъдрец не обръща така да се каже внимание на значението на говореното, на значението на мисленето, на значението на възприятието на Аза и чувствува нещо различно, свързва други отношения, душевни отношения към тези неща, към говора, защото говорът, възприятието на мислите, възприятието на Аза отклоняват първо от духовния свят и ни превеждат социално към другите хора.
Така да се каже в обикновения физически живот ние изкупваме съществуване то в социалния живот чрез това, че правим езика, говора пропусклив, правим мислите прозрачни, правим възприятието на Аза прочувствен /пропусклив за чувството, бележка на преводача/. Източният мъдрец приемаше отново непропускливостта на думата за чуването и живееше в словото. Той приемаше непрозрачността на мисълта и живееше в мисълта и т.н. Ние на запад сме заставени повече към това, при пътя в свръхсетивните светове да поглеждаме обратно към човека.
към текста >>
Така да се каже в обикновения физически живот ние изкупваме съществуване то в социалния живот чрез това, че правим езика, говора пропусклив, правим
мисли
те прозрачни, правим възприятието на Аза прочувствен /пропусклив за чувството, бележка на преводача/.
Вчера аз ви казах, че източният мъдрец не обръща така да се каже внимание на значението на говореното, на значението на мисленето, на значението на възприятието на Аза и чувствува нещо различно, свързва други отношения, душевни отношения към тези неща, към говора, защото говорът, възприятието на мислите, възприятието на Аза отклоняват първо от духовния свят и ни превеждат социално към другите хора.
Така да се каже в обикновения физически живот ние изкупваме съществуване то в социалния живот чрез това, че правим езика, говора пропусклив, правим мислите прозрачни, правим възприятието на Аза прочувствен /пропусклив за чувството, бележка на преводача/.
Източният мъдрец приемаше отново непропускливостта на думата за чуването и живееше в словото. Той приемаше непрозрачността на мисълта и живееше в мисълта и т.н. Ние на запад сме заставени повече към това, при пътя в свръхсетивните светове да поглеждаме обратно към човека.
към текста >>
И както сме изолирани от външната духовност – разбира се от само себе си, това трябва да бъде така, защото иначе ние не бихме станали никакви социални същества във физическия живот – както сме изолирани от тази духовност чрез езика /говора/, чрез възприятието на
мисли
те, чрез възприятието на Аза по отношение на другите хора, така и когато качествата на обонянието, на вкуса и на осезанието се разрастват срещу равновесието, движението, живота ние сме прекъснати към вътрешността от тази троичност: живот, движение и равновесие, които биха се открили непосредствено на самите нас.
Развива се определена проява на други три сетива, на сетивото на обонянието, на сетивото на вкуса, и на сетивото на осезанието. Извънредно интересно е да се наблюдава във всички подробности, как детето – това става несъмнено ясно в една по-ранна възраст, но то е налице и по-късно за онзи, който се обучава да възприема достатъчно ясно – как детето се ориентира в живота, ориентира се чрез сетивото на обонянието, чрез сетивото на вкуса, чрез сетивото на осезанието, и как по определен начин, докато човек проявява навън всичко това, което представлява сетивото на равновесието, сетивото на движението, сетивото на движението, той привлича навътре всичко, което е качества на сетивото на обонянието, на сетивото на вкуса и на сетивото на осезанието. Едното е един вид издишвано, другото е вдишвано през един по-дълъг период на живота, така че в нашия организъм се срещат проникващите навън сили на равновесието, на движението, на живота, и проникващите от вън навътре сили на качественото ориентиране на обонянието, на вкуса, на осезанието. А това се произвежда благодарение на факта, че проникват едни в други едната троичност на сетивата и другата троичност на сетивата. Благодарение на това, че те проникват едни в други се ражда едно здраво себесъзнание в човека, благодарение на това едва човекът се чувствува така да се каже като едно истинско себе.
И както сме изолирани от външната духовност – разбира се от само себе си, това трябва да бъде така, защото иначе ние не бихме станали никакви социални същества във физическия живот – както сме изолирани от тази духовност чрез езика /говора/, чрез възприятието на мислите, чрез възприятието на Аза по отношение на другите хора, така и когато качествата на обонянието, на вкуса и на осезанието се разрастват срещу равновесието, движението, живота ние сме прекъснати към вътрешността от тази троичност: живот, движение и равновесие, които биха се открили непосредствено на самите нас.
Опитностите на сетивото на обонянието, на сетивото на вкуса, на сетивото на осезанието се наслояват така да се каже пред онова, което бихме изпитали като сетиво на равновесието, като сетиво на движението, като сетиво на живота. А в това се състои резултатът на онова развитие към Имагинацията, за които Ви говорих, че както източният човек спира пред говора, за да живее в него, спира пред мисълта, за да живее в нея, спира пред възприятието на Аза, за да живее в това възприятие и да проникне по този на чин навън в духовния свят, също така и ние стигаме до там чрез
към текста >>
И протичащо напълно успоредно, без да сме направили нещо друго, освен да практикуваме този път на съзерцанието, на медитацията, протичащо на пълно успоредно сега от нашата
мисли
телна работа по отношение на “Философия на свободата” е станало нещо съвършено друго, т.е.
Тогава ние навреме забелязваме нещо. Аз предположих, че онзи, който се стреми към истинско духовно познание, първо е разработил мисловно “Философията на свободата”. След това той я оставя и е поел пътя на съзерцанието, на медитацията насочена към вътрешността. Той е проникнал до равновесието, до движението, до живота. Такъв ученик живее в този живот, в това равновесие, в това движение.
И протичащо напълно успоредно, без да сме направили нещо друго, освен да практикуваме този път на съзерцанието, на медитацията, протичащо на пълно успоредно сега от нашата мислителна работа по отношение на “Философия на свободата” е станало нещо съвършено друго, т.е.
онова, което може да бъде изживяно в чистото мислене чрез една такава “Философия на свободата”. Благодарение на това, че сме работили вътрешно психически в една съвършено друга област, това се е превърнало в нещо съвършено друго. То е станало по-пълно, по-натежало със съдържание. И докато от едната страна сме проникнали в нашата вътрешност, задълбочили сме Имагинацията, ние сме изнесли вън от обикновеното съзнание онова, което всъщност сме постигнали чрез мисловата работа във “Философия на свободата. От мисли, които по-рано са плували повече или по-малко абстрактно в чистото мислене, ние сме направили пълносъдържателни сили, които сега живеят в нашето съзнание, и това, което по-рано беше чиста мисъл, е станало инспирация.
към текста >>
онова, което може да бъде изживяно в чистото
мисле
не
чрез една такава “Философия на свободата”.
Аз предположих, че онзи, който се стреми към истинско духовно познание, първо е разработил мисловно “Философията на свободата”. След това той я оставя и е поел пътя на съзерцанието, на медитацията насочена към вътрешността. Той е проникнал до равновесието, до движението, до живота. Такъв ученик живее в този живот, в това равновесие, в това движение. И протичащо напълно успоредно, без да сме направили нещо друго, освен да практикуваме този път на съзерцанието, на медитацията, протичащо на пълно успоредно сега от нашата мислителна работа по отношение на “Философия на свободата” е станало нещо съвършено друго, т.е.
онова, което може да бъде изживяно в чистото мислене чрез една такава “Философия на свободата”.
Благодарение на това, че сме работили вътрешно психически в една съвършено друга област, това се е превърнало в нещо съвършено друго. То е станало по-пълно, по-натежало със съдържание. И докато от едната страна сме проникнали в нашата вътрешност, задълбочили сме Имагинацията, ние сме изнесли вън от обикновеното съзнание онова, което всъщност сме постигнали чрез мисловата работа във “Философия на свободата. От мисли, които по-рано са плували повече или по-малко абстрактно в чистото мислене, ние сме направили пълносъдържателни сили, които сега живеят в нашето съзнание, и това, което по-рано беше чиста мисъл, е станало инспирация. Ние сме развили имагинацията, а чистото мислене се е превърнало в инспирация.
към текста >>
От
мисли
, които по-рано са плували повече или по-малко абстрактно в чистото
мисле
не
, ние сме направили пълносъдържателни сили, които сега живеят в нашето съзнание, и това, което по-рано беше чиста мисъл, е станало инспирация.
И протичащо напълно успоредно, без да сме направили нещо друго, освен да практикуваме този път на съзерцанието, на медитацията, протичащо на пълно успоредно сега от нашата мислителна работа по отношение на “Философия на свободата” е станало нещо съвършено друго, т.е. онова, което може да бъде изживяно в чистото мислене чрез една такава “Философия на свободата”. Благодарение на това, че сме работили вътрешно психически в една съвършено друга област, това се е превърнало в нещо съвършено друго. То е станало по-пълно, по-натежало със съдържание. И докато от едната страна сме проникнали в нашата вътрешност, задълбочили сме Имагинацията, ние сме изнесли вън от обикновеното съзнание онова, което всъщност сме постигнали чрез мисловата работа във “Философия на свободата.
От мисли, които по-рано са плували повече или по-малко абстрактно в чистото мислене, ние сме направили пълносъдържателни сили, които сега живеят в нашето съзнание, и това, което по-рано беше чиста мисъл, е станало инспирация.
Ние сме развили имагинацията, а чистото мислене се е превърнало в инспирация. И напредвайки по този път, ние стигаме до там, да можем да държим сега отделно едно от друго – защото сме ги добили по два строго различаващи се един от друг пътища – онова, което получаваме като Инспирация от чистото мислене, животът, който на по-ниска степен е едно мислене, след това едно издигнато до Инспирация мислене, и от друга страна онова, което изживяваме като състояние на равновесие, като състояние на движение, като състояние на живот. И сега ние можем да свържем едно с друго двете изживявания, двата видове изживявания. Можем да свържем външното с вътрешното. Чрез свързването на инспирацията и имагинацията ние отново стигаме до интуицията.
към текста >>
Ние сме развили имагинацията, а чистото
мисле
не
се е превърнало в инспирация.
онова, което може да бъде изживяно в чистото мислене чрез една такава “Философия на свободата”. Благодарение на това, че сме работили вътрешно психически в една съвършено друга област, това се е превърнало в нещо съвършено друго. То е станало по-пълно, по-натежало със съдържание. И докато от едната страна сме проникнали в нашата вътрешност, задълбочили сме Имагинацията, ние сме изнесли вън от обикновеното съзнание онова, което всъщност сме постигнали чрез мисловата работа във “Философия на свободата. От мисли, които по-рано са плували повече или по-малко абстрактно в чистото мислене, ние сме направили пълносъдържателни сили, които сега живеят в нашето съзнание, и това, което по-рано беше чиста мисъл, е станало инспирация.
Ние сме развили имагинацията, а чистото мислене се е превърнало в инспирация.
И напредвайки по този път, ние стигаме до там, да можем да държим сега отделно едно от друго – защото сме ги добили по два строго различаващи се един от друг пътища – онова, което получаваме като Инспирация от чистото мислене, животът, който на по-ниска степен е едно мислене, след това едно издигнато до Инспирация мислене, и от друга страна онова, което изживяваме като състояние на равновесие, като състояние на движение, като състояние на живот. И сега ние можем да свържем едно с друго двете изживявания, двата видове изживявания. Можем да свържем външното с вътрешното. Чрез свързването на инспирацията и имагинацията ние отново стигаме до интуицията. Какво сме извърши ли ние всъщност тук?
към текста >>
И напредвайки по този път, ние стигаме до там, да можем да държим сега отделно едно от друго – защото сме ги добили по два строго различаващи се един от друг пътища – онова, което получаваме като Инспирация от чистото
мисле
не
, животът, който на по-ниска степен е едно
мисле
не
, след това едно издигнато до Инспирация
мисле
не
, и от друга страна онова, което изживяваме като състояние на равновесие, като състояние на движение, като състояние на живот.
Благодарение на това, че сме работили вътрешно психически в една съвършено друга област, това се е превърнало в нещо съвършено друго. То е станало по-пълно, по-натежало със съдържание. И докато от едната страна сме проникнали в нашата вътрешност, задълбочили сме Имагинацията, ние сме изнесли вън от обикновеното съзнание онова, което всъщност сме постигнали чрез мисловата работа във “Философия на свободата. От мисли, които по-рано са плували повече или по-малко абстрактно в чистото мислене, ние сме направили пълносъдържателни сили, които сега живеят в нашето съзнание, и това, което по-рано беше чиста мисъл, е станало инспирация. Ние сме развили имагинацията, а чистото мислене се е превърнало в инспирация.
И напредвайки по този път, ние стигаме до там, да можем да държим сега отделно едно от друго – защото сме ги добили по два строго различаващи се един от друг пътища – онова, което получаваме като Инспирация от чистото мислене, животът, който на по-ниска степен е едно мислене, след това едно издигнато до Инспирация мислене, и от друга страна онова, което изживяваме като състояние на равновесие, като състояние на движение, като състояние на живот.
И сега ние можем да свържем едно с друго двете изживявания, двата видове изживявания. Можем да свържем външното с вътрешното. Чрез свързването на инспирацията и имагинацията ние отново стигаме до интуицията. Какво сме извърши ли ние всъщност тук? Искам да Ви охарактеризирам това още от една друга страна.
към текста >>
Обаче онзи, който действително изучава “Философия на свободата”, ще открие, че в онова
мисле
не
, което постигаме като чисто
мисле
не
, волята и
мисле
не
то се сливат.
Чрез това се установява една връзка между дейността на мозъка и вдишването. И онова от процеса на вдишването, което се специализира по този начин в мозъка, то действува в дейността на сетивата като възприемане. Така щото – бих могъл да кажа – възприемането е един клон на вдишването. След това отново при издишването: мозъчната вода отива надолу, тя упражнява натиск върху кръвообращението. Слизането на мозъчната вода е свързана с дейността на волята и това отново е свързано с издишването.
Обаче онзи, който действително изучава “Философия на свободата”, ще открие, че в онова мислене, което постигаме като чисто мислене, волята и мисленето се сливат.
Чистото мислене е всъщност една проява на волята. Ето защо онова, което е мислене, което е чисто мислене, е сродно с това, което източният човек изживява в процеса на издишването. Чистото мислене е сродно с процеса на издишването, както възприемането е сродно с процеса на вдишването. Ние трябва така да се каже да минем същия процес, който източният човек минава със своята философия Йога, обаче изместен към вътрешността на човека. Тази философия Йога почива на едно регулиращо вдишване, издишване, и улавя по този начин вечното в човека.
към текста >>
Чистото
мисле
не
е всъщност една проява на волята.
И онова от процеса на вдишването, което се специализира по този начин в мозъка, то действува в дейността на сетивата като възприемане. Така щото – бих могъл да кажа – възприемането е един клон на вдишването. След това отново при издишването: мозъчната вода отива надолу, тя упражнява натиск върху кръвообращението. Слизането на мозъчната вода е свързана с дейността на волята и това отново е свързано с издишването. Обаче онзи, който действително изучава “Философия на свободата”, ще открие, че в онова мислене, което постигаме като чисто мислене, волята и мисленето се сливат.
Чистото мислене е всъщност една проява на волята.
Ето защо онова, което е мислене, което е чисто мислене, е сродно с това, което източният човек изживява в процеса на издишването. Чистото мислене е сродно с процеса на издишването, както възприемането е сродно с процеса на вдишването. Ние трябва така да се каже да минем същия процес, който източният човек минава със своята философия Йога, обаче изместен към вътрешността на човека. Тази философия Йога почива на едно регулиращо вдишване, издишване, и улавя по този начин вечното в човека. Какво може да направи източният човек?
към текста >>
Ето защо онова, което е
мисле
не
, което е чисто
мисле
не
, е сродно с това, което източният човек изживява в процеса на издишването.
Така щото – бих могъл да кажа – възприемането е един клон на вдишването. След това отново при издишването: мозъчната вода отива надолу, тя упражнява натиск върху кръвообращението. Слизането на мозъчната вода е свързана с дейността на волята и това отново е свързано с издишването. Обаче онзи, който действително изучава “Философия на свободата”, ще открие, че в онова мислене, което постигаме като чисто мислене, волята и мисленето се сливат. Чистото мислене е всъщност една проява на волята.
Ето защо онова, което е мислене, което е чисто мислене, е сродно с това, което източният човек изживява в процеса на издишването.
Чистото мислене е сродно с процеса на издишването, както възприемането е сродно с процеса на вдишването. Ние трябва така да се каже да минем същия процес, който източният човек минава със своята философия Йога, обаче изместен към вътрешността на човека. Тази философия Йога почива на едно регулиращо вдишване, издишване, и улавя по този начин вечното в човека. Какво може да направи източният човек? Той може да се издигне до едно ясно за него психическо изживяване от една страна на възприятието, а от друга страна на мисленето.
към текста >>
Чистото
мисле
не
е сродно с процеса на издишването, както възприемането е сродно с процеса на вдишването.
След това отново при издишването: мозъчната вода отива надолу, тя упражнява натиск върху кръвообращението. Слизането на мозъчната вода е свързана с дейността на волята и това отново е свързано с издишването. Обаче онзи, който действително изучава “Философия на свободата”, ще открие, че в онова мислене, което постигаме като чисто мислене, волята и мисленето се сливат. Чистото мислене е всъщност една проява на волята. Ето защо онова, което е мислене, което е чисто мислене, е сродно с това, което източният човек изживява в процеса на издишването.
Чистото мислене е сродно с процеса на издишването, както възприемането е сродно с процеса на вдишването.
Ние трябва така да се каже да минем същия процес, който източният човек минава със своята философия Йога, обаче изместен към вътрешността на човека. Тази философия Йога почива на едно регулиращо вдишване, издишване, и улавя по този начин вечното в човека. Какво може да направи източният човек? Той може да се издигне до едно ясно за него психическо изживяване от една страна на възприятието, а от друга страна на мисленето. И той може да свърже във вътрешно изживяване онова, което иначе се свързва абстрактно и формено само в покой, възприемане и мислене, така че да изживява вътрешно духовно-душевно това, което се изживява физически при вдишването и издишването.
към текста >>
Той може да се издигне до едно ясно за него психическо изживяване от една страна на възприятието, а от друга страна на
мисле
не
то.
Ето защо онова, което е мислене, което е чисто мислене, е сродно с това, което източният човек изживява в процеса на издишването. Чистото мислене е сродно с процеса на издишването, както възприемането е сродно с процеса на вдишването. Ние трябва така да се каже да минем същия процес, който източният човек минава със своята философия Йога, обаче изместен към вътрешността на човека. Тази философия Йога почива на едно регулиращо вдишване, издишване, и улавя по този начин вечното в човека. Какво може да направи източният човек?
Той може да се издигне до едно ясно за него психическо изживяване от една страна на възприятието, а от друга страна на мисленето.
И той може да свърже във вътрешно изживяване онова, което иначе се свързва абстрактно и формено само в покой, възприемане и мислене, така че да изживява вътрешно духовно-душевно това, което се изживява физически при вдишването и издишването. Ние изживяваме физически вдишването и издишването, в тяхната хармония ние изживяваме съзнателно вечното. В обикновеното изживяване ние изживяваме възприятието на мисълта; когато направим подвижен нашия психически живот, ние изживяваме движението на махалото, ритъма, постоянното вибриране едно в друго на възприемането и на мисленето. И както за източният човек във вдишването и издишването се развива една по-висша действителност, така, когато западният човек развие в себе си живия процес на измененото вдишване във възприемането, измененото издишване в чистото мислене, когато втъкава едно в друго понятие, мислене и възприятие, се развива така да се каже едно духовно-душевно дишане на мястото на физическото дишане при философията Йога. И чрез това ритмично движение, чрез това ритмично дишане във възприятието и в мисленето той се развива постепенно нагоре до истинската духовна действителност в Имагинация, в Инспирация и в Интуиция.
към текста >>
И той може да свърже във вътрешно изживяване онова, което иначе се свързва абстрактно и формено само в покой, възприемане и
мисле
не
, така че да изживява вътрешно духовно-душевно това, което се изживява физически при вдишването и издишването.
Чистото мислене е сродно с процеса на издишването, както възприемането е сродно с процеса на вдишването. Ние трябва така да се каже да минем същия процес, който източният човек минава със своята философия Йога, обаче изместен към вътрешността на човека. Тази философия Йога почива на едно регулиращо вдишване, издишване, и улавя по този начин вечното в човека. Какво може да направи източният човек? Той може да се издигне до едно ясно за него психическо изживяване от една страна на възприятието, а от друга страна на мисленето.
И той може да свърже във вътрешно изживяване онова, което иначе се свързва абстрактно и формено само в покой, възприемане и мислене, така че да изживява вътрешно духовно-душевно това, което се изживява физически при вдишването и издишването.
Ние изживяваме физически вдишването и издишването, в тяхната хармония ние изживяваме съзнателно вечното. В обикновеното изживяване ние изживяваме възприятието на мисълта; когато направим подвижен нашия психически живот, ние изживяваме движението на махалото, ритъма, постоянното вибриране едно в друго на възприемането и на мисленето. И както за източният човек във вдишването и издишването се развива една по-висша действителност, така, когато западният човек развие в себе си живия процес на измененото вдишване във възприемането, измененото издишване в чистото мислене, когато втъкава едно в друго понятие, мислене и възприятие, се развива така да се каже едно духовно-душевно дишане на мястото на физическото дишане при философията Йога. И чрез това ритмично движение, чрез това ритмично дишане във възприятието и в мисленето той се развива постепенно нагоре до истинската духовна действителност в Имагинация, в Инспирация и в Интуиция. И когато в моята “Философия на свободата” аз обърнах само философски вниманието на това, че истинската действителност се получава от едно сливане на възприятие и мислене, понеже тази “Философия на свободата” беше замислена като една вътрешна култура, трябваше да бъде обърнато вниманието върху онова, което западният човек трябва да упражнява, за да се издигне сам в духовния свят.
към текста >>
В обикновеното изживяване ние изживяваме възприятието на мисълта; когато направим подвижен нашия психически живот, ние изживяваме движението на махалото, ритъма, постоянното вибриране едно в друго на възприемането и на
мисле
не
то.
Тази философия Йога почива на едно регулиращо вдишване, издишване, и улавя по този начин вечното в човека. Какво може да направи източният човек? Той може да се издигне до едно ясно за него психическо изживяване от една страна на възприятието, а от друга страна на мисленето. И той може да свърже във вътрешно изживяване онова, което иначе се свързва абстрактно и формено само в покой, възприемане и мислене, така че да изживява вътрешно духовно-душевно това, което се изживява физически при вдишването и издишването. Ние изживяваме физически вдишването и издишването, в тяхната хармония ние изживяваме съзнателно вечното.
В обикновеното изживяване ние изживяваме възприятието на мисълта; когато направим подвижен нашия психически живот, ние изживяваме движението на махалото, ритъма, постоянното вибриране едно в друго на възприемането и на мисленето.
И както за източният човек във вдишването и издишването се развива една по-висша действителност, така, когато западният човек развие в себе си живия процес на измененото вдишване във възприемането, измененото издишване в чистото мислене, когато втъкава едно в друго понятие, мислене и възприятие, се развива така да се каже едно духовно-душевно дишане на мястото на физическото дишане при философията Йога. И чрез това ритмично движение, чрез това ритмично дишане във възприятието и в мисленето той се развива постепенно нагоре до истинската духовна действителност в Имагинация, в Инспирация и в Интуиция. И когато в моята “Философия на свободата” аз обърнах само философски вниманието на това, че истинската действителност се получава от едно сливане на възприятие и мислене, понеже тази “Философия на свободата” беше замислена като една вътрешна култура, трябваше да бъде обърнато вниманието върху онова, което западният човек трябва да упражнява, за да се издигне сам в духовния свят. Източният човек казва: систола, диастола, вдишване, издишване. На място на това западният човек трябва да постави: възприятие, мислене.
към текста >>
И както за източният човек във вдишването и издишването се развива една по-висша действителност, така, когато западният човек развие в себе си живия процес на измененото вдишване във възприемането, измененото издишване в чистото
мисле
не
, когато втъкава едно в друго понятие,
мисле
не
и възприятие, се развива така да се каже едно духовно-душевно дишане на мястото на физическото дишане при философията Йога.
Какво може да направи източният човек? Той може да се издигне до едно ясно за него психическо изживяване от една страна на възприятието, а от друга страна на мисленето. И той може да свърже във вътрешно изживяване онова, което иначе се свързва абстрактно и формено само в покой, възприемане и мислене, така че да изживява вътрешно духовно-душевно това, което се изживява физически при вдишването и издишването. Ние изживяваме физически вдишването и издишването, в тяхната хармония ние изживяваме съзнателно вечното. В обикновеното изживяване ние изживяваме възприятието на мисълта; когато направим подвижен нашия психически живот, ние изживяваме движението на махалото, ритъма, постоянното вибриране едно в друго на възприемането и на мисленето.
И както за източният човек във вдишването и издишването се развива една по-висша действителност, така, когато западният човек развие в себе си живия процес на измененото вдишване във възприемането, измененото издишване в чистото мислене, когато втъкава едно в друго понятие, мислене и възприятие, се развива така да се каже едно духовно-душевно дишане на мястото на физическото дишане при философията Йога.
И чрез това ритмично движение, чрез това ритмично дишане във възприятието и в мисленето той се развива постепенно нагоре до истинската духовна действителност в Имагинация, в Инспирация и в Интуиция. И когато в моята “Философия на свободата” аз обърнах само философски вниманието на това, че истинската действителност се получава от едно сливане на възприятие и мислене, понеже тази “Философия на свободата” беше замислена като една вътрешна култура, трябваше да бъде обърнато вниманието върху онова, което западният човек трябва да упражнява, за да се издигне сам в духовния свят. Източният човек казва: систола, диастола, вдишване, издишване. На място на това западният човек трябва да постави: възприятие, мислене. Източният човек казва: развитие на физическото дишане; западният човек казва: развитие на духовно-душевното дишане в процеса на познанието чрез възприемане и мислене.
към текста >>
И чрез това ритмично движение, чрез това ритмично дишане във възприятието и в
мисле
не
то той се развива постепенно нагоре до истинската духовна действителност в Имагинация, в Инспирация и в Интуиция.
Той може да се издигне до едно ясно за него психическо изживяване от една страна на възприятието, а от друга страна на мисленето. И той може да свърже във вътрешно изживяване онова, което иначе се свързва абстрактно и формено само в покой, възприемане и мислене, така че да изживява вътрешно духовно-душевно това, което се изживява физически при вдишването и издишването. Ние изживяваме физически вдишването и издишването, в тяхната хармония ние изживяваме съзнателно вечното. В обикновеното изживяване ние изживяваме възприятието на мисълта; когато направим подвижен нашия психически живот, ние изживяваме движението на махалото, ритъма, постоянното вибриране едно в друго на възприемането и на мисленето. И както за източният човек във вдишването и издишването се развива една по-висша действителност, така, когато западният човек развие в себе си живия процес на измененото вдишване във възприемането, измененото издишване в чистото мислене, когато втъкава едно в друго понятие, мислене и възприятие, се развива така да се каже едно духовно-душевно дишане на мястото на физическото дишане при философията Йога.
И чрез това ритмично движение, чрез това ритмично дишане във възприятието и в мисленето той се развива постепенно нагоре до истинската духовна действителност в Имагинация, в Инспирация и в Интуиция.
И когато в моята “Философия на свободата” аз обърнах само философски вниманието на това, че истинската действителност се получава от едно сливане на възприятие и мислене, понеже тази “Философия на свободата” беше замислена като една вътрешна култура, трябваше да бъде обърнато вниманието върху онова, което западният човек трябва да упражнява, за да се издигне сам в духовния свят. Източният човек казва: систола, диастола, вдишване, издишване. На място на това западният човек трябва да постави: възприятие, мислене. Източният човек казва: развитие на физическото дишане; западният човек казва: развитие на духовно-душевното дишане в процеса на познанието чрез възприемане и мислене.
към текста >>
И когато в моята “Философия на свободата” аз обърнах само философски вниманието на това, че истинската действителност се получава от едно сливане на възприятие и
мисле
не
, понеже тази “Философия на свободата” беше за
мисле
на като една вътрешна култура, трябваше да бъде обърнато вниманието върху онова, което западният човек трябва да упражнява, за да се издигне сам в духовния свят.
И той може да свърже във вътрешно изживяване онова, което иначе се свързва абстрактно и формено само в покой, възприемане и мислене, така че да изживява вътрешно духовно-душевно това, което се изживява физически при вдишването и издишването. Ние изживяваме физически вдишването и издишването, в тяхната хармония ние изживяваме съзнателно вечното. В обикновеното изживяване ние изживяваме възприятието на мисълта; когато направим подвижен нашия психически живот, ние изживяваме движението на махалото, ритъма, постоянното вибриране едно в друго на възприемането и на мисленето. И както за източният човек във вдишването и издишването се развива една по-висша действителност, така, когато западният човек развие в себе си живия процес на измененото вдишване във възприемането, измененото издишване в чистото мислене, когато втъкава едно в друго понятие, мислене и възприятие, се развива така да се каже едно духовно-душевно дишане на мястото на физическото дишане при философията Йога. И чрез това ритмично движение, чрез това ритмично дишане във възприятието и в мисленето той се развива постепенно нагоре до истинската духовна действителност в Имагинация, в Инспирация и в Интуиция.
И когато в моята “Философия на свободата” аз обърнах само философски вниманието на това, че истинската действителност се получава от едно сливане на възприятие и мислене, понеже тази “Философия на свободата” беше замислена като една вътрешна култура, трябваше да бъде обърнато вниманието върху онова, което западният човек трябва да упражнява, за да се издигне сам в духовния свят.
Източният човек казва: систола, диастола, вдишване, издишване. На място на това западният човек трябва да постави: възприятие, мислене. Източният човек казва: развитие на физическото дишане; западният човек казва: развитие на духовно-душевното дишане в процеса на познанието чрез възприемане и мислене.
към текста >>
На място на това западният човек трябва да постави: възприятие,
мисле
не
.
В обикновеното изживяване ние изживяваме възприятието на мисълта; когато направим подвижен нашия психически живот, ние изживяваме движението на махалото, ритъма, постоянното вибриране едно в друго на възприемането и на мисленето. И както за източният човек във вдишването и издишването се развива една по-висша действителност, така, когато западният човек развие в себе си живия процес на измененото вдишване във възприемането, измененото издишване в чистото мислене, когато втъкава едно в друго понятие, мислене и възприятие, се развива така да се каже едно духовно-душевно дишане на мястото на физическото дишане при философията Йога. И чрез това ритмично движение, чрез това ритмично дишане във възприятието и в мисленето той се развива постепенно нагоре до истинската духовна действителност в Имагинация, в Инспирация и в Интуиция. И когато в моята “Философия на свободата” аз обърнах само философски вниманието на това, че истинската действителност се получава от едно сливане на възприятие и мислене, понеже тази “Философия на свободата” беше замислена като една вътрешна култура, трябваше да бъде обърнато вниманието върху онова, което западният човек трябва да упражнява, за да се издигне сам в духовния свят. Източният човек казва: систола, диастола, вдишване, издишване.
На място на това западният човек трябва да постави: възприятие, мислене.
Източният човек казва: развитие на физическото дишане; западният човек казва: развитие на духовно-душевното дишане в процеса на познанието чрез възприемане и мислене.
към текста >>
Източният човек казва: развитие на физическото дишане; западният човек казва: развитие на духовно-душевното дишане в процеса на познанието чрез възприемане и
мисле
не
.
И както за източният човек във вдишването и издишването се развива една по-висша действителност, така, когато западният човек развие в себе си живия процес на измененото вдишване във възприемането, измененото издишване в чистото мислене, когато втъкава едно в друго понятие, мислене и възприятие, се развива така да се каже едно духовно-душевно дишане на мястото на физическото дишане при философията Йога. И чрез това ритмично движение, чрез това ритмично дишане във възприятието и в мисленето той се развива постепенно нагоре до истинската духовна действителност в Имагинация, в Инспирация и в Интуиция. И когато в моята “Философия на свободата” аз обърнах само философски вниманието на това, че истинската действителност се получава от едно сливане на възприятие и мислене, понеже тази “Философия на свободата” беше замислена като една вътрешна култура, трябваше да бъде обърнато вниманието върху онова, което западният човек трябва да упражнява, за да се издигне сам в духовния свят. Източният човек казва: систола, диастола, вдишване, издишване. На място на това западният човек трябва да постави: възприятие, мислене.
Източният човек казва: развитие на физическото дишане; западният човек казва: развитие на духовно-душевното дишане в процеса на познанието чрез възприемане и мислене.
към текста >>
А Хегел, който беше повече един рационалистичен дух, прие мисълта на Шелинг и, като внесе чисти
мисли
върху наблюдението на природата, доведе я по-нататък.
Той беше повикан в Берлин. Но и онова, което той можа да предложи там, не беше истински дух, който трябваше да проникне онова, което той беше основал като натурфилософия. Той се беше стремил към един интелектуален възглед. Но това беше също такова нещо, при което той спря, защото не можеше да проникне чрез Имагинация в онази област, за която Ви говорих днес. И така той спря на това място.
А Хегел, който беше повече един рационалистичен дух, прие мисълта на Шелинг и, като внесе чисти мисли върху наблюдението на природата, доведе я по-нататък.
Тогава се роди Хегеловата натурфилософия. И така ние имахме обещанието на Шелинг за едно обяснение на природата на духа, което никога не бе изпълнено, и така имахме една Хегелова натурфилософия, която бе изоставена от природоизследването във втората половина на 19-то столетие – във всеки случай неразбрана, но тя трябваше да остане неразбрана, защото по отношение на действителното наблюдение на природата, по отношение на феноменологията на природата не можеше да се добие никакво отношение към това, което Хегеловата натурфилософия предлагаше като мислово съдържание. Това е – бих могъл да кажа – едно чудесно съвпадение, как Шелинг отива от Мюнхен в Берлин, как там очакваха нещо велико от него, как обаче той не знае да съобщи нищо. Това беше едно разочарование за всички онези, които вярваха, че чрез Хегеловата натурфилософия ще могат да получат от чистата мисъл откровения върху природата. Така – бих могъл да кажа – чрез това се доказа исторически, че Шелинг беше напреднал до интелектуалните възгледи, но не можа да стигне до действителната Имагинация; чрез това, че Хегел също показа, че с чистото мислене, ако човек не се издигне до имагинацията, не може също да се стигне до инспирацията, следователно до тайните на природата, бе доказано, че с това в развитието на запада се беше стигнало до една задънена улица.
към текста >>
Така – бих могъл да кажа – чрез това се доказа исторически, че Шелинг беше напреднал до интелектуалните възгледи, но не можа да стигне до действителната Имагинация; чрез това, че Хегел също показа, че с чистото
мисле
не
, ако човек не се издигне до имагинацията, не може също да се стигне до инспирацията, следователно до тайните на природата, бе доказано, че с това в развитието на запада се беше стигнало до една задънена улица.
А Хегел, който беше повече един рационалистичен дух, прие мисълта на Шелинг и, като внесе чисти мисли върху наблюдението на природата, доведе я по-нататък. Тогава се роди Хегеловата натурфилософия. И така ние имахме обещанието на Шелинг за едно обяснение на природата на духа, което никога не бе изпълнено, и така имахме една Хегелова натурфилософия, която бе изоставена от природоизследването във втората половина на 19-то столетие – във всеки случай неразбрана, но тя трябваше да остане неразбрана, защото по отношение на действителното наблюдение на природата, по отношение на феноменологията на природата не можеше да се добие никакво отношение към това, което Хегеловата натурфилософия предлагаше като мислово съдържание. Това е – бих могъл да кажа – едно чудесно съвпадение, как Шелинг отива от Мюнхен в Берлин, как там очакваха нещо велико от него, как обаче той не знае да съобщи нищо. Това беше едно разочарование за всички онези, които вярваха, че чрез Хегеловата натурфилософия ще могат да получат от чистата мисъл откровения върху природата.
Така – бих могъл да кажа – чрез това се доказа исторически, че Шелинг беше напреднал до интелектуалните възгледи, но не можа да стигне до действителната Имагинация; чрез това, че Хегел също показа, че с чистото мислене, ако човек не се издигне до имагинацията, не може също да се стигне до инспирацията, следователно до тайните на природата, бе доказано, че с това в развитието на запада се беше стигнало до една задънена улица.
Хората не знаеха да срещупоставят скептицизмът, хората не знаеха да срещупоставят нищо, което беше пропито с дух. И именно онзи, който с любов се е задълбочил в онова, което са Шелинг и Хегел, който благодарение на това можеше да види онова, което не можа да стане чрез философията на запада, той трябваше да се стреми към Антропософия, към антропософски насочена Духовна наука за западния свят, за да имаме нещо, което черпи от духа така, както източният човек е черпил от духа чрез систола и диастола и тяхното съвместно действие. Ние в западния свят направихме възприятието и мисленето да звучат духовно-душевно едно в друго, като се издигаме до една наука, която не е само абстрактна, а една жива наука, която затова обаче е също онази наука, която ни позволява да живеем в елемента на истината. И след цялата несполука на кантианизма, на шелингианизма, на хегелиализма, ние се нуждаехме от една такава философия, която можеше да покаже чрез откровението на духовния път, как истина и наука се намират една към друга в тяхното истинско отношение, в която за благото на по-нататъшното развитие на човечеството може да живее действително истина.
към текста >>
Ние в западния свят направихме възприятието и
мисле
не
то да звучат духовно-душевно едно в друго, като се издигаме до една наука, която не е само абстрактна, а една жива наука, която затова обаче е също онази наука, която ни позволява да живеем в елемента на истината.
Това е – бих могъл да кажа – едно чудесно съвпадение, как Шелинг отива от Мюнхен в Берлин, как там очакваха нещо велико от него, как обаче той не знае да съобщи нищо. Това беше едно разочарование за всички онези, които вярваха, че чрез Хегеловата натурфилософия ще могат да получат от чистата мисъл откровения върху природата. Така – бих могъл да кажа – чрез това се доказа исторически, че Шелинг беше напреднал до интелектуалните възгледи, но не можа да стигне до действителната Имагинация; чрез това, че Хегел също показа, че с чистото мислене, ако човек не се издигне до имагинацията, не може също да се стигне до инспирацията, следователно до тайните на природата, бе доказано, че с това в развитието на запада се беше стигнало до една задънена улица. Хората не знаеха да срещупоставят скептицизмът, хората не знаеха да срещупоставят нищо, което беше пропито с дух. И именно онзи, който с любов се е задълбочил в онова, което са Шелинг и Хегел, който благодарение на това можеше да види онова, което не можа да стане чрез философията на запада, той трябваше да се стреми към Антропософия, към антропософски насочена Духовна наука за западния свят, за да имаме нещо, което черпи от духа така, както източният човек е черпил от духа чрез систола и диастола и тяхното съвместно действие.
Ние в западния свят направихме възприятието и мисленето да звучат духовно-душевно едно в друго, като се издигаме до една наука, която не е само абстрактна, а една жива наука, която затова обаче е също онази наука, която ни позволява да живеем в елемента на истината.
И след цялата несполука на кантианизма, на шелингианизма, на хегелиализма, ние се нуждаехме от една такава философия, която можеше да покаже чрез откровението на духовния път, как истина и наука се намират една към друга в тяхното истинско отношение, в която за благото на по-нататъшното развитие на човечеството може да живее действително истина.
към текста >>
56.
Съдържание
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
Цел на курса: прехвърляне на мост от духовната наука към обикновения начин на
мисле
не
.
Цел на курса: прехвърляне на мост от духовната наука към обикновения начин на мислене.
Трите закона на Кеплер като гениални индукции. Следващите след това изпълнени с предразсъдъци дедукции. „Regula philosophandi“ като предразсъдък. Обясняване на света, изхождайки от хипотези. Нютон, Кант, Лаплас.
към текста >>
Преодоляване на днешното
мисле
не
.
Светлината във въздуха е еднородна, а кометата – нехомогенна среща на тежаща и безтегловна материя. Стимул към експериментиране. Необходимост от нови експериментални устройства, доколкото старите дават това, което се намира в книгите по физика. Бележки към експериментите: деформация на детско балонче; разпространение на линията на затопляне; спектърът според Гьоте; защо следва да се отклони тълкуването за светлинните лъчи в светлинните явления; периферни и централни сили в магнитната стрелка, в катода и анода. Приложение на имагинацията, инспирацията и интуицията в естественонаучните изследвания като въпрос на душевно мъжество.
Преодоляване на днешното мислене.
Слънчевият спектър като образ на противоположността на Слънцето и Земята. Възникване на света съгласно теорията на Кант-Лаплас и нейния недостатък.
към текста >>
57.
Първа лекция, Щутгарт, 1 януари 1921 година.
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
Преди епохата на Коперник[1] и Галилей[2], за астрономическите неща се е
мисле
ло по съвсем друг начин, отколкото днес.
Виждате ли, това, което днес наричаме астрономия, включително областта на астрофизиката, всичко това, по принцип, е творение на новото време.
Преди епохата на Коперник[1] и Галилей[2], за астрономическите неща се е мислело по съвсем друг начин, отколкото днес.
Днес вече е извънредно трудно даже просто да се посочи този вид астрономическо мислене, който се е практикувал, бих казал, още в XIII-XIV век, доколкото днес той е съвсем чужд на човека. Ние живеем повече в представите, – и това, от известна гледна точка, е напълно обосновано, – които са били създадени от времето на Галилей, Кеплер[3], Коперник, и те, по същество, по математико-механичен начин излагат обширните явления на мировото пространство в степента, в която се отчитат от астрономията. За тези явления се мисли по математико-механичен начин. И при разглеждане на тези явления в основата им се залага това, което се извлича от абстрактната наука математика или от абстрактната наука механика. Изчисляват се разстояния, движения и сили, но качественият начин за разглеждане, който все още е съществувал в XIII-XIV век, когато в звездите са различавали индивидуалността на Юпитер и индивидуалността на Сатурн, е съвсем изгубен от днешното човечество.
към текста >>
Днес вече е извънредно трудно даже просто да се посочи този вид астрономическо
мисле
не
, който се е практикувал, бих казал, още в XIII-XIV век, доколкото днес той е съвсем чужд на човека.
Виждате ли, това, което днес наричаме астрономия, включително областта на астрофизиката, всичко това, по принцип, е творение на новото време. Преди епохата на Коперник[1] и Галилей[2], за астрономическите неща се е мислело по съвсем друг начин, отколкото днес.
Днес вече е извънредно трудно даже просто да се посочи този вид астрономическо мислене, който се е практикувал, бих казал, още в XIII-XIV век, доколкото днес той е съвсем чужд на човека.
Ние живеем повече в представите, – и това, от известна гледна точка, е напълно обосновано, – които са били създадени от времето на Галилей, Кеплер[3], Коперник, и те, по същество, по математико-механичен начин излагат обширните явления на мировото пространство в степента, в която се отчитат от астрономията. За тези явления се мисли по математико-механичен начин. И при разглеждане на тези явления в основата им се залага това, което се извлича от абстрактната наука математика или от абстрактната наука механика. Изчисляват се разстояния, движения и сили, но качественият начин за разглеждане, който все още е съществувал в XIII-XIV век, когато в звездите са различавали индивидуалността на Юпитер и индивидуалността на Сатурн, е съвсем изгубен от днешното човечество. Не искам сега критично да разглеждам тези неща, а само да посоча, че механичният и математическият начин на разглеждане са станали единствените в така наречената област на астрономията.
към текста >>
За тези явления се
мисли
по математико-механичен начин.
Виждате ли, това, което днес наричаме астрономия, включително областта на астрофизиката, всичко това, по принцип, е творение на новото време. Преди епохата на Коперник[1] и Галилей[2], за астрономическите неща се е мислело по съвсем друг начин, отколкото днес. Днес вече е извънредно трудно даже просто да се посочи този вид астрономическо мислене, който се е практикувал, бих казал, още в XIII-XIV век, доколкото днес той е съвсем чужд на човека. Ние живеем повече в представите, – и това, от известна гледна точка, е напълно обосновано, – които са били създадени от времето на Галилей, Кеплер[3], Коперник, и те, по същество, по математико-механичен начин излагат обширните явления на мировото пространство в степента, в която се отчитат от астрономията.
За тези явления се мисли по математико-механичен начин.
И при разглеждане на тези явления в основата им се залага това, което се извлича от абстрактната наука математика или от абстрактната наука механика. Изчисляват се разстояния, движения и сили, но качественият начин за разглеждане, който все още е съществувал в XIII-XIV век, когато в звездите са различавали индивидуалността на Юпитер и индивидуалността на Сатурн, е съвсем изгубен от днешното човечество. Не искам сега критично да разглеждам тези неща, а само да посоча, че механичният и математическият начин на разглеждане са станали единствените в така наречената област на астрономията. Даже ако ние, без нищо да разбираме от математика или механика, започнехме днес по популярен начин да създаваме учение за звездното небе, все пак, дори и действайки като дилетанти, бихме започнали да го градим по чисто пространствено-времевите понятия, тоест в съответствие с математико-механичните представи. В нашите съвременници, които предполагат, че могат в значителна степен да преценяват тези неща, не се появява съмнение, че само така може да се разглежда звездното небе и всеки друг подход към този въпрос е дилетантщина.
към текста >>
Ако се запитаме, как, собствено, се е случило, че такова разглеждане на звездното небе е влязло в хода на развитие на нашата цивилизация, тези, които разгледат днешния научен начин на
мисле
не
като нещо абсолютно, ще дадат отговор, който е различен от този, който бихме дали ние самите.
Ако се запитаме, как, собствено, се е случило, че такова разглеждане на звездното небе е влязло в хода на развитие на нашата цивилизация, тези, които разгледат днешния научен начин на мислене като нещо абсолютно, ще дадат отговор, който е различен от този, който бихме дали ние самите.
Този, който разглежда научното развитие, каквото го наблюдаваме днес, като нещо абсолютно значимо, ще каже: да, в предишното човечество тогава още не са съществували строго научните представи, които то тепърва е трябвало да постига. И това, към което в края на краищата сме стигнали – математико-механичния начин за разглеждане на небесните явления – съответства на обективността, базирано е на действителността. С други думи, се казва: предишните хора са внасяли в мировите явления нещо субективно; новото човечество е постигнало строго научното разбиране на това, което, по същество, съответства сега на действителността.
към текста >>
Но сега бих искал да поставя въпроса – извинете ме, ако изглежда малко пренебрежително, когато представям предмета в толкова тривиална форма, но бих искал да направя това по отношение на много неща, имащи такава тенденция, и моля присъстващите, особено образованите математици, да помислят, не е ли това така, – искам да задам въпроса: какво ще ми даде всичкото това предене на чисто математически
мисли
?
Вземете днес в ръце някакъв труд, в който става дума за теорията на функциите или за неевклидова геометрия, и ще видите, какъв набор от всевъзможни съображения се използва за да се излезе от рамките на обикновената геометрична концепция за триизмерното пространство, за да се разшири това, което представлява евклидовата геометрия, и ще видите, че за това се изисква голяма усърдност и значителна съобразителност. Да предположим сега, че сте станал капацитет в математиката, който добре познава теорията на функциите, и който разбира всичко това, което днес се разбира под неевклидова геометрия.
Но сега бих искал да поставя въпроса – извинете ме, ако изглежда малко пренебрежително, когато представям предмета в толкова тривиална форма, но бих искал да направя това по отношение на много неща, имащи такава тенденция, и моля присъстващите, особено образованите математици, да помислят, не е ли това така, – искам да задам въпроса: какво ще ми даде всичкото това предене на чисто математически мисли?
Областта, където тези знания биха намерили реално приложение, съвсем не интересува хората. Ако всичко, което е измислено по отношение на неевклидовата геометрия, се приложи към строежа на човешкия организъм, тогава бихме се намирали в реалността и бихме приложили към реалността нещо извънредно важно, а не бихме спекулирали с неща, лишени от реалност. Ако математикът би преминавал съответната подготовка, така че действителността също да го интересува, да го интересува как изглежда, например, сърцето, за да може да добие представа, как посредством математически операции то може да се обърне наопаки и в резултат на това да се получи целият човешки облик; ако той би се научил да математизира по такъв начин, такова математизиране би имало опора в реалността. Тогава би била невъзможна ситуацията, когато от едната страна седи образован математик, който не се интересува от нещата, които изучава медикът, а от другата страна – медик, който нищо не разбира от това, как математикът преобразува формите, метаморфозира ги, но в чисто абстрактния елемент.
към текста >>
58.
Втора лекция. 2 януари 1921 година
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
И този, който чувства такива неща, ще потвърди факта, че е срещал в живота много хора, които са му доверили, че най-съществените
мисли
, които са ги посетили, са се пораждали в здрача, тоест в умерения период на денонощния цикъл – нито по пладне, нито в полунощ, а в умерения период от денонощния цикъл.
Съществуват и големи разлики между отделните човешки индивиди. Гьоте, който в края на краищата в определено отношение може да се разглежда като определен вид нормален човек, като някакво нормално същество, е чувствал, че е най-продуктивен сутрин, а Шилер – по-скоро вечер. Това показва, че денонощният цикъл все пак има определено влияние върху някои фини неща в човешката природа.
И този, който чувства такива неща, ще потвърди факта, че е срещал в живота много хора, които са му доверили, че най-съществените мисли, които са ги посетили, са се пораждали в здрача, тоест в умерения период на денонощния цикъл – нито по пладне, нито в полунощ, а в умерения период от денонощния цикъл.
Но все пак можем да бъдем уверени в това, че хората в определен смисъл са независими от денонощния слънчев цикъл. По-подробно ще се спрем на значението на тази независимост и ще покажем, в какво все пак има зависимост.
към текста >>
За носталгията може малко да се
мисли
.
И когато гледаме към истинския земен живот, все пак трябва да имаме предвид, че земното влияние върху човека, макар и да става в област, която обикновено не се наблюдава, все пак влияние върху тази област непременно има. Моля ви да насочите вниманието си към такова явление, като, например, носталгията.
За носталгията може малко да се мисли.
Разбира се, всичко това може да се обясни с така наречените душевни навици и подобни на тях. Но ви моля все пак да отчетете, че вследствие на така наречената носталгия, е напълно възможно да се проявят физиологични явления. Носталгията може да доведе човека до болести[9]. Тя може да се прояви в цялата си пълнота в астматичните явления. И ако се изучи комплекса на явлението носталгия с неговите последствия, с астматичните симптоми и с общото неразположение, със своеобразното изтощение, може да се види, че в крайна сметка носталгията като общо чувство е основана на промени в обмяната на веществата, на някаква промяна в метаболитната система; носталгията е само осъзнат рефлекс на промените в обмяната на веществата и тези промени произтичат изключително от измененията ставащи в нас, когато от едно място, с неговите земни влияния, изхождащи отдолу, се преместваме на друго място, с неговите влияния отдолу.
към текста >>
На основата на двете посочени гледни точки може да се получи правилната перспектива за подчертаването на третия основен закон на Кеплер: става дума за нещо повече от историческата справедливост, става дума за това в труда на Коперник, което съдържа плода за бъдещето, и което той е схванал с някои гениални
мисли
.
С тези трудности се е наложило да се съобразяват при излизането на курса в събраните съчинения. Макар и да е невъзможно да се изразят в няколко думи предпоставките, съществуващи в онези слушатели, все пак, от друга страна, събраните съчинения дават широка възможност за ориентировка защо това се дава в рамките на общата духовна наука. От многото, което може да бъде споменато, ще споменем само някои неща: в лекциите в GA 233а „Мистерийните центрове на средновековието“ се обсъжда проблематиката на коперниковия мироглед в неговия най-дълбок аспект; в цикъла „Духовните йерархии и тяхното отражение във физическия свят“, GA 110, в лекция 6 се сравняват мировите системи на Коперник и Птолемей, и двете се характеризират както във физическия, така и в духовния аспект на Космоса; в края на трета лекция на „За някои проучвания от областта на Евангелието на Марко“, GA 124, стоят думите: „От коперниковия възглед днес външната наука е усвоила само част, отмиращата част. Частта, която трябва да живее по-нататък – не само това, благодарение на което тя е действала вече в продължение на четири века, а това, което трябва да продължи да живее, – това човечеството трябва тепърва да овладява“; в 12 лекция от цикъла „Евангелието на Йоан, разгледано във връзка с другите три Евангелия и особено с Евангелието на Марко“ GA 112, е дадена основна характеристика на отношението на съвременната наука към древното ясновиждане. Тази характеристика вижда главното в това, че в науката се съдържа само дотолкова истинско познание, доколкото използваните в нея понятия произхождат от преобразуваните древни съзерцания, които под формата на понятия стават все по-фини.
На основата на двете посочени гледни точки може да се получи правилната перспектива за подчертаването на третия основен закон на Кеплер: става дума за нещо повече от историческата справедливост, става дума за това в труда на Коперник, което съдържа плода за бъдещето, и което той е схванал с някои гениални мисли.
Обаче, който признава самостоятелното значение на третия основен закон, не взима мярка за цялата небесна механика. В крайна сметка това е така. Кратка формулировка на отношението към небесната механика се съдържат във вече споменатата по-рано лекция от 28. 9.1919г.: „Всъщност, съвременното човечество още се придържа към гледната точка, представяйки си Земята като огромно кълбо в мировото пространство; извънземното, собствено, се обхваща само с математически и механистични представи, които, най-малкото за отделни, малко по-точно мислещи хора, са чисто математически, доколкото измислените понятия за всевъзможни гравитационни сили се отхвърлят от благоразумните хора; и извънземният миров образ се представя само математически“. Под „благоразумните хора“, безусловно се подразбира Кирхоф, споменат в лекцията.
към текста >>
9.1919г.: „Всъщност, съвременното човечество още се придържа към гледната точка, представяйки си Земята като огромно кълбо в мировото пространство; извънземното, собствено, се обхваща само с математически и механистични представи, които, най-малкото за отделни, малко по-точно
мисле
щи хора, са чисто математически, доколкото из
мисле
ните понятия за всевъзможни гравитационни сили се отхвърлят от благоразумните хора; и извънземният миров образ се представя само математически“.
Тази характеристика вижда главното в това, че в науката се съдържа само дотолкова истинско познание, доколкото използваните в нея понятия произхождат от преобразуваните древни съзерцания, които под формата на понятия стават все по-фини. На основата на двете посочени гледни точки може да се получи правилната перспектива за подчертаването на третия основен закон на Кеплер: става дума за нещо повече от историческата справедливост, става дума за това в труда на Коперник, което съдържа плода за бъдещето, и което той е схванал с някои гениални мисли. Обаче, който признава самостоятелното значение на третия основен закон, не взима мярка за цялата небесна механика. В крайна сметка това е така. Кратка формулировка на отношението към небесната механика се съдържат във вече споменатата по-рано лекция от 28.
9.1919г.: „Всъщност, съвременното човечество още се придържа към гледната точка, представяйки си Земята като огромно кълбо в мировото пространство; извънземното, собствено, се обхваща само с математически и механистични представи, които, най-малкото за отделни, малко по-точно мислещи хора, са чисто математически, доколкото измислените понятия за всевъзможни гравитационни сили се отхвърлят от благоразумните хора; и извънземният миров образ се представя само математически“.
Под „благоразумните хора“, безусловно се подразбира Кирхоф, споменат в лекцията. Съществено възражение против чисто небесно-механистичния начин на мислене, за който става дума на много места, прозвучава в края на дадения курс. Наред с отстраняването на третия закон на Коперник, се обсъжда също и твърдението, че придвижването на земната ос паралелно на самата себе си не изменя мястото на небесния полюс. И макар едва ли някой ще почне да отрича, че въпреки безкрайната отдалеченост на звездите, придвижване на полюса трябва да се осъществява, но във връзка с другите приети допускания, то може да се пренебрегне като несъществено. Такава позиция прави критерий за неговата същественост величината на ефекта.
към текста >>
Съществено възражение против чисто небесно-механистичния начин на
мисле
не
, за който става дума на много места, прозвучава в края на дадения курс.
Обаче, който признава самостоятелното значение на третия основен закон, не взима мярка за цялата небесна механика. В крайна сметка това е така. Кратка формулировка на отношението към небесната механика се съдържат във вече споменатата по-рано лекция от 28. 9.1919г.: „Всъщност, съвременното човечество още се придържа към гледната точка, представяйки си Земята като огромно кълбо в мировото пространство; извънземното, собствено, се обхваща само с математически и механистични представи, които, най-малкото за отделни, малко по-точно мислещи хора, са чисто математически, доколкото измислените понятия за всевъзможни гравитационни сили се отхвърлят от благоразумните хора; и извънземният миров образ се представя само математически“. Под „благоразумните хора“, безусловно се подразбира Кирхоф, споменат в лекцията.
Съществено възражение против чисто небесно-механистичния начин на мислене, за който става дума на много места, прозвучава в края на дадения курс.
Наред с отстраняването на третия закон на Коперник, се обсъжда също и твърдението, че придвижването на земната ос паралелно на самата себе си не изменя мястото на небесния полюс. И макар едва ли някой ще почне да отрича, че въпреки безкрайната отдалеченост на звездите, придвижване на полюса трябва да се осъществява, но във връзка с другите приети допускания, то може да се пренебрегне като несъществено. Такава позиция прави критерий за неговата същественост величината на ефекта.
към текста >>
59.
Трета лекция, 3 януари 1921 година
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
Можете
мисле
но да анализирате частния случай на осветяването, когато при смяната на деня и нощта се разделят светлината и тъмнината: през деня върху нашите очи действат впечатления, а през нощта не възникват никакви впечатления.
Това, което външно възприемаме в растителния живот, което в известна степен имаме пред своите очи, когато обръщаме внимание на качественото, можем, собствено, да го проследим в самия човек само в първите детски години от живота. Нека проследим, както го направихме за растенията, взаимодействието между слънчевия и земен живот за човека в детските години. Тогава детето посредством сетивата вече се отваря за впечатления от външния свят. По същество това е откриване на слънчевия живот. Трябва само малко да подредите нещата по местата им и ще видите, че това, което прониква в нашите сетива, всъщност, е свързано с това, което действа в земното чрез космическото.
Можете мислено да анализирате частния случай на осветяването, когато при смяната на деня и нощта се разделят светлината и тъмнината: през деня върху нашите очи действат впечатления, а през нощта не възникват никакви впечатления.
Можете да приложите това също и към други възприятия, макар да се разбере това там е малко по-трудно. Можете да си кажете: тук има определено последствие от взаимоотношенията между слънчево и земно, което в човека се открива, проявявайки се душевно в него. Върху човека оказва душевно въздействие това, което преди всичко се проявява в смяната на ден и нощ. Това, което Слънцето по определен начин донася на Земята, се проявява преди всичко в душевното на човека.
към текста >>
За такъв човек, какъвто е бил Кеплер, просто вече в изразяването на елиптичното се е съдържало нещо, което за него е представлявало по-голяма жизненост от кръга, когато той е
мисли
л за кривата.
Но, може да се каже, за днешното чисто количествено разглеждане, това също са само количествени характеристики.
За такъв човек, какъвто е бил Кеплер, просто вече в изразяването на елиптичното се е съдържало нещо, което за него е представлявало по-голяма жизненост от кръга, когато той е мислил за кривата.
Когато нещо някъде се е движело по елипса, това е било доста по-живо, отколкото при движение в кръг, защото за изменението на радиуса е нужно да се прилагат вътрешни импулси. Когато нещо се движи само в кръг, нищо не се изисква да се прави, за да се изменя радиусът. Изисква се да се прилага интензивен вътрешен живот, ако трябва постоянно да се мени радиус-векторът. Вече в самата формулировка на закона „Планетите се движат по елипси около своето централно Слънце, и централното Слънце не се намира в центъра, а в един от фокусите на тези елипси“ – е заложено известно признание, че тук имаме работа с нещо повече живо, отколкото ако имахме работа с нещо движещо се в кръг.
към текста >>
60.
Четвърта лекция, 4 януари 1921 година
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
Защото целта на тези лекции е да прокарат мост към обикновения научен начин на
мисле
не
, макар именно за това изложение избрах тема, при която е трудно да се прокара този мост, доколкото обикновения начин на
мисле
не
стои много далеч от гледната точка, съответстваща на действителността.
Ако бях си поставил задача да представя материал за метода на самата духовна наука, естествено, би трябвало да изходя от други предпоставки, и би могло доста по-бързо да се достигнат целите, към които се стремим. Но такъв начин на разглеждане не би ни позволил да осъществим замисъла именно на тези лекции.
Защото целта на тези лекции е да прокарат мост към обикновения научен начин на мислене, макар именно за това изложение избрах тема, при която е трудно да се прокара този мост, доколкото обикновения начин на мислене стои много далеч от гледната точка, съответстваща на действителността.
Но даже ако тази несъответстваща на действителността гледна точка трябва да бъде преодоляна, именно в тази борба става очевидно, как да се излезе от неудовлетворителното състояние на съвременните теории и да се стигне към съответстващо на действителността разбиране на разглежданите факти. Затова днес бих искал да се опра на способа, който в течение на новото време е формирал представите за небесните явления.
към текста >>
Виждате ли, в цялото ново естественонаучно
мисле
не
господства това, което може да се нарече, а, впрочем, това така се и нарича, regula philosophandi[1].
Тук искам преди всичко да ви обърна внимание върху нещо, което в началото може и да ви се стори парадоксално, но което, въпреки това, ако се разгледа точно, може да се окаже доста плодотворно в по-нататъшния ход на изследванията.
Виждате ли, в цялото ново естественонаучно мислене господства това, което може да се нарече, а, впрочем, това така се и нарича, regula philosophandi[1].
То се състои в това, че се казва: това, което в някоя определена област на реалността е било обяснено с определени причини, трябва също и в другите области на битието, на реалността, да се обяснява със същата причина. Обикновено, изказвайки такова regula philosophandi, се изхожда от нещо напълно очевидно и разбиращо се от самосебе си. Така, например, се казва, както това винаги го правят последователите на Нютон: процесът на дишане би трябвало да има еднакви причини, както при животното, така и при човека. Запалването на клечка кибрит трябва да има еднакви причини, без значение дали става в Европа или в Америка. – До тук нещата остават абсолютно в рамките на нещо разбиращо се от самосебе си.
към текста >>
Отличителните свойства на това се изявяват, когато виждаме нещо, добавено от такива личности, които са обсебени от този начин на
мисле
не
.
Обикновено, изказвайки такова regula philosophandi, се изхожда от нещо напълно очевидно и разбиращо се от самосебе си. Така, например, се казва, както това винаги го правят последователите на Нютон: процесът на дишане би трябвало да има еднакви причини, както при животното, така и при човека. Запалването на клечка кибрит трябва да има еднакви причини, без значение дали става в Европа или в Америка. – До тук нещата остават абсолютно в рамките на нещо разбиращо се от самосебе си. Но след това става определен скок, който обаче не се забелязва, но го възприемат като нещо разбиращо се от самосебе си.
Отличителните свойства на това се изявяват, когато виждаме нещо, добавено от такива личности, които са обсебени от този начин на мислене.
Тогава се казва: ако свети свещ и свети Слънцето, в основата на светенето на свещта и на Слънцето причините би трябвало да са едни и същи. Ако камъкът пада на Земята и ако Луната се върти около Земята, в основата на движението на камъка и движението на Луната трябва да стоят едни и същи причини. Към такова разсъждение след това се добавя още и нещо друго: ако не беше така, би било невъзможно да се стигне до някакво обяснение в астрономията, защото обяснения можем да черпим само от земното. Ако в далечното небесно пространство не господстваше същата причинност, каквато и на Земята, би било невъзможно да се създаде каквато и да е теория. Но ви моля да вземете предвид, че това, което тук се изразява като regula philosophandi, не е нищо друго, освен предразсъдък.
към текста >>
Така че може да се каже: доколкото някой е
мисли
л материалистично, за него е било съвсем естествено да внесе материалистическите представи в дедуктивното понятие.
При това е нужно да се вземе предвид, че тук в историческия ход на развитие се намира нещо, съставено от индукции, които, разбира се, са гениално осъществени именно в тази област, и от последващи дедукции, в които, обаче, непременно е участвало това, което се е отнасяло към предпочитанията на споменатите личности.
Така че може да се каже: доколкото някой е мислил материалистично, за него е било съвсем естествено да внесе материалистическите представи в дедуктивното понятие.
Защото тук не говорят вече фактите. Сега тук би могло да се изхожда от това, което се е оказало теория само посредством дедукцията. И така, може да се каже, че съвсем индуктивно се е формирала, например, представата, която сега е трябвало да се обобщи в понятие: централното тяло Слънце, планети се въртят по определен закон, радиус-вектори в равни интервали от време описват равни сектори. – Насочвайки внимание към отделните планети на слънчевата система, може пак да се обобщи тяхното взаимно отношение посредством третия закон на Кеплер: квадратите на периодите на обикаляне на различните планети се отнасят както кубовете на средните им разстояния до Слънцето. Това е дало определен образ.
към текста >>
В цялото днешно изложение задачата ми ще бъде да се движа само до тогава в направлението, в което се е придвижвало в тази област съвременното
мисле
не
, че без да излизам от рамката на научното, да вървим заедно с него до формирането на понятия, които след това, когато ги разглеждаш като понятия, още позволяват отново да се прокара път към реалността.
Затова, непременно изхождайки от действително научното, отказвайки се от чисто хипотетичните теории, появили се в течение на това развитие, ние ще изхождаме от представи, които само дотолкова са се отдалечили от реалността, че по-късно в тях все още може да бъде открита връзка с реалността.
В цялото днешно изложение задачата ми ще бъде да се движа само до тогава в направлението, в което се е придвижвало в тази област съвременното мислене, че без да излизам от рамката на научното, да вървим заедно с него до формирането на понятия, които след това, когато ги разглеждаш като понятия, още позволяват отново да се прокара път към реалността.
Тоест, аз не искам да се отдалечавам толкова от реалността, че понятията да станат толкова неточни, и от тях да може да се дедуцира хипотезата за мъглявината.
към текста >>
Би ми се наложило да направя за вас продължителен исторически преглед, ако поискам подробно да ви представя, какви трудности възникват винаги в нещо конкретно, когато изследователите или, по-добре да се каже,
мисли
телите, изхождайки от астрономическите теории, стигат до кометите и метеоритните потоци.
Това изпадане от теорията, както тя е получена по исторически път, е не нещо друго, а доказателство за неподчинението на живота на кометите на това, което е конструирано като понятие, изхождайки не от всеобщността, а само от една част на всеобщността. След това трябва да си изясним, че кометите на свой ред често съвпадат своите траектории с траекториите на другите тела, които също се появяват в нашата система и които именно благодарение на своето свойство да съпътстват кометите, представляват загадка. Това са метеоритните потоци, чиито траектории много често, и даже може би винаги, съвпадат с траекториите на кометите. И така, виждаме, че нещо нахлува в съвкупността на нашата система, и това ни довежда до там, че да си кажем: постепенно от разглеждането на съвкупността на нашата система се е формирал сбор от представи, чрез които да преодолеем това, което представляват кометите и метеоритните потоци, преминаващи много нередовно и почти произволно през тази система. Те съвсем излизат извън рамките на това, което още може да се разбере с помощта на получените от нас абстрактни представи.
Би ми се наложило да направя за вас продължителен исторически преглед, ако поискам подробно да ви представя, какви трудности възникват винаги в нещо конкретно, когато изследователите или, по-добре да се каже, мислителите, изхождайки от астрономическите теории, стигат до кометите и метеоритните потоци.
Но аз повсеместно искам да посочвам само направлението, в което може да се търси оздравяване. Ще стигнем до това оздравяване, ако вземем предвид още нещо друго.
към текста >>
Това е най-важното и то много отчетливо се проявява в астрономическото
мисле
не
.
Въобще, това винаги е нужно да се прави по отношение на външния свят, за да не се отделяме със своите понятия твърде много от реалността. Човек има склонност да прави това. Трябва винаги отново да се връщаме назад. Нещо изключително опасно е станало, когато се е формирало понятието: планетите се движат по елипси, – и вече на основата на това понятие започва да се гради теория. Би било доста по-добре, ако, образувайки такова понятие, отново се обърнем към реалността, за да проверим, не следва ли да се коригира или поне да се модифицира това понятие.
Това е най-важното и то много отчетливо се проявява в астрономическото мислене.
В биологичното и особено в медицинското мислене тази грешка е толкова голяма, че вече въобще не се прави това, което е нужно, и никога не се взема предвид, колко необходимо е тутакси след формирането на понятието отново да се върнем към реалността, за да се види дали не трябва да бъде модифицирано.
към текста >>
В биологичното и особено в медицинското
мисле
не
тази грешка е толкова голяма, че вече въобще не се прави това, което е нужно, и никога не се взема предвид, колко необходимо е тутакси след формирането на понятието отново да се върнем към реалността, за да се види дали не трябва да бъде модифицирано.
Човек има склонност да прави това. Трябва винаги отново да се връщаме назад. Нещо изключително опасно е станало, когато се е формирало понятието: планетите се движат по елипси, – и вече на основата на това понятие започва да се гради теория. Би било доста по-добре, ако, образувайки такова понятие, отново се обърнем към реалността, за да проверим, не следва ли да се коригира или поне да се модифицира това понятие. Това е най-важното и то много отчетливо се проявява в астрономическото мислене.
В биологичното и особено в медицинското мислене тази грешка е толкова голяма, че вече въобще не се прави това, което е нужно, и никога не се взема предвид, колко необходимо е тутакси след формирането на понятието отново да се върнем към реалността, за да се види дали не трябва да бъде модифицирано.
към текста >>
Но ако изхождайки от това, отново формираме понятие, тоест ако кажем: е да, искам да направя
мисле
не
то си толкова мобилно, че да мога да мисля елипсата като постоянно разтягаща и свиваща се, равнината на орбитата ту издигаща се, ту спускаща се, да я мисля като въртяща се, изхождайки от това, мога отново да конструирам планетната система като отговаряща на действителността.
Естествено, лесно е да се съгласим, че трябва да съществува някаква връзка на тези изменения на ексцентричните орбити, на наклона на равнините на орбитите с живота на цялата планетна система или, да кажем, с дейността в цялата планетна система. Това някак трябва да е свързано с цялата дейност, трябва да ѝ принадлежи. Това се разбира напълно от самосебе си.
Но ако изхождайки от това, отново формираме понятие, тоест ако кажем: е да, искам да направя мисленето си толкова мобилно, че да мога да мисля елипсата като постоянно разтягаща и свиваща се, равнината на орбитата ту издигаща се, ту спускаща се, да я мисля като въртяща се, изхождайки от това, мога отново да конструирам планетната система като отговаряща на действителността.
– Прекрасно. Но стигнете докрай в мисленето за понятието и тогава при последователното мислене ще получите планетна система, която не може да съществува. Чрез сумиране на възникващите нарушения, особено вследствие изменчивостта на възлите, планетната система постоянно би вървяла към своята смърт, към своето вцепеняване. Но тогава би настъпило това, което винаги са подчертавали философите[5]: ако се изобрази такава система, действителността фактически вече е имала достатъчно време, за да стигне до крайната точка. И няма никакво основание да се смята, че това не е вярно.
към текста >>
Но стигнете докрай в
мисле
не
то за понятието и тогава при последователното
мисле
не
ще получите планетна система, която не може да съществува.
Естествено, лесно е да се съгласим, че трябва да съществува някаква връзка на тези изменения на ексцентричните орбити, на наклона на равнините на орбитите с живота на цялата планетна система или, да кажем, с дейността в цялата планетна система. Това някак трябва да е свързано с цялата дейност, трябва да ѝ принадлежи. Това се разбира напълно от самосебе си. Но ако изхождайки от това, отново формираме понятие, тоест ако кажем: е да, искам да направя мисленето си толкова мобилно, че да мога да мисля елипсата като постоянно разтягаща и свиваща се, равнината на орбитата ту издигаща се, ту спускаща се, да я мисля като въртяща се, изхождайки от това, мога отново да конструирам планетната система като отговаряща на действителността. – Прекрасно.
Но стигнете докрай в мисленето за понятието и тогава при последователното мислене ще получите планетна система, която не може да съществува.
Чрез сумиране на възникващите нарушения, особено вследствие изменчивостта на възлите, планетната система постоянно би вървяла към своята смърт, към своето вцепеняване. Но тогава би настъпило това, което винаги са подчертавали философите[5]: ако се изобрази такава система, действителността фактически вече е имала достатъчно време, за да стигне до крайната точка. И няма никакво основание да се смята, че това не е вярно. Тогава бихме имали работа с осъществена безкрайност и вцепеняването би трябвало да е настъпило вече. Тук навлизаме в област, която би трябвало да ни е ясна, и която вече, изглежда, гарантира, че мислите ни остават неактивни.
към текста >>
Тук навлизаме в област, която би трябвало да ни е ясна, и която вече, изглежда, гарантира, че
мисли
те ни остават неактивни.
Но стигнете докрай в мисленето за понятието и тогава при последователното мислене ще получите планетна система, която не може да съществува. Чрез сумиране на възникващите нарушения, особено вследствие изменчивостта на възлите, планетната система постоянно би вървяла към своята смърт, към своето вцепеняване. Но тогава би настъпило това, което винаги са подчертавали философите[5]: ако се изобрази такава система, действителността фактически вече е имала достатъчно време, за да стигне до крайната точка. И няма никакво основание да се смята, че това не е вярно. Тогава бихме имали работа с осъществена безкрайност и вцепеняването би трябвало да е настъпило вече.
Тук навлизаме в област, която би трябвало да ни е ясна, и която вече, изглежда, гарантира, че мислите ни остават неактивни.
Именно проследявайки своите мисли до последния момент, аз извличам мирова система, която е застинала и се намира в покой. Но това, което сега имам пред себе си, не е действително.
към текста >>
Именно проследявайки своите
мисли
до последния момент, аз извличам мирова система, която е застинала и се намира в покой.
Чрез сумиране на възникващите нарушения, особено вследствие изменчивостта на възлите, планетната система постоянно би вървяла към своята смърт, към своето вцепеняване. Но тогава би настъпило това, което винаги са подчертавали философите[5]: ако се изобрази такава система, действителността фактически вече е имала достатъчно време, за да стигне до крайната точка. И няма никакво основание да се смята, че това не е вярно. Тогава бихме имали работа с осъществена безкрайност и вцепеняването би трябвало да е настъпило вече. Тук навлизаме в област, която би трябвало да ни е ясна, и която вече, изглежда, гарантира, че мислите ни остават неактивни.
Именно проследявайки своите мисли до последния момент, аз извличам мирова система, която е застинала и се намира в покой.
Но това, което сега имам пред себе си, не е действително.
към текста >>
По силата на необходимостта на самия ход на научното развитие стигаме до там, че математически да
мисли
м за планетната система така, че математическите резултати вече да не са съизмерими.
Но сега всичко това изцяло се намира пред нашите очи. Накрая стигнахме до там, това, което развихме за планетната система в понятия, да го изразим в числа, които вече въобще са непостижими. Това е извънредно важно.
По силата на необходимостта на самия ход на научното развитие стигаме до там, че математически да мислим за планетната система така, че математическите резултати вече да не са съизмерими.
Където се появява несъизмеримост, там се намираме именно в мястото, в този момент, когато в математическия процес стигаме до несъизмеримите числа. Ние оставяме несъизмеримото число, пишем десетична дроб, но само до определено място. Някъде прекъсваме това наше занимание, когато стигаме до несъизмеримото. Математиците сред вас могат ясно да си представят това. Ще видите, че има нещо при несъизмеримото число, когато казвам: аз математизирам дотук и не мога да продължа по-нататък.
към текста >>
И именно тук в основата на нашия начин на
мисле
не
стои нещо, което, може би, най-малко се забелязва, доколкото то, така да се каже, постоянно се скрива под маската на разбиращото се от самосебе си, и ние се заемаме, собствено, не с този край на проблема.
Бих искал сега да изходя оттук в методологическото разглеждане и утре да можем да се приближим по-близо до реалността. Искам да изходя от следното. Виждате ли, всичко, което досега си представяхме, определено имаше предпоставка: винаги пристъпвахме към мировите явления като математици. След това се изясни, че в една точка математикът стига до граница, до която той стига също и във формалната математика.
И именно тук в основата на нашия начин на мислене стои нещо, което, може би, най-малко се забелязва, доколкото то, така да се каже, постоянно се скрива под маската на разбиращото се от самосебе си, и ние се заемаме, собствено, не с този край на проблема.
Това изобщо се отнася към проблема за прилагането на математиката към действителността. Как, собствено, подхождаме към този проблем? Разработваме математиката като формална наука, – нейните изводи ни се струват абсолютно верни, – и след това прилагаме математиката към реалността, без да се замислим, че в действителност я използваме, основавайки се на определени предпоставки. Обаче днес вече напълно е създадена база да се осъзнае, доколко прилагаме математиката към външната действителност, собствено, само при определени предпоставки. Това става ясно, когато се опитаме да разширим математиката извън определени граници.
към текста >>
Най-близо до нея стигат
мисли
телите, които явно или неявно са
мисле
ли отвъд „Naturgeschichte und Theorie des Himmels [Естествознание и теория за небето]“ на Кант.
[5] което винаги са подчертавали философите - при най-известните философи тази мисъл не е намерена.
Най-близо до нея стигат мислителите, които явно или неявно са мислели отвъд „Naturgeschichte und Theorie des Himmels [Естествознание и теория за небето]“ на Кант.
Така намираме при Карл-ду-Прел (Carl du Prel) „Entwicklungsgeschichte der Weltalls. Entwurf einer Philosophie der Astronomie. Dritte vermehrte Auflage der Schrift: Der Kampf ums Dasein am Himmel [История на развитие на вселената. Ескиз по философия на астрономията. Трети допълнителен тираж на съчинението: Борбата за съществуване на небето]“, Leipzig 1882, S.
към текста >>
61.
Пета лекция, 5 януари 1921 година
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
Но ако се остави морфологичното и се премине повече към функционалното, в днешните представи на човека се съдържа много малко основание за по-нататъшно
мисле
но проследяване на метаморфозите.
Но ако се остави морфологичното и се премине повече към функционалното, в днешните представи на човека се съдържа много малко основание за по-нататъшно мислено проследяване на метаморфозите.
Съвсем наложително е мислите за метаморфозите да се разпрострат също и за функционалното в организма. Началото на това е положено там, където в своята книга „За загадките на душата“[3] съобщих, засега само като ескиз, възгледа за тричленността на човешкото същество, доколкото това човешко същество се възприема като сбор и взаимодействие на функции. Макар и като ескиз изложих как трябва да различаваме в човека преди всичко тези функции, тези процеси, които можем да възприемаме като нервно-сетивни процеси; освен това, можем да възприемаме всички ритмични процеси в човешкия организъм като относително самостоятелни процеси; и пак като самостоятелни процеси можем да разглеждаме процесите на обмяна на веществата. Обърнах внимание върху това, че тези три вида процеси изчерпват, собствено, функционалното в човека. Всичко друго функционално в човешкия организъм е само разновидност на тези три процеса.
към текста >>
Съвсем наложително е
мисли
те за метаморфозите да се разпрострат също и за функционалното в организма.
Но ако се остави морфологичното и се премине повече към функционалното, в днешните представи на човека се съдържа много малко основание за по-нататъшно мислено проследяване на метаморфозите.
Съвсем наложително е мислите за метаморфозите да се разпрострат също и за функционалното в организма.
Началото на това е положено там, където в своята книга „За загадките на душата“[3] съобщих, засега само като ескиз, възгледа за тричленността на човешкото същество, доколкото това човешко същество се възприема като сбор и взаимодействие на функции. Макар и като ескиз изложих как трябва да различаваме в човека преди всичко тези функции, тези процеси, които можем да възприемаме като нервно-сетивни процеси; освен това, можем да възприемаме всички ритмични процеси в човешкия организъм като относително самостоятелни процеси; и пак като самостоятелни процеси можем да разглеждаме процесите на обмяна на веществата. Обърнах внимание върху това, че тези три вида процеси изчерпват, собствено, функционалното в човека. Всичко друго функционално в човешкия организъм е само разновидност на тези три процеса.
към текста >>
Характерно е, че относително лесно ни се отдава в
мисле
но проследяваните процеси да се осмислят съществуващите взаимоотношения между ритмичната система и нервно-сетивната система, но не сме в състояние да намерим толкова лесно проследима връзка между ритмичния процес и процесите на обмяна на веществата и оплождане.
Виждате, как работят органите, за да се осъществява метаморфоза на функциите. Тогава можем, в началото до известна степен хипотетично или, може би, само като постулат, да кажем: да, възможно е това да е в известна степен справедливо и по отношение на обмяната на веществата, и по отношение на оплождането. – Но с това не е толкова лесно да се справим, когато се разисква такова съотношение.
Характерно е, че относително лесно ни се отдава в мислено проследяваните процеси да се осмислят съществуващите взаимоотношения между ритмичната система и нервно-сетивната система, но не сме в състояние да намерим толкова лесно проследима връзка между ритмичния процес и процесите на обмяна на веществата и оплождане.
Можете да извикате на помощ всичко, което се намира на ваше разположение във физиологията, и колкото по-детайлно влезете в тези неща, толкова по-добре ще забележите това. Изобщо, можете напълно банално да си представите, защо става така. Проследявайки редуването на сън и будност, можете да си кажете, че по отношение на сетивните възприятия, вие, собствено, постоянно сте подложени на въздействието на външния свят. Тук сте постоянно открити за външния свят. И ставащото наоколо в състоянието на будност се подрежда и отвътре ориентира, собствено, само тогава, когато навлезете в този процес с мислене и идеи.
към текста >>
И ставащото наоколо в състоянието на будност се подрежда и отвътре ориентира, собствено, само тогава, когато навлезете в този процес с
мисле
не
и идеи.
Характерно е, че относително лесно ни се отдава в мислено проследяваните процеси да се осмислят съществуващите взаимоотношения между ритмичната система и нервно-сетивната система, но не сме в състояние да намерим толкова лесно проследима връзка между ритмичния процес и процесите на обмяна на веществата и оплождане. Можете да извикате на помощ всичко, което се намира на ваше разположение във физиологията, и колкото по-детайлно влезете в тези неща, толкова по-добре ще забележите това. Изобщо, можете напълно банално да си представите, защо става така. Проследявайки редуването на сън и будност, можете да си кажете, че по отношение на сетивните възприятия, вие, собствено, постоянно сте подложени на въздействието на външния свят. Тук сте постоянно открити за външния свят.
И ставащото наоколо в състоянието на будност се подрежда и отвътре ориентира, собствено, само тогава, когато навлезете в този процес с мислене и идеи.
Следователно, ориентирането идва отвътре. Ние можем, собствено, да кажем, че противостоим на външния свят, закономерно организиран в себе си, и от вътрешното си същество внасяме в него друг ред. Ние размишляваме за външния свят, ние комбинираме отношенията на външния свят до известна степен по свое желание – често, за съжаление, ръководейки се от доста лошо желание. И в такъв случай от нашето вътрешно същество във външния свят излиза нещо, което може и да не съответства на този външен свят. Ако това не беше така, никога нямаше да изпадаме в заблуда.
към текста >>
Може да се каже, че наистина от такова чувство е излязло изречението на Ницше: „Светът е бездна дълбока, по-дълбока, отколкото си
мисли
денят“[7] – Трябва да се получи импулс да не се търсят възможности за обяснение в повърхностното разбиране на това, което виждаме пред очите си, пък били те въоръжени с телескоп, микроскоп или рентгенов апарат.
Добавих днес това описание, изхождайки от съвсем определени причини. Ако тези разглеждания, които трябва да прехвърлят мост между външно развиваната днес наука и духовната наука, изобщо трябва да имат някакъв смисъл, е необходимо преди всичко да придобием съвсем ясно чувство. Трябва да се проникнем с това чувство, иначе работата няма как да продължи по-нататък. Това чувство можем да го придобием благодарение на това, че ще намерим възможност да признаем определени методи на днешният начин на разглеждане за повърхностни, външни, да ги признаем в най-дълбок смисъл за външни. Трябва да намерим възможност да осъзнаем повърхностността, състояща се в това, че се предлагат картини на света, които искат така или иначе само малко да коригират системата на Коперник, и, от друга страна, разглеждат ембриологията така, както е прието днес.
Може да се каже, че наистина от такова чувство е излязло изречението на Ницше: „Светът е бездна дълбока, по-дълбока, отколкото си мисли денят“[7] – Трябва да се получи импулс да не се търсят възможности за обяснение в повърхностното разбиране на това, което виждаме пред очите си, пък били те въоръжени с телескоп, микроскоп или рентгенов апарат.
Трябва да се проникнем с определено уважение към други начини на обяснение, които се стремят към други познавателни възможности, както древният индус, например, се е стремил чрез системата йога да проникне в действителността, за да получи възможност да формира адекватна картина на реалността.
към текста >>
62.
Шеста лекция, 6 януари 1921 година
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
Ако в развитието на човечеството погледнем в областта, където са се изживявали
мисли
те на хората, където в цялата им пълнота са се проявявали познавателните възможности, където, следователно, по известен начин в по-фин смисъл човек е преживявал връзките си със света и отношението към света, тогава, както бихте могли да заключите това и от книгата ми „Загадките на философията“[1], ще бъдем отведени няколко века назад, до преломен момент.
Ако в развитието на човечеството погледнем в областта, където са се изживявали мислите на хората, където в цялата им пълнота са се проявявали познавателните възможности, където, следователно, по известен начин в по-фин смисъл човек е преживявал връзките си със света и отношението към света, тогава, както бихте могли да заключите това и от книгата ми „Загадките на философията“[1], ще бъдем отведени няколко века назад, до преломен момент.
Винаги съм отбелязвал XV век като най-важен пункт в последната фаза от развитието на човечеството. Това, естествено, е само приблизително определение. Подразбира се епохата в средата на Средновековието. И, разбира се, разглеждаме преди всичко само това в развитието на човечеството, което се проявява в цивилизованото човечество.
към текста >>
Обикновено не винаги достатъчно точно се оценява колко красноречив е повратът, който е станал в тази епоха в развитието на
мисле
не
то и познанието на човечеството.
Обикновено не винаги достатъчно точно се оценява колко красноречив е повратът, който е станал в тази епоха в развитието на мисленето и познанието на човечеството.
Известно време сред философите и тези, които са им симпатизирали в начина на разглеждане на света, е съществувала даже истинска антипатия по отношение на разбирането именно на тази епоха в развитието на европейската цивилизация, която може да се нарече епоха на схоластиката, когато на повърхността на човешкото познание са били повдигнати важни въпроси. При по-ясно разглеждане на тези въпроси се е усещало, че те е възможно да произлизат не само от логическата дедукция, в която обикновено са ги обличали в средните векове, но са усещали, че те произлизат и от дълбоките човешки подоснови. Достатъчно е да си спомним само, че тогава основен, дълбок въпрос на човешкото познание е бил въпросът за реализма и номинализма[2]. Струва си да си спомним и какво е означавало в действителност за духовното развитие на Европа, появата на такива доказателства за битието на Бога, като така нареченото онтологическо доказателство за битието на Бога[3], където от самото понятие искаха да стигнат до някакъв довод за потвърждение на съществуването на Бога. Спомнете си какво по същество означаваше това за цялото развитие на човешкото познание.
към текста >>
Бих могъл да приведа още много неща, които биха ви показали, какво е тревожило човешката природа по това време на средновековието именно на най-високото ниво на развитие на
мисле
не
то и познанието.
Това, че изобщо е могло да се появи доказателство за битието на Бога, наречено онтологическо, вече показва дълбоката промяна вътре в човешката природа. Защото не много преди появата на това онтологично доказателство за битието на Бога, на европейския човек и през ум не би му минало, че е необходимо да се доказва битието на Бога, а го е приемал като нещо разбиращо се от самосебе си. И едва когато е дошло времето, когато това разбиращо се от самосебе си вече не е живеело в човека, са се насочили към търсене на доказателства. Това, което живее като разбиращо се от самосебе си, никой няма да поиска да го доказва. И така, хората са били лишени от нещо, което дотогава в тях е било като разбиращо се от самосебе си, и в тях е влязло нещо, което е довело човешкия дух до съвсем друг път и до съвсем други потребности.
Бих могъл да приведа още много неща, които биха ви показали, какво е тревожило човешката природа по това време на средновековието именно на най-високото ниво на развитие на мисленето и познанието.
към текста >>
Само който, така да се каже, разглежда развитието на човечеството на Земята краткосрочно, може да си
мисли
, че съвременните ни представи, както си ги формираме в различните науки, представляват нещо абсолютно и са наше окончателно достижение.
Виждаме, как развитието на човечеството по някакъв начин се модифицира според степента на това, как по описания начин се модифицират отношенията на Земята, на повърхността на Земята.
Само който, така да се каже, разглежда развитието на човечеството на Земята краткосрочно, може да си мисли, че съвременните ни представи, както си ги формираме в различните науки, представляват нещо абсолютно и са наше окончателно достижение.
Обаче който прониква с погледа си по-дълбоко в преобразуването, в метаморфозата на човешкото духовно развитие, веднага ще научи как метаморфозирането ще прогресира и как някои области на Земята, които днес имат определена конфигурация на духовния живот, отново ще стигнат до своеобразно опустошение, което ни очаква в бъдеще. Използвайки числото, сочещо назад, можете да пресметнете как това ще се случи в бъдеще, когато върху тази цивилизация ще се стовари нов ледников период. От това виждате, че ще получим, – поне при наличие на възможност да се установи някаква връзка на небесните явления с фактите, които са налице в развитието на Земята през ледниковия период и при това, което се намира по средата, – в този случай ще получим също и това, което ще се прояви на Земята във фината област на цивилизования живот, в познавателния живот. Можем даже да го припишем на земните условия. Можем да кажем: чисто емпиричният метод на разглеждане ни показва, че човек, такъв какъвто е, го дължи не само на земните отношения, но също и на извънземните отношения.
към текста >>
63.
Седма лекция, 7 януари 1921 година
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
В противовес на днешните научни склонности ние трябва да се научим да
мисли
м, изхождайки от действителността, съвсем да не си позволяваме да си градим някакъв образ поне без да го проверим за съответствие с действителността.
Сега се пита, няма ли да намерим някъде основание да се види, че евклидовото пространство не може, собствено, да се запази в тази твърдост. Тук, разбира се, стигам до това, което причинява голямо затруднение на повечето хора по простата причина, че сега те не мислят в съответствие с действителността; защото те винаги са уверени, че може да се разчита на една безкрайна верига от концепции, като едно нещо логично следва след друго, като математически и логически се правят изводи безкрай.
В противовес на днешните научни склонности ние трябва да се научим да мислим, изхождайки от действителността, съвсем да не си позволяваме да си градим някакъв образ поне без да го проверим за съответствие с действителността.
Задълбочавайки се в нещо конкретно, трябва да се изследва, наистина ли това ни дава своего рода качествено определение за пространството. Знам, че представите, които развивам тук, могат да се натъкнат на силно противодействие. Но когато действително се обръща внимание на такива неща, няма начин да не е така. Виждате ли, ако се разгледа еволюционната теория, която в новото време все повече и повече си завоюва място в научната област, в някои кръгове – може да се смята, че това вече е в миналото, но до съвсем неотдавна това беше така ,– беше прието да се разпростира това учение за еволюцията също и върху астрономията[4], и да се говори даже там, например, за селекция, както се е употребявала в радикалния дарвинизъм по отношение на организмите. Беше станало обичайно също и по отношение на генезиса на небесните тела да се говори за своего рода подбор, така че до известна степен това, което виждаме в нашата слънчево-планетна система, е възникнало посредством подбор от всичко това, което е било отделено.
към текста >>
На това, без да подозира нищо, не е обръщало внимание чуждото на реалността
мисле
не
.
[1] със скорост по-голяма от скоростта на звука – за това подробно се говори в лекцията от 21.8.1916 в GA 170 „Загадката на човека“. Това, че тук не става дума за нещо, което не заслужава внимание, се прояви в последните десетилетия с появата на „звуковата бариера“, при която човек би бил принуден да действа, ако не успее да намери против това някаква техническа защита.
На това, без да подозира нищо, не е обръщало внимание чуждото на реалността мислене.
към текста >>
Lotze разглежда такива
мисли
в своята книга „Mikrokosmus“ и дава примерно следното описание (с.
[4] да се разпростира това учение за еволюцията също и върху астрономията – Carl du Prel е написал „История на развитие на вселената“ (Leipzig 1882), която е III издание на съчинението „Борба за съществуване на небето“. H.
Lotze разглежда такива мисли в своята книга „Mikrokosmus“ и дава примерно следното описание (с.
29): „Действителността от безкрайното количество съчетания на елементи, доставяни от неразумния хаос, не съдържа нещо по-добро, от това, което би създал пресметливият план. Тя съдържа малка част от образуванията, които се проверяват от самия механичен ход на природата в неизмеримата смяна на събитията и се отделят от разпръснатите плевели с неприемливо за цялото качество, целесъобразни в себе си, способни за запазване, невъзмутимо давайки им да се появят и също така невъзмутимо отново давайки им да се разпаднат“ (4. Aufl. Leipzig 1885).
към текста >>
64.
Осма лекция, 8 януари 1921 година
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
Всъщност, когато слагаме в основата само силата на гравитацията и оттук нататък последователно
мисли
м, докато стигнем до образа на планетната система, намираща се под влиянието на гравитационната сила, тогава стигаме, разбира се, до съизмерими числови съотношения[6].
Ако се случи така, че успеем да я пресметнем, то тя би умряла, тя отдавна би умряла, както и преди съм ви казвал. Тя живее благодарение на това, че не можем да я пресметнем. Всичко това, което не можем да пресметнем в планетната система, е живо. Какво залагаме в основата на пресмятането, което може да бъде доведено до момента, когато планетната система трябва да умре? Ние залагаме в основата силата на гравитацията, мировата гравитация!
Всъщност, когато слагаме в основата само силата на гравитацията и оттук нататък последователно мислим, докато стигнем до образа на планетната система, намираща се под влиянието на гравитационната сила, тогава стигаме, разбира се, до съизмерими числови съотношения[6].
Но планетната система би трябвало да умре. Тоест пресмятаме по определен начин до момента, когато в планетната система настъпва смъртта, и затова използваме силата на гравитацията. Но в планетната система би трябвало да има нещо различно от силата на гравитацията и именно това стои в основата на несъизмеримостта.
към текста >>
Тук е почти същото, като в определени области на терапията, където нещо току що открито се обявява като „откритие” на лекарство, без да се
мисли
какви са съществените връзки.
При това съвсем не вземам предвид, че в областта на науката всичко това, което се открива, охотно се използва като принцип за обяснение. Например, във физиологията известно време охотно се говореше, че така наречените сензорни нерви от периферията се разпространяват навътре подобно на телеграфни проводници, които след това се придвижват и посредством своего рода превключване, в определена степен предават по нататък волевите действия, волевите импулси. Това, което преминава през центростремителните нерви, се пренася към центробежните нерви, и винаги това са го сравнявали с телеграфните линии. Но ако някога се открие нещо, изглеждащо по различен начин от телеграфните жици, тогава за тази неща, може би, според този метод да се използва друг образ. И така, както се копира модата, всички неща, открити в определена епоха, се използват, за да се обясняват с тях определени явления.
Тук е почти същото, като в определени области на терапията, където нещо току що открито се обявява като „откритие” на лекарство, без да се мисли какви са съществените връзки.
Сега, когато получихме рентгеновите лъчи, те са средство за защита; ако не бяхме ги получили, нямаше да можем да ги използваме. Това е нещо, в което човек изцяло и хаотично се отдава на произвола на мировото течение. Случи се така, че вследствие на спектроскопските изследвания и посредством сравнение на спектроскопските резултати на различните планети се стигна до определени електромагнитни влияния вътре в кометните явления. Но такива неща в най-добрия случай не водят по-далеч от аналогии, които понякога, разбира се, са свързани с действителността, но които, несъмнено, не могат да задоволят този, който иска по-дълбоко да се вгледа в реалността.
към текста >>
65.
Десета лекция, 10 януари 1921 година
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
Ако об
мисли
м това в детайли, ще стигнем до
мисле
не
то, което е сътворило системата на Птолемей: там, навън, се намира синята сфера, на която има точка (рис. 5).
Тук в радиалното имаме това, което интуитивно разпознаваме, благодарение на което реално се усещаме. Тук имаме не това, което ни изпълва с действието на образите, когато само осъзнаваме, а тук имаме това, което в нашето преживяване на самите себе си се проявява като реалност. Винаги, когато наистина преживяваме тази противоположност, навлизаме в това, което ни представя минералното царство. До известна степен от това, което е организирано за образа, сме доведени до това, което е организирано за реалността. С други думи: във връзка с причината, която стои в основата на нашето познание, сме доведени до всеобхватната сфера, която преди всичко схващаме като сфера; от друга страна, проследявайки всички излизащи от сферата радиуси и как те влизат в центъра на Земята, ние се насочваме към центъра на Земята като към полярна противоположност.
Ако обмислим това в детайли, ще стигнем до мисленето, което е сътворило системата на Птолемей: там, навън, се намира синята сфера, на която има точка (рис. 5).
За нея в определен смисъл трябва да си представяме съответната точка в центъра на Земята. Чисто и просто да си представим, че за всяка точка съществува диаметрално противоположна точка в центъра на Земята. Но вие знаете, че не можем да разбираме това така – за нас сега не стои въпросът, доколко тези неща точно съответстват на реалността и за това ще говоря по-подробно. Звездите, например, ще бъдат тук (рис. 6, външните точки a, b, c).
към текста >>
С други думи: можем да
мисли
м за цялата небесна сфера като отразена в Земята; можем да
мисли
м за минералното царство на Земята като резултат от това отражение, и можем да
мисли
м, че живеещото в нас за разбирането на минералното царство, произлиза от това, което отвън ни обкръжава в пространството.
Разглеждайки сега това за някоя планета, по определен начин стигаме, например до Юпитер, а вътре в Земята – до Антиюпитер. Стигаме до нещо, което действа в Земята отвътре навън, така, както Юпитер действа отвън. Стигаме до отражението – всъщност това е обърнато обратно, но сега ще го кажа така, – до отражението във вътрешността на Земята на това, което е отвън. И ако сега си представим дейността на това отражение във формите на минералите, дейността на това, което действа във външната сфера, трябва да си го представяме във формирането на нашите познавателни възможности за минералното.
С други думи: можем да мислим за цялата небесна сфера като отразена в Земята; можем да мислим за минералното царство на Земята като резултат от това отражение, и можем да мислим, че живеещото в нас за разбирането на минералното царство, произлиза от това, което отвън ни обкръжава в пространството.
Реалността, която разбираме благодарение на това, произлиза от вътрешността на Земята.
към текста >>
Не решава проблема, когато някой казва, че не иска да има работа с
мисле
не
то, което развиваме тук, защото му се вижда ненадеждно.
Само по такъв начин можем наистина да се приближим към света. Сега можете да кажете: но този метод на познание е по-малко надежден от другия, който е взел днес на въоръжение микроскопа и телескопа. Може би той ще се стори на хората по ненадежден, но когато работата стои така, че и с тези любими днес методи не можем да се докоснем до реалността, когато се появява абсолютната необходимост да се разбира действителността с други видове познание, тогава ще сме принудени да развиваме тези други видове познание.
Не решава проблема, когато някой казва, че не иска да има работа с мисленето, което развиваме тук, защото му се вижда ненадеждно.
Да, ако беше възможно да се достигне тази степен на надеждност! Обаче вие ще видите, ако наистина проследите този ход на мислите, че степента на надеждност е толкова голяма, както и тази, която живее във вашето разбиране на външния реален триъгълник, когато го обхващате с вътрешната конструкция на триъгълника. И в едното, и в другото, разбира се, действа същият принцип, същият начин на разбиране на външната действителност. Това е, което трябва да се разглежда.
към текста >>
Обаче вие ще видите, ако наистина проследите този ход на
мисли
те, че степента на надеждност е толкова голяма, както и тази, която живее във вашето разбиране на външния реален триъгълник, когато го обхващате с вътрешната конструкция на триъгълника.
Само по такъв начин можем наистина да се приближим към света. Сега можете да кажете: но този метод на познание е по-малко надежден от другия, който е взел днес на въоръжение микроскопа и телескопа. Може би той ще се стори на хората по ненадежден, но когато работата стои така, че и с тези любими днес методи не можем да се докоснем до реалността, когато се появява абсолютната необходимост да се разбира действителността с други видове познание, тогава ще сме принудени да развиваме тези други видове познание. Не решава проблема, когато някой казва, че не иска да има работа с мисленето, което развиваме тук, защото му се вижда ненадеждно. Да, ако беше възможно да се достигне тази степен на надеждност!
Обаче вие ще видите, ако наистина проследите този ход на мислите, че степента на надеждност е толкова голяма, както и тази, която живее във вашето разбиране на външния реален триъгълник, когато го обхващате с вътрешната конструкция на триъгълника.
И в едното, и в другото, разбира се, действа същият принцип, същият начин на разбиране на външната действителност. Това е, което трябва да се разглежда.
към текста >>
Ето сега възниква въпросът: ако разглеждаме тези
мисли
, както ги развих сега, в общи линии определено можем да си представим такива връзки, но как след това ще стигнем до възприятието на тези неща, още повече по определен начин?
Ето сега възниква въпросът: ако разглеждаме тези мисли, както ги развих сега, в общи линии определено можем да си представим такива връзки, но как след това ще стигнем до възприятието на тези неща, още повече по определен начин?
Защото само в по-определена форма те могат да ни служат за схващането на реалността. И за да можем да проследим това тук, трябва да ви обърна внимание и на нещо друго. Да се върнем отново към това, което говорих вчера, например, към кривата на Касини (виж рис. 3-7, с. 68 и по-нататък).
към текста >>
Тогава вече ще се окаже и за това ще говорим следващия път, че, първо, трябва да имаме начина на
мисле
не
от механиката и форономията, които, всъщност, имат работа с централните сили[3], и че, второ, трябва да добавим тук друга система, системата, която има работа с усукващите движения, срязващите движения и деформиращите движения.
Ако изобщо искаме да стигнем до обяснение на небесните явления, не трябва да правим изчисленията превръщайки ги в копие на изчисленията, които се използват в механиката, образувайки централните сили, а трябва да правим изчисленията така, че тези изчисления, а също и цялата конфигурация да се отнасят така към механиката, както сферата към радиуса.
Тогава вече ще се окаже и за това ще говорим следващия път, че, първо, трябва да имаме начина на мислене от механиката и форономията, които, всъщност, имат работа с централните сили[3], и че, второ, трябва да добавим тук друга система, системата, която има работа с усукващите движения, срязващите движения и деформиращите движения.
И само когато вземем предвид механичната, метафорономична система за усукващото движение, за срязващото движение и за деформиращото движение, както днес отчитаме системата на механиката и форономията за централните сили, за явленията на централните движения, само тогава ще стигнем до възможност от това, което емпирично ни е представено, да дойдем до обяснение на небесните явления.
към текста >>
[3] начина на
мисле
не
от механиката и форономията, които, всъщност, имат работа с централните сили – в първата лекция на първия естественонаучен курс (GA 320 “Духовнонаучни импулси за развитието на физиката“) е въведена противоположността на централните сили с потенциал и универсалните сили без потенциал.
[3] начина на мислене от механиката и форономията, които, всъщност, имат работа с централните сили – в първата лекция на първия естественонаучен курс (GA 320 “Духовнонаучни импулси за развитието на физиката“) е въведена противоположността на централните сили с потенциал и универсалните сили без потенциал.
В даденото място последните се характеризират чрез усукващи, срязващи и деформиращи движения. Аналогично Едуард фон Хартман е характеризирал своите „органични свръхсили“. Рудолф Щайнер споменава последните в публична лекция от 12. 02. 1917 „Допълване на днешната наука чрез антропософията“, GA 73. Бидейки голям познавач на естествознанието, Хартман видял, че то няма да избегне силите, които излизат извън рамките на централните сили.
към текста >>
66.
Единадесета лекция, 11 януари 1921 година
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
Само ако стигнем до такива неща, ще разберем хората, които винаги са съществували, такива, като например Мориц Бенедикт[4], за който често съм споменавал, който в много области е имал прекрасни намерения и е имал доста плодотворни
мисли
.
Тук стои огромно поле за дейност, което ни насочва към все по-нататъшно развитие на морфологичния елемент.
Само ако стигнем до такива неща, ще разберем хората, които винаги са съществували, такива, като например Мориц Бенедикт[4], за който често съм споменавал, който в много области е имал прекрасни намерения и е имал доста плодотворни мисли.
Той е съжалявал много – за това може да се прочете в неговите мемоари, – че има толкова малка възможност да се говори с лекари, изхождайки от математическа гледна точка, от математическия възглед. По принцип, това е напълно справедливо, само че тези неща трябва да се разбират доста по-широко, така че трябва да се каже, че обикновената математика, която по същество поставя в основата твърдите форми на линията и се стреми да взема предвид твърдото евклидово пространство, малко би ни помогнала ако поискаме да я приложим към органичните образувания. Внасяйки по определен начин живота в самата математическа и геометрическа област с това, че мислим за проявяващите се в уравненията независими променливи и зависими променливи отново като за вътрешно променливи например, както в принципа, който вчера успяхме да отбележим при самите криви на Касини: изменчивост от първи ред и изменчивост от втори ред, помагайки си по такъв начин, се откриват огромни възможности. Това, по същество, вече се усеща в принципите, които се прилагат, когато се описват циклоидата или кардиоидата и така нататък, но само ако и тук не се действа с определена твърдост.
към текста >>
Внасяйки по определен начин живота в самата математическа и геометрическа област с това, че
мисли
м за проявяващите се в уравненията независими променливи и зависими променливи отново като за вътрешно променливи например, както в принципа, който вчера успяхме да отбележим при самите криви на Касини: изменчивост от първи ред и изменчивост от втори ред, помагайки си по такъв начин, се откриват огромни възможности.
Тук стои огромно поле за дейност, което ни насочва към все по-нататъшно развитие на морфологичния елемент. Само ако стигнем до такива неща, ще разберем хората, които винаги са съществували, такива, като например Мориц Бенедикт[4], за който често съм споменавал, който в много области е имал прекрасни намерения и е имал доста плодотворни мисли. Той е съжалявал много – за това може да се прочете в неговите мемоари, – че има толкова малка възможност да се говори с лекари, изхождайки от математическа гледна точка, от математическия възглед. По принцип, това е напълно справедливо, само че тези неща трябва да се разбират доста по-широко, така че трябва да се каже, че обикновената математика, която по същество поставя в основата твърдите форми на линията и се стреми да взема предвид твърдото евклидово пространство, малко би ни помогнала ако поискаме да я приложим към органичните образувания.
Внасяйки по определен начин живота в самата математическа и геометрическа област с това, че мислим за проявяващите се в уравненията независими променливи и зависими променливи отново като за вътрешно променливи например, както в принципа, който вчера успяхме да отбележим при самите криви на Касини: изменчивост от първи ред и изменчивост от втори ред, помагайки си по такъв начин, се откриват огромни възможности.
Това, по същество, вече се усеща в принципите, които се прилагат, когато се описват циклоидата или кардиоидата и така нататък, но само ако и тук не се действа с определена твърдост.
към текста >>
67.
Дванадесета лекция, 12 януари 1921 година
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
Ще съдите правилно за тези формиращи принципи в човешкия организъм само тогава, ако
мисли
те в себе си за примкообразната линия, за лемнискатата с разнообразни константи, ако мога да се изразя така парадоксално, тоест, ако на мястото където кривата в своето уравнение обикновено има константа, си представяме променлива величина.
Вчера ви посочих, че вглеждайки се в човешкия организъм, навсякъде можем да открием формиращия принцип на примката, ако се абстрахираме от това, че двете крайно полярни противоположности са представени от радиуса и сферата. Така че в човешкия организъм трябва да търсим тези три формиращи принципа (рис. 1): преди всичко сферата с нейното действие, насочено навътре, радиусът и примката, лемнискатата между тях.
Ще съдите правилно за тези формиращи принципи в човешкия организъм само тогава, ако мислите в себе си за примкообразната линия, за лемнискатата с разнообразни константи, ако мога да се изразя така парадоксално, тоест, ако на мястото където кривата в своето уравнение обикновено има константа, си представяме променлива величина.
Тази променливост особено отчетливо е изразена в това, което в известна степен представлява средната част на човешкия организъм. Ако съединим цялата конструкция, състояща се от двойки ребра и гръбначен стълб, в качеството си на формиращ принцип тук в основата стои лемниската, макар в гръбнака едната половина на лемнискатата да е много компресирана, а другата половина, състояща се от
към текста >>
Виждате, че ако свикнем с възможността нагледно да проследяваме подвижната в себе си лемниската, и ако си представяме формиращия принцип на тази подвижна в себе си лемниската, комбинирайки го със силите, които спрямо центъра на Земята са или сфероидални, или радиални, по този начин задаваме система от сили, която можем да
мисли
м като стоящи в основата – но под „сили“ не следва да си представяме нещо хипотетично, а само това, което се изразява вътре във формирането, – на цялото формиране, на цялото формообразуване на човешкия организъм.
Виждате, че ако свикнем с възможността нагледно да проследяваме подвижната в себе си лемниската, и ако си представяме формиращия принцип на тази подвижна в себе си лемниската, комбинирайки го със силите, които спрямо центъра на Земята са или сфероидални, или радиални, по този начин задаваме система от сили, която можем да мислим като стоящи в основата – но под „сили“ не следва да си представяме нещо хипотетично, а само това, което се изразява вътре във формирането, – на цялото формиране, на цялото формообразуване на човешкия организъм.
към текста >>
Но как можем сега да
мисли
м за другата траектория, която също не притежава примка, а именно за траекторията на Луната?
Виждате какво се получава, ако приведем целия човек, а не само човешкия орган на познанието, в определено отношение към звездното небе. Тогава се получава, че във вертикалната ос на човека по някакъв начин трябва да търсим това, което съответства на траекторията на Слънцето; че във всичко това, което е разположено по лемнискатата, трябва да търсим това, което съответства на траекториите на планетите, имащи форма на лемнискати, разбира се, на променящи се лемнискати. Но от това следва нещо изключително важно. Трябва да си представим, че благодарение на своята вертикала човек е свързан с траекторията на Слънцето.
Но как можем сега да мислим за другата траектория, която също не притежава примка, а именно за траекторията на Луната?
Естествено, в това, което вече посочихме, трябва – нужно е само без предразсъдъци да се разгледа образуването на Земята – да се търси съответствие на траекторията на Луната в линията, която преминава надолу по гръбнака на животното. Във факта, че линията на човешкия гръбнак е свързана с траекторията на Слънцето, а линията на гръбнака на животното е свързана с траекторията на Луната, трябва да търсим морфологичната разлика между човека и животното.
към текста >>
Ако си представим това, не ни остава нищо друго, освен да
мисли
м, че Земята няма как да се върти около Слънцето, и че, следователно, това, което добросъвестно се изчислява като въртене на Земята около Слънцето, непременно би трябвало да е резултат от някакъв друг вид движения.
Ако помислите, че в човешката вертикала или, по-добре да кажем, в това, което съответства на основната линия на човешкия гръбнак, имаме работа с нещо, което по отношение на този осмислен морфологичен начин на разглеждане съвсем определено показва неговата свързаност с траекторията на Слънцето, не ви остава нищо друго, освен да приведете траекторията на Слънцето във връзка, която, разбира се, в следващите часове трябва да определим още по-точно, с това, което по някакъв начин съвпада с радиуса на Земята, като Земята може да прави движения, така че много от радиусите ѝ да съвпадат с траекторията на Слънцето. Във всеки случай трябва да си представяме, че траекторията на Слънцето по своята посока трябва да е разположена радиално към повърхността на Земята.
Ако си представим това, не ни остава нищо друго, освен да мислим, че Земята няма как да се върти около Слънцето, и че, следователно, това, което добросъвестно се изчислява като въртене на Земята около Слънцето, непременно би трябвало да е резултат от някакъв друг вид движения.
към текста >>
Сега в тази област властва известно, може да се каже, отчаяние в науката, но навиците в
мисле
не
то са си останали същите, както и преди двадесет-тридесет години, в периода на пълния разцвет.
Тук вече е необходимо без предубеждение да погледнем, как се отнасят в определено отношение едно към друго, собствено, природните царства. Обикновено тези царства се разглеждат, разполагайки ги в права линия: минерално царство, растително царство, животинско царство. Искам да включа и човешкото царство, което някои, обаче, не признават, но това е така. Пита се, има ли изобщо смисъл такова разположение? Това разположение стои в основата на много наши съвременни разглеждания, във всеки случай, то е било положено в основата в периода на разцвет на механистичното разглеждане на природата.
Сега в тази област властва известно, може да се каже, отчаяние в науката, но навиците в мисленето са си останали същите, както и преди двадесет-тридесет години, в периода на пълния разцвет.
Най-приемлива за хората би била следната последователност: минерално царство, растително царство, животинско царство, човек, – като минералното царство е най-просто, след това, евентуално чрез определени съединявания на минерални структури да се получат растителните структури, на свой ред чрез съединяване на растителните структури – животински структури, и така чак до човека. Във всички мисли, формирали се по отношение на произхода на живота, generatio aequivoca[4], във всички тези неща се проявява тенденция да се обяснява одушевеното живо, чрез неодушевеното, чрез неорганичното, минералното. Мисля, че днес още има немалко учени, които се съмняват в това, че е възможно по друг начин да се представи връзката в реда на природните царства, освен обяснявайки чрез неорганичното това, което в крайна сметка се проявява в човека. И в колко статии, книги, лекции и прочие научни откровения, желаещи да бъдат възприемани абсолютно сериозно и професионално, навсякъде ще намерите сякаш хипнотизирания поглед, насочен към това, по какъв начин е могло някога наистина да възникне живото прасъщество в естествената връзка от разположението на атомите, които трябва да се разглеждат само минерално. Сега се пита възможно ли е по такъв начин изобщо да разглеждаме целия ред природни същества; и отчитат ли се при такова разглеждане всички съвсем очевидни и най-важни признаци.
към текста >>
Във всички
мисли
, формирали се по отношение на произхода на живота, generatio aequivoca[4], във всички тези неща се проявява тенденция да се обяснява одушевеното живо, чрез неодушевеното, чрез неорганичното, минералното.
Искам да включа и човешкото царство, което някои, обаче, не признават, но това е така. Пита се, има ли изобщо смисъл такова разположение? Това разположение стои в основата на много наши съвременни разглеждания, във всеки случай, то е било положено в основата в периода на разцвет на механистичното разглеждане на природата. Сега в тази област властва известно, може да се каже, отчаяние в науката, но навиците в мисленето са си останали същите, както и преди двадесет-тридесет години, в периода на пълния разцвет. Най-приемлива за хората би била следната последователност: минерално царство, растително царство, животинско царство, човек, – като минералното царство е най-просто, след това, евентуално чрез определени съединявания на минерални структури да се получат растителните структури, на свой ред чрез съединяване на растителните структури – животински структури, и така чак до човека.
Във всички мисли, формирали се по отношение на произхода на живота, generatio aequivoca[4], във всички тези неща се проявява тенденция да се обяснява одушевеното живо, чрез неодушевеното, чрез неорганичното, минералното.
Мисля, че днес още има немалко учени, които се съмняват в това, че е възможно по друг начин да се представи връзката в реда на природните царства, освен обяснявайки чрез неорганичното това, което в крайна сметка се проявява в човека. И в колко статии, книги, лекции и прочие научни откровения, желаещи да бъдат възприемани абсолютно сериозно и професионално, навсякъде ще намерите сякаш хипнотизирания поглед, насочен към това, по какъв начин е могло някога наистина да възникне живото прасъщество в естествената връзка от разположението на атомите, които трябва да се разглеждат само минерално. Сега се пита възможно ли е по такъв начин изобщо да разглеждаме целия ред природни същества; и отчитат ли се при такова разглеждане всички съвсем очевидни и най-важни признаци.
към текста >>
68.
Тринадесета лекция, 13 януари 1921 година
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
И така, трябва да кажем: своеобразието се състои в това, че хелиоцентричният мироглед присъства в човешкото
мисле
не
, заменя се от системата на Птолемей и отново се отвоюва в петия следатлантски период.
И така, трябва да кажем: своеобразието се състои в това, че хелиоцентричният мироглед присъства в човешкото мислене, заменя се от системата на Птолемей и отново се отвоюва в петия следатлантски период.
Работата стои така, че в действителност системата на Птолемей има решаващо значение по същество само за четвъртия следатлантски период. Съвсем не е произволно това, че включих тази система именно сега, след като вчера ви насочих към една определена идеална точка в историята на развитието на природните царства, а ще видим, че между тези факти съществува органична връзка. Но ще трябва да се занимаем малко по-подробно с приведените факти.
към текста >>
И така, с известна упоритост към системата на Птолемей са се придържали именно в продължение на целия четвърти следатлантски период, и е нужно, собствено, да се запитаме: с какво
мисле
не
то на Птолемей по отношение на мировото пространство и съдържанието му се различава от начина на
мисле
не
на Аристарх Самоски и тези, които са
мисле
ли като него?
И така, с известна упоритост към системата на Птолемей са се придържали именно в продължение на целия четвърти следатлантски период, и е нужно, собствено, да се запитаме: с какво мисленето на Птолемей по отношение на мировото пространство и съдържанието му се различава от начина на мислене на Аристарх Самоски и тези, които са мислели като него?
С какво се различават тези начини на мислене относно мировата система? Разбира се, трудно е да се говори популярно за тези разлики по причината, че много неща външно изглеждат еднакво, но вътрешно са съвсем различни. Когато Архимед описва по такъв начин системата на Аристарх Самоски, трябва да кажем: тази хелиоцентрична система, собствено, съвсем не се различава от системата на Коперник. – Но ако се задълбочим в целия дух на мировата система на Аристарх, все пак ще намерим нещо различно. При Аристарх Самоски също е налице задължително проследяване на външните явления с помощта на математически линии.
към текста >>
С какво се различават тези начини на
мисле
не
относно мировата система?
И така, с известна упоритост към системата на Птолемей са се придържали именно в продължение на целия четвърти следатлантски период, и е нужно, собствено, да се запитаме: с какво мисленето на Птолемей по отношение на мировото пространство и съдържанието му се различава от начина на мислене на Аристарх Самоски и тези, които са мислели като него?
С какво се различават тези начини на мислене относно мировата система?
Разбира се, трудно е да се говори популярно за тези разлики по причината, че много неща външно изглеждат еднакво, но вътрешно са съвсем различни. Когато Архимед описва по такъв начин системата на Аристарх Самоски, трябва да кажем: тази хелиоцентрична система, собствено, съвсем не се различава от системата на Коперник. – Но ако се задълбочим в целия дух на мировата система на Аристарх, все пак ще намерим нещо различно. При Аристарх Самоски също е налице задължително проследяване на външните явления с помощта на математически линии. Той представя движенията на небесните тела чрез математически линии.
към текста >>
Коперник – това, разбира се, може да се докаже – първо
мисле
но е конструирал за себе си планетната система така, както ние
мисле
но конструираме триъгълник, който след това намираме във външната емпирична действителност.
Мисля, че ако проследите от какви предпоставки е възникнала системата на Коперник и как се е запазила, ще кажете: това, собствено, доста прилича на цялото наше математическо поведение в емпиричното поле.
Коперник – това, разбира се, може да се докаже – първо мислено е конструирал за себе си планетната система така, както ние мислено конструираме триъгълник, който след това намираме във външната емпирична действителност.
Тоест той по определен начин е изхождал от някакъв вид априорно математическо съждение и го е приложил към емпиричните факти.
към текста >>
Когато тази еманципация е отишла толкова далеч, че е била достигната определена степен във вътрешните мисловни навици, и това по-нататък се е проявило в
мисле
не
то на такива духовни личности, като Галилей и другите, които са
мисли
ли във висш смисъл математически абстрактно,
мисли
ли са много сложно математически абстрактно, тогава е могъл да дойде Коперник и да представи тези факти, тези резултати от наблюденията на равенствата у за различните места, и след това, изхождайки от тези математически резултати, е можал отново да се върне и да конструира своята коперникова система за света.
И само ако от тази гледна точка разглеждаме системата на Птолемей в качеството ѝ на важно средство за човешкото възпитание, стигаме до нейната истинска същност. Тя е представлявала велика школа за самоеманципация на човешките представи от сетивното възприятие.
Когато тази еманципация е отишла толкова далеч, че е била достигната определена степен във вътрешните мисловни навици, и това по-нататък се е проявило в мисленето на такива духовни личности, като Галилей и другите, които са мислили във висш смисъл математически абстрактно, мислили са много сложно математически абстрактно, тогава е могъл да дойде Коперник и да представи тези факти, тези резултати от наблюденията на равенствата у за различните места, и след това, изхождайки от тези математически резултати, е можал отново да се върне и да конструира своята коперникова система за света.
Защото тя е била начертана на основата на тези резултати. По такъв начин, това е било новото връщане от абстрактно постижимите представи към външната, физически-сетивна действителност.
към текста >>
69.
Четиринадесета лекция, 14 януари 1921 година
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
Ако сравните това мъничко телце с представата, която стои в основата на системата на Птолемей, например представата за Луната, ще добиете представа, че тук се
мисли
абсолютно аналогично.
По такъв начин, ексцентрично, периферийно се образува център, от който след това произлиза останалото образувание.
Ако сравните това мъничко телце с представата, която стои в основата на системата на Птолемей, например представата за Луната, ще добиете представа, че тук се мисли абсолютно аналогично.
Така че може да се каже: в смисъла на птолемеевото разбиране за света съществува съвсем друга действителност, различна от тази, която се съдържа само в светлинния образ на Луната.
към текста >>
Намираме само съществуването на взаимна сили на притегляне между това, което
мисли
м за тяло на Луната, и това, което
мисли
м за тяло на Земята.
Ако сега развиете представата, че живеете вътре в някаква субстанционална връзка, у вас ще се появи чувството: това е нещо много, много реално. Но в нашия общоприет астрономически възглед, днес сме заменили това с нещо измислено. Заменили сме това с нещо, което наричаме гравитация.
Намираме само съществуването на взаимна сили на притегляне между това, което мислим за тяло на Луната, и това, което мислим за тяло на Земята.
Тази гравитационна линия можем да си я представим като въртяща се, и тогава от образа, който възниква вследствие на тази въртяща се линия на гравитацията, приблизително бихме получили това, което съгласно предишните астрономически възгледи са наричали сфери – сферите на някакви планети. По същество не е станало нищо друго, освен преобразуването в мислени линии на това, което са усещали субстанциално, и което сега отново може да бъде преживяно субстанциално.
към текста >>
По същество не е станало нищо друго, освен преобразуването в
мисле
ни линии на това, което са усещали субстанциално, и което сега отново може да бъде преживяно субстанциално.
Ако сега развиете представата, че живеете вътре в някаква субстанционална връзка, у вас ще се появи чувството: това е нещо много, много реално. Но в нашия общоприет астрономически възглед, днес сме заменили това с нещо измислено. Заменили сме това с нещо, което наричаме гравитация. Намираме само съществуването на взаимна сили на притегляне между това, което мислим за тяло на Луната, и това, което мислим за тяло на Земята. Тази гравитационна линия можем да си я представим като въртяща се, и тогава от образа, който възниква вследствие на тази въртяща се линия на гравитацията, приблизително бихме получили това, което съгласно предишните астрономически възгледи са наричали сфери – сферите на някакви планети.
По същество не е станало нищо друго, освен преобразуването в мислени линии на това, което са усещали субстанциално, и което сега отново може да бъде преживяно субстанциално.
към текста >>
Следователно виждате, че трябва да
мисли
м по различен начин за цялата конфигурация на диференцираното изпълване на мировото пространство, отколкото сме свикнали.
Следователно виждате, че трябва да мислим по различен начин за цялата конфигурация на диференцираното изпълване на мировото пространство, отколкото сме свикнали.
Днес сме ориентирани според представата за гравитацията, като, например, казваме, че приливите и отливите са свързани с определени изхождащи от Луната гравитационни сили. Казваме, че тук от мировото тяло изхожда гравитационна сила и повдига водата. В смисъла на другата представа, би трябвало да се каже, че Луната пронизва също и Земята, и докато пронизва водната сфера на Земята, тук, в това място става издигане на водата; на друго място лунната сфера се проявява като светлинно явление. Не следва да се мисли, че тук съществува някаква особена сила на притегляне, а че тази пронизваща Земята лунна сфера заедно със Земята образува единна организация, и в тези два процеса виждаме само двете страни на единен процес.
към текста >>
Не следва да се
мисли
, че тук съществува някаква особена сила на притегляне, а че тази пронизваща Земята лунна сфера заедно със Земята образува единна организация, и в тези два процеса виждаме само двете страни на единен процес.
Следователно виждате, че трябва да мислим по различен начин за цялата конфигурация на диференцираното изпълване на мировото пространство, отколкото сме свикнали. Днес сме ориентирани според представата за гравитацията, като, например, казваме, че приливите и отливите са свързани с определени изхождащи от Луната гравитационни сили. Казваме, че тук от мировото тяло изхожда гравитационна сила и повдига водата. В смисъла на другата представа, би трябвало да се каже, че Луната пронизва също и Земята, и докато пронизва водната сфера на Земята, тук, в това място става издигане на водата; на друго място лунната сфера се проявява като светлинно явление.
Не следва да се мисли, че тук съществува някаква особена сила на притегляне, а че тази пронизваща Земята лунна сфера заедно със Земята образува единна организация, и в тези два процеса виждаме само двете страни на единен процес.
към текста >>
Благодарение на това трябва да си изясним, че действителната разшифровка на реалността, на действителността, не е просто нещо, и че навикът да се разбира действителността по прост и удобен начин, собствено, се корени само в удобството на човешкото
мисле
не
.
Само че по отношение на това, което предизвикват небесните явления, този въздух представлява нещо още доста грубо. Сега си представете, че се намираме вътре в земната сфера, намираме се вътре в слънчевата сфера, лунната сфера и още много други. Нека отделим само три от тях и да кажем: нещо в нас е резултат от субстанционалността на тези три сфери. Сега тук имаме нещо качествено, което математикът с известен ужас усеща при неговата количествена поява, а именно това, което той нарича проблем на трите тела. Но това действа в нас със своя резултат, със своята реалност.
Благодарение на това трябва да си изясним, че действителната разшифровка на реалността, на действителността, не е просто нещо, и че навикът да се разбира действителността по прост и удобен начин, собствено, се корени само в удобството на човешкото мислене.
Много от това, което се смята за научно, има своя източник само в това удобство на човешкото мислене. Ако се откажем от това, е нужно просто внимателно да подходим към работата така, както се опитахме да направим това в тези лекции, които понякога изглеждат недостатъчно внимателни само защото ни се налага да прескачаме от едно към друго, така че сами трябва да търсите тези връзки; тях ги има тук.
към текста >>
Много от това, което се смята за научно, има своя източник само в това удобство на човешкото
мисле
не
.
Сега си представете, че се намираме вътре в земната сфера, намираме се вътре в слънчевата сфера, лунната сфера и още много други. Нека отделим само три от тях и да кажем: нещо в нас е резултат от субстанционалността на тези три сфери. Сега тук имаме нещо качествено, което математикът с известен ужас усеща при неговата количествена поява, а именно това, което той нарича проблем на трите тела. Но това действа в нас със своя резултат, със своята реалност. Благодарение на това трябва да си изясним, че действителната разшифровка на реалността, на действителността, не е просто нещо, и че навикът да се разбира действителността по прост и удобен начин, собствено, се корени само в удобството на човешкото мислене.
Много от това, което се смята за научно, има своя източник само в това удобство на човешкото мислене.
Ако се откажем от това, е нужно просто внимателно да подходим към работата така, както се опитахме да направим това в тези лекции, които понякога изглеждат недостатъчно внимателни само защото ни се налага да прескачаме от едно към друго, така че сами трябва да търсите тези връзки; тях ги има тук.
към текста >>
Ако
мисле
но продължим развитието на растителния свят в реалното царство на природата, ще стигнем до минерализацията на растителното царство.
Също така внимателно трябва да постъпваме, ако искаме да овладеем този проблем от друга страна, на която също вече съм ви обръщал внимание, а именно от страна на самия човешки организъм в сравнение със съществата на другите природни царства. Казах ви, че можем да си представим разклоняването, изхождайки от една идеална точка. На единия клон трябва да разположим света на растенията, на другия клон – света на животните.
Ако мислено продължим развитието на растителния свят в реалното царство на природата, ще стигнем до минерализацията на растителното царство.
Можем напълно да си представим това като реален процес, ако го разгледаме с един очевиден пример. Днес добиваме минерални каменни въглища и намираме в тях минерализирана растителност. Какво ни спира да погледнем към аналогичните процеси, които са се разигравали за друг вид растения и, да кажем, от процеса на минерализация на растенията да изведем силициевите и прочие съставни части на минералната земна субстанция?
към текста >>
70.
Петнадесета лекция, 15 януари 1921 година
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
Те ще ви покажат, как в разбирането на мировите явления не може да се мине с това, което толкова охотно – разбира се, в съответствие с удобството на навиците на човешкото
мисле
не
– искат да поставят в основата му.
Днес бих искал да се занимаем с нещата, които, може би ви затрудняват в разбирането на това, което сме разглеждали досега.
Те ще ви покажат, как в разбирането на мировите явления не може да се мине с това, което толкова охотно – разбира се, в съответствие с удобството на навиците на човешкото мислене – искат да поставят в основата му.
Разгледахме мировите явления във връзка с човека в най-различни направления. Особено подчертавахме, как се проявява връзката между човешката форма и това, което ни се представя в небесните явления, без значение дали изобразяваме движенията на мировите тела в смисъла на древните системи или в смисъла на теорията на Коперник. Видяхме как картината всеки път по различен начин трябва да бъде приведена във връзка с човека, обаче в истинската наука не можем да избегнем приемането на тази връзка.
към текста >>
И така, виждаме, че с този математически начин на
мисле
не
и с тази методика, c помощта на които бихме искали да обединим явленията в нашето мирово пространство, посредством самите явления биваме изгонени от действителността, така че не трябва да предполагаме, че бихме могли да проясним някак мировите явления с помощта на това, което поставяме в угода на нашата геометрия в основата на обикновеното, твърдо тримерно пространство.
Но при това ще се появят значителни трудности. Преди всичко в хода на тези лекции посочихме трудността, която се проявява в това, че щом се опиташ да разгледаш отношенията на периодите на въртене на планетите от нашата система, където възникват несъизмеримите числа, е необходимо по определен начин да се прекратят изчисленията. Защото, където се появяват несъизмеримите числа, там липсва всякакво обозримо единство.
И така, виждаме, че с този математически начин на мислене и с тази методика, c помощта на които бихме искали да обединим явленията в нашето мирово пространство, посредством самите явления биваме изгонени от действителността, така че не трябва да предполагаме, че бихме могли да проясним някак мировите явления с помощта на това, което поставяме в угода на нашата геометрия в основата на обикновеното, твърдо тримерно пространство.
Особено вчера се сблъскахме с една трудност: бяхме поставени пред необходимостта да предположим определено отношение между Слънцето, Луната и Земята, което трябва някак да се прояви в човека, в строежа на човека, и което би ни се искало да разберем. В момента, когато се проявява такова взаимодействие на тройствеността, се сблъскваме със значителни затруднения при изчисленията в космическото пространство. Вече съм ви обръщал внимание върху всичко това. Сега за нас може да се прояви нещо като отправна точка, позволяваща чисто геометрично, но с геометрия от по-висш тип, да получим представа за това, какво, собствено, стои в основата на трудността да се обхване с изчисления връзката на небесните явления в космическото пространство.
към текста >>
Трябва
мисле
но да предположите, че тук изходната точка за полярната координатна система стои извън триизмерното пространство.
По подобен начин трябва да постъпите, ако се опитвате да разберете кривите, които получавате, когато, включвайки примките, изследвате на небето обичайните орбити на Венера и Меркурий, които трябва да се наблюдават с очи, и след това изследвате орбитите на Юпитер и Марс. Бихте могли, да кажем, да вземете изходната точка на вашата координатна система за примката на Венера в триизмерното пространство при използване на полярни координати. Тук можете това. Но няма да се справите, ако искате на същия принцип да разберете, например, примката на Марс.
Трябва мислено да предположите, че тук изходната точка за полярната координатна система стои извън триизмерното пространство.
Ще стигнете до необходимостта винаги да избирате координатите така, че един път, да кажем за орбитата на Венера с нейната примка, изхождате от полюса на координатите и приемате тези координати тук (рис. 9); друг път, за орбитата на Юпитер или орбитата на Марс с примките, ще се справите само тогава, когато си кажете: за моята система от полярни координати не вземам такава изходна точка, където винаги трябва да добавям нещо в придатък, за да получа полярните координати, а
към текста >>
Трябва да разгледате взаимодействието между пространството, което има три обикновени измерения и което можете
мисле
но да си представите като радиално изхождащо от центъра, и другото пространство, което постоянно отрича това триизмерно пространство и което не трябва да си го представяме изхождащо от точка, а трябва да си го представяме изхождащо от сфера, разположена в безграничните далечини; при това, точката в един случай има площ равна на нула, а в друг случай – площ на безкрайно голяма сфера.
Виждате, че стигнахме до това, че е необходимо да се преодолее пространството. Това е съвсем необходимо. Ако наистина добросъвестно напредвате в разбирането на явленията, ще видите, че няма да минете само с обикновената триизмерна представа за пространството.
Трябва да разгледате взаимодействието между пространството, което има три обикновени измерения и което можете мислено да си представите като радиално изхождащо от центъра, и другото пространство, което постоянно отрича това триизмерно пространство и което не трябва да си го представяме изхождащо от точка, а трябва да си го представяме изхождащо от сфера, разположена в безграничните далечини; при това, точката в един случай има площ равна на нула, а в друг случай – площ на безкрайно голяма сфера.
И така, трябва да правим разлика между два вида точки: между точката, обърната навън, площта на която е равна на нула, и точката, чиято площ е равна на площта на безкрайно голяма сфера, обърната навътре. В чисто геометричната област е достатъчно, ако просто си представяме абстрактна точка. В областта на действителността това не е достатъчно. Няма да се справим, когато си представяме само абстрактна точка. Във всеки случай трябва да се питаме, накъде е обърната кривината на точката, която си представяме, навътре или навън, защото съобразно с това е насочено полето на действието ѝ.
към текста >>
– Предположете – извинете ме ако говоря малко евфемистично, – че този начин на
мисле
не
не подхожда за действителността, и аз трябва да се изразя по друг начин, аз трябва да кажа: ако в своя свят вървя от някаква точка все по-далеч и по-далеч, ще стигна там, където вече не намирам други небесни тела, където, ако става дума все още за действителността, мога, обаче, да намеря също не само празно евклидово пространство, но където ще намеря нещо, което посредством своята действителност ще ме принуди да си представям своето продължение тук (Р).
Виждате ли, такива представи са достатъчно развити. И въпреки това те правят впечатление на нещо вече напълно формално обосновано. Но с него може да се направи и нещо съвсем друго, ако се опитаме да проникнем с такива представи към външната действителност. Представете си, че в небесното пространство има някакво явление, да го наречем засега Луна. Това явление е невъзможно да се разбере, ако просто се каже: Луната е тяло, тук тя има своя център и ние я изследваме на принципа, че тук тя има своя център и е тяло.
– Предположете – извинете ме ако говоря малко евфемистично, – че този начин на мислене не подхожда за действителността, и аз трябва да се изразя по друг начин, аз трябва да кажа: ако в своя свят вървя от някаква точка все по-далеч и по-далеч, ще стигна там, където вече не намирам други небесни тела, където, ако става дума все още за действителността, мога, обаче, да намеря също не само празно евклидово пространство, но където ще намеря нещо, което посредством своята действителност ще ме принуди да си представям своето продължение тук (Р).
Тогава бих бил принуден да си представям съдържанието на пространството на тази Луна като част от общия свят, изключвайки всичко това, което съществува близо до звездите и така нататък – извън Луната. И така, от една страна трябва да си представя всичко това, което имам в мировото пространство сред звездите (а, b, с, на рис. 11). Към тях трябва да имам единен подход. Това го предпоставям преди всичко. Но вътрешността на Луната, пространството, което се съдържа в Луната не трябва да има същата трактовка, а такава, която да ми позволи да кажа: от едната страна мога да се устремя в мировите далнини.
към текста >>
71.
Шестнадесета лекция, 16 януари 1921 година
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
Имайки някаква външна връзка, осветена от определена геометрична истина, ние си казваме: това, което първо е било конструирано чрез геометричното
мисле
не
, съвпада с външната действителност.
Какво може да бъде по-свойствено за днешния свят на представите, освен процесите в живота на Слънцето да се представят като земни процеси, само че модифицирани! Но тук все пак възникват сравнително непреодолими препятствия. Това, което наричат физически строеж на Слънцето, е невъзможно да се разбере с представите, които са добити в земния живот. Може да става дума само за това, до известна степен красноречивите резултати от наблюденията на това поле, да се изпълнят със съответстващи представи, адекватни на тях. Тук вече трябва до известна степен да се примирим с нещо, което бих искал да характеризирам примерно по следния начин.
Имайки някаква външна връзка, осветена от определена геометрична истина, ние си казваме: това, което първо е било конструирано чрез геометричното мислене, съвпада с външната действителност.
Ние се чувстваме свързани с външната действителност, когато намираме в нея това, което първо е било конструирано. Но, естествено, това чувство на вътрешна радост, че нещо е уловено, не трябва да отива твърде далеч. Тези, които отиват твърде далеч, също винаги намират, че формираните от тях представи абсолютно съответстват на външната действителност. В това има нещо закономерно.
към текста >>
72.
Седемнадесета лекция, 17 януари 1921 година
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
Ако се върнем в древните времена, когато е имало ясна представа относно съзвучието на небесните движения с формата на човека – говорих вече за това преди няколко дни, макар и в друг аспект, – непременно ще намерим нещо, което макар и да е било инстинктивно, бидейки доведено до съзнанието, вече проявява нашия съвременен начин на
мисле
не
, на който също трябва на свой ред да оставаме верни, особено ако навлизаме в такава проблемна и рискована област.
И така, виждате, че се опитах преди всичко да придам значение на това, у вас да се появи образ на съзвучието на човешката организация със строежа на космоса. Ако сте проследили всичко казано досега, не можете да разглеждате това съзвучие като някакъв грях срещу убежденията, който съществуват в науката. В епохата, когато се е извършил преходът от системата на Птолемей към коперниковия образ на света, се е изменило и цялото тълкуване на връзките между човека и небесните явления.
Ако се върнем в древните времена, когато е имало ясна представа относно съзвучието на небесните движения с формата на човека – говорих вече за това преди няколко дни, макар и в друг аспект, – непременно ще намерим нещо, което макар и да е било инстинктивно, бидейки доведено до съзнанието, вече проявява нашия съвременен начин на мислене, на който също трябва на свой ред да оставаме верни, особено ако навлизаме в такава проблемна и рискована област.
Собствено, няма никаква разлика между начина, по който обикновено използваме математиката, и как сега използваме качествената математика, която постепенно формирахме, за разглеждане на човека и небесните явления. Но вижте, още по времето, когато е ставал преходът от древната хелиоцентрична система към новата хелиоцентрична система, с това също в развитието на човечеството се е проявил някакъв прелом за познанието, когато вече не е останал никакъв мост между физически-сетивния миров ред, природния миров ред и моралния миров ред. Често съм споменавал в други лекции: в настояще време сме затрупани с такива противоречия[6], че сме принудени да завършим, от една страна, теоретичните представи за природата в някакво първично образуване, и че, следователно, светът се е развил от чисто природни процеси; следователно нашата Земя – и ние в нея – продължава по-нататък по чисто природни закономерности и достига своя край. Ние живеем посредата. Вътре в нас се надигат морални импулси, само дето не е ясно, откъде идват.
към текста >>
Но когато се
мисли
в духа на такъв дуализъм, несъмнено се знае, че някога ще настъпи великата смърт за тези морални импулси.
Собствено, няма никаква разлика между начина, по който обикновено използваме математиката, и как сега използваме качествената математика, която постепенно формирахме, за разглеждане на човека и небесните явления. Но вижте, още по времето, когато е ставал преходът от древната хелиоцентрична система към новата хелиоцентрична система, с това също в развитието на човечеството се е проявил някакъв прелом за познанието, когато вече не е останал никакъв мост между физически-сетивния миров ред, природния миров ред и моралния миров ред. Често съм споменавал в други лекции: в настояще време сме затрупани с такива противоречия[6], че сме принудени да завършим, от една страна, теоретичните представи за природата в някакво първично образуване, и че, следователно, светът се е развил от чисто природни процеси; следователно нашата Земя – и ние в нея – продължава по-нататък по чисто природни закономерности и достига своя край. Ние живеем посредата. Вътре в нас се надигат морални импулси, само дето не е ясно, откъде идват.
Но когато се мисли в духа на такъв дуализъм, несъмнено се знае, че някога ще настъпи великата смърт за тези морални импулси.
Така се мисли, когато няма грижа за полагането на мост между природния миров ред и моралния миров ред. Този преход между природния миров ред и моралния миров ред отново трябва да бъде намерен. Отново трябва да бъдем способни да мислим за природния миров ред и моралния миров ред в съзвучие помежду им. При други обстоятелства говорих за това, как е нужно да се търси този преход. Той действително може да бъде намерен именно чрез антропософската духовна наука.
към текста >>
Така се
мисли
, когато няма грижа за полагането на мост между природния миров ред и моралния миров ред.
Но вижте, още по времето, когато е ставал преходът от древната хелиоцентрична система към новата хелиоцентрична система, с това също в развитието на човечеството се е проявил някакъв прелом за познанието, когато вече не е останал никакъв мост между физически-сетивния миров ред, природния миров ред и моралния миров ред. Често съм споменавал в други лекции: в настояще време сме затрупани с такива противоречия[6], че сме принудени да завършим, от една страна, теоретичните представи за природата в някакво първично образуване, и че, следователно, светът се е развил от чисто природни процеси; следователно нашата Земя – и ние в нея – продължава по-нататък по чисто природни закономерности и достига своя край. Ние живеем посредата. Вътре в нас се надигат морални импулси, само дето не е ясно, откъде идват. Но когато се мисли в духа на такъв дуализъм, несъмнено се знае, че някога ще настъпи великата смърт за тези морални импулси.
Така се мисли, когато няма грижа за полагането на мост между природния миров ред и моралния миров ред.
Този преход между природния миров ред и моралния миров ред отново трябва да бъде намерен. Отново трябва да бъдем способни да мислим за природния миров ред и моралния миров ред в съзвучие помежду им. При други обстоятелства говорих за това, как е нужно да се търси този преход. Той действително може да бъде намерен именно чрез антропософската духовна наука.
към текста >>
Отново трябва да бъдем способни да
мисли
м за природния миров ред и моралния миров ред в съзвучие помежду им.
Ние живеем посредата. Вътре в нас се надигат морални импулси, само дето не е ясно, откъде идват. Но когато се мисли в духа на такъв дуализъм, несъмнено се знае, че някога ще настъпи великата смърт за тези морални импулси. Така се мисли, когато няма грижа за полагането на мост между природния миров ред и моралния миров ред. Този преход между природния миров ред и моралния миров ред отново трябва да бъде намерен.
Отново трябва да бъдем способни да мислим за природния миров ред и моралния миров ред в съзвучие помежду им.
При други обстоятелства говорих за това, как е нужно да се търси този преход. Той действително може да бъде намерен именно чрез антропософската духовна наука.
към текста >>
73.
Осемнадесета лекция, 18 януари 1921 година
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
Само тогава ще тълкуваме правилно явленията, когато
мисли
м за вътрешното слънчево пространство като за отрицателна материя.
по отношение на Слънцето, правомерно е да си го представяме така, че придвижвайки се от окръжността навътре, все повече се отдалечаваме от тежащата материя, все повече и повече навлизаме в безтегловното, така че при приближаване към центъра, имаме точно противоположната характеристика. Следователно, трябва да си представяме Слънцето по някакъв начин като кухо пространство, кухо кълбо, покрито с материя, в противоположност на Земята, която представлява плътна материя, обвита с по-фина материя. И така, за Земята трябва да си представяме: отвън въздух, вътре плътна материя; за Слънцето това е обърнато наопаки – от относително плътна материя стигаме до по-фина материя и, накрая, до отрицанието на материята. Който наистина без предубеждение събира явленията в тази област, не може да не си каже: в Слънцето имаме пред себе си не просто разредено по отношение на земната материя мирово тяло, но в Слънцето, във вътрешната част на Слънцето, имаме в определено отношение отрицателна материя, ако Земята в нейната материалност я разглеждаме като положителна.
Само тогава ще тълкуваме правилно явленията, когато мислим за вътрешното слънчево пространство като за отрицателна материя.
към текста >>
Никога няма да успеете да формирате правилна представа, която да обедини явленията заедно, ако не положите в основата такива представи, ако не
мисли
те за материята като такава с положителна и отрицателна интензивност, така че самата материя като земна материя да е положителна, положителна в своята интензивност, докато слънчевата материя да е отрицателна в своята интензивност; по такъв начин, по отношение на изпълненото пространство има не само празно пространство, но има и пространствено изземване, по-малко от празно пространство.
По отношение на положителната материя, отрицателната е всмукваща. Положителната материя упражнява налягане, отрицателната материя е всмукваща. Но ако си представите, че Слънцето представлява някакво съсредоточие на всмукващи сили, няма да имате нужда от по-нататъшно обяснение на гравитацията, освен това, защото това вече е обясняване на гравитацията. И ако си представите по-нататък казаното от мен вчера за това, че движенията на Земята и Слънцето са такива, че Земята просто следва Слънцето в същото орбитално направление, ще получите космическата връзка между Слънцето и Земята: отпред Слънцето като средоточие на всмукващи сили, и благодарение на тази всмукваща сила в мировото пространство Земята се устремява в същото орбитално направление, по което в мировото пространство напред се придвижва Слънцето. Виждате това, което по друг начин не бихте могли вътрешно да го следвате с представи.
Никога няма да успеете да формирате правилна представа, която да обедини явленията заедно, ако не положите в основата такива представи, ако не мислите за материята като такава с положителна и отрицателна интензивност, така че самата материя като земна материя да е положителна, положителна в своята интензивност, докато слънчевата материя да е отрицателна в своята интензивност; по такъв начин, по отношение на изпълненото пространство има не само празно пространство, но има и пространствено изземване, по-малко от празно пространство.
към текста >>
Така получавате възможност да
мисли
те правилно математически, или поне, аналогично на математическото отношение между различната интензивност на материята, и в частност – между земната и слънчевата материя.
Това е представа, която, може би, е трудно да се формира. Но защо тези, които са свикнали с математическите представи, да не могат да си представят някакво изпълнено пространство, обозначено с величината +a, след това празно пространство като нула, а пространството, което е по-малко от празно, да се обозначи като –a?
Така получавате възможност да мислите правилно математически, или поне, аналогично на математическото отношение между различната интензивност на материята, и в частност – между земната и слънчевата материя.
към текста >>
Бих искал да добавя, до известна степен в скоби: съвсем безразлично е, как
мисли
те за отношенията на действително положителното и отрицателното към мнимото, – няма да разглеждам какво се
мисли
за това; ще се намери някаква интерпретация за така наречените мними, имагинерни числа, доколкото те се проявяват също и като решения на уравнения и други подобни, – но ако по такъв начин се постави в основата интензивността на положителното и отрицателното, би могло да се постави в основата и имагинерното, и тогава бихме получили
Бих искал да добавя, до известна степен в скоби: съвсем безразлично е, как мислите за отношенията на действително положителното и отрицателното към мнимото, – няма да разглеждам какво се мисли за това; ще се намери някаква интерпретация за така наречените мними, имагинерни числа, доколкото те се проявяват също и като решения на уравнения и други подобни, – но ако по такъв начин се постави в основата интензивността на положителното и отрицателното, би могло да се постави в основата и имагинерното, и тогава бихме получили
към текста >>
Макар недостатъчното време да ме принуждаваше да излагам едно или друго по-схематично, само маркирайки го, но все пак, ако се проследят
мисли
те и съобщенията, съдържащи се в тези лекции, може да се забележи, че исках да посоча необходимостта от преобразуване на методологията на естественонаучния ни начин на разглеждане.
С тези разглеждания, скъпи приятели, исках да ви дам нещо, което трябва да действа преди всичко в методологична посока.
Макар недостатъчното време да ме принуждаваше да излагам едно или друго по-схематично, само маркирайки го, но все пак, ако се проследят мислите и съобщенията, съдържащи се в тези лекции, може да се забележи, че исках да посоча необходимостта от преобразуване на методологията на естественонаучния ни начин на разглеждане.
Би било особено важно, от такива лекции да произлезе стремеж. Може да се каже, че мога да дам само директивите, но навсякъде, където тук външно имахме работа с математическите линии, ще намерите импулси за емпирично изследване, за експериментиране. И навсякъде, и в грубото, и във финото, можете да се опитате да проверите това, което тук беше представено външно математически и фигуративно. Вземете син или червен детски балон и изследвайте, как ще подейства върху балона, ако по определен начин му нанесете тук удар, действащ отвън навътре, така че той закономерно ще се вдлъбне навътре, и след това направете опит, какъв вид ще приеме същото това нещо, ако при постановката на опита по някакъв начин накарате силите да действат отвътре навън в радиално направление, – проследете макар и грубо тези явления в еластичността и деформациите; или се опитайте чрез нагряване на някои вещества да получите линиите на разпространение на топлинния ефект – тук отвътре навън, а там от периферията навътре; ако се опитате да проследите явленията оптично или магнитно, или по друг начин, – навсякъде ще видите, че това, което беше приведено тук като пример за противоположността на Слънцето и Земята, може да се проследи експериментално. И преди всичко, ако наистина се правят такива експерименти, се прониква в действителността по съвсем друг начин, отколкото досега, доколкото се срещат някои отношения в тази действителност, които не са срещани досега.
към текста >>
Трябва да се базираме не на изкусно оборудвания кабинет по физика, а, по възможност, на празен кабинет и да влизаме не с готови съвременни инструменти, а с възникващи в душата ни нови насочени към физиката
мисли
.
В лекциите, които отново ще бъдат изнесени в близко време или след известно време[4], можем сами да направим експерименти. Ще зависи от това, дали дотогава ще получим чрез развитието на нашия физичен и прочие изследователски институти постройката вече на такива опити, които сочат в бъдещето. Нека в нашите изследователски институти не преследваме идеала да придобиваме от търговците на инструменти най-добрите прибори, да ги монтираме и след това да експериментираме така, както го правят другите. Защото в това направление наистина навсякъде постигат нечувани успехи. Това, което ни е абсолютно необходимо, както вече споменах, е създаването на нови експериментални устройства.
Трябва да се базираме не на изкусно оборудвания кабинет по физика, а, по възможност, на празен кабинет и да влизаме не с готови съвременни инструменти, а с възникващи в душата ни нови насочени към физиката мисли.
Колкото по-празни са нашите кабинети и колкото по-пълни нашите глави, толкова по-добри експериментатори ще ставаме, скъпи приятели!
към текста >>
Той каза: „По отношение на гьотевото учение за цвета никой човек не може нищо да
мисли
, физикът нищо не може да си представи за него”.
Нужни са ни емпирични проверки на това, което трябва непременно да се разбира преди всичко така, както беше представено тук. Трябва някога да се преодолее това, което отново и отново ни позволява да съдим на основата, която вече дълго време създава факти, като този, за който сега ще ви разкажа; такива неща трябва да се преодоляват. Веднъж беседвах с един преподавател в университета, професор по физика[5] за гьотевото учение за цвета. Този човек даже издаде гьотевото „Учение за цвета“ и написа коментар към него. Говорих с него за гьотевото учение за цвета и след края на нашата беседа той ми каза, че е твърд последовател на Нютон.
Той каза: „По отношение на гьотевото учение за цвета никой човек не може нищо да мисли, физикът нищо не може да си представи за него”.
– И така, този човек вследствие на физическото си възпитание е доведен дотам, че нищо не може да си представи по отношение на гьотевото учение за цвета. Аз мога да разбера това. Днешният физик, ако е честен човек, наистина нищо не може да си представи в теорията на Гьоте за цвета. Той просто трябва да преодолее основите на днешното физическо мислене, той трябва да се освободи от тях. И само тогава ще намери прехода, който трябва да се намери от явленията към интерпретацията, която е заложена в гьотевото учение за цвета, и който в същото време може да стане важен изходен пункт за други физически разглеждания, за физически разглеждания, които достигат сферата на астрономията.
към текста >>
Той просто трябва да преодолее основите на днешното физическо
мисле
не
, той трябва да се освободи от тях.
Говорих с него за гьотевото учение за цвета и след края на нашата беседа той ми каза, че е твърд последовател на Нютон. Той каза: „По отношение на гьотевото учение за цвета никой човек не може нищо да мисли, физикът нищо не може да си представи за него”. – И така, този човек вследствие на физическото си възпитание е доведен дотам, че нищо не може да си представи по отношение на гьотевото учение за цвета. Аз мога да разбера това. Днешният физик, ако е честен човек, наистина нищо не може да си представи в теорията на Гьоте за цвета.
Той просто трябва да преодолее основите на днешното физическо мислене, той трябва да се освободи от тях.
И само тогава ще намери прехода, който трябва да се намери от явленията към интерпретацията, която е заложена в гьотевото учение за цвета, и който в същото време може да стане важен изходен пункт за други физически разглеждания, за физически разглеждания, които достигат сферата на астрономията.
към текста >>
74.
Съдържание
GA_326 Раждането на естествените науки
Мисли
те изгубвайки тяхната връзка с външния свят, получава се чувството на несигурност и относителност.
Джон Лок и разликата между първичните качества и вторичните качества. Произволността на тези разлики.
Мислите изгубвайки тяхната връзка с външния свят, получава се чувството на несигурност и относителност.
към текста >>
75.
1. Предговор към първото френско издание
GA_326 Раждането на естествените науки
Всички печални по грешки в
мисле
не
то, които са били извършени от тогава насам, са само едно блестящо доказателство за пророческия дух, който е вдъхновил Рудолф Щайнер.
Днес хората не винаги достатъчно разбират до каква степен проблемата на познанието е интимно свързана с объркаността, която царува в една епоха като нашата; защото това, което всъщност причинява физическата и морална мизерия на нашето време, не се дължи на външни причини на обедняване и безплодие, а преди всичко на това, че ние не знаем нито да виждаме, нито да разбираме света, който ни заобикаля. Най-често липсва едно разбиране на най-дълбоките причини на злото, т.е. изучаването на това, което в течение на миналите столетия е изопачило начина, по който виждаме света, на това, което е обгърнало с мъгла всичко, което постепенно се е инфилтрирало във всеки поглед. Но за да познаем тези причини в цялата им дълбочина, трябва ние самите да сме добили един ясен поглед: този, за който Рудолф Щайнер веднъж за винаги ни дава едно блестящо доказателство с този цикъл от сказки. Откакто тези сказки са били изнесени, са минали вече доста години, и въпреки това тяхното съдържание далече изпреварва съвременните разбирания.
Всички печални по грешки в мисленето, които са били извършени от тогава насам, са само едно блестящо доказателство за пророческия дух, който е вдъхновил Рудолф Щайнер.
към текста >>
76.
2. Увод
GA_326 Раждането на естествените науки
Щерн /цитиран от Марсел Болл в "Наука"/, за когото последните придобивки на вълнова та физика са завършването "на една дълга борба, която беше започнала с Коперник, борба между обективната наука и антропоцентричните илюзии”... Голяма част от нашите
мисли
не е нищо друго освен дословен израз на сетивни навици.
Съвременните теории не почиват вече напълно върху дуализма на материята и енергията, който в миналото беше нещо основно. Днес се отдава по-малко значение на противоположността в класически смисъл, която противопоставяше материята, маса надарена с форма, на енергията, до която опитът не можеше да се домогне. Неотдавнашните открития направиха да изникват теории, които приписват известни общи свойства на материята и енергията; приема се съществуването на материални вълни и се говори за изоставянето на понятието за нещото. Обаче развитието на идеите, твърде коренно върху някои точки, не изменя нищо от крайната цел на научната мисъл, която е да сведе всички явления до абстрактната математическа формула. И, от тази гледна точка, няма нищо по-типично от изреченията на американеца Александер В.
Щерн /цитиран от Марсел Болл в "Наука"/, за когото последните придобивки на вълнова та физика са завършването "на една дълга борба, която беше започнала с Коперник, борба между обективната наука и антропоцентричните илюзии”... Голяма част от нашите мисли не е нищо друго освен дословен израз на сетивни навици.
Всекидневната мисъл и обикновеният човешки разум не ни ползват нищо за разбирането на вселената. Експерименталните факти са тези, които са ни принудили да изоставим живописните образи на класическата физика заради отвлеченостите на модерните теории... И би значило да дадем доказателство за един мистически романтизъм, ако за едно с Едингтон разрежем действителността на две части, които се противопоставят една на друга: светът на физиците и светът на поетите. Съществува само един свят: този на физиците; останалото не съдържа нищо друго, освен това, което, временно, избягва на научните измервания.
към текста >>
Науката направи нещо повече: тя предизвика явяването на една философия, която някои
мисли
тели, след Ренан, който написа "Бъдещето на науката", подеха и развиха и която, искайки да донесе едно ясно разрешение на всички метафизически проблеми, които човечеството си поставя, се стреми да замени всяка духовно схващане чрез една религия на науката.
Няма по-голяма чест за човешкия дух от това упорито и търпеливо изработване на научните закони; той се насочва към една величествена синтеза, която, без той да знае, го приближава въпреки всичко до целите и плановете на творящото божество. Неговото усилие не е било напразно; то трябваше да бъде опитано. Рудолф Щайнер не веднъж е настоявал върху тази точка: древното човечество беше останало твърде близо до своя духовен произход. То беше поставено на Земята, за да расте върху нея и развива първичните способности, които му идваха от божествения подтик; то не би изпълнило своята задача, ако би останало с поглед привързан към своето първоначално отечество; необходимо беше то да вземе под внимание материята, с която от сега нататък беше свързана неговата съдба, да изучи тази материя, да се научи да я ползува, да въплъти в нея своите възможности, да стане в пълния смисъл на думата едно земно човечество. То бе работило чудесно; неговата работа беше толкова производителна, че създаде тази техника, не по-малко чудесно приложение на научните завоювания, които започват да объркват нашата епоха; някои духове изказват даже желание да се сложи спирачка на този прогрес.
Науката направи нещо повече: тя предизвика явяването на една философия, която някои мислители, след Ренан, който написа "Бъдещето на науката", подеха и развиха и която, искайки да донесе едно ясно разрешение на всички метафизически проблеми, които човечеството си поставя, се стреми да замени всяка духовно схващане чрез една религия на науката.
към текста >>
Под различни имена, които понякога забулват нейната истинска същност, тази проблема застава пред всички
мисли
тели и пред всички онези, които имат задачата да ръководят човешките общества.
Под различни имена, които понякога забулват нейната истинска същност, тази проблема застава пред всички мислители и пред всички онези, които имат задачата да ръководят човешките общества.
Нейното реше ние, поне в неговите принципи, не е много сложно; то се състои в това, да се сложи край на това състояние на отвлеченост, на изолираност, в които човекът се намира по отношение на природата. За целта човек трябва първо да познае себе си, т.е. да притежава една Антропософия и, познавайки себе си, да добие една жива опитност за своите отношения с природата; тази опитност ще му покаже, че в природата няма нищо, което да не се намира и в самия него, и че от нея към него тупти един и същ живот. Основните елементи на съвременните науки не са, в тяхната същност, нищо друго освен едно проектиране вън от човека на опитности и усещания, които в миналото са съставлявали цялостна част от неговия субективен живот.
към текста >>
77.
3. СКАЗКА ПЪРВА
GA_326 Раждането на естествените науки
Но на основата на сказките, които ще чуете тук, ще се установи една общност на
мисли
и чувства между всички онези, които са събрани в Гьотеанума.
Вие сте дошли тук от различни страни, по случай Коледата, за да работите в Гьотеанума и да продължите делото на Духовната Наука. Преди да започнем нашата работа, държа да поднеса сърдечен поздрав, един Коледен поздрав, на всички приятели, които присъствуват тук или се намират далече, на всички онези, които се интересуват от нашето дело. Погълнат от много работа, не бих могъл в този момент освен да Ви дам един подтик, който ще трябва да следвате чрез Вашите собствени сили.
Но на основата на сказките, които ще чуете тук, ще се установи една общност на мисли и чувства между всички онези, които са събрани в Гьотеанума.
Нека тези, които се намират в Гьотеанума, било за една продължителна работа, било само временно, се съединят от все сърце с гостите, които идват отвън; наистина, само обединението в работата, в мислите и в чувствата ще позволи да се утвръди в нашите души познанието на духовното.
към текста >>
Нека тези, които се намират в Гьотеанума, било за една продължителна работа, било само временно, се съединят от все сърце с гостите, които идват отвън; наистина, само обединението в работата, в
мисли
те и в чувствата ще позволи да се утвръди в нашите души познанието на духовното.
Вие сте дошли тук от различни страни, по случай Коледата, за да работите в Гьотеанума и да продължите делото на Духовната Наука. Преди да започнем нашата работа, държа да поднеса сърдечен поздрав, един Коледен поздрав, на всички приятели, които присъствуват тук или се намират далече, на всички онези, които се интересуват от нашето дело. Погълнат от много работа, не бих могъл в този момент освен да Ви дам един подтик, който ще трябва да следвате чрез Вашите собствени сили. Но на основата на сказките, които ще чуете тук, ще се установи една общност на мисли и чувства между всички онези, които са събрани в Гьотеанума.
Нека тези, които се намират в Гьотеанума, било за една продължителна работа, било само временно, се съединят от все сърце с гостите, които идват отвън; наистина, само обединението в работата, в мислите и в чувствата ще позволи да се утвръди в нашите души познанието на духовното.
към текста >>
Подтиците, които бих искал да проникнат във Вас, на пръв поглед не ще изглеждат, че са свързани с
мисли
те и чувствата, които събужда в нас Коледния празник; обаче аз съм уверен, че те имат една дълбока и тайнствена връзка с този празник.
Подтиците, които бих искал да проникнат във Вас, на пръв поглед не ще изглеждат, че са свързани с мислите и чувствата, които събужда в нас Коледния празник; обаче аз съм уверен, че те имат една дълбока и тайнствена връзка с този празник.
На основата на всички усилия, които ежедневно се полагат тук, няма ли наистина желанието за един вид възражение, за едно духовно познание, за един нов начин да чувствуваме и проявяваме воля според духа? Не е ли това като един далечен отзвук на Коледните мисли, на рождеството на това Същество, което оплодотвори със своя духовен зародиш развитието на човечеството върху Земята? Следователно с право аз поставям следващото изложение под знака на Коледата.
към текста >>
Не е ли това като един далечен отзвук на Коледните
мисли
, на рождеството на това Същество, което оплодотвори със своя духовен зародиш развитието на човечеството върху Земята?
Подтиците, които бих искал да проникнат във Вас, на пръв поглед не ще изглеждат, че са свързани с мислите и чувствата, които събужда в нас Коледния празник; обаче аз съм уверен, че те имат една дълбока и тайнствена връзка с този празник. На основата на всички усилия, които ежедневно се полагат тук, няма ли наистина желанието за един вид възражение, за едно духовно познание, за един нов начин да чувствуваме и проявяваме воля според духа?
Не е ли това като един далечен отзвук на Коледните мисли, на рождеството на това Същество, което оплодотвори със своя духовен зародиш развитието на човечеството върху Земята?
Следователно с право аз поставям следващото изложение под знака на Коледата.
към текста >>
Да се говори за раждането на научното разбиране в историята, това не значи да се опълчим срещу намерението, което аз току що изразих; наистина, ако си припомните това, което писах преди доста години в моята книга "Мистиката в зората на модерните времена и нейните отношения със съвременното
мисле
не
" /"Мистиката в зората на модерния духовен живот", Р.
Да се говори за раждането на научното разбиране в историята, това не значи да се опълчим срещу намерението, което аз току що изразих; наистина, ако си припомните това, което писах преди доста години в моята книга "Мистиката в зората на модерните времена и нейните отношения със съвременното мислене" /"Мистиката в зората на модерния духовен живот", Р.
Щайнер/, ще разберете, какво голямо значение приписвах аз още тогава на това, което можах да нарека зародиш на една нова духовност сред натуралистичните схващания. Моето мнение се основава на факта, че така наречените експериментални методи, когато те са добре разбрани, не съставляват една грешка, а са зародиш на едно ново духовно познание и на един нов духовен подтик. Именно от тази гледна точка бих искал да изходя за днес.
към текста >>
За да обхванем тази мисъл в нейната действителност, трябва да я проследим в течение на няколко столетия; по този начин ние стигаме до една точка, която често съм посочвал като един главен момент в цялото модерно развитие; това е именно завоят станал през 14-то и 15-то столетие, когато изчезнаха начините на
мисле
не
практикувани в средновековието и на тяхно място възникна духовното състояние, в което живеем днес.
Не трябва да заемаме отрицателно отношение спрямо експерименталните методи, а напротив да ги използуваме като изходна точка на един път, който завършва в един нов духовен живот, толкова много необходим на нашата епоха. Сказките, които аз вече изнесох върху някои области на научната мисъл, показаха подробно пътя, който трябва да бъде следван и върху който тук ще хвърля само един общ поглед. За да разберем добре, какво значение имат експерименталните методи на нашата епоха, трябва да се върнем с няколко столетия назад. Ако бихме искали да проучим тези методи само в тяхното настоящо приложение, ние бихме наистина рискували да се откажем от познаването на дълбоката същност на научната мисъл.
За да обхванем тази мисъл в нейната действителност, трябва да я проследим в течение на няколко столетия; по този начин ние стигаме до една точка, която често съм посочвал като един главен момент в цялото модерно развитие; това е именно завоят станал през 14-то и 15-то столетие, когато изчезнаха начините на мислене практикувани в средновековието и на тяхно място възникна духовното състояние, в което живеем днес.
В тази зора на модерните време на ние срещаме една личност, в която се съсредоточават характерните черти на нейната епоха и в която, въпреки това, още живеят много от спомените на миналото: това е Николай от Куза или Николай Кузански, висш църковен сановник, един от най-великите мислители на всички времена.
към текста >>
В тази зора на модерните време на ние срещаме една личност, в която се съсредоточават характерните черти на нейната епоха и в която, въпреки това, още живеят много от спомените на миналото: това е Николай от Куза или Николай Кузански, висш църковен сановник, един от най-великите
мисли
тели на всички времена.
Не трябва да заемаме отрицателно отношение спрямо експерименталните методи, а напротив да ги използуваме като изходна точка на един път, който завършва в един нов духовен живот, толкова много необходим на нашата епоха. Сказките, които аз вече изнесох върху някои области на научната мисъл, показаха подробно пътя, който трябва да бъде следван и върху който тук ще хвърля само един общ поглед. За да разберем добре, какво значение имат експерименталните методи на нашата епоха, трябва да се върнем с няколко столетия назад. Ако бихме искали да проучим тези методи само в тяхното настоящо приложение, ние бихме наистина рискували да се откажем от познаването на дълбоката същност на научната мисъл. За да обхванем тази мисъл в нейната действителност, трябва да я проследим в течение на няколко столетия; по този начин ние стигаме до една точка, която често съм посочвал като един главен момент в цялото модерно развитие; това е именно завоят станал през 14-то и 15-то столетие, когато изчезнаха начините на мислене практикувани в средновековието и на тяхно място възникна духовното състояние, в което живеем днес.
В тази зора на модерните време на ние срещаме една личност, в която се съсредоточават характерните черти на нейната епоха и в която, въпреки това, още живеят много от спомените на миналото: това е Николай от Куза или Николай Кузански, висш църковен сановник, един от най-великите мислители на всички времена.
към текста >>
78.
4. СКАЗКА ВТОРА
GA_326 Раждането на естествените науки
Ако казвам това, то е защото вчера аз си послужих с две личности, каквито са тези на Майстер Екхардт и особено на Николай Кузански, за да охарактеризирам начина, по който са се появили методите на научното
мисле
не
и изследване.
Ако казвам това, то е защото вчера аз си послужих с две личности, каквито са тези на Майстер Екхардт и особено на Николай Кузански, за да охарактеризирам начина, по който са се появили методите на научното мислене и изследване.
Душевното състояние и цялото поведение на тези две личности, такива, каквито те ни се явяват през историята, струва ми се характеризират съвършено това, което е ставало тогава в глъбини те на развитието.
към текста >>
И когато поглежда вътре в себе си, не долавя една душа с неопределена воля, с неясна чувствителност, с абстрактно
мисле
не
, а вижда в нея живия носител на живия Логос, на този Логос, който, както се знаеше, не беше Бог, а само живият образ на Бога.
В това време, човекът няма и най-малкото понятие за това, което днес наричаме природни закони; той чувствува в природата само сили, живее сред тези сили.
И когато поглежда вътре в себе си, не долавя една душа с неопределена воля, с неясна чувствителност, с абстрактно мислене, а вижда в нея живия носител на живия Логос, на този Логос, който, както се знаеше, не беше Бог, а само живият образ на Бога.
към текста >>
79.
5. СКАЗКА ТРЕТА
GA_326 Раждането на естествените науки
Днес математиката и ролята, която тя играе във философията, се схващат по определен начин и се
мисли
наистина, че това не би могло да бъде иначе.
Днес математиката и ролята, която тя играе във философията, се схващат по определен начин и се мисли наистина, че това не би могло да бъде иначе.
Без съмнение, хората разискват върху тази или онази точка, върху тази или онази история, но общо взето се мисли, че се е стигнало до едно окончателно схващане, без да се мисли, че в едно още близко до нас минало човечеството е схващало твърде различно ролята приписвана на математиката. Въпреки това достатъчно е да си припомним с достатъчна точност, че малко след момента, който отбелязва началото на нашата научна ера, след публикуването на съчинението на Николай Кузански, не само Коперник се опита да обясни движенията на слънчевата система с помощта на математическо то разсъждение, но философи като Декарт и Спиноза виждаха в математическата мисъл идеалния инструмент, благодарение на който човекът щеше да разбере и да обясни физическия и духовен свят.
към текста >>
Без съмнение, хората разискват върху тази или онази точка, върху тази или онази история, но общо взето се
мисли
, че се е стигнало до едно окончателно схващане, без да се
мисли
, че в едно още близко до нас минало човечеството е схващало твърде различно ролята приписвана на математиката.
Днес математиката и ролята, която тя играе във философията, се схващат по определен начин и се мисли наистина, че това не би могло да бъде иначе.
Без съмнение, хората разискват върху тази или онази точка, върху тази или онази история, но общо взето се мисли, че се е стигнало до едно окончателно схващане, без да се мисли, че в едно още близко до нас минало човечеството е схващало твърде различно ролята приписвана на математиката.
Въпреки това достатъчно е да си припомним с достатъчна точност, че малко след момента, който отбелязва началото на нашата научна ера, след публикуването на съчинението на Николай Кузански, не само Коперник се опита да обясни движенията на слънчевата система с помощта на математическо то разсъждение, но философи като Декарт и Спиноза виждаха в математическата мисъл идеалния инструмент, благодарение на който човекът щеше да разбере и да обясни физическия и духовен свят.
към текста >>
Хората от неговото време също бяха стигнали да схващат математиката като един модел, като един типичен метод на
мисле
не
, който служи както за установяване на вътрешната сигурност така и за изразява не на вселената.
Спиноза изложи своите принципи в неговата "етика" и, въпреки че в това съчинение не се срещат формули, нито уравнения, логическата връзка на неговите разсъждения е съвършено съобразна с математическата линия.
Хората от неговото време също бяха стигнали да схващат математиката като един модел, като един типичен метод на мислене, който служи както за установяване на вътрешната сигурност така и за изразява не на вселената.
Една система на света установена според строгата математическа мисъл, геометрическа мисъл, трябваше по необходимост да отговаря на действителността.
към текста >>
За хората от това време математическата мисъл беше станала една способност, един начин на
мисле
не
, който задоволяваше самия себе си.
Именно това отношение трябва добре да разберем, ако искаме да схванем из основи научната мисъл.
За хората от това време математическата мисъл беше станала една способност, един начин на мислене, който задоволяваше самия себе си.
Нека разгледаме по-отблизо, що значи това.
към текста >>
Той чувствуваше прииждането на кръвта, когато повдигаше коляното или крака, движение, чиито отсенки се менят според това, дали аз повдигам крака си или го слагам на земята, дали лениво спя или прекарвам
мисли
те през главата си.
Без съмнение, днес за нас кръвта не е вече нищо друго освен тази червена течност, която се явява, когато се одраскаме! Но през епохата, когато математиците не бяха още чужди на мистиката, през епохата, когато вътрешното чувство на движението, въпреки че смътно, беше свързано с това на кръвта, човекът наистина чувствуваше живо кръвта в себе си. Той се преобразяваше според пътят изминат от потока на кръвта било в белите дробове, било в главата.
Той чувствуваше прииждането на кръвта, когато повдигаше коляното или крака, движение, чиито отсенки се менят според това, дали аз повдигам крака си или го слагам на земята, дали лениво спя или прекарвам мислите през главата си.
към текста >>
80.
6. СКАЗКА ЧЕТВЪРТА
GA_326 Раждането на естествените науки
Нека се обърнем към един
мисли
тел от 4-то или 5-то столетие на нашата ера /едва ли бихме могли да дадем името
мисли
тели на тези хора, които още притежаваха един вътрешен живот много по-интензивен отколко то чистата интелектуална дейност/.
Нека се обърнем към един мислител от 4-то или 5-то столетие на нашата ера /едва ли бихме могли да дадем името мислители на тези хора, които още притежаваха един вътрешен живот много по-интензивен отколко то чистата интелектуална дейност/.
Можем да преведем неговото чувство както следва: "Аз чувствувам в едно цяло пространството и Бога. Аз се направлявам в пространството отгоре надолу, отдясно наляво, отпред назад, според посоките начертани от Бога и които чувствувам в самия мене; където и да отида, това става винаги по негова воля". Това състояние на душата продължи да съществува и по-късно от 6то столетие, приблизително до 14-то столетие. До тогава, когато човекът упражняваше геометрия, той не се задоволяваше да начертае един триъгълник; той чувствуваше, че това, което чертае, Бог го оживяваше в него, рисуваше го с него. Неговият чертеж представляваше едно качество, което той чувствуваше вътрешно, чрез волята на Бога.
към текста >>
Разглеждайки целия Космос като нещо духовно, Бъркли вижда в математиките нещо, което, както и Космосът, се е родило от духа; той
мисли
следователно, че човек може да почувствува вътрешно духовните намерения на космоса, доколкото те се изразяват чрез математически формули, но че е невъзможно математическите закони да се приложат към тела по един съвършено външен начин.
Следователно Бъркли е по същество спиритуалист, в смисъла, в който германската философия употребява тази дума* /* Историците на френската философия наричат системата на Бъркли абсолютен идеализъм. Бел. на френск. преводач./. Ето защо опирайки се на догмата без съмнение, обаче все пак с известно право, той повдига множество възражения против това схващане на природата, върху която биха могли да се приложат математическите закони вън от всякакво вътрешно чувство.
Разглеждайки целия Космос като нещо духовно, Бъркли вижда в математиките нещо, което, както и Космосът, се е родило от духа; той мисли следователно, че човек може да почувствува вътрешно духовните намерения на космоса, доколкото те се изразяват чрез математически формули, но че е невъзможно математическите закони да се приложат към тела по един съвършено външен начин.
към текста >>
Има повече тънкост в неговите впечатления, в неговите чувства, отколкото в неговите
мисли
.
Следователно Бъркли не беше привърженик на изчислението на най-малките величини под формата, в която то беше познато в неговата епоха. Той е противник на всичко, което не се изживява вътрешно и в този смисъл неговото чувство го кара да вижда по-правилно отколкото неговата мисъл.
Има повече тънкост в неговите впечатления, в неговите чувства, отколкото в неговите мисли.
Той чувствува, че инфинитезималното изчисление /изчислението на най-малките величини/ поставя наред с величините, които духът схваща, други величини, а именно диференциалните изчисления, които стигат до известна точност, до известна сигурност в техните частни, но накрая избягват на мисълта.
към текста >>
Бъркли е решителен противник на новия начин на
мисле
не
на същевременно се противопоставя коренно на "инфинитезималния" стремеж.
Бъркли е решителен противник на новия начин на мислене на същевременно се противопоставя коренно на "инфинитезималния" стремеж.
към текста >>
81.
7. СКАЗКА ПЕТА
GA_326 Раждането на естествените науки
Да вземем между другите Джон Лок, който е живял в края на 17-то столетие и чиито съчинения ни осведомяват твърде добре върху това, което един човек от неговото време можеше да
мисли
за познатите тогава научни идеи.
Нека видим няколко примера.
Да вземем между другите Джон Лок, който е живял в края на 17-то столетие и чиито съчинения ни осведомяват твърде добре върху това, което един човек от неговото време можеше да мисли за познатите тогава научни идеи.
към текста >>
Забравена е била връзката, която съединява впечатлението с действителния предмет, поради което това впечатление се счита не като един факт, а като едно чисто човешко явление Необходимо е било доста дълго време, докато научните духове, модерните
мисли
те ли, забележат това, което е нелепо в такова едно разсъждение; наистина, какво иска да каже то?
Обаче светлата диря, която ни сигнализира преминаването на снаряда, свистенето, което той ни кара да чуем, са били принесени на личните усещания на човека, защото и без това не би се знаело, на какво да се припишат.
Забравена е била връзката, която съединява впечатлението с действителния предмет, поради което това впечатление се счита не като един факт, а като едно чисто човешко явление Необходимо е било доста дълго време, докато научните духове, модерните мислите ли, забележат това, което е нелепо в такова едно разсъждение; наистина, какво иска да каже то?
Вторичните качества: звук, цвят, усещане на топло, се намираха свободни, изолирани от света и за нуждите на познанието, те трябваше да намерят прибежище вътре в човешкото същество. Как и при какви условия се намираха те там? Това бе забравено малко по малко. Непосредствената вътрешна опитност не съществуваше вече; няма вече жива връзка между външната природа и човека. Тогава бе решено произволно, че впечатленията, които тя произвежда, не съществуват вече освен в човека.
към текста >>
И вторичните качества, впечатленията произведени върху човека от първичните качества бяха поставени в мозъка, в
мисли
те.
Полусъзнателно, намиращ се в един вид светло-тъмно състояние, човекът си представя тогава, че в пространството се произвежда едно движение на етера, което може да бъде изразено чрез една фигура; това движение упражнява определено действие върху окото първо, от там върху зрителния нерв, откъдето прониква в мозъка.
И вторичните качества, впечатленията произведени върху човека от първичните качества бяха поставени в мозъка, в мислите.
към текста >>
Австрийският философ Рихард Вал написа нещо очебийно по този въпрос в своята книга "Механизъм на
мисле
не
то".
Необходимо беше дълго време, казах аз, преди някои духове решително да покажат странното, което лежеше в това схващане.
Австрийският философ Рихард Вал написа нещо очебийно по този въпрос в своята книга "Механизъм на мисленето".
Без впрочем да проследи до край своята идея и да извлече от нея всичко, което тя можеше да даде, той казва: "не съществува нищо в мозъка, което да не съществува в нервите".
към текста >>
Ето едно едноклетъчно същество, би
мисли
л той, което виждам да се дели на две.
Това вътрешно, живо чувство беше неделимо от външния предмет; нямаше гранична линия между вътрешния живот и живота на природата, нямаше никаква бариера, която да отделя човешката душа от всемирния океан; а с това човекът участвуваше в живота на нещата около него. Той имаше за света идеи различни от тези на Вайсман, например. Да предположим, че един учен от тази минала епоха би притежавал микроскоп и че благодарение на него би наблюдавал явлението деление на едно клетъчните. Каква идея би си съставил той за това?
Ето едно едноклетъчно същество, би мислил той, което виждам да се дели на две.
Той може би си казал даже: то се атомизира, дели се; за известно време тези две нови същества са неделими; после те се делят на свой ред. В момента, когато става делението, се явява смъртта! В него не би се родила идеята за смъртта виждайки един мъртъв труп; за него смъртта се състоеше в делението, в раздробяването; това, което е жизнеспособно, което се намира в процес на ставане, остава едно, не се раздробява; щом се появи стремеж за делене, започва смъртта. Що се отнася за едноклетъчните, той би мислил, че специални за този вид условия искаха, щото от делението на първото да се роди веднага две живи същества. Такъв би бил пътят на неговите мисли; той би виждал смъртта на съществото в разделението на две други същества; ако следствие на това делене на две биха се образували не две живи клетки, а две неорганични същества, той би казал: от живата монада са се получили два атома.
към текста >>
Що се отнася за едноклетъчните, той би
мисли
л, че специални за този вид условия искаха, щото от делението на първото да се роди веднага две живи същества.
Каква идея би си съставил той за това? Ето едно едноклетъчно същество, би мислил той, което виждам да се дели на две. Той може би си казал даже: то се атомизира, дели се; за известно време тези две нови същества са неделими; после те се делят на свой ред. В момента, когато става делението, се явява смъртта! В него не би се родила идеята за смъртта виждайки един мъртъв труп; за него смъртта се състоеше в делението, в раздробяването; това, което е жизнеспособно, което се намира в процес на ставане, остава едно, не се раздробява; щом се появи стремеж за делене, започва смъртта.
Що се отнася за едноклетъчните, той би мислил, че специални за този вид условия искаха, щото от делението на първото да се роди веднага две живи същества.
Такъв би бил пътят на неговите мисли; той би виждал смъртта на съществото в разделението на две други същества; ако следствие на това делене на две биха се образували не две живи клетки, а две неорганични същества, той би казал: от живата монада са се получили два атома. И би прибавил: навсякъде, където има живот, нямаме работа с атоми. Ако някъде в едно същество намерим атоми, ние намираме смъртта. Навсякъде, където са атомите, има смърт, има нещо неорганично. Такова би било съждението произнесено от един учен на миналите времена, в резултат на живото, непосредствено познание, което той имаше за света.
към текста >>
Такъв би бил пътят на неговите
мисли
; той би виждал смъртта на съществото в разделението на две други същества; ако следствие на това делене на две биха се образували не две живи клетки, а две неорганични същества, той би казал: от живата монада са се получили два атома.
Ето едно едноклетъчно същество, би мислил той, което виждам да се дели на две. Той може би си казал даже: то се атомизира, дели се; за известно време тези две нови същества са неделими; после те се делят на свой ред. В момента, когато става делението, се явява смъртта! В него не би се родила идеята за смъртта виждайки един мъртъв труп; за него смъртта се състоеше в делението, в раздробяването; това, което е жизнеспособно, което се намира в процес на ставане, остава едно, не се раздробява; щом се появи стремеж за делене, започва смъртта. Що се отнася за едноклетъчните, той би мислил, че специални за този вид условия искаха, щото от делението на първото да се роди веднага две живи същества.
Такъв би бил пътят на неговите мисли; той би виждал смъртта на съществото в разделението на две други същества; ако следствие на това делене на две биха се образували не две живи клетки, а две неорганични същества, той би казал: от живата монада са се получили два атома.
И би прибавил: навсякъде, където има живот, нямаме работа с атоми. Ако някъде в едно същество намерим атоми, ние намираме смъртта. Навсякъде, където са атомите, има смърт, има нещо неорганично. Такова би било съждението произнесено от един учен на миналите времена, в резултат на живото, непосредствено познание, което той имаше за света.
към текста >>
Лесно може да се разбере, че нашето описание на схващанията от миналите време на не съвпада с това, което може да се намери в модерните съчинения; формите на
мисле
не
на тази древна философия за природата са толкова различни от модерната мисъл, че, наистина, всички, които днес пишат една история за тях, влагат по-скоро своите собствени идеи вместо нещо друго.
Лесно може да се разбере, че нашето описание на схващанията от миналите време на не съвпада с това, което може да се намери в модерните съчинения; формите на мислене на тази древна философия за природата са толкова различни от модерната мисъл, че, наистина, всички, които днес пишат една история за тях, влагат по-скоро своите собствени идеи вместо нещо друго.
към текста >>
82.
8. СКАЗКА ШЕСТА
GA_326 Раждането на естествените науки
Този стремеж се яви ясно в дарвинистичните схващания, които намериха бързо разпространение, докато идеите на Гьоте един преждевременен дарвинист, защото, например, неговото откритие на междучелюстната кост приближаваше човека до животното; те не можаха да видят, че това откритие напротив показва не изрично в думи, но то проличава от начина на
мисле
не
че това, което различава човека от животното, не трябва да се търси в подробности от този род.
Този начин на виждане нещата, който поставяше Гьоте в противоположност с официалните научни схващания на неговото време, които са останали схващания и на нашето време, не се разпространи в научните среди. Напротив, и като едно последствие от всичко, което беше донесъл 15-ия век, в 20-ия век се прояви стремежът за приближаване на човека към животното, не за да се търси подробните точки, които ги различават едно от друго, а за да се покаже тяхното дълбоко родства.
Този стремеж се яви ясно в дарвинистичните схващания, които намериха бързо разпространение, докато идеите на Гьоте един преждевременен дарвинист, защото, например, неговото откритие на междучелюстната кост приближаваше човека до животното; те не можаха да видят, че това откритие напротив показва не изрично в думи, но то проличава от начина на мислене че това, което различава човека от животното, не трябва да се търси в подробности от този род.
към текста >>
Човекът, който би бил зависим от атмосферните влияния, както претендират тези
мисли
тели материалисти, би бил наистина един болен, един неврастеничен.
Който изучава обективно такива идеи, забелязва, че те се отнасят не за човешкото същество въобще, а чисто и просто за един човек, който е неврастеничен.
Човекът, който би бил зависим от атмосферните влияния, както претендират тези мисли тели материалисти, би бил наистина един болен, един неврастеничен.
Болния, нервния, ето всичко, което науката познава от човека. От всички страни, поради самата форма, която човешката мисъл е приела, тя се отдалечава от истинското човешко същество. Дълбоката природа на човек и избягва.
към текста >>
83.
9. СКАЗКА СЕДМА
GA_326 Раждането на естествените науки
Той би
мисли
л много повече за вътрешното движение, което изпълнява, отколкото за факта, че е увлечен.
Естествено, ако наблюдателят би си представил, че самият той е на мястото на падащия предмет, той би по чувствувал зад физическата необходимост едно лично чувство на скоростта, един жив тласък, не една фатална сила повличаща го в посоката на падането.
Той би мислил много повече за вътрешното движение, което изпълнява, отколкото за факта, че е увлечен.
Ето защо по времето на Аристотел силата привличаща тела та, гравитацията, беше нещо, което имаше за човешкото схващане едно действително значение.
към текста >>
Бихме могли да кажем, в миналото са имали една много ясна идея за епициклите, които хората
мисле
ха, че са описани от някои планети.
Бихме могли да кажем, в миналото са имали една много ясна идея за епициклите, които хората мислеха, че са описани от някои планети.
Навсякъде продължаваше още да съществува един остатък от вътрешната човешка дейност. Когато един художник рисува портрета на някого, който държи ръката си в определено положение, той разбира жеста, защото може да направи да се роди в него чувството, което би изпитал изпълнявайки го. По същия начин в миналото хората са имали вътрешното усещане на движението на въртене, извършено от една планета около централната звезда. Особено у Кеплер намираме отново на основата на неговото изчисление на орбитите на планетите едно реално човешко чувство. Нютон, заемайки се отново със слънчевата система на Коперник, прилага към нея абсолютния принцип на Галилей.
към текста >>
84.
10. СКАЗКА ОСМА
GA_326 Раждането на естествените науки
Те
мисле
ха и чувствуваха съвършено различно от нас.
Ние се намираме в началото на тази нова ера. Обаче духовната наука в процес на ставане ще се развие, ще се разцъфти. Ако добре разберем какво е било човешкото знание през периода на инстинктивната наука на посвещението, ние ще си дадем сметка, че тогава и до началото на 15-то столетие естествените науки не можаха в нищо да се сравнят с това, което те са днес, а още по-малко с днешната психология. Хората изразява ха тяхното познание на душата и на природата в образи, които днес не са вече разбирани от никого, освен от тези, които се занимават с науката на посвещението.
Те мислеха и чувствуваха съвършено различно от нас.
към текста >>
Те вършат това с нежелание и по един съвсем повърхностен начин, защото не проникват действително в техния дух, защото не ги считат като свидетели на една епоха, когато хората не са
мисле
ли както днес, защото не разбират вече смисъла, различен от този, който те са получили по-късно, не разбират смисъла на такива думи като "природа" например.
Ако сравним идеите разпространени в древността, поне доколкото ги познаваме от историята и въпреки претърпелите деформация в течение на времето, с древната наука на посвещението, ще видим, че хората са имали в миналото едно много дълбоко схващане за човешкото същество за неговите отношения с вселената, и пр... Днес хората съвсем не се залавят да изучават такива идеи като например на Йоханес Скотус Еригена върху разпределението на съществата и нещата в природата.
Те вършат това с нежелание и по един съвсем повърхностен начин, защото не проникват действително в техния дух, защото не ги считат като свидетели на една епоха, когато хората не са мислели както днес, защото не разбират вече смисъла, различен от този, който те са получили по-късно, не разбират смисъла на такива думи като "природа" например.
Но когато проникнем до основата на тези идеи, използувайки в тяхното изучаване методите на Духовната наука, ние разбираме, че един Скотус Еригена, например, е стигнал твърде далече в познанието на вселената; само че той е изложил своите познания под една незадоволителна форма, недостатъчно очебийна. Ако не се страхуваме да покажем липса на уважение, което се полага на едно такова превъзходно творение на човешката мисъл, бихме могли да кажем, че Йоханес Скотус Еригена сам вече е нямал пълно съзнание за това, което е писал; това се чувствува четейки неговите съчинения. Въпреки че до една по-малка степен отколкото при нашите съвременни философи, за него думите, които той заема от преданието, не са вече повече или по-малко освен изрази, от които се е оттеглил дълбокият живот. Четейки съчиненията от този род, ние изпитваме нуждата да се издигнем все по-напред в историята, за да виждаме в тях по-ясно. Съчиненията на Йоханес Скотус Еригена ни водят по един естествен начин на право до съчиненията приписани на Дионисий Ареопагита.
към текста >>
В 12-то и 14-то столетие техният смисъл изчезна почти напълно; тогава именно се явява една нова форма на
мисле
не
, тази на Коперник и Галилей, за която говорихме в предидущите сказки.
Тази характерна черта: идеи, които хората на древността са разбирали напълно, са повтаряни, преглеждани са непрестанно, но не са истински разбрани.
В 12-то и 14-то столетие техният смисъл изчезна почти напълно; тогава именно се явява една нова форма на мислене, тази на Коперник и Галилей, за която говорихме в предидущите сказки.
към текста >>
Те още имаха живото чувство за техните
мисли
.
Нека помислим например за хората от 15-то, от 16-то столетие. Когато говореха за мисълта или за волята, те влагаха още в тези думи нещо много по-конкретно отколкото ние. Четейки техните съчинения ние имаме впечатлението, че за тях мисълта е била нещо твърде действително, една съвкупност от сили, които се взаимно сблъскват в тях.
Те още имаха живото чувство за техните мисли.
През тази епоха тези неща не бяха така отвлечени, каквито са станали от тогава насам.
към текста >>
Философите стигнаха до там, да твърдят, че
мисли
те не са вече друго освен образи, миражи.
Наистина, по-късно, в течение и особено в края на 19-то столетие мисълта е стана ла толкова отвлечена за човека, че той й отрича всякакво действително съществуване.
Философите стигнаха до там, да твърдят, че мислите не са вече друго освен образи, миражи.
Такъв е случаят особено с Рихард Вал, когото често съм цитирал, който не виждаше вече в Аза, в мисълта, в чувството или волята, във всичко, което съставлява живота на нашата душа, нещо друго освен илюзии.
към текста >>
85.
11. СКАЗКА ДЕВЕТА
GA_326 Раждането на естествените науки
Напротив, това, което е обект на нашата отвлечена психология, нашата
мисли
телна способност, нашето чувство и нашата воля, на него човекът е имал в миналото едно живо чувство, но не в себе си; той го чувствуваше да живее едновременно в себе си и в света.
Същото беше още положението в епохата на алхимиците от Средновековието /макар и под една упадъчна форма/ за съзнанието за етерното тяло. Там, където това етерно тяло действува, стават обмени, комбинации на течности, за които хората в миналото са имали съзнание, имали са чувството, което още можем да намерим неясно във фантастичните данни на старите ръководства по алхимия. Всичко това е също на път да бъде изхвърлено вън от човека; защото нашата химия не е още напълно завършено. Нашите съвременни химически науки се стремят да разберат химическите явления на природата чрез физико-механически методи. Всичко това се отнася за онова, което в миналото човекът чувствуваше да живее в него, в неговия организъм и което е изхвърлил вън от себе си; така са се родили съвременните науки, започвайки от астрономията и стигайки до химията, която днес е още незавършена.
Напротив, това, което е обект на нашата отвлечена психология, нашата мислителна способност, нашето чувство и нашата воля, на него човекът е имал в миналото едно живо чувство, но не в себе си; той го чувствуваше да живее едновременно в себе си и в света.
Той имаше за своето тяло, за своя организъм едно вътрешно съзнание, ограничено в самия него. Обаче той чувствуваше своята душа да живее, когато излизайки вън от себе си се съединяваше с външния свят. В миналото психологията беше наука за това, което във вселената даваше на човека чувството, съзнанието за неговата душа.
към текста >>
Следователно обектът на съвременната наука е бил в миналото една вътрешно чувство, въпреки че съединено с тялото, както видяхме това по-горе; това, което днес се разглежда само от вътрешна гледна точка, усещания,
мисли
, възприятия, в миналото е било чувствувано отвън; тази е основата на психологията, на пневматологията.
Днес ние имаме от една страна външната наука за природата, от друга страна вътрешната наука за човека; и двете съставляваха в миналото обект на една и съща лична опитност.
Следователно обектът на съвременната наука е бил в миналото една вътрешно чувство, въпреки че съединено с тялото, както видяхме това по-горе; това, което днес се разглежда само от вътрешна гледна точка, усещания, мисли, възприятия, в миналото е било чувствувано отвън; тази е основата на психологията, на пневматологията.
към текста >>
Естествените науки не ще почиват върху една здрава основа, освен когато ясно ще сме разбрали, че този начин на
мисле
не
може да се приложи само към това, което е мъртво в природата.
Естествените науки не ще почиват върху една здрава основа, освен когато ясно ще сме разбрали, че този начин на мислене може да се приложи само към това, което е мъртво в природата.
към текста >>
Там аз направих една психологическа анализа на "вещта в себе си", за да покажа, че усещания и
мисли
са също обект на една външна опитност и че един метод на
мисле
не
приспособен към съвременния дух позволява много добре да се констатира това.
Вторият опит бе направен на Конгреса на философията в Болоня.
Там аз направих една психологическа анализа на "вещта в себе си", за да покажа, че усещания и мисли са също обект на една външна опитност и че един метод на мислене приспособен към съвременния дух позволява много добре да се констатира това.
към текста >>
Нашата глава непрестанно умира; ако тя живееше, не би могла да ни служи, защото една жива материя, в постоянно състояние на растеж, не би могла да
мисли
.
За да намерим във външния свят основите на една психология и на една пневматология, ще трябва да различаваме в човешкия организъм първо, особено в главата, а също малко и в ритмичния организъм на дишането, елемента на смъртта, който те съдържат.
Нашата глава непрестанно умира; ако тя живееше, не би могла да ни служи, защото една жива материя, в постоянно състояние на растеж, не би могла да мисли.
Именно поради това, че тази глава никога не престава да умира, нашите мисли, от духовно естество, намират в нея възможност да се разгръщат върху една мъртва основа, да се издигат вън от тази смърт и да се проявят в нова външна форма на живота.
към текста >>
Именно поради това, че тази глава никога не престава да умира, нашите
мисли
, от духовно естество, намират в нея възможност да се разгръщат върху една мъртва основа, да се издигат вън от тази смърт и да се проявят в нова външна форма на живота.
За да намерим във външния свят основите на една психология и на една пневматология, ще трябва да различаваме в човешкия организъм първо, особено в главата, а също малко и в ритмичния организъм на дишането, елемента на смъртта, който те съдържат. Нашата глава непрестанно умира; ако тя живееше, не би могла да ни служи, защото една жива материя, в постоянно състояние на растеж, не би могла да мисли.
Именно поради това, че тази глава никога не престава да умира, нашите мисли, от духовно естество, намират в нея възможност да се разгръщат върху една мъртва основа, да се издигат вън от тази смърт и да се проявят в нова външна форма на живота.
към текста >>
За този, който знае да вижда и да
мисли
правилно, физиологията се свежда в крайна сметка до едно многоглаголствуване.
Съвременната физиология е едно истинско тресавище; в нея можете да намерите каквото си искате; както винаги можем да теглим юздите, било малко надясно, било малко наляво, физиолозите се измъкват от положението поставяйки ударението било върху тялото, било върху душата; нашата съвременна физиология представлява последната фаза на състоянието на обърканост, в която са изпаднали науките от миналото. Ако нейните схващания са толкова объркани, това се дължи на факта, че те се отнасят едновременно малко за тялото и малко за душата, без да може да се установи едно ясно разграничение. Тази обърканост се нрави на мнозина, защото позволява да се играе с думите и с фактите.
За този, който знае да вижда и да мисли правилно, физиологията се свежда в крайна сметка до едно многоглаголствуване.
Хората предпочитат да не си дават сметка за развитието, което науката следва. Това развитие не се отнася само за миналото; за да разберем историята на науката, трябва да предвидим нейния бъдещ ход, не в смисъла на едно предсказание, което би било повече суеверие отколкото пророчество, но започвайки да правим от сега това, което трябва; а има много да се прави в научната област. Днес науката може да се сравни с едно момиче, което е навлязло... да речем в неблагоприятна възраст и което трябва да наблюдаваме, за да стигне без спънки в зрялата възраст. Естествените науки ще растат, обаче при условие да се премахнат такива неясни елементи, какъвто е физиологията, при условие физиката, пневматологията да бъдат култивирани по методите на антропософската мисъл. Когато ще бъде установен ред в настоящия научен хаос и ще бъдат премахнати всички незаконородени науки, тогава човечеството ще се намери отново върху здрава почва, върху която ще може да се продължи неговото развитие.
към текста >>
Медицината страда от злодеянията на физиологията и това е лесно разбираемо, защото тя постоянно се опира върху факти, които се изпаряват, щом трябва да ги
мисли
м ясно.
Медицината страда от злодеянията на физиологията и това е лесно разбираемо, защото тя постоянно се опира върху факти, които се изпаряват, щом трябва да ги мислим ясно.
към текста >>
Ако имаме ленив дух, ние
мисли
м, че за да съдим за нещата, необходимо е да бъдем ясновидци: и, очаквайки да станем такива, ние се пазим да произнесем едно критично съждение върху физиката, химията, а още по-малко върху физиологията.
Ние ще успеем да отговорим на изискванията на времето, не като се залъгваме с хубави фрази; нито пък правейки компромис между психологията и химията. Единственото средство, за да стигнем на добър край, е да се заловим сериозно да прилагаме в областта на физиката и на химията методите на Духовната наука.
Ако имаме ленив дух, ние мислим, че за да съдим за нещата, необходимо е да бъдем ясновидци: и, очаквайки да станем такива, ние се пазим да произнесем едно критично съждение върху физиката, химията, а още по-малко върху физиологията.
към текста >>
Когато човекът ще познае основната природа на чистото
мисле
не
, той ще намери празнотата, от която излиза Аза и от която блика също моралното действие, което твори нови светове.
Те казваха: когато се издигнем над всичко, което имам навик да наблюдавам, аз стигам до нищото; но в нищото намирам Аза.
Когато човекът ще познае основната природа на чистото мислене, той ще намери празнотата, от която излиза Аза и от която блика също моралното действие, което твори нови светове.
Едно човешко същество, което би оставило първо да действува върху него цялото съвременно познание, така както го е изградила науката, и което след това би насочило поглед в самото себе си, как то са сторили това Николай Кузански и Майстер Екхардт, обаче със съвременното разбиране, би стигнал до вътрешната празнота. Обаче в тази празнота, единствено в нея то би намерило най-после истинския начин да чуе духа. И аз мога да си представя, как двата следвани пътя ще се съединят. От една страна човекът поставен пред пустинята на една изсушена техника, издава в космическото пространство своя зов към духа. След това той се обръща в себе си; и ако с помощта на една нова наука, вдъхновена от Антропософията, той е знаел да събуди вътрешните отзвуци на своето страстно търсене на духа, той ще чуе да се издига от глъбините на своето същество божествения отговор на зова, който е пуснал към космическите висини.
към текста >>
86.
12. ДОПЪЛНЕНИЕ
GA_326 Раждането на естествените науки
Силата на
мисле
не
то, способността да образу-ваме представи.
Но човекът е така поставен по отношение на земните предмети, че сетивните впечатления, които му идват от тези предмети, изхождат от една кръгообразна среда, която се простира хоризонтално около него; тези впечатления идват към него следвайки една хоризонтална посока; защото изглежда, че можем да възприемаме също и в други посоки, но на основата на това лежи една илюзия. Посоката, която следват всички наши впечатления, се свежда в крайна сметка до една хоризонтала и тази линия на хоризонталата е успоредна на Земята. И именно по тази линия възприятията идват към нас от вън, влизат в нас. Но какво донасяме ние от вътре срещу тях?
Силата на мисленето, способността да образу-ваме представи.
Опитайте се да си съставите един ясен образ за това, което става: когато моето око приема едно оцветено впечатление, това впечатление идва отвън; силата да си го представя идва от вътре. Аз виждам една маса; ако мога след това да си спомня за нея благодарение на моята представа, това се дължи на факта, че една сила е дошла от вътре. Ако си начертаем една схема за това, ще очертаем две стрели, едната за възприятието, насочена от вън навътре, другата за представата, отиваща от вътре навън.
към текста >>
От психологична гледна точка бихме могли да изразим това така: нашата земна среда действува върху нашите обикновени сетива и стига до нормалното съзнание чрез представите, които нашата
мисли
телна способност ни позволява да образуваме.
Земята е жива и тя упражнява върху човека действия различни от тези, за които добива съзнание чрез своите сетивни възприятия.
От психологична гледна точка бихме могли да изразим това така: нашата земна среда действува върху нашите обикновени сетива и стига до нормалното съзнание чрез представите, които нашата мислителна способност ни позволява да образуваме.
Вътрешността на Земята също действува върху човека, обаче не следвайки една хоризонтална посока; нейното влияние се упражнява отдолу нагоре. В своето обикновено, нормално съзнание човекът не възприема това влияние така ясно, както може да възприема своята среда с помощта на обикновените сетива.
към текста >>
87.
1. Предговор от Д-р Волфганг Шауман към българското издание
GA_327 Биодинамично земеделие
Такива
мисли
да ват основание на една малка група от практикуващи селски стопани през 1920 да попитат Рудолф Щайнер, дали въз основа на неговия значително разширен светоглед може да сподели нещо, което да допринесе за по-добро развитие на селското стопанство.
До какво ще доведе всичко това? Много скоро това изпълнено с надежди модерно течение се сблъска с много нови проблеми, особено относно здравето на животните и правилното развитие на растенията. Повечето хора третират не само себе си и своите себеподобни, но и всички други живи същества за не що повече от обикновена организация от вещества. Освен това според тяхното разбиране, както те самите, така и всички тези същества принадлежат към Божието творение и не могат да бъдат редуцирани до това, което е налице като вещества при един труп. За по-голямата част от селяните тяхната собствена работа върху и с живата природа винаги е била нещо повече от само търговия.
Такива мисли да ват основание на една малка група от практикуващи селски стопани през 1920 да попитат Рудолф Щайнер, дали въз основа на неговия значително разширен светоглед може да сподели нещо, което да допринесе за по-добро развитие на селското стопанство.
към текста >>
„Не да вярваш това, което ти казвам, а да го
мисли
ш“, пише Рудолф Щайнер в своята „Теософия“.
Биологично-динамичната търговска марка „Demeter“ е гаранция, че селските стопани и градинари разбират какво е имал предвид Рудолф Щайнер. Както при всяко антропософско познание, така и тук ние трябва да се вживеем в нещата, да ги изпитаме: както вътрешно, така и във външния свят. Но преди всичко, ние трябва да ги опознаем.
„Не да вярваш това, което ти казвам, а да го мислиш“, пише Рудолф Щайнер в своята „Теософия“.
Простата вяра пречи за правилното възприемане и за нарастващото разбиране, също както и необоснованият скептицизъм.
към текста >>
88.
2. Вместо увод, Дорнах, 20 Юни 1924
GA_327 Биодинамично земеделие
Грешките, които в антропософската дейност лесно могат да възникнат, се състоят в това, че от една страна, духовното не преминава в действителния живот, че то е един вид теория и остава, бих желал да кажа, един вид вяра на думи, дори не на
мисли
, а си остава вяра на думи; и от друга страна, няма разбирането, че духовното може да се обхване и вложи в непосредствената практическа дейност.
Грешките, които в антропософската дейност лесно могат да възникнат, се състоят в това, че от една страна, духовното не преминава в действителния живот, че то е един вид теория и остава, бих желал да кажа, един вид вяра на думи, дори не на мисли, а си остава вяра на думи; и от друга страна, няма разбирането, че духовното може да се обхване и вложи в непосредствената практическа дейност.
към текста >>
Днес всеки си
мисли
така: за развитието на растението е нужно определено количество азот и на хората им е безразлично по какъв начин се приготвя този азот, откъде той произлиза.
Помислете само, мои мили приятели, днес никой не разбира същността на торенето. Разбира се, то се извършва по инстинкт според традицията от стари времена. Но днес никой не разбира същността му. Изобщо никой човек освен тези, които могат да познават духовната страна на нещата не знае, какво всъщност означава торенето за нивата и как трябва да се прави, защо за определена местност то е наложително и необходимо. Никой човек например не знае, че всички видове минерални торове са тъкмо това, което допринася за дегенерацията, за която говорих, за израждането и влошаването на селскостопанските произведения.
Днес всеки си мисли така: за развитието на растението е нужно определено количество азот и на хората им е безразлично по какъв начин се приготвя този азот, откъде той произлиза.
Това обаче не е безразлично, не е все едно откъде произлиза той, защото има голяма разлика между азот и азот, между азота, който е свързан във въздуха с кислорода и е мъртъв азот и другия азот. Няма да отречете, мои мили приятели, че има разлика между един жив човек, който се движи насам-натам, и един труп, един човешки труп. Единият е мъртъв, другият е жив и одушевен.
към текста >>
89.
3. Първа лекция, Кобервитц, 7 Юни 1924
GA_327 Биодинамично земеделие
Тъкмо земеделието по най-сериозен начин е засегнато от
мисле
не
то на новото време.
Тъкмо земеделието по най-сериозен начин е засегнато от мисленето на новото време.
Вижте, цялото това мислене на новото време, особено по отношение на стопанския характер, възприе форми, за чието разрушително значение много хора все още едва се досещат. От нашето Антропософско движение поискаха да се създадат стопански предприятия с намерение да се противопоставят на това състояние на нещата. Тези стопански предприятия бяха създадени от икономисти и търговци, но те не успяха напълно да осъществят първоначалните си намерения главно поради това, че в нашето съвремие действат премного сили, които противоречат на правилното разбиране на една такава кауза. Отделният човек е безпомощен срещу тези сили и затова първо началната идея на тези опрени на Антропософското движение стремежи не достигна досега дори до разискване. За какво се касаеше практически?
към текста >>
Вижте, цялото това
мисле
не
на новото време, особено по отношение на стопанския характер, възприе форми, за чието разрушително значение много хора все още едва се досещат.
Тъкмо земеделието по най-сериозен начин е засегнато от мисленето на новото време.
Вижте, цялото това мислене на новото време, особено по отношение на стопанския характер, възприе форми, за чието разрушително значение много хора все още едва се досещат.
От нашето Антропософско движение поискаха да се създадат стопански предприятия с намерение да се противопоставят на това състояние на нещата. Тези стопански предприятия бяха създадени от икономисти и търговци, но те не успяха напълно да осъществят първоначалните си намерения главно поради това, че в нашето съвремие действат премного сили, които противоречат на правилното разбиране на една такава кауза. Отделният човек е безпомощен срещу тези сили и затова първо началната идея на тези опрени на Антропософското движение стремежи не достигна досега дори до разискване. За какво се касаеше практически?
към текста >>
Изобщо силицият играе
мисли
мо най-голяма роля в това, което по един древен израз се нарича домакинство на природата, тъй като силицият се намира не само там, където го виждаме, в кварца или в другите камъни.
Учудващо е, че този силиций толкова малко се забелязва, че даже почти се изключва от процеси, в които може да действа извънредно благотворно. В антропософската медицина силициевата субстанция представлява съществената част на много лекарства. Цяла верига от болести се лекуват с вътрешно поемане или с бани със силициева киселина, защото почти всичко, което в случай на заболяване се появява в абнормно състояние на сетивата, което не лежи в самите сетива, а се проявява в сетивата, както и във вътрешните сетива, което предизвиква болки тук или там в органите всичко това по чудесен начин бива повлияно от силиция.
Изобщо силицият играе мислимо най-голяма роля в това, което по един древен израз се нарича домакинство на природата, тъй като силицият се намира не само там, където го виждаме, в кварца или в другите камъни.
Извънредно фино разреден силиций има също в атмосферата, всъщност той е налице навсякъде. Половината от стоящата на наше разположение Земя е силиций[5], тъй като той заема 48% от нея. Какво върши силицият? Да, това трябва да се запитаме в една хипотетична форма.
към текста >>
Ще трябва да говорим за това, дали е от значение да засеем семената след последван от пълнолуние дъжд или да засяваме по всяко време, без да
мисли
м за тези условия.
Между Луната и водата на Земята съществува определено отношение. Да приемем, че тъкмо са преминали дъждовни дни и е настъпило пълнолуние. Да, със силите, които идват на Земята при пълнолуние, става нещо колосално. Те избуяват в цялостното израстване на растението. Те не биха могли да предизвикат този буен растеж, ако не са предшествани от дъждовните дни.
Ще трябва да говорим за това, дали е от значение да засеем семената след последван от пълнолуние дъжд или да засяваме по всяко време, без да мислим за тези условия.
Разбира се, че и тогава ще се получи нещо, но въпросът е добре ли е да се насочим към сеитба след дъжд и пълнолуние? Защото това, което пълнолунието трябва да направи, при известни растения става мощно и силно след дъждовни дни и слабо и оскъдно след слънчеви дни. Такива правила се намираха в ръководствата на древното земеделие. Казваше се един афоризъм и се знаеше, какво трябва да се направи. Днес тези максими се смятат за древно суеверие, а няма наука за тези неща, няма желание те да се проучат и установят.
към текста >>
90.
4. Втора лекция, 10 Юни 1924
GA_327 Биодинамично земеделие
И човек стои удивен и смаян пред комплицираната структура на белтъка в семето, защото си
мисли
следното:
Отдава се най-голяма важност това семеустройство да бъде разбрано в неговата сложна молекулярна структура. Казва се: молекулите имат определена структура. При обикновените молекули тя е по-проста, после постепенно става все по-сложна, докато се стигне до чудовищно комплицираната структура на белтъчната молекула.
И човек стои удивен и смаян пред комплицираната структура на белтъка в семето, защото си мисли следното:
към текста >>
Човек си
мисли
, че белтъчната молекула трябва да е нечувано комплицирана, тъй като от тази комплицираност израства следващият организъм.
Човек си мисли, че белтъчната молекула трябва да е нечувано комплицирана, тъй като от тази комплицираност израства следващият организъм.
Този следващ организъм е извънредно комплициран, заложен е в ембрионалното устройство на семето и следователно тази микроскопична или свръхмикроскопична субстанция трябва да е също много комплицирано устроена. Така в известна степен е в началото на процеса. Докато се изгражда земният белтък, молекулярната структура бива докарана до най-висока комплицираност. Обаче от тази най-висока комплицираност никога ни би могъл да произлезе един нов организъм, никога.
към текста >>
91.
6. Четвърта лекция, 12 Юни 1924
GA_327 Биодинамично земеделие
Те обаче имат помежду си повече сродство, отколкото си
мисли
те, тъй като земята, която е проникната от разлагащи се хумусни субстанции, притежава в себе си живи етерни сили.
Да приемем, че това е един богат на хумус хълм, в който искам да направя вдлъбнатина във формата на кратер, а това пък е дървото с повече или по-малко твърда външна част, и вътре расте това, което води до оформянето на дървото. Ще Ви се стори странно, че поставям тези две неща едно до друго.
Те обаче имат помежду си повече сродство, отколкото си мислите, тъй като земята, която е проникната от разлагащи се хумусни субстанции, притежава в себе си живи етерни сили.
И това е същественото.
към текста >>
Измама е обаче да се
мисли
, че торът може радикално да се подобри чрез инжектирането на такива бактерии и подобни на тях микроорганизми.
Тогава там се настаняват паразити, микроскопични живи същества. Там те намират добра хранителна почва. По тази причина се вярва, че те са елемент от доброкачествеността на тора. Те обаче всъщност са указание, че торът е в едно или друго състояние. Тяхното значение е, че по тях се установява състоянието на тора.
Измама е обаче да се мисли, че торът може радикално да се подобри чрез инжектирането на такива бактерии и подобни на тях микроорганизми.
Така изглежда само от външен пръв поглед, но в действителност не е истина. Ще говоря още за това, но сега да продължим по-нататък.
към текста >>
92.
7. Въпроси и отговори, 12 Юни 1924
GA_327 Биодинамично земеделие
Аз
мисле
х само за приложението на апарат за пръскане.
Аз мислех само за приложението на апарат за пръскане.
към текста >>
93.
8. Пета лекция, 13 Юни 1924
GA_327 Биодинамично земеделие
Знам много добре, че рутинираните в днешния начин на
мисле
не
ще кажат: но ти нищо не казваш как да се подобри азотното съдържание на тора.
Хората нищо не знаят за известни неща, които непрекъснато стават около нас. Ако ги познаваха, те по -лесно биха могли да приемат такива неща, които сега изложих.
Знам много добре, че рутинираните в днешния начин на мислене ще кажат: но ти нищо не казваш как да се подобри азотното съдържание на тора.
Аз непрекъснато говорих именно за това, особено когато говорих за белия равнец, лайката, копривата, защото в органическия процес действа една тайна алхимия, която например наистина превръща калия в азот, когато той работи вътре в тора по правилен начин. В живота на растението участват тези четири елемента, за които говорих. Наред със сярата се намира също и водород. Аз Ви посочих значението на водорода. Между калция и водорода има взаимно качествено съотношение, аналогично на отношението между кислорода и азота във въздуха.
към текста >>
94.
11. Въпроси и отговори, 14 Юни 1924
GA_327 Биодинамично земеделие
По
мисле
те само, ако нямахме лунните сили долу в почвата, нямаше да ги имаме също и горе, обаче те трябва да бъдат тъкмо там и там да действат.
Ето това ще бъде панацеята срещу безчинства, а именно издигане на по-високо ниво морала на целия човешки живот. Във всеки случай като разглежда известни съвременни явления, човек е по-склонен да бъде песимист. Колкото до това морално подобряване на живота, то не трябва да води само до разбиране, а до проникната от волеви импулси мисъл, какво трябва да се направи за моралното издигане и подобряване на обикновеното човешко общество изобщо. Такава инициатива може да излезе от Антропософията, тъй като тя няма да има нищо против да се образува такъв кръг и той да бъде лекарство срещу злоупотребата, която би могла да се извърши. Навсякъде в природата виждаме, че доброто може да се превърне в зло, във вреда.
По мислете само, ако нямахме лунните сили долу в почвата, нямаше да ги имаме също и горе, обаче те трябва да бъдат тъкмо там и там да действат.
Виждаме, че всяко нещо ако в една област е полезно и необходимо, в друга област е вредно.
към текста >>
За нещо друго освен за животински пикочен мехур не може изобщо да се
мисли
.
Но какво на този свят не се прави трудно! Разбира се, може да се изпробва, дали мехурът на елен може да се замести от нещо друго. Днес не мога да кажа това. Напълно е възможно да съществува друг подходящ животински вид на ограничени територии в Австралия. Възможно е, но измежду местните животни в Европа не мога да измисля нещо друго.
За нещо друго освен за животински пикочен мехур не може изобщо да се мисли.
Не е за препоръчване веднага да се хващате за сурогати.
към текста >>
95.
12. Седма лекция, 15 Юни 1924
GA_327 Биодинамично земеделие
Във всеки случай икономично стопанство не се упражнява, когато се разоре и използва цялата площ и по този начин изчезне всичко, за което говорих, като при това се
мисли
, че така може повече да се произведе.
Същността на едно успешно земеделско стопанство лежи преди всичко в правилното разпределение на гора, овощни градини, храсталак и ливади с известни естествени гъбни култури, и чрез него наистина се постига много повече за стопанството, дори и ако трябва да се намали обработваемата площ.
Във всеки случай икономично стопанство не се упражнява, когато се разоре и използва цялата площ и по този начин изчезне всичко, за което говорих, като при това се мисли, че така може повече да се произведе.
Това, което в повече може да се произведе, в много по-висока степен ще е по-лошо и не може да компенсира това, което ще се загуби поради увеличаване на площите за сметка на другите неща. Всъщност човек не може да се занимава с предприятие, което изцяло е природно предприятие, каквото е земеделското стопанство, без да има разбиране за взаимодействията в него.
към текста >>
96.
13. Осма лекция, 16 Юни 1924
GA_327 Биодинамично земеделие
Този проблем може да се обхване рационално само от такъв начин на
мисле
не
, който аз засегнах и когато в основата се постави този начин на
мисле
не
, то многостранно ще се опрости храненето на животните, така че човек ще може да го обхване с разума си.
Затова храната се сменя отново и отново, получават се много видове храни, всяка от които има известно значение за младия добитък или за угояваните животни; но нещата така се усложняват, че човек не може да ги прозре, защото не познава съотношението на силите, които действат в тях. Или тогава тяхното действие взаимно се обезсилва. Това се случва многократно особено при хора, които упражняват земеделие, без да са запознати напълно с този занаят. Те четат в книгите или си спомнят това, което са учили: „Младите животни трябва да се хранят така, угояваните живот ни иначе.“ И се ръководят от това. По този начин не може да се постигне много, понеже според обстоятелствата книжните данни може съвсем да противоречат на това, което се прави и без тях на помощ.
Този проблем може да се обхване рационално само от такъв начин на мислене, който аз засегнах и когато в основата се постави този начин на мислене, то многостранно ще се опрости храненето на животните, така че човек ще може да го обхване с разума си.
към текста >>
97.
14. Въпроси и отговори, 16 Юни 1924
GA_327 Биодинамично земеделие
Моралност и начин на
мисле
не
.
Към въпроса за констелациите на Зодиака. – Ролята на електричеството в природата. – Подквасване на храната. Зелено торене. Употреба на човешки тор.
Моралност и начин на мислене.
към текста >>
Докато нямаше електричество, никой не би могъл да
мисли
за лекуване чрез него.
Знаем от друга страна, че когато се появи нещо ново, то на първо време обикновено се явява като лекарство. След това с него си служат прорицателите. Странното е, че при появата на някаква новост ясновидството се редуцира и приспособява към човешките работи. Има такъв ясновидец, който по примитивен начин пророкува на хората за лечебната сила на електричеството, докато преди това не би му хрумнало такова нещо. И така се раждат модите.
Докато нямаше електричество, никой не би могъл да мисли за лекуване чрез него.
Не само поради това, че е налице, но понеже вече е станало мода, то изведнъж се обявява за лекарство. Често облъчването с електричество няма по-голяма лечебна стойност, отколкото убождането с тънка игла. Не е електричеството, което лекува, а шоковото въздействие е това, което действа лечебно. Не бива да се забравя, че електричеството действа специално върху по-висшата организация, върху организацията на главата на човека и на животното, а при растенията действа извънредно силно върху организацията на корените. Ако дадено хранително вещество бъде облъчено с електричество, произвежда се храна, която води до постепенното склерозиране на животното, което я яде.
към текста >>
Мисли
те ли, че е по-малко лошо да преследвате животното и да го убиете?
Вземете в неговата цялост начина, по който трябва да се разсъждава за тези неща. Ако си помислите по този начин за днешната лекция например, в която обърнах внимание, че когато човек познава една работа и вижда как тя се осъществява, вижда например през какъв процес преминава в животното лененото семе и морковите, как всичко това става действителност, тогава човек не може да не бъде обзет от известно смирение. С това Вие придобивате възможността да работите за благото на човечеството, за благото на Вселената. Вредна работа е тази, която се върши пряко с лошо намерение, би трябвало да е налице вече лошо намерение. Така че аз не мога добре да си представя, че може да се действа зле, ако същевременно това служи на морала.
Мислите ли, че е по-малко лошо да преследвате животното и да го убиете?
към текста >>
98.
15. Приветствие, Кобервитц, 11 Юни 1924
GA_327 Биодинамично земеделие
Антропософите често мислят, че животът се състои в
мисле
не
то.
Антропософите често мислят, че животът се състои в мисленето.
Той се състои не само в мисленето. Тези неща трябва да бъдат казани, за да се поставят на правилна основа. Онези, които съвсем доброжелателно искат да съчетаят с Антропософията една или друга област на живота, включително и области на науката, не си дават сметка за това, когато са започнали да работят в Антропософията, и затова те продължават да се ръководят от погрешното мнение, че човек трябва да работи така, както е работил дотогава в науката. Например някои от работещите при нас в медицинската област мили, наистина добри антропософи смятат, че медицинският работник трябва да прилага по неговия досегашен медицински начин това, което идва от антропософската медицина. В това отношение единствено г-жа д-р Вегман[1] прави изключение; тя видя специфичните изисквания в нашето общество.
към текста >>
Той се състои не само в
мисле
не
то.
Антропософите често мислят, че животът се състои в мисленето.
Той се състои не само в мисленето.
Тези неща трябва да бъдат казани, за да се поставят на правилна основа. Онези, които съвсем доброжелателно искат да съчетаят с Антропософията една или друга област на живота, включително и области на науката, не си дават сметка за това, когато са започнали да работят в Антропософията, и затова те продължават да се ръководят от погрешното мнение, че човек трябва да работи така, както е работил дотогава в науката. Например някои от работещите при нас в медицинската област мили, наистина добри антропософи смятат, че медицинският работник трябва да прилага по неговия досегашен медицински начин това, което идва от антропософската медицина. В това отношение единствено г-жа д-р Вегман[1] прави изключение; тя видя специфичните изисквания в нашето общество.
към текста >>
Появиха се някои отделни нюанси и аз почти
мисле
х дали в онази вечер не трябваше да се помоли Антропософското Председателство или някой друг да съгласува спорещите духове.
При малка площ се разрушава не толкова много, колкото при голяма площ. И тогава подобрението вследствие на антропософските насоки проличава по-бързо, понеже не трябва да се променят толкова много неща. И полезното действие ще се прояви по-лесно, отколкото при голям имот. Обаче нещата би трябвало наистина да се съгласуват, особено в такава област като земеделието, ако това общество иска действително да има успех. Много се говори, но благовъзпитано и без ирония, за различните възгледи на граф Кайзерлинг и г-н Щегеман при първото събрание.
Появиха се някои отделни нюанси и аз почти мислех дали в онази вечер не трябваше да се помоли Антропософското Председателство или някой друг да съгласува спорещите духове.
Постепенно обаче се убедих в нещо съвсем друго: че това, което се проявява, всъщност е основа за развитие на една интимна толерантност между селските стопани, на едно интимно зачитане на колегите между земеделците, само че има известна груба външна страна.
към текста >>
Моят произход не е селски, но аз растях в селска, в земеделска среда и по дух, по начин на
мисле
не
си оставам там.
Но това са истински дреболии.
Моят произход не е селски, но аз растях в селска, в земеделска среда и по дух, по начин на мислене си оставам там.
Аз съм садил картофи това съм отбелязал в моята автобиография макар и не в такъв голям имот като този тук, а на по-малка площ, помагах и в отглеждането не точно на коне, а на свине, участвах също в отглеждането на крави в едно съседно стопанство. Дълго време в моя живот тези неща ми оставаха близки, помагах и най-малкото бях привързан към земеделието, обичам го и може да се каже, че съм израснал от земеделска среда. Това ме привързва много повече към земеделието, отколкото сегашното кратко бъркане на тора. И в този смисъл не искам съвсем да се съглася и с другото. Когато гледам назад в моя живот, бих желал да кажа: по-голямо значение има не едрият земеделец, а дребният земеделец, който като селско момче е работил в селското стопанство.
към текста >>
Винаги съм намирал това, което селяните са
мисли
ли относно своите работи, за страшно по-умно и по-с
мисле
но отколкото това, което учените са из
мисли
ли за същите неща.
Ако тази дейност сега трябва да се върши в големи размери и научно, то това действително ще произлезе от – казано на долноавстрийско наречие здрава селска кратуна. Колкото до мен, моят произход, моето израстване ще ми бъде много по-полезно, колкото някога съм предполагал. Затова разглеждайте ме като придобилия любовта към земеделието малък селянин, който си спомня за своята малка земеделска дейност и тъкмо поради тази причина може да разбира това, което живее днес в така нареченото селячество, в тъй наречения селски дух на земеделието. Това ще бъде разбрано в Дорнах, можете да бъдете сигурни в това. Винаги съм смятал далеч съм от иронията, с която изглежда някои схващат това винаги съм смятал, че тази селска глуповатост, тази щурост е мъдрост в очите на Бога, мъдрост дадена от Духа.
Винаги съм намирал това, което селяните са мислили относно своите работи, за страшно по-умно и по-смислено отколкото това, което учените са измислили за същите неща.
Винаги съм намирал и сега също намирам това за по-умно. При всеки удобен случай предпочитам да слушам как някой разказва за своя опит непосредствено от нивата, отколкото всички ариманически статистики, които идват от науката, и винаги съм се радвал когато съм могъл да чуя нещо такова, защото винаги съм го намирал извънредно умно. И тъкмо в областта на практическото изпълнение и на последиците винаги съм намирал науката извънредно глупава. Сега всичко, което трябва да направи точно тази наука разумна, я прави разумна тъкмо чрез „глуповатостта“ на селячеството. Да се внесе в науката малко „глуповатост“ от селячеството, за това полагаме усилия в Дорнах.
към текста >>
За близнаците казват, че те всъщност еднакво чувстват, еднакво мислят, и ако ние имаме това еднакво чувстване и еднакво
мисле
не
, най-добре ще вървим напред в нашата област.
Да се внесе в науката малко „глуповатост“ от селячеството, за това полагаме усилия в Дорнах. Тогава тази глуповатост ще стане мъдрост пред Бога. Искаме ли по този начин да действаме заедно, това ще бъде една истински консервативна, но същевременно и извънредно радикално напредничава предпоставка. Ще ми остане за винаги един хубав спомен, ако този курс постави началната точка, действително да се внесе истинско и мъдро селячество в станалата не непременно глупава това би я обидило, но в станалата, бих казал, мъртва методика на науката; доктор Вахсмут[2] също отхвърли тази наука, която всъщност е станала мъртва и пожела появата на живата наука, която трябва да бъде оплодена от селската мъдрост. Ние, Дорнах и Земеделският кръг, искаме заедно да растем като Сиамските близнаци.
За близнаците казват, че те всъщност еднакво чувстват, еднакво мислят, и ако ние имаме това еднакво чувстване и еднакво мислене, най-добре ще вървим напред в нашата област.
към текста >>
99.
16. Указание на немските издатели
GA_327 Биодинамично земеделие
Тяхното изострено чувство по въпросите на земеделието и градинарството им позволяваше и по този път също да проникнат в ръководните
мисли
на биодинамичната работа и начините за тяхното прилагане.
Присъстващите в Кобервитц земеделци и градинари задаваха на д-р Рудолф Щайнер въпроси, като се опираха на своите познания от Духовната наука и на опитностите си от често изненадващите нови пътища, по които посредством тези си знания са получавали решения на важни проблеми в областта на живота, като например в лечебното изкуство и в изкуството на възпитанието. За тях пътят, от който те очакват по-дълбоко разбиране на задачите и тяхното решаване в областта на земеделието, е гьотевско-антропософското разширяване на природната наука. За да си осигурят предпоставките за разбиране лекциите на селскостопанския курс, тези земеделци и градинари бяха посъветвани от Рудолф Щайнер да проучат преди всичко двете основни съчинения на антропософската духовна наука: „Теософия“ и „Тайната наука“. Много от присъединили-те се по-късно търсеха правилните начини за оздравяване на уврежданията в техните стопанства, като наблюдаваха директно организацията на работата и достигнатите резултати в стопанствата, които вече работеха по новите указания. Също и при събранията на „Изследователския кръг“ се даваше информация за тези земеделски опитности.
Тяхното изострено чувство по въпросите на земеделието и градинарството им позволяваше и по този път също да проникнат в ръководните мисли на биодинамичната работа и начините за тяхното прилагане.
към текста >>
100.
Въведение
GA_327 Биодинамично земеделие
«Той (Духовният изследовател) винаги
мисли
само следното: Това го изживях в духовните области на битието и аз разказвам за тези мои изживявания.»1
«Той (Духовният изследовател) винаги мисли само следното: Това го изживях в духовните области на битието и аз разказвам за тези мои изживявания.»1
към текста >>
Следователно не трябва да се
мисли
, че съдържанието на такъв курс ще може бързо да се възприеме и лесно да се разбере.
Но тези сведения произлизат не само като че ли от друга държава, а са изживявания от принципно друго естество и са различни от получените чрез сетивата. Освен това нашият език в своето устройство напълно е приспособен да изразява изживяванията, придобити от сетивния свят. Поради това езиковото изразяване на свръхсетивните опитности представлява далеч по-голяма трудност, която слушателите и читателите трябва да осъзнаят.
Следователно не трябва да се мисли, че съдържанието на такъв курс ще може бързо да се възприеме и лесно да се разбере.
към текста >>
Като опит то се обхваща повече с чувството, отколкото с
мисле
не
то, често във формата на нормативни правила и сентенции (поговорки).
Старото земеделие се ориентираше към непосредствените сетивни опитности. Което човек може да види, да чуе, помирише и вкуси, да докосне и вдигне с ръце, да усети с крака, това е било регистрирано в съзнанието и се припомня, понякога от доста дълго време назад.
Като опит то се обхваща повече с чувството, отколкото с мисленето, често във формата на нормативни правила и сентенции (поговорки).
Към всичко човекът е имал вътрешно чувство и отношение, а преценките според чувството са били важни и често определящи. Преди всичко важна роля играят изживяванията, свързани с практическата работа.
към текста >>
Което се разиграва като фактически житейски случки, то все още по-скоро се чувства, отколкото
мисли
.
В 18 век традициите за пръв път се поставят под въпрос. Стига се до значително развитие. Източниците на опита обаче продължават да важат.
Което се разиграва като фактически житейски случки, то все още по-скоро се чувства, отколкото мисли.
С изпълнена с вяра набожност то се приема като дадено от Бога. Молитвата е била съществена част от практичния, а теологията на теоретичния и морален живот.
към текста >>
Както при всички изложения на Рудолф Щайнер, продължителният стремеж за разбиране, наред с възприемане на съдържанието, е същевременно обучаване на способността за
мисле
не
така, както тя трябва да бъде използвана за разширено разбиране на действителността; тъй като намерението на Рудолф Щайнер е да представи самия деен живот и ползата от него за практиката.
Както при всички изложения на Рудолф Щайнер, продължителният стремеж за разбиране, наред с възприемане на съдържанието, е същевременно обучаване на способността за мислене така, както тя трябва да бъде използвана за разширено разбиране на действителността; тъй като намерението на Рудолф Щайнер е да представи самия деен живот и ползата от него за практиката.
По-нататък по-ясно ще видим какво се има в предвид. То не се намира просто непосредствено със сетивата. В опознаването на сетивния свят душевната дейност отстъпва на заден план и на първа линия познанието се осъществява чрез възприемането. До духовно-научните факти обаче се достига само чрез собствена, подходяща за случая душевна дейност. Следователно тя трябва да стои на преден план.
към текста >>
Обикновено ние не виждаме самите жизнени процеси, израстването и т.н., ние трябва да правим заключение за това от наблюденията, направени едно след друго във времето, и можем добре да ги опознаем с помощта на
мисле
не
то.
Така както нещата и особено живите същества се представят пред нашите сетива, техният произход се намира в скритото и най-вече в миналото. Това особено важи за израстването и за процесите на живота. Сетивата ни дават сведения за станалото. Също и при едно растение виждаме само това, което вече е израсло, което вече се е случило, дори и когато има форми, багри и т.н., които говорят за това, че растежът тук още не е приключил, а други че е дошъл вече до края.
Обикновено ние не виждаме самите жизнени процеси, израстването и т.н., ние трябва да правим заключение за това от наблюденията, направени едно след друго във времето, и можем добре да ги опознаем с помощта на мисленето.
към текста >>
Ние трябва да подражаваме (да пресъздадем) природните процеси в нашето
мисле
не
и мисловно предварително да си ги представим.
Най-важният извор на живота е Слънцето. Със своята работа земеделецът се включва в процесите на живота, като създава възможно най-изгодните условия за развитието на растенията и домашните животни. Той ги подрежда така, че да са колкото се може по-благоприятни и взаимно да се допълват. Самият растеж и развитие той не може да създаде. Нашият въпросът е, дали и как съзнателно да се намесим в тези жизнени природни процеси и най-добре да ги насочваме с нашите действия.
Ние трябва да подражаваме (да пресъздадем) природните процеси в нашето мислене и мисловно предварително да си ги представим.
Има много възможности за това, особено когато човек безкористно се упражнява да наблюдава природата, като се опитва да проследи природните процеси в тяхното развитие, придружавайки ги с усещания и чувства.
към текста >>
Съвсем същото важи, когато е необходимо да се разбере и вникне в потока на
мисли
те на един човек, когато той изрича един сложен, претенциозен текст.
Съвсем същото важи, когато е необходимо да се разбере и вникне в потока на мислите на един човек, когато той изрича един сложен, претенциозен текст.
Спрямо изказванията на Рудолф Щайнер можем да заемем правилна позиция, когато разчитаме на вероятността или поне на възможността, че Рудолф Щайнер отдавна предварително е извървял такива познавателни пътища в процесите на природата и ни известява за това. Тогава създаването на мисловната представа е винаги същевременно упражнение в метода на чуждото мислене, изживяване и действие. Така е при всяко духовно усилие и е съществена съставна част на културата.
към текста >>
Тогава създаването на мисловната представа е винаги същевременно упражнение в метода на чуждото
мисле
не
, изживяване и действие.
Съвсем същото важи, когато е необходимо да се разбере и вникне в потока на мислите на един човек, когато той изрича един сложен, претенциозен текст. Спрямо изказванията на Рудолф Щайнер можем да заемем правилна позиция, когато разчитаме на вероятността или поне на възможността, че Рудолф Щайнер отдавна предварително е извървял такива познавателни пътища в процесите на природата и ни известява за това.
Тогава създаването на мисловната представа е винаги същевременно упражнение в метода на чуждото мислене, изживяване и действие.
Така е при всяко духовно усилие и е съществена съставна част на културата.
към текста >>
Двете - въздържане от всякакъв догматизъм, независимо от неговия вид, и сериозното усилие за постигане на едно точно
мисле
не
в посока на това, което изложението е имало предвид, това са основните предпоставки за подходящо боравене с описанията на Рудолф Щайнер.
Тук методът и съдържанието на описанието превишават това, с което сме свикнали. Където не е възможна собствена преценка, човек трябва да го предостави на бъдещето, тоест да се въздържи както от положителна, така и от отрицателна преценка. Това винаги се отнася за всяка новост.
Двете - въздържане от всякакъв догматизъм, независимо от неговия вид, и сериозното усилие за постигане на едно точно мислене в посока на това, което изложението е имало предвид, това са основните предпоставки за подходящо боравене с описанията на Рудолф Щайнер.
Това трябва да се отбележи, защото е по-трудно, отколкото в други случаи. Готовността да се изостави извървяната пътека на мисленето, изследването и действието обуславя човек да поеме върху себе си усилията, които се изискват за опознаването на малко пропътуваните местности, за което той недостатъчно е подготвен със своето досегашно образование. Наистина трябва да е налице или да се прояви минимално доверие, че усилията ще бъдат възнаградени. Това обаче не е по-различно при всяка друга духовна работа с ново съдържание.
към текста >>
Готовността да се изостави извървяната пътека на
мисле
не
то, изследването и действието обуславя човек да поеме върху себе си усилията, които се изискват за опознаването на малко пропътуваните местности, за което той недостатъчно е подготвен със своето досегашно образование.
Тук методът и съдържанието на описанието превишават това, с което сме свикнали. Където не е възможна собствена преценка, човек трябва да го предостави на бъдещето, тоест да се въздържи както от положителна, така и от отрицателна преценка. Това винаги се отнася за всяка новост. Двете - въздържане от всякакъв догматизъм, независимо от неговия вид, и сериозното усилие за постигане на едно точно мислене в посока на това, което изложението е имало предвид, това са основните предпоставки за подходящо боравене с описанията на Рудолф Щайнер. Това трябва да се отбележи, защото е по-трудно, отколкото в други случаи.
Готовността да се изостави извървяната пътека на мисленето, изследването и действието обуславя човек да поеме върху себе си усилията, които се изискват за опознаването на малко пропътуваните местности, за което той недостатъчно е подготвен със своето досегашно образование.
Наистина трябва да е налице или да се прояви минимално доверие, че усилията ще бъдат възнаградени. Това обаче не е по-различно при всяка друга духовна работа с ново съдържание.
към текста >>
Той също е одушевен /астрален/, притежава чувства, желания и има способност да
мисли
, която способност се поражда от по-висша действителност това е душевната действителност, и тази способност не е просто продукт на тялото.
Като противоположност на това в двете си основни книги „Теософия“ и „Въведение в Тайната наука“ Рудолф Щайнер подробно развива, че човекът е едно веществено-физическо, живо /етерно/ същество, с веществообменни процеси, със способност да се лекува, да се размножава и т.н., които процеси произлизат от установимата чрез по-висше познание свръхсетивна действителност.
Той също е одушевен /астрален/, притежава чувства, желания и има способност да мисли, която способност се поражда от по-висша действителност това е душевната действителност, и тази способност не е просто продукт на тялото.
Найсетне той е духовно /азово/ същество със себесъзнание, с което може да направлява и ръководи своя начин на мислене, вътрешно да съпоставя своите чувства и желания и да прави преценка. Обратно на това тогава, както и сега, явленията на живота, на душата /с мисленето, чувствата и волята/ и на Духа /с познанието, свободата и отговорността/ обичайно се схващат като продукти на нервите, които се появяват случайно и оцеляват чрез борбата за съществуване. Всяко основно себепознание наистина може да посочи, че това е заблуждение. Всички науки, в това число например също и изследването на мозъка, са възможни, само защото човекът е същество, което може да се самоопределя вътрешно духовно, това ще рече според съзнателното мисловно съдържание, в съзнателно изживяваните и проверявани мисловни връзки. Фактът, че може да се насочва от нагони и страсти, не е в противоречие с възможността да ръководи постъпките си с ясни мисли.
към текста >>
Найсетне той е духовно /азово/ същество със себесъзнание, с което може да направлява и ръководи своя начин на
мисле
не
, вътрешно да съпоставя своите чувства и желания и да прави преценка.
Като противоположност на това в двете си основни книги „Теософия“ и „Въведение в Тайната наука“ Рудолф Щайнер подробно развива, че човекът е едно веществено-физическо, живо /етерно/ същество, с веществообменни процеси, със способност да се лекува, да се размножава и т.н., които процеси произлизат от установимата чрез по-висше познание свръхсетивна действителност. Той също е одушевен /астрален/, притежава чувства, желания и има способност да мисли, която способност се поражда от по-висша действителност това е душевната действителност, и тази способност не е просто продукт на тялото.
Найсетне той е духовно /азово/ същество със себесъзнание, с което може да направлява и ръководи своя начин на мислене, вътрешно да съпоставя своите чувства и желания и да прави преценка.
Обратно на това тогава, както и сега, явленията на живота, на душата /с мисленето, чувствата и волята/ и на Духа /с познанието, свободата и отговорността/ обичайно се схващат като продукти на нервите, които се появяват случайно и оцеляват чрез борбата за съществуване. Всяко основно себепознание наистина може да посочи, че това е заблуждение. Всички науки, в това число например също и изследването на мозъка, са възможни, само защото човекът е същество, което може да се самоопределя вътрешно духовно, това ще рече според съзнателното мисловно съдържание, в съзнателно изживяваните и проверявани мисловни връзки. Фактът, че може да се насочва от нагони и страсти, не е в противоречие с възможността да ръководи постъпките си с ясни мисли. Човекът може да се ориентира към това, което признава за правилно също така, както и когато то противоречи на неговите наклонности.
към текста >>
Обратно на това тогава, както и сега, явленията на живота, на душата /с
мисле
не
то, чувствата и волята/ и на Духа /с познанието, свободата и отговорността/ обичайно се схващат като продукти на нервите, които се появяват случайно и оцеляват чрез борбата за съществуване.
Като противоположност на това в двете си основни книги „Теософия“ и „Въведение в Тайната наука“ Рудолф Щайнер подробно развива, че човекът е едно веществено-физическо, живо /етерно/ същество, с веществообменни процеси, със способност да се лекува, да се размножава и т.н., които процеси произлизат от установимата чрез по-висше познание свръхсетивна действителност. Той също е одушевен /астрален/, притежава чувства, желания и има способност да мисли, която способност се поражда от по-висша действителност това е душевната действителност, и тази способност не е просто продукт на тялото. Найсетне той е духовно /азово/ същество със себесъзнание, с което може да направлява и ръководи своя начин на мислене, вътрешно да съпоставя своите чувства и желания и да прави преценка.
Обратно на това тогава, както и сега, явленията на живота, на душата /с мисленето, чувствата и волята/ и на Духа /с познанието, свободата и отговорността/ обичайно се схващат като продукти на нервите, които се появяват случайно и оцеляват чрез борбата за съществуване.
Всяко основно себепознание наистина може да посочи, че това е заблуждение. Всички науки, в това число например също и изследването на мозъка, са възможни, само защото човекът е същество, което може да се самоопределя вътрешно духовно, това ще рече според съзнателното мисловно съдържание, в съзнателно изживяваните и проверявани мисловни връзки. Фактът, че може да се насочва от нагони и страсти, не е в противоречие с възможността да ръководи постъпките си с ясни мисли. Човекът може да се ориентира към това, което признава за правилно също така, както и когато то противоречи на неговите наклонности. Това още Кант го изрази в понятието „категоричен императив“.
към текста >>
Фактът, че може да се насочва от нагони и страсти, не е в противоречие с възможността да ръководи постъпките си с ясни
мисли
.
Той също е одушевен /астрален/, притежава чувства, желания и има способност да мисли, която способност се поражда от по-висша действителност това е душевната действителност, и тази способност не е просто продукт на тялото. Найсетне той е духовно /азово/ същество със себесъзнание, с което може да направлява и ръководи своя начин на мислене, вътрешно да съпоставя своите чувства и желания и да прави преценка. Обратно на това тогава, както и сега, явленията на живота, на душата /с мисленето, чувствата и волята/ и на Духа /с познанието, свободата и отговорността/ обичайно се схващат като продукти на нервите, които се появяват случайно и оцеляват чрез борбата за съществуване. Всяко основно себепознание наистина може да посочи, че това е заблуждение. Всички науки, в това число например също и изследването на мозъка, са възможни, само защото човекът е същество, което може да се самоопределя вътрешно духовно, това ще рече според съзнателното мисловно съдържание, в съзнателно изживяваните и проверявани мисловни връзки.
Фактът, че може да се насочва от нагони и страсти, не е в противоречие с възможността да ръководи постъпките си с ясни мисли.
Човекът може да се ориентира към това, което признава за правилно също така, както и когато то противоречи на неговите наклонности. Това още Кант го изрази в понятието „категоричен императив“.
към текста >>
Понеже е един Аз, той има като свое притежание
мисли
, чувства, желания и своето тяло, с които обаче не е идентичен, не се уеднаквява с тях.
Че за това на човека му е необходим мозъкът, е очевидно. От него той се нуждае, както се нуждае от ръката, за да хваща нещата в сетивния свят. Но въпреки това причина за хващането не е ръката, а самият той, съзнателният, отговорният за своята постъпка човек, който се означава като „Аз“.
Понеже е един Аз, той има като свое притежание мисли, чувства, желания и своето тяло, с които обаче не е идентичен, не се уеднаквява с тях.
Ръката му е необходима като инструмент, като орган. С това той е вече отговорно същество. Отговорността предпоставя свободата, да действа според разумно и проверено основание също и тогава, когато то противоречи на собственото му желание. На кого тези всеобщи човешки факти биха могли да липсват по-малко, отколкото на учените? Щом като човек ги притежава като сигурни, повторими изживявания, тогава на принципния въпрос: възможно ли е изобщо духът да може да определя материята, - за човека се отговаря положително.
към текста >>
Нашето ежедневие и философията все повече се определят от този начин на
мисле
не
и изследване.
Тя не иска да знае нищо за това. Изключенията потвърждават правилото. Тя се придържа само към външния, сетивния опит, получаван все повече чрез инструменти. Те отвеждат съзнанието в подсетивни области, които са доловими вече само с технически уреди. Все повече доминираща роля играят представите за невъзприемаемите научно-теоретични факти.
Нашето ежедневие и философията все повече се определят от този начин на мислене и изследване.
Редукционизмът намаляването на съставните части на комплексния процес и свеждането му до по-малко фактори от най-ниската плоскост на действителността, първоначално е почти неизбежен за специализираните изследователи. Това се превръща в мироглед, понеже стремежът да се подреди специалното в общата действителност е все още твърде слаб. Тук лежи главният проблем за взаимното разбирателство.
към текста >>
Ясно се вижда, че онези, които интензивно проникват в образуването и промяната на формата, се чувстват принудено насочени от тяхното
мисле
не
и чувстване към такива предположения.
Също и в нашето съвремие биолозите се виждат принудени от фактите да признаят нещо подобно на това, което Щайнер нарича членове, съставни същности на съществото. В началото на столетието Дриш, опирайки се на Аристотел го нарече „ентелехия“. Блехшмидт говореше за „био-динамични веществообменни полета“[3], Готчевски[4] и сега Шелдраке[5] - за „морфогенетични полета“.
Ясно се вижда, че онези, които интензивно проникват в образуването и промяната на формата, се чувстват принудено насочени от тяхното мислене и чувстване към такива предположения.
Но също се вижда, че хипотетичният характер на тези предположения не може да бъде преодолян. Не може да се види как подвижността и сетивната сила на живото същество трябва да се получи от произхождащото от физиката понятие за поле. Освен това „морфогенетичното“ поле и „веществообменното“ поле са от различни аспекти, като всъщност и двата са необходими.
към текста >>
За математическо формулиране на биогенетичните полета едва ли би могло да се
мисли
, но ако се направи, тогава то би било привнесено отвън описание.
За математическо формулиране на биогенетичните полета едва ли би могло да се мисли, но ако се направи, тогава то би било привнесено отвън описание.
Разликата от Щайнеровите изказвания е очевидна. При него се чувства и изживява, че той говори от наблюдение на самите неща, а не хипотетично, не с предположения.
към текста >>
Разбирателството може да се постигне, само ако читателят или слушателят се помъчи в казаното да схване
мисли
те в тяхната взаимна връзка, тоест това, което другият иска да сподели.
От езика се нуждаем, за да се разбираме. За нови понятия се изискват нови думи, нови изрази.
Разбирателството може да се постигне, само ако читателят или слушателят се помъчи в казаното да схване мислите в тяхната взаимна връзка, тоест това, което другият иска да сподели.
Най-често няма смисъл да се търси друго съдържание на изразите, например етимологическо /историческо развитие на езика/, за да се разбере съдържанието, което Щайнер влага в мисълта си. Това само по себе си може да е интересно, но при приложението може да отведе до заблуди. Нерядко хората имат симпатия и в частност също и антипатия към дадени думи. Това е разбираемо, но все пак то само пречи и ако не бъде преодоляно, води в погрешна посока. Какви понятия Щайнер свързва с думите, трябва да се установи от връзката, в която са въведени и употребени.
към текста >>
Тази строгост и подвижност на нашето
мисле
не
е необходима.
Те биха станали чрез това поясни, но също и мъртви. Той ги е характеризирал: Едно понятие в друга връзка, при други обстоятелства може да разкрива неочаквани, нови характеристични свойства, които не биха могли да се изчерпят с една дефиниция. Важното на първо място е дадено описание да се възприеме сериозно и точно. Едва тогава трябва да се търси смисълът на въпросното понятие в друга връзка. Него човек трябва отделно много основно да проучва.
Тази строгост и подвижност на нашето мислене е необходима.
Тук трябва да бъдат дадени указания къде могат да се намерят допълнителни описания в трудовете на Рудолф Щайнер.
към текста >>
101.
1. Лекция: Животът на Земята и на Космоса
GA_327 Биодинамично земеделие
За разлика от животните всеки отделен човек сам трябва да се учи да стои, да ходи, да говори и да
мисли
.
Главата се освобождава от функцията да улавя и се носи в състояние на покой при всякакви движения. Организацията на челюстите получава възможност за произнасяне на комплицирани и многостранни звуци, тоест органически предпоставки за речта. Предните крайници, ръцете, поемат дейността за хващане и получават възможността да променят околния свят. Това е съзнателно поведение в сравнение с поведението при хоризонтално движение - инстинктивното, импулсивното поведение. Свободата при човека се реализира чрез познание за света, себепознание и насочване на волята с разбиране.
За разлика от животните всеки отделен човек сам трябва да се учи да стои, да ходи, да говори и да мисли.
Развитието на тялото дава само заложба за това. Всеки трябва сам да определя до къде да достигне в своето индивидуално развитие. Човекът е същество със силно проточено телесно развитие през младостта, което е свързано с възможността индивидуално да може да се обучава. Колективното телесно-душевно развитие е станало духовно-душевно и индивидуализирано, тоест то се осъществява, когато се създава от един индивидуален човек, в края на краищата от един Аз.[4]
към текста >>
Сетивни явления,
мисли
, факти, разбиране.
Сетивни явления, мисли, факти, разбиране.
към текста >>
Това зависи от
мисли
те, които действат в нас.
Това, което възприемаме и опознаваме в сетивния свят, зависи не само от фактически наличните неща, доколкото те постъпват в съзнанието, но то се определя също от качественото насочване на вниманието, от нашето очакване. Това, което искаме да възприемем, ние несъзнателно го филтрираме от наличното многообразие. Усилваме впечатленията, които подхождат на нашите очаквания, а другите ги изтласкваме.
Това зависи от мислите, които действат в нас.
Ние отправяме към сетивните явления не само нашето внимание и желания, но също така и нашите мисли за света. Доколкото сетивните явления и мислите се проникват и си съответстват, знаем какво възприемаме. Тогава мислите (понятия, идеи) изразяват същността на сетивните явления. Ние изживяваме идеите в сетивния свят, но обикновено правим това несъзнателно. При тази предпоставка ние се чувстваме в действителността.
към текста >>
Ние отправяме към сетивните явления не само нашето внимание и желания, но също така и нашите
мисли
за света.
Това, което възприемаме и опознаваме в сетивния свят, зависи не само от фактически наличните неща, доколкото те постъпват в съзнанието, но то се определя също от качественото насочване на вниманието, от нашето очакване. Това, което искаме да възприемем, ние несъзнателно го филтрираме от наличното многообразие. Усилваме впечатленията, които подхождат на нашите очаквания, а другите ги изтласкваме. Това зависи от мислите, които действат в нас.
Ние отправяме към сетивните явления не само нашето внимание и желания, но също така и нашите мисли за света.
Доколкото сетивните явления и мислите се проникват и си съответстват, знаем какво възприемаме. Тогава мислите (понятия, идеи) изразяват същността на сетивните явления. Ние изживяваме идеите в сетивния свят, но обикновено правим това несъзнателно. При тази предпоставка ние се чувстваме в действителността. Това, което наричаме факти, винаги съдържа нашите мисли.[7] Взаимовръзките, за които нямаме вече оформени мисли, найчесто ги пропускаме, не им обръщаме внимание, изключваме ги от по-нататъшни познавателни усилия и тогава твърде лесно ги забравяме.
към текста >>
Доколкото сетивните явления и
мисли
те се проникват и си съответстват, знаем какво възприемаме.
Това, което възприемаме и опознаваме в сетивния свят, зависи не само от фактически наличните неща, доколкото те постъпват в съзнанието, но то се определя също от качественото насочване на вниманието, от нашето очакване. Това, което искаме да възприемем, ние несъзнателно го филтрираме от наличното многообразие. Усилваме впечатленията, които подхождат на нашите очаквания, а другите ги изтласкваме. Това зависи от мислите, които действат в нас. Ние отправяме към сетивните явления не само нашето внимание и желания, но също така и нашите мисли за света.
Доколкото сетивните явления и мислите се проникват и си съответстват, знаем какво възприемаме.
Тогава мислите (понятия, идеи) изразяват същността на сетивните явления. Ние изживяваме идеите в сетивния свят, но обикновено правим това несъзнателно. При тази предпоставка ние се чувстваме в действителността. Това, което наричаме факти, винаги съдържа нашите мисли.[7] Взаимовръзките, за които нямаме вече оформени мисли, найчесто ги пропускаме, не им обръщаме внимание, изключваме ги от по-нататъшни познавателни усилия и тогава твърде лесно ги забравяме. Това важи напълно неограничено и за науката.
към текста >>
Тогава
мисли
те (понятия, идеи) изразяват същността на сетивните явления.
Това, което искаме да възприемем, ние несъзнателно го филтрираме от наличното многообразие. Усилваме впечатленията, които подхождат на нашите очаквания, а другите ги изтласкваме. Това зависи от мислите, които действат в нас. Ние отправяме към сетивните явления не само нашето внимание и желания, но също така и нашите мисли за света. Доколкото сетивните явления и мислите се проникват и си съответстват, знаем какво възприемаме.
Тогава мислите (понятия, идеи) изразяват същността на сетивните явления.
Ние изживяваме идеите в сетивния свят, но обикновено правим това несъзнателно. При тази предпоставка ние се чувстваме в действителността. Това, което наричаме факти, винаги съдържа нашите мисли.[7] Взаимовръзките, за които нямаме вече оформени мисли, найчесто ги пропускаме, не им обръщаме внимание, изключваме ги от по-нататъшни познавателни усилия и тогава твърде лесно ги забравяме. Това важи напълно неограничено и за науката.
към текста >>
Това, което наричаме факти, винаги съдържа нашите
мисли
.[7] Взаимовръзките, за които нямаме вече оформени
мисли
, найчесто ги пропускаме, не им обръщаме внимание, изключваме ги от по-нататъшни познавателни усилия и тогава твърде лесно ги забравяме.
Ние отправяме към сетивните явления не само нашето внимание и желания, но също така и нашите мисли за света. Доколкото сетивните явления и мислите се проникват и си съответстват, знаем какво възприемаме. Тогава мислите (понятия, идеи) изразяват същността на сетивните явления. Ние изживяваме идеите в сетивния свят, но обикновено правим това несъзнателно. При тази предпоставка ние се чувстваме в действителността.
Това, което наричаме факти, винаги съдържа нашите мисли.[7] Взаимовръзките, за които нямаме вече оформени мисли, найчесто ги пропускаме, не им обръщаме внимание, изключваме ги от по-нататъшни познавателни усилия и тогава твърде лесно ги забравяме.
Това важи напълно неограничено и за науката.
към текста >>
Извън въпроса за тяхното сходство със съответните сетивни явления,
мисли
те са винаги също съставна част на мисловните системи и в края на краищата на общата картина за света, принадлежаща на нашето съзнание.
Извън въпроса за тяхното сходство със съответните сетивни явления, мислите са винаги също съставна част на мисловните системи и в края на краищата на общата картина за света, принадлежаща на нашето съзнание.
За разлика от възприятията мислите чрез своята собствена същност насочват навън от самите тях и се свързват с всички други мисли. Когато една мисъл се включи в една мисловна връзка, когато тя е в съгласие с всички останали, тогава имаме чувството на удовлетворение и задоволство, че я разбираме. Разпростре ли се тази мисъл върху един сбор от сетивни явления, тогава ние разбираме също тези сетивни неща само чрез мисълта, която превръща явленията в един факт, един предмет, един обект или нещо подобно. Ние „схващаме, разбираме“ сетивния свят, защото и доколкото неговите мисли (идеи) се явяват в една разумна взаимовръзка за нашето мислене. Ако това не се удаде, тогава фактът остава изолиран от останалите факти.
към текста >>
За разлика от възприятията
мисли
те чрез своята собствена същност насочват навън от самите тях и се свързват с всички други
мисли
.
Извън въпроса за тяхното сходство със съответните сетивни явления, мислите са винаги също съставна част на мисловните системи и в края на краищата на общата картина за света, принадлежаща на нашето съзнание.
За разлика от възприятията мислите чрез своята собствена същност насочват навън от самите тях и се свързват с всички други мисли.
Когато една мисъл се включи в една мисловна връзка, когато тя е в съгласие с всички останали, тогава имаме чувството на удовлетворение и задоволство, че я разбираме. Разпростре ли се тази мисъл върху един сбор от сетивни явления, тогава ние разбираме също тези сетивни неща само чрез мисълта, която превръща явленията в един факт, един предмет, един обект или нещо подобно. Ние „схващаме, разбираме“ сетивния свят, защото и доколкото неговите мисли (идеи) се явяват в една разумна взаимовръзка за нашето мислене. Ако това не се удаде, тогава фактът остава изолиран от останалите факти. Ние не го разбираме.
към текста >>
Ние „схващаме, разбираме“ сетивния свят, защото и доколкото неговите
мисли
(идеи) се явяват в една разумна взаимовръзка за нашето
мисле
не
.
Извън въпроса за тяхното сходство със съответните сетивни явления, мислите са винаги също съставна част на мисловните системи и в края на краищата на общата картина за света, принадлежаща на нашето съзнание. За разлика от възприятията мислите чрез своята собствена същност насочват навън от самите тях и се свързват с всички други мисли. Когато една мисъл се включи в една мисловна връзка, когато тя е в съгласие с всички останали, тогава имаме чувството на удовлетворение и задоволство, че я разбираме. Разпростре ли се тази мисъл върху един сбор от сетивни явления, тогава ние разбираме също тези сетивни неща само чрез мисълта, която превръща явленията в един факт, един предмет, един обект или нещо подобно.
Ние „схващаме, разбираме“ сетивния свят, защото и доколкото неговите мисли (идеи) се явяват в една разумна взаимовръзка за нашето мислене.
Ако това не се удаде, тогава фактът остава изолиран от останалите факти. Ние не го разбираме. За нас той остава един въпрос.
към текста >>
Тогава поставяме в ход нашите усилия за познание, сиреч ние търсим
мисли
те, които създават връзката за нашето съзнание.
Ако един въпрос е достатъчно важен за нас, той не ни оставя спокойни.
Тогава поставяме в ход нашите усилия за познание, сиреч ние търсим мислите, които създават връзката за нашето съзнание.
Това е началото на всяка наука.
към текста >>
Щом размишляваме върху нещо, ние вече сме убедени в това, че светът е създаден разумно и че нашето
мисле
не
има достъп до този световен разум.
Без понятия и идеи няма действителност и без мисловни системи няма разбиране и обяснение[8] на света.
Щом размишляваме върху нещо, ние вече сме убедени в това, че светът е създаден разумно и че нашето мислене има достъп до този световен разум.
В противен случай всяко размишление, всяко разсъждение би било напразно. Следователно мислите, принципно погледнато, по никакъв начин не са надстройка над същинската реалност, нито идеология, а са съставна част на реалността. Най-практичното, което съществува, е теорията, която ни позволява да разберем света, тъй като от нея можем да научим как трябва да се държим, как можем целесъобразно и успешно да се включим в действителността.
към текста >>
Следователно
мисли
те, принципно погледнато, по никакъв начин не са надстройка над същинската реалност, нито идеология, а са съставна част на реалността.
Без понятия и идеи няма действителност и без мисловни системи няма разбиране и обяснение[8] на света. Щом размишляваме върху нещо, ние вече сме убедени в това, че светът е създаден разумно и че нашето мислене има достъп до този световен разум. В противен случай всяко размишление, всяко разсъждение би било напразно.
Следователно мислите, принципно погледнато, по никакъв начин не са надстройка над същинската реалност, нито идеология, а са съставна част на реалността.
Най-практичното, което съществува, е теорията, която ни позволява да разберем света, тъй като от нея можем да научим как трябва да се държим, как можем целесъобразно и успешно да се включим в действителността.
към текста >>
Човек също може да осъзнае начина как свързва своите
мисли
една с друга, не само да се научи да обхваща с вниманието си самата отделна мисъл, а мисловната система и начина на
мисле
не
.
Човек също може да осъзнае начина как свързва своите мисли една с друга, не само да се научи да обхваща с вниманието си самата отделна мисъл, а мисловната система и начина на мислене.
С оглед на обстоятелствата има много обосновани възможности пред мисленето. Различните области на селското стопанство днес са развили често толкова различни мисловни системи, че разбирателството между тях понякога никак не е лесно, макар да се отнася до едно и също нещо, с което те се занимават. Това е голям проблем на днешната специализирана наука, свързан с високото развитие на знанията за детайлите. Вътре в една мисловна система може да се потърсят различни връзки между мислите, което е един аспект на начина на мислене. Колкото повече се изчерпват тези възможности, толкова по-добре разбираме разглежданата част на действителността.
към текста >>
С оглед на обстоятелствата има много обосновани възможности пред
мисле
не
то.
Човек също може да осъзнае начина как свързва своите мисли една с друга, не само да се научи да обхваща с вниманието си самата отделна мисъл, а мисловната система и начина на мислене.
С оглед на обстоятелствата има много обосновани възможности пред мисленето.
Различните области на селското стопанство днес са развили често толкова различни мисловни системи, че разбирателството между тях понякога никак не е лесно, макар да се отнася до едно и също нещо, с което те се занимават. Това е голям проблем на днешната специализирана наука, свързан с високото развитие на знанията за детайлите. Вътре в една мисловна система може да се потърсят различни връзки между мислите, което е един аспект на начина на мислене. Колкото повече се изчерпват тези възможности, толкова по-добре разбираме разглежданата част на действителността. Тя ни се разкрива от все по-нови духовни страни, не само от пространствената страна.
към текста >>
Вътре в една мисловна система може да се потърсят различни връзки между
мисли
те, което е един аспект на начина на
мисле
не
.
Човек също може да осъзнае начина как свързва своите мисли една с друга, не само да се научи да обхваща с вниманието си самата отделна мисъл, а мисловната система и начина на мислене. С оглед на обстоятелствата има много обосновани възможности пред мисленето. Различните области на селското стопанство днес са развили често толкова различни мисловни системи, че разбирателството между тях понякога никак не е лесно, макар да се отнася до едно и също нещо, с което те се занимават. Това е голям проблем на днешната специализирана наука, свързан с високото развитие на знанията за детайлите.
Вътре в една мисловна система може да се потърсят различни връзки между мислите, което е един аспект на начина на мислене.
Колкото повече се изчерпват тези възможности, толкова по-добре разбираме разглежданата част на действителността. Тя ни се разкрива от все по-нови духовни страни, не само от пространствената страна. Може обаче да има също и неподходящи мисловни връзки, които наричаме грешка, заблуждение. Такива мисли могат да станат идеология, съмнителни мисловни постройки. Когато те нямат нищо общо с действителността, когато са чиста „идеологическа надстройка“[9], тогава това найчесто лесно може да се прозре.
към текста >>
Такива
мисли
могат да станат идеология, съмнителни мисловни постройки.
Това е голям проблем на днешната специализирана наука, свързан с високото развитие на знанията за детайлите. Вътре в една мисловна система може да се потърсят различни връзки между мислите, което е един аспект на начина на мислене. Колкото повече се изчерпват тези възможности, толкова по-добре разбираме разглежданата част на действителността. Тя ни се разкрива от все по-нови духовни страни, не само от пространствената страна. Може обаче да има също и неподходящи мисловни връзки, които наричаме грешка, заблуждение.
Такива мисли могат да станат идеология, съмнителни мисловни постройки.
Когато те нямат нищо общо с действителността, когато са чиста „идеологическа надстройка“[9], тогава това найчесто лесно може да се прозре. Но обикновено се касае за основателни аспекти за света, които прекрачват границите на своето основание. Често временни течения от този характер и моди в науката по никакъв начин не трябва да се изключват. Понеже в много области на природонаучно ориентираното следване мисловните системи и начините на мислене се научават от студентските випуски така несъзнателно, както децата се учат да ходят,[10] често между учените се развива закоравял колективен дух, като симптом на привързаност към изученото без да се рефлектира, без обмисляне и свързаното с това най-често успешно практикуване.[11] Че има също множество неуспешни усилия и че преди всичко с начина на постъпване се създават нови проблеми, обикновено не се отдава на парадигматичните основи, защото те съвсем не се дебатират. Обединят ли се хора в името на един ограничен аспект за света, който те приемат за общовалиден, тогава това се нарича секта.
към текста >>
Понеже в много области на природонаучно ориентираното следване мисловните системи и начините на
мисле
не
се научават от студентските випуски така несъзнателно, както децата се учат да ходят,[10] често между учените се развива закоравял колективен дух, като симптом на привързаност към изученото без да се рефлектира, без обмисляне и свързаното с това най-често успешно практикуване.[11] Че има също множество неуспешни усилия и че преди всичко с начина на постъпване се създават нови проблеми, обикновено не се отдава на парадигматичните основи, защото те съвсем не се дебатират.
Може обаче да има също и неподходящи мисловни връзки, които наричаме грешка, заблуждение. Такива мисли могат да станат идеология, съмнителни мисловни постройки. Когато те нямат нищо общо с действителността, когато са чиста „идеологическа надстройка“[9], тогава това найчесто лесно може да се прозре. Но обикновено се касае за основателни аспекти за света, които прекрачват границите на своето основание. Често временни течения от този характер и моди в науката по никакъв начин не трябва да се изключват.
Понеже в много области на природонаучно ориентираното следване мисловните системи и начините на мислене се научават от студентските випуски така несъзнателно, както децата се учат да ходят,[10] често между учените се развива закоравял колективен дух, като симптом на привързаност към изученото без да се рефлектира, без обмисляне и свързаното с това най-често успешно практикуване.[11] Че има също множество неуспешни усилия и че преди всичко с начина на постъпване се създават нови проблеми, обикновено не се отдава на парадигматичните основи, защото те съвсем не се дебатират.
Обединят ли се хора в името на един ограничен аспект за света, който те приемат за общовалиден, тогава това се нарича секта. Колкото човек става по-съзнателен по отношение на вътрешната страна на познанието за света, толкова по-сигурно вниква в тези проблеми.
към текста >>
Поляризиращият, диалектическият метод е начин на
мисле
не
, който е благотворно приложим във всяка мисловна система.
Поляризиращият, диалектическият метод е начин на мислене, който е благотворно приложим във всяка мисловна система.
Методически не е трудно да се търси полярност: Винаги когато човек нещо открие или научи, съзнателно пита дали не съществува противоположното, как би трябвало да бъде то? Тогава отново поглежда в света и търси дали не може да намери нещо подходящо. По този начин човек открива, че действителността много често е разчленена на противоположности. Съвременният философ, който отново съживи този древен мисловен метод,[12] е Хегел, съвременник на Гьоте. Той говори за „методично изграден противоречив дух, който живее във всички нас“.[13]
към текста >>
По този начин трябва да се
мисли
за противоположните тенденции при оформянето облика на растението.
Описанието на противоположните промени в образа на растението (1, 36) може да се разбере само когато се схване, че растението произлиза от едновременното действие на сили, които имат противоположни въздействия върху вида на образуване на растителната форма. Затова според Щайнер, ако хипотетично допуснем, че в нашето земно обкръжение имахме само половината от намиращия се сега на земята силиций, щеше да намалее действието на надслънчевите сили, да се промени съотношението в полза на подслънчевите сили, от което би настъпила промяна във формата на растенията.
По този начин трябва да се мисли за противоположните тенденции при оформянето облика на растението.
Щайнер не казва какво би станало, ако кварцовото или варовиковото вещество съвсем изчезне, вероятно защото тогава не би могло да се появи никакво растение.
към текста >>
Тази съпринадлежност на възприятията от различни сетива се осъзнава чак от
мисле
не
то, което се прилага при тези различни области на сетивата; тъй като един образ винаги е сбор от много впечатления, които чрез
мисле
не
то се опознават като съвкупност и тогава се изживяват в единство едно с друго.
С очите възприемаме отделни форми и цели фигури, например организми. Подобно става и при осезанието. Разбира се, в повечето случаи ние не си даваме сметка, че даден образ вече е сбор от възприятия, за който регистрирането, например нашите движения на очите, когато обходим с поглед границите на образа, играе подобна роля, както телесно вътрешните възприятия на движенията на нашите ръце и китки при впечатленията на осезанието.
Тази съпринадлежност на възприятията от различни сетива се осъзнава чак от мисленето, което се прилага при тези различни области на сетивата; тъй като един образ винаги е сбор от много впечатления, които чрез мисленето се опознават като съвкупност и тогава се изживяват в единство едно с друго.
Понеже нашето внимание е фиксирано върху самия образ, много от отделните наблюдения ни се изплъзват, както и свързващата дейност на мисленето в нашето наблюдение.
към текста >>
Понеже нашето внимание е фиксирано върху самия образ, много от отделните наблюдения ни се изплъзват, както и свързващата дейност на
мисле
не
то в нашето наблюдение.
С очите възприемаме отделни форми и цели фигури, например организми. Подобно става и при осезанието. Разбира се, в повечето случаи ние не си даваме сметка, че даден образ вече е сбор от възприятия, за който регистрирането, например нашите движения на очите, когато обходим с поглед границите на образа, играе подобна роля, както телесно вътрешните възприятия на движенията на нашите ръце и китки при впечатленията на осезанието. Тази съпринадлежност на възприятията от различни сетива се осъзнава чак от мисленето, което се прилага при тези различни области на сетивата; тъй като един образ винаги е сбор от много впечатления, които чрез мисленето се опознават като съвкупност и тогава се изживяват в единство едно с друго.
Понеже нашето внимание е фиксирано върху самия образ, много от отделните наблюдения ни се изплъзват, както и свързващата дейност на мисленето в нашето наблюдение.
към текста >>
Тогава идваме до духовни същества, същества какъвто съм аз, аз, който насочвам моето внимание накъдето искам, който давам насока на моето
мисле
не
и го тласкам напред, който от познати и избрани от мен основания се решавам за определена постъпка и действам с инициатива в света.
Можем да си представим, че едно такова непрекъснато събитие се извършва само от собствените сили на организма. При сменящите се условия на околния свят то постоянно се възобновява в съответни многопосочни градивни и разпадни процеси. Ако сме последователни, трябва да се запитаме също за източника на тези сили.
Тогава идваме до духовни същества, същества какъвто съм аз, аз, който насочвам моето внимание накъдето искам, който давам насока на моето мислене и го тласкам напред, който от познати и избрани от мен основания се решавам за определена постъпка и действам с инициатива в света.
Антропософската литература е пълна с описания по този въпрос. В Селскостопанския курс Щайнеровият начин на действие се характеризира с това, че той описва природата и вмешателството на селския стопанин на първа линия като аспект на живите сили.
към текста >>
Нашето
мисле
не
, което прави умозаключения и разсъждава, убягва на нашето внимание, защото то е отправено изцяло върху обекта.
Следователно това важи за работата, спорта или също за експеримента със самите себе си при изпробване на това обстоятелство. Това са изживявания на осезанието (впечатление в кожата) във връзка с усещането на мускулните напрежения в целия организъм, на ставните сухожилия с изживяване на собствените движения и промяна на равновесието. Ако човек им обръща внимание, това са ясни изживявания. Нормално нашето внимание е запълнено с обекта, който искаме да задвижим. Изживяват се само телесните последици на собствената воля и от това се изгражда съждение за въздействащата от външния свят сила.
Нашето мислене, което прави умозаключения и разсъждава, убягва на нашето внимание, защото то е отправено изцяло върху обекта.
С употребата на измервателни инструменти това се променя само привидно, а не действително. Например при употребата на везна ние познаваме това, което везната показва, качеството на тежестта, същността на това, което се измерва, само защото изпитваме напрежение, когато ние самите вдигаме даден предмет. При просто гледане като външен наблюдател ние не узнаваме нищо за силите, а само поради това, че активно се включваме в тях. Знаем наистина какво е грам или килограм, но обикновено проспиваме изживяването, чрез което ние знаем това. Знаем също какво е милиграм или тон, макар че за величини от този порядък не можем да имаме опит без инструменти.
към текста >>
Това се развива в посока към духовната страна съответно най-напред като сила на
мисле
не
то, което е идентично с воля в
мисле
не
то.
Това се развива в посока към духовната страна съответно най-напред като сила на мисленето, което е идентично с воля в мисленето.
Там можем да дойдем до изживяване на самата воля, доколкото я употребяваме и непосредствено я изживяваме, когато например вървим по трудни, по необикновени мисловни пътища или също така, когато действително твърдо задържаме само една мисъл. Съпротивата се намира особено в собствените вече налични представи или в тяхното автоматично протичане. Това добре познава всеки, ала не сме свикнали да му обръщаме внимание. Освен това за нас ясните представи имат твърди, остри очертания. Но тогава те са мъртви.
към текста >>
Следователно „сила“ не се разбира нито като просто изискване на
мисле
не
то, нито като фиктивно творение на спекулативното съзнание, за да обясни външните явления, при които обаче не се постига преживяване на сили.
Живите представи трябва да са променливи, да се движат като самия живот. Това става само чрез нашата воля. Упражнявайки се в тази насока могат да се развият духовни способности в антропософски смисъл и това е първата степен, имагинацията (в смисъла на Щайнер). Тя може да бъде разширена до така наречените инспирация и интуиция. По този начин трябва да се разбира какво има предвид Щайнер относно духовното „вътрешно проникване“ в силите на живота и т.н., и може сериозно да се говори за сила въз основа на преживяване, на собствен опит.
Следователно „сила“ не се разбира нито като просто изискване на мисленето, нито като фиктивно творение на спекулативното съзнание, за да обясни външните явления, при които обаче не се постига преживяване на сили.
Природната наука не се интересува от същността на силите, а само от тяхната измеримост. Сили, които не се измерват, но могат да се изживяват, за нея би трябвало да отпаднат от така изработената картина за света.
към текста >>
Виждат треската или привидната треска в окото на другите, защото гредата в собственото око остава непозната.[18] Но дали са възможни мисловни стъпки в избраната посока и какви са те, тоест дали има взаимовръзки, това го решават единствено самите
мисли
, доколкото те самите са съставна част на фактите.
Даже какъв въпрос поставяме, това зависи от самите нас. Да проследим един въпрос, това означава да оставим настрана много други. Какъв път да поемем, за да дойдем до отговор, това е предоставено на нашата свобода, доколкото в тази посока подхождаме самостоятелно и творчески. В противен случай насреща ние поднасяме само обичайния мисловен скелет, не го осъзнаваме и го приемаме като разбираемо от само себе си. Ако някой направи това по друг начин, често скоро бива заподозрян в обвързаност с „мироглед“ от времето преди науката.
Виждат треската или привидната треска в окото на другите, защото гредата в собственото око остава непозната.[18] Но дали са възможни мисловни стъпки в избраната посока и какви са те, тоест дали има взаимовръзки, това го решават единствено самите мисли, доколкото те самите са съставна част на фактите.
На тях се подчинява мисловната воля. Тя трябва да се абстрахира от всякакво собствено съдържание, например от своите желания. Следователно ние трябва да търсим вътрешни духовно-душевни методи, съответстващи на поставения въпрос и неговия обект.
към текста >>
Сетивната действителност тогава трябва да се
мисли
от взаимодействието на противоположните сили и да се издигне в едно мисловно преживяване, в една мисловна опитност.
Поляризиращият метод предпазва същевременно от едностранчиви ограничени представи и води от един предметен към един динамичен начин на разглеждане на действителността, тоест към едно разглеждане на реалните процеси и силите, които ги предизвикват.
Сетивната действителност тогава трябва да се мисли от взаимодействието на противоположните сили и да се издигне в едно мисловно преживяване, в една мисловна опитност.
Касае се за душевно отдаване на всичко, което може да бъде преживяно в светлината на мислите.[19] В този смисъл Гьоте говори за „противоположност и извисяване“ („Polaritat und Steigerung“), Хегел за „диалектически метод („dialektischen Methode“) в смисъл на пътя на чистото мислене като за „систематично усъвършенстващ се противоречив дух“ („systematisch ausgebildeten Widerspruchsgeist“), който напредва от теза към антитеза и тогава между тях се създава синтеза. В този смисъл методът може да ни води до това, да познаем действителността като създадена от синтезата на реални противоположни сили.
към текста >>
Касае се за душевно отдаване на всичко, което може да бъде преживяно в светлината на
мисли
те.[19] В този смисъл Гьоте говори за „противоположност и извисяване“ („Polaritat und Steigerung“), Хегел за „диалектически метод („dialektischen Methode“) в смисъл на пътя на чистото
мисле
не
като за „систематично усъвършенстващ се противоречив дух“ („systematisch ausgebildeten Widerspruchsgeist“), който напредва от теза към антитеза и тогава между тях се създава синтеза.
Поляризиращият метод предпазва същевременно от едностранчиви ограничени представи и води от един предметен към един динамичен начин на разглеждане на действителността, тоест към едно разглеждане на реалните процеси и силите, които ги предизвикват. Сетивната действителност тогава трябва да се мисли от взаимодействието на противоположните сили и да се издигне в едно мисловно преживяване, в една мисловна опитност.
Касае се за душевно отдаване на всичко, което може да бъде преживяно в светлината на мислите.[19] В този смисъл Гьоте говори за „противоположност и извисяване“ („Polaritat und Steigerung“), Хегел за „диалектически метод („dialektischen Methode“) в смисъл на пътя на чистото мислене като за „систематично усъвършенстващ се противоречив дух“ („systematisch ausgebildeten Widerspruchsgeist“), който напредва от теза към антитеза и тогава между тях се създава синтеза.
В този смисъл методът може да ни води до това, да познаем действителността като създадена от синтезата на реални противоположни сили.
към текста >>
[9] Това е едно понятие на Карл Маркс, който беше материалист и приписваше на всички
мисли
само качеството на надстройка, на нереалност.
[9] Това е едно понятие на Карл Маркс, който беше материалист и приписваше на всички мисли само качеството на надстройка, на нереалност.
Че тогава това би трябвало да важи също и за мисловната постройка на марксизма, това той не е забелязал. Издателство Хердер, Фрайбург, Базел, Виена.
към текста >>
[12] Гьотевото учение за цветовете се основава върху полярността на светлината и мрака, но е експериментално, това означава изработено върху задълбочени сетивни наблюдения, не е извлечено от чистото
мисле
не
както при Хегел.
[12] Гьотевото учение за цветовете се основава върху полярността на светлината и мрака, но е експериментално, това означава изработено върху задълбочени сетивни наблюдения, не е извлечено от чистото мислене както при Хегел.
Също и Гьотевото откритие за метаморфозата на растението почива на полярността. Китайското учение за Ийн и Янг може да се причисли към този начин на наблюдение и играе важна роля в почти всички азиатски култури.
към текста >>
102.
2. Лекция: Индивидуалността на земеделското стопанство
GA_327 Биодинамично земеделие
Човекът може да разполага с
мисли
те свободно, той работи съответно на тяхното съдържание съобразно това, доколкото те се изживяват съзнателно.
Защото като човеци имаме възможността да познаваме самите себе си вътрешно и да се определяме духовно, не просто да изживяваме своя организъм и да следваме потребностите, които от тялото изплуват в съзнанието. Ние сме в пълното значение човеци само доколкото сме дейни в посочения смисъл. Чак поради това сме отговорни същества. Когато четем специалната литература, която докосва тези въпроси или директно ги разглежда, добиваме впечатлението, че повечето деятели на природната наука - особено голямо число генетици и изследователи на мозъка - вярват, че явленията на съзнанието са продукт от функциите на органите на човешкото тяло. Ако биха били последователни, те щяха да разберат, че собствената им наука също зависи от това, че това не е така, а функциите на органите не са причина, а условия за познанието.
Човекът може да разполага с мислите свободно, той работи съответно на тяхното съдържание съобразно това, доколкото те се изживяват съзнателно.
Същото важи за насоката на сетивното внимание, употребата на различните сетива и употребата на външни инструменти. Протичането и свързаността на мислите се определя не от телесната организация, а от Аза съобразно мисловното съдържание. Всичко това може да се разбере и провери. То почива на принципа на изживяването, а не на вярването, но наистина само за този, който умее да наблюдава своето съзнание. Тялото се явява като служител на човешкия Дух.
към текста >>
Протичането и свързаността на
мисли
те се определя не от телесната организация, а от Аза съобразно мисловното съдържание.
Чак поради това сме отговорни същества. Когато четем специалната литература, която докосва тези въпроси или директно ги разглежда, добиваме впечатлението, че повечето деятели на природната наука - особено голямо число генетици и изследователи на мозъка - вярват, че явленията на съзнанието са продукт от функциите на органите на човешкото тяло. Ако биха били последователни, те щяха да разберат, че собствената им наука също зависи от това, че това не е така, а функциите на органите не са причина, а условия за познанието. Човекът може да разполага с мислите свободно, той работи съответно на тяхното съдържание съобразно това, доколкото те се изживяват съзнателно. Същото важи за насоката на сетивното внимание, употребата на различните сетива и употребата на външни инструменти.
Протичането и свързаността на мислите се определя не от телесната организация, а от Аза съобразно мисловното съдържание.
Всичко това може да се разбере и провери. То почива на принципа на изживяването, а не на вярването, но наистина само за този, който умее да наблюдава своето съзнание. Тялото се явява като служител на човешкия Дух. Само в този случай може да има познание и с това наука и отговорност.
към текста >>
Това определяне на собственото
мисле
не
и собствената дейност чрез Аза научно погледнато е най-сигурното каузално отношение, което изобщо съществува, защото в разумното поведение самият Аз прави себе си, съответно избраните разумни
мисли
, причина и се изживява като причина.
Това определяне на собственото мислене и собствената дейност чрез Аза научно погледнато е най-сигурното каузално отношение, което изобщо съществува, защото в разумното поведение самият Аз прави себе си, съответно избраните разумни мисли, причина и се изживява като причина.
Всички механизми и всички други каузални отношения в света са производни на тази вътрешна опитност. Понеже това е така, затова ние се чувстваме подтикнати да питаме за причините на събитията във външния свят. Становището, че е принципно обратно, е един научен сън, поддържан от хора, които се фиксират или чрез обучението са се оставили да бъдат фиксирани в сетивните явления. Колективният дух на научните общности играе значителна и опасна роля за тази обвързаност. Без насочване на вниманието навътре не може, разбира се, да се очаква познание за тази вътрешна страна, точно така, както познание на душата чрез анатомията.[4] Тук гените могат да имат само служеща, не определяща, а обусловена функция - това е важно основно понятие.
към текста >>
Подобно е както при
мисли
те.
Подобно е както при мислите.
Всички те са свързани. Всяко ново познание ни заставя да проверяваме всички наши налични мисли. Всичко става малко по-различно. Само при много значителни, основно нови познания става цяла революция на мисловното поле.[7] Все пак трябва да признаваме малки промени, така нашето мислене се развива и постоянно се доближава до действителността. Това отношение на отделната мисъл към всички останали се намира в самите мисли.
към текста >>
Всяко ново познание ни заставя да проверяваме всички наши налични
мисли
.
Подобно е както при мислите. Всички те са свързани.
Всяко ново познание ни заставя да проверяваме всички наши налични мисли.
Всичко става малко по-различно. Само при много значителни, основно нови познания става цяла революция на мисловното поле.[7] Все пак трябва да признаваме малки промени, така нашето мислене се развива и постоянно се доближава до действителността. Това отношение на отделната мисъл към всички останали се намира в самите мисли. Тоталната свързаност характеризира същността на мислите. Тя няма нужда от пътища на нерви или кръв, както физическото тяло.
към текста >>
Само при много значителни, основно нови познания става цяла революция на мисловното поле.[7] Все пак трябва да признаваме малки промени, така нашето
мисле
не
се развива и постоянно се доближава до действителността.
Подобно е както при мислите. Всички те са свързани. Всяко ново познание ни заставя да проверяваме всички наши налични мисли. Всичко става малко по-различно.
Само при много значителни, основно нови познания става цяла революция на мисловното поле.[7] Все пак трябва да признаваме малки промени, така нашето мислене се развива и постоянно се доближава до действителността.
Това отношение на отделната мисъл към всички останали се намира в самите мисли. Тоталната свързаност характеризира същността на мислите. Тя няма нужда от пътища на нерви или кръв, както физическото тяло. Само ние като мислещи трябва крачка по крачка да изследваме мисловните връзки, за да забележим как мислите се свързват и какво се променя с едно ново частично прозрение. Това може да се наблюдава вътрешно.
към текста >>
Това отношение на отделната мисъл към всички останали се намира в самите
мисли
.
Подобно е както при мислите. Всички те са свързани. Всяко ново познание ни заставя да проверяваме всички наши налични мисли. Всичко става малко по-различно. Само при много значителни, основно нови познания става цяла революция на мисловното поле.[7] Все пак трябва да признаваме малки промени, така нашето мислене се развива и постоянно се доближава до действителността.
Това отношение на отделната мисъл към всички останали се намира в самите мисли.
Тоталната свързаност характеризира същността на мислите. Тя няма нужда от пътища на нерви или кръв, както физическото тяло. Само ние като мислещи трябва крачка по крачка да изследваме мисловните връзки, за да забележим как мислите се свързват и какво се променя с едно ново частично прозрение. Това може да се наблюдава вътрешно. Същото е и при живота, само че не е съзнателно, тъй като животът и мисловният свят са две проявени форми на етерното.
към текста >>
Тоталната свързаност характеризира същността на
мисли
те.
Всички те са свързани. Всяко ново познание ни заставя да проверяваме всички наши налични мисли. Всичко става малко по-различно. Само при много значителни, основно нови познания става цяла революция на мисловното поле.[7] Все пак трябва да признаваме малки промени, така нашето мислене се развива и постоянно се доближава до действителността. Това отношение на отделната мисъл към всички останали се намира в самите мисли.
Тоталната свързаност характеризира същността на мислите.
Тя няма нужда от пътища на нерви или кръв, както физическото тяло. Само ние като мислещи трябва крачка по крачка да изследваме мисловните връзки, за да забележим как мислите се свързват и какво се променя с едно ново частично прозрение. Това може да се наблюдава вътрешно. Същото е и при живота, само че не е съзнателно, тъй като животът и мисловният свят са две проявени форми на етерното. Само че в мислещия индивид физическият живот трябва да замре - да бъде напуснат от своята етерна същност, за да може тя да остане на разположение на мислещото съзнание, следователно на човешката душа и на активно мислещия Аз.[8]
към текста >>
Само ние като
мисле
щи трябва крачка по крачка да изследваме мисловните връзки, за да забележим как
мисли
те се свързват и какво се променя с едно ново частично прозрение.
Всичко става малко по-различно. Само при много значителни, основно нови познания става цяла революция на мисловното поле.[7] Все пак трябва да признаваме малки промени, така нашето мислене се развива и постоянно се доближава до действителността. Това отношение на отделната мисъл към всички останали се намира в самите мисли. Тоталната свързаност характеризира същността на мислите. Тя няма нужда от пътища на нерви или кръв, както физическото тяло.
Само ние като мислещи трябва крачка по крачка да изследваме мисловните връзки, за да забележим как мислите се свързват и какво се променя с едно ново частично прозрение.
Това може да се наблюдава вътрешно. Същото е и при живота, само че не е съзнателно, тъй като животът и мисловният свят са две проявени форми на етерното. Само че в мислещия индивид физическият живот трябва да замре - да бъде напуснат от своята етерна същност, за да може тя да остане на разположение на мислещото съзнание, следователно на човешката душа и на активно мислещия Аз.[8]
към текста >>
Само че в
мисле
щия индивид физическият живот трябва да замре - да бъде напуснат от своята етерна същност, за да може тя да остане на разположение на
мисле
щото съзнание, следователно на човешката душа и на активно
мисле
щия Аз.[8]
Тоталната свързаност характеризира същността на мислите. Тя няма нужда от пътища на нерви или кръв, както физическото тяло. Само ние като мислещи трябва крачка по крачка да изследваме мисловните връзки, за да забележим как мислите се свързват и какво се променя с едно ново частично прозрение. Това може да се наблюдава вътрешно. Същото е и при живота, само че не е съзнателно, тъй като животът и мисловният свят са две проявени форми на етерното.
Само че в мислещия индивид физическият живот трябва да замре - да бъде напуснат от своята етерна същност, за да може тя да остане на разположение на мислещото съзнание, следователно на човешката душа и на активно мислещия Аз.[8]
към текста >>
Това частично отдръпване на етерното тяло от своята изграждаща и възстановяваща физическото тяло дейност, това освобождаване от тази работа, за да отдаде
мисли
те на душата и Аза, тоест на
мисле
щото съзнание на човека, е функция на надслънчевите планети, особено на Сатурн и Юпитер.
Това частично отдръпване на етерното тяло от своята изграждаща и възстановяваща физическото тяло дейност, това освобождаване от тази работа, за да отдаде мислите на душата и Аза, тоест на мислещото съзнание на човека, е функция на надслънчевите планети, особено на Сатурн и Юпитер.
Вследствие на това във физическото тяло настъпва разграждане, втвърдяване и отделяне, следователно състаряващи процеси.
към текста >>
И тази духовност се проявява по-късно в течение на живота като духовна мисловна сила.“[9] „
Мисли
те на детето не стават съзнателни, а преминават в организма и се проявяват в неговото израстване и в неговото формиране.“[10]
„От много голямо значение е да знаем, че обикновените мисловни сили на човека са същите, но вече префинени сили на формирането и растежа. Във формирането и израстването на човешкия организъм се проявява духовност.
И тази духовност се проявява по-късно в течение на живота като духовна мисловна сила.“[9] „Мислите на детето не стават съзнателни, а преминават в организма и се проявяват в неговото израстване и в неговото формиране.“[10]
към текста >>
Енергичната воля на Аза да
мисли
употребява мисловната способност на душата и оттегля от физическото тяло неговата етерност, частично го лишава от живот.
Енергичната воля на Аза да мисли употребява мисловната способност на душата и оттегля от физическото тяло неговата етерност, частично го лишава от живот.
За мозъка това е нормално, но това обхваща също и други части на организма, например скелета: Видяно така надслънчевите планети опосредяват намесата на астралността и на Аза, тоест на духовното, в жизнените процеси.
към текста >>
Сега можем също да разберем защо Щайнер при сравнението с човека казва: при човека, именно в детството,[11] тоест във възрастта, в която физическото тяло още се изгражда, а способността за
мисле
не
едва започва да се развива.
Сега можем също да разберем защо Щайнер при сравнението с човека казва: при човека, именно в детството,[11] тоест във възрастта, в която физическото тяло още се изгражда, а способността за мислене едва започва да се развива.
Понеже в жизнените процеси на земеделското стопанство става въпрос предимно за растения, за израстване, за изграждане на тяло, а не за съзнание.
към текста >>
Макар за неподготвения читател такива
мисли
да са нови и поради това необичайни, нужно е да бъдат казани, защото те са част от предпоставките, които Щайнер е поставил като условие за участие в курса.
Макар за неподготвения читател такива мисли да са нови и поради това необичайни, нужно е да бъдат казани, защото те са част от предпоставките, които Щайнер е поставил като условие за участие в курса.
Те ни помагат да разберем по-добре следното, което се цитира тук, защото то играе ключова роля за цялото развитие на метода на биодинамичното земеделие, а с това на екологичното земеделие:
към текста >>
Относно „прякото облъчване“[14] трябва да се
мисли
специално за асимилацията на зелените листа при светлината.
Относно „прякото облъчване“[14] трябва да се мисли специално за асимилацията на зелените листа при светлината.
Тя възниква чрез прякото действие на слънчевата светлина, което води до отделяне на една част на водата в живите зелени клетки, до приемане (вдишване) на въглероден двуокис и отделяне (издишване) на кислород, до образуване на нишесте и захар, които най-напред се натрупват в листата. Почвата и растението също се затоплят от слънчевото облъчване, а от тях и близкият до тях въздушен слой. Водата от дълбочините на почвата, като се поглъща от растението, се изпарява от листата. В това образуване на пара се поглъща съществена част от слънчевата топлина, получена при слънчевото облъчване. Това води до уравновесяване и с това до съобразна за живота температура на земната повърхност.
към текста >>
В етерното тяло на висшите животни, например на бозайниците, трябва да
мисли
м за хоризонтално разпределяне на планетните сили, останало на половината път на обратното обръщане от растението до човека.
В етерното тяло на висшите животни, например на бозайниците, трябва да мислим за хоризонтално разпределяне на планетните сили, останало на половината път на обратното обръщане от растението до човека.
(При това трябва да мислим за извънредното видово разнообразие. Глобалните съждения са възможни само с ограничаване). Има обаче основна разлика между етерното тяло на растението от една страна, и на животното и човека от друга страна. При животното подобно като при човека то е станало самостоятелно по отношение на Космоса. Свързано е с това, че астралното тяло при човека и животното образува с етерното тяло единство и са свързани с физическото тяло.
към текста >>
(При това трябва да
мисли
м за извънредното видово разнообразие.
В етерното тяло на висшите животни, например на бозайниците, трябва да мислим за хоризонтално разпределяне на планетните сили, останало на половината път на обратното обръщане от растението до човека.
(При това трябва да мислим за извънредното видово разнообразие.
Глобалните съждения са възможни само с ограничаване). Има обаче основна разлика между етерното тяло на растението от една страна, и на животното и човека от друга страна. При животното подобно като при човека то е станало самостоятелно по отношение на Космоса. Свързано е с това, че астралното тяло при човека и животното образува с етерното тяло единство и са свързани с физическото тяло. Оттук идва гаструлацията при низшите животни, обособените телесни кухини при висшите животни - черепна, гръдна и коремна, с техните вътрешни органи, каквито растението не притежава.
към текста >>
103.
3. Лекция: Елементите на белтъка като носители на силите на живота
GA_327 Биодинамично земеделие
При примера с генетиката и диференциацията на органите и функциите видяхме, че генетиката трябва да се
мисли
само като инструмент на организма, взет като една цялост и едно единство.
Отбелязахме по-горе, че познание за света, свобода и отговорност предпоставят една духовна определеност на човешкия организъм.
При примера с генетиката и диференциацията на органите и функциите видяхме, че генетиката трябва да се мисли само като инструмент на организма, взет като една цялост и едно единство.
Това важи за всеки един жив организъм, не само за човека. Тази цялост обаче може да бъде само от свръхсетивно естество - онази реалност, която в нашето съвременно съзнание се обхваща от понятието организъм. В последна сметка ние опознахме понятията, които Рудолф Щайнер от своето свръхсетивно наблюдение описва като духовни реални същности и ги нарича членове (компоненти, съставки,) на същността (на даден организъм). Ние научихме нещо от действието на тези същностни съставни части. Тук в третата лекция е описано как става това въздействие, при което тези същности си служат с химическите елементи.
към текста >>
Също и тук
мисле
не
то има възможността да схване и разбере описаното от свръхсетивна опитност, ако
мисле
щият положи съответно усилие за това.
С това третата лекция се явява един вид поставяне основата на една спиритуална, на една духовна химия, в частност една духовна химия на живота.
Също и тук мисленето има възможността да схване и разбере описаното от свръхсетивна опитност, ако мислещият положи съответно усилие за това.
При представянето на кислорода Щайнер формулира основния проблем:
към текста >>
В образа често подобре се изразява това, което имаме предвид, отколкото с чисти
мисли
.
С този израз не казваме, че при самите вещества и без това обхващане (от същностните сили на даденото органично същество) вече се касае за нещо душевно или за нещо живо. Но когато представяме душевни опитности като образи (Черният юначага), се приближаваме до това, което действително съществува, и съдържанието става по-живо за нашето съзнание. Образът в смисъла тук е едно свободно избрано, познато и напълно зримо явление, което се привежда като сравнение и за което знаем, че не е самото същество, а само образ за определени негови качества. Фотографската снимка на един човек ние няма да вземем за самия човек.
В образа често подобре се изразява това, което имаме предвид, отколкото с чисти мисли.
При това става дума за форма на описание, а не за заключения по аналогия.
към текста >>
Също и в това отношение, тоест във връзките между веществата и силите очевидно трябва да се научим да
мисли
м с противоположности: над земята и под земята, жизнено и нежизнено.
Също и в това отношение, тоест във връзките между веществата и силите очевидно трябва да се научим да мислим с противоположности: над земята и под земята, жизнено и нежизнено.
В края на краищата органичният живот трябва да се свърже с минералите, които са описани в първата и втората лекция:
към текста >>
Ние сме фиксирани най-вече само във възприятията, но постоянно използваме нашето
мисле
не
, следователно нашата способност да образуваме понятия и идеи, без това да достига до нашето съзнание.
Това цяло, тази цялостност, както и всяка друга свързаност обаче за нашето познание е винаги от понятийно, от идейно естество. Това, което наричаме действителност, произтича именно от там, че възприятията добиват своето значение чрез понятията.
Ние сме фиксирани най-вече само във възприятията, но постоянно използваме нашето мислене, следователно нашата способност да образуваме понятия и идеи, без това да достига до нашето съзнание.
към текста >>
Би могло обаче да се
мисли
, че във веществения хаос на Вселената действат космичните сили и така могат да образуват семето.
Щайнер говори също за освобождаването на отделните химически елементи чрез водорода, от една страна във връзка с разпръскването им в световните простори и от друга страна - в семето. Ако действа хаос върху хаос, според нормалната преценка може да се получи пак само хаос.
Би могло обаче да се мисли, че във веществения хаос на Вселената действат космичните сили и така могат да образуват семето.
към текста >>
Много е важно, когато изричаме названията кислород, водород, да не
мисли
м за това, което се намира в тези така наречени вещества само като за вътрешни сили, за което говори днешната химия, а трябва да си представим тези вещества със съзидателни сили, с въздействащи сили, които винаги имат отношение една към друга, с което тези вещества със своите действия допринасят към инвентара на земното.»[14] (курсива от Волфганг Шауман).
«Друго е положението при растителния белтък. Растителният белтък не се намира под въздействието на такива четири органни системи (пикочно-бъбречна система, чернодробна система, белодробна система и сърдечна система), поне привидно е така; но той се намира под едно друго въздействие. Той стои под въздействието на кислорода, азота, водорода, въглерода и под въздействието на това, което винаги се намира в общата външна метеорологична природа, под въздействието на сярата, която е посредник на функциите на тези четирима. Разпръснатите в атмосферата четири вещества причиняват при растителния белтък същото, което в човека правят сърцето, белите дробове, черният дроб и т.н. И в природата извън човека като изграждащи сили в тези четири вещества е налице това, което във вътрешната природа на човека индивидуализирано се съдържа в четирите органни системи.
Много е важно, когато изричаме названията кислород, водород, да не мислим за това, което се намира в тези така наречени вещества само като за вътрешни сили, за което говори днешната химия, а трябва да си представим тези вещества със съзидателни сили, с въздействащи сили, които винаги имат отношение една към друга, с което тези вещества със своите действия допринасят към инвентара на земното.»[14] (курсива от Волфганг Шауман).
към текста >>
Когато говорим за вещества, съвсем естествено
мисли
м за тяхната наличност във веществена връзка като например в белтъка на едно семе или в устройството на семето, както сме учили по химия.
Когато говорим за вещества, съвсем естествено мислим за тяхната наличност във веществена връзка като например в белтъка на едно семе или в устройството на семето, както сме учили по химия.
Тук се мисли нещо друго, нещо изненадващо - че от веществата в атмосферата произлизат етерно-астрални въздействия, от кислорода, азота, водорода, въглерода, чиито функции се опосредяват в растенията от сярата. Следователно говори се за въздействия на веществата, без тези вещества да навлизат във физическото тяло на растението.
към текста >>
Тук се
мисли
нещо друго, нещо изненадващо - че от веществата в атмосферата произлизат етерно-астрални въздействия, от кислорода, азота, водорода, въглерода, чиито функции се опосредяват в растенията от сярата.
Когато говорим за вещества, съвсем естествено мислим за тяхната наличност във веществена връзка като например в белтъка на едно семе или в устройството на семето, както сме учили по химия.
Тук се мисли нещо друго, нещо изненадващо - че от веществата в атмосферата произлизат етерно-астрални въздействия, от кислорода, азота, водорода, въглерода, чиито функции се опосредяват в растенията от сярата.
Следователно говори се за въздействия на веществата, без тези вещества да навлизат във физическото тяло на растението.
към текста >>
Чрез тях ние възбуждаме своето
мисле
не
и се освобождаваме от привичките.
Впрочем това са само указания за това, което Щайнер е имал предвид, предполагаеми аналогии.
Чрез тях ние възбуждаме своето мислене и се освобождаваме от привичките.
Щайнер говори за условията, при които само свръхсетивно възприемаемите, тоест духовните сили в същинския тесен смисъл на думата действат върху физиката на растението. Астралните сили в светлината спират растежа на живия филиз и предизвикват превръщането на новите млади листа в цветове. Цветните пъпки не могат повече да асимилират под въздействието на светлината, а трябва да дишат кислород като едно животно. Това продължава до образуването на семе. За възникването на семето навлизат още по-висши сили.
към текста >>
104.
4. Лекция: Торене: Оживяване и астрализиране на Земята
GA_327 Биодинамично земеделие
Днес всеки си
мисли
така: за развитието на растението е нужно определено количество азот и на хората им е безразлично по какъв начин се приготвя този азот, откъде той произлиза.
«Помислете само, мои обични приятели, днес всъщност никой не разбира същността на торенето. Разбира се, то се извършва по инстинкт според традицията от стари времена. Но днес никой не разбира същността му. Изобщо никой човек, - освен тези, които могат да познават духовната страна на нещата, - не се знае какво всъщност означава торенето за нивата, защо за определена местност то е наложително и необходимо и как трябва да се прави. Никой човек например не знае, че всички видове минерални торове са тъкмо това, което допринася за дегенерацията, за която говорих, за израждането и влошаването на селскостопанските произведения.
Днес всеки си мисли така: за развитието на растението е нужно определено количество азот и на хората им е безразлично по какъв начин се приготвя този азот, откъде той произлиза.
Това обаче не е безразлично, не е все едно откъде произлиза той, защото има голяма разлика между азота, който е свързан във въздуха с кислорода и е мъртъв азот, и другия азот. Няма да отречете, мои мили приятели, че има разлика между един жив човек, който се движи насам-натам, и един труп, един човешки труп. Единият е мъртъв, другият е жив и одушевен.
към текста >>
Ако човек погледне на себе си малко по-точно, скоро узнава, че в земеделието, в действителност
мисле
но той изцяло прониква една много малка част.
Четвъртата лекция съдържа един важен методичен елемент. Тъкмо по повод на тора Щайнер говори, че към всичко в земеделието човек трябва да придобие едно лично отношение. Едно лично отношение е отношение на нивото на чувствата.
Ако човек погледне на себе си малко по-точно, скоро узнава, че в земеделието, в действителност мислено той изцяло прониква една много малка част.
Донякъде от известна опитност горедолу се знае как човек да се отнася с нещата, за да избегне големи грешки. По необходимост много решения почиват на заключения по индукция, които са спечелени на основа на външни опитности, недостигащи до причините, според правилото: каквото веднъж е станало, пак ще стане. Но отношенията, условията се променят. Никога няма действителни повторения. Всяка година е различна от изтеклата.
към текста >>
Мисли
те се извличат от целостта, затова отделното, което трябва да се каже, важи и за цялото.
«Но вие виждате, че в това, което се казва въз основа на Духовната наука, лежи цялото домакинство на природата.
Мислите се извличат от целостта, затова отделното, което трябва да се каже, важи и за цялото.
При упражняване на земеделието по този начин не може да последва нищо друго, освен да се произведе най-доброто за човека и за животните. При всяко разглеждане се има предвид човекът, човекът се поставя в основата на всичко. Оттук следват указанията, които се дават, за да може човешката природа да се поддържа най-добре. По това се различава формата на нашето виждане на нещата от това, което е разпространено днес.»(4., 128)
към текста >>
Нищо от това не се съдържа в нейните
мисли
, защото тя не може методически да го обхване и затова иска да го изключи.
Тук положението е подобно. Това, което трябва да се прояви, не е художествено произведение, а същността на това, което трябва да се познава. Природната наука е отстранила човека от природните процеси, защото искаше и иска да изключи (с право!) всичко субективно. Но при това тя загуби всичко духовно и душевно във възприемането и разбирането на природата.
Нищо от това не се съдържа в нейните мисли, защото тя не може методически да го обхване и затова иска да го изключи.
към текста >>
Тези ограничени до сетивното и особено до подсетивното
мисли
изграждат светогледа на нашето време, без ясно да се съзнава това.
Тези ограничени до сетивното и особено до подсетивното мисли изграждат светогледа на нашето време, без ясно да се съзнава това.
Почти напълно се пропуска да се види, че самата природна наука е един духовно-душевен феномен на човека. Тя се намира на сцената на човешкото съзнание. Но себепознанието не би могло да бъде отдалечено от нас повече, отколкото го отдалечава природната наука. Това дори не се осъзнава.
към текста >>
105.
6. Лекция: Индивидуализиране мероприятията в земеделското стопанство
GA_327 Биодинамично земеделие
Тя сама по себе си би трябвало да бъде
мисле
на като полярно разчленена и въздействаща полярно.[3] Освен това отнася се за найблизкото локализиране на действието, тогава долното действа също и в горното, както и обратно.[4] Но интензивността на действието се размества повече или по-малко от едната или другата страна според климата, времето, почвата, годишното време, както и според стадия на развитието на растението.
Действието на далечните планети е описано тук, че е над земята, а на близките планети - отдолу нагоре върху растението, след като първо е поето от почвата. Някои неща говорят за това, че описанието в първата лекция е замислено така, както е дадено в шестата лекция, макар и там да не е изложено така точно и при преминаване към втората лекция няма бележка за промяна на аспекта. От това може да се научим да приемем сериозно, че кварцът и калцият винаги се намират както в земята, така също и над земята, макар и в много различна концентрация (виж първа лекция). Това и в природонаучен смисъл е точно така. Всяка отделна планетна сила с нейните особености въздейства както от горе, така също и отдолу, но по полярен начин.
Тя сама по себе си би трябвало да бъде мислена като полярно разчленена и въздействаща полярно.[3] Освен това отнася се за найблизкото локализиране на действието, тогава долното действа също и в горното, както и обратно.[4] Но интензивността на действието се размества повече или по-малко от едната или другата страна според климата, времето, почвата, годишното време, както и според стадия на развитието на растението.
към текста >>
Нека проследим тук азота от този аспект: ние сме свикнали веднага да
мисли
м за азотните съединения, за нитрата, за неговото въвеждане в растението и образуването на белтък.
Че веществата, които посредничат на планетните сили, правят това по полярен начин, беше казано при обсъждането на третата лекция по повод образуването на семето. Там обаче ставаше дума за духовни сили от неподвижните звезди.
Нека проследим тук азота от този аспект: ние сме свикнали веднага да мислим за азотните съединения, за нитрата, за неговото въвеждане в растението и образуването на белтък.
Това е съвсем правилно. Азотът е включен непосредствено в живота и е не само жив, но и усещащ,[5] а точно при нитрата, където е отделен от живота той е станал минерален. Рудолф Щайнер ни обръща внимание, че азотът има и друг вид действие. Азотът около Земята трябва да е мъртъв. Чрез това астралността може да се намира около растението и да действа върху него отвън, като задържа растежа му и действа в образуването на цветове.
към текста >>
106.
7. Лекция: Интимните природни взаимодействия: Съотношението между полевъдство, овощарство и животновъдство
GA_327 Биодинамично земеделие
Тук при животните става дума за възприемащо и усещащо, не за
мисле
що съзнание.
След раждането астралното тяло постепенно се освобождава от нервно-сетивната система и при порасналото животно вече е свободно от изграждащата дейност върху физическото тяло. Това е условието то да стане носителят на съзнанието.
Тук при животните става дума за възприемащо и усещащо, не за мислещо съзнание.
Щайнер казва, че по отношение на своето обкръжение тази част на астралното тяло живее от преработването на онази астралност, която е отделена от растенията във въздуха и топлината,[4] която първо преминава през въздуха и топлината.[5] Тук „отделена“ означава, че повече не е свързана непосредствено с физическото и етерното тяло на растенията.
към текста >>
107.
8. Лекция: Същността на храненето на животните
GA_327 Биодинамично земеделие
Тази триделност е телесната основа за душевната способност да могат да се отделят едно от друго
мисле
не
, чувство и воля, да се освободят от свързания с инстинктите начин на поведение, да се постигне свобода и отговорност.[3]
За разлика от животните, при човека във връзка с неговия изправен стоеж тази полярност така е оформена и устроена, че между полюсите се появява една зона, в която полюсите постигат ритмично равновесие един с друг и така се изгражда относително самостоятелна средна съставка.
Тази триделност е телесната основа за душевната способност да могат да се отделят едно от друго мислене, чувство и воля, да се освободят от свързания с инстинктите начин на поведение, да се постигне свобода и отговорност.[3]
към текста >>
В никакъв случай това не трябва да се смесва със свръхсетивното, което не може да се възприема чрез апарати, а с човешките способности, които надхвърлят
мисле
не
то.
Сетивно не могат да се възприемат нито радиоактивността, нито количествата вещества, за които говорим тук. Това е възможно само с помощта на съвременната техника. Но това, както го характеризира Щайнер, спада към областта на под сетивното. Касае се при веществата за нещо, което в неговата същност по принцип може да бъде възприето, и съвременната техника направи възможно регистрирането му в области, които според тяхната характеристика лежат далече под прага на сетивата. Впрочем радиоактивността се установява само чрез инструменти.
В никакъв случай това не трябва да се смесва със свръхсетивното, което не може да се възприема чрез апарати, а с човешките способности, които надхвърлят мисленето.
Макар че от 1924 природонаучното познание значително се разшири, ние трябва да се съобразяваме с това, че още важи, което Щайнер каза в Дорнах: «И нищо - нито поне средствата и пътя, необходими да се разбере нещо такова, нищо не е дадено в днешната наука.»
към текста >>
От това произлиза способността за
мисле
не
, тъй като
мисли
те имат своето седалище в етерното тяло.
Това е предпоставка за появата на будното съзнание.
От това произлиза способността за мислене, тъй като мислите имат своето седалище в етерното тяло.
Те не могат да бъдат съзнавани, докато етерното тяло е заето с изграждане и възстановяване на физическото тяло.
към текста >>
Мисли
те стават съзнателни чрез астралното тяло и Азът използва тази способност да ръководи
мисли
те, тоест да
мисли
.
Мислите стават съзнателни чрез астралното тяло и Азът използва тази способност да ръководи мислите, тоест да мисли.
За нашето нормално съвременно състояние обаче към това е необходимо този процес да води до разграждане във физическия мозък. По този начин мозъкът е подложка на Аза. Постоянно срещаме тази постановка в изказвания на Рудолф Щайнер: Докато си изграждаме представи и мислим, главният мозък става от мъртъв още по-мъртъв. Докато Азът в мисловната си дейност си служи с мозъка, напълно оттегля от него принадлежащата му част на етерното тяло. Етерното тяло и астралното тяло най-напред изграждат физическия орган, но след това го освобождават и предоставят на мислещия и изграждащ понятия Аз.
към текста >>
Постоянно срещаме тази постановка в изказвания на Рудолф Щайнер: Докато си изграждаме представи и
мисли
м, главният мозък става от мъртъв още по-мъртъв.
Мислите стават съзнателни чрез астралното тяло и Азът използва тази способност да ръководи мислите, тоест да мисли. За нашето нормално съвременно състояние обаче към това е необходимо този процес да води до разграждане във физическия мозък. По този начин мозъкът е подложка на Аза.
Постоянно срещаме тази постановка в изказвания на Рудолф Щайнер: Докато си изграждаме представи и мислим, главният мозък става от мъртъв още по-мъртъв.
Докато Азът в мисловната си дейност си служи с мозъка, напълно оттегля от него принадлежащата му част на етерното тяло. Етерното тяло и астралното тяло най-напред изграждат физическия орган, но след това го освобождават и предоставят на мислещия и изграждащ понятия Аз. При това обаче човек осъзнава не самия мозък, а света както като сетивно възприятие, така и като мисъл, съответно двете свързани заедно като представа или действителност. Нервната система «е органна система, която чрез функциите на тялото има тенденцията да се разгражда и в края на краищата да става минерална.» Поради това, че стават кухи за живота, нервите стават пропускливи за Духа.[13]
към текста >>
Етерното тяло и астралното тяло най-напред изграждат физическия орган, но след това го освобождават и предоставят на
мисле
щия и изграждащ понятия Аз.
Мислите стават съзнателни чрез астралното тяло и Азът използва тази способност да ръководи мислите, тоест да мисли. За нашето нормално съвременно състояние обаче към това е необходимо този процес да води до разграждане във физическия мозък. По този начин мозъкът е подложка на Аза. Постоянно срещаме тази постановка в изказвания на Рудолф Щайнер: Докато си изграждаме представи и мислим, главният мозък става от мъртъв още по-мъртъв. Докато Азът в мисловната си дейност си служи с мозъка, напълно оттегля от него принадлежащата му част на етерното тяло.
Етерното тяло и астралното тяло най-напред изграждат физическия орган, но след това го освобождават и предоставят на мислещия и изграждащ понятия Аз.
При това обаче човек осъзнава не самия мозък, а света както като сетивно възприятие, така и като мисъл, съответно двете свързани заедно като представа или действителност. Нервната система «е органна система, която чрез функциите на тялото има тенденцията да се разгражда и в края на краищата да става минерална.» Поради това, че стават кухи за живота, нервите стават пропускливи за Духа.[13]
към текста >>
Ясно е, че при червата не се
мисли
за обикновено отделяне, а за такова от етерното тяло или от етерни остатъци на храната.
Щайнер поставя изненадващото, може би шокиращо сравнение, че в червата се разиграва един аналогичен отделителен процес, че мозъкът може да се разглежда като един завършен куп тор.
Ясно е, че при червата не се мисли за обикновено отделяне, а за такова от етерното тяло или от етерни остатъци на храната.
Ние трябва да се храним с вещества, които произлизат от живи организми и следователно са или са били проникнати от етерно тяло. Чревното съдържание е минерално, защото една от функциите на смилането се състои в това, храната, следователно чревното съдържание да бъде освободено от собствената му етерност и астралност. Става дума за растителна субстанция. Храната трябва да стане субстанция на организма, който се храни с нея. Ако остане свързана със своите собствени сили, тя ще продължи да съществува със своята същност.
към текста >>
Освен това трябва да се
мисли
, че растение със силно развито азово устройство доставя на човека, който се храни с него, по-добра физическа основа за неговото духовно азово същество.
Освен това трябва да се мисли, че растение със силно развито азово устройство доставя на човека, който се храни с него, по-добра физическа основа за неговото духовно азово същество.
Във физическото тяло на човека действително живее неговият Аз, същинската собствена духовна ядка на неговата личност. Духовно-душевното развитие на човека зависи на първо място от неговата собствена свободна инициатива. Никой не може „да се храни на небето“. Обаче дали тялото е годен инструмент на човешкия дух или му оказва силна съпротива, срещу която човешкият Аз евентуално не е достатъчно силен, това също е въпрос на храненето и на неговото качество. Проникната и изградена ли е физическата страна на храната етерно-астрално?
към текста >>
108.
Съдържание
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
Вървежът, речта и
мисле
не
то във връзка с дейността на етерното тяло, астралното тяло и «аза».
Сравнение на онто- и филогенезата на животното с онто- и филогенезата на човека.
Вървежът, речта и мисленето във връзка с дейността на етерното тяло, астралното тяло и «аза».
Съвременният човек твърде малко се грижи за речта. В болшинството случаи съвременните хора въобще не мислят: те не са в състояние да приемат мисли за свръхсетивното. Отричащата познанието реч на Дюбоа Раймонд. Смъртта е излизане на етерното тяло от физическото тяло. След смъртта етерното тяло бързо се разпространява по целия свят.
към текста >>
В болшинството случаи съвременните хора въобще не мислят: те не са в състояние да приемат
мисли
за свръхсетивното.
Сравнение на онто- и филогенезата на животното с онто- и филогенезата на човека. Вървежът, речта и мисленето във връзка с дейността на етерното тяло, астралното тяло и «аза». Съвременният човек твърде малко се грижи за речта.
В болшинството случаи съвременните хора въобще не мислят: те не са в състояние да приемат мисли за свръхсетивното.
Отричащата познанието реч на Дюбоа Раймонд. Смъртта е излизане на етерното тяло от физическото тяло. След смъртта етерното тяло бързо се разпространява по целия свят. Възприятия на етерното тяло и астралното тяло. Преекзистенция и постекзистенция.
към текста >>
Мисли
те се разпространяват по целия свят, разумът е навсякъде.
Човек спи, когато при него отсъства симпатия към тялото му; човек се пробужда, когато в него отново възникне симпатия към тялото му. След смъртта трябва да изгубим симпатия към нашето тяло; тази загуба на симпатия продължава в течение на една трета от времето на целия живот. След смъртта човек живее една трета от времето на земния си живот в астрално тяло и едва няколко дни в своето етерно тяло. Етерното тяло и вторите зъби, астралното тяло и половата зрялост. След отпадането на астралното тяло човек живее само в своя «аз».
Мислите се разпространяват по целия свят, разумът е навсякъде.
Всичко това дава възможност на човешкото тяло да стане разумно. Как се появява човекът. За еволюционната теория. Оплоденото яйце става носител на хаоса. Човек трябва сам да създава своята форма, своя облик.
към текста >>
Пример за съвременен научен начин на
мисле
не
.
Пример за съвременен научен начин на мислене.
Философия без логика. «Азът» управлява тялото в течение на земния живот. Оплождане. Всъщност човешкото тяло го гради идващата от духовния свят душа; тя го строи от напълно разпадналите се белтъчни вещества. Защо детето прилича на баща си и майка си. Ходене, говор и мислене.
към текста >>
Ходене, говор и
мисле
не
.
Пример за съвременен научен начин на мислене. Философия без логика. «Азът» управлява тялото в течение на земния живот. Оплождане. Всъщност човешкото тяло го гради идващата от духовния свят душа; тя го строи от напълно разпадналите се белтъчни вещества. Защо детето прилича на баща си и майка си.
Ходене, говор и мислене.
Формиране на мозъка в течение на първите седем години от живота. Етерното тяло дава на детето възможност да получи пълноценен главен мозък и благодарение на това да стане мислещ човек. Етерното тяло работи в мисленето. Астралното тяло служи на процеса на обучение на говорене; то действа предимно в гърдите, в дишането, което след това се трансформира в реч. «Азът» трябва да получи достъп до физическото тяло и да му осигури равновесие във външния свят.
към текста >>
Етерното тяло дава на детето възможност да получи пълноценен главен мозък и благодарение на това да стане
мисле
щ човек.
«Азът» управлява тялото в течение на земния живот. Оплождане. Всъщност човешкото тяло го гради идващата от духовния свят душа; тя го строи от напълно разпадналите се белтъчни вещества. Защо детето прилича на баща си и майка си. Ходене, говор и мислене. Формиране на мозъка в течение на първите седем години от живота.
Етерното тяло дава на детето възможност да получи пълноценен главен мозък и благодарение на това да стане мислещ човек.
Етерното тяло работи в мисленето. Астралното тяло служи на процеса на обучение на говорене; то действа предимно в гърдите, в дишането, което след това се трансформира в реч. «Азът» трябва да получи достъп до физическото тяло и да му осигури равновесие във външния свят. Вследствие от това то се научава да привежда в движение своите крайници, а също привежда обмяната на веществата в съответствие с движението. Науката на бъдещето трябва да съдейства за пробуждането на хората.
към текста >>
Етерното тяло работи в
мисле
не
то.
Всъщност човешкото тяло го гради идващата от духовния свят душа; тя го строи от напълно разпадналите се белтъчни вещества. Защо детето прилича на баща си и майка си. Ходене, говор и мислене. Формиране на мозъка в течение на първите седем години от живота. Етерното тяло дава на детето възможност да получи пълноценен главен мозък и благодарение на това да стане мислещ човек.
Етерното тяло работи в мисленето.
Астралното тяло служи на процеса на обучение на говорене; то действа предимно в гърдите, в дишането, което след това се трансформира в реч. «Азът» трябва да получи достъп до физическото тяло и да му осигури равновесие във външния свят. Вследствие от това то се научава да привежда в движение своите крайници, а също привежда обмяната на веществата в съответствие с движението. Науката на бъдещето трябва да съдейства за пробуждането на хората.
към текста >>
Съзнателното
мисле
не
и спомнянето.
За Крукс и Нютон. Всички примитивни хора вярвали в повтарящия се земен живот. Въздействие на опиума; при незначителна употреба на опиум се оказва въздействие върху етерното тяло, върху жизненото начало. При употреба на значително количество опиум въздействие се оказва върху астралното тяло; привикването към опиум, редовната му употреба разрушава «аза». Обучението на писане и четене.
Съзнателното мислене и спомнянето.
Ако в сегашния живот човек възприема верни мисли, тогава в по-късен земен живот той правилно си спомня този сегашен живот. «Явяване на духове», спиритични сеанси.
към текста >>
Ако в сегашния живот човек възприема верни
мисли
, тогава в по-късен земен живот той правилно си спомня този сегашен живот.
Всички примитивни хора вярвали в повтарящия се земен живот. Въздействие на опиума; при незначителна употреба на опиум се оказва въздействие върху етерното тяло, върху жизненото начало. При употреба на значително количество опиум въздействие се оказва върху астралното тяло; привикването към опиум, редовната му употреба разрушава «аза». Обучението на писане и четене. Съзнателното мислене и спомнянето.
Ако в сегашния живот човек възприема верни мисли, тогава в по-късен земен живот той правилно си спомня този сегашен живот.
«Явяване на духове», спиритични сеанси.
към текста >>
109.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 17 февруари 1923 г.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
За есенните и пролетните миграции на птиците нашата съвременна наука
мисли
твърде абстрактно.
Виждате ли, определени неща се поддават на обяснение само от определени позиции. Така сега аз мога да ви обясня прелитането на птиците от по-различна гледна точка от тази, от която съм правил това по-рано, когато не бяхме стигнали толкова далеч.
За есенните и пролетните миграции на птиците нашата съвременна наука мисли твърде абстрактно.
През пролетта птиците оставят своите топли места, а през есента, когато става по-студено, напускат по-северните райони. Но има птици, които прелитат океана. Удивителното е, че тези птици летят много бързо, но не правят спирки за почивка. Това може да се докаже, тъй като по пътищата, избирани понякога от тези птици, почти няма острови. За хората е непонятно как се ориентират тези птици.
към текста >>
110.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 21 февруари 1923 г.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
Но ако
мисле
но бихте отделили нервите от човека, въпреки това той би изглеждал точно както обикновено, само не би имал съзнание; той не би могъл нито да си представя, нито да чувства, не би могъл да се движи.
В целия му организъм две неща представляват изключителна важност. Първо, това е кръвта; ако човек няма кръв, той веднага би умрял. Той не би могъл ежесекундно да обновява своя живот, а животът трябва да се обновява всеки миг. И така, да си представим, че кръвта е отделена от тялото. Тогава човек се превръща в мъртъв предмет.
Но ако мислено бихте отделили нервите от човека, въпреки това той би изглеждал точно както обикновено, само не би имал съзнание; той не би могъл нито да си представя, нито да чувства, не би могъл да се движи.
И така, ние трябва да кажем: за да добие човек съзнание, са му необходими нерви. За да може човек въобще да живее, му е необходима кръв. Следователно кръвта - това е орган на живота; нервите са орган на съзнанието.
към текста >>
Само не си
мисле
те, че това никому не е известно!
Вследствие от това човек се чувства благополучно, удовлетворено. Доколкото кръвта и нервите не са подложени на атака от страна на синия цвят, човек се чувства вътрешно удовлетворен, на него му е приятно. Нещо рафинирано, фино присъства в това привеждане към покорност и смирение. Ако, да кажем, горе в олтара се намират свещеници в сини или черни одежди, а долу седят хората, при вида на тези сини одежди не става разрушаване на очните нерви и това се съпровожда от чувство на удоволствие. Това, собствено, е разчетено за доброто, доволно настроение на хората.
Само не си мислете, че това никому не е известно!
Там все още се пази древната наука. Докато новата наука е възникнала в кръга на просветени хора, сред такива просветени хора, какъвто е бил например Нютон.
към текста >>
Той си
мисли
л: сега ще направя същото, което са правили професорите, и ще видя как стои работата.
Гьоте не е вярвал веднага на всичко, той е искал отначало да се убеди в това, на което са учили навсякъде. Хората обикновено казват: ние не вярваме на авторитети. Но когато работа опре до това, да се вярва или не на преподавателя зад катедрата, хората днес се доверяват именно на авторитета, те вярват на всичко, което им се преподава. Гьоте не е искал да вярва на каквото и да било априорно, без изследвания. Ето защо в университета в Йена той доставил апаратура, с помощта на която се провеждало доказателството (на теорията на Нютон), доставил призма и други прибори.
Той си мислил: сега ще направя същото, което са правили професорите, и ще видя как стои работата.
към текста >>
Обаче за това даже не се
мисли
... (пропуск в текста).
Някои хора отначало не забелязват тези разлики; тези хора се вслушват само във физиците. Те изучават учението за цветовете според Нютон, то е изложено в книгите. Би могло много умно да се описва как червеното, оранжевото, жълтото, зеленото и т.н. се появяват в дъгата. Но в последния случай призмата отсъства!
Обаче за това даже не се мисли... (пропуск в текста).
Последователите на Нютон знаят за това, но не му придават значение. Ако се гледа през дъжда от тази страна, в този случай през осветения от Слънцето дъжд се вижда тъмното, вижда се от тази страна синята зона на дъгата. Но освен това, той гледа и от тази страна (на дъжда), пред плоскостта (на дъжда), тук той вижда светлината през тъмното; така че от тази страна той вижда червеното. Следователно цялото явление може да се обясни на основата на един принцип: светлината през тъмнина се вижда червена, мракът през светлина се вижда син.
към текста >>
111.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 3 март 1923 г.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
И така, тези представители на Азия не проявили в дадения случай това самостоятелно
мисле
не
, което на европейците се е удало да развият в резултат на общуването с обкръжаващата среда.
Но ето че на японците им се приискало да управляват самостоятелно. Английските инженери останали на брега. Японците, без да предупредят, излезли в морето, но явно се оплели, защото параходът почнал да се върти около своята ос. На тях не им се удавало да приведат въртеливото движение в постъпателно. Европейците, които знаели къде е проблема, подхилвайки се, стояли на брега.
И така, тези представители на Азия не проявили в дадения случай това самостоятелно мислене, което на европейците се е удало да развият в резултат на общуването с обкръжаващата среда.
Японците ще разработват всички европейски изобретения; но да измислят нещо самостоятелно на японците едва ли ще се удаде. В човечеството като цяло, в човешкия род работата върви така, че хората на Земята трябва да се ориентират към взаимопомощ. Те трябва да си помагат едни на други. Това произтича от природните им заложби.
към текста >>
Европеецът, особено
мисле
щият, живее, бидейки изцяло потопен вътре в себе си, в своя вътрешен свят, нали така?
Едновременно с това при американците се проявява още едно свойство.
Европеецът, особено мислещият, живее, бидейки изцяло потопен вътре в себе си, в своя вътрешен свят, нали така?
Ако той не е особено мислещ, макар също да му се налага да мисли, животът се оказва не съвсем изпълнен. Но щом само европеецът се пресели в Америка, потребността постоянно да размишлява отпада. Затова става следното. Ако вие четете европейска книга, тя винаги е построена на аргументи, на доказателства, и не излиза от техните предели. Четеш цялата книга наред, четиристотин страници - само доказателства; даже ако това е просто роман, и там всичко е аргументирано.
към текста >>
Ако той не е особено
мисле
щ, макар също да му се налага да
мисли
, животът се оказва не съвсем изпълнен.
Едновременно с това при американците се проявява още едно свойство. Европеецът, особено мислещият, живее, бидейки изцяло потопен вътре в себе си, в своя вътрешен свят, нали така?
Ако той не е особено мислещ, макар също да му се налага да мисли, животът се оказва не съвсем изпълнен.
Но щом само европеецът се пресели в Америка, потребността постоянно да размишлява отпада. Затова става следното. Ако вие четете европейска книга, тя винаги е построена на аргументи, на доказателства, и не излиза от техните предели. Четеш цялата книга наред, четиристотин страници - само доказателства; даже ако това е просто роман, и там всичко е аргументирано.
към текста >>
112.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 14 март 1923 г.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
И така,
мисли
се, че около Слънцето обикалят първо Меркурий, след това Венера и след това Земята.
пр.); няма необходимост да ги рисувам. Такива представи господстват днес. Започвайки от училище, (ни) учат, че Слънцето стои неподвижно в средата. Фактически тези линии, траекториите, по които се въртят планетите, са малко изтеглени. Но днес това не ни е важно.
И така, мисли се, че около Слънцето обикалят първо Меркурий, след това Венера и след това Земята.
Вие знаете, че Земята прави един оборот около Слънцето за една година, и така, за 365 дни, шест часа и т.н. Сатурн обикаля примерно за тридесет години, тоест значително по-бавно от Земята. Юпитер например обикаля за дванадесет години, също по-бавно от Земята. Меркурий обикаля доста бързо. Следователно колкото по-близо е разположена планетата до Слънцето, толкова по-бързо тя се върти около него.
към текста >>
Нека да не
мисли
м, че едното е невярно, а другото вярно; да изясним какво е
мисли
л за това Данте.
Днес съвсем нямаме намерение да решаваме коя от тези две представи е вярна. Днес ние искаме просто да изясним как си е представял света Данте, този велик ум на онова време, отстоящо от нашето само на шест столетия: сега при нас са 1900-те години, а тогава са били 1300-те години.
Нека да не мислим, че едното е невярно, а другото вярно; да изясним какво е мислил за това Данте.
Неговите представи се свеждали до следното (рис.): в центъра на мировата система се намира Земята. Отношението на Земята към Луната не е такова, че Луната само отразява получената от Слънцето светлина, не; Земята даже не просто е обкръжена, тя е забулена от Лунната сфера като с обвивка. Земята изцяло е включена в Лунната сфера. По представите на Данте Луната е много по-голяма от Земята. Той си представял това така: Луната - това е изключително фино тяло, което е доста по-голямо от Земята.
към текста >>
Сатурновите сили способстват нашите мисловни органи, способстват ние да можем да
мисли
м.
Така че, както виждате, Данте, от когото ни делят само шестстотин години, си е представял мирозданието по съвършено различен начин от нас. Например Сатурн той си представял като най-голямата планета от фина субстанция, при това също такава, вътре в която ние се намираме.
Сатурновите сили способстват нашите мисловни органи, способстват ние да можем да мислим.
към текста >>
Мисле
не
то всъщност едва е възниквало.
Разбира се, това е много важен въпрос, господа. Би било неправомерно да се каже, че тези древни представи са били едва ли не твърде детински; работата е в това, че тези хора са виждали нещо съвършено различно от това, което виждат съвременните хора. Съвременните хора могат наистина страшно добре да мислят. Древните хора не са можели да мислят така добре, както съвременните хора.
Мисленето всъщност едва е възниквало.
Хората тогава още са изпитвали боязливо уважение към Сатурн, свързано с мисловния орган. По тяхно мнение Сатурн е вредил на човека. Не е добре твърде много да се мисли. Сатурн винаги се е оценявал като мрачна планета. По тяхно мнение силите, идващи от Сатурн, са довеждали човека до явно изразена меланхолия, ако са действали в него твърде силно.
към текста >>
Не е добре твърде много да се
мисли
.
Съвременните хора могат наистина страшно добре да мислят. Древните хора не са можели да мислят така добре, както съвременните хора. Мисленето всъщност едва е възниквало. Хората тогава още са изпитвали боязливо уважение към Сатурн, свързано с мисловния орган. По тяхно мнение Сатурн е вредил на човека.
Не е добре твърде много да се мисли.
Сатурн винаги се е оценявал като мрачна планета. По тяхно мнение силите, идващи от Сатурн, са довеждали човека до явно изразена меланхолия, ако са действали в него твърде силно. И така, тези хора без особена охота са овладявали сатурновите сили; при тях в по-голяма степен са били развити образните представи. Те малко смятали. Днес ние всичко пресмятаме.
към текста >>
113.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 17 март 1923 г.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
Третото, на което човек трябва да се учи и което също е недостъпно за животното в такъв обем, е
мисле
не
то.
Третото, на което човек трябва да се учи и което също е недостъпно за животното в такъв обем, е мисленето.
И така, човек трябва да се научи на три вида дейности: ходене, говорене и мислене.
към текста >>
И така, човек трябва да се научи на три вида дейности: ходене, говорене и
мисле
не
.
Третото, на което човек трябва да се учи и което също е недостъпно за животното в такъв обем, е мисленето.
И така, човек трябва да се научи на три вида дейности: ходене, говорене и мислене.
към текста >>
Можете да кажете:
мисле
не
то, извършвано от човека, не е така просто да се отличи от това, което прави и животното.
Можете да кажете: мисленето, извършвано от човека, не е така просто да се отличи от това, което прави и животното.
Не може да се знае мисли ли животното, или не. Обаче това, което се казва, че наблюдавайки животните, не може да се разбере, мисли ли животното или не, може да се сравни с това, някой да каже: ако баба ми имаше четири колела и отпред теглич, щеше да бъде каруца! Разбира се, игнорирайки фактите, можем да кажем каквото ни хареса. Игнорирайки фактите, не ги виждайки, може, разбира се, да кажем и така: а защо се смята, че камъкът не може да говори или мисли? - Но ако се съобразяваме с фактите, се оказва, че цялата деятелност на животното е построена така, че в нея се преживява не личният разум, а мировият разум.
към текста >>
Не може да се знае
мисли
ли животното, или не.
Можете да кажете: мисленето, извършвано от човека, не е така просто да се отличи от това, което прави и животното.
Не може да се знае мисли ли животното, или не.
Обаче това, което се казва, че наблюдавайки животните, не може да се разбере, мисли ли животното или не, може да се сравни с това, някой да каже: ако баба ми имаше четири колела и отпред теглич, щеше да бъде каруца! Разбира се, игнорирайки фактите, можем да кажем каквото ни хареса. Игнорирайки фактите, не ги виждайки, може, разбира се, да кажем и така: а защо се смята, че камъкът не може да говори или мисли? - Но ако се съобразяваме с фактите, се оказва, че цялата деятелност на животното е построена така, че в нея се преживява не личният разум, а мировият разум. То не действа по личен начин, персонално; неговата деятелност може да бъде изключително разумна, но тя не носи персонален характер.
към текста >>
Обаче това, което се казва, че наблюдавайки животните, не може да се разбере,
мисли
ли животното или не, може да се сравни с това, някой да каже: ако баба ми имаше четири колела и отпред теглич, щеше да бъде каруца!
Можете да кажете: мисленето, извършвано от човека, не е така просто да се отличи от това, което прави и животното. Не може да се знае мисли ли животното, или не.
Обаче това, което се казва, че наблюдавайки животните, не може да се разбере, мисли ли животното или не, може да се сравни с това, някой да каже: ако баба ми имаше четири колела и отпред теглич, щеше да бъде каруца!
Разбира се, игнорирайки фактите, можем да кажем каквото ни хареса. Игнорирайки фактите, не ги виждайки, може, разбира се, да кажем и така: а защо се смята, че камъкът не може да говори или мисли? - Но ако се съобразяваме с фактите, се оказва, че цялата деятелност на животното е построена така, че в нея се преживява не личният разум, а мировият разум. То не действа по личен начин, персонално; неговата деятелност може да бъде изключително разумна, но тя не носи персонален характер. Както вече сте чували, животните много мислят, но мисленето им не е персонално.
към текста >>
Игнорирайки фактите, не ги виждайки, може, разбира се, да кажем и така: а защо се смята, че камъкът не може да говори или
мисли
?
Можете да кажете: мисленето, извършвано от човека, не е така просто да се отличи от това, което прави и животното. Не може да се знае мисли ли животното, или не. Обаче това, което се казва, че наблюдавайки животните, не може да се разбере, мисли ли животното или не, може да се сравни с това, някой да каже: ако баба ми имаше четири колела и отпред теглич, щеше да бъде каруца! Разбира се, игнорирайки фактите, можем да кажем каквото ни хареса.
Игнорирайки фактите, не ги виждайки, може, разбира се, да кажем и така: а защо се смята, че камъкът не може да говори или мисли?
- Но ако се съобразяваме с фактите, се оказва, че цялата деятелност на животното е построена така, че в нея се преживява не личният разум, а мировият разум. То не действа по личен начин, персонално; неговата деятелност може да бъде изключително разумна, но тя не носи персонален характер. Както вече сте чували, животните много мислят, но мисленето им не е персонално.
към текста >>
Както вече сте чували, животните много мислят, но
мисле
не
то им не е персонално.
Обаче това, което се казва, че наблюдавайки животните, не може да се разбере, мисли ли животното или не, може да се сравни с това, някой да каже: ако баба ми имаше четири колела и отпред теглич, щеше да бъде каруца! Разбира се, игнорирайки фактите, можем да кажем каквото ни хареса. Игнорирайки фактите, не ги виждайки, може, разбира се, да кажем и така: а защо се смята, че камъкът не може да говори или мисли? - Но ако се съобразяваме с фактите, се оказва, че цялата деятелност на животното е построена така, че в нея се преживява не личният разум, а мировият разум. То не действа по личен начин, персонално; неговата деятелност може да бъде изключително разумна, но тя не носи персонален характер.
Както вече сте чували, животните много мислят, но мисленето им не е персонално.
към текста >>
Виждате, че човек трябва да се научи на три вида дейности: ходене, говорене и
мисле
не
.
Виждате, че човек трябва да се научи на три вида дейности: ходене, говорене и мислене.
към текста >>
Нормално развиващото се дете на първо място се учи да ходи, след това да говори и едва след това да
мисли
.
Нормално развиващото се дете на първо място се учи да ходи, след това да говори и едва след това да мисли.
Неправилно би било да се предполага, че човек отначало мисли и след това говори; не, отначало той посредством подражание се обучава на говор. Той подражава на думите, които чува и изключително с помощта на думите се учи на мислене. Само посредством речта човек се научава да мисли. По тази причина човечеството като цяло се е научило да мисли толкова късно. Древните народи са можели да говорят, но да мислят хората са се научили значително по-късно.
към текста >>
Неправилно би било да се предполага, че човек отначало
мисли
и след това говори; не, отначало той посредством подражание се обучава на говор.
Нормално развиващото се дете на първо място се учи да ходи, след това да говори и едва след това да мисли.
Неправилно би било да се предполага, че човек отначало мисли и след това говори; не, отначало той посредством подражание се обучава на говор.
Той подражава на думите, които чува и изключително с помощта на думите се учи на мислене. Само посредством речта човек се научава да мисли. По тази причина човечеството като цяло се е научило да мисли толкова късно. Древните народи са можели да говорят, но да мислят хората са се научили значително по-късно. Посредством речта те са се научили да мислят.
към текста >>
Той подражава на думите, които чува и изключително с помощта на думите се учи на
мисле
не
.
Нормално развиващото се дете на първо място се учи да ходи, след това да говори и едва след това да мисли. Неправилно би било да се предполага, че човек отначало мисли и след това говори; не, отначало той посредством подражание се обучава на говор.
Той подражава на думите, които чува и изключително с помощта на думите се учи на мислене.
Само посредством речта човек се научава да мисли. По тази причина човечеството като цяло се е научило да мисли толкова късно. Древните народи са можели да говорят, но да мислят хората са се научили значително по-късно. Посредством речта те са се научили да мислят.
към текста >>
Само посредством речта човек се научава да
мисли
.
Нормално развиващото се дете на първо място се учи да ходи, след това да говори и едва след това да мисли. Неправилно би било да се предполага, че човек отначало мисли и след това говори; не, отначало той посредством подражание се обучава на говор. Той подражава на думите, които чува и изключително с помощта на думите се учи на мислене.
Само посредством речта човек се научава да мисли.
По тази причина човечеството като цяло се е научило да мисли толкова късно. Древните народи са можели да говорят, но да мислят хората са се научили значително по-късно. Посредством речта те са се научили да мислят.
към текста >>
По тази причина човечеството като цяло се е научило да
мисли
толкова късно.
Нормално развиващото се дете на първо място се учи да ходи, след това да говори и едва след това да мисли. Неправилно би било да се предполага, че човек отначало мисли и след това говори; не, отначало той посредством подражание се обучава на говор. Той подражава на думите, които чува и изключително с помощта на думите се учи на мислене. Само посредством речта човек се научава да мисли.
По тази причина човечеството като цяло се е научило да мисли толкова късно.
Древните народи са можели да говорят, но да мислят хората са се научили значително по-късно. Посредством речта те са се научили да мислят.
към текста >>
Представете си какъв би бил човешкият живот, ако човек още като дете не научаваше тези три неща: ходене, говорене и
мисле
не
!
Представете си какъв би бил човешкият живот, ако човек още като дете не научаваше тези три неща: ходене, говорене и мислене!
Ще разберете и това, че за тези три (вида дейности), ходене, говорене и мислене, на човек му е необходимо неговото тяло. В случая с ходенето това и така е ясно. Целият строеж на тялото ви показва, че за ходене на човек му е необходимо неговото тяло. Не можете да си представите как той би ходил без тяло. И така, за ходенето на човек му е нужно тялото.
към текста >>
Ще разберете и това, че за тези три (вида дейности), ходене, говорене и
мисле
не
, на човек му е необходимо неговото тяло.
Представете си какъв би бил човешкият живот, ако човек още като дете не научаваше тези три неща: ходене, говорене и мислене!
Ще разберете и това, че за тези три (вида дейности), ходене, говорене и мислене, на човек му е необходимо неговото тяло.
В случая с ходенето това и така е ясно. Целият строеж на тялото ви показва, че за ходене на човек му е необходимо неговото тяло. Не можете да си представите как той би ходил без тяло. И така, за ходенето на човек му е нужно тялото. За говоренето - вече съм ви описвал по какъв начин се осъществява речта - на човек са му необходими неговият гръклян, езикът му и така нататък.
към текста >>
За
мисле
не
то на човек също му е нужно неговото тяло.
Целият строеж на тялото ви показва, че за ходене на човек му е необходимо неговото тяло. Не можете да си представите как той би ходил без тяло. И така, за ходенето на човек му е нужно тялото. За говоренето - вече съм ви описвал по какъв начин се осъществява речта - на човек са му необходими неговият гръклян, езикът му и така нататък. Следователно за речта също му е необходимо тялото.
За мисленето на човек също му е нужно неговото тяло.
За мисленето му са необходими неговият главен мозък и нервната му система. Можете лесно да се убедите в това; ако човек не може по нормален начин да мисли, при изследване на неговия главен мозък се открива, че той се е превърнал в каша. Човек не може да мисли, тъй като главният му мозък се е размекнал, станал е кашкав. И така, за това, което учи на Земята, на човек му е необходимо неговото тяло.
към текста >>
За
мисле
не
то му са необходими неговият главен мозък и нервната му система.
Не можете да си представите как той би ходил без тяло. И така, за ходенето на човек му е нужно тялото. За говоренето - вече съм ви описвал по какъв начин се осъществява речта - на човек са му необходими неговият гръклян, езикът му и така нататък. Следователно за речта също му е необходимо тялото. За мисленето на човек също му е нужно неговото тяло.
За мисленето му са необходими неговият главен мозък и нервната му система.
Можете лесно да се убедите в това; ако човек не може по нормален начин да мисли, при изследване на неговия главен мозък се открива, че той се е превърнал в каша. Човек не може да мисли, тъй като главният му мозък се е размекнал, станал е кашкав. И така, за това, което учи на Земята, на човек му е необходимо неговото тяло.
към текста >>
Можете лесно да се убедите в това; ако човек не може по нормален начин да
мисли
, при изследване на неговия главен мозък се открива, че той се е превърнал в каша.
И така, за ходенето на човек му е нужно тялото. За говоренето - вече съм ви описвал по какъв начин се осъществява речта - на човек са му необходими неговият гръклян, езикът му и така нататък. Следователно за речта също му е необходимо тялото. За мисленето на човек също му е нужно неговото тяло. За мисленето му са необходими неговият главен мозък и нервната му система.
Можете лесно да се убедите в това; ако човек не може по нормален начин да мисли, при изследване на неговия главен мозък се открива, че той се е превърнал в каша.
Човек не може да мисли, тъй като главният му мозък се е размекнал, станал е кашкав. И така, за това, което учи на Земята, на човек му е необходимо неговото тяло.
към текста >>
Човек не може да
мисли
, тъй като главният му мозък се е размекнал, станал е кашкав.
За говоренето - вече съм ви описвал по какъв начин се осъществява речта - на човек са му необходими неговият гръклян, езикът му и така нататък. Следователно за речта също му е необходимо тялото. За мисленето на човек също му е нужно неговото тяло. За мисленето му са необходими неговият главен мозък и нервната му система. Можете лесно да се убедите в това; ако човек не може по нормален начин да мисли, при изследване на неговия главен мозък се открива, че той се е превърнал в каша.
Човек не може да мисли, тъй като главният му мозък се е размекнал, станал е кашкав.
И така, за това, което учи на Земята, на човек му е необходимо неговото тяло.
към текста >>
Ако по правилен начин се обърне внимание на
мисли
те, които човек си спомня, може да се каже, че те не принадлежат на физическото тяло, те -
мисли
те, взети от паметта - принадлежат на етерното тяло.
С какво етерното тяло се отличава от физическото тяло? Можете да почувствате това: когато сме предоставени на външния свят, процесът на нашето изгаряне обуславя тежестта. Но етерното тяло не е подложено на тежестта.
Ако по правилен начин се обърне внимание на мислите, които човек си спомня, може да се каже, че те не принадлежат на физическото тяло, те - мислите, взети от паметта - принадлежат на етерното тяло.
Ето защо човек в своята памет не е подложен на силата на тежестта. Вие можете и да работите, и да мислите в едно и също време, макар това и да е трудно; във всеки случай мисленето е основано на нещо друго. По-късно пак ще обсъдим това. Може едновременно и да се работи, и да се мисли. Това е известно на всеки, доколкото от работа се износва само физическото тяло.
към текста >>
Вие можете и да работите, и да
мисли
те в едно и също време, макар това и да е трудно; във всеки случай
мисле
не
то е основано на нещо друго.
С какво етерното тяло се отличава от физическото тяло? Можете да почувствате това: когато сме предоставени на външния свят, процесът на нашето изгаряне обуславя тежестта. Но етерното тяло не е подложено на тежестта. Ако по правилен начин се обърне внимание на мислите, които човек си спомня, може да се каже, че те не принадлежат на физическото тяло, те - мислите, взети от паметта - принадлежат на етерното тяло. Ето защо човек в своята памет не е подложен на силата на тежестта.
Вие можете и да работите, и да мислите в едно и също време, макар това и да е трудно; във всеки случай мисленето е основано на нещо друго.
По-късно пак ще обсъдим това. Може едновременно и да се работи, и да се мисли. Това е известно на всеки, доколкото от работа се износва само физическото тяло. Етерното тяло не се износва от работа. Това е важно.
към текста >>
Може едновременно и да се работи, и да се
мисли
.
Но етерното тяло не е подложено на тежестта. Ако по правилен начин се обърне внимание на мислите, които човек си спомня, може да се каже, че те не принадлежат на физическото тяло, те - мислите, взети от паметта - принадлежат на етерното тяло. Ето защо човек в своята памет не е подложен на силата на тежестта. Вие можете и да работите, и да мислите в едно и също време, макар това и да е трудно; във всеки случай мисленето е основано на нещо друго. По-късно пак ще обсъдим това.
Може едновременно и да се работи, и да се мисли.
Това е известно на всеки, доколкото от работа се износва само физическото тяло. Етерното тяло не се износва от работа. Това е важно. Етерното тяло действа в човека така, че благодарение на него човек получава способност да си спомня, да притежава собствена памет.
към текста >>
Виждате ли, ние можем да се научим на това, което ни дава възможност да получаваме
мисли
.
Виждате ли, ние можем да се научим на това, което ни дава възможност да получаваме мисли.
Всяко обучение се състои в това, че човек получава мисли. Когато той говори, на него му е достатъчно да използва подражание. Когато мисли, той трябва да проявява собствена активност, самостоятелност. Посредством мислите човек се учи. Той се учи на ходене, учи се на говор посредством мислите; само че за това той още не знае.
към текста >>
Всяко обучение се състои в това, че човек получава
мисли
.
Виждате ли, ние можем да се научим на това, което ни дава възможност да получаваме мисли.
Всяко обучение се състои в това, че човек получава мисли.
Когато той говори, на него му е достатъчно да използва подражание. Когато мисли, той трябва да проявява собствена активност, самостоятелност. Посредством мислите човек се учи. Той се учи на ходене, учи се на говор посредством мислите; само че за това той още не знае. У него още няма мисли при ходене и при говорене.
към текста >>
Когато
мисли
, той трябва да проявява собствена активност, самостоятелност.
Виждате ли, ние можем да се научим на това, което ни дава възможност да получаваме мисли. Всяко обучение се състои в това, че човек получава мисли. Когато той говори, на него му е достатъчно да използва подражание.
Когато мисли, той трябва да проявява собствена активност, самостоятелност.
Посредством мислите човек се учи. Той се учи на ходене, учи се на говор посредством мислите; само че за това той още не знае. У него още няма мисли при ходене и при говорене. Нашата, недостъпна за животното способност да се учим, се получава поради факта, че освен физическо тяло, етерно тяло и астрално тяло, ние имаме «аз», който напълно ни пронизва. И така, ние имаме «аз» (рис.).
към текста >>
Посредством
мисли
те човек се учи.
Виждате ли, ние можем да се научим на това, което ни дава възможност да получаваме мисли. Всяко обучение се състои в това, че човек получава мисли. Когато той говори, на него му е достатъчно да използва подражание. Когато мисли, той трябва да проявява собствена активност, самостоятелност.
Посредством мислите човек се учи.
Той се учи на ходене, учи се на говор посредством мислите; само че за това той още не знае. У него още няма мисли при ходене и при говорене. Нашата, недостъпна за животното способност да се учим, се получава поради факта, че освен физическо тяло, етерно тяло и астрално тяло, ние имаме «аз», който напълно ни пронизва. И така, ние имаме «аз» (рис.). Така че имаме в наличност четири члена на единния човек: физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и «аз».
към текста >>
Той се учи на ходене, учи се на говор посредством
мисли
те; само че за това той още не знае.
Виждате ли, ние можем да се научим на това, което ни дава възможност да получаваме мисли. Всяко обучение се състои в това, че човек получава мисли. Когато той говори, на него му е достатъчно да използва подражание. Когато мисли, той трябва да проявява собствена активност, самостоятелност. Посредством мислите човек се учи.
Той се учи на ходене, учи се на говор посредством мислите; само че за това той още не знае.
У него още няма мисли при ходене и при говорене. Нашата, недостъпна за животното способност да се учим, се получава поради факта, че освен физическо тяло, етерно тяло и астрално тяло, ние имаме «аз», който напълно ни пронизва. И така, ние имаме «аз» (рис.). Така че имаме в наличност четири члена на единния човек: физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и «аз».
към текста >>
У него още няма
мисли
при ходене и при говорене.
Всяко обучение се състои в това, че човек получава мисли. Когато той говори, на него му е достатъчно да използва подражание. Когато мисли, той трябва да проявява собствена активност, самостоятелност. Посредством мислите човек се учи. Той се учи на ходене, учи се на говор посредством мислите; само че за това той още не знае.
У него още няма мисли при ходене и при говорене.
Нашата, недостъпна за животното способност да се учим, се получава поради факта, че освен физическо тяло, етерно тяло и астрално тяло, ние имаме «аз», който напълно ни пронизва. И така, ние имаме «аз» (рис.). Така че имаме в наличност четири члена на единния човек: физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и «аз».
към текста >>
Сега да се обърнем към третото, към
мисле
не
то.
Сега да се обърнем към третото, към мисленето.
Съвременните хора много се гордеят със своето мислене. А аз ще кажа така: в настоящо време хората въобще не мислят. Болшинството от хората днес въобще не мислят. В това можете да се убедите с примера за религията. Съществуват религии.
към текста >>
Съвременните хора много се гордеят със своето
мисле
не
.
Сега да се обърнем към третото, към мисленето.
Съвременните хора много се гордеят със своето мислене.
А аз ще кажа така: в настоящо време хората въобще не мислят. Болшинството от хората днес въобще не мислят. В това можете да се убедите с примера за религията. Съществуват религии. Но те не са съществували винаги.
към текста >>
Обаче те не искат да приемат нови
мисли
за свръхсетивното или нещо подобно.
Хората е трябвало отначало да се формират за религията. При сериозно изучаване на историята може да се види какви усилия са прилагали хората за изработка на своите религиозни убеждения. Затова по-рано се е водила борба за религиозните убеждения. Какво правят хората днес? Те по наследство приемат това, което някога е съществувало като религия.
Обаче те не искат да приемат нови мисли за свръхсетивното или нещо подобно.
Ако хората бяха постъпвали винаги по този начин, те и досега биха останали на животинското ниво - това наистина е така, - защото никога не биха възприели мислите за свръхсетивното. Днес хората са неспособни да възприемат мисли за свръхсетивното. Те приемат само това, което по консервативен начин съхранява за тях църквата, това, което по различни въпроси е било формулирано още в древността. Ученият е свободен да ви каже: ние сме съвсем независими от църквата. Ние мислим сами, мислим самостоятелно.
към текста >>
Ако хората бяха постъпвали винаги по този начин, те и досега биха останали на животинското ниво - това наистина е така, - защото никога не биха възприели
мисли
те за свръхсетивното.
При сериозно изучаване на историята може да се види какви усилия са прилагали хората за изработка на своите религиозни убеждения. Затова по-рано се е водила борба за религиозните убеждения. Какво правят хората днес? Те по наследство приемат това, което някога е съществувало като религия. Обаче те не искат да приемат нови мисли за свръхсетивното или нещо подобно.
Ако хората бяха постъпвали винаги по този начин, те и досега биха останали на животинското ниво - това наистина е така, - защото никога не биха възприели мислите за свръхсетивното.
Днес хората са неспособни да възприемат мисли за свръхсетивното. Те приемат само това, което по консервативен начин съхранява за тях църквата, това, което по различни въпроси е било формулирано още в древността. Ученият е свободен да ви каже: ние сме съвсем независими от църквата. Ние мислим сами, мислим самостоятелно. Това не е истина.
към текста >>
Днес хората са неспособни да възприемат
мисли
за свръхсетивното.
Затова по-рано се е водила борба за религиозните убеждения. Какво правят хората днес? Те по наследство приемат това, което някога е съществувало като религия. Обаче те не искат да приемат нови мисли за свръхсетивното или нещо подобно. Ако хората бяха постъпвали винаги по този начин, те и досега биха останали на животинското ниво - това наистина е така, - защото никога не биха възприели мислите за свръхсетивното.
Днес хората са неспособни да възприемат мисли за свръхсетивното.
Те приемат само това, което по консервативен начин съхранява за тях църквата, това, което по различни въпроси е било формулирано още в древността. Ученият е свободен да ви каже: ние сме съвсем независими от църквата. Ние мислим сами, мислим самостоятелно. Това не е истина. Който действително познава църквата, вижда, че мислите на съвременните учени са само мисли на предишната църква.
към текста >>
Ние
мисли
м сами,
мисли
м самостоятелно.
Обаче те не искат да приемат нови мисли за свръхсетивното или нещо подобно. Ако хората бяха постъпвали винаги по този начин, те и досега биха останали на животинското ниво - това наистина е така, - защото никога не биха възприели мислите за свръхсетивното. Днес хората са неспособни да възприемат мисли за свръхсетивното. Те приемат само това, което по консервативен начин съхранява за тях църквата, това, което по различни въпроси е било формулирано още в древността. Ученият е свободен да ви каже: ние сме съвсем независими от църквата.
Ние мислим сами, мислим самостоятелно.
Това не е истина. Който действително познава църквата, вижда, че мислите на съвременните учени са само мисли на предишната църква. Преди известно време в Берлин имаше един известен учен. Наричаха го Дюбоа-Раймонд[1] и той действително беше голям учен. Неговата реч, макар и да изглеждаше безупречна, елегантна, носеше механичен характер, а изказванията бяха наследство от миналото.
към текста >>
Който действително познава църквата, вижда, че
мисли
те на съвременните учени са само
мисли
на предишната църква.
Днес хората са неспособни да възприемат мисли за свръхсетивното. Те приемат само това, което по консервативен начин съхранява за тях църквата, това, което по различни въпроси е било формулирано още в древността. Ученият е свободен да ви каже: ние сме съвсем независими от църквата. Ние мислим сами, мислим самостоятелно. Това не е истина.
Който действително познава църквата, вижда, че мислите на съвременните учени са само мисли на предишната църква.
Преди известно време в Берлин имаше един известен учен. Наричаха го Дюбоа-Раймонд[1] и той действително беше голям учен. Неговата реч, макар и да изглеждаше безупречна, елегантна, носеше механичен характер, а изказванията бяха наследство от миналото. На старите лелки много им харесват такива речи, тъй като падрето говори от катедрата само това, което те вече знаят; обаче трябва само да каже нещо ново, и това им се нрави по-малко и те просто заспиват от него. Така например Дюбоа-Раймонд, великият учен, изнесъл голяма реч на една естественонаучна конференция в седемдесетте години на миналия век.
към текста >>
Така че действително не е истина това, че съвременната наука има собствени
мисли
.
Той, освен другото, учил така: сетивния свят човек може да опознава самостоятелно; но за познаване на свръхсетивния свят му е необходимо църковното откровение; в дадения случай човек не може да стигне до познание самостоятелно! Зачеркнете в това изречение думите «църковно откровение» и тогава ще получите: човек може да опознава само сетивния свят, свръхсетивния свят той не може да познае самостоятелно - църковното учение аз обаче не вземам предвид. И ето така вие получавате същото, на което учил Дюбоа-Раймонд. Той изпуснал само едно, това, което било за него малко неприятно. Той бил истински ученик на Тома Аквински.
Така че действително не е истина това, че съвременната наука има собствени мисли.
Тя даже мислите заимства от църквата. Обаче хората не забелязват това. Само благодарение на антропософията ще се развиват нови мисли. Хората не забелязват, че те нямат собствени мисли.
към текста >>
Тя даже
мисли
те заимства от църквата.
Зачеркнете в това изречение думите «църковно откровение» и тогава ще получите: човек може да опознава само сетивния свят, свръхсетивния свят той не може да познае самостоятелно - църковното учение аз обаче не вземам предвид. И ето така вие получавате същото, на което учил Дюбоа-Раймонд. Той изпуснал само едно, това, което било за него малко неприятно. Той бил истински ученик на Тома Аквински. Така че действително не е истина това, че съвременната наука има собствени мисли.
Тя даже мислите заимства от църквата.
Обаче хората не забелязват това. Само благодарение на антропософията ще се развиват нови мисли. Хората не забелязват, че те нямат собствени мисли.
към текста >>
Само благодарение на антропософията ще се развиват нови
мисли
.
Той изпуснал само едно, това, което било за него малко неприятно. Той бил истински ученик на Тома Аквински. Така че действително не е истина това, че съвременната наука има собствени мисли. Тя даже мислите заимства от църквата. Обаче хората не забелязват това.
Само благодарение на антропософията ще се развиват нови мисли.
Хората не забелязват, че те нямат собствени мисли.
към текста >>
Хората не забелязват, че те нямат собствени
мисли
.
Той бил истински ученик на Тома Аквински. Така че действително не е истина това, че съвременната наука има собствени мисли. Тя даже мислите заимства от църквата. Обаче хората не забелязват това. Само благодарение на антропософията ще се развиват нови мисли.
Хората не забелязват, че те нямат собствени мисли.
към текста >>
Днес не се обръща внимание на това, че човек се учи да ходи, да се движи, как човек се учи да говори, как човек се учи да
мисли
.
Днес не се обръща внимание на това, че човек се учи да ходи, да се движи, как човек се учи да говори, как човек се учи да мисли.
А това е необходимо. Ако се обърне внимание на това, как отвътре се формира речта, обърне се внимание на това, как отвътре се компенсира горенето, обърне се внимание на това, как отвътре се образува мисленето, тогава ще се стигне до вечното, безсмъртно начало в човека. Ако въобще не се обръща внимание на тези неща, то напълно понятно е, че до никакво вечно, безсмъртно начало не може да се стигне. Именно недомислието и невнимателността по отношение на речта и ходенето водят дотам, че човек пренебрегва това, което носи в себе си, това, благодарение на което той се отличава от трупа, който след смъртта полагат в гроба. Човек трябва ежесекундно да се бори с този труп (в себе си), иначе би умрял на мига.
към текста >>
Ако се обърне внимание на това, как отвътре се формира речта, обърне се внимание на това, как отвътре се компенсира горенето, обърне се внимание на това, как отвътре се образува
мисле
не
то, тогава ще се стигне до вечното, безсмъртно начало в човека.
Днес не се обръща внимание на това, че човек се учи да ходи, да се движи, как човек се учи да говори, как човек се учи да мисли. А това е необходимо.
Ако се обърне внимание на това, как отвътре се формира речта, обърне се внимание на това, как отвътре се компенсира горенето, обърне се внимание на това, как отвътре се образува мисленето, тогава ще се стигне до вечното, безсмъртно начало в човека.
Ако въобще не се обръща внимание на тези неща, то напълно понятно е, че до никакво вечно, безсмъртно начало не може да се стигне. Именно недомислието и невнимателността по отношение на речта и ходенето водят дотам, че човек пренебрегва това, което носи в себе си, това, благодарение на което той се отличава от трупа, който след смъртта полагат в гроба. Човек трябва ежесекундно да се бори с този труп (в себе си), иначе би умрял на мига. Той трябва да преодолява този труп посредством своето етерно тяло, посредством своето астрално тяло и посредством своя «аз». Човек в самия себе си трябва постоянно да се бори със смъртта.
към текста >>
По-рано те
мисле
ха: в течение на живота аз ще работя, така и трябва да бъде, защото без работа животът ще спре; но след това ще мога да получавам пенсия от държавата.
Днес хората вече забелязват, че нещата не вървят така, както преди.
По-рано те мислеха: в течение на живота аз ще работя, така и трябва да бъде, защото без работа животът ще спре; но след това ще мога да получавам пенсия от държавата.
Имаше такава идея. Когато умра - казваха си хората - църквата ще предостави «пенсия» на моята душа. Без да имат собствени знания, без тяхното съдействие, те ще получат «пенсия»
към текста >>
114.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 21 март 1923 г.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
Когато
мисли
те ретроспективно, (прекъсванията) съвпадат по време с времето, когато сте спали.
Сънищата бързо се забравят, както това на всички ви е известно. В най-добрия случай става така, че се сънува сън, който след това се разказва и благодарение на разказа той се запомня. Сънищата, които не се разказват, много бързо изчезват, забравят се. Ако ретроспективно си спомняте своя живот чак до детска възраст, от тази детска възраст чак до по-късния живот към вас прииждат спомени. Но тези спомени винаги носят откъслечен, фрагментарен характер.
Когато мислите ретроспективно, (прекъсванията) съвпадат по време с времето, когато сте спали.
Това са паузи, където не можете да си спомните себе си.
към текста >>
Първото, което настъпва при това, е, както ви казах, че на човек му се появяват
мисли
в качеството на спомени за целия му живот.
Представете си сега, че човек умира и сваля от себе си своето тяло; той вече няма тяло.
Първото, което настъпва при това, е, както ви казах, че на човек му се появяват мисли в качеството на спомени за целия му живот.
Още след няколко дни те се губят. Те се разсейват по целия свят. Но след това в човека остава симпатия по отношение на това, което е преживяло неговото тяло. Тази симпатия по отношение на това, което е преживяло неговото тяло, той сега трябва постепенно да изгуби. Това е първото, което правим след смъртта: трябва да се разделим със симпатията към нашето тяло.
към текста >>
Необходимо е да се добие способност за съзерцание; днес хората придобиват само способност за абстрактно
мисле
не
, за изработка на теории, но не и за съзерцание на това, което описах в книгата си «Как се постигат познания за висшите светове?
Необходимо е да се добие способност за съзерцание; днес хората придобиват само способност за абстрактно мислене, за изработка на теории, но не и за съзерцание на това, което описах в книгата си «Как се постигат познания за висшите светове?
» Ако човек истински съзерцава детето, съзерцава как детето постепенно се приближава към смяната на зъбите, към своите втори зъби, той вижда свръхсетивната работа на етерното тяло. Това е същото тяло, което човек задържа, когато умира, задържа в течение на няколко дни, а после то се разтваря, разсейва се по целия свят. И така, ако правилно се изучава това, благодарение на което човек получава своите втори зъби, може да се направи извод, че след смъртта човек само няколко дни още има своето етерно тяло, а няколко дни по-късно го отхвърля и то се разсейва по света.
към текста >>
Виждате ли, аз не без причина постоянно ви обяснявах това, че разумът, разсъдъкът,
мисли
те са разпространени по целия свят.
Но на този «аз», на това духовно начало в човека сега, когато то трябва да живее по-нататък, му е необходимо необичайно много.
Виждате ли, аз не без причина постоянно ви обяснявах това, че разумът, разсъдъкът, мислите са разпространени по целия свят.
Казвал съм ви как всичко в света - ако само се изследва това правилно, - как всичко в света е организирано изключително разумно. Пояснявах ви това с примери от животинския свят. Целият този свят е такъв, че ние не трябва да вярваме, че нашият разум е нещо единствено, не, разума, който ние притежаваме, само го черпим от разпространения по целия свят разум. Разум има навсякъде. Този, който счита своя разум за единствен, е толкова глупав, колкото този, който смята: тук имам чаша с вода, тази чаша беше празна, след това тя стана пълна, това значи, че водата се е образувала от стените на стъклената чаша.
към текста >>
115.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 4 април 1923 г.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
Трябва само да ви прочета на глас последното изречение от една книга[1], за да видите веднага какво
мисли
в това отношение съвременната наука.
Необходими са особени способности, за да се изследва и това, което око не може да види и ръка да пипне, но няма желание да се овладяват тези способности. Средновековната теология е декларирала, че съществува наука, обект на която е всичко земно, и вероучение, основано на Писанията. Тази гледна точка хората споделят и до днес. Те не се решават повече да имат работа с наука, която не може да се пипне с ръка, защото не могат да излязат от пределите на тази наука, която може да се пипне с ръце. Иска ми се допълнително да ви поясня вече казаното от мен с помощта на това, което днес би могло да се смята за остаряло, обаче още в последната третина на XIX век е давало тон в дадената проблематика.
Трябва само да ви прочета на глас последното изречение от една книга[1], за да видите веднага какво мисли в това отношение съвременната наука.
Тази фраза гласи следното: зад границата на нашето познание пътища няма. Нямайки пътища... (пропуск в текста) ние можем да храним неизчерпаеми надежди в мистичен полусън и да се носим на крилете на фантазията - и така нататък.
към текста >>
На мен обаче ми се иска да ви покажа, че цялата тази свита от господа в науката въобще се е отучила да
мисли
.
Наистина е ужасно в какви дебри е вкаран този проблем, колко е омотан.
На мен обаче ми се иска да ви покажа, че цялата тази свита от господа в науката въобще се е отучила да мисли.
Искам да ви демонстрирам това, използвайки друго място от тази книга. Какво прави този господин, прехвърлящ в областта на религиозните представи всичко, което не може да се пипне с ръка? Той казва: от научна гледна точка е безсмислено да се говори за някакъв си «аз», който уж като някакъв вечен «аз» живее в човека; защото този «аз» е само обобщение на всичко, което го има в нас. Ние сме привикнали да обобщаваме в едно цяло, от начало до край, всичко което си представяме, което чувстваме. И след това, обобщавайки всичко в някакво цяло, ние говорим за него като за «аз».
към текста >>
Вижте, господа, как
мисли
този господин.
Вижте, господа, как мисли този господин.
Тази книга е написана на високо научно ниво, може да се предположи, че тя представлява връх в научните достижения. Авторът на книгата казва: това са рота войници и нейният командир. Обаче авторът обобщава, обединява само войниците: на командира се пада чисто представителна роля, той е само представител. Същото нещо става с представите и чувствата (на отделния човек). Авторът обединява, обобщава всички представи и чувства, при което «аза» той дарява с чисто представителна роля, «азът» е нищо повече от техен представител.
към текста >>
Но и всеки възрастен
мисле
щ човек също може да си даде сметка за това, че той във всяко отношение се чувства днес по-друг «аз», отколкото преди десет години».
Предлагайки толкова «красиво» сравнение, авторът на книгата след това продължава: «Оттук следва, че горепосоченото понятие «аз» изцяло се свежда до стоящата в основата му представа. Най-ясно това се открива при постепенното формиране на представата за «аза» при детето.
Но и всеки възрастен мислещ човек също може да си даде сметка за това, че той във всяко отношение се чувства днес по-друг «аз», отколкото преди десет години».
към текста >>
Ние с него често се разхождахме заедно и той винаги казваше: за мен е съвсем очевидно, че ние нямаме никакъв «аз», ние имаме само главен мозък; главният мозък
мисли
.
Но ако днес човек още се чувства като един «аз», а физическото тяло преди две или три години вече е отмряло, то тогава този «аз» няма нищо общо с това физическо тяло, което е налично. Така бихме могли да кажем. Обаче «азът» въпреки това встъпва в непосредствена връзка с физическото тяло; така, ако вие например вземете парче тебешир, ще кажете: аз взех тебешир. Това казва всеки човек. Имах един приятел от училище - мисля, че вече съм ви казвал за това, - който, когато беше на деветнадесет-двадесет години, беше на път да стане завършен материалист.
Ние с него често се разхождахме заедно и той винаги казваше: за мен е съвсем очевидно, че ние нямаме никакъв «аз», ние имаме само главен мозък; главният мозък мисли.
А аз винаги му казвах така: но виж, ти казваш: аз вървя, ти даже казваш - аз мисля; защо лъжеш? Ако казваше истината, ти би трябвало да кажеш: моят главен мозък мисли! Даже думата «мой» не би следвало да казваш, тъй като «мой» сочи към «аза»; защото ако човек казва «мой», се подразбира наличието на «аз». Хората никога не казват: моят главен мозък мисли, моят главен мозък върви, моят главен мозък взима тебешир. Това няма да им дойде на ум, защото в живота човек не може да бъде материалист.
към текста >>
Ако казваше истината, ти би трябвало да кажеш: моят главен мозък
мисли
!
Обаче «азът» въпреки това встъпва в непосредствена връзка с физическото тяло; така, ако вие например вземете парче тебешир, ще кажете: аз взех тебешир. Това казва всеки човек. Имах един приятел от училище - мисля, че вече съм ви казвал за това, - който, когато беше на деветнадесет-двадесет години, беше на път да стане завършен материалист. Ние с него често се разхождахме заедно и той винаги казваше: за мен е съвсем очевидно, че ние нямаме никакъв «аз», ние имаме само главен мозък; главният мозък мисли. А аз винаги му казвах така: но виж, ти казваш: аз вървя, ти даже казваш - аз мисля; защо лъжеш?
Ако казваше истината, ти би трябвало да кажеш: моят главен мозък мисли!
Даже думата «мой» не би следвало да казваш, тъй като «мой» сочи към «аза»; защото ако човек казва «мой», се подразбира наличието на «аз». Хората никога не казват: моят главен мозък мисли, моят главен мозък върви, моят главен мозък взима тебешир. Това няма да им дойде на ум, защото в живота човек не може да бъде материалист. Той веднага би почнал да говори глупости, ако би бил (последователен) материалист.
към текста >>
Хората никога не казват: моят главен мозък
мисли
, моят главен мозък върви, моят главен мозък взима тебешир.
Имах един приятел от училище - мисля, че вече съм ви казвал за това, - който, когато беше на деветнадесет-двадесет години, беше на път да стане завършен материалист. Ние с него често се разхождахме заедно и той винаги казваше: за мен е съвсем очевидно, че ние нямаме никакъв «аз», ние имаме само главен мозък; главният мозък мисли. А аз винаги му казвах така: но виж, ти казваш: аз вървя, ти даже казваш - аз мисля; защо лъжеш? Ако казваше истината, ти би трябвало да кажеш: моят главен мозък мисли! Даже думата «мой» не би следвало да казваш, тъй като «мой» сочи към «аза»; защото ако човек казва «мой», се подразбира наличието на «аз».
Хората никога не казват: моят главен мозък мисли, моят главен мозък върви, моят главен мозък взима тебешир.
Това няма да им дойде на ум, защото в живота човек не може да бъде материалист. Той веднага би почнал да говори глупости, ако би бил (последователен) материалист.
към текста >>
Казвал съм ви, че детето по времето, за което вече не можете да си спомните, се учи да ходи, учи се да говори, учи се да
мисли
.
Казвал съм ви, че детето по времето, за което вече не можете да си спомните, се учи да ходи, учи се да говори, учи се да мисли.
Разбира се, на човек повече не му се удава да си спомни за времето, когато още не е умеел да мисли. И така, той се учи да ходи, въобще да се движи, да използва тялото си, да говори и да мисли. На това се учи. Но и тук по същия начин трябва да се дирижира тялото. Когато сте още дете и пълзите на четири крака, вие не можете да изправите тялото във вертикално положение без вашата воля.
към текста >>
Разбира се, на човек повече не му се удава да си спомни за времето, когато още не е умеел да
мисли
.
Казвал съм ви, че детето по времето, за което вече не можете да си спомните, се учи да ходи, учи се да говори, учи се да мисли.
Разбира се, на човек повече не му се удава да си спомни за времето, когато още не е умеел да мисли.
И така, той се учи да ходи, въобще да се движи, да използва тялото си, да говори и да мисли. На това се учи. Но и тук по същия начин трябва да се дирижира тялото. Когато сте още дете и пълзите на четири крака, вие не можете да изправите тялото във вертикално положение без вашата воля. Ако движите ръката си, «азът» казва: аз движа ръката посредством своята воля.
към текста >>
И така, той се учи да ходи, въобще да се движи, да използва тялото си, да говори и да
мисли
.
Казвал съм ви, че детето по времето, за което вече не можете да си спомните, се учи да ходи, учи се да говори, учи се да мисли. Разбира се, на човек повече не му се удава да си спомни за времето, когато още не е умеел да мисли.
И така, той се учи да ходи, въобще да се движи, да използва тялото си, да говори и да мисли.
На това се учи. Но и тук по същия начин трябва да се дирижира тялото. Когато сте още дете и пълзите на четири крака, вие не можете да изправите тялото във вертикално положение без вашата воля. Ако движите ръката си, «азът» казва: аз движа ръката посредством своята воля. В детето с волята нещо става и то се изправя, заема вертикално положение.
към текста >>
С помощта на волята детето се учи да
мисли
.
Но и тук по същия начин трябва да се дирижира тялото. Когато сте още дете и пълзите на четири крака, вие не можете да изправите тялото във вертикално положение без вашата воля. Ако движите ръката си, «азът» казва: аз движа ръката посредством своята воля. В детето с волята нещо става и то се изправя, заема вертикално положение. С помощта на волята детето се учи да говори.
С помощта на волята детето се учи да мисли.
Следователно ние трябва да попитаме: откъде идва това, че детето се учи на всичко това? - И тук ние стигаме дотам, че въпреки постоянно ставащите в тялото смени (на тъкани) «азът» винаги остава един и същ, «азът» си остава същия и докато сме се учили да мислим, говорим и ходим. Още тогава този «аз» е действал в тялото.
към текста >>
- И тук ние стигаме дотам, че въпреки постоянно ставащите в тялото смени (на тъкани) «азът» винаги остава един и същ, «азът» си остава същия и докато сме се учили да
мисли
м, говорим и ходим.
Ако движите ръката си, «азът» казва: аз движа ръката посредством своята воля. В детето с волята нещо става и то се изправя, заема вертикално положение. С помощта на волята детето се учи да говори. С помощта на волята детето се учи да мисли. Следователно ние трябва да попитаме: откъде идва това, че детето се учи на всичко това?
- И тук ние стигаме дотам, че въпреки постоянно ставащите в тялото смени (на тъкани) «азът» винаги остава един и същ, «азът» си остава същия и докато сме се учили да мислим, говорим и ходим.
Още тогава този «аз» е действал в тялото.
към текста >>
След това детето се учи да
мисли
, което означава - учи се да използва свои органи в главата.
Когато хората се раждат, те приличат на малки зверчета, нали така - разбира се, в сравнение с това, което ще стане по-късно. Тези (родили се) малки деца действително не изглеждат твърде импозантно. Но душевното начало малко по малко работи вътре и ги прави все повече приличащи на хора, чак до този момент, когато детето се учи да ходи; което означава - както ви казах последния път - придобиването на положение на равновесие по отношение на Земята. След това детето се учи да говори. То се учи да използва своите гръдни органи, защото тези органи се намират в областта на гърдите.
След това детето се учи да мисли, което означава - учи се да използва свои органи в главата.
към текста >>
И така: пазенето на равновесие е свързано с крайниците, речта - с гърдите, а
мисле
не
то - с главата, с нервите.
След това детето се учи да говори. С какво имаме работа тук? Произнасянето на думи е свързано с гръдните органи, с дишането. Детето диша още тогава, когато е съвсем малко. Но думите са свързани с изтласкване на дъх, детето се учи на това с помощта на гръдните органи.
И така: пазенето на равновесие е свързано с крайниците, речта - с гърдите, а мисленето - с главата, с нервите.
към текста >>
Първо, това са крайниците и обмяната на веществата, второ, това са гърдите и трето, това е главата,
мисле
не
то.
Сега ние имаме работа с три (области) члена на тялото на човека. Обърнете им внимание.
Първо, това са крайниците и обмяната на веществата, второ, това са гърдите и трето, това е главата, мисленето.
Ние имаме три части на човека.
към текста >>
3.
Мисле
не
: глава (нерви)
3. Мислене : глава (нерви)
към текста >>
Етерното тяло, за което съм ви казвал, че го притежаваме в течение на два-три дни след смъртта си, работи в детето; то действа в детето, за да получи човек съвършен главен мозък и така да стане
мисле
щ човек.
Виждате ли, това е изключително важно. Ние всмукваме етера през всички наши сетивни органи. Какво работи по направление, изходящо от нашата глава? Изхождайки от главата, в детето и в останалия организъм съвсем не се вработва физическото тяло. По времето, когато детето по такъв удивителен начин строи своя главен мозък, в него работи не физическото тяло, а етерното тяло.
Етерното тяло, за което съм ви казвал, че го притежаваме в течение на два-три дни след смъртта си, работи в детето; то действа в детето, за да получи човек съвършен главен мозък и така да стане мислещ човек.
Така че можем да кажем: етерното тяло работи в мисленето.
към текста >>
Така че можем да кажем: етерното тяло работи в
мисле
не
то.
Ние всмукваме етера през всички наши сетивни органи. Какво работи по направление, изходящо от нашата глава? Изхождайки от главата, в детето и в останалия организъм съвсем не се вработва физическото тяло. По времето, когато детето по такъв удивителен начин строи своя главен мозък, в него работи не физическото тяло, а етерното тяло. Етерното тяло, за което съм ви казвал, че го притежаваме в течение на два-три дни след смъртта си, работи в детето; то действа в детето, за да получи човек съвършен главен мозък и така да стане мислещ човек.
Така че можем да кажем: етерното тяло работи в мисленето.
към текста >>
От него той придобива своето
мисле
не
.
Тук не можеш да закачиш гира. И въпреки това развитието на лобовете на главния мозък протича несравнено по-интензивно от развитието на мускулите на ръката! Тези лобове в самото начало на живота представляват кашообразна маса; но при достигането на седем години те се оказват прекрасно формирани. Както мускулите на ръцете стават по-здрави благодарение на вдигането на гири, тоест на нещо осезаемо, нещо сетивно възприемаемо, по същия начин главният мозък става по-здрав благодарение на това, което се съдържа в етера. Както благодарение на своето физическо тяло човек се намира във връзка с обкръжаващата среда, с обкръжаващия свят, така благодарение на своето етерно тяло той е свързан с обкръжаващия свят.
От него той придобива своето мислене.
Благодарение на него той строи вътрешните органи на тялото си в първите седем години от живота.
към текста >>
Когато човек е формирал
мисле
не
то, тогава той, бих казал, отново се връща към говора.
Когато човек е формирал мисленето, тогава той, бих казал, отново се връща към говора.
Обучението на говорене протича съвсем различно от обучението на мислене. Обучението на мислене непосредствено работи над построяването на нашето тяло. Това мислене ни прави, така да се каже, ваятели, скулптори. То работи в нас така, че към седмата си година да станем пълноценни хора. В течение на това време ние също се учим да говорим.
към текста >>
Обучението на говорене протича съвсем различно от обучението на
мисле
не
.
Когато човек е формирал мисленето, тогава той, бих казал, отново се връща към говора.
Обучението на говорене протича съвсем различно от обучението на мислене.
Обучението на мислене непосредствено работи над построяването на нашето тяло. Това мислене ни прави, така да се каже, ваятели, скулптори. То работи в нас така, че към седмата си година да станем пълноценни хора. В течение на това време ние също се учим да говорим. Но виждате ли, за нас е невъзможно да се учим на говор така, както се учим на мислене.
към текста >>
Обучението на
мисле
не
непосредствено работи над построяването на нашето тяло.
Когато човек е формирал мисленето, тогава той, бих казал, отново се връща към говора. Обучението на говорене протича съвсем различно от обучението на мислене.
Обучението на мислене непосредствено работи над построяването на нашето тяло.
Това мислене ни прави, така да се каже, ваятели, скулптори. То работи в нас така, че към седмата си година да станем пълноценни хора. В течение на това време ние също се учим да говорим. Но виждате ли, за нас е невъзможно да се учим на говор така, както се учим на мислене. Защото какво става в случая с речта?
към текста >>
Това
мисле
не
ни прави, така да се каже, ваятели, скулптори.
Когато човек е формирал мисленето, тогава той, бих казал, отново се връща към говора. Обучението на говорене протича съвсем различно от обучението на мислене. Обучението на мислене непосредствено работи над построяването на нашето тяло.
Това мислене ни прави, така да се каже, ваятели, скулптори.
То работи в нас така, че към седмата си година да станем пълноценни хора. В течение на това време ние също се учим да говорим. Но виждате ли, за нас е невъзможно да се учим на говор така, както се учим на мислене. Защото какво става в случая с речта? Виждате ли, господа, ако повдигате тежка гира или силно сте се ударили по ръката, ще почувствате болка в тази ръка.
към текста >>
Но виждате ли, за нас е невъзможно да се учим на говор така, както се учим на
мисле
не
.
Обучението на говорене протича съвсем различно от обучението на мислене. Обучението на мислене непосредствено работи над построяването на нашето тяло. Това мислене ни прави, така да се каже, ваятели, скулптори. То работи в нас така, че към седмата си година да станем пълноценни хора. В течение на това време ние също се учим да говорим.
Но виждате ли, за нас е невъзможно да се учим на говор така, както се учим на мислене.
Защото какво става в случая с речта? Виждате ли, господа, ако повдигате тежка гира или силно сте се ударили по ръката, ще почувствате болка в тази ръка. Да се изпитва болка - това значи да имаш чувство. Ние чувстваме това, ако сме пренапрегнали някой телесен член и по такъв начин сме го повредили. При болка винаги става дума за повреждане, макар и да е незначително.
към текста >>
116.
ОСМА ЛЕКЦИЯ, 9 април 1923 г.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
Трябва да се
мисли
за развитието, което човек прави даже в обикновения живот.
Днес ще се опитаме да продължим изложението, провеждано от нас в последно време. Говорих ви за общото отношение на духовно-душевното начало в човека към сетивния, към физическия живот. Днес искам да продължа тази тема. Вече съм ви обръщал внимание, че ако човек иска нещо да научи за тези неща, той не трябва да казва: разсъдъкът, който притежавам, трябва да разбира всичко, ако той нещо не може да разбере, значи то не съществува; каквото разсъдъкът не разбира, него го няма.
Трябва да се мисли за развитието, което човек прави даже в обикновения живот.
Представете си какво би било, ако се намирахме на нивото на тригодишно дете! Ние бихме гледали на света по съвсем различен начин. Тригодишното дете гледа на света различно от възрастния човек. Тригодишното дете може още на много да се научи, да добие навици. То всъщност още спи по отношение на живота.
към текста >>
Можете да обясните и това, защо насън човек не
мисли
.
И така, това, което се казва за сънищата, са фантазии. Ако ви е станало ясно, че човек има не само физическо тяло, което в живота може и да се види, и да се пипне, но и тези съществени съставляващи части, на които обърнах вниманието ви, казвайки, че човек има етерно тяло, астрално тяло и «аз», ако си казвате: този «аз» и астрално тяло по време на сън се намират вън от физическото и етерно тяло - ако ви е ясно това, ще успеете да обясните защо насън човек не ходи. Той не ходи, тъй като «азът» не се намира вътре във физическото тяло. Вие можете също да обясните и това, защо малкото дете не ходи. И така, вие можете да си обясните защо човек ходи: той ходи, защото «азът» е пропълзял в своето физическо тяло.
Можете да обясните и това, защо насън човек не мисли.
Той не мисли, защото астралното тяло не се намира вътре във физическото тяло.
към текста >>
Той не
мисли
, защото астралното тяло не се намира вътре във физическото тяло.
Ако ви е станало ясно, че човек има не само физическо тяло, което в живота може и да се види, и да се пипне, но и тези съществени съставляващи части, на които обърнах вниманието ви, казвайки, че човек има етерно тяло, астрално тяло и «аз», ако си казвате: този «аз» и астрално тяло по време на сън се намират вън от физическото и етерно тяло - ако ви е ясно това, ще успеете да обясните защо насън човек не ходи. Той не ходи, тъй като «азът» не се намира вътре във физическото тяло. Вие можете също да обясните и това, защо малкото дете не ходи. И така, вие можете да си обясните защо човек ходи: той ходи, защото «азът» е пропълзял в своето физическо тяло. Можете да обясните и това, защо насън човек не мисли.
Той не мисли, защото астралното тяло не се намира вътре във физическото тяло.
към текста >>
Бихме могли и в
мисли
те, и в духа да подражаваме на очите.
Но когато за това се знае, се запитваме: какво представлява сънят? Какво показва той? Сънят ни показва, че ние съвсем нищо не знаем за нашето тяло: ако нещо знаехме, бихме могли да виждаме това, което се намира навън (не в хаотичен), а в подреден вид.
Бихме могли и в мислите, и в духа да подражаваме на очите.
Но ние не можем това. Организацията ни е такава, че нашето тяло дава сила на очите. И така, сънищата свидетелстват за това, колко малко знаем за своето тяло.
към текста >>
Представете си колко тежко е
мисле
но да се пренесеш в първите години на детството.
Представете си колко тежко е мислено да се пренесеш в първите години на детството.
Понякога в главата внезапно идва събитие, за което знаеш: майка ми не ми е разказвала това, аз сам съм го виждал. При един това се пада в третата година, при друг - на четвъртата и така нататък. Дотогава човек като цяло спи, спи истински. Но ако разгледате тригодишно дете, което още може да спи по правилен начин - защото този период не можете да си спомните, така както не можете да си спомните себе си в обикновеното състояние на сън, - ако разгледате това тригодишно дете по отношение на живота, ще се окаже, че му е достъпно нещо такова, което по-късно то вече не може.
към текста >>
Не може да се овладее с познанието живото и още повече това, което усеща и
мисли
.
Обаче тук има голяма разлика. Цялото знание, добито от трупа, никога няма да ви даде възможност да получите жив човек. Разбира се, за да се създаде жив човек, е необходимо зачатие. Обаче при зачатието действа този човек, който преди това, между смъртта и новото раждане, е преминал обучение в духовния свят - той съдейства при зачатието. На Земята може да се овладее с познанието само това, което е мъртво.
Не може да се овладее с познанието живото и още повече това, което усеща и мисли.
към текста >>
117.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 14 април 1923 г.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
Вътрешно човек изглежда така - можем да кажем, изглежда душевно, - но понеже думата «душевно» е станала прекалено абстрактна и вече не предизвиква в хората никакви
мисли
, да кажем: човек астрално изглежда така, че той получава един или друг облик в зависимост от моралните впечатления, получени в течение на живота.
Телесното наказание оставя най-много белези. Но не физическото въздействие оставя следи от побоища в астралното тяло, а моралното въздействие. В астралното тяло ние носим морални впечатления от целия земен живот. Работата тук стои така: в детството някого са го били; по-късно астралното му тяло се оказва подобно на бито куче. А друг сам е натупал своя възпитател - има и такива, - у него астралното тяло е като на лъв.
Вътрешно човек изглежда така - можем да кажем, изглежда душевно, - но понеже думата «душевно» е станала прекалено абстрактна и вече не предизвиква в хората никакви мисли, да кажем: човек астрално изглежда така, че той получава един или друг облик в зависимост от моралните впечатления, получени в течение на живота.
към текста >>
Сърцето трябва да извършва седемдесет и два удара в минута, така че ще трябва седемдесет и два пъти в минута да
мисли
те за това.
С друг пример също може да се демонстрира, че главата не е нужно да знае за това. Първо си представете: ако ви се налагаше да пускате биенето на сърцето от главата, това би била «прекрасна» история.
Сърцето трябва да извършва седемдесет и два удара в минута, така че ще трябва седемдесет и два пъти в минута да мислите за това.
Разбира се, че това не може да стане. А когато спите, сърцето ви би трябвало да спира. Така че тези движения, които се осъществяват вътре - във вътрешните органи на човека, - не могат да бъдат реализирани посредством главата. Те се изпълняват така, както при жабата или костенурката.
към текста >>
Детето трябва да дойде тук спящо, трябва да се учи да ходи, да се учи да говори, да се учи да
мисли
.
Детето трябва да дойде тук спящо, трябва да се учи да ходи, да се учи да говори, да се учи да мисли.
Във вървежа, речта и мисленето се вливат подбрани морални импулси от предшестващия живот. Това е нашата съдба.
към текста >>
Във вървежа, речта и
мисле
не
то се вливат подбрани морални импулси от предшестващия живот.
Детето трябва да дойде тук спящо, трябва да се учи да ходи, да се учи да говори, да се учи да мисли.
Във вървежа, речта и мисленето се вливат подбрани морални импулси от предшестващия живот.
Това е нашата съдба.
към текста >>
В началото на земната епоха, в прадревно време той още не е можел ни да ходи, ни да говори, ни да
мисли
.
Сега можете да кажете: но това ни навежда на мисълта, че ние вечно се връщаме към отминали земни животи. Не, господа, на Земята е било някога време, прадревно време, когато човек въобще не се е издигал над нивото на съвременното малко дете.
В началото на земната епоха, в прадревно време той още не е можел ни да ходи, ни да говори, ни да мисли.
Тогава, понеже Земята - спомнете си какво съм ви разказвал за Земята - е била още гъста маса, нея още не я е обкръжавал въздух, тя е била своего рода гъст сос, тогава човек не е трябвало да се учи да ходи - както вече ви казах. Него го е поддържал този гъст сос. Човек е бил още в голяма степен животно, той е бил в голяма степен ориентиран към своето астрално тяло. По отношение на своето физическо тяло той днес е станал човек. Но по отношение на своето астрално тяло той още се намира на нивото на животното, на животинската степен, на която е стоял преди.
към текста >>
Според това, как човек се е учил да ходи, да говори и да
мисли
, е възниквало това, което е неговата съдба.
Тогава, понеже Земята - спомнете си какво съм ви разказвал за Земята - е била още гъста маса, нея още не я е обкръжавал въздух, тя е била своего рода гъст сос, тогава човек не е трябвало да се учи да ходи - както вече ви казах. Него го е поддържал този гъст сос. Човек е бил още в голяма степен животно, той е бил в голяма степен ориентиран към своето астрално тяло. По отношение на своето физическо тяло той днес е станал човек. Но по отношение на своето астрално тяло той още се намира на нивото на животното, на животинската степен, на която е стоял преди.
Според това, как човек се е учил да ходи, да говори и да мисли, е възниквало това, което е неговата съдба.
Ако сега човек отново се учи в течение на своя живот да възприема нещо духовно, да възприема духовното начало, той отвиква от животинското, отвиква от животинското начало и се вживява в този свят, в който той ще живее не с помощта на ходене, реч и мислене, а по съвсем различен начин.
към текста >>
Ако сега човек отново се учи в течение на своя живот да възприема нещо духовно, да възприема духовното начало, той отвиква от животинското, отвиква от животинското начало и се вживява в този свят, в който той ще живее не с помощта на ходене, реч и
мисле
не
, а по съвсем различен начин.
Него го е поддържал този гъст сос. Човек е бил още в голяма степен животно, той е бил в голяма степен ориентиран към своето астрално тяло. По отношение на своето физическо тяло той днес е станал човек. Но по отношение на своето астрално тяло той още се намира на нивото на животното, на животинската степен, на която е стоял преди. Според това, как човек се е учил да ходи, да говори и да мисли, е възниквало това, което е неговата съдба.
Ако сега човек отново се учи в течение на своя живот да възприема нещо духовно, да възприема духовното начало, той отвиква от животинското, отвиква от животинското начало и се вживява в този свят, в който той ще живее не с помощта на ходене, реч и мислене, а по съвсем различен начин.
към текста >>
118.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 18 април 1923 г.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
При употреба на неголяма доза опиум, на първо място възниква състояние, когато човек има вътрешно преживяване: той вече не
мисли
, а започва да мечтае, да възприема хаотични образи.
Сега за тази цел се използват най-разнообразни средства. Казвал съм ви, че за целите на опиянението сега се използва например кокаин[4], обаче през цялото време, за да се опиянят, в Европа са използвали опиум. Винаги има хора, които в случай на недоволство от живота, като не се справят с многото грижи, не знаят как да излязат от положението и се опиват с опиум. Те употребяват малко опиум, само малка доза. Какво става тогава?
При употреба на неголяма доза опиум, на първо място възниква състояние, когато човек има вътрешно преживяване: той вече не мисли, а започва да мечтае, да възприема хаотични образи.
Това много му харесва и той го прави доста охотно. Сънища, видения от такъв род винаги зашеметяват. При това един човек изпада в жалко положение, почва да се смята за грешник; друг започва да буйства, изпада в бяс, става крайно агресивен, даже кръвожаден. След това тези хора заспиват. Такава употреба на опиум се съпровожда от това, че хората, приемайки постъпващата отвън отрова, се държат буйно и изпадат в състояние, когато бавно заспиват.
към текста >>
Ако човек твърде много работи, това го разрушава; ако човек твърде много
мисли
, това го разрушава.
Обаче работата стои така: ако човек прави нещо прекалено, това го разрушава.
Ако човек твърде много работи, това го разрушава; ако човек твърде много мисли, това го разрушава.
И ако човек постоянно извиква в себе си твърде силна памет, той разрушава с това своето тяло. Всички описани от мен явления се появяват поради прекомерно усилване на паметта. Това първо. След това - както вече ви описах това - човек става вял по отношение на ходенето. Той не може да си спомни как трябва да мести краката си.
към текста >>
Тези древни хора въобще са нямали такива абстрактни
мисли
, както ние.
За всичко това може да се научи с помощта на естествознанието. Обаче става дума за следното: а не може ли по здравословен начин да се постигне паметта и всичко останало, което малаецът получава по такъв болезнен път? Тук трябва да си спомните за това, което е било известно на най-древното население на Земята - за това, че хората живеят на Земята отново и отново. Неотдавна ви разказвах как Лесинг е казал: защо трябва да се смята за глупост това, в което са вярвали тези древни хора?
Тези древни хора въобще са нямали такива абстрактни мисли, както ние.
Те са нямали никаква естествена наука. Те всичко възприемали на нивото на митологията. Гледайки растението, те не изучавали намиращите се вътре в него едни или други сили, не, те казвали: вътре в растението има такова и такова духовно начало, тази или онази духовност. Те всичко са виждали в образи, в образна форма. Изобщо те в голяма степен са живеели в духовното... (пропуск в стенограмата).
към текста >>
Но, господа, във вида, който ние сега имаме, действително притежаваме абстрактно
мисле
не
, което придобиваме вече в резултат на училищната дресировка.
Те всичко са виждали в образи, в образна форма. Изобщо те в голяма степен са живеели в духовното... (пропуск в стенограмата). Работата е в това, че човек почнал да се развива по-успешно, защото той повече почнал да живее в телесното. Той е могъл да стане свободен човек, иначе винаги би се намирал под влияние. Хората в древността не са били свободни, обаче те още са виждали духовното.
Но, господа, във вида, който ние сега имаме, действително притежаваме абстрактно мислене, което придобиваме вече в резултат на училищната дресировка.
Виждате ли, можем да кажем даже така: най-важната дейност, с която днес така се гордее човечеството, представлява всъщност нещо отвлечено, нещо абстрактно.
към текста >>
Цялата разлика се състои в това, че единият е
мисле
л, когато го е правил и помни за това, а другият го е правил без да
мисли
и не го помни.
Той не се е научил да слага копчетата на едно и също място - това също е възможно, но би било едно от проявленията на мързела, - а си казва: когато свалям копчетата от ризата, едното го слагам до свещника, а другото - ето тук. И така, той насочва мисълта си към това, което върши, той не ги оставя без участието на мисълта, а я насочва натам. На сутринта той става, отива право там и си взима копчетата, които е оставил; няма нужда да ги търси из цялата стая: къде са ми копчетата? Къде се дянаха копчетата ми? - Къде тук е разликата?
Цялата разлика се състои в това, че единият е мислел, когато го е правил и помни за това, а другият го е правил без да мисли и не го помни.
Да, но да си спомня му се налага само сутрин. Едва ли нещо ще се получи, ако вечер просто ги оставиш и поискаш да си спомниш за това. Можеш да си спомниш за това сутрин, ако вечерта си мислил за него.
към текста >>
Можеш да си спомниш за това сутрин, ако вечерта си
мисли
л за него.
Къде се дянаха копчетата ми? - Къде тук е разликата? Цялата разлика се състои в това, че единият е мислел, когато го е правил и помни за това, а другият го е правил без да мисли и не го помни. Да, но да си спомня му се налага само сутрин. Едва ли нещо ще се получи, ако вечер просто ги оставиш и поискаш да си спомниш за това.
Можеш да си спомниш за това сутрин, ако вечерта си мислил за него.
към текста >>
пр.) още по времето, когато само отделни хора са се учили да мислят, обучавали са се на
мисле
не
.
Господа, да надникнем малко в историята. Както вече ви казах последния път, всички наши души са били тук (на Земята - бел.
пр.) още по времето, когато само отделни хора са се учили да мислят, обучавали са се на мислене.
По-рано въобще още не се е мислело. В древността хората са живеели в духовното. Но тогава, в предишното време е било ненормално, ако някой е мислил. По-рано, в средните векове, още въобще не се е мислело. Вие мислите едва от XV век; по-рано не са мислили така, както мислим ние днес, мислено обхващайки всичко.
към текста >>
По-рано въобще още не се е
мисле
ло.
Господа, да надникнем малко в историята. Както вече ви казах последния път, всички наши души са били тук (на Земята - бел. пр.) още по времето, когато само отделни хора са се учили да мислят, обучавали са се на мислене.
По-рано въобще още не се е мислело.
В древността хората са живеели в духовното. Но тогава, в предишното време е било ненормално, ако някой е мислил. По-рано, в средните векове, още въобще не се е мислело. Вие мислите едва от XV век; по-рано не са мислили така, както мислим ние днес, мислено обхващайки всичко. Този факт може да се докаже исторически.
към текста >>
Но тогава, в предишното време е било ненормално, ако някой е
мисли
л.
Господа, да надникнем малко в историята. Както вече ви казах последния път, всички наши души са били тук (на Земята - бел. пр.) още по времето, когато само отделни хора са се учили да мислят, обучавали са се на мислене. По-рано въобще още не се е мислело. В древността хората са живеели в духовното.
Но тогава, в предишното време е било ненормално, ако някой е мислил.
По-рано, в средните векове, още въобще не се е мислело. Вие мислите едва от XV век; по-рано не са мислили така, както мислим ние днес, мислено обхващайки всичко. Този факт може да се докаже исторически. Няма нищо удивително в това, че днес вие не помните за своите предишни животи! Сега хората се учат да мислят.
към текста >>
По-рано, в средните векове, още въобще не се е
мисле
ло.
Както вече ви казах последния път, всички наши души са били тук (на Земята - бел. пр.) още по времето, когато само отделни хора са се учили да мислят, обучавали са се на мислене. По-рано въобще още не се е мислело. В древността хората са живеели в духовното. Но тогава, в предишното време е било ненормално, ако някой е мислил.
По-рано, в средните векове, още въобще не се е мислело.
Вие мислите едва от XV век; по-рано не са мислили така, както мислим ние днес, мислено обхващайки всичко. Този факт може да се докаже исторически. Няма нищо удивително в това, че днес вие не помните за своите предишни животи! Сега хората се учат да мислят. Сега в историческото развитие е настъпило такова време, когато хората са се научили да мислят.
към текста >>
Вие
мисли
те едва от XV век; по-рано не са
мисли
ли така, както
мисли
м ние днес,
мисле
но обхващайки всичко.
пр.) още по времето, когато само отделни хора са се учили да мислят, обучавали са се на мислене. По-рано въобще още не се е мислело. В древността хората са живеели в духовното. Но тогава, в предишното време е било ненормално, ако някой е мислил. По-рано, в средните векове, още въобще не се е мислело.
Вие мислите едва от XV век; по-рано не са мислили така, както мислим ние днес, мислено обхващайки всичко.
Този факт може да се докаже исторически. Няма нищо удивително в това, че днес вие не помните за своите предишни животи! Сега хората се учат да мислят. Сега в историческото развитие е настъпило такова време, когато хората са се научили да мислят. Сега в своя следващ живот ще си спомнят своя сегашен живот по същия начин, както днес човек си спомня сутрин за своите копчета.
към текста >>
Това означава, че ако в днешно време човек се учи правилно да
мисли
за света, учи се така, както ви показах, работата ще се получи така, както ако беше
мисли
л за своите копчета.
Този факт може да се докаже исторически. Няма нищо удивително в това, че днес вие не помните за своите предишни животи! Сега хората се учат да мислят. Сега в историческото развитие е настъпило такова време, когато хората са се научили да мислят. Сега в своя следващ живот ще си спомнят своя сегашен живот по същия начин, както днес човек си спомня сутрин за своите копчета.
Това означава, че ако в днешно време човек се учи правилно да мисли за света, учи се така, както ви показах, работата ще се получи така, както ако беше мислил за своите копчета.
А това, което правят съвременните естествоизпитатели, прилича на действията на човека, който не мисли за своите копчета. Ако той се ограничава с описанието: делириум, устните посиняват, лицето почервенява и така нататък - и в следващия живот той няма да мисли за най-важните неща, въобще няма да е в състояние да си спомня ретроспективно, всичко ще обърка, подобно на втория човек, който е направил безпорядък, тъй като е бързал за работа и не е могъл да намери нещата си. Но мислещият за горепосочените явления и смятащ, че те произхождат от етерното тяло, астралното тяло и «аза», се учи да мисли така, че ще успее да си спомни себе си в следващия земен живот. Само тогава това ще се прояви.
към текста >>
А това, което правят съвременните естествоизпитатели, прилича на действията на човека, който не
мисли
за своите копчета.
Няма нищо удивително в това, че днес вие не помните за своите предишни животи! Сега хората се учат да мислят. Сега в историческото развитие е настъпило такова време, когато хората са се научили да мислят. Сега в своя следващ живот ще си спомнят своя сегашен живот по същия начин, както днес човек си спомня сутрин за своите копчета. Това означава, че ако в днешно време човек се учи правилно да мисли за света, учи се така, както ви показах, работата ще се получи така, както ако беше мислил за своите копчета.
А това, което правят съвременните естествоизпитатели, прилича на действията на човека, който не мисли за своите копчета.
Ако той се ограничава с описанието: делириум, устните посиняват, лицето почервенява и така нататък - и в следващия живот той няма да мисли за най-важните неща, въобще няма да е в състояние да си спомня ретроспективно, всичко ще обърка, подобно на втория човек, който е направил безпорядък, тъй като е бързал за работа и не е могъл да намери нещата си. Но мислещият за горепосочените явления и смятащ, че те произхождат от етерното тяло, астралното тяло и «аза», се учи да мисли така, че ще успее да си спомни себе си в следващия земен живот. Само тогава това ще се прояви.
към текста >>
Ако той се ограничава с описанието: делириум, устните посиняват, лицето почервенява и така нататък - и в следващия живот той няма да
мисли
за най-важните неща, въобще няма да е в състояние да си спомня ретроспективно, всичко ще обърка, подобно на втория човек, който е направил безпорядък, тъй като е бързал за работа и не е могъл да намери нещата си.
Сега хората се учат да мислят. Сега в историческото развитие е настъпило такова време, когато хората са се научили да мислят. Сега в своя следващ живот ще си спомнят своя сегашен живот по същия начин, както днес човек си спомня сутрин за своите копчета. Това означава, че ако в днешно време човек се учи правилно да мисли за света, учи се така, както ви показах, работата ще се получи така, както ако беше мислил за своите копчета. А това, което правят съвременните естествоизпитатели, прилича на действията на човека, който не мисли за своите копчета.
Ако той се ограничава с описанието: делириум, устните посиняват, лицето почервенява и така нататък - и в следващия живот той няма да мисли за най-важните неща, въобще няма да е в състояние да си спомня ретроспективно, всичко ще обърка, подобно на втория човек, който е направил безпорядък, тъй като е бързал за работа и не е могъл да намери нещата си.
Но мислещият за горепосочените явления и смятащ, че те произхождат от етерното тяло, астралното тяло и «аза», се учи да мисли така, че ще успее да си спомни себе си в следващия земен живот. Само тогава това ще се прояви.
към текста >>
Но
мисле
щият за горепосочените явления и смятащ, че те произхождат от етерното тяло, астралното тяло и «аза», се учи да
мисли
така, че ще успее да си спомни себе си в следващия земен живот.
Сега в историческото развитие е настъпило такова време, когато хората са се научили да мислят. Сега в своя следващ живот ще си спомнят своя сегашен живот по същия начин, както днес човек си спомня сутрин за своите копчета. Това означава, че ако в днешно време човек се учи правилно да мисли за света, учи се така, както ви показах, работата ще се получи така, както ако беше мислил за своите копчета. А това, което правят съвременните естествоизпитатели, прилича на действията на човека, който не мисли за своите копчета. Ако той се ограничава с описанието: делириум, устните посиняват, лицето почервенява и така нататък - и в следващия живот той няма да мисли за най-важните неща, въобще няма да е в състояние да си спомня ретроспективно, всичко ще обърка, подобно на втория човек, който е направил безпорядък, тъй като е бързал за работа и не е могъл да намери нещата си.
Но мислещият за горепосочените явления и смятащ, че те произхождат от етерното тяло, астралното тяло и «аза», се учи да мисли така, че ще успее да си спомни себе си в следващия земен живот.
Само тогава това ще се прояви.
към текста >>
Преди всичко човек в живота трябва да се научи да
мисли
за това, за което по-късно ще трябва да си спомня.
Детето е човек и ето, то не може да смята! Следва да се възрази така: детето ще го научат да смята. Познаващият природата на човека знае, че смятането може да се научи. Ако днес някой сочи човек, който не може да си спомни за своите предишни земни животи, следва да му кажем: но по-рано нищо не се е предприемало, за да могат хората да си спомнят себе си. Напротив, в днешно време съществуват още много своего рода изтърсаци от предишните епохи, които смятат за глупаци тези, които съвсем нищо не знаят за духовното, които не знаят за това, което ще им се наложи да си спомнят в следващия земен живот; на тези хора ще им се наложи да изпитат конфузия, както в случая с копчетата.
Преди всичко човек в живота трябва да се научи да мисли за това, за което по-късно ще трябва да си спомня.
към текста >>
Господа, много важно е да се разбере, че човек трябва отначало да се научи правилно да използва
мисли
те.
И така, антропософията съществува, за да обърне вниманието на хората върху това, за което те ще трябва да си спомнят по-късно. А тези, който искат да попречат на антропосо-фията, искат хората да си останат глупаци, за да няма за какво да си спомнят.
Господа, много важно е да се разбере, че човек трябва отначало да се научи правилно да използва мислите.
Днес хората изискват определения за мислите, изискват в книгите да има правилни определения. За това са знаели още в Древна Гърция, господа. Там училищното обучение на хората се е градило на определения. Днес в училище казват: ние трябва да знаем: какво е светлината? - Имах един приятел, с който заедно ходехме в началното училище, но след това аз преминах в друго училище.
към текста >>
Днес хората изискват определения за
мисли
те, изискват в книгите да има правилни определения.
И така, антропософията съществува, за да обърне вниманието на хората върху това, за което те ще трябва да си спомнят по-късно. А тези, който искат да попречат на антропосо-фията, искат хората да си останат глупаци, за да няма за какво да си спомнят. Господа, много важно е да се разбере, че човек трябва отначало да се научи правилно да използва мислите.
Днес хората изискват определения за мислите, изискват в книгите да има правилни определения.
За това са знаели още в Древна Гърция, господа. Там училищното обучение на хората се е градило на определения. Днес в училище казват: ние трябва да знаем: какво е светлината? - Имах един приятел, с който заедно ходехме в началното училище, но след това аз преминах в друго училище. Той стана учител, след като завърши педагогическо училище.
към текста >>
Човек притежава истински
мисли
, а не празни дефиниции, ако се занимава с духовната наука, ако се учи да познава човека, а не просто като насън да описва настъпването на едно или друго състояние, ако е способен да знае: в дадения случай действа астралното тяло, тук действа етерното тяло, тук действа «азът».
А в действителност нещата изглеждат така, че за тях можем да кажем това, което е изложено, например тук, в тази схема (рис. 25): физическо тяло; етерно тяло, страдащо от слаби дози опиум; астрално тяло, повреждащо се от силни дози опиум; «аз», повреждащ се от употреба на опиум, превърната в навик.
Човек притежава истински мисли, а не празни дефиниции, ако се занимава с духовната наука, ако се учи да познава човека, а не просто като насън да описва настъпването на едно или друго състояние, ако е способен да знае: в дадения случай действа астралното тяло, тук действа етерното тяло, тук действа «азът».
И ако днес, в сегашния земен живот човек приема истински мисли, тогава той по правилен начин си спомня за него. Ако сега човек трудно си спомня предишния земен живот - както описах това, - по-късно той добре ще помни за него, при това без да се подлага на болести, без да осакатява тялото си, както става при употребата на опиум, а довеждайки душата си до познанието на духовното с помощта на духовни упражнения.
към текста >>
И ако днес, в сегашния земен живот човек приема истински
мисли
, тогава той по правилен начин си спомня за него.
А в действителност нещата изглеждат така, че за тях можем да кажем това, което е изложено, например тук, в тази схема (рис. 25): физическо тяло; етерно тяло, страдащо от слаби дози опиум; астрално тяло, повреждащо се от силни дози опиум; «аз», повреждащ се от употреба на опиум, превърната в навик. Човек притежава истински мисли, а не празни дефиниции, ако се занимава с духовната наука, ако се учи да познава човека, а не просто като насън да описва настъпването на едно или друго състояние, ако е способен да знае: в дадения случай действа астралното тяло, тук действа етерното тяло, тук действа «азът».
И ако днес, в сегашния земен живот човек приема истински мисли, тогава той по правилен начин си спомня за него.
Ако сега човек трудно си спомня предишния земен живот - както описах това, - по-късно той добре ще помни за него, при това без да се подлага на болести, без да осакатява тялото си, както става при употребата на опиум, а довеждайки душата си до познанието на духовното с помощта на духовни упражнения.
към текста >>
119.
СЪЩНОСТ НА ХРИСТИЯНСТВОТО. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 21 април 1923 г.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
Тук са налични само
мисли
те, които живеят в растението.
И така, отначало ми се иска да се заема с въпроса за страстите. Работата стои така. Отчитайки това, че преживяванията при човека носят различен характер от тези при камъка или растението, ще откриете: човек преживява своя мисловен свят. Растението не показва наличие в себе си на мисловен свят.
Тук са налични само мислите, които живеят в растението.
Обаче би било глупост да се търсят в растението осъзнати мисли.
към текста >>
Обаче би било глупост да се търсят в растението осъзнати
мисли
.
И така, отначало ми се иска да се заема с въпроса за страстите. Работата стои така. Отчитайки това, че преживяванията при човека носят различен характер от тези при камъка или растението, ще откриете: човек преживява своя мисловен свят. Растението не показва наличие в себе си на мисловен свят. Тук са налични само мислите, които живеят в растението.
Обаче би било глупост да се търсят в растението осъзнати мисли.
към текста >>
Така и гънките на моя главен мозъка се образуват под влияние отвън, произхождайки от произвежданото от душата
мисле
не
.
Това зависи от звездните констелации. Може да се докаже, че ако се изменя положението, се изменят и звездните констелации, изменя се взаимното разположение на звездите. Тук, разбира се, се имат предвид не планетите, а неподвижните звезди. Този, който не желае нищо да знае за този свят, постъпва като хората, твърдящи, че мисловните сили изхождат изключително от главния мозък. Ако оставям следи от крака в меката почва, то някакъв приземил се марсианец може да си въобрази, че следите от крака произхождат от самата Земя, че тя издига някъде пясъка нагоре, а някъде го привлича надолу; но всъщност това, разбира се, не е така, просто аз притискам този пясък, намирайки се навън.
Така и гънките на моя главен мозъка се образуват под влияние отвън, произхождайки от произвежданото от душата мислене.
Така стои работата и с тези участъци суша, които преминават над Земята; те се удържат от звездните констелации. Следователно трябва да виждаме духа не само в земния човек или на Земята въобще, но и в целия Космос.
към текста >>
Обаче историята на човечеството тече по-различно, отколкото се
мисли
за това.
В него думата винаги приличала на това, което е означавала. И на хората, които в Египет са били писари, най-строго им се е заповядвало: писането е свещенодействие; длъжни сте съвсем точно да копирате тези неща. Знаете ли какво е ставало с този, който тогава по небрежност е допускал грешка при преписване на текст с образно-йероглифното писмо? Осъждали са го на смърт! Как бихте погледнали днес, ако човек, направил ортографическа грешка, би бил осъден за това на смърт?
Обаче историята на човечеството тече по-различно, отколкото се мисли за това.
Всъщност древните египтяни са били мъдри и в известно отношение жестоки. Прогресът в човечеството, разбира се, е съществувал. Но поради това, че за египтяните писмото е било свещено, ние нямаме право да отричаме, че в други отношения са били мъдри и са знаели за тези неща, които едва сега, малко по малко се възраждат в антропософията, макар и в съвсем друга форма. Те са ги притежавали, а ние, сънувайки, знаем за тях; а това е съвсем друга форма.
към текста >>
120.
ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 7 май 1923 г.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
Той не иска да
мисли
нормално, да
мисли
подредено.
Това е същото като калцирането на нашата кръвоносна система. Ние можем душевно да изсъхнем. Но можем също и да се размекнем душевно. Това се случва, ако човек става мечтателен, ентусиаст, мистик или теософ. Какво иска такъв човек?
Той не иска да мисли нормално, да мисли подредено.
Със своята фантазия на него му се иска да обхване всичките светове, без да желае да мисли подредено. Това е същото, когато при телесното се появи температура. Да станеш мистик, да станеш теософ, означава да получиш душевна треска, душевна температура.
към текста >>
Със своята фантазия на него му се иска да обхване всичките светове, без да желае да
мисли
подредено.
Ние можем душевно да изсъхнем. Но можем също и да се размекнем душевно. Това се случва, ако човек става мечтателен, ентусиаст, мистик или теософ. Какво иска такъв човек? Той не иска да мисли нормално, да мисли подредено.
Със своята фантазия на него му се иска да обхване всичките светове, без да желае да мисли подредено.
Това е същото, когато при телесното се появи температура. Да станеш мистик, да станеш теософ, означава да получиш душевна треска, душевна температура.
към текста >>
Става дума за това, че съвременният начин на
мисле
не
влезе в такова русло, че е ясно: всички тези разговори за християнство нищо не представляват, необходимо е нещо по-конкретно.
Става дума за това, че съвременният начин на мислене влезе в такова русло, че е ясно: всички тези разговори за християнство нищо не представляват, необходимо е нещо по-конкретно.
И така, следва да се знае, че и медицината може да бъде християнска, ако човек знае например следното. Да допуснем, че някой открива съвсем точно, че човек, който още като дете редовно е ядял захар, хваща рак на черния дроб[8] -това е ариманическо израждане на черния дроб, - и тук трябва да се знае, че като противодействие следва да се приложи нещо луциферическо. Както човек различава топло от студено, така трябва да различава луциферическото и ариманическото. Ако на човек са му вкочанясали ръцете и краката, значи той е ариманизиран. Ако ние го обгърнем в топлина, в топъл шал, в палто, това е луциферическо и то противодейства (на вкочаняването).
към текста >>
Библията се е появила по времето, когато хората не са
мисле
ли така, както мислят днес; по това време хората
мисле
ли образно.
Било е време, започвайки от най-древното християнство до XII, XIII, даже до XIV столетие, когато на християните се е забранявало да четат Библията. Не се е разрешавало да се чете Новият Завет. Това имали право да правят само свещениците. Простите вярващи не смеели да четат Библията. Защо? Защото духовенството знаело, че Библията трябва да се чете правилно.
Библията се е появила по времето, когато хората не са мислели така, както мислят днес; по това време хората мислели образно.
И така, Библията е трябвало да се чете правилно. Ако хора без правил-на подготовка биха почнали да четат Библията, те биха направили извод, че в Библията четирите Евангелия - Евангелието от Матей, Евангелието от Марко, Евангелието от Лука и Евангелието от Йоан - си противоречат едно на друго. Защо те си противоречат? Господа, трябва правилно да се разбира това. На човек от IV или V век не би му дошло на ум да разглежда такива противоречия.
към текста >>
121.
ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 9 май 1923 г.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
Вие съвсем не трябва да
мисли
те, че тук се твърди, че апостолите са започнали да говорят на китайски, японски или даже на немски; не, по смисъла си такъв израз в древността е означавал, че сега те - благодарение на размишленията през десетте дена след Възнесение до Петдесятница - са станали толерантни.
Прекрасен е разказът за това, че те започнали сега да «говорят различни езици». Обаче е необходимо макар и малко да си изясним за какво е ставало дума в древността, какво се е имало предвид.
Вие съвсем не трябва да мислите, че тук се твърди, че апостолите са започнали да говорят на китайски, японски или даже на немски; не, по смисъла си такъв израз в древността е означавал, че сега те - благодарение на размишленията през десетте дена след Възнесение до Петдесятница - са станали толерантни.
За тях не съществували повече разлики между религиите и те възвестявали религия за всички хора, общочовешка религия.
към текста >>
122.
Съдържание
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
За
мисле
не
то се нуждаем от Луната, за вървенето се нуждаем от слънчевата сила.
Растежът на растенията и пълнолунието.
За мисленето се нуждаем от Луната, за вървенето се нуждаем от слънчевата сила.
Слънцето, Земята и Луната някога са били в общо тяло. Азота имаме от Слънцето, кислорода - от Луната. Отравяне с цианкалий. Вътрешната връзка на човека със Слънцето и Луната.
към текста >>
Размножаването като другия край на
мисле
не
то.
Човекът като носител на белтъка. Метан. Водородът е разпространен навсякъде във всемира.
Размножаването като другия край на мисленето.
Във всичко, в което е налице размножаването, трябва да действа водородът. Мировият фосфор. Содата и нейното приложение в техниката и природата. Навсякъде, където се употребява сода, трябва да възникне светлина. Целият живот възниква всъщност от правилното взаимодействие между водорода и содата.
към текста >>
За
мисле
не
то се нуждаем от въглена киселина, за волята - от синилна киселина.
За мисленето се нуждаем от въглена киселина, за волята - от синилна киселина.
Синилната киселина в кометите. Значението на кометите в цялата вселена. Разликата между говорещите много атиняни и по-малко, но по-смислено говорещите спартанци. Вътрешната топлина прогонва желанието за говорене, външната топлина възбужда това желание. В тъмнината не може да се развива нищо.
към текста >>
123.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 8 октомври 1923 г. Същността на пеперудите
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
И тази съпротива са вашите
мисли
.
Вътре в нея би имало тънък пласт пух и аз, от своето място, бих искал да попадна тук; аз отивам натам, мачкам този пух, но не достигам до пулта, а трябва да се спра по средата, тъй като не мога да притискам този пух повече. Не достигам до пулта, но усещам натиска от това, на което се опирам. Подобно на това вие искате да изговорите „аз“, искате да произведете всъщност истинска пеперуда, тъй като „азът“ - това е светлина. Но вие не можете да го направите. Вместо това усещате съпротива, както и аз усещам тук съпротива, когато вървя насреща.
И тази съпротива са вашите мисли.
Вашите мисли възникват вътре, тъй като не ви се удава да сътворите истинска пеперуда с помощта на светлината. „Азът“ мисли мислите. Мислите са всъщност само образи от света на пеперудите.
към текста >>
Вашите
мисли
възникват вътре, тъй като не ви се удава да сътворите истинска пеперуда с помощта на светлината.
Не достигам до пулта, но усещам натиска от това, на което се опирам. Подобно на това вие искате да изговорите „аз“, искате да произведете всъщност истинска пеперуда, тъй като „азът“ - това е светлина. Но вие не можете да го направите. Вместо това усещате съпротива, както и аз усещам тук съпротива, когато вървя насреща. И тази съпротива са вашите мисли.
Вашите мисли възникват вътре, тъй като не ви се удава да сътворите истинска пеперуда с помощта на светлината.
„Азът“ мисли мислите. Мислите са всъщност само образи от света на пеперудите.
към текста >>
„Азът“
мисли
мисли
те.
Подобно на това вие искате да изговорите „аз“, искате да произведете всъщност истинска пеперуда, тъй като „азът“ - това е светлина. Но вие не можете да го направите. Вместо това усещате съпротива, както и аз усещам тук съпротива, когато вървя насреща. И тази съпротива са вашите мисли. Вашите мисли възникват вътре, тъй като не ви се удава да сътворите истинска пеперуда с помощта на светлината.
„Азът“ мисли мислите.
Мислите са всъщност само образи от света на пеперудите.
към текста >>
Мисли
те са всъщност само образи от света на пеперудите.
Но вие не можете да го направите. Вместо това усещате съпротива, както и аз усещам тук съпротива, когато вървя насреща. И тази съпротива са вашите мисли. Вашите мисли възникват вътре, тъй като не ви се удава да сътворите истинска пеперуда с помощта на светлината. „Азът“ мисли мислите.
Мислите са всъщност само образи от света на пеперудите.
към текста >>
Но и днес, ако някой говори за това, че „азът“ - това е светлина, и че тази светлина представлява същото, което, бидейки уловено, може да създаде пеперуда, че в нас, тъй като имаме приспособен за това мозък, той създава вместо пеперуди
мисли
, - хората по същия начин ще кажат за говорещия: той си е изгубил ума!
Виждате ли, днес става същото, което би станало сред древните евреи, ако един от тях, произнасяйки «Яхве», би видял целия свят в пеперуди; хората биха казали за него: несъмнено той е луд. Той би станал такъв, ако не е узрял да съзерцава духовното.
Но и днес, ако някой говори за това, че „азът“ - това е светлина, и че тази светлина представлява същото, което, бидейки уловено, може да създаде пеперуда, че в нас, тъй като имаме приспособен за това мозък, той създава вместо пеперуди мисли, - хората по същия начин ще кажат за говорещия: той си е изгубил ума!
Но такава е истината. Именно тук е разликата между истинското безумие и истината. Така че трябва да кажем: гледайки пъстрата пеперуда във въздуха, ние изпитваме същото въздействие, както ако по правилен начин бихме се чувствали в себе си и бихме казали за себе си „аз“. Пеперудата не може да каже за себе си „аз“, не могат и висшите животни, тъй като „азът“ при тях действа отвън. Когато гледате лъва с неговата червено-кафеникава жълтина, тази червено-кафеникава жълтина е външна проява на лъвския „аз“.
към текста >>
Лъвът се
мисли
от цялата природа и благодарение на това възниква неговата окраска.
Но такава е истината. Именно тук е разликата между истинското безумие и истината. Така че трябва да кажем: гледайки пъстрата пеперуда във въздуха, ние изпитваме същото въздействие, както ако по правилен начин бихме се чувствали в себе си и бихме казали за себе си „аз“. Пеперудата не може да каже за себе си „аз“, не могат и висшите животни, тъй като „азът“ при тях действа отвън. Когато гледате лъва с неговата червено-кафеникава жълтина, тази червено-кафеникава жълтина е външна проява на лъвския „аз“.
Лъвът се мисли от цялата природа и благодарение на това възниква неговата окраска.
Тъй като нашето мислене е насочено отвътре навън, ние не получаваме оцветяване отвън, а получаваме цвета на кожата отвътре и него е много трудно да го имитират в живописта. Обаче нашият „аз“ с помощта на кръвта ни оцветява цялото ни тяло в този забележителен, присъщ на човека цвят, който в живописта може да се имитира само в случай, ако успеят правилно да смесят всички цветове. Природата постоянно извършва своето творчество над съществото, но творчеството й е от духовен порядък. Виждате ли, вече говорих за това: необходимо е да има преход от съдържащата се във въздуха влажност към светлината. Ето, какавидата се намира във въздух и светлина.
към текста >>
Тъй като нашето
мисле
не
е насочено отвътре навън, ние не получаваме оцветяване отвън, а получаваме цвета на кожата отвътре и него е много трудно да го имитират в живописта.
Именно тук е разликата между истинското безумие и истината. Така че трябва да кажем: гледайки пъстрата пеперуда във въздуха, ние изпитваме същото въздействие, както ако по правилен начин бихме се чувствали в себе си и бихме казали за себе си „аз“. Пеперудата не може да каже за себе си „аз“, не могат и висшите животни, тъй като „азът“ при тях действа отвън. Когато гледате лъва с неговата червено-кафеникава жълтина, тази червено-кафеникава жълтина е външна проява на лъвския „аз“. Лъвът се мисли от цялата природа и благодарение на това възниква неговата окраска.
Тъй като нашето мислене е насочено отвътре навън, ние не получаваме оцветяване отвън, а получаваме цвета на кожата отвътре и него е много трудно да го имитират в живописта.
Обаче нашият „аз“ с помощта на кръвта ни оцветява цялото ни тяло в този забележителен, присъщ на човека цвят, който в живописта може да се имитира само в случай, ако успеят правилно да смесят всички цветове. Природата постоянно извършва своето творчество над съществото, но творчеството й е от духовен порядък. Виждате ли, вече говорих за това: необходимо е да има преход от съдържащата се във въздуха влажност към светлината. Ето, какавидата се намира във въздух и светлина. Във вода и въздух тя се намира като гъсеница, а тук, във въздух и светлина, тя е като какавида, и след това отива все по-далеч от уловената.
към текста >>
При това си
мисли
те: дявол да го вземе, засядат на това яйце, в което сякаш се съдържа всичко, а въздухът, светлината и всичко останало съвременната наука праща в пенсия!
Като погледнете тази научна процедура, как професорът води хората в своя кабинет, как им поднася там своята направо ужасна ученост, която обаче по отношение на творчеството на природата си е чиста глупост - когато погледнете това, възниква чувството: но все пак има и светлина, и въздух, и всичко останало - то е тук! От всичко това професорът се отделя, той се затваря в своя научен кабинет, където по възможност има изкуствено осветление, за да не пречи светлината от прозореца на микроскопа и т. н.
При това си мислите: дявол да го вземе, засядат на това яйце, в което сякаш се съдържа всичко, а въздухът, светлината и всичко останало съвременната наука праща в пенсия!
Всичко това сега е пенсионирано и повече не работи. Съвременната наука нищо вече не знае за съзидателното начало във въздуха, светлината и водата, тя нищо не знае за него. Това страшно руши нашия социален живот - това, че имаме наука, която пенсионира целия свят и разглежда само това, което трябва да се гледа в микроскопа; по същия начин и държавата не се грижи за пенсионера, а само му изчислява пенсията: тя повече не се нуждае от него. Не по-различно стои работата и с учения: той взема от външния свят хранителни продукти, но вече не знае как действат тези хранителни продукти, той е зает само с микроскопа, само с частиците. Като цяло светът за съвременната наука е пенсиониран лентяй.
към текста >>
Това, разбира се, е консолидация на идеята: вместо да остане само като
мисли
, тази идея се консолидира, уплътнява се.
Обяснявал им всичко това много точно. След това стигнали в отделение, където се намирали пациенти с всевъзможни параноични идеи, фикс идеи. Погледнете, казал той, тук има един, страдащ от мания за преследване, него го преследват призраци; другият - също, но него го преследват не призраци, а хора. А сега, казал той, ще ви отведа при най-тежко болния от всички, които имаме. Той ги довел до стаята на най-тежко болния и казал: пациентът е обсебен от натрапчива идея, той се смята за китайски император.
Това, разбира се, е консолидация на идеята: вместо да остане само като мисли, тази идея се консолидира, уплътнява се.
Той обяснил всичко това много точно и в заключение казал: но вие би трябвало да знаете, господа, че е очевидно безумие това, че той е китайски император. Защото китайският император - това съм аз!
към текста >>
124.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 10 октомври 1923 г. За циановодородната киселина и азота, въглеродния двуокис и кислорода
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
Господа, вие нямаше да
мисли
те, вашата глава въобще нямаше да може да ви служи, ако във вашето собствено тяло чрез кръвта постоянно не се изстрелваха нагоре такива малки перлички.
Вие, разбира се, сте запознати с въглеродния двуокис. Навярно сте пробвали газирана лимонада или газирана вода: вътре в тях има мехурчета, приличащи на перлички, газови мехурчета. Това е въглероден двуокис: в такива води се съдържа въглена киселина и газът се издига нагоре като малки перлени мехурчета.
Господа, вие нямаше да мислите, вашата глава въобще нямаше да може да ви служи, ако във вашето собствено тяло чрез кръвта постоянно не се изстрелваха нагоре такива малки перлички.
Също както в газираната лимонада нагоре се изстрелват мехурчета, така и във вас крехки мехурчета постоянно се насочват към главата ви. Нямаше да можете да използвате главата си, ако самите вие не бяхте такава бутилка. Една тринадесета или четиринадесета част от теглото ви представлява кръв. И така, можете да си представите: вие всъщност сте такива бутилки, които вместо с газирана лимонада са пълни с кръв; там плуват, устремявайки се нагоре, същите мехурчета, както и в газираната вода, само че доста по-малки, плуват тези перлени мехурчета, същите като в бутилка с лимонада. Главата нямаше да може да мисли, ако във вас не се издигаха постоянно тези мехурчета-перлички.
към текста >>
Главата нямаше да може да
мисли
, ако във вас не се издигаха постоянно тези мехурчета-перлички.
Господа, вие нямаше да мислите, вашата глава въобще нямаше да може да ви служи, ако във вашето собствено тяло чрез кръвта постоянно не се изстрелваха нагоре такива малки перлички. Също както в газираната лимонада нагоре се изстрелват мехурчета, така и във вас крехки мехурчета постоянно се насочват към главата ви. Нямаше да можете да използвате главата си, ако самите вие не бяхте такава бутилка. Една тринадесета или четиринадесета част от теглото ви представлява кръв. И така, можете да си представите: вие всъщност сте такива бутилки, които вместо с газирана лимонада са пълни с кръв; там плуват, устремявайки се нагоре, същите мехурчета, както и в газираната вода, само че доста по-малки, плуват тези перлени мехурчета, същите като в бутилка с лимонада.
Главата нямаше да може да мисли, ако във вас не се издигаха постоянно тези мехурчета-перлички.
Но този въглероден двуокис не остава бездеен във вашата глава. Можете много добре да мислите, вие сякаш сте послужили за бутилка за вашата кръв и в нея мехурчетата се устремяват нагоре, към вашата глава. Вътре във вас, във вашата глава, става нагнетяване на газа, там се намира въглеродният двуокис по същия начин, както и в бутилката с газираната лимонада.
към текста >>
Можете много добре да
мисли
те, вие сякаш сте послужили за бутилка за вашата кръв и в нея мехурчетата се устремяват нагоре, към вашата глава.
Нямаше да можете да използвате главата си, ако самите вие не бяхте такава бутилка. Една тринадесета или четиринадесета част от теглото ви представлява кръв. И така, можете да си представите: вие всъщност сте такива бутилки, които вместо с газирана лимонада са пълни с кръв; там плуват, устремявайки се нагоре, същите мехурчета, както и в газираната вода, само че доста по-малки, плуват тези перлени мехурчета, същите като в бутилка с лимонада. Главата нямаше да може да мисли, ако във вас не се издигаха постоянно тези мехурчета-перлички. Но този въглероден двуокис не остава бездеен във вашата глава.
Можете много добре да мислите, вие сякаш сте послужили за бутилка за вашата кръв и в нея мехурчетата се устремяват нагоре, към вашата глава.
Вътре във вас, във вашата глава, става нагнетяване на газа, там се намира въглеродният двуокис по същия начин, както и в бутилката с газираната лимонада.
към текста >>
Точно както ние трябва да имаме почва под краката си, за да ходим по нея навсякъде и да не падаме постоянно, така трябва да имаме Слънцето и Луната, защото за
мисле
не
то ни е необходима Луната, а за ходенето се нуждаем от Слънцето, от слънчевата сила.
Ето защо в старите селски правила навсякъде могат да се намерят указания за това, колко важно за растежа на растенията е пълнолунието. И виждате ли, господа, всъщност трябва да се говори не само за отношенията между отделните небесни тела, а трябва да се изхожда от това, как те се проявяват на Земята, сред хората. Човек, както току-що видяхте, има извънредно много от Слънцето и Луната. Луната дарява на човека това, че той може да използва своята глава. Слънцето дарява човека с възможност да използва своите сърце, крака и ръце.
Точно както ние трябва да имаме почва под краката си, за да ходим по нея навсякъде и да не падаме постоянно, така трябва да имаме Слънцето и Луната, защото за мисленето ни е необходима Луната, а за ходенето се нуждаем от Слънцето, от слънчевата сила.
Ако ходим през нощта, това става за сметка на натрупаните слънчеви сили, които сме получили през деня. На нас са ни просто необходими тези небесни тела!
към текста >>
Това, че съществуват отравяния с цианкалий, е следствие от материалистическия светоглед, тъй като човек си
мисли
: мъртвецът си е мъртвец и е съвсем безразлично, дали смъртта е настъпила от цианкалий или поради вътрешна несъвместимост с живота, поради вътрешни причини.
Ако антропософското познание би се разпространило по-широко, нито един човек нямаше повече да се трови с цианкалий. Това просто нямаше и на ум да му идва!
Това, че съществуват отравяния с цианкалий, е следствие от материалистическия светоглед, тъй като човек си мисли: мъртвецът си е мъртвец и е съвсем безразлично, дали смъртта е настъпила от цианкалий или поради вътрешна несъвместимост с живота, поради вътрешни причини.
Но това съвсем не е безразлично! Ако смъртта е настъпила от вътрешно разрушение, тогава душата и духът трябва да вървят по обичайния път в духовния свят: те продължават да живеят и по-нататък. Но ако сте се отровили с цианкалий, тогава душата се стреми да придружава всяка частица от тялото, а именно стреми се да се разпространи в азота и да се разтвори в космоса. Това се явява действително реална смърт за душата и духа. Ако хората научеха какво представляват душата и духа на отделния човек, те биха казали: ние смятаме за неприемливо да се предизвиква този страшен взрив, който във фин вид се предизвиква в цялата Вселена, ако човек се трови с цианкалий.
към текста >>
Всичко това не става при анемичната млада девойка: главата се опустошава от
мисли
.
Няма вече никаква истинска наука! Истинската наука взема за помощници другите небесни тела. А иначе човек гледа нагоре към звездите през своя телескоп, само изчислява, но не знае, че например между всяка частичка желязо, милиони от които циркулират, плуват в нашата кръв, между всяка частичка желязо в нашата кръв и всичко това, което става на Луната, съществува вътрешна връзка. Така например анемичната млада девойка не може да установи правилно отношение към Луната и поради това съвсем отпада от мировата връзка. Поради това такава млада анемична девойка може да изгуби памет и всичко, което функционално се отнася към главата; поради това не възниква живото взаимодействие, което, както ви разказвах, трябва да възникне между желязото и въглеродния двуокис.
Всичко това не става при анемичната млада девойка: главата се опустошава от мисли.
към текста >>
Да, господа, работата е там, че ако човек не
мисли
, ако го мързи да
мисли
, тогава Луната малко по малко престава да се грижи за такъв човек!
Но на свой ред, ако човек не е в състояние по-правилен начин да се бори с това, което като цианкалий иска да се появи в тялото му, в костите му се отлага твърде много варовик; костите стават чупливи, и малко по малко варовикът прониква в кръвоносните съдове; всичко в човека става чупливо, крехко. Човек не може повече да развива правилно отношение към Слънцето. Но него трябва да го има. Човек трябва с помощта на това, което живее в движенията му, при които костите вземат доста значително участие, да развива правилно отношение към Слънцето. И човек трябва, благодарение на това, което живее в неговата глава, да установи правилно отношение към Луната.
Да, господа, работата е там, че ако човек не мисли, ако го мързи да мисли, тогава Луната малко по малко престава да се грижи за такъв човек!
Тогава човек затъпява, става глупав. Ако човек съвсем не ходи и постоянно лежи в леглото, тогава Слънцето престава да се грижи за него. Тогава човек по отношение на телесните си членове и крайниците става безволев, муден и инертен. Ако някой е ленив в движенията или ако някой е ленив в мисленето, това зависи от неговото отношение към Слънцето и Луната. Ако човек е в дружба със Слънцето и Луната, той охотно ходи навсякъде, охотно мисли и охотно работи.
към текста >>
Ако някой е ленив в движенията или ако някой е ленив в
мисле
не
то, това зависи от неговото отношение към Слънцето и Луната.
И човек трябва, благодарение на това, което живее в неговата глава, да установи правилно отношение към Луната. Да, господа, работата е там, че ако човек не мисли, ако го мързи да мисли, тогава Луната малко по малко престава да се грижи за такъв човек! Тогава човек затъпява, става глупав. Ако човек съвсем не ходи и постоянно лежи в леглото, тогава Слънцето престава да се грижи за него. Тогава човек по отношение на телесните си членове и крайниците става безволев, муден и инертен.
Ако някой е ленив в движенията или ако някой е ленив в мисленето, това зависи от неговото отношение към Слънцето и Луната.
Ако човек е в дружба със Слънцето и Луната, той охотно ходи навсякъде, охотно мисли и охотно работи. Ако човек лошо кореспондира със Слънцето и Луната, тогава той престава да мисли, разходките и работата не му доставят радост. Но човек по съвсем вътрешен, дълбок начин е свързан със Слънцето и Луната. Ако днес попитате един или друг, какво той е изучавал от всичко това, което днес може да се научи, един ще ви разкаже как е работил с микроскоп, друг ще ви разкаже как с помощта на телескоп гледа Слънцето и Луната, как се изчислява ъгловото разстояние между тях, ще разкаже, че на Слънцето има петна, че наоколо има корона, издигаща се като мъгла- ето какво ще ви разкаже.
към текста >>
Ако човек е в дружба със Слънцето и Луната, той охотно ходи навсякъде, охотно
мисли
и охотно работи.
Да, господа, работата е там, че ако човек не мисли, ако го мързи да мисли, тогава Луната малко по малко престава да се грижи за такъв човек! Тогава човек затъпява, става глупав. Ако човек съвсем не ходи и постоянно лежи в леглото, тогава Слънцето престава да се грижи за него. Тогава човек по отношение на телесните си членове и крайниците става безволев, муден и инертен. Ако някой е ленив в движенията или ако някой е ленив в мисленето, това зависи от неговото отношение към Слънцето и Луната.
Ако човек е в дружба със Слънцето и Луната, той охотно ходи навсякъде, охотно мисли и охотно работи.
Ако човек лошо кореспондира със Слънцето и Луната, тогава той престава да мисли, разходките и работата не му доставят радост. Но човек по съвсем вътрешен, дълбок начин е свързан със Слънцето и Луната. Ако днес попитате един или друг, какво той е изучавал от всичко това, което днес може да се научи, един ще ви разкаже как е работил с микроскоп, друг ще ви разкаже как с помощта на телескоп гледа Слънцето и Луната, как се изчислява ъгловото разстояние между тях, ще разкаже, че на Слънцето има петна, че наоколо има корона, издигаща се като мъгла- ето какво ще ви разкаже.
към текста >>
Ако човек лошо кореспондира със Слънцето и Луната, тогава той престава да
мисли
, разходките и работата не му доставят радост.
Тогава човек затъпява, става глупав. Ако човек съвсем не ходи и постоянно лежи в леглото, тогава Слънцето престава да се грижи за него. Тогава човек по отношение на телесните си членове и крайниците става безволев, муден и инертен. Ако някой е ленив в движенията или ако някой е ленив в мисленето, това зависи от неговото отношение към Слънцето и Луната. Ако човек е в дружба със Слънцето и Луната, той охотно ходи навсякъде, охотно мисли и охотно работи.
Ако човек лошо кореспондира със Слънцето и Луната, тогава той престава да мисли, разходките и работата не му доставят радост.
Но човек по съвсем вътрешен, дълбок начин е свързан със Слънцето и Луната. Ако днес попитате един или друг, какво той е изучавал от всичко това, което днес може да се научи, един ще ви разкаже как е работил с микроскоп, друг ще ви разкаже как с помощта на телескоп гледа Слънцето и Луната, как се изчислява ъгловото разстояние между тях, ще разкаже, че на Слънцето има петна, че наоколо има корона, издигаща се като мъгла- ето какво ще ви разкаже.
към текста >>
Вече в самата тази дума, когато се каже, че в тялото става горене, в самата дума се съдържа безс
мисли
ца: защото всеки си
мисли
, че в човека става същото, както и в свещта.
Глупост, подобна на тази, когато се каже, че може да се направи хубав дървен дроб или дроб от камък. Това би бил мъртъв дроб! В тялото на човека не може да става същото изгаряне, както в свещта; в човек изгарянето е живо и то се различава от това, което наричат изгаряне въобще, както се различава дробът от парче дърво. Затова и внасям разлика в изразите, които обикновеното естествознание използва за горенето и т. н. Всичко това обяснявам, за да покажа какво е живото изгаряне.
Вече в самата тази дума, когато се каже, че в тялото става горене, в самата дума се съдържа безсмислица: защото всеки си мисли, че в човека става същото, както и в свещта.
Изговаряйки тези думи, вече се казва безсмислица.
към текста >>
125.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 13 октомври 1923 г. Разликата между хората от горещите зони и ескимосите.
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
Всичко това трябва веднага да изчезне, иначе тези остри кристали щяха да почнат да ни бодат и с тях не бихме могли да
мисли
м.
Това е същото, както ако някой би правил мигновени фотографии, и това, което мимолетно би възниквало, отново би изчезвало при издишването през носа. Ако би било възможно много бързо да се фотографира това, което става в главата на господин Бурле или във вашите глави, биха се получили същите фотографии. Биха се получили късчета снежинки, ледени картини; те биха могли да се фотографират във вашето етерно тяло, и те биха били еднакви! Вашата глава - това е доста забележително нещо. Ако имаше такъв фотоапарат, какъвто още няма - тук всичко трябва да се снима много бързо, тъй като то тутакси изчезва, - вие бихте открили следното: бихте забелязали в мозъка си нещо подобно на красива купчинка сняг, нещо подобно на прекрасните картини от ледени цветя на прозорците!
Всичко това трябва веднага да изчезне, иначе тези остри кристали щяха да почнат да ни бодат и с тях не бихме могли да мислим.
Така че, гледайки снега или нашите прозоречни картини, можем да кажем: ама че работа! Защото в нашата собствена глава става същото! Само че в нея всичко това отново и отново бързо се разтваря. Защото така мисли природата като цяло! Но само през зимата, когато са студовете, тя действително започва така да мисли.
към текста >>
Защото така
мисли
природата като цяло!
Ако имаше такъв фотоапарат, какъвто още няма - тук всичко трябва да се снима много бързо, тъй като то тутакси изчезва, - вие бихте открили следното: бихте забелязали в мозъка си нещо подобно на красива купчинка сняг, нещо подобно на прекрасните картини от ледени цветя на прозорците! Всичко това трябва веднага да изчезне, иначе тези остри кристали щяха да почнат да ни бодат и с тях не бихме могли да мислим. Така че, гледайки снега или нашите прозоречни картини, можем да кажем: ама че работа! Защото в нашата собствена глава става същото! Само че в нея всичко това отново и отново бързо се разтваря.
Защото така мисли природата като цяло!
Но само през зимата, когато са студовете, тя действително започва така да мисли. През лятото за нея е твърде горещо, за да мисли. Тогава тя дава възможност на Слънцето да отделя и отхвърля всичко едно от друго, тогава тя подготвя хранителни средства и така нататък. А през зимата мислите се формират във вид на сняг и лед. Ако навън нямаше никакви мисли, тях нямаше да ги има и в нашата глава.
към текста >>
Но само през зимата, когато са студовете, тя действително започва така да
мисли
.
Всичко това трябва веднага да изчезне, иначе тези остри кристали щяха да почнат да ни бодат и с тях не бихме могли да мислим. Така че, гледайки снега или нашите прозоречни картини, можем да кажем: ама че работа! Защото в нашата собствена глава става същото! Само че в нея всичко това отново и отново бързо се разтваря. Защото така мисли природата като цяло!
Но само през зимата, когато са студовете, тя действително започва така да мисли.
През лятото за нея е твърде горещо, за да мисли. Тогава тя дава възможност на Слънцето да отделя и отхвърля всичко едно от друго, тогава тя подготвя хранителни средства и така нататък. А през зимата мислите се формират във вид на сняг и лед. Ако навън нямаше никакви мисли, тях нямаше да ги има и в нашата глава. И така, виждате колко прекрасни са тези съответстващи на природата образувания, формиращи се навън през зимата, когато природата е толкова умна, че тя по видим, външен начин създава това, което винаги става в нашата глава като проявление на ума ни.
към текста >>
През лятото за нея е твърде горещо, за да
мисли
.
Така че, гледайки снега или нашите прозоречни картини, можем да кажем: ама че работа! Защото в нашата собствена глава става същото! Само че в нея всичко това отново и отново бързо се разтваря. Защото така мисли природата като цяло! Но само през зимата, когато са студовете, тя действително започва така да мисли.
През лятото за нея е твърде горещо, за да мисли.
Тогава тя дава възможност на Слънцето да отделя и отхвърля всичко едно от друго, тогава тя подготвя хранителни средства и така нататък. А през зимата мислите се формират във вид на сняг и лед. Ако навън нямаше никакви мисли, тях нямаше да ги има и в нашата глава. И така, виждате колко прекрасни са тези съответстващи на природата образувания, формиращи се навън през зимата, когато природата е толкова умна, че тя по видим, външен начин създава това, което винаги става в нашата глава като проявление на ума ни. Навсякъде в природата можем да видим това, което става в нас самите.
към текста >>
А през зимата
мисли
те се формират във вид на сняг и лед.
Само че в нея всичко това отново и отново бързо се разтваря. Защото така мисли природата като цяло! Но само през зимата, когато са студовете, тя действително започва така да мисли. През лятото за нея е твърде горещо, за да мисли. Тогава тя дава възможност на Слънцето да отделя и отхвърля всичко едно от друго, тогава тя подготвя хранителни средства и така нататък.
А през зимата мислите се формират във вид на сняг и лед.
Ако навън нямаше никакви мисли, тях нямаше да ги има и в нашата глава. И така, виждате колко прекрасни са тези съответстващи на природата образувания, формиращи се навън през зимата, когато природата е толкова умна, че тя по видим, външен начин създава това, което винаги става в нашата глава като проявление на ума ни. Навсякъде в природата можем да видим това, което става в нас самите. Само трябва правилно да го разбираме.
към текста >>
Ако навън нямаше никакви
мисли
, тях нямаше да ги има и в нашата глава.
Защото така мисли природата като цяло! Но само през зимата, когато са студовете, тя действително започва така да мисли. През лятото за нея е твърде горещо, за да мисли. Тогава тя дава възможност на Слънцето да отделя и отхвърля всичко едно от друго, тогава тя подготвя хранителни средства и така нататък. А през зимата мислите се формират във вид на сняг и лед.
Ако навън нямаше никакви мисли, тях нямаше да ги има и в нашата глава.
И така, виждате колко прекрасни са тези съответстващи на природата образувания, формиращи се навън през зимата, когато природата е толкова умна, че тя по видим, външен начин създава това, което винаги става в нашата глава като проявление на ума ни. Навсякъде в природата можем да видим това, което става в нас самите. Само трябва правилно да го разбираме.
към текста >>
126.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 20 октомври 1923 г. За същността на водорода
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
Постъпвайки в главата, водородът пречи на човека да развива
мисле
не
то си.
С помощта на съвременния спектрален анализ може да се установи какви вещества съществуват във Вселената. Накъдето и да насочим спектроскопа във Вселената, навсякъде се получават в него такива цветове, че може да се направи извод: тук навсякъде има водород. Водородът се намира навсякъде. Този водород е извънредно важен за някои неща. Казвал съм ви, че в главата действието му носи вреда, ако той е твърде много.
Постъпвайки в главата, водородът пречи на човека да развива мисленето си.
Човек може да мисли благодарение на това, че има в главата си не прекалено много водород.
към текста >>
Човек може да
мисли
благодарение на това, че има в главата си не прекалено много водород.
Накъдето и да насочим спектроскопа във Вселената, навсякъде се получават в него такива цветове, че може да се направи извод: тук навсякъде има водород. Водородът се намира навсякъде. Този водород е извънредно важен за някои неща. Казвал съм ви, че в главата действието му носи вреда, ако той е твърде много. Постъпвайки в главата, водородът пречи на човека да развива мисленето си.
Човек може да мисли благодарение на това, че има в главата си не прекалено много водород.
към текста >>
Да разгледаме сега
мисле
не
то от другия край.
Да разгледаме сега мисленето от другия край.
Какъв е този друг край? Другият край на мисленето е размножаването, създаването на нови живи същества. Това е то другият край. Както се отнасят един към друг Северният и Южният полюс, така се отнасят едно към друго мисленето и размножаването.
към текста >>
Другият край на
мисле
не
то е размножаването, създаването на нови живи същества.
Да разгледаме сега мисленето от другия край. Какъв е този друг край?
Другият край на мисленето е размножаването, създаването на нови живи същества.
Това е то другият край. Както се отнасят един към друг Северният и Южният полюс, така се отнасят едно към друго мисленето и размножаването.
към текста >>
Както се отнасят един към друг Северният и Южният полюс, така се отнасят едно към друго
мисле
не
то и размножаването.
Да разгледаме сега мисленето от другия край. Какъв е този друг край? Другият край на мисленето е размножаването, създаването на нови живи същества. Това е то другият край.
Както се отнасят един към друг Северният и Южният полюс, така се отнасят едно към друго мисленето и размножаването.
към текста >>
Съвсем не е чудно, че от човека се появява нещо такова, като
мисли
те.
Така стои работата и с човешкото семе. Както казах, там ще намерите сода и водород-фосфор. Ако изследваме нервите, излизащи от мозъка, и тогава най-важните вещества в състава на нервите ще се окажат содата и фосфорът. Само че ще бъдат свързани помежду си по друг начин, отколкото при семето. Те образуват по-твърда връзка помежду си.
Съвсем не е чудно, че от човека се появява нещо такова, като мислите.
Това, което човек е взел в себе си, това, което в друг вид е заложено в семето, той го преработва в нервната система: сода и фосфор. Също както навън в света навсякъде се съдържат фосфор и водород, така се съдържат те и в топкообразния човешки мозък. Сега можете да видите защо се нуждаем от въглероден двуокис в главата. Въглената киселина се отделя от натрия и ние бихме получили в края на краищата прекалено твърд череп от този натрий - сребристия метал, - ако въглената киселина не създаваше в нас сода. Така посредством натрия ние поемаме въглената киселина, за да се разпредели правилно в главата ни содата.
към текста >>
Тогава те взаимодействат и произвеждат вътре вещество, което може да бъде посредник на
мисли
те, може да поражда
мисли
.
Въглената киселина се отделя от натрия и ние бихме получили в края на краищата прекалено твърд череп от този натрий - сребристия метал, - ако въглената киселина не създаваше в нас сода. Така посредством натрия ние поемаме въглената киселина, за да се разпредели правилно в главата ни содата. А от това, което се намира навсякъде около нас, чрез нашата коса, чрез нашата кожа ние възприемаме фосфор-водород. Само не трябва да позволяваме на прекалено голямо количество от намиращия се в метана водород да се издига отвътре нагоре, а да поемаме водорода отвън. Човешката глава фактически се явява своего рода яйце, също както и отложеното яйце: то поема сода от Земята и водород от въздуха; така и човешката глава поема по направление отдолу нагоре от Земята сода, а от външното обкръжение получава водород-фосфор, ако не може да го получи отвътре.
Тогава те взаимодействат и произвеждат вътре вещество, което може да бъде посредник на мислите, може да поражда мисли.
към текста >>
127.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 24 октомври 1923 г. За същността на кометите
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
Тази въглена киселина, която не е била издишана, постоянно се издига нагоре в главата на човека, ние се нуждаем от нея, за да не изглупеем, нуждаем се, за да можем да
мисли
м.
Той ни е нужен за живота, но ние постоянно трябва отново и отново да го преобразуваме, за да се превръща в нещо друго. Това става благодарение на кислорода. Като резултат издишваме кислород с въглерод, тоест въглена киселина. Но тази въглена киселина ни е нужна. Откриваме я например в газираната вода, вътре в която, в мехурчетата се съдържа въглена киселина.
Тази въглена киселина, която не е била издишана, постоянно се издига нагоре в главата на човека, ние се нуждаем от нея, за да не изглупеем, нуждаем се, за да можем да мислим.
В противен случай в човешката глава ще се издига метан, блатният газ, състоящ се от въглерод и водород. За мисленето ни е необходима въглената киселина.
към текста >>
За
мисле
не
то ни е необходима въглената киселина.
Като резултат издишваме кислород с въглерод, тоест въглена киселина. Но тази въглена киселина ни е нужна. Откриваме я например в газираната вода, вътре в която, в мехурчетата се съдържа въглена киселина. Тази въглена киселина, която не е била издишана, постоянно се издига нагоре в главата на човека, ние се нуждаем от нея, за да не изглупеем, нуждаем се, за да можем да мислим. В противен случай в човешката глава ще се издига метан, блатният газ, състоящ се от въглерод и водород.
За мисленето ни е необходима въглената киселина.
към текста >>
Спартанците
мисле
ли така: всичко, което момчетата изпълняват при движенията, трябва да произлиза от тялото им; нищо друго не се е вземало предвид: ни дъжд, нито град, нито буря или вятър.
Гимнастиците-педагози веднага биха ги вкарали в ред! Ако при атиняните се е случел такъв ден, като днес, такъв ветровит, тогава те биха събрали своите деца вътре, в помещение, и биха се занимавали с тях с риторика. Но когато Слънцето е греело, когато всичко е блестяло, те ги извеждали на воля. И там, на воля, атинските малчугани е трябвало да изпълняват своите гимнастически упражнения. Защото атиняните са разсъждавали различно от спартанците.
Спартанците мислели така: всичко, което момчетата изпълняват при движенията, трябва да произлиза от тялото им; нищо друго не се е вземало предвид: ни дъжд, нито град, нито буря или вятър.
Казвали си така: движенията трябва да изхождат от самия човек.
към текста >>
Защото той с всичките си
мисли
, с целия си ум повече е обърнат към Вселената.
Следователно бихме могли да кажем: ако човек обръща внимание на това, да развие вътре в себе си много топлина, речта му става кратка и отмерена. Защо?
Защото той с всичките си мисли, с целия си ум повече е обърнат към Вселената.
Но ако човек позволява на Слънцето да го огрява, както атиняните, той мислено, с целия си ум по-малко е обърнат към Вселената, тогава умът му повече е обърнат навътре, а топлината е обърната навън; при спартанеца топлината е насочена навътре, а умът - навън. Посредством разсъдъка спартанецът се учи на езика на Вселената; този език е мъдър, той се изработва в него. Атинянинът не се е учил на речта на Вселената, а само на движението във Вселената, тъй като той се е занимавал с гимнастика в слънчевата топлина.
към текста >>
Но ако човек позволява на Слънцето да го огрява, както атиняните, той
мисле
но, с целия си ум по-малко е обърнат към Вселената, тогава умът му повече е обърнат навътре, а топлината е обърната навън; при спартанеца топлината е насочена навътре, а умът - навън.
Следователно бихме могли да кажем: ако човек обръща внимание на това, да развие вътре в себе си много топлина, речта му става кратка и отмерена. Защо? Защото той с всичките си мисли, с целия си ум повече е обърнат към Вселената.
Но ако човек позволява на Слънцето да го огрява, както атиняните, той мислено, с целия си ум по-малко е обърнат към Вселената, тогава умът му повече е обърнат навътре, а топлината е обърната навън; при спартанеца топлината е насочена навътре, а умът - навън.
Посредством разсъдъка спартанецът се учи на езика на Вселената; този език е мъдър, той се изработва в него. Атинянинът не се е учил на речта на Вселената, а само на движението във Вселената, тъй като той се е занимавал с гимнастика в слънчевата топлина.
към текста >>
Те гледали нагоре към звездите и
мисле
ли: човек броди по цял свят, той е практик, не се задържа на едно място.
Това може да се види от следния пример: би могъл да се посочи и друг град за пример, но именно във Виена от седмица текат избори; там не се говори красиво, а се излива ужасяващ поток от съвсем не прекрасни слова. Ето в какво постепенно се е превърнало това, което още при атиняните се е култивирало като нещо прекрасно. Това излиза от човека. Защото Космосът не произнася предизборни речи, нали така, това правят хората! Спартанците не са произнасяли предизборни речи; в своите лаконични изречения те изразявали това, което е казвала Вселената.
Те гледали нагоре към звездите и мислели: човек броди по цял свят, той е практик, не се задържа на едно място.
Звездата не бърза, движи се ту бавно, ту бързо, но винаги стига навреме. Тогава е възникнала поговорката, останала за всички времена: бързай бавно и т. н. Звездата стига целта си! Така спартанецът много е научавал от това, което се намира навън, във Вселената.
към текста >>
Не
мисле
те, че само въглищата се държат така по отношение на Слънцето, както току-що ви описах!
Не мислете, че само въглищата се държат така по отношение на Слънцето, както току-що ви описах!
Така, както току-що ви описах, се държат по отношение на Слънцето и другите същества, а именно всички живи същества. Поглеждайки млекопитаещото, можете да кажете: всяко малко, всяко младо животно има майка, тя на свой ред също има майка и т. н. Те винаги са поемали слънчевата топлина; тя още се намира вътре в самото животно, предава се по наследство. И както ние извличаме от въглищата слънчевата топлина, малкото детенце взема в майчината утроба тази слънчева светлина, която е била складирана там: то сега я взема отвътре. Сега знаете разликата между това, което възниква в кучето или кравата, и това, което възниква в случая на пеперудата.
към текста >>
128.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 27 октомври 1923 г. Действие на веществата във всемира и в човешкото тяло
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
Детето няма още нито самопроизволно
мисле
не
, нито свободна воля.
Да, господа, ако се вгледате в малкото дете - то през цялото време се гъне, а също и мечтае.
Детето няма още нито самопроизволно мислене, нито свободна воля.
Степента на проявление при детето на свободната воля е показател за това колко желязо е приело вече в себе си то. Оттук виждате, че желязото е необходимо за свободната воля. Ако например човек е пресипнал, ако му се е появила пресипналост, а гласът му е отслабнал и трябва да се изясни какво стои в основата, на първо място трябва да се изследва стига ли му желязото. Защото при тези, които имат много малко желязо, това се разкрива преди всичко чрез това волеизявление, чрез тази свободна воля, която се проявява в речта. Така че ако виждате човек, който може да зареве като бик, не трябва да ви е грижа, стига ли му желязото; но ако пред вас е човек, който едва-едва произнася думите, тогава трябва да се замислите над това, достатъчно ли му е желязото.
към текста >>
Господа, аз вече съм ви казвал: содата, която неотдавна така подробно ви описах, има особено значение за всичко, което в нас е свързано с
мисле
не
то; защото содата представлява натриев бикарбонат, въглена киселина и натрий.
Господа, аз вече съм ви казвал: содата, която неотдавна така подробно ви описах, има особено значение за всичко, което в нас е свързано с мисленето; защото содата представлява натриев бикарбонат, въглена киселина и натрий.
Въглената киселина трябва да създава някакво гъделичкане нагоре в главата. Всичко, което е свързано с нашето мислене, с нашата глава, което е свързано с притежаването на вътрешна светлина, всичко това е свързано със содата. Както помните, неотдавна ви говорих за това.
към текста >>
Всичко, което е свързано с нашето
мисле
не
, с нашата глава, което е свързано с притежаването на вътрешна светлина, всичко това е свързано със содата.
Господа, аз вече съм ви казвал: содата, която неотдавна така подробно ви описах, има особено значение за всичко, което в нас е свързано с мисленето; защото содата представлява натриев бикарбонат, въглена киселина и натрий. Въглената киселина трябва да създава някакво гъделичкане нагоре в главата.
Всичко, което е свързано с нашето мислене, с нашата глава, което е свързано с притежаването на вътрешна светлина, всичко това е свързано със содата.
Както помните, неотдавна ви говорих за това.
към текста >>
Хората, които днес са призвани да размишляват, те всъщност и да размишляват не могат, нямат възможности да размишляват, тъй като насочват своите
мисли
и чувства съвсем не към това, което е реалността.
Когато говорим, говорим благодарение на силата на Марс, свързана с кометите и метеоритите. Такава е човешката реч. Обикновено на човешкия език не се гледа много задълбочено, в него не се вижда нищо особено, нали така?
Хората, които днес са призвани да размишляват, те всъщност и да размишляват не могат, нямат възможности да размишляват, тъй като насочват своите мисли и чувства съвсем не към това, което е реалността.
Можете да забележите това дори в дребните неща. Неотдавна тук проведохме противопожарно обучение; всичко, разбира се, се правеше както трябва, когато имаме работа с истински огън. Католическият неделен вестник съобщи, че тук е имало истински пожар, само че бързо е бил потушен! Виждате, господа, хората умеят да размишляват за това, което го няма, но за това, което го има, те не размишляват. И това е отличителна черта на съвременните хора; те размишляват за всичко, което го няма, но на тях не им стигат нито ум, нито чувства, за да размишляват за това, което го има.
към текста >>
Не е ли така, този, чието
мисле
не
е осакатено - защото ако човек постоянно лъже,
мисле
не
то му се осакатява, - съвсем губи разбирането за реалността.
Католическият неделен вестник съобщи, че тук е имало истински пожар, само че бързо е бил потушен! Виждате, господа, хората умеят да размишляват за това, което го няма, но за това, което го има, те не размишляват. И това е отличителна черта на съвременните хора; те размишляват за всичко, което го няма, но на тях не им стигат нито ум, нито чувства, за да размишляват за това, което го има. Този, който постоянно размишлява за това, което го няма, губи смисъла и чувството за реалността. Това е много изразено в съвременните хора.
Не е ли така, този, чието мислене е осакатено - защото ако човек постоянно лъже, мисленето му се осакатява, - съвсем губи разбирането за реалността.
към текста >>
129.
ОСМА ЛЕКЦИЯ, 26 ноември 1923 г. Пчели и човек
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
Всъщност всеки човек би трябвало да се интересува от пчеларство, тъй като човешкият живот зависи от пчеларството много повече, отколкото обикновено се
мисли
.
Но си струва да поговорим за самото битие на тази, бих казал, представляваща за внимателния слушател гатанка, за природата на пчеларството като цяло. Пчеларят, от само себе си се разбира, се интересува преди всичко от това, какво трябва да прави.
Всъщност всеки човек би трябвало да се интересува от пчеларство, тъй като човешкият живот зависи от пчеларството много повече, отколкото обикновено се мисли.
към текста >>
Сега нататък: след това пчелите - на това някак се обръща по-малко внимание, тъй като почти не се
мисли
за него, след това пчелите с помощта на своя храносмилателен апарат преработват храната във восък - защото този восък те произвеждат сами - и правят малки отделни клетки, за да снасят яйца и да складират запасите си.
Сега нататък: след това пчелите - на това някак се обръща по-малко внимание, тъй като почти не се мисли за него, след това пчелите с помощта на своя храносмилателен апарат преработват храната във восък - защото този восък те произвеждат сами - и правят малки отделни клетки, за да снасят яйца и да складират запасите си.
Тези отделни малки клетки представляват нещо удивително, така бих казал. Самата клетка изглежда така: отгоре тя е шестоъгълна, а отстрани - ето такава (виж рис.). От другата страна тя е запечатана. Вътре в нея може да бъде отложено яйце или хранителен запас. Едната клетка е построена до другата.
към текста >>
По
мисле
те за следното: тук вътре се намира малка ларва, личинка, и тя отвсякъде е запечатана; само не трябва да се
мисли
, че в природата може да има място, където не действат никакви сили.
Това, без съмнение, е основно. Но не и единствено.
Помислете за следното: тук вътре се намира малка ларва, личинка, и тя отвсякъде е запечатана; само не трябва да се мисли, че в природата може да има място, където не действат никакви сили.
Цялата тази шестоъгълна къщичка, къщичка, ограничена от шест повърхности, също притежава сила, при това именно вътре в себе си; работата би била съвсем друга, ако личинката се намираше вътре в сфера. Това, че тя е заключена вътре в такава шестоъгълна къщичка, има в природата съвсем особено значение. В тялото на личинката се отпечатва тази форма, тя усеща после, че в своя ранен стадий, когато е била още мека, се е намирала в такава шестоъгълна клетка. И благодарение на силата, която тук е поела в себе си, самата тя строи след това същите килийки. Тук вътре са затворени силите, благодарение на които въобще работи пчелата.
към текста >>
Не би следвало да
мисли
те, господа, че аз не забелязвам или че от гледната точка на духовната наука не е видно как изкуственото развъждане на пчели, намирайки се в подем, дава нещо, нещо облекчава; но такова форсиране на пчелното поколение ще навреди на пчелното семейство в дългосрочен план.
А сега да поговорим по темата за изкуственото развъждане на пчелите.
Не би следвало да мислите, господа, че аз не забелязвам или че от гледната точка на духовната наука не е видно как изкуственото развъждане на пчели, намирайки се в подем, дава нещо, нещо облекчава; но такова форсиране на пчелното поколение ще навреди на пчелното семейство в дългосрочен план.
Разбира се, днес, говорейки въобще, може само да се похвали това изкуствено развъждане на пчели - ако се вземат всички мерки за безопасност, - това развъждане на пчели, за което говори господин Мюлер. Но как ще тръгне работата след петдесет или осемдесет години - това трябва да се види, защото тук естествените сили, които по органичен начин са действали в пчелното семейство, се механизират, стават механични. Не е възможно да се достигне онази степен на вътрешно родство между купената пчела-майка и работничките, която съществува, когато пчелата-майка е отгледана по естествен начин. Впрочем в близко време това няма да е много забележимо.
към текста >>
130.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 28 ноември 1923 г. За възприятието на пчелите
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
Но за този, който знае колко далеко може да стигне и колко широко може да
мисли
, за да изтълкува резултата наистина точно, за такъв човек това доказателство съвсем не е безупречно.
Това е съвсем необмислено тълкуване на експеримента. Но някой ще каже: това е неоспоримо доказано. Да, разбира се, доказано е за този, който приписва душа на капана за мишки!
Но за този, който знае колко далеко може да стигне и колко широко може да мисли, за да изтълкува резултата наистина точно, за такъв човек това доказателство съвсем не е безупречно.
към текста >>
131.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 1 декември 1923 г. Мед и кварц
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
Веднъж бях в едно общество, където се говореше как възниква комичното и в редица от присъстващите се появиха прекрасни
мисли
за това, откъде се взема то и поради какво се смеем.
Веднъж бях в едно общество, където се говореше как възниква комичното и в редица от присъстващите се появиха прекрасни мисли за това, откъде се взема то и поради какво се смеем.
Един човек излезе на сцената, за да знаят всички, че наистина има какво да каже! И той изнесе своята гледна точка за комичното, като каза: безусловно комичното възниква, защото човек има vis comica, комична сила. Vis comica: vis -това значи сила, comica - комична. Човек има комични сили. Ето откъде се взема комичното.
към текста >>
Мисли
се, че са казани много значителни неща, докато всъщност нищо не е казано.
Ако става дума за националната икономика, веднага става видно колко ексцентричен е субектът, който заявява, че парите се появяват благодарение на силата, образуваща пари. Но в естествознанието вече не се забелязва, когато някой попита откъде в млякото са жизнените сили? - и отговори: от витамините. Това е същото като: бедността е от нищетата. Но това не се забелязва.
Мисли се, че са казани много значителни неща, докато всъщност нищо не е казано.
към текста >>
Виждате ли, господа, древните учени, както често съм ви казвал, не са били така глупави, както
мисли
съвременната научна общественост.
Трябва да се отбележи, че медът и млякото имат извънредно значение за живота на човека. Това непосредствено следва от експериментите.
Виждате ли, господа, древните учени, както често съм ви казвал, не са били така глупави, както мисли съвременната научна общественост.
Древните учени понякога ни се струват глупавички, но всъщност те са били много умни и мъдри. Навярно знаете старата приказка «за страната, където текат мед и мляко». В нея е намерило израз това, че страната е здрава, че в нея можеш да живееш и да бъдеш здрав. Така че хората едно време са знаели, че медът и млякото необикновено силно са свързани с живота на хората.
към текста >>
Ако хората знаеха, че това съвсем не е едно и също, че никаква хексагонална сила тук вече няма - и дума не може да става, ако хората знаеха това, те нямаше да се вкарват в заблуда,
мисле
йки, че този подправен мед действа също както истинският пчелен.
В практиката това е добре известно и тук би следвало само да се пояснят за хората тези неща, да се обърне внимание, че трябва да се продава мед винаги с хубаво качество. В тази област хората са много склонни да се поддават на измама - имам предвид измама не в обикновения, криминален смисъл, - да се поддават на измама, бих казал, във връзка с условията на цивилизацията. Например ако пътешествайки отидете в хотел и си поръчате мед, това често съвсем няма да е мед, а захарен мед, тоест нещо, произведено изкуствено!
Ако хората знаеха, че това съвсем не е едно и също, че никаква хексагонална сила тук вече няма - и дума не може да става, ако хората знаеха това, те нямаше да се вкарват в заблуда, мислейки, че този подправен мед действа също както истинският пчелен.
С пчелен мед вие, разбира се, бихте могли да храните мишките и той много ще им хареса. Но с този изкуствен мед те могат скоро да умрат, макар и не за няколко дни.
към текста >>
Конят усеща какво става в мозъка, когато той
мисли
: девет - при което конят тропа.
Той ги е схрусквал, чувствал е сладкия вкус в устата и много е обичал «господин фон Остен». С всяка бучка захар той го обичал все повече и повече и благодарение на това се появила сърдечна привързаност между коня и «господин фон Остен». И на този «господин фон Остен» не му е трябвало незабелязано да гримасничи, а му е било достатъчно само да помисли на девет «вярно! » - и конят е чувствал това, защото животните много тънко усещат всичко, което става около тях. Той чувства какво става в главата на човека, даже ако няма ни най-малка гримаса, която конят уж може да види, а човекът - не.
Конят усеща какво става в мозъка, когато той мисли: девет - при което конят тропа.
Ако конят не получаваше захар, конската му любов щеше да попремине и нямаше вече да тропа.
към текста >>
132.
ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 5 декември 1923 г. За меда
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
Господин Ербсмел обръща внимание, че в съвременното пчеларство на пчеларя му се налага на първо място да
мисли
за рентабилността.
Господин Ербсмел обръща внимание, че в съвременното пчеларство на пчеларя му се налага на първо място да мисли за рентабилността.
Грижите носят само материален характер. Във вестник «Швейцарско пчеларство», брой 10 за октомври 1923 г. е написано: «Медът не се отнася към продуктите от първа необходимост, той в известен смисъл е луксозна стока и тези, които го купуват, могат да плащат истинската му цена». В този брой след това се разказва, че някой си Балденбергер[1], пътувайки из Испания, заварил при един пчелар няколко направо цъфтящи деца и когато попитал пчеларя, къде пласира меда си, той отвърнал: ето ги моите купувачи. Тук, в Европа, работата стои така, че от меда се стараят да изстискат колкото се може повече.
към текста >>
Тук не следва да се
мисли
, че може да бъде намерено едно общо средство; тук трябва да се лекува това, което е предизвикало прекомерното втвърдяване на тялото.
Ако човек не може да понася меда, трябва отначало да се определи къде е причината.
Тук не следва да се мисли, че може да бъде намерено едно общо средство; тук трябва да се лекува това, което е предизвикало прекомерното втвърдяване на тялото.
Може да се посочи като пример такъв случай.
към текста >>
133.
ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 10 декември 1923 г. Ядене на пчелната пита.
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
Не трябва да се
мисли
механично, трябва ясно да си представяме, че в съответствие с цялостната си природа организмът привиква към определена локализация.
Не трябва да се мисли механично, трябва ясно да си представяме, че в съответствие с цялостната си природа организмът привиква към определена локализация.
Това е необходимо да се отчита. В противен случай, макар и да е възможно да се постигне бърз успех, той няма да бъде продължителен.
към текста >>
Единственото, което тук можем да кажем, е, че хората се отнасят към всичките тези проблеми без всякакво уважение: защото този, който няма деца, болни от рахит, едва ли даже изпитва чувство на удоволствие от това, той въобще не
мисли
за това и го смята за разбиращо се от само себе си.
Употребата на мед, особено от майката, опосредствано действа на процеса на формиране на костите при детето. Такива неща ще станат видими, ако се занимаваме с изследване на дълбоките закономерности: вместо всевъзможните дреболии, с които са запълнени днес научните списания, някога, когато за тези неща стане поне нещо известно, ще бъде поставен въпросът: какво трябва да се яде в течение на даден период от живота? Какво трябва да се яде през друг период от живота? И т. н. Да, това би било много полезно за хората, тъй като от това състоянието на здравето им би се подобрило съществено и преди всичко би се повишила работоспособността им, както и физическите възможности на човека.
Единственото, което тук можем да кажем, е, че хората се отнасят към всичките тези проблеми без всякакво уважение: защото този, който няма деца, болни от рахит, едва ли даже изпитва чувство на удоволствие от това, той въобще не мисли за това и го смята за разбиращо се от само себе си.
Оплакват се само тези, на които децата им са болни от рахит. И така, бих могъл да кажа: именно най-полезните социално-медицински мероприятия дълго се отлагат, ако са ориентирани към това, хората да трябва да ги разглеждат като норма.
към текста >>
-
мисли
стоящото вътре животно.
Даже яйцето усеща това. Вследствие осите страшно се разбързват по-скоро да излязат. Стопанинът прави тази процедура през пролетта; първо той позволява на осите да снесат яйца. Когато дойде май, той откъсва две смокини и прави гореописаната процедура. «Дявол да го вземе!
- мисли стоящото вътре животно.
- сега трябва да бързам! Защото бързо ще дойде времето, когато смокините ще изсъхнат! » Животното страшно бърза и излиза значително по-рано, отколкото се полага. Ако смокините бяха останали на дървото, излизането щеше да стане в края на лятото. А така те излизат през ранното лято.
към текста >>
134.
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 15 декември 1923 г. Значението на мравчената киселина
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
В такива местности целият начин на
мисле
не
казва и нещо друго.
Ако ме питат, в какво се състоят духовните отношения, никога не ми се иска просто да кажа, че това е така и така, а привеждам факти и на тяхна основа вие сами можете да съдите, има ли това смисъл или няма. Защото фактите са такива, че може да се види: вътрешен смисъл има във всичко и навсякъде. Само че за това днес няма да ви разкажат хората, които наричат себе си учени. Но в живота това играе известна роля. По нашия край това не е много разпространено, но по на юг може да се чуе, как селяните, простите хора, на базата на инстинктивното знание казват: «Не смейте да разрушавате мравешките купчинки, защото мравките създават условия, гниенето да не вреди толкова силно».
В такива местности целият начин на мислене казва и нещо друго.
Разхождайки се с някого в гората, в гора, където се сече, където дърветата са отсечени и са прораснали нови, може да се чуе, как тези хора - те са много умни, и не само с «горния ум», а с ума, който им е в носа; защото може да има ум и в носа, - преминавайки през сечище, където са прораснали млади дървета, тези хора могат на някое място да кажат: «Работата върви добре, тук не мирише на гнилоч, както обикновено; видно е, че наблизо има мравуняк, който върши своята работа». Тези хора усещат миризмата; те имат, така да се каже, умен нос. Посредством такова умно усещане с помощта на носа произтича доста от тази простонародна наука, която е много полезна.
към текста >>
135.
ПЕТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 22 декември 1923 г. Оксалова киселина, мравчена киселина, въглена киселина и тяхното значение
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
Тук някой,
мисле
щ чисто външно, би могъл да каже: човекът има прекалено малко мравчена киселина.
Тук някой, мислещ чисто външно, би могъл да каже: човекът има прекалено малко мравчена киселина.
Ще наловя мравки или ще я добия по друг начин и ще му дам мравчена киселина в съответната доза. Вие бихте могли да правите това дълго време, но пациентът ще дойде при вас и ще каже: това съвсем не ми помага. Какво става тук? Тя действително не му е помогнала. Всичко е точно: той е имал твърде малко мравчена киселина; вие сте му давали мравчена киселина, но без полза, тя се е оказала безполезна.
към текста >>
136.
Съдържание
GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука
Мисловната дейност се състои в това, че главният мозък сортира
мисли
те, което наподобява функцията на отделянето.
Изследвания на урината. Различия между древната и новата медицина. В плацентата действа духов-но-душевното начало на човека. Окото като отделяне. Целият главен мозък като отделяне.
Мисловната дейност се състои в това, че главният мозък сортира мислите, което наподобява функцията на отделянето.
Физическото тяло и етерното тяло строят, докато астралното тяло и «азът» отново разлагат. Духовното начало се основава на разлагането, а не на строенето. Животът като цяло подлежи на разпад, на разлагане. Потта се отделя чрез етерното тяло; урината се отделя чрез астралното тяло; а отделяното от червата по съвсем особен начин е под действието на «аза». Всичко в здравето и болестта зависи всъщност от това, доколко дейно е астралното тяло.
към текста >>
За теорията на относителността на Айнщайн
Мисле
не
то е чуждо на действителността.
За теорията на относителността на Айнщайн Мисленето е чуждо на действителността.
Популярно излагане на теорията на относителността на Айнщайн. Въпросът за това, какво е абсолютен покой или абсолютно движение и какво е относителен покой или относително движение? Гледната точка на Айнщайн: може да се говори само за това, че нещата се намират в относителен покой или движение. Необичайни следствия от теорията на Айнщайн. Разпространение на теорията на относителността.
към текста >>
137.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 7 януари 1924 г.
GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука
Как
мисли
те, това правилно ли е?
Виждате ли, за този, който относително добре владее темата, е напълно възможно да говори нещо за науката без подготовка; но на мен ми се иска още един път да премисля нещата, за които стана дума тук.
Как мислите, това правилно ли е?
(Съгласие.) Някой има ли въпроси?
към текста >>
И все пак, господа, такива
мисли
за слона биха били неправилни.
И все пак, господа, такива мисли за слона биха били неправилни.
Не трябва да приравнявате това с разумността на човека, а трябва да го сравнявате с други негови качества. Ако на окото ви кацне муха, вие ще махнете мухата без да му мислите много. В науката, където има много термини за непонятните неща, такова движение се нарича рефлекторно. И така, човек инстинктивно замахва, защитавайки се от нещо, което при дадените обстоятелства може да му навреди. Това винаги става при човека.
към текста >>
Ако на окото ви кацне муха, вие ще махнете мухата без да му
мисли
те много.
И все пак, господа, такива мисли за слона биха били неправилни. Не трябва да приравнявате това с разумността на човека, а трябва да го сравнявате с други негови качества.
Ако на окото ви кацне муха, вие ще махнете мухата без да му мислите много.
В науката, където има много термини за непонятните неща, такова движение се нарича рефлекторно. И така, човек инстинктивно замахва, защитавайки се от нещо, което при дадените обстоятелства може да му навреди. Това винаги става при човека. В случая на действия от такъв род, когато човек прогонва муха, главният мозък се оказва незадействан; задействани са само нервите, които отиват към гръбнака. Когато човек обмисля нещо, това става така: тук, горе, се намира главният му мозък, след това, ако той например е видял нещо, към главния мозък води зрителният нерв, а от главния мозък през целия останал организъм върви воля, която извършва нещо.
към текста >>
Благодарение на това, че имаме проницаема кожа, посредством осезанието си контактуваме с обкръжаващата среда; благодарение на този контакт с обкръжението ние сме
мисле
щи хора, обмисляме нещата.
Във физическото тяло ние, хората, нямаме толкова дебела кожа, напротив, имаме доста тънка кожа. Кожата ни е толкова тънка, че тя даже е прозрачна; кожата на човека се състои от три слоя: вътрешният слой е така наречената дерма, а външна-та кожа е съвсем прозрачна. Ние, също както и слонът, имаме кожа, но тази кожа е нищожно тънка. Външната кожа е съвсем прозрачна.
Благодарение на това, че имаме проницаема кожа, посредством осезанието си контактуваме с обкръжаващата среда; благодарение на този контакт с обкръжението ние сме мислещи хора, обмисляме нещата.
Слонът, макар и дебелокож, е такъв във физически смисъл; хората често са такива в морален смисъл. Но какво възниква вследствие от това? В съответствие с казаното лесно можете да си представите, че слонът е извънредно нечувствителен към своето обкръжение. Слонът почти нищо не чувства, не осезава, и всичко, което възприема от страна на обкръжението си, той трябва да го вижда; той представлява затворен в себе си свят. Обстойно изучавайки характера на слона, хората понякога откриват нещо крайно интересно.
към текста >>
Работата съвсем не е така, сякаш той си е по
мисли
л: това момче ме обиди и аз ще го полея с порция вода - не, слонът не
мисли
така.
Вследствие от това, че той е напълно изолиран (от дебелата кожа), затворен в себе си, неговите рефлекторни движения, движенията за самосъхранение, отбранителните движения, се удължават. Те продължават дълго. Ако на вас кацне муха, а инстинктът ви сработи недостатъчно бързо, за да я махнете, мухата и сама ще отлети. При слона работата стои така: той би позволил на мухата да седи върху него, доколкото операцията по изгонването й при слона би започнала не по-рано от един час; толкова бавно действат рефлекторните отбранителни движения. Това, което слонът прави с помощта на хобота си, не е нищо друго освен такова рефлекторно движение, само че удължено във времето.
Работата съвсем не е така, сякаш той си е помислил: това момче ме обиди и аз ще го полея с порция вода - не, слонът не мисли така.
Докато момчето още е пред него, той иска да го събори с хобота си на земята, но реализацията при слоновете се забавя за дълго. Ако хулиганът ви опръска с някаква мръсотия, вие няма да се замислите много преди да го натупате. Но слонът е бавно животно, именно заради своята дебелокожост, и на него му трябва много време, докато се придвижи, докато се приближи, докато поиска да протегне хобот и събори момчето. А доколкото той междувременно пие, забелязва: когато в хобота му има вода, хоботът е по-силен и здрав, хоботът става по-здрав. На него му се иска да заздрави хобота си и за това той събира в него вода.
към текста >>
138.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 19 януари 1924 г.
GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука
Такива противоречия съвсем не са из
мисле
ни, те съществуват не само в човешкото
мисле
не
; в обикновения живот всичко противоборства едно с друго, противоречията тук и сега съществуват в природата.
Тук имаме работа с необикновено противоречие.
Такива противоречия съвсем не са измислени, те съществуват не само в човешкото мислене; в обикновения живот всичко противоборства едно с друго, противоречията тук и сега съществуват в природата.
Тук имаме работа със следното противоречие: в един случай арсенът действа така, че човек става изтощен, бледен, даже сив - не косата става сива, а кожата. В един случай човек загива, а в друг случай човек приема арсен, за да изглежда по-добре! Тук е налице пълно противоречие.
към текста >>
Само съвременната наука не е в състояние да стигне до това, защото съвременната наука не
мисли
.
Това е свръхсетивното начало. Защото сега, когато това свръх-сетивно начало е излязло навън, няма кой да ликвидира отровата и тя остава в човека. Ако хората биха могли както трябва да помислят, защо във физическото тяло възниква трупна отрова, те биха казали: физическото тяло постоянно произвежда трупна отрова; няма причина, поради която то да не трябва да я произвежда, защото физическото тяло като такова е едно и също и когато човек е умрял, и когато е жив. Но човекът, именно свръхсетивният човек, на когото за живота му е нужна трупна отрова, е излязъл вън; ето защо трупната отрова остава. Това свидетелства, че свръхсетивният човек се помещава в сетивно възприемаемия физически човек.
Само съвременната наука не е в състояние да стигне до това, защото съвременната наука не мисли.
към текста >>
139.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 13 февруари 1924 г.
GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука
Мисли
хте ли вече за това, какво искате (да обсъдим) днес?
Добро утро, господа!
Мислихте ли вече за това, какво искате (да обсъдим) днес?
към текста >>
Разбира се, вие сте свободни да
мисли
те, че козината е полезна с това, че през зимата животното не замръзва и т. н.
Да вземем за пример от животинския свят тези животни, кожата на които е покрита с косми, козина.
Разбира се, вие сте свободни да мислите, че козината е полезна с това, че през зимата животното не замръзва и т. н.
Разбира се, козината е полезна с това. Но за да може да се появи тази козина по кожата, животното трябва да бъде подложено на изключително силното въздействие на Слънцето. Козината се появява не по друга причина, а като следствие от това, че животното се оказва подложено на силното въздействие на Слънцето.
към текста >>
Мисле
йки посредством земния разсъдък, ние почитаме този земен разсъдък над всичко, смятаме го за най-висш авторитет.
Тъй като ние, цивилизованите хора, сме получили материалистично възпитание, нямаме никаква представа за свръхсетивната страна на човека.
Мислейки посредством земния разсъдък, ние почитаме този земен разсъдък над всичко, смятаме го за най-висш авторитет.
Ето защо, господа, ние съвсем сме се отучили да се обличаме така, че облеклото ни, макар и отчасти, да изглежда по-човешки! Мъжете надяват на краката си тръбите на панталоните. А крачолите са едни от най-безвкусните одежди, които се носят в цял свят! Но ние правим още повече: ако искаме да си създадем особено благороден имидж, надяваме на главата си още една страшна тръба - цилиндъра. Само ако можехте да си представите каква физиономия би направил древният грък, ако се сблъска с човек, двата крака на когото са надянати в тръби, а на главата му също стърчи тръба, при това и с черен цвят!
към текста >>
Виждате ли, човек, притежаващ истинско познание, например знае, че в коленната става се намират специфични сили, способстващи
мисле
не
то.
Виждате ли, човек, притежаващ истинско познание, например знае, че в коленната става се намират специфични сили, способстващи мисленето.
Ето защо са украсявали коленната става, която ние днес, поради крачолите на нашите панталони, не можем с нищо да украсим. На тази, описана от мен основа се е появило нещо такова като английският Орден на жартиерата. Всички тези неща са се появили на основата на истински прозрения, а не на основата на това страшно отвлечено, абстрактно, теоретично мислене, което днес владеем.
към текста >>
Всички тези неща са се появили на основата на истински прозрения, а не на основата на това страшно отвлечено, абстрактно, теоретично
мисле
не
, което днес владеем.
Виждате ли, човек, притежаващ истинско познание, например знае, че в коленната става се намират специфични сили, способстващи мисленето. Ето защо са украсявали коленната става, която ние днес, поради крачолите на нашите панталони, не можем с нищо да украсим. На тази, описана от мен основа се е появило нещо такова като английският Орден на жартиерата.
Всички тези неща са се появили на основата на истински прозрения, а не на основата на това страшно отвлечено, абстрактно, теоретично мислене, което днес владеем.
към текста >>
Знамето е демонстрация на общите
мисли
, средоточие на които става то.
Виждате ли, обстоятелствата, касаещи знамето, са следните: на знамето първоначално се е изобразявало тъй нареченото хералдическо животно - в това качество не е било задължително да бъде именно животно, а нещо, което е представяло това хералдическо животно, животното, изобразявано на герба. И какво е било това? Това е била тази групова душа, тази душа, която обединявала хората заедно. Тези хора, бидейки съединени в група, искали да имат изображение на груповата си душа. Ето защо те правели това знаме, този флаг.
Знамето е демонстрация на общите мисли, средоточие на които става то.
към текста >>
Там на стените изобразявали това, което би трябвало да определя последователността, редуването на
мисли
те (на вярващия), когато той преминавал край тях.
Това всъщност няма никакъв смисъл. В края на краищата защо ние трябва да затворим картината на стената? Ето какъв въпрос би следвало да зададем. В древността нещата са стояли така: имало е олтар, на олтара е била нарисувана картина (икона), благодарение на която човек е трябвало да осъзнае, че той стои пред олтар. Имало е църкви и тях са ги посещавали.
Там на стените изобразявали това, което би трябвало да определя последователността, редуването на мислите (на вярващия), когато той преминавал край тях.
Тогава това е имало смисъл, това е имало отношение към вътрешните преживявания на хората.
към текста >>
Защото хората в процесията е трябвало да имат общи
мисли
- тук е налице същият смисъл, както при кое да е знаме.
Всичко това иде да ви покаже: хората вече са се отделили от това, което е имало смисъл в живописта. Защо Рафаело е нарисувал този образ за църковно знаме?
Защото хората в процесията е трябвало да имат общи мисли - тук е налице същият смисъл, както при кое да е знаме.
към текста >>
140.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 16 февруари 1924 г.
GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука
Дявол да го вземе,
мисли
те си вие, столът е станал горещ!
Виждате ли, господа, къде присъства силата на Слънцето? Силата на Слънцето присъства не само там, където то свети; слънчевата сила може да проявява присъствието си по различен начин. Погледнете; ще направим това колкото се може по-нагледно: в достатъчно горещ слънчев ден аз вземам този стол и го поставям на палещото Слънце. Оставям го там за няколко часа, а след това ви предлагам да седнете на него. Вие сядате.
Дявол да го вземе, мислите си вие, столът е станал горещ!
И така, в дадения случай не става така, че Слънцето пряко да огрява определена част от тялото ви и от това да ви става топло. Ако заемайки съответната поза, дълго излагате съответната част от тялото си на слънце, на тази част от тялото ви би й станало топло, както й е топло на стола; вие преживявате това посредством вашето тяло. Но в този случай нещата са различни: тук горещ е станал столът. Следователно виждате, че тук съвсем безжизнен предмет е побрал в себе си слънчевата топлина и след това ви я отдава.
към текста >>
141.
ОСМА ЛЕКЦИЯ, 20 февруари 1924 г.
GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука
Всички туристи, всички търговски агенти
мисле
ха така: не е лошо да имаш власт над хората.
Беше основано американско общество с филиали. В Берлин имаше такъв филиал, във Франкфурт, в много големи градове имаше филиали. Работата беше поставена на добра основа. Съобщаваше се, че желаещият да постигне власт над хората, може да получи брошура от това американско общество. Само трябва да изпрати немалка сума пари и след това ще получи брошурата, съдържаща указания за това, как той може да постигне власт над човечеството.
Всички туристи, всички търговски агенти мислеха така: не е лошо да имаш власт над хората.
Дявол да го вземе, тогава ще продаваме повече и нито един човек няма да ни устои! - Брошурата започваше с това, че се даваха следните указания; очите следва да се насочват така, че да се гледа не в очите на другия, а в точката, разположена между очите, върху нея трябва да се съсредоточи погледът; тогава другият човек се магнетизира, попада под влиянието и прави това, което иска магнитизаторът. Търговците на вино доста охотно се хващаха на това. Можеше да се види, че именно в хотелите, където живееха такива агенти, винаги се изпращаха маса такива писма и материали. При повечето от тях търговията не се подобри, затова пък американското общество направи успешна търговия.
към текста >>
142.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 23 февруари 1924 г.
GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука
Защото мисловната дейност не се състои в дейност на главния мозък; не, мисловната дейност се състои в това, че главният мозък се отделя от
мисле
не
то, оказва се отделен от
мисле
не
то.
Ако вземете парче черво, тук ще се намира стената на червото, а тук - съдържанието му (вж. рис.). Бихте могли с пълно право да кажете: а с какво всъщност е пълен нашият главен мозък? Той е запълнен с твърде специфично формирано чревно съдържание! И ако съдържанието на червата наричате изпражнения, можете да кажете, че главният мозък - това е изпражнение. От научна гледна точка това е съвсем вярно.
Защото мисловната дейност не се състои в дейност на главния мозък; не, мисловната дейност се състои в това, че главният мозък се отделя от мисленето, оказва се отделен от мисленето.
към текста >>
Понякога се
мисли
, че съновиденията продължават цяла нощ.
Или представете си тежко белодробно болен, не в последен стадий, но такъв, чийто дробове не са в ред. Белите дробове не могат да дишат нормално, вследствие от което те се свиват; болният ще го мъчат кошмари. При това винаги по време на сън той ще се облива в пот. Така вие имате връзка между потоотделянето при посочената духовна дейност и образите, идващи насън. Именно тогава, господа, проявява своего рода активност етерното тяло, тъй като страшните сънища възникват само в момента на пробуждането.
Понякога се мисли, че съновиденията продължават цяла нощ.
Обаче те като цяло се разиграват в момента на пробуждането.
към текста >>
143.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 27 февруари 1924 г.
GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука
Това означава, че така изобщо не може да се
мисли
.
Но какво означава това?
Това означава, че така изобщо не може да се мисли.
Човек развива мисли, които сами по себе си са безсмислени. Така че, от една страна, ще намерите, че
към текста >>
Човек развива
мисли
, които сами по себе си са безс
мисле
ни.
Но какво означава това? Това означава, че така изобщо не може да се мисли.
Човек развива мисли, които сами по себе си са безсмислени.
Така че, от една страна, ще намерите, че
към текста >>
И така, отново стигаме до необходимостта да изкажем следното: именно в случай, че човек правилно
мисли
по отношение на релативизма, той стига до духовната наука, а не до материалистичната наука.
И така, отново стигаме до необходимостта да изкажем следното: именно в случай, че човек правилно мисли по отношение на релативизма, той стига до духовната наука, а не до материалистичната наука.
към текста >>
В този случай човека започват да го разглеждат по-точно и тогава се вижда, че единомишлениците на Айнщайн черпят своите
мисли
, обръщайки се към живото или към духовно-то.
В този случай човека започват да го разглеждат по-точно и тогава се вижда, че единомишлениците на Айнщайн черпят своите мисли, обръщайки се към живото или към духовно-то.
Виждате ли, когато бях още юноша, се случи да участвам в оживени дебати за силата на тежестта. Сила на тежестта: ако тяло пада на земята, се казва, че то е тежко. Тялото пада долу, тъй като има тегло, тъй като то е тежко. Но тази сила на тежестта действа навсякъде в Космоса. Телата се привличат едно към друго.
към текста >>
Когато за първи път Айнщайн описвал движението като относително, той е
мисли
л как ставащото в пространството е запълнено с етер.
Може би действително е все едно Земята ли привлича Луната, или Луната е побутвана към Земята? А може би въобще е невъзможно да се разреши този въпрос? Виждате ли, хората много са разсъждавали над този проблем. Ето какво ми се иска да кажа за това: по онова време хората поне се придържаха към това, че освен видимата материя, освен видимото вещество съществува етер. Етерът им беше необходим, защото какво трябваше да бута, ако не зрънцата на етера!
Когато за първи път Айнщайн описвал движението като относително, той е мислил как ставащото в пространството е запълнено с етер.
Но тогава му хрумнало: дявол да го вземе! Ако движението е чисто релативно, то няма никаква необходимост от съществуването на този етер. Не е необходимо нищо да бута, нищо да тегли. Да се реши този въпрос за всичко това по принцип е невъзможно. Следователно пространството напълно може да бъде и празно.
към текста >>
Обаче Айнщайн смята, че не трябва да се говори всичко това, той
мисли
по следния начин: да допуснем, че тук отново е Земята и аз стоя на върха на кула - ето тук се намирам, но се намирам не във въздуха, а съм в кутия, която е закачена за върха с въже.
Например той казва: нека тук се намира Земята, а тук - някакво дърво, на което се покатервам; тук се изтървавам и падам долу; вероятно ви се е случвало подобно нещо; на мен поне в детството ми често се случваше. Аз се катерех по дърветата, изтървах се и падах долу. И така, Айнщайн казва: разбира се, Земята ме привлича. Аз имам тегло. То възниква вследствие силата на тежестта, в противен случай щях да оставам във въздуха и да се мятам там - ако Земята не ме притегляше.
Обаче Айнщайн смята, че не трябва да се говори всичко това, той мисли по следния начин: да допуснем, че тук отново е Земята и аз стоя на върха на кула - ето тук се намирам, но се намирам не във въздуха, а съм в кутия, която е закачена за върха с въже.
Ако сега аз в своята кутия почна да падам от кулата надолу, по отношение на стените (на кутията) за мен нищо няма да се промени. Няма да забелязвам движението, защото стените на кутията биха се движили заедно с мен. И - дявол да го вземе! - сега никак не мога да реша: дали отгоре отпускат въжето, на което виси кутията, в която седя аз и заедно с кутията се спускам надолу, тъй като някой отгоре ме спуска, или се спускам надолу, тъй като кутията се е откъснала и мен ме притегля Земята. Не мога да реша това.
към текста >>
Така и Айнщайн би следвало, ако
мисле
ше в пълно съответствие с реалността -ако въобще стигнеше дотам, че да развие подобни
мисли
, - би следвало да допусне, че някой отгоре управлява въжето.
Кой ще почне да възразява на това, ако той и до ден днешен може да види това с капката масло! - Обаче тук се изпуска една дреболия, господа; изпуска се, че аз трябва да стоя тук и да въртя (иглата), ако в качеството си на господин учителя демонстрирам всичко това пред децата! Ако аз не въртя (иглата), тогава никаква малка планетна система от маслени капчици няма да се получи! И така, господин учителят би следвало да каже на децата, че някакъв гигантски господин Учител, преогромен господин Учител би трябвало да се намира тук, отвън, и да върти цялата тази механика. Само тогава примерът би бил състоятелен и завършен.
Така и Айнщайн би следвало, ако мислеше в пълно съответствие с реалността -ако въобще стигнеше дотам, че да развие подобни мисли, - би следвало да допусне, че някой отгоре управлява въжето.
Това е съвсем необходимо. В противен случай вие не можете да кажете: все едно е как се спускам надолу, дали ме спускат или летя, премятайки се; тогава някой трябва да е отгоре. Следователно, давайки такъв пример, Айнщайн би следвало веднага да помисли: кой държи въжето? Айнщайн не е направил това, защото съвременният материализъм не му е позволил да го направи. Затова измисленият от него пример няма за основа никаква реалност, тук и нищо не може да се измисли, такова нещо просто е невъзможно да се помисли.
към текста >>
Днес хората, занимаващи се с наука, искат основно логично
мисле
не
: Айнщайн
мисли
удивително логично.
Какво следва оттук? Оттук следва, че като не се придържаме към реалността, можем да измислим всичко, което ни хареса. С тази теория на относителността стигнахме до твърдението, че човек чува звука, преди да се е раздал (смях в залата). Да се измислят такива работи е добре, но да стане това е невъзможно. Ето в какво, както виждате, е разликата!
Днес хората, занимаващи се с наука, искат основно логично мислене: Айнщайн мисли удивително логично.
Но логично още не значи действително. В мисленето си трябва да имаме две качества: първо, теорията трябва да бъде логична, и второ, тя трябва да отговаря на действителността. Трябва да се умее да се живее в действителността. Тогава на човек няма да му се наложи да измисля кутия, която да се дърпа на въже нагоре-надолу. Тогава няма да се наложи да се мисли за часовници, които летят със скоростта на светлината в мировото пространство, че и се връщат обратно.
към текста >>
В
мисле
не
то си трябва да имаме две качества: първо, теорията трябва да бъде логична, и второ, тя трябва да отговаря на действителността.
С тази теория на относителността стигнахме до твърдението, че човек чува звука, преди да се е раздал (смях в залата). Да се измислят такива работи е добре, но да стане това е невъзможно. Ето в какво, както виждате, е разликата! Днес хората, занимаващи се с наука, искат основно логично мислене: Айнщайн мисли удивително логично. Но логично още не значи действително.
В мисленето си трябва да имаме две качества: първо, теорията трябва да бъде логична, и второ, тя трябва да отговаря на действителността.
Трябва да се умее да се живее в действителността. Тогава на човек няма да му се наложи да измисля кутия, която да се дърпа на въже нагоре-надолу. Тогава няма да се наложи да се мисли за часовници, които летят със скоростта на светлината в мировото пространство, че и се връщат обратно. Тогава няма да се налага да измисляш човек, който се движи по-бързо от звука, и поради това чува този звук, преди той да се е раздал. Много, господа, от това, което днес ви се поднася в книгите като достижение, е прекрасно измислено, но в действителност от него полза никаква.
към текста >>
Тогава няма да се наложи да се
мисли
за часовници, които летят със скоростта на светлината в мировото пространство, че и се връщат обратно.
Днес хората, занимаващи се с наука, искат основно логично мислене: Айнщайн мисли удивително логично. Но логично още не значи действително. В мисленето си трябва да имаме две качества: първо, теорията трябва да бъде логична, и второ, тя трябва да отговаря на действителността. Трябва да се умее да се живее в действителността. Тогава на човек няма да му се наложи да измисля кутия, която да се дърпа на въже нагоре-надолу.
Тогава няма да се наложи да се мисли за часовници, които летят със скоростта на светлината в мировото пространство, че и се връщат обратно.
Тогава няма да се налага да измисляш човек, който се движи по-бързо от звука, и поради това чува този звук, преди той да се е раздал. Много, господа, от това, което днес ви се поднася в книгите като достижение, е прекрасно измислено, но в действителност от него полза никаква.
към текста >>
Виждате, че всички тези неща показват само това, че не е достатъчно само разумно и правилно да се
мисли
, но към това е необходимо да се добави нещо друго: трябва да сме в средоточието на живота, трябва да съдим за нещата в съответствие с живота.
Може да се каже така: теорията на относителността на Айнщайн е разумна и за определена част от света е правомерна, но ако се ориентира към реалността, тя едва ли е приложима. Защото от теорията на относителността никога няма да разберем защо човек така страшно се уморява по пътя за Базел, та дори и да не може да каже, той ли отива в Базел, или Базел му идва насреща. Би било невъзможно да се обясни неговата умора, ако Базел идваше насреща, пък и защо трябва да движа краката си, когато вървя; бих могъл просто да стоя на място и да чакам, докато Базел не дойде при мен!
Виждате, че всички тези неща показват само това, че не е достатъчно само разумно и правилно да се мисли, но към това е необходимо да се добави нещо друго: трябва да сме в средоточието на живота, трябва да съдим за нещата в съответствие с живота.
към текста >>
Тя направи голяма сензация, но, както се казва, хората малко я разбират, иначе те вече
мисле
но биха се ориентирали в този проблем.
Това е, което исках днес да ви кажа за теорията на относителността.
Тя направи голяма сензация, но, както се казва, хората малко я разбират, иначе те вече мислено биха се ориентирали в този проблем.
към текста >>
144.
Съдържание
GA_353 История на човечеството и културните народи
В близост до гробище астралното тяло получава стимул да
мисли
добре.
Орехите и липите като компенсатори на вредните въздействия. В близост до гробище са по-силни разлагащите сили, а в гората - укрепващите.
В близост до гробище астралното тяло получава стимул да мисли добре.
Гробищната атмосфера засилва селската хитрост. Орехите и липите оживяват астралното тяло, а лозите - Аза. Гробищата започват да се правят извън градовете. Силно въздействие върху етерното тяло оказва водата. Водата, съдържаща въглена киселина, действа като компенсация на отровената вода от гробищата.
към текста >>
Мисле
не
то и душевният живот зависят от Сатурн.
Влияние на Луната върху корените на растенията. Ефектът на червеното цвекло върху чревните паразити. Коренова диета. Влияние на Луната върху размножението и растежа. Зависимостта на вътрешната животинска сила от Слънцето.
Мисленето и душевният живот зависят от Сатурн.
Познанието на асирийците и вавилонците за ефектите от положението на Слънцето в Зодиака. Всички минерали са били растения, а преди това - животни. Металите и планетите. Ликвидиране на старото знание между V и XII век. Комод като «посветен».
към текста >>
Третата йерархия има отношение към
мисле
не
то, втората - към сетивата, а първата - към волята в човека.
Човек носи в себе си всички царства на природата.
Третата йерархия има отношение към мисленето, втората - към сетивата, а първата - към волята в човека.
Залезът на древните знания настъпва с появяването на свободата. Живеем в епоха, когато човечеството с помощта на материализма купува свободата. Голямата грешка на Кант и защо философията му всъщност е безсмислена. За косата при мъжете и жените.
към текста >>
145.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 1 март 1924 г. Въздействие на гробищната атмосфера върху човека.
GA_353 История на човечеството и културните народи
Тази склонност към точно
мисле
не
, по мое убеждение, дължа именно на обстоятелството, че съдбата ми даде възможност да порасна близо до гробище.
Обаче ако ние не бихме имали никакви разрушаващи сили, тогава, както вече казах, в продължение на целия си живот бихме оставали глупави[3]. Ние се нуждаем от разрушаващите сили. Трябва да отчетем и нещо друго. Казах ви, че мога да говоря за тези неща, доколкото съм ги преживял от собствен опит, при това в юношеска възраст, когато човек се формира. Винаги съм имал склонност да мисля колкото може по-точно.
Тази склонност към точно мислене, по мое убеждение, дължа именно на обстоятелството, че съдбата ми даде възможност да порасна близо до гробище.
Следователно тук има и нещо положително, господа. Това също трябва да приемете за сведение. Вредният фактор на гробището са труповете, които се намират там, нали? Труповете само се разлагат. Когато умрем, отпада това, което ние отново и отново строим и разлагаме.
към текста >>
Следователно в близост до гробище астралното тяло получава стимул да
мисли
добре.
Това също трябва да приемете за сведение. Вредният фактор на гробището са труповете, които се намират там, нали? Труповете само се разлагат. Когато умрем, отпада това, което ние отново и отново строим и разлагаме. Тогава разложението продължава.
Следователно в близост до гробище астралното тяло получава стимул да мисли добре.
Това не може да не се признае.
към текста >>
Така че от този пример може да се изследва как водата, съдържаща въглена киселина, тази, за която ви казах веднъж, особено силно въздейства върху Аза и
мисле
не
то, как тя се отразява върху Аза и етерното тяло и как компенсира в етерното тяло разрушителните въздействия, оказвани от просмукалото се в селския поток от гробището. (Рис.
Близо до това селище се намираше друго[4], съвсем малко, което беше курорт. Там се намираше студен извор с вода, съдържаща въглена киселина. Цялото село получаваше питейна вода от това място. Питейната вода, съдържаща въглена киселина, действаше като компенсация на отровената вода от гробището. А другите хора, намиращи се далеко от този извор, не ползваха водата му.
Така че от този пример може да се изследва как водата, съдържаща въглена киселина, тази, за която ви казах веднъж, особено силно въздейства върху Аза и мисленето, как тя се отразява върху Аза и етерното тяло и как компенсира в етерното тяло разрушителните въздействия, оказвани от просмукалото се в селския поток от гробището. (Рис.
1, вляво, горе)
към текста >>
Египтяните вече
мисле
ли по темата за смъртта.
По-нататък легендата гласи: веднъж Тифон убил Озирис и го похитил. Съпругата на Озирис, Изида, поискала трупа и разни негови части, които погребала на различни места. Затова навсякъде в качеството им на паметници били издигнати архитектурни съоръжения. Оттогава Озирис се явява господар на мъртвите. Някога той бил господар на живите, но след това станал господар на мъртвите.
Египтяните вече мислели по темата за смъртта.
Вие знаете -вече съм ви го разказвал, - че няколко дни след смъртта етерното тяло на човека излиза. Тогава човек постепенно отново идва в съзнание. Това е изразено в легендата по такъв начин, че Озирис си отива, но Изида отново го връща. Човек отново получава своето съзнание след смъртта.
към текста >>
Те били широко и разностранно образовани, имали са добре отработено
мисле
не
, така че много
мисли
, принадлежащи на вавилонците, са се запазили и до днес.
Сега ще преминем към третите, към вавилонците.
Те били широко и разностранно образовани, имали са добре отработено мислене, така че много мисли, принадлежащи на вавилонците, са се запазили и до днес.
Но особено добре било разработено при тях учението за звездите. Те строели високи астрономически кули, от които наблюдавали звездите. Още тогава забелязали, че човек зависи не само от намиращото се на Земята, но и от това, което става със звездите. Особено добре изследвали въздействието на звездите върху човека и на първо място подлагали на наблюдения редуването на годишните времена. Благодарение на звездите годината оказвала голямо влияние върху човека.
към текста >>
146.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 5 март 1924 г. Свръхфизическите връзки в човешкия живот. Елинизъм и християнство
GA_353 История на човечеството и културните народи
Представете си само, че главата ви би била приспособена да възприема всичко лошо, което
мисли
или казва за вас един или друг човек - това би била скверна история!
Трябва обаче да отбележим: положително е за нашето човечество, че такива неща не се разпространяват повсеместно.
Представете си само, че главата ви би била приспособена да възприема всичко лошо, което мисли или казва за вас един или друг човек - това би била скверна история!
Знаете, че ако имаме работа с телеграф, първо трябва да монтираме оборудването, да включим кабелите и тогава вече да предаваме съобщения. Точно така е и в случая с безжичната телеграфия и радиопредаванията, трябва първо да се въведе ред тук, това нещо не трябва да се маха (показва рисунката), и тогава може да се осъществи предаване (вероятно се има предвид настройка на приемника на честотата на предавателя с помощта на въздушен кондензатор - бел. пр.). В най-разпространения случай при напълно здрави хора работата стои така, че човек не се включва към протичащите тук токове; но в особени, специфични случаи може да стане така, че човек да се включи към един или друг (поток).
към текста >>
А юдеите, евреите, които в началото на своята история били принудени да странстват, никъде не можели да уседнат и едва по-късно станали уседнали,
мисле
ли и усещали в по-голяма степен вътрешното в човешката природа и така формирали възгледа за Аза на човека.
А юдеите, евреите, които в началото на своята история били принудени да странстват, никъде не можели да уседнат и едва по-късно станали уседнали, мислели и усещали в по-голяма степен вътрешното в човешката природа и така формирали възгледа за Аза на човека.
към текста >>
Изследвайки историческото развитие, ние намираме, че всички тези народи в своите
мисли
и чувства изразявали това, което преживявали.
Изследвайки историческото развитие, ние намираме, че всички тези народи в своите мисли и чувства изразявали това, което преживявали.
Индусите преживявали плодородната, богата природа, всичко там се намирало в непрекъснато цъфтене и растеж, природата била пищна. Индусът по особен начин възприемал богатството на физическия свят и в съответствие с това особено разработвал в своя мироглед представата за физическото тяло. На свой ред египтянинът, наблюдавайки Нил и забелязвайки, че само този Нил му помага, съответно създал учението за етера. Но и единият, и другият създавали всичко това в съответствие със своите преживявания. (Рис. 3)
към текста >>
Евреинът е умеел добре да
мисли
, но той не е проявявал особен интерес към обкръжаващото го в сетивния свят.
Вавилонците създали астрологията, учението за звездите - отново нещо, не свързано със земното. При тях и не е имало силен интерес към земното, а фактът, че юдеите (евреите) също не са имали особено силен интерес към земното, се подразбира от това, какъв интерес са проявявали те към намиращия се около тях сетивно възприемаем свят.
Евреинът е умеел добре да мисли, но той не е проявявал особен интерес към обкръжаващото го в сетивния свят.
към текста >>
147.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 8 март 1924 г. Навлизане на християнството в античния свят и мистериите.
GA_353 История на човечеството и културните народи
Тук можем да отнесем и това, че при римляните, без значение, че все още не можем да наречем Римската империя държава (понятието за държава е дошло в Европа едва през XVI век), все пак е имал място държавническият начин на
мисле
не
.
Тук можем да отнесем и това, че при римляните, без значение, че все още не можем да наречем Римската империя държава (понятието за държава е дошло в Европа едва през XVI век), все пак е имал място държавническият начин на мислене.
Благодарение на римското начало израснало това, което впоследствие се превърнало в държавническо мислене. Следователно можем да кажем: Тацит вече е бил проникнат от държавническия начин на мислене. В събитията около Исус Христос на него му се сторило най-съществен само фактът, че той е бил, тъй да се каже, справедливо осъден на смърт и екзекутиран. Това първо.
към текста >>
Благодарение на римското начало израснало това, което впоследствие се превърнало в държавническо
мисле
не
.
Тук можем да отнесем и това, че при римляните, без значение, че все още не можем да наречем Римската империя държава (понятието за държава е дошло в Европа едва през XVI век), все пак е имал място държавническият начин на мислене.
Благодарение на римското начало израснало това, което впоследствие се превърнало в държавническо мислене.
Следователно можем да кажем: Тацит вече е бил проникнат от държавническия начин на мислене. В събитията около Исус Христос на него му се сторило най-съществен само фактът, че той е бил, тъй да се каже, справедливо осъден на смърт и екзекутиран. Това първо.
към текста >>
Следователно можем да кажем: Тацит вече е бил проникнат от държавническия начин на
мисле
не
.
Тук можем да отнесем и това, че при римляните, без значение, че все още не можем да наречем Римската империя държава (понятието за държава е дошло в Европа едва през XVI век), все пак е имал място държавническият начин на мислене. Благодарение на римското начало израснало това, което впоследствие се превърнало в държавническо мислене.
Следователно можем да кажем: Тацит вече е бил проникнат от държавническия начин на мислене.
В събитията около Исус Христос на него му се сторило най-съществен само фактът, че той е бил, тъй да се каже, справедливо осъден на смърт и екзекутиран. Това първо.
към текста >>
148.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 12 март 1924 г. Звездната мъдрост, религии на Луната и Слънцето
GA_353 История на човечеството и културните народи
Разбира се, съвременният човек, непостигащ духовно такива неща, въобще не може и да
мисли
за тях.
Разбира се, съвременният човек, непостигащ духовно такива неща, въобще не може и да мисли за тях.
Той не мисли за това, че човек до раждането си, намирайки се в майчиното тяло, съединявайки се благодарение на Луната със своята душа, получава тази душа от външния (извънземния) свят. Още повече той не мисли за това, че Исус от Назарет е получил слънчево влияние, че в него по някакъв начин е влязла втора личност. Както първата личност е влязла в майчиното тяло, така в Исус от Назарет, като втора личност, е влязло слънчевото същество.
към текста >>
Той не
мисли
за това, че човек до раждането си, намирайки се в майчиното тяло, съединявайки се благодарение на Луната със своята душа, получава тази душа от външния (извънземния) свят.
Разбира се, съвременният човек, непостигащ духовно такива неща, въобще не може и да мисли за тях.
Той не мисли за това, че човек до раждането си, намирайки се в майчиното тяло, съединявайки се благодарение на Луната със своята душа, получава тази душа от външния (извънземния) свят.
Още повече той не мисли за това, че Исус от Назарет е получил слънчево влияние, че в него по някакъв начин е влязла втора личност. Както първата личност е влязла в майчиното тяло, така в Исус от Назарет, като втора личност, е влязло слънчевото същество.
към текста >>
Още повече той не
мисли
за това, че Исус от Назарет е получил слънчево влияние, че в него по някакъв начин е влязла втора личност.
Разбира се, съвременният човек, непостигащ духовно такива неща, въобще не може и да мисли за тях. Той не мисли за това, че човек до раждането си, намирайки се в майчиното тяло, съединявайки се благодарение на Луната със своята душа, получава тази душа от външния (извънземния) свят.
Още повече той не мисли за това, че Исус от Назарет е получил слънчево влияние, че в него по някакъв начин е влязла втора личност.
Както първата личност е влязла в майчиното тяло, така в Исус от Назарет, като втора личност, е влязло слънчевото същество.
към текста >>
Това е било необичайна революция в
мисле
не
то.
Наистина това е бил голям преломен момент.
Това е било необичайна революция в мисленето.
Христос Исус свалил на Земята това, което преди е можело да бъде видяно на Слънцето. Ето защо в древността или в първите векове на християнството Христос винаги са го наричали Слънце. В Евангелията вие навсякъде ще намерите израза: «Слънцето, Христос», доколкото тогава знаели за какво става дума. Но по-късно това било изцяло и напълно забравено. При всяка празнична меса това може да се види в дарохранителницата, в «светая светих».
към текста >>
Вследствие на което над всеки, който ставал вярващ, църквата придобивала висша власт и определяла какво трябва да
мисли
човек.
В Рим станало така, че звездният култ, който всъщност бил отново даден от Христос Исус, бил дискредитиран като суеверие, даже не просто като суеверие. Клеветата го приравнявала към сатанизма. Следователно именно това, което водело към истинското познание, към познаването на духовното начало в света, било дискредитирано, зашеметено и даже до някаква степен унищожено. От друга страна, сега се позволявало да се вярва само във външно-историческите събития, станали с Христос Исус в Палестина, както е съобщавала църквата.
Вследствие на което над всеки, който ставал вярващ, църквата придобивала висша власт и определяла какво трябва да мисли човек.
Виждате ли, християнството като такова не е навлязло в Европа чрез Рим. Чрез Рим е навлязло подмененото християнство, опиращо се само на външните събития в Палестина, а не на всеобщите мирови закономерности. Защо е станало това?
към текста >>
И нещо от подобен начин на
мисле
не
е влияло дълго време.
Виждате ли, Рим всъщност е произлязъл от шайка разбойници, които в самото начало се събрали заедно.
И нещо от подобен начин на мислене е влияло дълго време.
Рим винаги се е стремял към световно господство и в същото време към духовно господство. Типично римска тенденция - да се свързва световното господство с духовното господство. На мястото на древния, още езически първосвещеник, Pontifex maximus, вземайки даже неговото име, застъпил римският папа. През средните векове папата заел мястото на римските цезари, римските императори, придобил световно господство и едновременно с това господство над мислите. Само веднъж в началото на XI век в Средна Европа един много значителен германски император искал да направи нещо подобно на това, което направил Юлиан, наречен Отстъпник, ренегат.
към текста >>
През средните векове папата заел мястото на римските цезари, римските императори, придобил световно господство и едновременно с това господство над
мисли
те.
Виждате ли, Рим всъщност е произлязъл от шайка разбойници, които в самото начало се събрали заедно. И нещо от подобен начин на мислене е влияло дълго време. Рим винаги се е стремял към световно господство и в същото време към духовно господство. Типично римска тенденция - да се свързва световното господство с духовното господство. На мястото на древния, още езически първосвещеник, Pontifex maximus, вземайки даже неговото име, застъпил римският папа.
През средните векове папата заел мястото на римските цезари, римските императори, придобил световно господство и едновременно с това господство над мислите.
Само веднъж в началото на XI век в Средна Европа един много значителен германски император искал да направи нещо подобно на това, което направил Юлиан, наречен Отстъпник, ренегат. Това бил Хайнрих II[2]. Това е много интересно! Преди всичко Хайнрих II бил нещо като светец, тъй като той бил много добър представител на християнския мироглед. Той управлявал от 1002 до 1024 г.
към текста >>
Защото всички тези преследвания са ставали заради господството над
мисли
те.
Вие всички ще се съгласите, че това би било велико деяние, защото тогава нямаше да се състоят преследванията на ересите и еретиците.
Защото всички тези преследвания са ставали заради господството над мислите.
Но в действителност господство над мисленето не може да се установи. Замислете се над това! Нима може да се установи господство над вашите мисли? Не, да се господства над тях е невъзможно! Да се господства над тях може само ако се установи всемирно господство над хората, като те се принуждават да ходят в определени училища, като им се набият в главите определени неща, детерминиращи принадлежността им към конкретна класа.
към текста >>
Но в действителност господство над
мисле
не
то не може да се установи.
Вие всички ще се съгласите, че това би било велико деяние, защото тогава нямаше да се състоят преследванията на ересите и еретиците. Защото всички тези преследвания са ставали заради господството над мислите.
Но в действителност господство над мисленето не може да се установи.
Замислете се над това! Нима може да се установи господство над вашите мисли? Не, да се господства над тях е невъзможно! Да се господства над тях може само ако се установи всемирно господство над хората, като те се принуждават да ходят в определени училища, като им се набият в главите определени неща, детерминиращи принадлежността им към конкретна класа. При това човек ще получи класов мироглед и т. н.
към текста >>
Нима може да се установи господство над вашите
мисли
?
Вие всички ще се съгласите, че това би било велико деяние, защото тогава нямаше да се състоят преследванията на ересите и еретиците. Защото всички тези преследвания са ставали заради господството над мислите. Но в действителност господство над мисленето не може да се установи. Замислете се над това!
Нима може да се установи господство над вашите мисли?
Не, да се господства над тях е невъзможно! Да се господства над тях може само ако се установи всемирно господство над хората, като те се принуждават да ходят в определени училища, като им се набият в главите определени неща, детерминиращи принадлежността им към конкретна класа. При това човек ще получи класов мироглед и т. н. Но мислите не допускат господство над себе си! Църквата никога не би станала вредна, ако не беше стремежът й към световно господство, съпровождащ нейното господство над хората като физически същества.
към текста >>
Но
мисли
те не допускат господство над себе си!
Замислете се над това! Нима може да се установи господство над вашите мисли? Не, да се господства над тях е невъзможно! Да се господства над тях може само ако се установи всемирно господство над хората, като те се принуждават да ходят в определени училища, като им се набият в главите определени неща, детерминиращи принадлежността им към конкретна класа. При това човек ще получи класов мироглед и т. н.
Но мислите не допускат господство над себе си!
Църквата никога не би станала вредна, ако не беше стремежът й към световно господство, съпровождащ нейното господство над хората като физически същества. Защото църквата може само да учи, а човек - самостоятелно да възприема това, на което тя го учи. Това е искал да постигне Хайнрих II Свети. Обаче, както беше казано, древният цезар, древният император - вече като римски папа - тогава удържал победа. Както знаете, световното господство тогава било доста силно.
към текста >>
149.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 15 март 1924 г. Как е изглеждала Европа по времето на разпространението на християнството?
GA_353 История на човечеството и културните народи
Ако тези хора са се заемали за някакъв занаят, те си
мисле
ли: в този занаят ни помагат духовете.
И така, тук самата природа съдействала за това, хората да се преселят от Изток на Запад. Келтското население на Европа било много интересно. С това келтско население се сблъсквали народите, мигриращи на Запад. Келтите били относително миролюбив народ. Келтското население на Европа все още в значителна степен притежавало това, което можем да наречем първоначално ясновидство, истинското изначално ясновидство.
Ако тези хора са се заемали за някакъв занаят, те си мислели: в този занаят ни помагат духовете.
И ако някой чувствал, че може умело да прави обувки - е, обувки като нашите още не е имало, но е имало нещо подобно, покриващо краката, - в проявите на своята сръчност той виждал духовна помощ. И той действително е можел да възприема това, което му е помагало от духовния свят. Тези древни келти така гледали на своя живот, че били в някакъв смисъл «на ти» с духовния свят. Ето защо тези народности изготвяли много красиви неща. Келтското население проникнало също така в Италия в много дълбока древност и създало там много прекрасни неща, вследствие на което грубият римски начин на живот, унаследен от разбойническия народ, станал по-изискан.
към текста >>
Това е интересно: хората на Север напълно забравили за вътрешния човек, те даже не си спомняли за това, че може да се
мисли
за вътрешния човек.
Обаче хората, намиращи се тук, на Север, обръщали поглед към човека като такъв, към вътрешния човек, в още по-малка степен, отколкото гърците.
Това е интересно: хората на Север напълно забравили за вътрешния човек, те даже не си спомняли за това, че може да се мисли за вътрешния човек.
Гърците и римляните имали, най-малкото, спомени. Те живеели в съседство с народите, населявали предна Азия, с египтяни, вавилонци и т. н. Гърците имали спомени за това, което са мислили тези древни народи. Северните народи гледали само към обкръжаващия свят, само извън човека. И те виждали не природата, а виждали намиращите се извън човека стихийни духове.
към текста >>
Гърците имали спомени за това, което са
мисли
ли тези древни народи.
Обаче хората, намиращи се тук, на Север, обръщали поглед към човека като такъв, към вътрешния човек, в още по-малка степен, отколкото гърците. Това е интересно: хората на Север напълно забравили за вътрешния човек, те даже не си спомняли за това, че може да се мисли за вътрешния човек. Гърците и римляните имали, най-малкото, спомени. Те живеели в съседство с народите, населявали предна Азия, с египтяни, вавилонци и т. н.
Гърците имали спомени за това, което са мислили тези древни народи.
Северните народи гледали само към обкръжаващия свят, само извън човека. И те виждали не природата, а виждали намиращите се извън човека стихийни духове. Древните гърци виждали природата, докато хората на Север виждали природните духове. Затова именно сред тези хора възниквали прекрасни разкази, приказки, саги, митове. Тези хора навсякъде виждали духове.
към текста >>
150.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 19 март 1924 г. Троицата, трите форми на християнство и ислям. Кръстоносните походи.
GA_353 История на човечеството и културните народи
При това - както
мисле
ли и усещали тогава - в човека действат природни сили.
Там преди всичко обръщали внимание върху факта, че човек се явява природно същество. Човек е природно същество, когато с помощта на природните сили той се ражда от майчиното тяло като физически човек.
При това - както мислели и усещали тогава - в човека действат природни сили.
Ако обръщам погледа си към това, как човек възниква във физически смисъл, в качеството му на физически човек, аз гледам към силите, които откривам, гледайки израстването на дърветата в природата, възможно само при наличие на изпаряваща се вода и падане на дъжд. Това са природните сили. Но зад тези природни сили в древността виждали духовни сили. Навсякъде в природата проявявали активност тези духовни сили. Ако вътре в планината възниква кристал, следователно ако камъкът расте, действат духовните сили.
към текста >>
Затова начинът на
мисле
не
в исляма се свеждал към следното: както камъкът не притежава свободна воля, за да порасне и да стане такъв, какъвто е, както растението не притежава свободна воля, но от природата получава жълти или червени цветове, така и в човека цялото развитие произхожда от природата.
Даденото вероучение се разпространявало с неимоверен фанатизъм. Вследствие на което в исляма, в мохамеданството напълно отсъства представата за три божествени Лица (три ипостаса). Тук в по-голяма степен се ограничават с това, че говорят за един Бог, Когото наричат Отец на всичко съществуващо.
Затова начинът на мислене в исляма се свеждал към следното: както камъкът не притежава свободна воля, за да порасне и да стане такъв, какъвто е, както растението не притежава свободна воля, но от природата получава жълти или червени цветове, така и в човека цялото развитие произхожда от природата.
Вследствие на това в исляма възникнала твърдата идея за съдбата, наречена фатализъм. Човек трябва да бъде безусловно подчинен на неумолимата съдба. Ако той е щастлив, това е детерминирано от Бог-Отец. Ако е нещастен, това също е детерминирано от Бог-Отец. Той е хвърлен на произвола на това, което наричат съдба.
към текста >>
Но именно вследствие на това, което Мохамед е
мисле
л, че в човека всичко произхожда така, както и в природата, той се приобщавал към цялото древно изкуство и към древния, античен живот с много по-голяма лекота, отколкото християните.
Човек трябва да бъде безусловно подчинен на неумолимата съдба. Ако той е щастлив, това е детерминирано от Бог-Отец. Ако е нещастен, това също е детерминирано от Бог-Отец. Той е хвърлен на произвола на това, което наричат съдба. Виждате ли, господа, такава била религиозната страна на мохамеданството.
Но именно вследствие на това, което Мохамед е мислел, че в човека всичко произхожда така, както и в природата, той се приобщавал към цялото древно изкуство и към древния, античен живот с много по-голяма лекота, отколкото християните.
Християнството преимуществено разглеждало по какъв начин може да бъде изцелена човешката воля. Мохамеданството не се интересувало от този въпрос. Трябва ли да се занимаваме с този въпрос? Ако е предопределено, че човек става по-лош, такова предопределение произлиза от Бог-Отец. В християнството казвали: древните езичници преимуществено се ориентирали към Бог-Отец; трябва да се присъедини Бог-Син.
към текста >>
От местата на своето първоначално обитание турците не донесли разбиране за природата, затова пък донесли необичайно разбиране на духовния Бог, Бог, който може да бъде постигнат само
мисле
но, когото никъде не можеш да видиш.
Пристигнали монголски и татарски племена. Те водели война срещу арабите. Отличителен признак на това монголско население, чиито потомци станали после турците, бил, че те по същество никога са нямали природен Бог. На тях им е било присъщо това, което обикновено е присъщо на човека в най-древното време: за разлика от гърците те съвсем не насочвали погледа си към природата. Те се опазили от това.
От местата на своето първоначално обитание турците не донесли разбиране за природата, затова пък донесли необичайно разбиране на духовния Бог, Бог, който може да бъде постигнат само мислено, когото никъде не можеш да видиш.
Тази особена форма на разглеждане на Бога преминала в исляма, в мохамеданството. Турците приели от победените мохамеданската религия, но те я изменили съобразно своя начин на мислене. И ако на ранния стадий мохамеданството е било проникнато от изкуство и наука, турците всъщност отхвърлили всичко, което било наука и изкуство, те заели враждебна позиция по отношение на всичко художествено и научно. Те носели ужас на западното население, ужас на всички, приели християнството.
към текста >>
Турците приели от победените мохамеданската религия, но те я изменили съобразно своя начин на
мисле
не
.
Отличителен признак на това монголско население, чиито потомци станали после турците, бил, че те по същество никога са нямали природен Бог. На тях им е било присъщо това, което обикновено е присъщо на човека в най-древното време: за разлика от гърците те съвсем не насочвали погледа си към природата. Те се опазили от това. От местата на своето първоначално обитание турците не донесли разбиране за природата, затова пък донесли необичайно разбиране на духовния Бог, Бог, който може да бъде постигнат само мислено, когото никъде не можеш да видиш. Тази особена форма на разглеждане на Бога преминала в исляма, в мохамеданството.
Турците приели от победените мохамеданската религия, но те я изменили съобразно своя начин на мислене.
И ако на ранния стадий мохамеданството е било проникнато от изкуство и наука, турците всъщност отхвърлили всичко, което било наука и изкуство, те заели враждебна позиция по отношение на всичко художествено и научно. Те носели ужас на западното население, ужас на всички, приели християнството.
към текста >>
Още в ранните времена арабите, промъквайки се през Италия и Испания, донасяли със себе си изкуството и научния начин на
мисле
не
.
Сега си представете, господа, как е било това.
Още в ранните времена арабите, промъквайки се през Италия и Испания, донасяли със себе си изкуството и научния начин на мислене.
Разпространявайки се, това се превърнало в нашата наука. Тогава тук се пренасяла източната древна наука. Едната и другата се смесили помежду си. Благодарение на това в Европа възникнало нещо съвсем особено.
към текста >>
151.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 26 март 1924 г. Представата за Христос в древното и новото време
GA_353 История на човечеството и културните народи
Днес е трудно да се говори за такива неща, доколкото мнозинството от хората
мисли
така: а може ли въобще да се започват спорове за тези неща по мирски начин?
Днес е трудно да се говори за такива неща, доколкото мнозинството от хората мисли така: а може ли въобще да се започват спорове за тези неща по мирски начин?
Защото днес светът е зает с други проблеми, заради които има противопоставяне. Някога са воювали едни с други по най-страшен начин по причина, че едните са се придържали към различни принципи от другите. За съвременния човек това е трудно разбираемо. Но виждате ли, господа, трябва да се постараем да разберем това, защото някога ще дойдат и времена, когато няма да бъде понятно защо хората така са се сражавали заради днешните проблеми! И това може да стане в не толкова далечното бъдеще.
към текста >>
А който вярва само в Луната,
мисли
, че човек получава всичко още при своето раждане, че той нищо не може да направи със самия себе си.
Християните трябва да знаят, че техният знак символизира победата на Слънцето над Луната. И първите християни изобразявали победата на Слънцето над Луната като следствие от Мистерията на Голгота. Но какво значи това? Виждате ли, сега всичко в духовното е доста объркано! Защото ако разбират смисъла на изображението на Слънцето, си казват: който знае смисъла на този образ на Слънцето, той приема също, че човек в своя живот притежава свободна воля, че в него може да влиза още нещо, имащо значение за живота.
А който вярва само в Луната, мисли, че човек получава всичко още при своето раждане, че той нищо не може да направи със самия себе си.
Именно това се явява турският фатализъм! И турците все още знаят нещо за това. В това отношение турците се оказват по-разумни от европейците, защото европейците, макар и да са имали някога в качеството на свой символ Слънцето, отдавна са забравили за смисъла, за значението на този символ.
към текста >>
Разбира се, вие не трябва да
мисли
те, че в течение на цялата Тридесетгодишна война са се занимавали с разплитането на религиозни спорове.
Разбира се, вие не трябва да мислите, че в течение на цялата Тридесетгодишна война са се занимавали с разплитането на религиозни спорове.
В такъв случай Тридесетгодишната война вероятно би завършила по-рано. Към всичко се добавили и раздорите между князете. На тях им било от полза, че хората се изправили един срещу друг. Един се присъединявал към едната партия, друг - към другата партия, и под образа на религиозната борба те преследвали собствени цели, така че
към текста >>
На древните християни не им се е налагало да спорят по въпроса, превръща ли се запеченото брашно в истинска плът, защото това съвсем не съответствало на техния начин на
мисле
не
.
Но тук вие виждате по какъв начин възниква форменият материализъм!
На древните християни не им се е налагало да спорят по въпроса, превръща ли се запеченото брашно в истинска плът, защото това съвсем не съответствало на техния начин на мислене.
Едва когато за всичко почнали да мислят като за материално, тогава и за дадения предмет почнали да мислят като за нещо материално. Въобще това е много интересно. Материализмът се проявява в две форми: отначало за всичко духовно се мисли като за материално, а по-късно духът въобще се отрича. Такъв, по същество, е пътят, по който върви материализмът.
към текста >>
Материализмът се проявява в две форми: отначало за всичко духовно се
мисли
като за материално, а по-късно духът въобще се отрича.
Но тук вие виждате по какъв начин възниква форменият материализъм! На древните християни не им се е налагало да спорят по въпроса, превръща ли се запеченото брашно в истинска плът, защото това съвсем не съответствало на техния начин на мислене. Едва когато за всичко почнали да мислят като за материално, тогава и за дадения предмет почнали да мислят като за нещо материално. Въобще това е много интересно.
Материализмът се проявява в две форми: отначало за всичко духовно се мисли като за материално, а по-късно духът въобще се отрича.
Такъв, по същество, е пътят, по който върви материализмът.
към текста >>
Той е имал намерение да опише духовния Христос и си е
мисле
л: няма значение дали той странства по света в облика на германски херцог или в облика на палестински юдей.
Какво означава това, господа? Какво означава, когато за човека, написал «Хелианд», са съвсем безразлични външните факти, които е можело да се видят с очи в Палестина? Той даже няма желание да ги опише вярно! Външната картина го оставя безразличен.
Той е имал намерение да опише духовния Христос и си е мислел: няма значение дали той странства по света в облика на германски херцог или в облика на палестински юдей.
И така, в епохата на възникването на «Хелианд», в Средна Европа действително още са вярвали в духовния Христос, там още не са преобладавали материалистичните настроения. На юг работата била по-различна: романските народи, гръцките народи тогава вече имали материалистична настройка. Но в Средна Европа все още се било запазило някакво разбиране на духовността. Ето защо в «Хелианд» саксонският монах описва Христос като германски херцог. Така можете да видите, че тук, в Средна Европа, още е можело да се намери възможност да се покаже, че Христос преди всичко трябва да се представя духовно, а именно като Слънчевия Дух, за когото вече съм ви говорил.
към текста >>
Защото ако някой казва, че той
мисли
не със своята душа и своя дух, а с мозъка си - мозъкът е вещество, - той би следвало да прави своя мозък по-умен, използвайки материално-веществен, а не духовен начин.
Защото тогава ще поумнее, тогава ще знае нещо! Ето какви изводи би трябвало да направи материализмът, ако иска да бъде честен. Той би трябвало да ваксинира - подобно на това, както се прави ваксинация срещу едра шарка - идващите на училище деца едно след друго за ум и разум. Ако разумът се разбира по материалистичен начин, би следвало да се добива с помощта на инжекция. Ето тогава материализмът би действал честно.
Защото ако някой казва, че той мисли не със своята душа и своя дух, а с мозъка си - мозъкът е вещество, - той би следвало да прави своя мозък по-умен, използвайки материално-веществен, а не духовен начин.
Ето до какво страшно противоречие би стигнал материализмът.
към текста >>
152.
ОСМА ЛЕКЦИЯ, 12 април 1924 г. Великденът като подвижен празник
GA_353 История на човечеството и културните народи
Но може, въпреки това, да си спомняме за такова радостно песнопение,
мисле
йки за безсмъртието на човешката душа - как след три дни тя възкръсва, изправя се в духовния свят.
В течение само на три дни той гледа назад към този физически свят. После в качеството му на втори труп той сваля от себе си своето етерно тяло. И накрая се изправя в духовния свят като Аз и астрално тяло. За това той също трябва да си спомни. Би било твърде неутешително и грубо, ако всеки път, когато умира човек, на третия ден веднага се запяват радостни песнопения.
Но може, въпреки това, да си спомняме за такова радостно песнопение, мислейки за безсмъртието на човешката душа - как след три дни тя възкръсва, изправя се в духовния свят.
към текста >>
Мисле
йки за Пасха, вие си представяте, че този празник - най-малкото в настоящето, - при поглед към отново пробуждащата се природа, ни дава право да кажем: неистина е, че всичко наоколо е мъртво.
Мислейки за Пасха, вие си представяте, че този празник - най-малкото в настоящето, - при поглед към отново пробуждащата се природа, ни дава право да кажем: неистина е, че всичко наоколо е мъртво.
Умират само живи същества. Животът е първичен. Навсякъде животът побеждава смъртта. И празникът Пасха трябва да ни напомня за тази победа на живота над смъртта, давайки ни същевременно и сила. И ако хората отново започнат да добиват сила по този път, те ще съумеят да подобрят външните обстоятелства разумно, а не така, както става днес в много сфери.
към текста >>
153.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 26 април 1924 г. За образуването на белезите. За мумиите
GA_353 История на човечеството и културните народи
Прави се кадене, след това в дима на кадилницата се произнасят известни молитви или се изпращат
мисли
.
Днес всичко това още съществува, макар и в остатъчен вид. Ако вие посетите католическа църква, там свещеникът вече не притежава могъщество, позволяващо му с помощта на словото да видоизменя веществата. Въпреки това, такава сила, макар и в малка степен, той използва. Той кади с тамян. Цялата процедура, разиграваща се там, е съвсем безвредна, ако тя се извършва правилно.
Прави се кадене, след това в дима на кадилницата се произнасят известни молитви или се изпращат мисли.
Последното в дадения случай не се прави, но въпреки това се извършва кадене, създава се кадилен дим. В него се произнасят определени думи. Тези думи след това присъстват в кадилния дим и въздействат върху хората, намиращи се в атмосферата на дима от каденето. Затова кадилният дим се явява важно средство за обръщането на грешниците.
към текста >>
154.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 5 май 1924 г. Влиянията на космоса върху растенията, животните и човека
GA_353 История на човечеството и културните народи
Научил, че главата с нейното
мисле
не
се явява препятствие за съзерцаването на духовния свят.
Състоянието му продължило два часа. После получил малък пристъп на световъртеж и след това се нормализирал напълно. Можете да си представите как преживяното силно разтърсило живота му, защото от този момент той е знаел, че духовният свят може да се види. Но той научил и нещо друго.
Научил, че главата с нейното мислене се явява препятствие за съзерцаването на духовния свят.
към текста >>
Ние, разбира се, не постъпваме така, както е постъпил Ван Хелмонт, като е лизал корена на растението - макар и някои хора да ни подозират в нещо подобно, но това са глупости, - а посредством духовни упражнения изключваме
мисле
не
то, свързано с главата.
Ние, разбира се, не постъпваме така, както е постъпил Ван Хелмонт, като е лизал корена на растението - макар и някои хора да ни подозират в нещо подобно, но това са глупости, - а посредством духовни упражнения изключваме мисленето, свързано с главата.
Главата служи само за да се осмисли това, което се вижда и съзерцава посредством останалия организъм на човека. И така, тук по духовен начин се предизвиква същият процес, който е предизвикал Ван Хелмонт, използвайки по-древен способ.
към текста >>
На вас, разбира се, ви е известно, че понякога изпитвате затруднение при
мисле
не
то, пък и в целия си вътрешен живот, а понякога всичко това върви по-леко.
На вас, разбира се, ви е известно, че понякога изпитвате затруднение при мисленето, пък и в целия си вътрешен живот, а понякога всичко това върви по-леко.
Това, на свой ред, зависи от Сатурн, къде той стои.
към текста >>
И след това там се запазили само тези, които работели, опирайки се на чистата логика, на чистото
мисле
не
.
По-нататък, на Север, живеели хора, които по-късно развили средноевропейската култура, но тогава те били още съвсем нецивилизовани. Обаче по-късно германците завоювали Италия, Гърция и Испания.
И след това там се запазили само тези, които работели, опирайки се на чистата логика, на чистото мислене.
Трябвало е да възникнат догмите. В нищо друго не е можело да се задълбочиш. Мисленето се е ограничавало само до най-външните неща. Ставало така, че от школите, от манастирите навсякъде се пропъждало, изкоренявало се това, което съставлявало древното знание. Може да се види как всъщност само по нелегален, по подмолен начин може да се каже, с помощта на контрабанда, нещо от тази вавилонска наука, достигало до Европа.
към текста >>
Мисле
не
то се е ограничавало само до най-външните неща.
По-нататък, на Север, живеели хора, които по-късно развили средноевропейската култура, но тогава те били още съвсем нецивилизовани. Обаче по-късно германците завоювали Италия, Гърция и Испания. И след това там се запазили само тези, които работели, опирайки се на чистата логика, на чистото мислене. Трябвало е да възникнат догмите. В нищо друго не е можело да се задълбочиш.
Мисленето се е ограничавало само до най-външните неща.
Ставало така, че от школите, от манастирите навсякъде се пропъждало, изкоренявало се това, което съставлявало древното знание. Може да се види как всъщност само по нелегален, по подмолен начин може да се каже, с помощта на контрабанда, нещо от тази вавилонска наука, достигало до Европа. Но като правило, това не стигало толкова далеч, докато във Вавилон още относително дълго се култивирала такава наука.
към текста >>
Ако то реши да се обърне наляво, ще
мисли
, че сеното вдясно е по-вкусно; реши ли да се обърне надясно, ще
мисли
, че лявата купа сено е по-вкусна.
Това е знаменита логическа илюстрация на проблема за свободата на волята! Пита се: какво ще направи магарето, ако стои между две купи сено, които са еднакви по големина и еднакво дъхави?
Ако то реши да се обърне наляво, ще мисли, че сеното вдясно е по-вкусно; реши ли да се обърне надясно, ще мисли, че лявата купа сено е по-вкусна.
Така то се върти, ту насам, ту натам, докато не умре от глад между двете купи сено! Така и този болен с две заболявания не знаел накъде да се обърне и също е можел да умре, докато реши в отделението за заболявания на черния дроб ли да отиде, или в отделението за заболявания на далака!
към текста >>
155.
ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 8 май 1924 г. За същността на юдаизма
GA_353 История на човечеството и културните народи
Душата на съвременния човек вече не притежава толкова силно влияние, доколкото в съответствие с цялото си възпитание съвременният човек притежава абстрактни
мисли
.
По това време изцелението се е осъществявало значително по-лесно, отколкото днес. Но хората не обръщат повече внимание на този факт. Днес трябва да се лекуват хората - вече развити, намиращи се в Европа, - ориентирайки се по тялото. Но не винаги е било така. Още по времето, когато Христос е бил на Земята, а още повече по-рано, е можело успешно да се лекува, ориентирайки се по душата, от душата.
Душата на съвременния човек вече не притежава толкова силно влияние, доколкото в съответствие с цялото си възпитание съвременният човек притежава абстрактни мисли.
Виждате ли, такива мисли, каквито имат сега всички хора, в миналото още не е имало. Тогава човек вътрешно е обхващал това, за което е мислел. Нещо подобно на логическото мислене преди още не е имало. По отношение на душевния си живот човек е бил съвсем различен. Днес можете да съобщите на някого нещо изключително важно: до тялото му то няма да достигне, няма да подейства върху тялото му, доколкото душата му е отдръпната, абстрахирана от него.
към текста >>
Виждате ли, такива
мисли
, каквито имат сега всички хора, в миналото още не е имало.
Но хората не обръщат повече внимание на този факт. Днес трябва да се лекуват хората - вече развити, намиращи се в Европа, - ориентирайки се по тялото. Но не винаги е било така. Още по времето, когато Христос е бил на Земята, а още повече по-рано, е можело успешно да се лекува, ориентирайки се по душата, от душата. Душата на съвременния човек вече не притежава толкова силно влияние, доколкото в съответствие с цялото си възпитание съвременният човек притежава абстрактни мисли.
Виждате ли, такива мисли, каквито имат сега всички хора, в миналото още не е имало.
Тогава човек вътрешно е обхващал това, за което е мислел. Нещо подобно на логическото мислене преди още не е имало. По отношение на душевния си живот човек е бил съвсем различен. Днес можете да съобщите на някого нещо изключително важно: до тялото му то няма да достигне, няма да подейства върху тялото му, доколкото душата му е отдръпната, абстрахирана от него. Смята се, че древните хора са притежавали инстинктивно ясновидство, защото са били по-свободни от своето тяло.
към текста >>
Тогава човек вътрешно е обхващал това, за което е
мисле
л.
Днес трябва да се лекуват хората - вече развити, намиращи се в Европа, - ориентирайки се по тялото. Но не винаги е било така. Още по времето, когато Христос е бил на Земята, а още повече по-рано, е можело успешно да се лекува, ориентирайки се по душата, от душата. Душата на съвременния човек вече не притежава толкова силно влияние, доколкото в съответствие с цялото си възпитание съвременният човек притежава абстрактни мисли. Виждате ли, такива мисли, каквито имат сега всички хора, в миналото още не е имало.
Тогава човек вътрешно е обхващал това, за което е мислел.
Нещо подобно на логическото мислене преди още не е имало. По отношение на душевния си живот човек е бил съвсем различен. Днес можете да съобщите на някого нещо изключително важно: до тялото му то няма да достигне, няма да подейства върху тялото му, доколкото душата му е отдръпната, абстрахирана от него. Смята се, че древните хора са притежавали инстинктивно ясновидство, защото са били по-свободни от своето тяло. Но това съвсем не е така.
към текста >>
Нещо подобно на логическото
мисле
не
преди още не е имало.
Но не винаги е било така. Още по времето, когато Христос е бил на Земята, а още повече по-рано, е можело успешно да се лекува, ориентирайки се по душата, от душата. Душата на съвременния човек вече не притежава толкова силно влияние, доколкото в съответствие с цялото си възпитание съвременният човек притежава абстрактни мисли. Виждате ли, такива мисли, каквито имат сега всички хора, в миналото още не е имало. Тогава човек вътрешно е обхващал това, за което е мислел.
Нещо подобно на логическото мислене преди още не е имало.
По отношение на душевния си живот човек е бил съвсем различен. Днес можете да съобщите на някого нещо изключително важно: до тялото му то няма да достигне, няма да подейства върху тялото му, доколкото душата му е отдръпната, абстрахирана от него. Смята се, че древните хора са притежавали инстинктивно ясновидство, защото са били по-свободни от своето тяло. Но това съвсем не е така. Те са били вкарани в своето тяло в по-голяма степен, усещали са всичко в по-голямата му част с помощта на тялото и затова са можели да оказват върху тялото си огромно влияние посредством душата.
към текста >>
Виждате ли, понякога привлича вниманието как днес хората, като не са в състояние да излязат извън пределите на абстрактното
мисле
не
, си блъскат главите над проблемите с природните явления.
Виждате ли, понякога привлича вниманието как днес хората, като не са в състояние да излязат извън пределите на абстрактното мислене, си блъскат главите над проблемите с природните явления.
В настоящето например е известно, че слънчевите петна - защото и на Слънцето има петна - на период от единадесет, дванадесет години отново и отново се появяват в нарастващ брой. Обаче макар и да е известно, че по време на появяването на слънчевите петна на Земята винаги се нарушава спокойствието, никой не е склонен действително да отчита това извънземно влияние върху Земята, което се проявява в слънчевите петна. Но такова влияние несъмнено има! Ако вали дъжд, хората с разбиране се отнасят към факта, че следва да прекратят някакви работи на Земята, нали така? Ако дъждът се лее като из ведро, те не могат да сеят както трябва или нещо от този род.
към текста >>
Той винаги бил потопен в своите
мисли
, разхождал се напред-назад и изнасял своята лекция.
Разбира се, аз бих могъл да го кажа така, че ако доведа тук един слепец и кажа: «В тази зала няма нито един човек! » и вие не започнете да се смеете така гръмко, че да ви чуе, той може и да повярва. И в тази област може да се изпадне в илюзия. При Фридрих Ницше[2], който е виждал много лошо - той е бил тогава професор в Базел, - винаги идвали много малко слушатели. Без значение, че лекционният курс е бил много интересен, младите слушатели не проявявали особено прилежание.
Той винаги бил потопен в своите мисли, разхождал се напред-назад и изнасял своята лекция.
И веднъж се случило така, че в аудиторията е нямало въобще никого! Но понеже е виждал толкова лошо, той забелязал това едва когато си е тръгвал. Така че слепецът би могъл да бъде убеден, че тук в залата няма ни един човек. Ето така обяснява на хората, че няма никакви духовни същества този, който отначало, използвайки възпитанието и всичко, което става в настоящето, прави тези хора слепи по отношение на духовните въздействия.
към текста >>
Тогава тях много ги е привличала медицината, доколкото тя е отговаряла на абстрактното им
мисле
не
.
-че би следвало да се въведе такава мярка по законодателен начин, това аз съвсем нямам предвид. Обаче по естествен начин би трябвало да стане така, че общата численост на евреите да съответства на числеността на евреите сред лекарите. Но това не става. В повечето страни числеността на евреите сред лекарите е значително по-голяма. Това води началото си още от средновековието.
Тогава тях много ги е привличала медицината, доколкото тя е отговаряла на абстрактното им мислене.
Тази абстрактна йеховистка медицина много е подхождала на техния начин на мислене, тя му е съответствала. И само тук, в антропософията, където отново има възвръщане към отделните духове на природата, отново се знае, що за природни сили са заключени в отделните треви и камъни. По указания начин това отново стъпва на надеждна почва.
към текста >>
Тази абстрактна йеховистка медицина много е подхождала на техния начин на
мисле
не
, тя му е съответствала.
Обаче по естествен начин би трябвало да стане така, че общата численост на евреите да съответства на числеността на евреите сред лекарите. Но това не става. В повечето страни числеността на евреите сред лекарите е значително по-голяма. Това води началото си още от средновековието. Тогава тях много ги е привличала медицината, доколкото тя е отговаряла на абстрактното им мислене.
Тази абстрактна йеховистка медицина много е подхождала на техния начин на мислене, тя му е съответствала.
И само тук, в антропософията, където отново има възвръщане към отделните духове на природата, отново се знае, що за природни сили са заключени в отделните треви и камъни. По указания начин това отново стъпва на надеждна почва.
към текста >>
Може да се забележи как евреинът навсякъде изхожда от това, което може да бъде
мисле
но зафиксирано.
е бил евреин[4]. И така, асимилираните евреи вече не се отличават от другите. Впрочем този, който е познавач, по една фраза ще определи, че говори евреин. В речта още съществува еврейската стилистика, ако тя, разбира се, не е имитация, защото съвременните хора имитират много неща. Но евреите ги имитират малко.
Може да се забележи как евреинът навсякъде изхожда от това, което може да бъде мислено зафиксирано.
В това се състои отличителното им качество. То е свързано с този сбор от народностни духове, които заедно си сътрудничели. Така че даже и днес евреинът предполага, че ако той говори нещо, то, без съмнение, трябва да бъде правилно. Той изхожда от това, което е изведено от частното. Това е много интересно!
към текста >>
Той не
мисли
за това как стои работата в частност.
» - и т. н., той вече има в себе си някаква представа за това и иска да я демонстрира. Обаче евреинът не започва с това, а започва: понятието компромис! С това се изявява йеховистката представа: «Йехова каза! » .
Той не мисли за това как стои работата в частност.
Не, той чисто и просто издига това, което е постулата в понятието. Затова евреинът винаги мисли, че той може да развие от понятието всичко, което му е угодно. Докато евреите се затварят в своя кръг, така ще бъде и по-нататък. Ако бъдат асимилирани сред другите хора, те вече няма да казват: «понятието компромис». Те ще трябва да се държат така, както и другите хора.
към текста >>
Затова евреинът винаги
мисли
, че той може да развие от понятието всичко, което му е угодно.
Обаче евреинът не започва с това, а започва: понятието компромис! С това се изявява йеховистката представа: «Йехова каза! » . Той не мисли за това как стои работата в частност. Не, той чисто и просто издига това, което е постулата в понятието.
Затова евреинът винаги мисли, че той може да развие от понятието всичко, което му е угодно.
Докато евреите се затварят в своя кръг, така ще бъде и по-нататък. Ако бъдат асимилирани сред другите хора, те вече няма да казват: «понятието компромис». Те ще трябва да се държат така, както и другите хора. Именно това е свързано с въздействието на душите на народите върху тях.
към текста >>
156.
ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 10 май 1924 г. За дървото Сефирот
GA_353 История на човечеството и културните народи
Мисле
ли са така: висшето идва отгоре надолу; отдясно и отляво идват две други сили, които се явяват мирови сили, разпространяващи се в света.
Освен това, на тази човешка глава са й били нужни още две други сили. Тези две други сили идвали към нея отдясно и отляво.
Мислели са така: висшето идва отгоре надолу; отдясно и отляво идват две други сили, които се явяват мирови сили, разпространяващи се в света.
Едната, която сякаш влиза през дясното ухо, са наричали «хокма». Ако днес искаме да преведем тази дума, казваме «мъдрост». От другата страна, от света идвала «бина». Днес бихме казали, че това е умът, интелектът (2 и 3 на рисунка 15).
към текста >>
Защото в по-голямата си част това са хора, които не са много силни в
мисле
не
то, те не желаят да размишляват, да разсъждават, на тях им се иска да получават истината по някакъв друг начин, без собствени усилия.
След това те броят потропванията на масата при подскачанията и с помощта на буквите съставят думи. В това се състоят спиритичните сеанси. Те разсъждават така: ако размишляваме, никакво истинско познание не се получава. Истинското познание трябва да се получи по някакъв различен начин. В действителност работата е там, че хора, говорещи по такъв начин, са в правото си да говорят така за самите себе си.
Защото в по-голямата си част това са хора, които не са много силни в мисленето, те не желаят да размишляват, да разсъждават, на тях им се иска да получават истината по някакъв друг начин, без собствени усилия.
Ето защо те сядат около масата и й дават възможност да почуква, отначало А, после В, после С и т. н., после те образуват думи - в това и се състоят спиритичните откровения. Тук мъдростта им се поднася даром, нали така, самите те не я достигат.
към текста >>
Гърците не си
мисле
ли А, «алфа», без да си помислят за човека.
Той бил много образован човек и постоянно държал речи, четял лекции. На нея това й било ужасно противно. И ето че един ден тя му заявила: На тебе постоянно ти се иска да четеш лекции, да държиш речи! Ако на тебе толкова ти се иска нещо да държиш, дръж си езика зад зъбите. Да, това, което съставлявало съдържанието, се оказало напълно изгубено.
Гърците не си мислели А, «алфа», без да си помислят за човека.
Те тутакси си спомняли за човека. Те не използвали «бета» без да си спомнят за дома, в който живее човекът. «Алфа» - това винаги е човек. Те си представяли нещо, подобно на човек. А в случая с «бета» те си представяли нещо такова, което облича човека, намира се около него.
към текста >>
157.
ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 14 май 1924 г. За Кант, Шопенхауер и Едуард фон Хартман
GA_353 История на човечеството и културните народи
Работата обаче стои така: изхождайки от теорията, изхождайки от
мисле
не
то, Кант твърди: за «нещата в себе си» е невъзможно да се знае нещо, а целият свят е създаден само от въздействието, което ние получаваме от тези неща.
Виждате ли, Кант говори за границите на познанието: никога не можем да разберем какво представлява «нещото в себе си», защото всичко, по същество, се явява само свят, създаден от човека. Много е трудно да направиш «нещото в себе си» достъпно за разбиране. И ако се зададе въпрос за Кант, за да се запознаем истински с него, за да го характеризираме, ще се наложи да говорим за доста необичайни неща. Защото ако се разглежда философията на Кант, каквато тя е, е трудно да се повярва, че нещата действително са такива.
Работата обаче стои така: изхождайки от теорията, изхождайки от мисленето, Кант твърди: за «нещата в себе си» е невъзможно да се знае нещо, а целият свят е създаден само от въздействието, което ние получаваме от тези неща.
към текста >>
Какво представлява трансценденталната естетика - за това той обикновено не
мисли
, но именно то му подхожда.
Можете ли да повярвате: «Трансцендентална естетика»? Когато някой отвори моята «Философия на свободата»[3], там, в първата част, стои всичко на всичко: «Човек и свят». Защо ми са човекът и светът - толкова тривиално, че не си струва да се чете. Но трансцендентална естетика! Такава книга филистерът разгръща като нещо грандиозно!
Какво представлява трансценденталната естетика - за това той обикновено не мисли, но именно то му подхожда.
Защото това са такива думи, че изговаряйки ги, може да му се изкълчи езикът. Това е основното заглавие.
към текста >>
Следователно всичко се свежда до факта, че в настоящето човек трябва да каже:
мисле
те, както искате, но до истината няма да стигнете, ала за вас, хората, това е безразлично.
Какво иска да каже Кант, като дава доказателства на две противоположни тези? Той иска да каже, че ние въобще нищо не можем да докажем! С еднакъв успех можем да твърдим, че пространството е крайно, както и безкрайно, че времето е вечно и че времето ще свърши! С еднакъв успех бихме могли да кажем: човек е свободен или човек е несвободен.
Следователно всичко се свежда до факта, че в настоящето човек трябва да каже: мислете, както искате, но до истината няма да стигнете, ала за вас, хората, това е безразлично.
към текста >>
После се посочва, че може да се
мисли
така, както учи трансценденталната методика.
После се посочва, че може да се мисли така, както учи трансценденталната методика.
Необходимо е преди всичко да се изучи книгата на Кант. Би могло да се попита: а за какво всъщност Кант предприема всичко това? И тогава може да се прозре какво той всъщност иска. Виждате ли, до Кант хората, занимаващи се с философия, също са знаели не особено много, но те най-малкото са твърдели: все пак поне нещо за света може да се знае. На тях им противостояли тези - такава ситуация се е създала още в периода на средновековието, защото, както ви казах, още по време на средновековието древното знание е било изгубено, - които още от времената на средновековието са се проникнали от мисълта: може да се знае само това, което ни съобщават сетивата, органите за възприятие, но не можем да знаем за това, което има отношение към духа.
към текста >>
158.
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 17 май 1924 г. За кометите и Слънчевата система, за Зодиaка и за неподвижните звезди на небето
GA_353 История на човечеството и културните народи
Малкото дете го мързи да
мисли
само, то пита домашния учител, който му отговаря, а също така му дава домашни.
Съзвездието оказва влияние, докато не е екранирано, не е закрито от Луната или Слънцето. Но да отидем по-нататък. Да вземем за сравнение пример от живота. Да кажем, че някой иска нещо да се узнае. Да допуснем, че у тях живее гувернант или домашен учител, знаещ всичко.
Малкото дете го мързи да мисли само, то пита домашния учител, който му отговаря, а също така му дава домашни.
Но ако домашният учител замине, ако домашният учител го няма и заданието все пак трябва да се направи, на детето му се налага самостоятелно да развива своите сили, налага му се да си спомня.
към текста >>
В това има противоположност: въздействието на Слънцето, така да се каже, произвежда отново нашите
мисли
, обновява нашите волеви сили.
Това, което е възникнало, трябва после да се съдържа в човека. Обаче Луната оказва най-силното материално влияние. Затова тя оказва влияние върху размножението, защото при това възниква не просто част, а човек като цяло! Слънцето притежава влияние върху най-духовното, докато Луната - доколкото и самата тя се явява най-материална - оказва влияние на материалното. Така че човек възпроизвежда самия себе си, или възпроизвежда точ-но подобие на самия себе си именно под влияние на Луната.
В това има противоположност: въздействието на Слънцето, така да се каже, произвежда отново нашите мисли, обновява нашите волеви сили.
Влиянието на Луната се състои в това, че тя обновява нашите материални сили, че отново възпроизвежда материалния човек. Между Луната и Слънцето стоят други небесни тела, които в частност съдействат в човека да стават други неща.
към текста >>
159.
ПЕТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 20 май 1924 г. Мойсей. Декадентската атлантска култура в Тибет. Далай-лама.
GA_353 История на човечеството и културните народи
Те
мисле
ли, че това е все една и съща душа.
Можете да си представите, че по този начин се е практикувало ужасно безобразие. Понякога просто, ако старият Далай-лама не ги е устройвал, са търсели дете и са казвали: в това дете трябва да се всели душата на стария Далай-лама. Но той е трябвало първо да умре. За това се е грижело в подходящото време самото свещеничество, като народът бил уверяван, че душата на стария Далай-лама е влязла в детето. По такъв начин тези хора довеждали нещата дотам, целият народ да вярва, че душата, намираща се в кой да е Далай-лама, вече е била в Далай-лама хиляди години назад.
Те мислели, че това е все една и съща душа.
За хората е съществувал един и същи Далай-лама, той само е сменял външното тяло.
към текста >>
Той доволно дълго
мисли
нещо.
Той не наблюдава животното в естествена обстановка, а го прави в зоопарка. Обаче какво прави германецът? Той въобще не се безпокои по повод на животното и за това как изглежда. Той сяда в кабинета си и започва да размишлява. Нещото само по себе си него не го интересува - неотдавна ви разказах за философията на Кант, който се интересува само от това, което е в главата му.
Той доволно дълго мисли нещо.
И след като дълго е мисли, казва нещо. Но то не се съгласува с действителността.
към текста >>
И след като дълго е
мисли
, казва нещо.
Обаче какво прави германецът? Той въобще не се безпокои по повод на животното и за това как изглежда. Той сяда в кабинета си и започва да размишлява. Нещото само по себе си него не го интересува - неотдавна ви разказах за философията на Кант, който се интересува само от това, което е в главата му. Той доволно дълго мисли нещо.
И след като дълго е мисли, казва нещо.
Но то не се съгласува с действителността.
към текста >>
Тук също духовната наука трябва да доведе до изменение на начина на
мисле
не
.
Тук също духовната наука трябва да доведе до изменение на начина на мислене.
Но как това става в настоящото време? Виждате ли, господа, именно в случая с антропософията думата е за това, че трябва да се постъпва в пълно съответствие със здравия разум, в съответствие с практическия живот, с добрата практика. Например някъде трябва да се започне нещо. Какво правя аз самият, господа? Веднъж писах за Ницше[6].
към текста >>
160.
СЕДЕМНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 25 юни 1924 г. Човекът и йерархиите. Загубата на древното знание. За «Философия на свободата»
GA_353 История на човечеството и културните народи
Само тогава той може разумно да
мисли
- животното не го може - и благодарение на това е човек.
И така, това, което при човека се явяват усещането и движението, е черта, обща с животните. Тук човек носи животинското в себе си.
Само тогава той може разумно да мисли - животното не го може - и благодарение на това е човек.
След това човек носи растителното царство, цялото растително царство той го носи в себе си. Растенията не се придвижват, но те растат. Растенията не усещат, но те се хранят. Човек също расте и се храни. Това прави в него растителното царство.
към текста >>
И ако някой даже би предположил, че във всичко може да се съгласи с материалистите, той би трябвало да продължи хода на своите собствени
мисли
.
Но случвало ли ви се е да се сблъскате с това, бик да дресира друг бик? Или един кон да опитомява друг кон? Животните, ако те се опитомяват, дресират - тоест постигат известни способности, напомнящи човешките, - обезателно трябва да се дресират от човек! Не съществува кучешко училище, където да преподават кучета и от дадени кучета да правят дресирани, нали така! Тук просто е необходима намесата на човека.
И ако някой даже би предположил, че във всичко може да се съгласи с материалистите, той би трябвало да продължи хода на своите собствени мисли.
Съгласявайки се във всичко с материалистите, той би могъл да каже: човек, във вида, в който е сега, е бил първоначално животно, а след това е бил дресиран, «одомашнен», - но не би могло него самия да го дресира същото животно, каквото той първоначално е бил! Така не става, иначе едно куче би могло да дресира друго куче. Следователно първоначално е трябвало да присъстват същества - сега те могат да се намират някъде на друго място, но въпреки това е трябвало да има същества, - които са повдигнали човека до неговата днешна висота. И тези същества не биха могли да принадлежат към трите природни царства. Представете си, че когато вие сте били още подобни на малки зверчета в детството, за да направят от вас човек, би започнал да ви опитомява жираф: това е толкова невероятно, както невероятно е, че би могъл да ви опитомява дъб.
към текста >>
Животното може да има само представи, но не и
мисли
.
Действително всичко у човека е било издигнато на по-високо ниво.
Животното може да има само представи, но не и мисли.
Животните образуват представи. Но мисловна дейност при животните отсъства. Човек има тази мисловна дейност. Така че, макар човек да има например своето кръвообращение от животинското царство, той може да има свой мисловен орган не от животинското царство. Може да се каже: човек мисли, чувства и има воля.
към текста >>
Може да се каже: човек
мисли
, чувства и има воля.
Животното може да има само представи, но не и мисли. Животните образуват представи. Но мисловна дейност при животните отсъства. Човек има тази мисловна дейност. Така че, макар човек да има например своето кръвообращение от животинското царство, той може да има свой мисловен орган не от животинското царство.
Може да се каже: човек мисли, чувства и има воля.
Всичко това става по един свободен начин. То става по друг начин благодарение на факта, че човек ходи изправен и говори.
към текста >>
Вие въобще не бихте стигнали до
мисле
не
то.
Помислете за това, доколко различно би трябвало да упражнявате волята си, доколко различна би била цялата воля, ако, както в първата си година от живота, вие винаги бихте пълзели на четири крака. В този случай цялата човешка воля би била различна.
Вие въобще не бихте стигнали до мисленето.
Както нещата, носени от нас във физическото тяло, ни свързват с трите природни царства, така мисленето, чувстването и волята ни свързват с три други царства, със свръхсетивните, невидими царства. За всичко трябва да имаме название. И както ние наричаме минералното, растителното и животинското царство природни, така наричаме йерархии тези царства, които способстват при човека, неговите мисли, чувства и воля да бъдат свободни (вж. рис. 22).
към текста >>
Както нещата, носени от нас във физическото тяло, ни свързват с трите природни царства, така
мисле
не
то, чувстването и волята ни свързват с три други царства, със свръхсетивните, невидими царства.
Помислете за това, доколко различно би трябвало да упражнявате волята си, доколко различна би била цялата воля, ако, както в първата си година от живота, вие винаги бихте пълзели на четири крака. В този случай цялата човешка воля би била различна. Вие въобще не бихте стигнали до мисленето.
Както нещата, носени от нас във физическото тяло, ни свързват с трите природни царства, така мисленето, чувстването и волята ни свързват с три други царства, със свръхсетивните, невидими царства.
За всичко трябва да имаме название. И както ние наричаме минералното, растителното и животинското царство природни, така наричаме йерархии тези царства, които способстват при човека, неговите мисли, чувства и воля да бъдат свободни (вж. рис. 22).
към текста >>
И както ние наричаме минералното, растителното и животинското царство природни, така наричаме йерархии тези царства, които способстват при човека, неговите
мисли
, чувства и воля да бъдат свободни (вж.
Помислете за това, доколко различно би трябвало да упражнявате волята си, доколко различна би била цялата воля, ако, както в първата си година от живота, вие винаги бихте пълзели на четири крака. В този случай цялата човешка воля би била различна. Вие въобще не бихте стигнали до мисленето. Както нещата, носени от нас във физическото тяло, ни свързват с трите природни царства, така мисленето, чувстването и волята ни свързват с три други царства, със свръхсетивните, невидими царства. За всичко трябва да имаме название.
И както ние наричаме минералното, растителното и животинското царство природни, така наричаме йерархии тези царства, които способстват при човека, неговите мисли, чувства и воля да бъдат свободни (вж.
рис. 22).
към текста >>
Със своето
мисле
не
той е съпричастен към йерархията - виждате ли, в настоящето за нея няма още никакво название, доколкото материализмът не обръща никакво внимание на такива неща: така че ще се наложи да наричаме тази йерархия с нейното древно название Angeloi, ангели.
Следователно тук имаме природните царства, посредством които човек е съпричастен към природата, а тук имаме йерархиите. Виждате ли, както човек е съпричастен към трите природни царства, точно така той е съпричастен и към три духовни царства.
Със своето мислене той е съпричастен към йерархията - виждате ли, в настоящето за нея няма още никакво название, доколкото материализмът не обръща никакво внимание на такива неща: така че ще се наложи да наричаме тази йерархия с нейното древно название Angeloi, ангели.
Това название веднага може да бъде охулено като суеверие. Разбира се, днес в речта ние вече не притежаваме възможност да намираме имена, доколкото хората са изгубили способността да усещат звуците: речта е могла да се формира само докато хората все още са могли да преживяват звуците. Днес всеки употребява думите Ball (топка), Fall (случай), Kraft (сила); там навсякъде присъства звукът «А», във всяка от тези думи има «А». Но какво представлява «А»-то? «А» е изразяване на чувство!
към текста >>
По
мисле
те, по ваше мнение
мисле
не
то е съсредоточено в главата.
Помислете, по ваше мнение мисленето е съсредоточено в главата.
Но ако изведнъж ви се наложи да възприемете, че вашето мислене е свързано с духовно същество, при това точно така, както вашето усещане, чувстването ви на Земята трябва да бъде свързано с животните, за да можете да носите животинското в себе си - ако ви се наложи изведнъж да възприемете това, вие бихте били удивени и за да изразите своето удивление, би трябвало да използвате дума, съдържаща звука «А». Вие бихте могли да наречете съществото на мисленето, наричащо се някога «Angeloi», «ангел», да го наречете, използвайки «А». А това, което вие имате като сила на мисленето, бихте могли да обозначите с буква, изразяваща такава сила: буквата «Л». Докато силата в действието е възможно да обозначите с помощта на «Б». Думата «алб» вече се е използвала някога за обозначаване на нещо духовно и би могла да служи за обозначаване на съществата, имащи работа с мисленето, ако не се използваше в думата Alpdruck (кошмар), където тя носи болезнен характер.
към текста >>
Но ако изведнъж ви се наложи да възприемете, че вашето
мисле
не
е свързано с духовно същество, при това точно така, както вашето усещане, чувстването ви на Земята трябва да бъде свързано с животните, за да можете да носите животинското в себе си - ако ви се наложи изведнъж да възприемете това, вие бихте били удивени и за да изразите своето удивление, би трябвало да използвате дума, съдържаща звука «А».
Помислете, по ваше мнение мисленето е съсредоточено в главата.
Но ако изведнъж ви се наложи да възприемете, че вашето мислене е свързано с духовно същество, при това точно така, както вашето усещане, чувстването ви на Земята трябва да бъде свързано с животните, за да можете да носите животинското в себе си - ако ви се наложи изведнъж да възприемете това, вие бихте били удивени и за да изразите своето удивление, би трябвало да използвате дума, съдържаща звука «А».
Вие бихте могли да наречете съществото на мисленето, наричащо се някога «Angeloi», «ангел», да го наречете, използвайки «А». А това, което вие имате като сила на мисленето, бихте могли да обозначите с буква, изразяваща такава сила: буквата «Л». Докато силата в действието е възможно да обозначите с помощта на «Б». Думата «алб» вече се е използвала някога за обозначаване на нещо духовно и би могла да служи за обозначаване на съществата, имащи работа с мисленето, ако не се използваше в думата Alpdruck (кошмар), където тя носи болезнен характер. И така, йерархиите се явяват царство, което обхваща и човека, което човек носи в себе си точно така, както носи в себе си природните царства.
към текста >>
Вие бихте могли да наречете съществото на
мисле
не
то, наричащо се някога «Angeloi», «ангел», да го наречете, използвайки «А».
Помислете, по ваше мнение мисленето е съсредоточено в главата. Но ако изведнъж ви се наложи да възприемете, че вашето мислене е свързано с духовно същество, при това точно така, както вашето усещане, чувстването ви на Земята трябва да бъде свързано с животните, за да можете да носите животинското в себе си - ако ви се наложи изведнъж да възприемете това, вие бихте били удивени и за да изразите своето удивление, би трябвало да използвате дума, съдържаща звука «А».
Вие бихте могли да наречете съществото на мисленето, наричащо се някога «Angeloi», «ангел», да го наречете, използвайки «А».
А това, което вие имате като сила на мисленето, бихте могли да обозначите с буква, изразяваща такава сила: буквата «Л». Докато силата в действието е възможно да обозначите с помощта на «Б». Думата «алб» вече се е използвала някога за обозначаване на нещо духовно и би могла да служи за обозначаване на съществата, имащи работа с мисленето, ако не се използваше в думата Alpdruck (кошмар), където тя носи болезнен характер. И така, йерархиите се явяват царство, което обхваща и човека, което човек носи в себе си точно така, както носи в себе си природните царства. И съществата, наречени Alb (алб), или ангели, се явяват тези същества, които трябва да имат работа с мисленето.
към текста >>
А това, което вие имате като сила на
мисле
не
то, бихте могли да обозначите с буква, изразяваща такава сила: буквата «Л».
Помислете, по ваше мнение мисленето е съсредоточено в главата. Но ако изведнъж ви се наложи да възприемете, че вашето мислене е свързано с духовно същество, при това точно така, както вашето усещане, чувстването ви на Земята трябва да бъде свързано с животните, за да можете да носите животинското в себе си - ако ви се наложи изведнъж да възприемете това, вие бихте били удивени и за да изразите своето удивление, би трябвало да използвате дума, съдържаща звука «А». Вие бихте могли да наречете съществото на мисленето, наричащо се някога «Angeloi», «ангел», да го наречете, използвайки «А».
А това, което вие имате като сила на мисленето, бихте могли да обозначите с буква, изразяваща такава сила: буквата «Л».
Докато силата в действието е възможно да обозначите с помощта на «Б». Думата «алб» вече се е използвала някога за обозначаване на нещо духовно и би могла да служи за обозначаване на съществата, имащи работа с мисленето, ако не се използваше в думата Alpdruck (кошмар), където тя носи болезнен характер. И така, йерархиите се явяват царство, което обхваща и човека, което човек носи в себе си точно така, както носи в себе си природните царства. И съществата, наречени Alb (алб), или ангели, се явяват тези същества, които трябва да имат работа с мисленето.
към текста >>
Думата «алб» вече се е използвала някога за обозначаване на нещо духовно и би могла да служи за обозначаване на съществата, имащи работа с
мисле
не
то, ако не се използваше в думата Alpdruck (кошмар), където тя носи болезнен характер.
Помислете, по ваше мнение мисленето е съсредоточено в главата. Но ако изведнъж ви се наложи да възприемете, че вашето мислене е свързано с духовно същество, при това точно така, както вашето усещане, чувстването ви на Земята трябва да бъде свързано с животните, за да можете да носите животинското в себе си - ако ви се наложи изведнъж да възприемете това, вие бихте били удивени и за да изразите своето удивление, би трябвало да използвате дума, съдържаща звука «А». Вие бихте могли да наречете съществото на мисленето, наричащо се някога «Angeloi», «ангел», да го наречете, използвайки «А». А това, което вие имате като сила на мисленето, бихте могли да обозначите с буква, изразяваща такава сила: буквата «Л». Докато силата в действието е възможно да обозначите с помощта на «Б».
Думата «алб» вече се е използвала някога за обозначаване на нещо духовно и би могла да служи за обозначаване на съществата, имащи работа с мисленето, ако не се използваше в думата Alpdruck (кошмар), където тя носи болезнен характер.
И така, йерархиите се явяват царство, което обхваща и човека, което човек носи в себе си точно така, както носи в себе си природните царства. И съществата, наречени Alb (алб), или ангели, се явяват тези същества, които трябва да имат работа с мисленето.
към текста >>
И съществата, наречени Alb (алб), или ангели, се явяват тези същества, които трябва да имат работа с
мисле
не
то.
Вие бихте могли да наречете съществото на мисленето, наричащо се някога «Angeloi», «ангел», да го наречете, използвайки «А». А това, което вие имате като сила на мисленето, бихте могли да обозначите с буква, изразяваща такава сила: буквата «Л». Докато силата в действието е възможно да обозначите с помощта на «Б». Думата «алб» вече се е използвала някога за обозначаване на нещо духовно и би могла да служи за обозначаване на съществата, имащи работа с мисленето, ако не се използваше в думата Alpdruck (кошмар), където тя носи болезнен характер. И така, йерархиите се явяват царство, което обхваща и човека, което човек носи в себе си точно така, както носи в себе си природните царства.
И съществата, наречени Alb (алб), или ангели, се явяват тези същества, които трябва да имат работа с мисленето.
към текста >>
С помощта на мекия мозък е можело да се
мисли
доста по-духовно, отколкото с помощта на твърдия мозък.
Господа, когато човек е бил мек, неговите душевни способности са били различни.
С помощта на мекия мозък е можело да се мисли доста по-духовно, отколкото с помощта на твърдия мозък.
Древните хора все още са чувствали: човек, който винаги е мислел за едно и също, който малко е възприемал, но е бил упорит и е държал на своето, е бил наричан твърдоглав, дебелоглав. Смисълът на чувството се е състоял в това, че ако имаш мек мозък, можеш по-добре да мислиш и по-добре да формираш представи. Ето такъв мек мозък са имали древните хора.
към текста >>
Древните хора все още са чувствали: човек, който винаги е
мисле
л за едно и също, който малко е възприемал, но е бил упорит и е държал на своето, е бил наричан твърдоглав, дебелоглав.
Господа, когато човек е бил мек, неговите душевни способности са били различни. С помощта на мекия мозък е можело да се мисли доста по-духовно, отколкото с помощта на твърдия мозък.
Древните хора все още са чувствали: човек, който винаги е мислел за едно и също, който малко е възприемал, но е бил упорит и е държал на своето, е бил наричан твърдоглав, дебелоглав.
Смисълът на чувството се е състоял в това, че ако имаш мек мозък, можеш по-добре да мислиш и по-добре да формираш представи. Ето такъв мек мозък са имали древните хора.
към текста >>
Смисълът на чувството се е състоял в това, че ако имаш мек мозък, можеш по-добре да
мисли
ш и по-добре да формираш представи.
Господа, когато човек е бил мек, неговите душевни способности са били различни. С помощта на мекия мозък е можело да се мисли доста по-духовно, отколкото с помощта на твърдия мозък. Древните хора все още са чувствали: човек, който винаги е мислел за едно и също, който малко е възприемал, но е бил упорит и е държал на своето, е бил наричан твърдоглав, дебелоглав.
Смисълът на чувството се е състоял в това, че ако имаш мек мозък, можеш по-добре да мислиш и по-добре да формираш представи.
Ето такъв мек мозък са имали древните хора.
към текста >>
Той поставя въпрос: «Какво принадлежи към това съдържание на света, защото всичко, което виждаме, съществува само дотолкова, доколкото то е
мисли
мо».
И така, господинът е чел «Философия на свободата».
Той поставя въпрос: «Какво принадлежи към това съдържание на света, защото всичко, което виждаме, съществува само дотолкова, доколкото то е мислимо».
И след това той добавя: Кант е пояснил, че разсъдъкът не е способен да разбира това, което се явява причинен свят, предшестващ света на опита.
към текста >>
Столът, стоящ тук, детето още не може да го
мисли
, то само го възприема.
Виждате ли, господа, работата стои така: когато ние се родим, когато сме малки деца, имаме очи и уши, виждаме и чуваме, тоест възприемаме неща, намиращи се вън от нас.
Столът, стоящ тук, детето още не може да го мисли, то само го възприема.
Столът изглежда за детето така, както и за възрастния, само че детето още не мисли за стола. Да допуснем, че с помощта на някакво устройство съвсем малко дете, още нямащо мисли, би започнало да говори. Тогава би се случило така, че това малко дете би проявило склонност да критикува наред, всичко някак да го критикува. Защото ние днес сме привикнали към факта, че даже глупавите хора се стремят да критикуват колкото може повече. Даже съм убеден, че ако на малкото дете, което още не може да мисли, му се даде възможност да говори, то би станало крупен критик.
към текста >>
Столът изглежда за детето така, както и за възрастния, само че детето още не
мисли
за стола.
Виждате ли, господа, работата стои така: когато ние се родим, когато сме малки деца, имаме очи и уши, виждаме и чуваме, тоест възприемаме неща, намиращи се вън от нас. Столът, стоящ тук, детето още не може да го мисли, то само го възприема.
Столът изглежда за детето така, както и за възрастния, само че детето още не мисли за стола.
Да допуснем, че с помощта на някакво устройство съвсем малко дете, още нямащо мисли, би започнало да говори. Тогава би се случило така, че това малко дете би проявило склонност да критикува наред, всичко някак да го критикува. Защото ние днес сме привикнали към факта, че даже глупавите хора се стремят да критикуват колкото може повече. Даже съм убеден, че ако на малкото дете, което още не може да мисли, му се даде възможност да говори, то би станало крупен критик. В древна Индия да критикуват, да съдят са смеели само тези, които са достигнали шестдесет годишна възраст.
към текста >>
Да допуснем, че с помощта на някакво устройство съвсем малко дете, още нямащо
мисли
, би започнало да говори.
Виждате ли, господа, работата стои така: когато ние се родим, когато сме малки деца, имаме очи и уши, виждаме и чуваме, тоест възприемаме неща, намиращи се вън от нас. Столът, стоящ тук, детето още не може да го мисли, то само го възприема. Столът изглежда за детето така, както и за възрастния, само че детето още не мисли за стола.
Да допуснем, че с помощта на някакво устройство съвсем малко дете, още нямащо мисли, би започнало да говори.
Тогава би се случило така, че това малко дете би проявило склонност да критикува наред, всичко някак да го критикува. Защото ние днес сме привикнали към факта, че даже глупавите хора се стремят да критикуват колкото може повече. Даже съм убеден, че ако на малкото дете, което още не може да мисли, му се даде възможност да говори, то би станало крупен критик. В древна Индия да критикуват, да съдят са смеели само тези, които са достигнали шестдесет годишна възраст. Другите не смеели да произнасят съждения, защото тогава казвали: те още нямат жизнен опит.
към текста >>
Даже съм убеден, че ако на малкото дете, което още не може да
мисли
, му се даде възможност да говори, то би станало крупен критик.
Столът, стоящ тук, детето още не може да го мисли, то само го възприема. Столът изглежда за детето така, както и за възрастния, само че детето още не мисли за стола. Да допуснем, че с помощта на някакво устройство съвсем малко дете, още нямащо мисли, би започнало да говори. Тогава би се случило така, че това малко дете би проявило склонност да критикува наред, всичко някак да го критикува. Защото ние днес сме привикнали към факта, че даже глупавите хора се стремят да критикуват колкото може повече.
Даже съм убеден, че ако на малкото дете, което още не може да мисли, му се даде възможност да говори, то би станало крупен критик.
В древна Индия да критикуват, да съдят са смеели само тези, които са достигнали шестдесет годишна възраст. Другите не смеели да произнасят съждения, защото тогава казвали: те още нямат жизнен опит. Не искам нито да защитавам, нито да критикувам, искам само да ви кажа, че това го е имало. Днес всеки, достигнал двадесет години, би се разсмял, ако биха му казали, че трябва да почака до шестдесет със своите съждения! Днешните млади хора не правят така.
към текста >>
Господа, виждате ли, ние започваме да
мисли
м едва по-късно!
Господа, виждате ли, ние започваме да мислим едва по-късно!
Какъв образ обаче описахме? Представете си шестмесечно дете, което още не може да има мисли за стол, но вижда стол, както ние го виждаме. Представете си, че детето би подхванало дискусия за стола. Тогава бихте казали: аз също имам мисли за стола. Столът притежава тегло, сила на привличане, за да стои на пода, стола са го изрязали и струговали, благодарение на което той има форма.
към текста >>
Представете си шестмесечно дете, което още не може да има
мисли
за стол, но вижда стол, както ние го виждаме.
Господа, виждате ли, ние започваме да мислим едва по-късно! Какъв образ обаче описахме?
Представете си шестмесечно дете, което още не може да има мисли за стол, но вижда стол, както ние го виждаме.
Представете си, че детето би подхванало дискусия за стола. Тогава бихте казали: аз също имам мисли за стола. Столът притежава тегло, сила на привличане, за да стои на пода, стола са го изрязали и струговали, благодарение на което той има форма. Столът притежава определена вътрешна еластичност, благодарение на което аз мога да седя на него, без да падам долу, като сядам, и т. н. Аз имам мисли за стола.
към текста >>
Тогава бихте казали: аз също имам
мисли
за стола.
Господа, виждате ли, ние започваме да мислим едва по-късно! Какъв образ обаче описахме? Представете си шестмесечно дете, което още не може да има мисли за стол, но вижда стол, както ние го виждаме. Представете си, че детето би подхванало дискусия за стола.
Тогава бихте казали: аз също имам мисли за стола.
Столът притежава тегло, сила на привличане, за да стои на пода, стола са го изрязали и струговали, благодарение на което той има форма. Столът притежава определена вътрешна еластичност, благодарение на което аз мога да седя на него, без да падам долу, като сядам, и т. н. Аз имам мисли за стола. Имам някакви мисли за стола! Половингодишният младенец не мисли за всичко това.
към текста >>
Аз имам
мисли
за стола.
Представете си шестмесечно дете, което още не може да има мисли за стол, но вижда стол, както ние го виждаме. Представете си, че детето би подхванало дискусия за стола. Тогава бихте казали: аз също имам мисли за стола. Столът притежава тегло, сила на привличане, за да стои на пода, стола са го изрязали и струговали, благодарение на което той има форма. Столът притежава определена вътрешна еластичност, благодарение на което аз мога да седя на него, без да падам долу, като сядам, и т. н.
Аз имам мисли за стола.
Имам някакви мисли за стола! Половингодишният младенец не мисли за всичко това. Аз идвам и казвам така: столът има твърда форма, има тежест. Младенецът, който още няма такива мисли, казва така: ти си глупак, ти си изкуфял от старостта. Ние знаем какво е стол, когато сме на половин година, но по-късно той предизвиква у нас всевъзможни фантастични мисли.
към текста >>
Имам някакви
мисли
за стола!
Представете си, че детето би подхванало дискусия за стола. Тогава бихте казали: аз също имам мисли за стола. Столът притежава тегло, сила на привличане, за да стои на пода, стола са го изрязали и струговали, благодарение на което той има форма. Столът притежава определена вътрешна еластичност, благодарение на което аз мога да седя на него, без да падам долу, като сядам, и т. н. Аз имам мисли за стола.
Имам някакви мисли за стола!
Половингодишният младенец не мисли за всичко това. Аз идвам и казвам така: столът има твърда форма, има тежест. Младенецът, който още няма такива мисли, казва така: ти си глупак, ти си изкуфял от старостта. Ние знаем какво е стол, когато сме на половин година, но по-късно той предизвиква у нас всевъзможни фантастични мисли. Ето какво би било, ако дете на половин година би могло да говори.
към текста >>
Половингодишният младенец не
мисли
за всичко това.
Тогава бихте казали: аз също имам мисли за стола. Столът притежава тегло, сила на привличане, за да стои на пода, стола са го изрязали и струговали, благодарение на което той има форма. Столът притежава определена вътрешна еластичност, благодарение на което аз мога да седя на него, без да падам долу, като сядам, и т. н. Аз имам мисли за стола. Имам някакви мисли за стола!
Половингодишният младенец не мисли за всичко това.
Аз идвам и казвам така: столът има твърда форма, има тежест. Младенецът, който още няма такива мисли, казва така: ти си глупак, ти си изкуфял от старостта. Ние знаем какво е стол, когато сме на половин година, но по-късно той предизвиква у нас всевъзможни фантастични мисли. Ето какво би било, ако дете на половин година би могло да говори. Ето какво би казало то: това, което придобиваме с възрастта, е способността не само да говорим за нещо, но и да мислим за него.
към текста >>
Младенецът, който още няма такива
мисли
, казва така: ти си глупак, ти си изкуфял от старостта.
Столът притежава определена вътрешна еластичност, благодарение на което аз мога да седя на него, без да падам долу, като сядам, и т. н. Аз имам мисли за стола. Имам някакви мисли за стола! Половингодишният младенец не мисли за всичко това. Аз идвам и казвам така: столът има твърда форма, има тежест.
Младенецът, който още няма такива мисли, казва така: ти си глупак, ти си изкуфял от старостта.
Ние знаем какво е стол, когато сме на половин година, но по-късно той предизвиква у нас всевъзможни фантастични мисли. Ето какво би било, ако дете на половин година би могло да говори. Ето какво би казало то: това, което придобиваме с възрастта, е способността не само да говорим за нещо, но и да мислим за него. При това самите мисли се отнасят именно към стола. По-рано аз ги нямам.
към текста >>
Ние знаем какво е стол, когато сме на половин година, но по-късно той предизвиква у нас всевъзможни фантастични
мисли
.
Аз имам мисли за стола. Имам някакви мисли за стола! Половингодишният младенец не мисли за всичко това. Аз идвам и казвам така: столът има твърда форма, има тежест. Младенецът, който още няма такива мисли, казва така: ти си глупак, ти си изкуфял от старостта.
Ние знаем какво е стол, когато сме на половин година, но по-късно той предизвиква у нас всевъзможни фантастични мисли.
Ето какво би било, ако дете на половин година би могло да говори. Ето какво би казало то: това, което придобиваме с възрастта, е способността не само да говорим за нещо, но и да мислим за него. При това самите мисли се отнасят именно към стола. По-рано аз ги нямам. Аз осъзнавам мислите, когато достигна определена зрелост за това.
към текста >>
Ето какво би казало то: това, което придобиваме с възрастта, е способността не само да говорим за нещо, но и да
мисли
м за него.
Половингодишният младенец не мисли за всичко това. Аз идвам и казвам така: столът има твърда форма, има тежест. Младенецът, който още няма такива мисли, казва така: ти си глупак, ти си изкуфял от старостта. Ние знаем какво е стол, когато сме на половин година, но по-късно той предизвиква у нас всевъзможни фантастични мисли. Ето какво би било, ако дете на половин година би могло да говори.
Ето какво би казало то: това, което придобиваме с възрастта, е способността не само да говорим за нещо, но и да мислим за него.
При това самите мисли се отнасят именно към стола. По-рано аз ги нямам. Аз осъзнавам мислите, когато достигна определена зрелост за това. Но здравината на стола се намира все пак извън мен. Защото не моята собствена здравина ми позволява да седя, когато сядам на стола, в противен случай бих могъл да седя на самия себе си.
към текста >>
При това самите
мисли
се отнасят именно към стола.
Аз идвам и казвам така: столът има твърда форма, има тежест. Младенецът, който още няма такива мисли, казва така: ти си глупак, ти си изкуфял от старостта. Ние знаем какво е стол, когато сме на половин година, но по-късно той предизвиква у нас всевъзможни фантастични мисли. Ето какво би било, ако дете на половин година би могло да говори. Ето какво би казало то: това, което придобиваме с възрастта, е способността не само да говорим за нещо, но и да мислим за него.
При това самите мисли се отнасят именно към стола.
По-рано аз ги нямам. Аз осъзнавам мислите, когато достигна определена зрелост за това. Но здравината на стола се намира все пак извън мен. Защото не моята собствена здравина ми позволява да седя, когато сядам на стола, в противен случай бих могъл да седя на самия себе си. Столът притежава тежест не благодарение на мен, не защото аз съм седнал върху него, защото той и сам по себе си е тежък.
към текста >>
Аз осъзнавам
мисли
те, когато достигна определена зрелост за това.
Ние знаем какво е стол, когато сме на половин година, но по-късно той предизвиква у нас всевъзможни фантастични мисли. Ето какво би било, ако дете на половин година би могло да говори. Ето какво би казало то: това, което придобиваме с възрастта, е способността не само да говорим за нещо, но и да мислим за него. При това самите мисли се отнасят именно към стола. По-рано аз ги нямам.
Аз осъзнавам мислите, когато достигна определена зрелост за това.
Но здравината на стола се намира все пак извън мен. Защото не моята собствена здравина ми позволява да седя, когато сядам на стола, в противен случай бих могъл да седя на самия себе си. Столът притежава тежест не благодарение на мен, не защото аз съм седнал върху него, защото той и сам по себе си е тежък. Всичко, което «улавям», което разбирам мисловно, се съдържа вече в самия стол. Аз «схващам», разбирам реалността на стола, когато в хода на своя живот посредством мислите отново се свързвам със стола.
към текста >>
Аз «схващам», разбирам реалността на стола, когато в хода на своя живот посредством
мисли
те отново се свързвам със стола.
Аз осъзнавам мислите, когато достигна определена зрелост за това. Но здравината на стола се намира все пак извън мен. Защото не моята собствена здравина ми позволява да седя, когато сядам на стола, в противен случай бих могъл да седя на самия себе си. Столът притежава тежест не благодарение на мен, не защото аз съм седнал върху него, защото той и сам по себе си е тежък. Всичко, което «улавям», което разбирам мисловно, се съдържа вече в самия стол.
Аз «схващам», разбирам реалността на стола, когато в хода на своя живот посредством мислите отново се свързвам със стола.
Отначало аз виждам само цвета и т. н., чувам, ако някой шумно движи стола, чувствам също така дали той е студен или топъл. Това мога да възприема със сетивните си органи. Но какво представлява столът вътрешно, аз научавам едва след като порасна и започна да мисля. В този случай човек отново се свързва с него, установява обратна връзка.
към текста >>
Така че, бидейки дете, всеки от нас притежава само половината от мировото съдържание и едва по-късно, когато дорастем до нашите
мисли
, ние имаме мисловното съдържание не само в нас, а знаем, че то присъства в самите неща, обуславяйки нашите
мисли
, при това така, че знаем, че те са присъщи на нещата, намират се в нещата.
Ние отново врастваме в нещата едва тогава, когато си съставяме понятия. Затова на поставения тук въпрос би следвало да отговорим така: какво принадлежи към съдържанието на света? В моята «Философия на свободата» казвам: едва когато направим съдържанието на света наше мисловно съдържание, ние отново намираме тази връзка, от която сме били освободени, когато сме били деца. Бидейки дете, всеки от нас притежава не съдържанието на света, а само сетивно-възприемаемата част от съдържанието на света. Обаче мисловното съдържание действително се намира в състава на мировото съдържание.
Така че, бидейки дете, всеки от нас притежава само половината от мировото съдържание и едва по-късно, когато дорастем до нашите мисли, ние имаме мисловното съдържание не само в нас, а знаем, че то присъства в самите неща, обуславяйки нашите мисли, при това така, че знаем, че те са присъщи на нещата, намират се в нещата.
По такъв начин възстановяваме връзката с нещата.
към текста >>
Защото ако някой, като Кант, смята, че ние допълнително досъздаваме към нещата мисловно съдържание, тогава той вече не може да дойде до простото съдържание, тогава в душата присъстват
мисли
те само за сетивно-възприемаемите, външните неща, което само задълбочава материализма.
Виждате ли, в осемдесетте години на XIX век, когато всичко беше проникнато от кантианството, когато всички говореха, че учението на Кант се разглежда като нещо висше и все още никой не беше се престрашил да каже нещо против Кант, на мен ми беше много трудно да изляза и да обясня, че философията на Кант всъщност е безсмислена. Но за начало аз трябваше да обясня именно това.
Защото ако някой, като Кант, смята, че ние допълнително досъздаваме към нещата мисловно съдържание, тогава той вече не може да дойде до простото съдържание, тогава в душата присъстват мислите само за сетивно-възприемаемите, външните неща, което само задълбочава материализма.
Кант е многократно виновен за това, че хората не могат да се измъкнат от материализма. Кант въобще е виновен за много неща. Говорих ви за това, когато ми зададохте въпроса за Кант, но от друга страна. Други са създали материализма, доколкото не са могли да измислят друго. Но Кант е казал така: за духовния свят въобще нищо не можем да знаем, в него можем само да вярваме.
към текста >>
С това е казано: може да се знае нещо само за сетивно-възприемания свят, доколкото само в този сетивно-възприемаем свят могат да се промъкнат
мисли
те.
Кант е многократно виновен за това, че хората не могат да се измъкнат от материализма. Кант въобще е виновен за много неща. Говорих ви за това, когато ми зададохте въпроса за Кант, но от друга страна. Други са създали материализма, доколкото не са могли да измислят друго. Но Кант е казал така: за духовния свят въобще нищо не можем да знаем, в него можем само да вярваме.
С това е казано: може да се знае нещо само за сетивно-възприемания свят, доколкото само в този сетивно-възприемаем свят могат да се промъкнат мислите.
към текста >>
Но до духовното съдържание се стига едва в течение на живота, когато се развият
мисли
те.
Материалистически настроените се чувстват все по-уверени в своята правота, когато се позовават на Кант. Човечеството трябва да се отучи от този предразсъдък - тоест тази част от човечеството, която най-малко знае за Кант, трябва да отвикне от привичката да се позовава на Кант всеки път и особено в случаите, когато иска да каже: «За духовния свят въобще нищо не може да се знае». И така, мировото съдържание се състои от сетивно съдържание и мисловно съдържание.
Но до духовното съдържание се стига едва в течение на живота, когато се развият мислите.
Тогава се възстановява връзката между природа и дух, докато в началото, докато сме деца, имаме пред себе си само природа, а духът постепенно се изработва от собствената природа.
към текста >>
161.
Съдържание
GA_354 Сътворението на света и човека
Появата на туберкулозата е свързана с употребата на картофи, която стимулира критичното
мисле
не
и отслабва дробовете.
Тялото ни се нуждае от здрав растителен белтък, затова трябва да ядем плодове, както във варен, така и в суров вид. Можем да оживим почвата, ако по правилен, нормален начин я торим. Нормалното торене осигурява нормален растителен белтък. Влошаването на състава на растенията се дължи на замяната на оборския тор с минерални торове. За закаляването на децата.
Появата на туберкулозата е свързана с употребата на картофи, която стимулира критичното мислене и отслабва дробовете.
За атеросклерозата и сенната хрема. Диабетът като свидетелство, че човек е изгубил инстинкта си за хранене. Връзката на кафето и чая с журналистиката и дипломацията.
към текста >>
Когато човек
мисли
, в мозъка му постоянно нещо се разрушава.
Човечеството, първоначално населяващо Земята, е притежавало силно развито знание не само за намиращото се на Земята, но и за звездното небе. Всички звезди оказват някакво влияние върху духовния живот на човека. От Луната излизат силите за размножение на всички обитатели на Земята, от Слънцето идват силите на растежа, а от Сатурн пристигат мисловните сили. В индустриалната епоха истинското знание за звездите е заменено с изчисления. В течение на последните десетилетия всички продукти са станали по-лоши, а това засяга човечеството като цяло.
Когато човек мисли, в мозъка му постоянно нещо се разрушава.
Цялото тяло, с изключение на няколко неща, като например костната тъкан и т.н., се подновява през седем до осем години. Тялото, което притежаваме в първите седем, осем години от живота, ние получаваме от майка си и баща си, но то напълно се изхвърля и след седем, осем години получаваме ново тяло, което трябва да построим за себе си сами. Това, което се изгражда по-късно, получаваме от духовния свят. Ние живеем не само от това, което ядем, но и от фино съдържащите се хранителни вещества, които са във въздуха и които вдишваме. Храненето, което човек получава от приема на храна, се използва от него например за постоянно обновяване на главата, а храненето, от което се нуждае човек, за да растат ноктите, се получава от храната, която той поема в себе си от въздушното пространство.
към текста >>
162.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 30 юни 1924 г.
GA_354 Сътворението на света и човека
Но, от друга страна, е позволено следното: да се
мисли
, че човек трябва да се състои от това, което е Земята.
Виждате ли, от една страна, днес с основание можем да кажем, че представата за сътворението на човека от земна кал е неправилно.
Но, от друга страна, е позволено следното: да се мисли, че човек трябва да се състои от това, което е Земята.
Вие виждате, че бидейки последователни, не следва да допускаме ни първото, ни второто. Само че при това трябва да бъде ясно: докато човек е бил жив, вътре в него се е намирало нещо, работещо така, че той да получи тази форма, този облик; когато то се окаже навън, той вече не може да има този облик. Природните сили не са му дали този облик, те само го разсейват и не могат да го породят. Следователно с човека работата стои така, че ние трябва да се върнем към това духовно-душевно начало, което го е владеело, докато е бил жив.
към текста >>
Ако бихме били не хора, а малки буболечки, пълзящи по разлагащия се труп, и ако можехме при това да
мисли
м като хора, ние щяхме да смятаме костите на трупа за скали.
Каквото е навън в природата, изглежда прекрасно, но съвсем не изглеждат прекрасно съпътстващите разлагането растителни образувания, които виждаме върху трупа, макар това да произлиза от факта, че първият е чудовищно огромен, а вторите - малки.
Ако бихме били не хора, а малки буболечки, пълзящи по разлагащия се труп, и ако можехме при това да мислим като хора, ние щяхме да смятаме костите на трупа за скали.
В това, което се разлага, ние бихме намирали срутвания и скали. Ако бихме били малки буболечки, щяхме да виждаме големи гори в това, което тук израства, и щяхме да се възхищаваме на целия този свят, намирайки го не толкова отблъскващ, както го намираме сега.
към текста >>
НАГОРЕ